Новини от България:

Новини от храма "Св. Неделя":

Новини от света:

  ГЛАВА 1.
1. Обичайте правдата, съдии земни, мислете право за Господа, и със сърдечна простота Го търсете,
2. защото Него намират ония, които Го не изкушават, и се не явява на ония, които не вярват в Него.
3. Защото неправи умувания отдалечават от Бога, и изпитването на силата Му ще изобличи безумните.
4. В лукава душа няма да влезе премъдрост и няма да обитава в тяло, което робува на греха;
5. защото Светият Дух на премъдростта ще се отдалечи от лукавство, ще се отвърне от неразумни умувания и ще се засрами от приближаващата се неправда.
6. Човеколюбивият дух е премъдрост и няма да остави ненаказан оногова, който богохулствува с уста,  защото Бог е свидетел на вътрешните му чувства, истинен зрител на сърцето му и слушател на езика му.
7. Духът на Господа изпълня вселената и, понеже всичко обема, знае всяка дума.
8. Затова, никой, който говори неправда, не ще се укрие, и не ще го отмине изобличителният съд.
9. Защото по'мислите на нечестивеца ще бъдат изпитвани, и думите му ще възлязат при Господа да изобличат беззаконията му,
10. понеже ухото на ревността чува всичко, и ропотът няма да се скрие.
11. Затова пазете се от безполезен ропот и вардете се от злодумство на езика, защото дори тайна дума не ще мине току-тъй, а клеветни уста убиват душата.
12. Не ускорявайте смъртта със заблужденията на живота си и не привличайте си гибел с делата на ръцете си.
13. Бог не е създал смъртта и не се радва, кога гинат живите,
14. защото Той е създал всичко за битие, и всичко в света е спасително: няма пагубна отрова, няма и адово царство на земята.
15. Праведността е безсмъртна, а неправдата причинява смърт;
16. нечестивите я привлякоха с ръце и думи, счетоха я за приятел и изнемогнаха, и сключиха съюз с нея,  защото са достойни да бъдат неин дял.
 
ГЛАВА 2.
1. Които умуват криво, думаха в себе си: кратък и печален е нашият живот, и човек не може се избави от смъртта, и никой не познава такъв, който да е освободил някого от ада.
2. Ние сме случайно родени и отпосле ще бъдем като че не сме били: диханието в ноздрите ни е дим, и думата - искра в движението на сърцето ни.
3. Кога тя угасне, тялото ще се обърне в прах, и духът ще се разпилее като рядък въздух;
4. и с време ще се забрави името ни, и никой няма да си спомни за делата ни; и животът ни ще премине като следа от облак, и ще се разпилее като мъгла, разгонена от лъчите на слънцето и отежняла от топлината му.
5. Защото животът ни е като кога сянка премине, и няма за нас връщане от смъртта: положен е печат и никой се не връща.
6. Затова нека се наслаждаваме от сегашните блага и да бързаме да се ползуваме от тоя свят като от младостта:
7. да се наситим със скъпоценно вино и благоухания, и пролетният цвят на живота да ни не отмине;
8. да се увенчаем с рози, преди да са увяхнали;
9. никой от нас да се не лишава от участие в нашата наслада; вредом да оставим следи от веселба, защото това е наш дял и наш жребий.
10. Да притесняваме сиромаха праведник, да не пожалим вдовици, и да се не срамим от многогодишните седини на старец.
11. Силата ни да бъде закон на правдата, защото безсилието се оказва безполезно.
12. Да нагласим примки за праведника, защото той ни е в тягост и се противи на делата ни, укорява ни за грехове против закона и хули ни за греховете на нашето възпитание;
13. обявява се за такъв, който има познание за Бога, и нарича себе си син на Господа,
14. пред нас той е изобличение на нашите помисли.
15. Тежко ни е и да го гледаме, защото неговият живот не е като живота на другите, и пътищата му се различават от нашите.
16. Той ни смята за гнусота и бяга от нашите пътища като от нечистотии, облажава края на праведните и хвалбиво нарича Бога свой баща.
17. Да видим, прави ли са думите му, и да изпитаме, какъв ще бъде краят му;
18. защото, ако тоя праведник е син Божий, Бог ще го защити и ще го избави от ръката на враговете.
19. Да го изпитаме с обиди и мъки, за да узнаем смирението му и да видим кротостта му;
20. да го осъдим на безчестна смърт, защото, според думите му, имало кой да се грижи за него.
21. Тъй умуваха те, и се измамиха; защото злобата им ги беше заслепила,
22. и те не познаха тайните Божии, не очакваха награда за светост и не смятаха за достойни наградите на непорочните души.
23. Бог е създал човека за нетление и го е направил образ на Своето вечно битие;
24. ала по завист от дявола влезе в тоя свят смъртта, и я изпитват ония, които са от неговия дял.
 
ГЛАВА 3.
1. А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне.
2. В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел,
3. и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир.
4. Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие.
5. И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него.
6. Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва.
7. Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище.
8. Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки.
9. Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.
10. А нечестивците, както са умували, тъй и ще понесат наказание, задето са презрели праведника и отстъпили от Господа.
11. Защото, които презират мъдрост и поука, са нещастни, и тяхната надежда е суетна, и трудовете - безплодни, и делата - безполезни.
12. Жените им са несмислени и децата им лоши, проклет е родът им.
13. Блажена е оная бездеткиня, която не се е осквернила, която не е познала беззаконна постеля: тя ще получи плод, кога се награждават светите души.
14. Блажен е и скопецът, който не е сторил беззаконие с ръка и не е помислил лошо против Господа, защото нему ще се даде особена благодат на вярата и най-приятен дял в Господния храм.
15. Плодът на добрите трудове е славен, и коренът на мъдростта - неподвижен.
16. Децата на прелюбодейците ще бъдат несъвършени, и семето от беззаконна постеля ще изчезне.
17. Макар и да бъдат дълговечни, няма да ги смятат за нищо, и късната им старост ще бъде без почит.
18. Ако пък умрат скоро, не ще имат надежда и утеха на съдния ден;
19. защото ужасен е краят на неправедния род.
 
ГЛАВА 4.
1. По-добре е бездетство с добродетел, защото споменът за нея е безсмъртен: тя се признава и от Бога, и от людете.
2. Кога е тука, подражават й, а кога си отиде, стремят се към нея; и във вечността тя тържествува увенчана, като удържала победа чрез непорочни подвизи.
3. А плодородното множество нечестивци не ще принесе полза, и прелюбодейните издънки не ще пуснат дълбоки корени и не ще стигнат до твърда основа;
4. и макар за малко време да се раззеленяват по клоните, но като няма твърдост, ще се разклатят от вятъра и от напора на ветровете ще бъдат изкоренени;
5. крехките клони ще се пречупят, и плодът им ще бъде безполезен, неузрял за храна и негоден за нищо;
6. защото деца, раждани от незаконни съжителства, са свидетели на разврат против родителите при разпита им.
7. А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой,
8. защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва.
9. Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта.
10. Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран;
11. грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му.
12. Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум.
13. Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години;
14. защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха,
15. че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му.
16. Праведникът, умирайки, ще осъди живите нечестивци, и бързо стигналата до съвършенство младост - дълговечната старост на неправедника;
17. защото те ще видят свършека на мъдрия и не ще разберат, какво е отредил Господ за него и защо го е поставил в безопасност;
18. те ще видят и ще го унижат, но Господ ще им се насмее;
19. и след това ще бъдат безчестен труп и позор между умрелите навеки, защото Той ще ги повали да паднат ничком безгласно, - ще ги разтърси от основи, и те най-сетне ще запустеят, ще бъдат в скърби, и споменът им ще загине;
20. съзнавайки греховете си, те ще застанат със страх, и техните беззакония ще ги осъдят в лицето им.
 
ГЛАВА 5.
1. Тогава праведникът ще застане с голяма смелост пред лицето на ония, които са го оскърбявали и презирали неговите подвизи;
2. а те, като видят, ще се смутят от голям страх и ще се слисат от неочакваното негово спасение
3. и, като се разкайват и въздишат от притеснение на духа, ще думат в себе си: това е оня същият, който беше някога си за присмех и за приказна гавра помежду ни.
4. Безумни, ние смятахме живота му за лудост и смъртта му - безчестна!
5. А как е причислен към Божиите синове, и жребият му е със светиите?
6. И тъй, ние сме се отклонили от пътя на истината, и светлината на правдата не ни е светила, и слънце не ни е озарявало.
7. Ние се изпълнихме с беззаконни и гибелни дела, ходихме по непроходни пустини, а Господния път не познахме.
8. Каква полза ни принесе високомерието, и какво ни даде богатството с пустославие?
9. Всичко това премина като сянка и като бързолетна мълва.
10. Както кога мине кораб по развълнувана вода, не може да се намери дирята, ни пътя на дъното му във вълните;
11. или както от летяща по въздуха птица не остава никакъв белег от нейния път, но лекият въздух, ударян с крилата и разсичан от бързото движение, бива преминат от движещите се крила, и след това не остава никакъв знак, че е минато по него;
12. или както от стрела, пусната в луча, разделеният въздух веднага пак се събира, тъй че не може се позна, през къде е минала тя;
13. тъй и ние се родихме и умряхме, и не можахме да покажем никакъв знак на добродетел, а се изтощихме в нашето беззаконие.
14. Защото надеждата на нечестивеца изчезва като прах, отнасян от вятъра, и като ситен скреж, разнасян от бурята, и като дим, развяван от вятъра, и преминава като спомен за еднодневен гост.
15. А праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния.
16. Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата.
17. Той ще вземе за всеоръжие - Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете;
18. ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем - нелицеприятния съд;
19. ще вземе за непобедим щит - светостта;
20. строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците.
21. Ще захвъркат праволучни светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в лучата,
22. и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят;
23. ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър.
24. Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните.

ГЛАВА 6.
1. Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища!
2. Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите!
3. От Господа ви е дадена властта, и силата - от Вишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията.
4. Защото вие, бидейки служители на царството Му, не съдихте право, не пазихте закона и не постъпяхте по Божията воля.
5. Страшно и скоро ще ви се яви Той, - и съдът над управниците е строг,
6. защото малкият заслужава милост, а силните ще бъдат силно мъчени.
7. Господ на всички няма да се уплаши от лице и не ще се побои от величие, защото Той е сътворил и малък и велик и еднакво промисля за всички;
8. но управниците ги очаква строго изпитание.
9. И тъй, към вас, царе, са думите ми, за да се научите на премъдрост и да не падате.
10. Защото, които свето пазят светото, ще се осветят, и които са се научили на това, ще намерят оправдание.
11. Затова пожелайте силно думите ми, обикнете ги и научете се.
12. Премъдростта е светла и не повяхва, и които я обичат, лесно я виждат, които я търсят, намират я;
13. тя дори преваря ония, които искат да я познаят.
14. Който я търси от ранно утро, няма да се умори, защото ще я намери да седи пред вратата му.
15. Да се мисли за нея вече е съвършенство на разума, и който стои буден заради нея, скоро ще се освободи от грижи,
16. защото тя сама обикаля и търси достойните за нея и благосклонно им се явява на пътищата, и при всяка мисъл се среща с тях.
17. Нейно начало е най-искреното желание да се учиш,
18. а грижата да се учиш е любов; любовта пък е да пазиш законите й; а да пазиш законите е залог за безсмъртие,
19. а безсмъртието приближава към Бога;
20. затова стремеж към премъдрост възвежда до царство.
21. И тъй, владетели на народите, ако ви се услаждат престоли и скиптри, почтете премъдростта, за да царувате довека.
22. А какво е премъдрост и как е произлязла тя, ще обадя,
23. и няма да скрия от вас тайните, а ще изследвам от самото раждане,
24. и ще открия нейното познаване, и не ще отмина от истината;
25. и не ще тръгна заедно с чезнещия от завист, защото такъв няма да има дял с премъдростта.
26. Многото мъдри са спасение за света; и разумен цар е добруване за народа.
27. Затова, учете се от думите ми, и ще придобиете полза.
 
