Новини от България:

Новини от храма "Св. Неделя":

Новини от света:

(от Чети-Минеи на Св. Димитрий Ростовски)

Преподобният отец Аврамий ( Живял ок. средата на XI век) още от младостта си остави своите родители, остави и многобурния греховен свят, взе кръста си и последва Христа, Когото усърдно бе възлюбил.

Той стана монах и направи душата си чисто жилище на Светия Дух. С много подвижнически трудове той умъртви похотите в плътта си и я подчини на духа, победи страстите си, и макар да беше в тяло, но по живот бе подобен на безплътните Ангели. Затова и беше поставен за духовен началник на монаси - за да бъде светлина на света, когото и обогати с дивните си чудеса: с благодатта на Христа той чудесно изцеляваше телесните и душевни неизлечими болести и страсти.
С болка в душата си преподобни Аврамий гледаше как в град Ростов много хора са се поддали на идолската измама. По това време все още не бяха се покръстили всички жители на града, но мнозина живееха нечестиво и се покланяха на един каменен идол, наричан Велес. Дяволът беше помрачил умовете и сърцата на тези хора, и по бесовско действие от споменатия идол се извършваха разни привидения и мечтания, които толкова много плашеха хората, че никой дори не смееше да мине близо до него. Щом видя всичко това, преподобният се отправи за руската столица. По пътя му се яви св. Иоан Богослов, даде му една тояга и му каза:
- Върни се в Ростов, разбий с тази тояга идола Велес и му кажи: "В името на Господа Иисуса Христа Иоан Богослов ти заповядва да се разбиеш!"
Св. Аврамий веднага се върна там и направи каквото му бе заповядано. Тогава идолът цял стана на прах, а на същото място блаженият построи църква на името на св. Иоан Богослов с благословение от епископа.
После той направи и друга по-малка църква в чест на Богоявлението на Господа Иисуса Христа, устрои килии, събра монаси и се грижеше за тях - така се образува общежителен монастир.
Много злини претърпя светецът от неверниците: те искаха да разорят светинята и да изгорят монастира, но Бог не допусна това да стане. Не след дълго време преподобният отец обърна със своето благоразумие всички тях към Христа; кръстиха се - от малък до голям - и започнаха да идват в църквата на молитва към Бога. Св. Аврамий с цялото си усърдие се грижеше за душите им и ги хранеше с поучения от Божествените книги.
След известно време той построи огромна църква и я украси с голямо благолепие, а ростовските князе и знатни хора обикнаха преподобния отец и братството му, и започнаха да им дават от имуществото си много средства за да се строят обители, и за нуждите на братята. Тогава епископът се посъветва с князете и постави св. Аврамий за архимандрит. А той продължи да прибавя трудове към трудовете си и живееше във всяка добродетел.
Веднъж дяволът искаше да попречи на светеца по време на молитва и влезе в умивалника му. Но св. Аврамий, когато поиска да си умие ръцете и се приближи до умивалника, разбра вражеското коварство, бързо взе Кръст и го постави върху онзи съд; огради съда наоколо с кръстното знамение и оттогава дяволът в продължение на много дни не можеше да излезе от съда, опалван от силата на светия Кръст.
След някое време в монастира дойдоха князете по обичая си, за да се помолят и да получат благословение от преподобния. Те влязоха в килията му, но светият старец тогава не беше там, а се трудеше: переше власеници за братята, а също работеше и в пекарната. Щом разбра, че князете са дошли, отправи се към килията си за да ги благослови, но неочаквано видя нечистия дух да излиза от монастира - един от князете си бе позволил да свали от съда Кръста без да попита светия отец: в същия час оттам излезе злият дух като смраден черен дим и уплаши всички, които се бяха събрали. Бесът казваше на преподобния:
- Нещастнико, ти ме затвори в съда за да се мъча и да бъда изгарян от силата на Кръста, но скоро и аз ще ти направя пакост!
Светецът отиде в килията и благослови князете, поучи ги за спасение на душите им и ги изпрати да си отидат с мир.
Не след дълго бесът се преобрази като войник, отиде при княза в град Владимир и му каза:
- Господарю, в Ростов, в твоето владение, има един монах Аврам, който е магьосник, но се преструва на светец. Той намери в земята един огромен меден съд, в който имаше множество златни съдове, златни пояси и вериги, тъй че не би могло и да им се определи цената. С това съкровище той построи монастир, направи голяма църква, а на теб, владетеля, нищо не каза. А това съкровище подобаваше да бъде на твое величество, а не на онзи старец.
Тогава князът изпрати един жесток войник да отиде при преподобния отец и с голям гняв му каза:
- Както намериш стареца, без да му кажеш дума - така го вземи и го доведи тук пред мен!
По това време преподобни Аврамий стоеше в килията си на молитва, облечен само във власеница и бос. Неочаквано при него дойде злобният войник, нахълта грубо и го взе без да му позволи дори да се обуе или да си облече дреха. Светецът разбра, че това е дяволски замисъл и не се уплаши, но благодари на Бога.
Когато отвлече преподобния отец, войникът започна да се гаври с него: качи го на една шарена ослица, сложи на краката му женски сандали, отведе го при княза на Владимир и го изправи пред него, облечен единствено във власеница. Тогава князът заповяда да повикат онзи мним войник, който всъщност беше преобразен бяс. Щом дойде, лукавият започна да обижда светия старец и му говореше в лицето своите измислици за намерено съкровище. Св. Аврамий издигна ръце към небето, помоли се, запрети на лукавия дух със силата на Господа Иисуса Христа - и той веднага изчезна. Князът разбра, че е измамен от дявола и ужасен гледаше пред себе си преподобния отец, който стоеше в унижение. Всички, намиращи се там ги обхвана страх. Князът започна със сълзи да моли светеца за прошка - да му прости този грях. Св. Аврамий в своето незлобие скоро му прости. Князът се удиви на това велико смирение и незлобие на блажения отец и му въздаде голяма чест. Подари много имения и много ниви на неговия монастир и го остави да си отиде с мир.
Дълго време живя преподобни Аврамий в своята обител, и в дълбока старост отиде при Господа, на Когото благоугоди. (ок. 1073-1077 г.)
За всичко това да бъде слава на нашия Бог сега и винаги, и во веки веков, амин.

 

Препечатано от: http://manastir.narod.ru

Апел за дарения

Братя и сестри в Христа!

Поради изчерпване на средствата за ремонт на покрива на храма и реставрация на увредените поради това стенописи, храмовото духовенство и настоятелството на катедрален храм „Св. вмчца Неделя”, ви моли, да участвате според възможностите си в събирането на средства за благоукрасата на Божия дом!

Бог стократно преумножава благодеянията принесени в православния храм!
Божието благословение да е над всички ви, които имате и които нямате възможност да ни подкрепите! Амин!

Приемаме с благодарност дарения в касите на храма, в тетрадката за дарения при свещите в храма, при предстоятеля на храма ставрофорен иконом Мина Минчев и на обявената дарителска сметка:
- BG77 UNCR 7000 1514 0239 60