Новини от България:

Новини от храма "Св. Неделя":

Новини от света:

(От Чети-минеи на св. Димитрий Ростовски)

След множеството гонения, в които нечестивите царе и управници безмилостно проливаха реки от кръв - от кръвта на светите мъченици (заради това, че те изповядваха Божественото достойнство на Иисус Христос и истината за Боговъплъщението), Христовата Църква като доброплодна земя, напоена със светата кръв на Божиите раби, произрастна по всички краища на земята своите благоуханни злакове - добродетелите на Светиите, които озаряваха със светлината на евангелската проповед и учение мрачната пустиня на погиващите в грехове човешки души.

Тогава сред християните настана мир и единство на вярата, процъфтяваше благочестието и добрите нрави все повече намираха място в човешките взаимоотношения. Тогава се спазваха Господните заповеди и вярващите възхождаха от сила в сила по стъпалата на спасителната духовна лествица.
    Но дяволът - ненавистникът на всяко добро, изпитваше страшна завист като гледаше всичко това. Победен от твърдостта и търпението на Христовите мъченици по време на гоненията, той промени коварните си планове и вече не явно, но тайно въвличаше в пропастта на погибелта онези, които "излязоха от нас, но не бяха наши" (1Иоан.2:19). Под вид на ревност по Бога той хитро оплиташе в мрежите си горделивите и самонадеяни "богослови", внушаваше им своите ереси и така без да се усетят ги откъсваше от Христа и от Неговата Църква. По такъв начин дяволът измисли и иконоборната ерес, и внушаваше на хората да отхвърлят иконите на Христа, за да се отрекат по такъв начин и от Самия Христос, защото отношението, което човек има към изображението на дадена личност, се пренася и към самата личност.
    И така, врагът на човешкото спасение подучи византийския император Константин - не онзи, който беше свет и равноапостолен, и просвети света с Христовата вяра - но друг със същото име, наречен още Копроним, т.е. нечистоименен, ( Прозвището на Константин - Копроним, считат че е образувано от думата koproV - тор, нечистота) понеже първо оскверни кръщелната купел със своята телесна нечистота, а после - Христовата Църква със своята богопротивна ерес. По внушение на бесовете този цар започна да говори, че не подобавало християните да се покланят на светите икони и да ги почитат, защото това уж било езичество и идолопоклонство. В своето безумие Копроним не разбираше, че ако едно нещо е зло, душевредно и богопротивно, то и изображението на това нещо е зло, душевредно и богопротивно. А което е добро, полезно и богоугодно - също и изображението му е добро, полезно и богоугодно. По-конкретно казано: зли и богоненавистни са езическите богове, а почитането им е пагубно за душата на човека и е забранено от Бога. Техните икони (т.е изображения), също са зли и вредни, и Божият закон забранява да се почитат. А за нашия Спасител и Господ Иисус Христос не само може да се каже, че е добър, но всъщност Той е върховното Добро; добри са също и Неговите раби, които много ни помагат за нашето спасение - затова не само че не е забранено, но дори ни е заповядано да почитаме Господа и Неговите Светии. Св. цар Давид казва:

("Твоите приятели, Боже, бяха на голяма почит пред мен" (Пс.138:17)). Затова и иконите на Господа и на онези, на които Той рече: "вие сте Мои приятели" (Иоан.15:14), са за нас добри и твърде полезни - ние сме длъжни да ги почитаме със съзнанието, че почитта, въздавана на светите икони, се отнася за личността, изобразена на тях.
    Не можа и не поиска да разбере това обезумелият цар и изпрати по всички области на Византийската империя заповед да бъдат изхвърлени светите икони от Божиите храмове и никой от християните да не смее да държи икона в дома си. Тази заповед се придружаваше от страшни заплахи за мъчения и смърт на всички, които не я изпълнят.
    Тогава в Христовата Църква настана голяма скръб и утеснение. Много от християните бягаха по планините и се криеха от злобата на царя, градовете пустееха, а пустините приютяваха Христовите раби. От останалите в градовете някои се подчиняваха на безбожната заповед и се отричаха от поклонението на светите икони, а други твърдо пазеха преданията на светите Отци, дръзновено се съпротивяваха на иконоборците и бяха по различен начин измъчвани от тях. Потресаваща картина представляваха тогава затворите: те бяха пълни не с разбойници, не с крадци, нито с други някакви злодеи, но с епископи, свещеници, монаси и много още благочестиви хора.
    По това време на остров Крит живееше един човек на име Андрей. От ранна възраст изпълнен с добродетел и страх Божий, той възненавидя този свят, нечистите му утешения и празната му слава, взе кръста си, според заповедта на Спасителя, и тръгна по тесния път, водещ към Небесното Царство. Освен себе си, той и мнозина други убеди със своя пример да възлюбят ревността за богоугоден живот.
    Щом св. Андрей научи, че в Константинопол беззаконният Копроним бълваше вредоносната отрова на богохулното си еретическо учение против светите икони и измъчваше много светии в окови и тъмници, той цял пламна от любов към Христа и от ревност за светото благочестие. Стана и побърза да отиде в Цариград, без да се страхува от нищо. Когато пристигна там, св. Андрей съвсем открито, с твърдост и дръзновение поучаваше хората да не се подлъгват от думите на царя и от неговото злочестиво мъдруване, укрепяваше онези, които не бяха отстъпили от Православието, и ги увещаваше без страх да изповядват истината, дори ако се наложи за това да бъдат измъчвани и убити.
    С голяма болка в душата си той гледаше как иконоборците жестоко се гавреха с Христовите изповедници: по заповед на царя едни от тях ги биеха безмилостно с бичове от жили, други ги горяха с огън, на някои изваждаха очите или им отрязваха езика, а на други им отсичаха ръцете и краката. Св. Андрей не можеше повече да остане безучастен към всичко това. Отиде в църквата "Св. Мамант", където бе дошъл по това време императорът с голяма гордост и с всичките си велможи и дворцови служители, разбута насъбралия се народ и застана пред самия цар. Погледна го без ни най-малко да се страхува и със силен глас извика към него:
    - Защо ти, царю, наричаш себе си християнин и Христов раб, а потъпкваш иконата на Христа и правиш много злини на Неговите раби!?
    Искаше и друго да каже, но императорът незабавно заповяда да го хванат. Веднага слугите му се нахвърлиха върху светия изповедник, простряха убийствените си ръце и го хванаха - едни за главата, други за ръцете, някои за раменете и за дрехата - повалиха го на земята и го биеха, влачеха го и го тъпчеха с краката си. Тогава императорът се престори на милосърден и заповяда да престанат да го бият, излезе от църквата, изправи пред себе си св. Андрей и сам започна да му говори:
    - Откъде имаш ти такава дързост и безсрамно си дошъл да ме злословиш в лицето? От безумие ли или от някакъв умисъл? Или пък искаш по такъв начин да ми станеш познат?
    - Не - отвърна му той, - не от безумие постъпвам така, нито с умисъл, нито пък за да търся някаква празна слава и близост с теб! Всичко това, което ти имаш в света, аз отдавна съм го презрял и не го считам за нищо повече от сън или дим. Но чух за твоето зло учение - за това, че отменяш почитта към светите икони и гониш Православната Христова Църква. Затова, както е казано, ревността за Божия дом ме изяде (Пс.68:10) и отдалеч дойдох тук за да те увещая да престанеш от твоята ерес, или да умра за Христа. Ако Той, моят Господ, умря заради мен, то аз, създаденият по Негов образ, как няма да умра заради светите образи!? ( Т.е. иконите. Гръцката дума "икон" означава образ, изображение, подобие, прилика - т.е. изображение на нещо, което съществува)
    Царят рече:
    - Какво е това ваше беснуване и каква е тази безразсъдност на суетния ви ум - да въздавате на дървото, боите и камъка слава, каквато подобава на нетленния Бог, и да не слушате заповяданото от Бога чрез Моисей: "Не си прави кумир и всякакво подобие" на създадените от Бога твари (Изх.20:4)? Откъде расте във вас това безумие - да се противите на истината, която сами виждате, и сами себе си да предавате на погибел? Повярвай ми, че не заради истината, нито заради Христа ще те измъчвам, но заради тази твоя безсрамна дързост и непокорност.
    Св. Андрей не можеше да търпи да слуша богохулствата му и каза:
    - Ах, проклетнико! Нима не заради Христа страда онзи, който страда заради Неговите икони!? Нима безчестието, което вършиш над иконите, не преминава и към онзи, чиято е иконата? Защо вие безмилостно наказвате със смърт тези, които безчестят царските паметници и вашите образи, и ги разрушават? Вие сте прах - днес ви има, а утре сте умрели - но държите да почитат вашите образи. Затова много по-голям грях е да въставате срещу образа на Христа. Безчестието, което вие вършите с образа, е безчестие към Самия Христос, Когото изобразява иконата.
    След това св. Андрей искаше да му разясни кои изображения Бог чрез Моисей забрани да се правят - а именно: само тези, които има опасност човек да започне да ги почита като свои богове. Но императорът не му даде повече да говори и го прекъсна с думите:
    - Ако царете се прогневяват щом някой не почита техния образ, много повече ще се разгневят ако някой посмее да ги злослови в лицето.
    Веднага след това заповяда да му съблекат дрехите и безмилостно да го бият. Св. Андрей мъжествено претърпя жестокото мъчение, а царят след това започна с ласкание да го убеждава да се подчини на нечестивата му заповед. Но преподобният издигна поглед към небето и каза:
    - Не дай Бог да се отрека от иконата на моя Христос, а по този начин - и от Самия Него! На теб, царю, повече ти прилича да се занимаваш с воинските дела и да управляваш държавата, а не да гониш Христа и Неговите раби!
    Императорът отново заповяда да го бият без милост, а земята под мъченика все повече се напояваше с кръвта му. Някои от стоящите наблизо искаха да се подмазват на царя и да му угодничат - затова хвърляха камъни към св. Андрей, разтрошиха му устата с камъните и му избодоха гърдите. След дълго мъчение го хвърлиха в тъмница, където той остана известно време и утвърждаваше в благочестието онези християни, които идваха при него. После царят отново заповяда да го изведат за мъчение и палачите пак възобновиха старите рани на светия мъченик: при това тялото му се разпадаше и се разкъсваше. Накрая го вързаха за нозете и го влачиха през целия град докато го довлякоха до мястото, където бяха наказвани злодеите, и там мъчителят заповяда да го убият. Докато го влачеха така през пазара, един еретик продаваше риба и попита защо го измъчват. Щом научи, че св. Андрей страда за Православната вяра и за нейното учение за иконопочитанието, еретикът, по внушение от бесовете, грабна една секира и отсече единия крак на мъченика. Тогава от страшната болка св. Андрей издъхна и завърши подвига на своето страдание заради Христа.
    Нечестивите взеха тялото му и го хвърлиха в една яма пълна с трупове на злодеи - там то лежеше повече от 12 седмици.
    След това по Божие повеление се събраха от различни области много хора страдащи от нечисти духове, изнесоха тялото на Христовия мъченик от ямата с труповете и го поставиха на свето място. Тогава по чудесен начин те получиха изцеление от болестите си заради молитвите на Божия угодник. Но и много други болни хора бяха излекувани при гроба на светия мъченик. Със своето дръзновение, което има пред Бога той се моли и за всички нас, и предстои заедно със Светиите пред Господния престол во веки.

 

Апел за дарения

Братя и сестри в Христа!

Поради изчерпване на средствата за ремонт на покрива на храма и реставрация на увредените поради това стенописи, храмовото духовенство и настоятелството на катедрален храм „Св. вмчца Неделя”, ви моли, да участвате според възможностите си в събирането на средства за благоукрасата на Божия дом!

Бог стократно преумножава благодеянията принесени в православния храм!
Божието благословение да е над всички ви, които имате и които нямате възможност да ни подкрепите! Амин!

Приемаме с благодарност дарения в касите на храма, в тетрадката за дарения при свещите в храма, при предстоятеля на храма ставрофорен иконом Мина Минчев и на обявената дарителска сметка:
- BG77 UNCR 7000 1514 0239 60