ГЛАВА 7.
1. И аз съм човек смъртен, подобен на всички, потомък на първосъздадения, земнородения.
2. И аз бидох образуван в плът у майчина утроба през десет месеца, като се сгъстих в кръв от семето мъжево и от усладата, съединена със сън.
3. И аз, като се родих, задишах общия въздух и паднах на тая същата земя, първи глас издадох с плач, както всички;
4. отхраниха ме в пелени и с грижи,
5. защото ни един цар другояче не се е родил:
6. един за всички е входът в живота, и еднакъв е изходът.
7. Затова се молих - и биде ми даруван разум, виках - и слезе върху ми дух на премъдрост.
8. Аз предпочетох мъдростта пред скиптри и престоли и богатството смятах за нищо пред нея;
9. драгоценния камък не сравних с нея, защото пред нея всичкото злато е нищожен пясък, а среброто е кал в сравнение с нея.
10. Аз я обикнах повече от здраве и хубост и в избора предпочетох нея пред светлината, защото нейната светлина не угасва.
11. А заедно с нея дойдоха при мене всички блага и безбройно богатство чрез ръцете й;
12. аз се радвах на всички тия блага, защото премъдростта ме ръководеше, ала не знаех, че тя е тяхна виновница.
13. Без хитрост се научих, и без завист предавам, не скривам богатството й,
14. защото тя е неизчерпно съкровище за людете; ползувайки се от нея, те влизат в съдружие с Бога чрез даровете на учението.
15. Дано Бог ми дадеше да говоря, според както разбирам, и да мисля достойно за даруваното, понеже Той е ръководител към мъдрост и изправител на мъдрите.
16. Защото в Негова ръка сме и ние, и нашите думи, и всяко разбиране и изкуство да се работи.
17. Сам Той ми дарува истинско познание на това, що съществува, за да позная строежа на света и действието на стихиите,
18. началото, края и средата на времената, повратните смени и измененията на времената,
19. годишните кръгове и положението на звездите,
20. природата на животните и свойствата на зверовете, стремежа на ветровете и мислите на людете, отликите на растенията и силата на корените.
21. Познах всичко, и скрито и явно, защото ме научи премъдростта, художница на всичко.
22. Тя е дух разумен, свет, единороден, многочастен, тънък, лесноподвижен, светъл, чист, ясен, безвреден, добролюбив, бърз, неудържим,
23. благодетелен, човеколюбив, твърд, непоколебим, спокоен, безпечален, всевиждащ и проникващ всички умни, чисти, най-тънки духове.
24. Защото премъдростта е по-подвижна от всяко движение, и поради своята чистота през всичко преминава и прониква.
25. Тя е дихание на Божията сила и чист излив на славата Вседържителева, затова нищо осквернено не ще влезе в нея.
26. Тя е отраз на вечната светлина, чисто огледало на действието на Бога и образ на благостта Му.
27. Едничка е тя, но всичко може и, пребъдвайки сама в себе си, всичко подновява и, минавайки от рода в род у светите души, приготвя Божиите приятели и пророци;
28. защото Бог никого не обича, освен оногова, който живее с премъдростта.
29. Тя е по-хубава от слънцето и превъзхожда множеството звезди; в сравнение със светлината тя е по-горе;
30. защото светлината се сменява с нощта, а на премъдростта не надвива злобата.
 
ГЛАВА 8.
1. Тя бързо се разпростира от единия край до другия и урежда всичко за полза.
2. Аз я обикнах и потърсих от младини, и пожелах да си я взема за невеста и станах любител на хубостта й.
3. Тя въздига благородството си с това, че живее заедно с Бога, и Владетелят над всички я е обикнал:
4. тя е посветена в тайните на Божия ум и е избирателка на делата Му.
5. Ако богатството е многожелана придобивка в живота, то кое е по-богато от премъдростта, която всичко върши?
6. Ако благоразумието върши много, то кой художник е по-добър от нея?
7. Ако някой обича праведност, - плодовете й са добродетели: тя научава на целомъдрие и на разсъдливост, справедливост и храброст, от които нищо по-полезно няма за людете в живота.
8. Ако някой желае голяма опитност, мъдростта знае отдавна миналото и налучва бъдното, знае тънкостта на думите и разрешението на загадките, предузнава личбите и чудесата и сетнините от годините и времената.
9. Затова намислих да я взема в съжителство с мене си, като зная, че тя ще ми бъде съветница на добро и утеха в грижи и скърби.
10. Чрез нея ще имам слава у народа и чест пред стареите, макар и юноша;
11. ще се покажа проницателен в съд, и в очите на силните ще заслужа учудване.
12. Кога мълча, те ще чакат, и кога заговоря, ще внимават, и кога продължа речта си, ще турят ръка на уста.
13. Чрез нея ще постигна безсмъртие и ще оставя вечен помен на ония, които бъдат след мене.
14. Ще управлявам народи, и ще ми се покоряват племена;
15. ще се уплашат от мене, кога чуят за мене страшни тирани; между народа ще съм добър и на война - храбър.
16. Като дойда у дома си, ще се успокоя с нея, защото в нейните обноски няма грубост, нито в съжителството с нея - скръб, а радост и веселие.
17. Размисляйки за това в себе си и обмисляйки в сърцето си, че в родство с премъдростта има безсмъртие,
18. и в дружба с нея - добра наслада, и в трудовете на ръцете й - неоскъдно богатство, и в разговор с нея - разум, и в общение с думите й - добра слава, - аз ходих и търсих, как да я взема за себе си.
19. Аз бях даровито дете и получил бях добра душа;
20. при това, бидейки добър, влязох и в чисто тяло.
21. Като разбрах, че иначе не мога я овладя, освен ако Бог дари, - и че беше работа на разума, да се познае, чий е тоя дар, - аз се обърнах към Господа и Нему се молих и думах от все сърце:
 
ГЛАВА 9.
1. Боже на отците и Господи на милостта, Който си направил всичко със словото Си
2. и Който си устроил с премъдростта Си човека, за да владее над създадените от Тебе твари
3. и да управлява света свето и справедливо, и с душевна правота да върши съд!
4. Дарувай ми приседналата до Твоя престол премъдрост и недей ме отхвърля изсред децата Си,
5. защото аз съм Твой раб и син на Твоята рабиня, човек немощен и кратковременен по живот и слаб да разбера съд и закони.
6. Та и да беше някой съвършен между синовете човешки, без Твоята премъдрост той ще бъде признат за нищо.
7. Ти ме избра за цар на Твоя народ и за съдия на Твоите синове и дъщери;
8. Ти каза да съградя храм на Твоята света планина и олтар в града на Твоето обиталище, по подобие на светата скиния, която изпървом Ти бе приготвил.
9. С Тебе е премъдростта, която знае делата Ти и е била там, когато си правил света, и знае, какво е угодно пред очите Ти и какво е право според Твоите заповеди;
10. прати я от светите небеса, прати я от престола на славата Си, за да ми спомага в трудовете ми, и за да зная, какво е благоугодно пред Тебе;
11. защото тя всичко знае и разбира и мъдро ще ме ръководи в делата ми и ще ме запази в славата си;
12. и делата ми ще бъдат благоприятни, и ще съдя народа Ти справедливо и ще бъда достоен за престола на баща си.
13. Защото, кой човек може да познае Божиите намерения? или кой може разбра, какво е угодно Господу?
14. Нетвърди са помислите на смъртните, погрешни са нашите помисли,
15. защото тленното тяло тежнее на душата, и тая земна хижа притиска многогрижния ум.
16. Ние едва можем да постигнем и това, що е на земята, и с мъка разбираме това, що е наръки, а какво е на небесата - кой е изследвал?
17. А волята Ти кой би познал, ако не беше дарувал премъдрост и не беше пратил отгоре Твоя Свети Дух?
18. И тъй, пътищата на земните жители се оправиха, и людете се научиха на това, що е Тебе угодно,
19. и се спасиха чрез премъдростта.

ГЛАВА 10.
1. Тя е запазила първосъздадения отец на света, който беше сътворен самичък, и го е избавила от собственото му падение:
2. тя му е дала сила да владее над всичко.
3. А отстъпилият от нея неправедник в своя гняв загина от братоубийствена ярост.
4. Пак премъдростта заради него спаси земята, когато беше потопявана, като запази праведника чрез малко дърво.
5. Пак тя между народите, смесени в единомислие за зло, намери праведника и го заварди безукорен пред Бога, и го запази твърд в нежността му към сина.
6. Тя през време, когато загиваха нечестивците, спаси праведника, който избягна огъня, паднал върху пет града,
7. от които за свидетелство на нечестието остана да се дими пуста земя и растения, принасящи безвреме плод, и за паметник на невярна душа е солният стълб, който там стои.
8. Защото те, като презряха премъдростта, не само че повредиха на себе си, задето не познаха доброто, но и оставиха на живите спомен за безумието си, за да не могат скри това, в което се бяха заблудили.
9. А премъдростта спаси от неволя ония, които й служеха.
10. Тя учеше на прави пътища побягналия от братов гняв праведник, показа му царството Божие и му дарува знанието на светиите, помагаше му в огорчения и обилно награди трудовете му.
11. Когато от користолюбие го увреждаха, тя застана пред него и го обогати,
12. запази го от враговете и го тури в безопасност пред ония, които коварствуваха против него, и в силната борба му даде победа, за да знае, че от всичко най-силно е благочестието.
13. Тя не остави продадения праведник, а го спаси от грях:
14. тя слиза с него в ямата, не го остави и в окови, и сетне му донесе царски скиптър и власт над ония, които го угнетяваха, показа, че са лъжци тия, що го обвиняваха, и му дари вечна слава.
15. Тя освободи светия народ и непорочното семе от народи притеснители,
16. влезе в душата на Господния служител и се опълчи против страшните царе с чудеса и личби.
17. Тя възнагради светиите за трудовете им, води ги по чуден път; и денем им беше закрила, а нощем - звездна светлина.
18. Тя ги преведе през Червено море и ги прекара през голяма вода,
19. а враговете им издави и ги изхвърли из дълбинето на бездната.
20. И тъй, праведниците завладяха оръжието на нечестивците и възпяха Твоето свето име, Господи, и единодушно прославиха Твоята победна ръка,
21. защото премъдростта отвори на неми устата и направи разбрани детските езици.

ГЛАВА 11.
1. Тя уреди работите им чрез ръката на светия пророк;
2. те минаха през необитаема пустиня и поставиха шатри на непроходни места;
3. опълчиха се против неприятели и отмъстиха на врагове;
4. замъчи ги жажда, и те повикаха към Тебе, и дадена им бе вода от стръмна скала и утоление на жаждата - от твърд камък.
5. Защото, с каквото бяха наказани враговете им,
6. с такова те, намирайки се в нужда, бидоха облагодетелствувани:
7. вместо извор на постоянно течаща река, размътена с воняща кръв,
8. за изобличение на детеубийствената им заповед, Ти неочаквано им даде обилна вода,
9. като показа тогава чрез жаждата, как Ти бе наказал противниците им.
10. Защото, когато бяха изпитвани, ако и да се подлагаха на милостиво вразумение, тогава познаха, как са се мъчили съдените в гняв нечестивци;
11. защото тях Ти изпитваше като баща, поучавайки, а ония - като гневен цар, осъждайки измъчи.
12. И които не бяха там, и които бяха, еднакво пострадаха:
13. тях постигна двойна скръб и охкане от спомена за миналото.
14. Те, когато чуха, че чрез техните наказания ония бидоха облагодетелствувани, познаха Господа.
15. От Когото преди, като от отхвърлен, се отрекоха с хули, Томува подир събитията се чудеха, след като претърпяха нееднаква с праведните жажда.
16. А за неразумните помисли на тяхната неправда, по които в заблуда служеха на безсловесни влечуги и презрени чудовища, Ти за наказание напрати върху им множество безсловесни животни,
17. за да познаят, че с каквото някой съгрешава, с такова бива и наказван.
18. Не беше невъзможно за всемощната Ти ръка, която създаде тоя свят от безо'бразно вещество, да напратиш върху им множество мечки и свирепи лъвове,
19. или неизвестни новосъздадени люти зверове, или дишащи огнен дъх, или изхвърлящи кълба дим, или изпускащи из очи ужасни искри,
20. които не само че би могли с повреди да ги изтребят, но по ужасен начин да ги погубят.
21. Па и без това те можеха да погинат с едно духване, преследвани с правосъдие и разпилявани с духа на Твоята сила; но Ти си наредил всичко с мяра, брой и тегло.
22. Защото голяма сила винаги е присъща Тебе, и кой ще се опълчи против силата на Твоята мишца?
23. Цял свят е пред Тебе като залюлени къпони, или като капка утринна роса, що пада на земята.
24. Ти всички милуваш, защото всичко можеш, и заглаждаш човешките грехове заради покаяние.
25. Ти обичаш всичко съществуващо и се не гнусиш от нищо, което си сътворил, понеже не щеше да създадеш нещо, ако би го мразил.
26. И как можеше да пребъдва нещо, ако Ти не искаше? Или как би се запазило това, що не е повикано от Тебе?
27. Но Ти всичко щадиш, защото всичко е Твое, душелюбивий Господи!

