Новини от България:

Новини от храма "Св. Неделя":

Новини от света:

(От Чети-минеи на св. Димитрий Ростовски)

Във времето на Византийския император Теодосий Велики, в Антиохия живееше един човек на име Андроник, по занаят златар. Той взе за своя жена дъщерята на някой си златар Иоан - нейното име бе Атанасия, което означава "безсмъртие". И наистина, със своя свят живот тя придоби за себе си безсмъртен вечен живот и небесна слава.


    И така, тези двама съпрузи - Андроник и Атанасия - живееха почтено и богоугодно, и украсяваха себе си с всяка добродетел. Богатството си, което имаха в изобилие, разделяха на три части: едната част раздаваха на бедните, другата - за църковни нужди и благоукрасяване на Божиите храмове, а третата оставяха за потребностите на своя дом. Те бяха почитани и обичани от всички граждани заради своята кротост и за добрите си дела. След време им се роди син, когото нарекоха Иоан, а по-късно - и дъщеря на име Мария.
    След раждането на тези свои две деца те прекратиха плътското си съпружеско общение и оттогава започнаха да живеят в чистота - като брат със сестра. И двамата имаха голямо усърдие в грижата си за бедните: намираха начин да им служат, дори носеха болните на своите ръце, умиваха ги, хранеха ги, обличаха ги, приютяваха странници и ги прехранваха от своя имот. Всяка седмица дните сряда и петък те прекарваха в пост и молитви.
    Дълго време живяха в такива добродетели, а след това Бог благоволи да ги призове към още по-съвършен живот: да оставят всичко и да тръгнат след своя Господ Иисус Христос, Който ни остави пример и ни научи да следваме Неговите дела (Мат.11:28;16:24).
    Изминаха 12 години откакто те се свързаха в съпружество. Един ден Атанасия се върна в дома си от църквата след утринното богослужение и намери двете си деца болни и в тежко състояние. Смутена, тя седна близо до тях на леглото. Малко по-късно се върна от църква и Андроник. Помисли, че съпругата му все още спи, и започна да я вика, за да я събуди. А тя му отвърна:
    - Не ми се сърди, господарю мой, защото нашите деца са болни и болестта ги изгаря като с огън.
    Той отиде, попипа ги и се убеди, че е така, както тя му казва. После въздъхна и рече:
    - Да бъде волята Божия!
    Излезе извън града и отиде в църквата "Св. мъченик Юлиан", където бяха погребани родителите му. Там той се забави до шестия час, а междувременно двете му деца - 12-годишният му син Иоан и 10-годишната му дъщеря Мария - умряха от тежката болест.
    Когато св. Андроник се върна от молитва, чу в дома си плач и ридания. Смутен, той влезе бързо и намери събрани едва ли не всички жители на града в двора, а двете си деца видя да лежат мъртви. Тогава влезе в молитвената си стая, падна пред образа на Спасителя и казваше думите на праведния Иов:
    - "Гол излязох от утробата на майка си, гол и ще си отида от този живот. Господ даде, Господ и взе; както беше угодно на Господа, тъй и стана. Да бъде благословено името Господне во веки!" (Иов.1:21).
    Атанасия плачеше безутешно за загубата на своите чеда и до такава степен изнемогна от прекомерна скръб, че и самата тя искаше да умре. Казваше:
    - Да умра и аз заедно с моите деца!
    На погребението се събраха всички граждани, дойде и патриархът заедно с целия си клир. И погребаха децата в църквата "Св. Юлиан", където лежаха техните предци.
    След погребението Атанасия не искаше да се върне в дома си, но седеше до гроба на чедата си и плачеше. Тогава в полунощ и се яви св. мъченик Юлиан в образ на инок и и каза:
    - О, жено! Защо не оставяш на спокойствие тези, които почиват тук?
    - Господарю - отвърна му тя, - не се прогневявай към мен, защото се намирам в скръб: аз имах две деца, и днес ги погребах и двете заедно...
    Той я попита:
    - На колко години бяха децата ти?
    - Едното - отвърна му - на 12, а другото - на 10.
    Светецът и рече:
    - И защо плачеш за тях? За теб щеше да е по-добре, ако беше плакала така за греховете си. Казвам ти: както човешкото естество изпитва потребност от храна и не е възможно да не му бъде дадена, така и децата се насищат с небесните блага на Христа Бога, молят Го и Му казват: "Праведни Съдия, Ти си ни лишил от земното, а сега не ни лишавай от небесното!"