ГЛАВА 12.
1. Твоят нетленен Дух пребъдва у всичко.
2. Затова Ти малко по малко изобличаваш заблудилите се и, като им напомняш, в какво съгрешават, вразумяваш ги, та, като отстъпят от злото, да повярват в Тебе, Господи!
3. И тъй, като се погнуси от древните жители на Твоята света земя,
4. които вършеха омразни врачовни дела и нечестиви жертвоприношения,
5. от безжалостните убийци на деца и от ония, които на жертвени гощавки унищожаваха дробинета от човешката плът и кръв в тайни събрания,
6. и от родителите, които убиваха безпомощни души, - Ти поиска да ги погубиш чрез ръцете на отците ни,
7. та земята, най-драгоценна от всичко Твое, да приеме достойното население от Божии чеда.
8. Но и тях, като люде, Ти щади, като напрати стършели - предтечи на Твоето воинство, за да ги изтребват полека-лека.
9. Макар че не беше невъзможно за Тебе да подчиниш чрез война нечестивите под праведните, или да ги изтребиш със страшни зверове или със страшна дума наведнъж;
10. но Ти, наказвайки ги полека-лека, даваше място на покаянието, макар да знаеше, че племето им е нехелито, и злото им е вродено, и мисълта им няма да се измени довека.
11. Защото семето им беше открай проклето, и не от страх пред някого Ти оставяше греховете им ненаказани.
12. Защото, кой ще каже: "какво стори Ти?" или кой ще се опълчи против Твоя съд? и кой ще Те обвини, че си погубил народи, които си Ти сътворил? Или кой защитник ще дойде при Тебе с ходатайство за неправедни люде?
13. Защото, освен Тебе, няма Бог, Който да се грижи за всички, за да Ти доказва, че си съдил несправедливо.
14. Ни цар, ни властелин не е в сила да се яви пред Твоите очи за ония, които си погубил.
15. Бидейки праведен, Ти всичко праведно управляваш, като считаш за несвойствено на Твоята сила да осъдиш оногова, който не заслужава наказание.
16. Защото Твоята сила е начало на правдата, и самото това, че владееш над всички, Те разполага да щадиш всички.
17. Ти показваш силата Си на ония, които не вярват на Твоето всемогъщество, и изобличаваш дързостта на ония, които Те не признават;
18. но, като обладаваш сила, Ти съдиш снизходително и ни управляваш с голяма милост, защото Твоето могъщество е винаги в Твоята воля.
19. Но с такива дела Ти поучаваше Твоя народ, че праведникът трябва да бъде човеколюбив, и внушаваше на Твоите синове блага надежда, че даваш време за покаяние от грехове.
20. Защото, ако враговете на Твоите синове, макар и виновни за смърт, си наказвал с такова снизхождение и пощада, давайки им време и възможност да се освободят от злото,
21. то с какво внимание си съдил Твоите синове, на чиито отци беше дал клетва и завет за благи обещания!
22. И тъй, вразумявайки ни, Ти наказваш нашите врагове хилядократно, та, кога ние съдим, да мислим за Твоята благост, и кога нас съдят, да чакаме помилване.
23. Затова и ония нечестивци, които прекарваха живота си неразумно, Ти измъчваше с техните собствени гнусотии,
24. защото те се бяха много далеч отбили в пътищата на заблудата, мамейки се като глупави деца и почитайки за богове ония животни, които дори у враговете бяха презрени.
25. Затова като на глупави деца за присмех им прати и наказание.
26. Но, понеже се не вразумиха от изобличителния присмех, те изпитваха заслужения Божий съд.
27. Защото, като видяха онова същото, що те сами търпяха с негодуване, върху ония, които смятаха за богове и чрез които биваха наказвани, те познаха истиннаго Бога, Когото преди се отказваха да познават;
28. затова и дойде върху тях крайно осъждане.

ГЛАВА 13.
1. Наистина суетни са по природа всички люде, които не са имали познание за Бога, които от видимите съвършенства не са могли да познаят вечно Съществуващия и, гледайки делата, не са познали Виновника,
2. а почитали за богове, управляващи света, - или огъня, или вятъра, или подвижния въздух, или звездния кръг, или бурната вода, или небесните светила.
3. Ако, пленявайки се от тяхната хубост, те са ги почитали за богове, те трябваше да познаят, колко по-добър от тях е Господ, защото Той, Виновникът на хубавото, ги е създал.
4. Ако пък са се чудели на силата и действието им, те трябваше от тях да узнаят, колко по-мощен е Онзи, Който ги е сътворил;
5. защото от величието на хубостта у създанията ще се познае сравнително Виновникът на тяхното битие.
6. Те впрочем по-малко заслужават укор, защото се заблуждават, може би, търсейки Бога и желаейки да Го намерят;
7. защото, като се обръщат към делата Му, те изследват и се убеждават с око, че всичко видимо е прекрасно.
8. Ала и те не са за извинение:
9. ако са могли толкова да разберат, че са били в сила да изследват временния свят, защо не са веднага намерили неговия Господ?
10. Но по-окаяни са и надеждите си възлагат на бездушни твари ония, които наричат богове изделията на човешки ръце - злато и сребро, художнишки изделия, образи на животни, или непотребен камък, изделие на отдавнашна ръка.
11. Или пък някой дърводелец отсече сгодно дърво, обели изкусно кората му и, като издяла хубаво, направи от него съдина, полезна за употреба в живота,
12. а обрезките от работата употреби за приготвяне храна и се нахрани;
13. но една обрезка, за нищо негодна, дърво криво и чепесто, вземе и грижливо закръгли в свободно време, издяла го с веща опитност, и го оприличи на човешки образ,
14. или го направи да прилича на какво годе долно животно, намаже го с киновар, обагри го с боя, заглади му всеки недостатък
15. и, като приготви достойно за него място, окачи го на стената, след като го закрепи с желязо.
16. И тъй, за да не падне изделието му, той се погрижва отнапред, като знае, че то само на себе си не може да помогне, защото е кумир и има нужда от помощ.
17. А молейки се пред него за своя имот, женитба и деца, той се не срамува да говори на бездушно
18. и да се обръща за здраве към немощно, да проси живот от мъртво и за помощ да моли досущ неспособно, за пътуване - което не може да стъпи,
19. за печалба, за работа и за успех на ръцете - което съвсем не може да работи с ръце, да моли за сила най-безсилното.

ГЛАВА 14.
1. Още: друг някой готвейки се да плува и преплува свирепи вълни, призовава на помощ дърво по-слабо и от кораба, който го носи;
2. защото стремеж към печалба е измислил кораба, а художник изкусно го е направил,
3. обаче кораба управя Твоят промисъл, Отче, понеже Ти си дал и пътя по море и безопасната пътека по вълните,
4. показвайки, че Ти можеш от всичко да избавяш, макар да тръгне някой по море и без опитност.
5. Ти искаш да не бъдат напразно делата на Твоята премъдрост; затова людете поверяват живота си на най-малко дърво и се избавят, минавайки с ладия по вълните.
6. Защото и в начало, когато бяха погубвани гордите исполини, надеждата на света, насочвана от Твоя ръка, като прибягна към кораба, остави на света семе за род.
7. Благословено е дървото, чрез което правда се върши!
8. А това ръкотворно е проклето, и то, и оня, който го е направил, - задето го е направил; и това тленно е наречено бог.
9. Защото еднакво са омразни Богу - и нечестивецът, и нечестието му;
10. и направеното заедно с оногова, който го е направил, ще бъде наказано.
11. Затова и за езическите идоли ще има съд; понеже те станаха гнусота между Божиите създания, съблазън за човешките души и мрежи за нозете на неразумните.
12. Защото измислията на идоли е начало на блуд, и изнамирането им - разтление на живота.
13. Изпървом не ги е имало, па и няма да ги има довека.
14. Те дойдоха в света по човеческо пустославие, затова им е отсъден близък край.
15. Баща, измъчван от тежка скръб за безвреме умрял син, след като му направил образ като на вече мъртъв човек, почнал отпосле да го почита за бог и на подчинените си предал тайнства и жертвоприношения.
16. После, затвърдилият се с време тоя нечестив обичай бил пазен като закон, и по заповед на властниците изваяното било почитано за божество.
17. Когото пък людете не могли да почитат лично поради далечното му жителство, те изображавали неговото отдалечено лице: правили видим образ на почитания цар, та с това усърдие да поласкаят отсъствуващия като присъствуващ.
18. А за усилване почитта и от страна на ония, които го не познават, спомагало залягането на художника,
19. понеже той, от желание, може би, да угоди на властника, потрудил се чрез изкуството да направи подобието по-хубаво;
20. а народът, увлечен от хубостта на изработката, признал сега за божество оногова, който малко преди това е бил почитан като човек.
21. И това биваше съблазън за людете, понеже те, покорявайки се било на злочестие, било на тиранство, придавали на камъни и дървета несъобщимото Име.
22. Отпосле не им стигаше да се заблуждават в познанието за Бога, но живеейки в голяма невежествена борба, наричат това голямо зло - мир.
23. Извършвайки било детеубийствени жертви, било скришни тайнства, било заети от чужди обичаи бесни гощавки,
24. те не пазят ни живот, ни чисти бракове, но един другиго или коварно убиват, или с прелюбодейство оскърбяват.
25. А всички тях без разлика обладава кръвнина и убийство, грабеж и коварство, разтление, вероломство, бунт, клетвопрестъпност, разграбване имоти,
26. забравяне благодарност, омърсяване души, извращаване на половете, безчинство в браковете, прелюбодейство и безпътност.
27. Служенето на идоли, недостойни да се именуват, е начало и причина, и край на всяко зло,
28. понеже служещите им или във веселбите си беснуват, или пророчествуват лъжа, или живеят беззаконно, или бързо нарушават клетва.
29. Надявайки се на бездушни идоли, те не мислят, че ще бъдат наказани, задето несправедливо се кълнат.
30. Но за едното и за другото ще дойде върху им осъда - и задето са мислили нечестиво за Бога, обръщайки се към идолите, и задето са се лъжовно клели, коварно презирайки светото.
31. Защото не силата на ония, в които се кълнат, а съдът над съгрешилите следва винаги подир престъплението на неправедните.

ГЛАВА 15.
1. Но Ти, Боже наш, си благ и истинен, дълготърпелив и всичко управляваш милостиво.
2. Ако и да грешим, ние сме Твои и признаваме властта Ти; но ние няма да грешим, като знаем, че сме признати за Твои.
3. Да Те познава някой е пълна праведност, да признава властта Ти - корен на безсмъртие.
4. Нас не примамва лукавата човешка измислия, нито безплодния художнишки труд - образи, изпъстрени с различни багри,
5. погледът върху който възбужда у безумните пощявка и пожелание към бездушния вид на мъртвия образ.
6. И които ги правят, и които ги желаят, и които ги почитат, са любители на злото, достойни за такива надежди.
7. Грънчарят гнете меката глина и грижливо изработва всякакви съдини за наша потреба; от една и съща глина изработва съдове и за чиста и за нечиста потреба - все еднакво; а за какво се употребява всеки от тях, - съди същият грънчар.
8. И суетният труженик работи от същата глина суетен бог, когато неотдавна и той сам се е родил от земя и скоро ще иде пак там, отдето е взет, и ще се дири от него дългът на душата му.
9. Но той се не грижи за това, че е длъжен много да се труди, нито за това, че животът му е кратък; той се надпреваря с художници на златни и сребърни изделия и подражава на медничари и смята за слава, че върши гнусотии.
10. Сърцето му е пепел, надеждата му е по-нищожна от пръст, и животът му е по-презрян от кал;
11. защото той не е познал Оногова, Който го е сътворил, Който му е духнал деятелна душа и Който му е вдъхнал дух за живот.
12. Те смятат нашия живот за забавка и живеенето ни за печалбена търговия, защото казват, че трябва отдето и да е да се извлече печалба, та ако ще би и от злото.
13. Впрочем, такъв знае по-добре от всички, че греши, правейки от пръстено вещество кални съдини и образи.
14. Ала най-неразумни от всички и победни по ум и от самите кърмачета са враговете на Твоя народ, които го угнетяват,
15. защото те смятат за богове всички езически идоли, които не употребяват нито очи за гледане, нито ноздри за вдишване въздух, ни уши за слушане, ни пръсти на ръцете за пипане, и чиито нозе са негодни за ходене.
16. Макар човек и да ги е направил, и да ги е образувал такъв, който е заел своя дух, ала ни един човек не може да направи бог, подобен на себе си.
17. Бидейки смъртен, той с нечестиви ръце мъртво прави, затова той стои по-горе от своите божества, защото той е живял, а те - никога.
18. Освен това, те почитат най-гнуснави животни, които по безсмислие са сравнително най-лоши от всички.
19. Те дори не са хубави наглед като други животни, за да могат да привлекат към себе си, но са лишени и от одобрението Божие, и от Неговата благословия.

ГЛАВА 16.
1. Затова те бяха достойно наказани чрез подобни животни и измъчвани от много чудовища.
2. Вместо такова наказание, Ти правеше добро на Твоя народ: за да им задоволиш прищевките, Ти им приготви за ядене необикновена храна - пъдпъдъци,
3. та ония, измъчвани от глад, зарад гнуснавия вид на напратения гад, да се отказват и от естествената потреба за храна, а тия, претърпели за кратко време оскъдност, да вкусят необикновена храна.
4. Защото върху ония притеснители трябваше да дойде неотвратна оскъдност, а на тия трябваше само да се покаже, как са се мъчили враговете им.
5. И след като ги постигна ужасната зверска ярост и биваха погубвани чрез ухапване от отровни змии, Твоят гняв не отиде докрай.
6. Но те бяха смутени за кратко време, за да се вразумят, като получиха личба за спасение, за да си спомнят заповедта на Твоя закон,
7. защото, който се обръщаше, биваше изцеряван не чрез онова, в каквото вперяше очи, а чрез Тебе, Спасителя на всички.
8. И с това Ти показа на враговете наши, че Ти си, Който избавяш от всяко зло:
9. защото те биваха убивани чрез ухапване от скакалци и мухи, и не се намери лекарство за душите им, понеже бяха заслужили да бъдат мъчени от тях.
10. А на Твоите синове не надделяха и зъбите на отровните змии, защото Твоята милост дойде на помощ и ги изцери.
11. Макар и да бяха ухапвани, за да им се напомнят Твоите думи, те скоро биваха изцерявани, та, като паднат в дълбока забрава, да се не лишат от Твоето благодеяние.
12. Ни билки, ни пластири ги лекуваха, а Твоята всеизцеряваща дума, Господи!
13. Ти имаш власт над живота и над смъртта и сваляш до портите адови и пак въздигаш.
14. Човек по своята злоба убива, ала не може да върне излезлия дух и не може да повика взетата душа.
15. А от Твоята ръка не може да се избегне,
16. защото нечестивците, отрекли се да Те познаят, са наказани със силата на Твоята мишца, бидейки преследвани с необикновени дъждове, градушки и неотвратни бури и изтребвани с огън.
17. Ала най-чудно беше това, че огънят показваше по-силно действие всред вода всегасеща, защото самият свят е поборник за праведните.
18. Понякога пламъкът преставаше, за да не изгори животните, напратени върху нечестивците, та тия, като видят това, да познаят, че ги преследва съд Божий.
19. А понякога и сред водата пареше по-силно от огън, за да изтреби произведенията на неправедната земя.
20. Вместо това Ти храни Твоя народ с ангелска храна и, без да се трудят, прати им от небето готов хляб, който имаше всякакви приятности всекиму по вкуса.
21. Защото свойството на Твоята храна показваше любовта Ти към децата и, за да задоволи желанието на който яде, изменяваше се според вкуса на всекиго.
22. А снегът и ледът издържаха огъня и не се топяха, за да познаят, че огънят, който гори в градушка и блещи в дъжд, изтребяше плодовете на техните врагове.
23. Ала същият огън, за да се нахранят праведните, губеше силата си.
24. Защото тварите, служейки на Тебе, Твореца, усърдствуват за наказание на нечестивците и утихват за доброто на вярващите в Тебе.
25. Затова и тогава те, изменяйки се във всичко, покоряваха се на Твоята всички хранеща благодат - по желание на нуждаещите се,
26. та Твоите синове, които си обикнал, Господи, да познаят, че не изобилието на плодовете храни човека, а Твоето слово запазва вярващите в Тебе.
27. Защото онова, що се не поврежда от огън, щом се нагрееше от слаби слънчеви лъчи, веднага се разтапяше,
28. за да бъде известно, че трябва да изпреваряме слънцето с благодарство към Тебе, и обръщайки се към изтока на светлината, Тебе да се кланяме.
29. Защото надеждата на неблагодарника ще се разтопи като зимен скреж и ще се излее като непотребна вода.

ГЛАВА 17.
1. Велики и непостижими са Твоите съдби, затова непоучени души паднаха в заблуда.
2. Защото беззаконните, затворници на тъмата и пленници на дългата нощ, които бяха намислили да притесняват светия народ, като се затвориха в къщите, криеха се от вечния Промисъл.
3. Мислейки да се укрият в тайни грехове, те, под тъмния покрив на забравата, се разпиляха, силно плашени и смущавани от призраци,
4. защото и най-скритото място, което ги затваряше, не ги избавяше от страха, но страшни звукове около им ги докарваха в смущение, явяваха се и свирепи чудовища с грозни лица.
5. И никаква сила огнена не можеше да озари, нито светлият блясък на звездите не беше в сила да осветли тая мрачна нощ.
6. Явяваха им се, тъй от само себе си, запалени клади, пълни с ужас, и те от страх пред невидимото - от призрака, си представяха видимото още по-грозно.
7. Паднаха лъготните на вълшебното изкуство, и хвалбите с мъдрост се изложиха на присмех,
8. защото, които се бяха обещали да прогонят от страдната душа ужасите и страховете, сами страдаха от позорна страхливост.
9. И макар уж да се не плашеха от никакви страхове, но, преследвани от вилнението на отровните зверове и свистенето на влечугите, те чезнеха от страх, като се бояха да погледнат дори въздуха, от който никъде не може да се избяга,
10. защото осъжданото по собствено свидетелство нечестие бива страхливо и, гонено от съвестта, винаги измисля ужаси.
11. Страх не е нищо друго, освен лишение от помощ, която би дал разсъдъкът.
12. Колкото по-малка е вътрешната надежда, толкова по-голяма се представя неизвестната причина, която произвежда мъката.
13. И те в тая наистина непоносима и от дълбините на неизтърпимия ад излязла нощ, готвейки се да заспят обикновен сън,
14. ту бивали тревожени от страшни призраци, ту разслабвани от душевно униние, понеже ги нападал внезапен и неочакван страх.
15. И тъй, де който бил тогава застигнат, ставал пленник и бил затварян в тая без окови тъмница.
16. Бил той земеделец, или пастир, или работещ в пустинята, всякой, щом бивал застигнат, подлагал се на тая неизбежна съдба,
17. защото всички бяха свързани с едни неотключни окови на тъмата. Вятър ли фучи, или сред гъсти клони сладкогласна птичка пее, вода ли тече силно и бързо, или камъни се въргалят с голям трясък,
18. скокливи животни ли тичат, та се не виждат, или най-свирепи зверове рикат, или пък се раздава ехо от планински дълбини, - всичко това ги ужасяваше и омаломощаваше.
19. Защото цял свят беше осветляван с ясна светлина и си гледаше без пречка работите;
20. а само над тях беше простряна тежка нощ, образът на тъмата, която някога ще ги обгърне; ала сами за себе си те бяха по-дотегливи и от тъмата.

ГЛАВА 18.
1. А за Твоите светии имаше най-голяма светлина. И ония, слушайки гласа им, а невиждайки образа, ги наричаха блажени, защото не страдаха.
2. А задето, бидейки по-рано обиждани от тях, не им отмъщаваха, те благодаряха и молеха за прошка, че са ги карали да страдат.
3. Вместо това, Ти им даде за показалец по незнайния път огнесветъл стълб, а за честито странствуване - безвредно слънце.
4. Защото те бяха заслужили да бъдат лишени от светлина и затворени в тъма, понеже държаха затворени Твоите синове, чрез които щеше да се даде на света нетленната светлина на закона.
5. Когато решиха да избият децата на светите люде, макар и да спасиха едно подхвърлено момче, за наказание Ти им отне множество деца и тях самите всички погуби в голямата вода.
6. Оная нощ беше предизвестена на отците ни, та, като знаеха наздраво обещанията, на които вярваха, да си бъдат спокойни.
7. И Твоят народ очакваше както спасението на праведните, тъй и загинването на враговете,
8. защото с каквото наказваше враговете, с това същото възвеличи нас, които Ти бе призвал.
9. Светите деца на добрите извършваха тайно жертвоприношението и единомислено наредиха с божествен закон, щото светите люде еднакво да участвуват в едни и същи блага и опасности, когато отците вече пееха похвали.
10. От противната пък страна отекваше нестройният вик на враговете, и се разнасяше жалният писък над оплакваните деца.
11. С еднакъв съд беше наказан робът с господаря, и простият човек търпеше едно и също с царя:
12. всички изобщо имаха безброй мъртъвци, умрели от еднаква смърт; и живите не стигаха за погребение, защото в един миг биде погубено цялото им най-мило поколение.
13. И които не вярваха на нищо поради магиите, при погубване първенците признаха, че тоя народ е син Божий,
14. защото, когато тихо мълчание обгръщаше всичко, и нощта в течението си бе стигнала до средата,
15. слезе от небето, от царствените престоли, всред гибелната земя всемощната Твоя дума като страшен воин.
16. Тя носеше остър меч - Твоята неизменна заповед, и, като се спря, напълни всичко със смърт: тя се допираше до небето и ходеше по земята.
17. Тогава изведнъж силно ги смутиха сънни призраци и настъпиха неочаквани ужаси;
18. и бидейки поразявани - един тук, други там, полуумрелият обаждаше причината, по която умира,
19. защото сънищата, които ги бяха смутили, им показаха отнапред това, - за да не погинат, без да знаят, за какво търпят зло.
20. Макар смъртното изкушение да докосна и праведните, и много от тях да загинаха в пустинята, ала дълго не трая тоя гняв,
21. защото непорочният мъж побърза да ги защити; като принесе оръжието на службата си, молитва и кадилно омилостивение, той въстана против гнева и тури край на бедствието, като показа с това, че той е Твой слуга.
22. Той победи изтребителя не с телесна сила и не с действие на оръжието, а със слово покори наказвача, като спомни клетвите и заветите на отците.
23. Защото, когато вече на купища лежаха мъртви един връз друг, той застана насред, спря гнева и му пресече пътя към живите.
24. На неговия подир беше целият свят, и славните имена на отците бяха изрязани върху камъните в четири реда, и Твоето величие - върху диадемата на главата му.
25. Пред това изтребителят отстъпи и се уплаши от него, защото стигаше само това гневно изпитание.

ГЛАВА 19.
1. А над нечестивите тежнееше докрай безмилостният гняв, защото Той предвидя и бъдните им дела,
2. че те, след като им позволиха да си тръгнат и като ги изпратиха бързо, ще се разкаят и ще ги спогнат;
3. защото, намирайки се още в тъга и плачейки над гробовете на умрелите, те прегърнаха друг безумен помисъл и преследваха като бежанци ония, които бяха с молба отпратили.
4. А към тоя край ги влечеше съдбата, която бяха заслужили, и тя навея забрава върху станалото, за да допълнят наказанието, което им не стигаше при техните мъки,
5. и Твоят народ да извърши славно пътуване, а те да си намерят необикновена смърт.
6. Защото цялата твар изново се преобрази свише в своята природа, покорявайки се на особени заповеди, та синовете Ти да се запазят невредими.
7. Яви се облак, който засеняше стана, а дето имаше преди вода, показа се суха земя: от Червено море - безпрепятствен път, и от бурната бездна - зелена долина.
8. Закриляни от Твоя ръка, те преминаха по нея с целия народ, гледайки дивни чудеса.
9. Те пасяха като коне и скачаха като агънца, славейки Тебе, Господи, техен Избавител;
10. защото още помнеха, какво се бе случило, докле пребиваваха там, как земята, вместо да роди други животни, произведе скнипи, и реката вместо риби изхвърли множество жаби.
11. А после те видяха и нов род птици, когато, увлечени в пощевки, молеха за сладка храна;
12. защото за тяхна утеха долетяха от морето пъдпъдъци, а грешните постигна наказание с личби, станали чрез гръмовна сила. Те справедливо страдаха поради злобата си,
13. понеже имаха по-силна омраза към другоземците: някои не приемаха непознати чужденци, а тия заробваха благодетелните пришълци.
14. Не само това, но и съд ще има над тях, задето ония приемаха враждебно чужденците,
15. а тия, като приеха с радост отпосле вече ползувалите се с еднакви права, почнаха да ги притесняват с ужасна робия.
16. Затова бидоха поразени със слепота, както ония някога си при вратата на праведника, когато, обгърнати с гъста тъма, всеки търсеше входа на вратата му.
17. Самите стихии се измениха, както в арфата звуковете изменяват своя характер, като си остават винаги същите звукове; това може да се забележи чрез грижливо наблюдение на миналото.
18. Защото земните животни се променяха на водни, а плаващите във водите излизаха на суша.
19. Огънят задържаше във вода силата си, а водата губеше свойството си да гаси;
20. пламъкът, наопаки, не повреждаше телата на бродещите лесноразрушими животни, и не топеше леснотопимия снеговиден род небесна храна.
21. Тъй, Господи, във всичко Ти възвеличи и прослави Своя народ, и го не остави, а на всяко време и на всяко място пребъдваше с него.

* Тая книга я няма нито на еврейски, нито на гръцки език. Както Славянският, така и Руският превод е направен от Вулгата. В последната тя е разделена на две книги: Първата съставят главите III - XIV (според Славянския превод), а втората съдържа глави I, II, XV и XVI. В Българския превод е задържан редът на главите според Славянския превод.


ГЛАВА 1.