    Щом чу това, тя се умили и скръбта и се смени с радост.
    - Ако моите чеда живеят на Небесата - казваше си, - тогава защо аз да плача?
    Обърна се и поиска да каже още нещо на явилия и се Христов мъченик, но той беше станал невидим. Потърси го из цялата църква, но никого не намери. После отиде до пазача, който стоеше при църковните двери, и го попита:
    - Къде е този отец, който току що разговаряше с мен?
    - Какво говориш?! - отвърна и той. - Не виждаш ли, че вратите са затворени и никой не е влизал тук? Как тогава казваш, че някой е разговарял с теб?
    Тогава Атанасия разбра, че е видяла видение, изпълни се с боязън и се върна в дома си, разказа на своя мъж каквото бе видяла и чула, и така двамата се утешиха от скръбта си. После тя му рече:
    - Наистина, господарю мой, още докато бяха живи нашите деца исках да ти кажа едно нещо, но се колебаех. А ето, сега, когато те починаха, ще ти кажа: позволи ми да отида в монастир за да оплаквам моите грехове! Ето, сега Господ взе от нас чедата ни и ни дава възможност безпрепятствено да Му служим.
    - Отиди - отвърна и той, - постой там една седмица и изпитай себе си. После, ако останеш твърда в намерението си, ще говорим и ще се разберем за това.
    Изминаха много дни и св. Атанасия не промени решението си, но се изпълваше с все по-голямо желание за уединен монашески живот и молеше мъжа си да я пусне да отиде в монастир. Св. Андроник повика баща и и му рече:
    - Ето, ние искаме да отидем на поклонение в светите места, а на теб поверяваме нашия дом и целия си имот. Молим те, освен това: ако по пътя с нас се случи нещо, понеже сме смъртни хора, раздай имота ни на нуждаещите се, а дома ни направи болница за бедни и дом за странници.
    Така св. Андроник остави дома си и имуществото си на своя тъст, а след това освободи всичките си слуги и слугини.
    Една нощ двамата благочестиви съпрузи се посъветваха помежду си, взеха от имота си колкото за из път, излязоха от дома тайно от всички и поеха пътя на странничеството, оставяйки себе си на волята Божия.
    Утрото ги завари извън града. Блажената Атанасия се обърна и видя отдалеч дома си, издигна поглед към небето и рече:
    - Боже, Който си казал на Авраам и Сарра: "Излез от твоята земя и от твоя род, и отиди в земята, която ще ти покажа" (Бит.12:1), Ти погледни милостиво и към нас, и ни води в пътя на Твоите заповеди! Ето, заради Теб ние оставихме своя дом отворен - затова и Ти не затваряй пред нас дверите на Твоето Царство!
    При тези думи двамата се разплакаха от умиление и тръгнаха на път.
    След известно време стигнаха в Иерусалим и се поклониха на светите места, разговаряха с много преподобни отци и получиха от тях благословение. После се отправиха за Александрия - да се поклонят на мощите на св. мъченик Мина. По пътя св. Андроник видя някакъв светски човек, който спореше с монах. Обърна се към мирянина и му каза:
    - Защо се препираш с монах?
    - Ето - отвърна му човекът, - той нае от мен едно товарно животно за да отиде в скита. Аз му казвах да тръгнем сега за да пътуваме през нощта и на сутринта около шестия час да пристигнем там, преди още да настане силният слънчев пек. Но той не иска да ме послуша.
    Св. Андроник го попита:
    - Имаш ли друго животно?
    - Да - отговори му той, - имам.
    - Отиди - каза му - и го доведи! Аз ще го наема от теб, защото и аз искам да отида в скита.
    После се обърна към съпругата си Атанасия:
    - Остани тук, докато отида в скита и взема благословение от отците!
    - Вземи ме със себе си! - помоли го тя.
    Но той и рече:
    - Не е прието жени да отиват в скита.
    Тогава тя се разплака и му каза:
    - Ще отговаряш пред светия мъченик Мина, ако ме оставиш и не ме заведеш в женски монастир.
    Той и обеща да не я остави, докато не изпълни желанието и. После отиде в скита, посещаваше духовните старци в техните килии и получи от тях благословение.