1. Втора книга на пророк Ездра, - син на Сераия, син на Азария, син на Хелкия, син на Шалума, син на Садока, син на Ахитува,
2. син на Ахия, син на Финееса, син на Илия, син на Амария, син на Асиела, син на Мераиота, син на Арна, син на Узия, син на Ворита, син на Авишуя, син на Финееса, син на Елеазара,
3. Ааронов син от Левиево коляно, - който бе пленник в Мидийската земя през царуването на Артаксеркса, персийски цар.
4. Биде слово Господне към мене:
5. иди и възвести на Моя народ злите им дела и на синовете му - беззаконията, които са извършили против Мене, за да възвестят на синовете на своите синове,
6. защото греховете на родителите им се намножиха в тях: като Ме забравиха, те принасяха жертви на чужди богове.
7. Нали Аз ги изведох из Египетската земя - из дома на робството? А те Ме разгневиха и съветите Ми презряха.
8. Острижи косата на главата си и хвърли върху тях всичкото зло, защото те не слушаха Моя закон, - необуздан народ!
9. Докога ще търпя тия, на които съм сторил толкова благодеяния?
10. Заради тях свалих много царе; поразих фараона с робите му и с цялата му войска;
11. всички езичници изтребих от лицето им, и на изток разпръснах народа на двете области Тир и Сидон, и всичките им врагове изтребих.
12. А ти тъй им речи: тъй казва Господ:
13. Аз именно ви преведох през морето и по дъното му прокарах за вас оградена улица, дадох ви за вожд Моисея и за свещеник Аарона,
14. дадох ви светлина в огнен стълб, и много чудеса извърших между вас; а вие Ме забравихте, казва Господ.
15. Тъй казва Господ Вседържител: пъдпъдъците бяха вам за личба. Аз ви дадох станища за защита, но вие и там роптахте,
16. и не се радвахте в Мое име, че погинаха вашите врагове, но дори досега още роптаете.
17. Де са ония благодеяния, които ви сторих? Нали в пустинята, когато вие, изгладнели, викахте към Мене,
18. думайки: защо ни доведе в тая пустиня? да ни измориш ли? по-добре да слугуваме на египтяни, отколкото да измрем в тая пустиня, -
19. Аз се смилих над вашите охкания, дадох ви мана за храна, и вие ядохте ангелски хляб?
20. Когато жадувахте, не разсякох ли Аз камъка, и води потекоха до насита? От жегата с дървесни листа ви покривах.
21. Поделих ви тлъсти земи; прогоних от лицето ви хананейци, ферезейци и филистимци. Какво още да сторя за вас? казва Господ.
22. Тъй казва Господ Вседържител: когато бяхте в пустинята, при река Мера, и ожъднели хулехте Моето име,
23. Аз не пратих огън върху вас заради богохулствата, но турих дърво във водата и направих реката сладка.
24. Какво да ти сторя, Иакове? Ти не искаше да се покоряваш, Иудо. Ще се преселя у други народи и ще им дам Моето име, за да пазят законите Ми.
25. Понеже вие Ме оставихте, и Аз ще ви оставя; няма да помилувам ония, които Ми искат милост.
26. Когато Ме призовавате, няма да ви чуя, защото осквернихте с кръв ръцете си, и нозете ви бързат да извършат човекоубийство.
27. Вие като че не Мене оставихте, а себе си, казва Господ.
28. Тъй казва Господ Вседържител: нали Аз ви молих, както баща - синовете си, както майка - дъщерите си и както кърмачка - децата си,
29. да бъдете Мой народ, и Аз - ваш Бог, да бъдете Мои синове, и Аз - ваш баща?
30. Аз ви събрах, както кокошка събира пилците си под своите крила. Какво да ви сторя сега? Ще ви отхвърля от лицето Си.
31. Кога Ми принесете принос, ще отвърна лицето Си от вас, защото вашите празнични дни, новомесечията и обрязанията Аз отхвърлих.
32. Аз ви пратих Моите раби - пророците; вие ги хванахте, умъртвихте и разкъсахте телата им. Аз ще изискам кръвта им, казва Господ.
33. Тъй казва Господ Вседържител: домът ви е пуст. Ще ви разсея, както вятър мекина,
34. и синовете ви няма да имат потомство, защото презряха Моята заповед, и вършеха онова, що е зло пред Мене.
35. Ще предам домовете ви на идещи люде, които, без да са Ме чули, ще повярват, а без да съм показвал личби, ще извършат онова, що съм заповядал,
36. и без да са видели пророците, ще си спомнят беззаконията.
37. Завещавам благодат на идещите люде, чиито деца, без да са Ме видели с плътските си очи, но духом вярващи онова, що съм Аз казал, весело ще тържествуват.
38. И тъй, гледай сега, брате, каква слава; гледай людете, идещи от изток,
39. на които ще дам за вождове Авраама, Исаака и Иакова, Осия и Амоса, Михея и Иоиля, Авдия и Иона,
40. Наума и Авакума, Софония и Агея, Захария и Малахия, наречен още Ангел Господен.

ГЛАВА 2.

1. Тъй казва Господ: Аз изведох тоя народ от робия, дадох им заповед чрез Моите раби - пророците, които те не поискаха да слушат, но отхвърлиха Моите съвети.
2. Майката, която ги е родила, им казва: идете, деца; защото аз съм вдовица и изоставена.
3. Аз ви отхраних с радост и ви отпуснах с плач и тъга, защото вие съгрешихте пред Господа, вашия Бог, и сторихте зло пред Него.
4. А сега какво мога стори за вас? Аз съм вдовица и изоставена; идете, деца, и искайте от Господа милост.
5. Тебе, Отче, призовавам за свидетел против майката на синовете, които не поискаха да пазят моя завет;
6. предай ги на посрамване и майка им - на разграбване, та да изчезне родът им;
7. нека се пръснат имената им между народите и се изличат от земята, защото те презряха моя завет.
8. Горко ти, Асуре, който криеш у себе си нечестивци! Роде лукавий! Спомни си, какво Аз направих със Содом и Гомора:
9. земята им лежи в смолени блани' и в пепелни хълмове. Тъй Аз ще постъпя с ония, които не Ме слушат, казва Господ Вседържител.
10. Тъй казва Господ на Ездра: възвести на Моя народ, че Аз ще им дам Иерусалимското царство, което бях обещал на Израиля,
11. ще приема слава от тях и ще им дам вечни жилища, що съм за тях приготвил.
12. Дървото на живота ще им бъде благовонна маст; те не ще бъдат измъчвани от труд и няма да изнемогват.
13. Идете и получете; измолете за себе си малко дни, та да не закъснеят. Вече е готово за вас царството: бъдете бодри.
14. Бъди свидетел, небе и земьо, че Аз сътрих злото и сътворих доброто. Жив съм Аз! казва Господ.
15. Майко! прегърни синовете си, с радост ги отхранвай; като гълъбица укрепяй нозете им, защото Аз те избрах, казва Господ.
16. Аз ще възкреся мъртвите от местата им и ще ги изведа из гробовете им, защото познах името Си в Израиля.
17. Не бой Се, майко синовна, защото Аз те избрах, казва Господ.
18. Аз ще ти пратя на помощ Моите раби Исаия и Иеремия, по чийто съвет Аз осветих и ти приготвих дванайсет дървета, отрупани с различни плодове,
19. и също толкова извори, от които тече мед и мляко, и седем превисоки планини, по които растат трендафил и крин, чрез които ще изпълня с радост твоите синове.
20. Оправдай вдовица, дай съд на сиромах, помогни на беден, защити сирак, облечи гол,
21. погрижи се за разслабен и немощен, на хром не се присмивай, защити безрък и сляп доведи да види Моята светлина,
22. старец и юноша в стените си запази,
23. мъртви, дето и да намериш, след като ги отбележиш, предай ги на гроб, - и Аз ще ти дам първо място в Моето възкресение.
24. Почивай и бъди спокоен, народе Мой, защото ще дойде твоето спокойствие.
25. Кърми синовете си, добра кърмачко, укрепявай нозете им.
26. От рабите, които ти дадох, никой да не загине, защото Аз ще ги изискам от тебе.
27. Не ослабвай. Кога дойде ден за скръб и утеснение, другите ще плачат и ще се късат, а ти ще бъдеш весела и в изобилие.
28. Езичниците ще ти завиждат, но нищо не могат да сторят против тебе, казва Господ.
29. Моите ръце ще те покрият, та твоите синове да не видят геената.
30. Утешавай се, майко, със синовете си, защото Аз ще те спася.
31. Помни за синовете си, които спят. Аз ще ги изведа из краищата земни и ще им окажа милост, защото съм милостив, казва Господ Вседържител.
32. Прегърни децата си, докле дойда и им сторя милост, защото Моите извори са изобилни, и Моята благодат няма да оскъдее.
33. Аз, Ездра, приех на планина Орив заповед от Господа да отида при Израиля. Когато отидох при тях, те ме отхвърлиха и презряха Господнята заповед.
34. Затова говоря вам, езичници, които можете да чувате и да разбирате: очаквайте вашия Пастир, - Той ще ви даде покой вечен; защото близо е Оня, Който ще дойде при свършека на века.
35. Бъдете готови за наградите от царството, защото негаснеща светлина ще възсияе над вас за вечно време.
36. Избягвайте сянката на тоя век; приемете сладост от славата си. Аз явно свидетелствувам за моя Спасител.
37. Приемете поверения дар - и се наслаждавайте, като благодарите Ономува, Който ви е призовал в небесното царство.
38. Станете и стойте, и гледайте, какво е числото на отбелязаните във вечерята Господня,
39. които, като се преселиха от сянката на тоя век, приеха от Господа светли одежди.
40. Приеми своето число, Сионе, и заключи своите си, които са облечени в бели одежди и са изпълнили закона Господен.
41. Числото на твоите желани синове е пълно. Моли за царство Господне, за да се освети твоят народ, който е призован отначало.
42. Аз, Ездра, видях на Сион планина голямо множество, което не можах да изброя, - и те всички с песни прославяха Господа.
43. Сред тях бе юноша величествен, който всички надминаваше, и той възлагаше венци на главата на всекиго от тях и с това се повече издигаше; аз бях поразен от почуда.
44. Тогава попитах Ангела: "кои са тия, господарю мой?"
45. Той ми отговори и каза: "те са ония, които са оставили смъртната одежда и са се облекли в безсмъртна и са изповядали името Божие; те сега се увенчават и приемат победни палми".
46. Аз попитах: "а кой е този юноша, който им венци възлага и им палми връчва?"
47. Той ми отговори: "Сам Син Божий, Когото те са прославяли в тоя век". И аз наченах да славя ония, които твърдо стояха за името Господне.
48. Тогава Ангелът ми каза: "иди и възвести на моя народ, колко и какви дивни дела на Господа Бога си видял".

ГЛАВА 3.

1. На трийсетата година след разорението на града, аз бях във Вавилон - и, като си лежах смутен на постелката си, идваха ми мисли в сърцето,
2. понеже видях опустошението на Сион и богатството на живеещите във Вавилон.
3. И духът ми се възмути, и със страх наченах да говоря към Всевишния
4. и казах: "Владико Господи! Ти отначало каза, когато Сам основа земята, каза и заповяда на пръстта,
5. като даде на Адама смъртно тяло, което бе така също създание на Твоите ръце; Ти вдъхна в него дух за живот, и той стана жив пред Тебе;
6. въведе го в рая, който Твоята десница насади, преди земята да роди плодове;
7. Ти му заповяда да пази Твоята заповед, но той я наруши, - и Ти осъди на смърт него и рода му; и от него произлязоха поколения и племена, народи и издънки от тях, които брой нямат.
8. Всеки народ начена да върви по щението си, да върши пред Тебе неразумни дела и да презира Твоите заповеди.
9. След време Ти прати потоп на земните обитатели и ги изтреби,
10. и за всекиго от тях настъпи край - потоп, както за Адама - смърт.
11. Едного от тях Ти остави - Ноя с челядта му, и от него произлязоха всички праведни.
12. Когато наченаха да се размножават обитателите на земята, и се умножиха синове, народи и поколения много, и пак наченаха да се предават на нечестие повече от предишните,
13. когато наченаха да вършат пред Тебе беззаконие, - измежду тях Ти си избра мъж, чието име беше Авраам,
14. и го възлюби и нему само откри волята Си,
15. положи му вечен завет и му каза, че никога няма да оставиш семето му. И даде му Исаака и на Исаака даде Иакова и Исава:
16. Ти Си избра Иакова, а Исава отхвърли. И се размножи Иаков прекомерно.
17. Когато изведе из Египет неговото семе и доведе до Синай планина,
18. тогава преклони небесата, уреди земята, разклати вселената, приведе в трепет бездните и целия свят в смущение, -
19. и Твоята слава премина четири явления: огън, земетръс, бурен вятър и мраз, за да даде закон на семето Иаковово и усърдие на рода Израилев, -
20. но не им отне лукавото сърце, та Твоят закон да принесе плод в тях.
21. Със сърце лукаво пръв Адам престъпи заповедта - и биде победен; тъй също и всички, от него произлезли;
22. остана немощта и законът в сърцето на народа с корен от злото и доброто отстъпи, а злото остана.
23. Изминаха времена, изпълниха се години - и Ти Си издигна раб на име Давид;
24. заповяда му да съгради град на Твое име и в него да Ти принася тамян и жертви.
25. Това се върши много години, и сетне ония, които населяваха града, съгрешиха,
26. като постъпваха във всичко тъй, както постъпи Адам и всички негови потомци; понеже и те имаха сърце лукаво.
27. И Ти предаде Своя град в ръцете на враговете Си.
28. Нима по-добре постъпват обитателите на Вавилон, та затова владеят Сион?
29. Когато дойдох тук, видях нечестия, които нямат брой, и в тая трийсета година от плена душата ми вижда много грешници, - и сърцето ми се стопи.
30. Защото аз видях, как Ти поддържаш тия грешници и щадиш нечестивците, а Своя народ погуби, враговете Си пък запази и не даде за това никаква личба.
31. Не разбирам, как можа да се промени тоя път. Нима Вавилон постъпва по-добре от Сион?
32. Или друг народ, освен Израиля, Те е познал? или кои племена вярваха в Твоите завети като Иакова?
33. Нито въздаянието им е равномерно, нито трудът им е принесъл плод, защото аз преминах между народите - и видях, че те живеят в изобилие, ако и да не си спомнят за Твоите заповеди.
34. И тъй, претегли на теглилки и нашите беззакония, и делата на живеещите по земята, и никъде няма да се намери Твоето име, освен у Израиля.
35. Кога не са грешили пред Тебе земните обитатели? или кой народ тъй е запазил Твоите заповеди?
36. Между тия поне по имена ще намериш пазители на Твоите заповеди, а у другите народи няма да намериш".

ГЛАВА 4.

1. Тогава ми отговори пратеният при мене Ангел, чието име е Уриил,
2. и каза: "сърцето ти е отишло твърде далеко в тоя век, че мислиш да постигнеш пътя на Всевишния".
3. Аз отговорих: "така е, господарю";. А той ми каза: "пратен съм да ти покажа три пътища и да ти предложа три подобия.
4. Ако ми обясниш едно от тях, то и аз ще ти покажа пътя, който искаш да видиш, и ще те науча, отде е произлязло лукавото сърце".
5. Тогава аз казах: "говори, господарю". А той ми рече: "иди и претегли тежината на огъня, или измери ми духането на вятъра, или върни ми деня, който вече е изминал".
6. "Кой човек, отговорих аз, може да извърши това, което ти искаш от мене?"
7. А той ми рече: "ако бих те попитал, колко обиталища има в морското сърце, или колко извори има в самата основа на бездната, или колко са жилите над твърдта, или какви са пределите на рая, -
8. ти, може би, ще ми отговориш: в бездната не съм слизал, както и в ада, и на небето никога не съм възлизал.
9. А сега аз те попитах само за огъня, вятъра и деня, който си преживял, и за това, без което ти не можеш, - и на това ми не отговори".
10. И каза ми: "ти не можеш позна дори това, що е твое и що е било от младини с тебе,
11. как тогава твоят съсъд би могъл да вмести в себе си пътя на Всевишния и в тоя вече явно покварен век да разбере покварата, която е явна за моите очи?"
12. На това аз казах: "по-добре щеше да бъде съвсем да ни нямаше, отколкото да живеем в нечестия и да страдаме, без да знаем защо".
13. А той в отговор ми каза: "ето, аз отидох в полската гора и заварих дървесата да държат съвет.
14. Те казваха: дойдете, да идем да обявим война на морето, за да отстъпи пред нас, и там да си развъдим други гори.
15. Тъй също и морските вълни имаха съвет: дойдете, казваха те, да въстанем и завладеем полските гори, за да си придобием и там друго място.
16. Но кроежът на гората излезе празен, защото дойде огън и я изгори.
17. Тъй също се свърши и кроежът на морските вълни, защото застана пясъкът и ги задържа.
18. Ако ти беше им съдия, кого щеше да оправдаеш или кого щеше да обвиниш?"
19. "Наистина, отговорих аз, кроежите им са били суетни, защото на гората е дадена земя, дадено е място и на морето, за да носи вълните си".
20. А той ми отговори и рече: "ти справедливо разсъди; а защо не съди тъй също сам себе си?
21. Защото, както земята е дадена за гората, а морето - за вълните му, тъй обитателите на земята могат да разберат само онова, що е на земята, а обитателите на небесата могат да разберат онова, що е в небесните висини".
22. Отговорих и казах: "моля Ти се, Господи, да ми се даде ум да разбирам.
23. Не искам да Те питам за висшето, а за това, което всеки ден става у нас: защо Израил е предаден на езичниците за поругание? защо народът, който Ти възлюби, е даден на нечестиви племена, и законът на отците ни е доведен до нищожество, и писани наредби никъде няма?
24. Преминаваме през тоя век като скакалци, прекарваме живота си в страх и ужас, и станахме недостойни за милосърдие.
25. Но какво ще направи Той с името Си, което е нам наречено? - ето за кое питах аз".
26. А той ми отговори: колкото повече изпитваш, толкова повече ще се чудиш, защото тоя век много бърза към края си
27. и не може да обгърне онова, що е обещано на праведните в бъдните времена, защото тоя век е пълен с неправда и немощи.
28. А за онова, за което ме пита, ще ти кажа: злото е посеяно, а за изкореняването му още не е дошло време.
29. Затова докле посеяното се не изтръгне, и мястото, дето е посеяно злото, се не разчисти, - няма да дойде мястото, на което е посеяно доброто.
30. Защото зърното от злото семе е посеяно в сърцето на Адама още отначало, и колко нечестия е породило то досега и ще поражда, докле настъпи вършитба!
31. Размисли си, зърното от злото семе колко нечестиви плодове е народило!
32. Когато се пожънат безбройните му класове, какво голямо гумно ще потрябва!
33. "Но как и кога ще бъде това?" попитах го аз; "защо нашите години са малки и злочести?"
34. "Не бързай да се издигаш, отговори той, по-горе от Всевишния, защото напразно бързаш да бъдеш по-горе от Него: много далеч отиваш.
35. Нали за същото питаха душите на праведните в своите затвори, думайки: докога ще се надяваме тъй? и кога ще дойде плодът на нашата отплата?"
36. На това ми отговори архангел Иеремиил: "когато се изпълни броят на семената във вас, защото Всевишният с теглилка е претеглил тоя век,
37. с мярка е измерил времената и с число е изброил часовете - и няма да потикне и няма да ускори, докле се не изпълни определената мяра".
38. Аз пък отговорих на това и му казах: "о, Владико Господи! но ние всички сме препълнени с нечестие.
39. И, може би, поради нас се не напълнят житниците на праведните и поради греховете на земните обитатели".
40. На това той ми отговори: "иди, попитай непразна жена: може ли, след като изтекат девет месеци, нейната утроба да задържи в себе си плода?"
41. Аз отговорих: "не може, Господи". Тогава той ми рече: "подобни на утробата са и обиталищата на душите в преизподнята.
42. Както родилка бърза до роди, за да се избави от родилни болки, тъй и те бързат да върнат тям повереното.
43. Най-напред ще ти бъде показано това, което желаеш да видиш".
44. "Ако съм придобил благодат пред твоите очи, отговорих аз, и ако това е възможно и ако аз съм способен за това,
45. покажи ми: онова, което има да дойде, по-голямо ли е от онова, що е изминало, или което се е сбъднало по-голямо ли е от онова, което ще стане?
46. Каквото е минало, това зная, а какво ще дойде, не зная".
47. Той ми каза: "застани от дясната ми страна, и ще ти обясня значението чрез подобие".
48. И аз застанах - и видях: ето, запалена пещ минава пред мене, и когато пламъкът премина, видях: остана дим.
49. След това мина пред мене облак, пълен с вода, и от него се изля силен дъжд; но щом устремният дъжд престана, останаха капки.
50. Тогава той ми каза: "размисли си: както дъждът е нещо повече от капки, а огънят - нещо повече от дим, тъй мярката на миналото е взела надмощие, а са останали капки и дим".
51. Тогава аз го помолих и казах: "мислиш ли, че ще доживея до тия дни? И какво ще стане през тия дни?"
52. На това той отговори и каза: "за личбите, за които ме питаш, нещо мога да ги кажа, а за твоя живот не съм пратен да говоря с тебе, пък и не зная.

ГЛАВА 5.

1. За личбите: ето, ще настанат дни, когато мнозина от земните обитатели, владеещи знание, ще бъдат грабнати, и пътят на истината ще се скрие, и вселената ще обеднее откъм вяра,
2. и ще се умножи неправдата, която ти сега виждаш и за която отколе си чувал.
3. И страната, която сега виждаш да господствува, ще бъде изложена на опустошение.
4. Ако пък Всевишният ти даде да доживееш, ти ще видиш, че след третата тръба веднага ще блесне посред нощ слънцето, и луната - три пъти през деня;
5. и от дърво кръв ще капе, камък ще продума, и народите ще се раздвижат.
6. Тогава ще царува оня, когото земните жители не очакват, и птиците ще прелетят на други места.
7. Содомското море ще изхвърли риби, ще издава нощем глас, за мнозина непознат; но всички ще чуят гласа му.
8. На много места ще станат размирици, често ще бъде пращан огън от небето; диви зверове ще променят местата си, и нечисти жени ще раждат чудовища.
9. Сладките води ще станат солени, и всички приятели ще се опълчат един срещу други; тогава ще се скрие умът, и разумът ще се оттегли в своето хранилище.
10. Мнозина ще го търсят, ала не ще го намерят, и ще се умножи на земята неправда и невъздържание.
11. Една област ще пита друга съседна: не е ли минавала през тебе правдата, която прави човека праведен? И тя ще каже: не.
12. Човеците тогава ще се надяват - и няма да постигат желаното; ще се трудят - и пътищата им не ще се оправят.
13. За тия личби ми е позволено да ти кажа, и ако отново се помолиш и поплачеш, както сега, и постиш седем дни, ще чуеш още повече от това".
14. И аз се свестих, - и тялото ми силно трепереше, и душата ми изнемогна, като че изчезваше.
15. Но Ангелът, който дойде при мене и ми говореше, ме поддържа, укрепи ме и на нозе изправи.
16. И на втората нощ дойде при мене Салатиил, народният вожд, и ме попита: "де си бил, и защо лицето ти е печално?
17. Нима не знаеш, че тебе е поверен Израил в земята на преселението му?
18. Затова стани и хапни хляб, и не ни оставяй, както пастир - стадото си, в ръце на лукави вълци".
19. Тогава му казах: "махни се от мене и не се приближавай до мене". И той като чу това, отстрани се от мене.
20. Пък аз постих седем дена, стенейки и плачейки, както ми бе заповядал ангел Уриил.
21. И след седемте дена помислите на сърцето ми пак бяха за мене много тежки;
22. но душата ми прие дух да разбира, и аз отново наченах да говоря пред Всевишния
23. и казах: "о, Владико Господи! От всички гори по земята и от всички дървета по нея Ти Си избра само лозата;
24. от целия земен кръг Ти Си избра само пещерата, и от всички цветя по вселената Ти Си избра само крина;
25. от всички морски бездни Ти Си напълни един източник, а измежду всички съградени градове Ти Си освети само Сион;
26. от всички сътворени птици Ти Си наименува само гълъбицата, и от всички сътворени добитъци Ти Си избра само овцата;
27. измежду всички многобройни народи Ти Си придоби един народ и го възлюби, даде му съвършен закон.
28. Но сега, Господи, защо предаде единия на мнозина, и на един корен насади други издънки и разсея единствения Си народ между много народи?
29. И потъпкаха го ония, които се противяха на Твоите обещания и които не вярваха на Твоите завети.
30. И ако Ти вече силно си намразил Твоя народ, нека той се наказваше от Твои ръце".
31. Когато произнасях тия думи, пратен ми бе Ангелът, който беше дохождал при мене по-преди нощем,
32. и ми каза: "чуй ме - аз ще те науча; слушай ме - и аз ще ти кажа още повече".
33. "Говори, казах аз, господарю мой". И той ми каза: "ти си отишъл много далеч с любопитния си ум за Израиля; нима ти повече го обичаш от Оногова, Който го е сътворил?"
34. "Не, господарю мой, отговорих аз, но говорих от голяма скръб. Моята вътрешност ме мъчи всеки час, когато аз се стремя да постигна пътя на Всевишния и да изследвам поне част от Неговия съд".
35. Той отговори: "не можеш". - "А защо, господарю мой? попитах аз. По-добре би било, да се не бях родил, и майчината ми утроба да бе ми станала гроб, нежели да гледам угнетението на Иакова и изнурението на Израилевия род".
36. И той ми каза: "изброй ми онова, което още не е дошло, събери ми разпръснатите капки и съживи изсъхналите цветя;
37. отвори заключените хранилища, изведи ми затворените в тях ветрове и покажи ми образа на гласа, - и тогава ще ти покажа онова, което се мъчиш да видиш".
38. "Владико Господи! отговорих аз, кой може да знае това, освен оня, който не живее с човеци?
39. Пък аз съм безумен, и как мога да говоря за онова, за което Ти ме попита?"
40. Тогава Той ми рече: "както не можеш да направиш нищо от казаното, тъй не можеш узна Моите съдби, нито предела на любовта, която съм обещал на народа".
41. "Но ето, Господи, Ти си близък на ония, които се приближават към края, и какво ще правят ония, които са били преди мене, или ние, или ония, които ще бъдат след нас?"
42. Той ми каза: "Аз ще оприлича на венец Моя съд; както няма закъснение за последните, тъй няма и ускорение за първите".
43. Аз отговорих и казах: "не би ли могъл Ти да съединиш в едно както ония, които са създадени преди, тъй и ония, които съществуват и които ще бъдат, за да им обявиш по-скоро Твоя съд?"
44. Той ми отговори: "творението не може да изпревари своя Творец, нито тоя век може да обнеме в себе си заедно всички, които трябва да бъдат сътворени".
45. И аз рекох: "как тогава Ти каза на раба Си, че си дал живот на създаденото творение заедно, и творението издържало това; поради това и сега съществуващите заедно могли биха да издържат".
46. Той ми каза: "попитай жената, и кажи й: ако раждаш десет, защо раждаш от време на време, и помоли я да роди десетте изведнъж".
47. Аз пък Му рекох: "това е невъзможно, но трябва да става от време на време".
48. Тогава Той ми каза: "и Аз дадох на земните недра способност да произрастят посеяното на нея от време на време.
49. Както младенец не може да произвежда онова, що е свойствено на старци, тъй и Аз наредих създадения от Мене свят".
50. Тогава аз Го запитах и казах: "щом Ти ми откри пътя, тогава позволи ми да Те попитам: майка ни, за която ми говори, млада ли е още, или се приближава към старост?"
51. Отговори ми и каза: "Попитай за това оная, която ражда, и тя ще ти отговори.
52. Кажи й: защо ражданите сега от тебе не приличат на ония, които са били родени по-преди, а са по-малоръстни от тях?
53. И тя ще ти отговори: едните аз родих в разцвета на младостта, а другите са родени на старост, когато утробата начена да губи силата си.
54. Размисли прочее: вие сега сте по-малоръстни от ония, които са били преди вас;
55. и ония, които ще се родят след вас, ще бъдат още по-малки от вас, понеже са творения, които са почнали вече да стареят и юношеската сила е вече преминала".
56. И казах: "моля, Господи, ако съм придобил благоволение пред Твоите очи, покажи на раба Си, чрез кого посещаваш творението Си?"