    Чу също така за отец Даниил и пожела да отиде при него. Намери го с много трудности, пристъпи и му се поклони. После се помолиха и започнаха да разговарят. Св. Андроник му разказа всичко за себе си и за своята съпруга Атанасия. Накрая преподобният старец му каза:
    - Иди и доведи жена си, и ще ви напиша препоръчително писмо до Тиваида, да я отведеш там и да я оставиш в Тавениси, в женски монастир.
    Тогава той отиде и доведе през нощта блажената Атанасия при светия отец Даниил. Той им говореше много за спасението, и от беседата с него те получиха голяма полза. После написа за тях писмото, благослови ги и ги изпрати да отидат в Тавенисийския монастир.
    Не след дълго пристигнаха, и блаженият Андроник остави светата си съпруга Атанасия в женския монастир - там тя скоро бе облечена в ангелски образ и водеше наистина равноангелен живот. А св. Андроник се върна при преподобния отец Даниил, който го пострига за монах, настави го да живее добродетелно и му даде отделна килия за да живее сам и да се подвизава в безмълвие.
    Дванадесет години св. Андроник остана там и усърдно се трудеше за спасението на душата си. После помоли духовния си отец да го пусне да отиде в Иерусалим и да се поклони на светите места. Преподобни Даниил се помоли на Господа и го пусна да върви с благословение.
    Св. Андроник тръгна на път. Един ден, докато беше още в Египет, той се умори от пътя и седна да почине малко под някакъв смърч. Тогава по Божие устроение видя съпругата си Атанасия да се приближава към него, облечена като мъж, и двамата взаимно се поздравиха. Св. Атанасия позна своя съпруг, но той не разбра коя е тя. А и едва ли би било възможно да я познае, понеже лицето и се беше изменило до неузнаваемост от строгото въздържание, беше почерняло и изгубило красотата си. Освен това тя бе променила външния си вид и ходеше в мъжки образ. Попита го:
    - Не си ли ти Андроник - ученикът на отец Даниил?
    - Да - отвърна и той, - аз съм.
    Тя пак го попита:
    - Къде отиваш сега, авво Андроник?
    - Тръгнал съм - каза и той - да се поклоня на светите места.
    После на свой ред я попита:
    - А ти къде отиваш и как ти е името?
    - И аз - отвърна му тя - отивам на светите места, а името ми е Атанасий.
    - Тогава да вървим заедно - предложи св. Андроник.
    - Ако искаш - отвърна му тя - да вървиш заедно с мен, огради устата си с мълчание, за да не разговаряме помежду си докато пътуваме.
    - Добре, нека бъде както искаш - съгласи се той.
    Св. Атанасия каза:
    - И така, да тръгваме! И нека да ни съпътстват молитвите на твоя свет старец.
    След някое време пристигнаха в светия град Иерусалим, обиколиха всички свети места и се поклониха на тамошните светини. После се отправиха за Александрия. Когато отидоха там, поклониха се на мощите на св. мъченик Мина и след молитвата св. Атанасия каза на отец Андроник:
    - Отче, искаш ли да останем двамата в една килия?
    - Нека да останем - отвърна и той (понеже не знаеше, че е жена), - но първо ще отида да попитам стареца ми дали ще ни разреши да живеем заедно.
    - Добре - съгласи се тя, - иди и го попитай. А аз ще те почакам в скита, наричан Осемнадесети. Ако твоят отец ти разреши, тогава ела при мен и както вървяхме с мълчание, нека така да живеем и в килията с мълчание. Ако пък не можеш да пребъдваш в мълчание, тогава не идвай при мен; тогава дори и отецът да ни позволи, не искам да живеем заедно, ако не пазим мълчание!
    Св. Андроник отиде при авва Даниил и му разказа всичко за своя спътник Атанасий. Старецът му рече:
    - Отиди, възлюби мълчанието и живей с Атанасий, защото той е съвършен монах!
    След това св. Андроник взе мнимия Атанасий, прие го в килията си и двамата живееха в мълчание и страх Божий 12 години. През цялото това време св. Андроник не разбра, че Атанасий всъщност е неговата съпруга. А тя прилежно се молеше на Бога да не бъде разпозната от своя мъж.
    Авва Даниил често идваше при тях и ги поучаваше. Веднъж той остана в килията им и дълго им говори за ползата на душата, а после тръгна да се връща в своята килия. Но преди още да стигне до нея, блаженият Андроник го настигна и му каза:
    - Отче Данииле, отец Атанасий си отива от този свят при Господа!