ГЛАВА 6.

1. И Той ми каза: "от начало на създаването земния кръг и преди да бъдат установени пределите на века, и преди да повеят ветровете;
2. преди да се чуят гласовете на гърма, преди да блеснат светкавиците, преди да се утвърдят основите на рая;
3. преди да се появят хубавите цветя, преди да се утвърдят подвижните сили, преди да се съберат безбройните ангелски воинства;
4. преди да се издигнат въздушните висоти, преди да се определят размерите на твърдта, преди да се запалят огньове на Сион;
5. преди да бъдат изследвани годините, и да бъдат отделени ония, които грешат сега, и запечатани ония, които са пазили вярата като съкровище, -
6. тогава Аз помислих и всичко създадох Сам, а не чрез другиго; от Мене тъй също ще дойде и краят, а не от другиго".
7. Тогава аз попитах: "какво е разделението на времената, и кога ще бъде край на първото и начало на последното?"
8. И отговори ми: "от Авраама дори до Исаака, когато от него се родиха Иаков и Исав, ръката на Иакова е държала отначало петата на Исава.
9. Край на тоя век е Исав, а начало на следващия - Иаков.
10. Ръката на човека е негово начало, а край - петата му. За друго, Ездра, недей ме пита".
11. Аз пък Му отговорих и казах: "о, Владико Господи! ако съм придобил благодат пред Твоите очи,
12. моля Ти се, покажи на раба Си края на Твоите личби, част от които ми показа миналата нощ".
13. Той ми отговори и рече: "изправи се на нозете си, и слушай гласа, който ще бъде пълен с шум,
14. и ще бъде като че земетръс, но мястото, дето стоиш, няма да се поклати.
15. Затова, когато той ще говори, не се ужасявай; защото дума ще бъде за свършека, и ще се разберат основите на земята.
16. А понеже думата е за самите тях, земята ще трепне и ще се разклати, защото знае, че краят им трябва да се промени".
17. И когато чух гласа, изправих се на нозете си и слушах, и ето глас говорещ, и шумът му беше като шум от много води,
18. и каза: "ето настъпват дни, когато Аз ще начена да се доближавам, за да посетя обитателите земни;
19. когато ще начена да изисквам от ония, които чрез своята неправда произведоха неправедно голяма вреда, и когато ще се изпълни мярката на Сионовото унижение.
20. А когато се отбележи векът, който ще начене да преминава, ето личбите, които ще покажа: книгите ще се разтворят пред лицето на твърдта, и всички заедно ще видят;
21. и едногодишни деца ще проговорят с гласовете си, и непразни жени ще раждат тримесечни и четиримесечни недоносчета, които ще останат живи и ще заякнат;
22. посеяни ниви внезапно ще се явят като непосеяни, и пълни житници ще се окажат празни;
23. след това ще затръби шумно тръба, и кога я чуят, всички внезапно ще се ужасят.
24. Тогава приятели ще се въоръжат против приятели като врагове; страх ще обземе земята заедно с обитателите й, и жилките на изворите ще спрат и три часа няма да текат.
25. Всеки, който след всичко това, за което ти предсказвах, остане жив, сам ще се спаси и ще види Моето спасение и края на вашия век.
26. И ще видят избраните люде, които не са изпитали смърт от раждането си, и ще се измени сърцето на живите и ще се превърне в друго чувство,
27. защото злото ще се изтреби, и лукавството ще изчезне;
28. вярата ще разцъфти, разтлението ще бъде победено; и ще се яви истината, която толкова време е оставала без плод".
29. Когато Той говореше, аз погледнах тогова, пред когото стоях.
30. И той ми каза: "аз дойдох да ти покажа времето на идещата нощ.
31. И тъй, ако пак се помолиш и пак постиш седем дена, аз ще ти покажа повече в деня, в който те чух:
32. Всевишният чу твоя глас; Крепкият видя правилното действие, видя и чистотата, която си пазил от младини.
33. Поради това Той ме прати да ти покажа всичко това и да ти кажа: надявай се и не бой се;
34. не бързай да мислиш с първите времена за суетното, за да те не съдят с такава също бързина за последните времена".
35. След това аз пак със сълзи се молих и тъй също седем дена постих, за да навърша три седмици, които ми бяха заповядани.
36. А през осмата нощ сърцето ми пак се смути, и аз наченах да говоря пред Всевишния;
37. защото духът ми силно се разпали, и душата ми се измъчваше.
38. И казах: "Господи! Ти още от начало на творението говори; в първия ден рече: да бъде небе и земя, и Твоето слово биде дело свършено.
39. Тогава се носеше Духът, и тъмнина обгръщаше наоколо и мълчание: нямаше още звук от човешки глас.
40. Тогава Ти заповяда да излезе от Твоите съкровищници изобилната светлина, за да се яви Твоето дело.
41. Във втория ден Ти създаде въздуха на твърдта и му заповяда да отдели водата и да произведе разделение между водите, за да се издигне една част от тях нагоре, а другата да остане долу.
42. В третия ден Ти заповяда на водите да се съберат на една седма част от земята, а шестте части изсуши, за да служат пред Тебе за засяване и обработване.
43. Твоето слово излизаше, и веднага се явяваше дело;
44. изведнъж се появиха безбройно множество плодове и многоразлични приятности за вкуса, цветя, непроменливи във вида си, с неизказано благоуханен дъх: всичко това бе извършено в третия ден.
45. В четвъртия ден Ти заповяда да се яви сиянието на слънцето, светлината на луната, разположението на звездите
46. и заповяда, те да служат на човека, който щеше да бъде създаден.
47. В петия ден Ти каза на седмата част, дето бе събрана водата, да произведе животни, хвъркати и риби, което и биде извършено.
48. Нямата и бездушна вода, по знак от Бога, произведе животни, за да възвестяват всички родове Твоите чудни дела.
49. Тогава Ти запази две животни: едното се наричаше бегемот, а другото - левиатан.
50. Ти ги отдели едно от друго, защото седмата част, дето беше събрана водата, не можеше да ги побере заедно.
51. На бегемота даде една част от земята, изсушена в третия ден, да живее там, дето има с хиляди гори;
52. на левиатана даде седмата водна част и го запази, да служи за храна на ония, на които Ти искаш и когато искаш.
53. А в шестия ден Ти заповяда на земята да произведе пред Тебе добитък, зверове и влечуги;
54. а след тях Ти сътвори Адама, когото постави господар над всички Твои твари и от когото произхождаме всички ние и народът, който Ти избра.
55. Всичко това аз казах пред Тебе, Господи, защото Ти за нас си създал тоя свят.
56. А за другите народи, произлезли от Адама, Ти каза, че те са нищо, че приличат на слюнка, и всичкото им множество Ти оприличи на капки, капещи из съд.
57. И сега, Господи, ето тия народи, признати от Тебе за нищо, наченаха да ни владеят и да ни поглъщат.
58. А ние, Твоят народ, който Ти нарече Свой първенец, единороден, възлюбен Свой, сме предадени в техни ръце.
59. Ако тоя свят е създаден за нас, то защо ние не получаваме наследие заедно със света? И докога това?

ГЛАВА 7.

1. Когато изговорих тия думи, пратен ми биде Ангелът, който беше пращан при мене миналите нощи,
2. и ми каза: "стани, Ездра, и чуй думите, които дойдох да ти говоря".
3. Аз рекох: "говори, господарю мой";. И той ми каза: "морето е разположено в пространно място, за да бъде дълбоко и безмерно;
4. но входът в него се намира в тясно място, тъй че прилича на реки.
5. Който би поискал да влезе в морето и да го види, или да владее над него, ако не мине през тясното, как може стигна до широкото?
6. Или друго сравнение: градът е построен и разположен на равнина и е пълен с всякакви блага;
7. но входът в него е тесен и разположен на стръмнина тъй, че отдясно е огън, а отляво - дълбока вода.
8. Между тях, сиреч между огъня и водата, има само една пътека, дето може да се вмести само човешко стъпало.
9. Ако тоя град се даде за наследство човеку, как той ще си получи наследството, ако никога не мине през лежещата на пътя опасност?"
10. Аз казах: "тъй е, Господи!" И Той ми рече: "такъв е и делът на Израиля.
11. За тях Аз създадох света; но, когато Адам наруши Моите наредби, биде определено да стане онова, що бе извършено.
12. И станаха входовете на тоя свят тесни, болезнени, мъчни, както и малки, лукави, пълни с бедствия и изискващи голям труд.
13. А входовете на бъдещия век са широки, безопасни и принасят плод за безсмъртие.
14. И тъй, ако влизащите, които живеят, не влязат в тая теснота и неволя, те не ще получат онова, що е приготвено.
15. Защо, прочее, се смущаваш, когато си тленен, и защо се вълнуваш, когато си смъртен?
16. Защо не прие в сърцето си бъдещето, а прие настоящето?"
17. Аз отговорих и казах: "Владико Господи! ето, Ти определи със закона Си, че праведните ще наследят това, а грешните ще загинат.
18. Праведните ще претърпят теснота, надявайки се за широко, а живелите нечестиво, ако и да са претърпели теснота, няма да видят широкото".
19. И Той ми каза: "няма съдия по-горен от Бога, няма кой да разбира повече от Всевишния.
20. Мнозина гинат в тоя живот, защото немарят за предложения тям Божий закон.
21. Защото Бог строго е заповядал на идещите, кога дойдат, какво да вършат, за да бъдат живи, и какво да пазят, за да не бъдат наказани.
22. А те не послушаха и Му се възпротивиха, утвърдиха в себе си суетна мисъл;
23. увлякоха се от греховни измами, казаха за Всевишния, че Го няма, не познаха пътищата Му;
24. презряха закона Му, отхвърлиха обещанията Му, нямаха вяра към Неговите обредни наредби, не вършеха Неговите дела.
25. И затова, Ездра, на празните - празно, а на пълните - пълно.
26. Ето, ще дойде време, когато ще се явят личбите, които ти предсказах, и ще се яви невестата, и с появата си ще се покаже, - скривана сега от земята.
27. И всеки, който се избави от изброените по-преди злини, сам ще види Моите чудеса.
28. Защото ще се яви Моят Син Иисус заедно с ония, които са с Него, и останалите ще се наслаждават четиристотин години.
29. А след тия години, ще умре Син Ми Христос и всички люде, които дишат.
30. И ще се върне светът в старото мълчание за седем дни, както е било преди, тъй че никой не ще остане.
31. А след седемте дена ще се събуди заспалият свят, и поквареният ще умре.
32. И земята ще върне ония, които спят в нея, и праха на ония, които мълчаливо в него обитават, а хранилищата ще върнат поверените тям души.
33. Тогава ще се яви Всевишният на съдилищния престол, ще преминат нещастията и ще се изчерпи дълготърпението.
34. Само един съд ще пребъде, истината ще се утвърди, вярата ще се укрепи.
35. След това ще дойде делото, ще се открие въздаянието, ще се издигне правдата, ще престане господството на неправдата".
36. Аз казах: "Авраам пръв се моли за содомците; Моисей - за бащите, които бяха съгрешили в пустинята;
37. след него Иисус - за Израиля в дните на Ахана;
38. Самуил и Давид - за погубваните, Соломон - за ония, които дойдоха за освещението;
39. Илия - за ония, които получиха дъжд, и за мъртвеца, за да оживее;
40. Езекия - за народа през времето на Сенахирима, и мнозина - за мнозина.
41. И тъй, ако тогава, когато бе се усилила покварата и бе се умножила неправдата, праведни се молеха за неправедни, защо това да не стане и сега?"
42. Той ми отговори и рече: "сегашният век не е край; често в него няма слава, затова са се молили за немощните.
43. А съдният ден ще бъде край на това време и начало на времето на бъдещето безсмъртие, когато ще премине тлението,
44. ще престане невъздържанието, ще се пресече неверието, а ще възрасте правдата, ще блесне истината.
45. Тогава никой не ще може да избави загиналия, нито да погуби оногова, който е победил".
46. Аз отговорих и казах: "ето моята първа и последна дума: по-добре щеше да бъде, ако се не дадеше Адаму земята, или, след като му е вече била дадена, да беше задържан да не съгреши.
47. Каква полза за човеците - в сегашния век да живеят в скръб, а след като умрат, да очакват наказание?
48. О, какво направи ти, Адаме? Когато ти съгреши, не падна само ти, а и ние, които произлизаме от тебе.
49. Каква нам полза, че ни е обещано безсмъртно време, а сме вършили смъртни дела?
50. Нам е предсказана вечна надежда, а ние, негодните, станахме суетни.
51. Нам бяха приготвени здрави и мирни жилища, а ние живяхме лошо;
52. приготвена бе славата на Всевишния, за да покрие ония, които са живели кротко, а ние ходихме из лоши пътища.
53. Ще бъде показан раят, чийто плод си остава нетленен, и в който има почивка и изцеление;
54. но ние не ще влезем в него, защото се навъртахме в места безплодни.
55. Лицата на ония, които са имали въздържание, ще блеснат по-светло от звездите, а нашите лица са по-черни от тъмнината.
56. Ние не помисляхме през живота си, когато вършехме беззаконие, че след смъртта ще страдаме".
57. Той отговори и каза: "това е помисъл за борбата, която трябва да води родилият се на земята човек,
58. та, ако бъде победен, да претърпи онова, за което ти каза, ако пък победи, да получи това, за което Аз говоря.
59. То е оня живот, за който Моисей, когато беше жив, каза на народа, думайки: избери си живот, за да живееш.
60. Но не повярваха нито нему, нито на пророците след него, нито на Мене, Който им говорих,
61. че няма да има скръб за тяхната погибел, както ще има радост за ония, за които е приготвено спасение".
62. Аз отговорих и казах: "зная, Господи, че Всевишният се нарича милосърден, защото ще помилува ония, които още не са дошли на свят,
63. и е милостив към ония, които прекарват живот по Неговия закон.
64. Той е дълготърпелив, защото показва дълготърпение към съгрешилите, като към Свое творение.
65. Той е щедър, защото е готов да дава според нуждата,
66. и многомилостив, защото увеличава милостите Си към тия, които сега живеят и към живелите, и към ония, които ще живеят.
67. Защото, ако Той не увеличаваше Своите милости, светът не би могъл да продължава да живее с ония, които обитават в него.
68. Той дава дарове; защото, ако не даряваше според благостта Си, за да могат ония, които са извършили нечестие, да се облекчат от своите беззакония, то не би могла да остане жива нито десетохилядна част от човеците.
69. Той е Съдия, и, ако не прощаваше ония, които са сътворени чрез Негово слово, и не изтребваше многото престъпления,
70. може би, от безбройното множество биха останали само твърде малцина".