    Тогава старецът се върна и го намери болен от силна огница. Атанасий започна да плаче, но старецът му каза:
    - Трябва да се радваш, а не да плачеш, понеже отиваш при Христа!
    - Не плача за себе си - отвърна му тя, - но за отец Андроник. А ти, отче, прояви любов, и след погребението ми ще намериш под моята възглавница писмо: прочети го и го дай на отец Андроник.
    После извършиха над Атанасий молитва, причастиха го с Божествените Тайни и той се прибра при Господа. Когато братята започваха да приготвят тялото му за погребение, видяха, че това всъщност бе жена по естество. Авва Даниил намери под възглавницата и писмо, прочете го и го даде на св. Андроник - едва тогава той разбра, че това е неговата жена - и всички прославиха Бога.
    Скоро вестта за необикновеното събитие се разнесе по околните монастири. Преподобни Даниил прати да повикат всички отци, които живееха в Египет, а също и тези, които се подвизаваха във вътрешната пустиня. Събра се голямо множество монаси от всички Александрийски монастири, дойдоха и скитските монаси, облечени в бели одежди (защото в този скит имаха обичай да носят бели дрехи). Погребаха с почит светото тяло на блажената Атанасия и прославяха Бога, Който и е дал такова търпение.
    След погребението и старецът остана заедно с Андроник седем дни. На седмия ден отслужиха молитвено последование в памет на новопреставлената, и преподобни Даниил пожела да вземе отец Андроник в своята килия, но той го молеше:
    - Остави ме тук, отче, за да бъда и аз погребан заедно с моята господарка Атанасия!
    Тогава старецът го остави и си тръгна. Но преди още да дойде до килията си, настигна го друг монах и му каза:
    - Отец Андроник се прибира при Господа.
    Щом чу това, той изпрати някои хора да кажат на монасите, които току що се бяха разотишли:
    - Върнете се заедно с мен, и елате да отидем при отец Андроник!
    Те се върнаха, намериха преподобния все още жив, и получиха от него благословение. Скоро блаженият Андроник почина с мир и предаде душата си на Господа. ( Починал в първата половина на V в)
    Тогава настана голям спор между скитските монаси (защото преподобният Андроник и блажената Атанасия пребиваваха и в двата скита) - между скита, наречен "Осемнадесети", и скита, в който носеха бели дрехи. Белоризците казваха:
    - Наш е този брат и искаме да го вземем в нашия скит, за да ни помагат неговите молитви.
    Отците от Осемнадесетия скит от своя страна също казваха:
    - Наш е братът и нека бъде погребан заедно със своята сестра Атанасия.
    Тогава другите им казаха:
    - Нека да направим така, както ни каже архимандритът на Осемнадесетия скит!
    Старецът им заповяда да погребат св. Андроник заедно с блажената Атанасия. Но белоризците не искаха да го послушат (а те бяха мнозинството) и казваха:
    - Вашият духовен старец е победил страстите и вече не се страхува от духовна борба, а ние сме млади и искаме да имаме при себе си нашия брат - блажения Андроник, за да ни помага със своите свети молитви! Достатъчно е, че ви оставихме Атанасия.
    Но не след дълго те се умиротвориха духом и престанаха да настояват.
    Монасите погребаха преподобни Андроник заедно с блажената Атанасия, и прославяха Бога, Който е дивен сред Своите Светии - на Него подобава слава во веки веков, амин.

 

Препечатано от: http://www.manastir.narod.ru/

Апел за дарения

Братя и сестри в Христа!

Поради изчерпване на средствата за ремонт на покрива на храма и реставрация на увредените поради това стенописи, храмовото духовенство и настоятелството на катедрален храм „Св. вмчца Неделя”, ви моли, да участвате според възможностите си в събирането на средства за благоукрасата на Божия дом!

Бог стократно преумножава благодеянията принесени в православния храм!
Божието благословение да е над всички ви, които имате и които нямате възможност да ни подкрепите! Амин!

Приемаме с благодарност дарения в касите на храма, в тетрадката за дарения при свещите в храма, при предстоятеля на храма ставрофорен иконом Мина Минчев и на обявената дарителска сметка:
- BG77 UNCR 7000 1514 0239 60