ГЛАВА 8.

1. Той ми отговори и каза: "Всевишният е сътворил тоя свят за мнозина, а бъдещия за малцина.
2. Ще ти кажа, Ездра, едно подобие. Както земята, ако я попиташ, ще ти каже, че дава твърде много вещество, от което правят глинени вещи, а малко прах, от който излиза злато, тъй са и делата на тоя свят.
3. Мнозина са сътворени, но малцина ще се спасят".
4. Аз отговорих и казах: "душо! лапни смисъла и погълни мъдростта,
5. защото ти обеща да слушаш и пожела да пророкуваш, а ти е дадено време само да живееш.
6. О, Господи, нима няма да позволиш на Твоя раб да се помолим пред Тебе да се даде на сърцето ни семе и на разума ни разработване, за да произлезе плод, от който би могъл да живее всеки покварен, който ще носи името човек?
7. Ти си един, и ние сме едничкото творение на Твоите ръце, както Ти каза.
8. И как, прочее, сега в майчината утроба се образува тялото и Ти даваш членове? Как се запазва Твоето творение в огъня и във водата, и как Твоето пак създание търпи девет месеца в себе си Твоята твар, в него сътворена?
9. И пазещото и пазимото, и едното и другото се спазват, и майчината утроба своевременно връща спазеното, което в нея е израсло.
10. Ти си заповядал, от самите членове, сиреч от ненките, да се дава мляко, плод от ненки,
11. за да се храни до някое време създаденото, а сетне ще го предадеш на Твоето милосърдие.
12. Ти си го възпитал с правдата Си, научил си го на Твоя закон, наставил си го с Твоя разум,
13. и ще го умъртвиш като Свое творение, и пак ще го съживиш като Свое дело.
14. Ако Ти погубиш създаденото с такава грижа, то по Твоя заповед лесно е да се нареди, щото и онова, що е било създадено, да се запази.
15. И сега, Господи, аз ще кажа: за всеки човек Ти повече знаеш; но ще кажа за Твоя народ, за който страдам,
16. за Твоето наследие, за което проливам сълзи, за Израиля, за когото скърбя, за Иакова, за когото се съкрушавам.
17. Ще начена да се моля пред Тебе за себе си и за тях, защото виждам грехопадението, в което изпаднахме ние, живеещите на земята.
18. Но аз чух, че скоро ще дойде Съдия.
19. Затова чуй гласа ми, вслушай се в думите ми, и аз ще говоря пред Тебе. (Начало на думите на Ездра, преди да бъде взет.)
20. Аз казах: "Господи, Който живееш вечно, Чиито очи са устремени към най-високото и небесното,
21. Чийто престол е неоценим и славата - непостижна, Комуто с трепет предстоят ангелски воинства, служещи във вятър и огън, Чието слово е истинно и думите - неизменни,
22. повелението - силно, и управлението - страшно, Чийто поглед бездни пресушава, гневът планини разтопява и истината вечно пребъдва, -
23. чуй молитвата на Твоя раб, и вслушай се в молбата на Твоето създание!
24. Докле съм жив, ще говоря, и докле разбирам, ще отговарям. Не се взирай в греховете на Твоя народ, а в ония, които истински Ти служат;
25. не обръщай внимание върху нечестивите дела на езичниците, а върху ония, които спазиха Твоите завети сред бедствия;
26. не мисли за ония, които лъжливо са постъпвали пред Тебе, а спомни си за тия, които, по Твоя воля, познаха, що е страх;
27. не погубвай ония, които са живели животински, а погледни тия, които ясно учеха на Твоя закон;
28. не гневи се против ония, които са признати за по-лоши от зверове;
29. но възлюби тия, които всякога се надяват на Твоята правда и слава.
30. Защото ние и бащите ни от такива болести страдаме;
31. а Ти, заради нас - грешните, милосърден ще се наречеш.
32. Ако поискаш да ни помилуваш, ще се наречеш милосърден, защото ние нямаме праведни дела.
33. А праведните, които са придобили много дела, според своите дела ще получат възмездие.
34. Какво е човек, та да му се гневиш, и тоя род покварен, та да се огорчаваш толкова от него?
35. Наистина, няма никой измежду родените, който да не е постъпил нечестиво, и няма никой измежду Теб изповядващите, който да не е съгрешил.
36. Тъкмо в това и ще се яви Твоята правда и Твоята благост, Господи, когато помилуваш ония, които нямат същина от добри дела."
37. Той ми отговори и рече: "ти каза справедливо нещо, и според както рече, така и ще стане.
38. Защото наистина Аз не мисля за делата на ония създания, които са съгрешили преди смъртта, преди съда, преди гибелта;
39. но се радвам за подвизите на праведните, и си спомням, как те са странствували, как са се спасявали и са се трудили да заслужат награда.
40. Както Аз казах, тъй си е.
41. Както земеделецът сее по земята много семена и сади много растения, но не всичко посеяно се спазва след време, и не всичко насадено хваща корен, тъй и не всички ония, които са посеяни в тоя век, ще се спасят".
42. Аз отговорих и казах: "ако съм придобил благодат, ще говоря.
43. Както семето на земеделеца, ако не изникне, или навреме не приеме Твоя дъжд, или се развали от много дъжд, загива,
44. тъй е и човек, създаден от Твои ръце, - и Ти се наричаш негов първообраз, защото си подобен нему, за когото си създал всичко, и когото Ти уподоби на семето на земеделеца.
45. Не гневи се против нас, но пощади Твоя народ и помилувай Твоето наследие, защото Ти си милосърден към създанието Си".
46. Той ми отговори и каза: "сегашното е за сегашните и бъдното - за бъдните.
47. Много ти не достига, за да можеш обикна Моето създание повече от Мене, ако и често да съм се доближавал до самаго тебе, а никога до неправедните.
48. Но и по това си ти дивен пред Всевишния,
49. задето си се смирил, както ти прилича, и не си съдил за себе си тъй, че много да се славиш между праведните.
50. Много и горчиви неволи в последно време ще постигнат ония, които населяват света, защото те ходеха много горделиво.
51. А ти се грижи за себе си и търси слава за подобните на тебе;
52. защото за вас е отворен раят, насадено е дървото на живота, предназначено е бъдното време, готово е изобилието, съграден е градът, приготвени са покой, съвършена благост и съвършена премъдрост.
53. Коренът на злото е запечатан за вас, немощта и тлението са скрити от вас, и покварата бяга в ада, за да бъде забравена.
54. Минаха болестите, и накрая се показа съкровището на безсмъртието.
55. Не се труди повече да изпитваш за множеството на загиващите.
56. Защото, като получиха свобода, те презряха Всевишния, пренебрегнаха закона Му и оставиха пътищата Му,
57. а още и праведниците Му потъпкаха
58. и казваха в сърцето си: няма Бог, макар и да знаеха, че са смъртни.
59. Както вас чака онова, за което се каза по-преди, тъй и тях - жажда и мъки, които са приготвени. Бог не искаше да погуби човека,
60. но самите създадени обезславиха името на Оногова, Който ги е сътворил, и се показаха неблагодарни към Оногова, Който им бе приготвил живот.
61. Поради това Моят съд сега наближава, -
62. това не съм открил на всички, а само на тебе и на малцина, тебе подобни". Аз отговорих и казах:
63. "ето, сега, Господи, Ти ми показа много личби, които ще наченеш да твориш при края, но не показа, кога".

ГЛАВА 9.

1. Той ми отговори и рече: "като измерваш, измервай времето в себе си, и кога видиш, че е изминала една част от посочените преди личби,
2. тогава ще разбереш, че това е тъкмо времето, когато Всевишният ще начене да посещава създадения от Него свят.
3. Когато в света се появят колебания на земята, смутове у народите,
4. тогава ще разбереш, че за това е говорил Всевишният от дните преди тебе, отначало.
5. Както всичко, сътворено в света, има начало и край, та и свършекът бива явен,
6. тъй и времената на Всевишния имат начало, което се открива чрез чудеса и сили, и край, който се появява чрез действия и личби.
7. Всеки, който се спаси и който успее чрез делата си и вярата, в която вярвате, да избегне от казаните по-преди нещастия,
8. ще остане и ще види Моето спасение в земята Ми и в пределите Ми, които съм Си осветил от векове.
9. Тогава ще съжаляват ония, които са отстъпили сега от Моите пътища, и ония, които са ги отхвърлили с презрение, ще бъдат в мъки.
10. Ония, които не Ме познаха, получавайки през живота си благодеяния,
11. и пренебрегнаха Моя закон, не го разбраха, но го презряха, когато още бяха свободни, и когато още беше им отворено място за покаяние,
12. те ще Ме познаят след смъртта си в мъката.
13. Ти не любопитствувай повече, как нечестивите ще се мъчат, но изследвай, как и кога ще се спасят праведните, на които принадлежи светът и заради които е светът".
14. Аз отговорих и казах:
15. "преди говорих, и сега казвам, и сетне ще говоря, че тия, които ще загинат, са повече от ония, които ще се спасят, както вълна е повече от капка".
16. Той ми отговори и рече:
17. "каквато нивата, такова и семето; каквито цветята, такива и шарките; какъвто работникът, такава и работата; какъвто земеделецът, такова обработването; защото тогава беше време на века.
18. Когато приготвях света, преди той да е бил, за обиталище на ония, които сега живеят в него, никой Ми не противоречи.
19. А сега, когато тоя свят бе създаден, нравите на сътворените се развалиха при неоскъдна жетва и неизследван закон.
20. И разгледах Аз света: и ето, оказа се опасност от замисли, които се появиха в него.
21. Аз видях и го пощадих, и запазих за Себе Си едно зърно от грозда и един сад от многото.
22. Нека загине множеството, което напразно се е родило, и нека се запази Моето зърно и Моят сад, който отгледах с голям труд.
23. А ти, когато изтекат други седем дена, без да постиш обаче през това време,
24. и когато излезеш на цъфнало поле, дето няма съградена къща, и наченеш да се храниш само с полски цветя, без да вкусваш месо, ни да пиеш вино, - а само с цветя,
25. моли се на Всевишния непрестанно, и Аз ще дойда и ще ти говоря".
26. И отидох, както Той ми каза, на полето, което се нарича Ардат, и седнах там в цветята и вкусвах от полските треви, и храната от тях ме насищаше.
27. След седемте дена аз лежах на тревата, и сърцето ми пак се смущаваше, както по-преди.
28. Устата ми се отвориха, и аз наченах да говоря пред Всевишния и казах:
29. "о, Господи! Ти, който сега се явяваш нам, явил си Се на бащите ни в непроходна и безплодна пустиня, когато те излязоха из Египет,
30. и си казал: чуй Ме, Израилю, и внимавай на думите Ми, семе Иаковово.
31. Ето Аз сея у вас Моя закон, и той ще принесе у вас плод, и вие ще се славите вечно в него.
32. Но нашите бащи, като приеха закона, не го изпълниха и не запазиха Твоите наредби, и макар плодът от Твоя закон и да не загина, пък и не можеше да загине, защото беше Твой,
33. но загинаха ония, които приеха закона, без да запазят онова, що бе в него посеяно.
34. Обикновено бива тъй, че, ако земята е приела семе, или морето - кораб, или някой съд - храна или питие, и ако бъде повредено онова, в което е посеяно, или онова, в което е вместено,
35. в такъв случай загива заедно и самото посеяно, или вместено, или прието, и пред нас няма вече да остане приетото. Но с нас не е тъй.
36. Ние, които приехме закона, съгрешавайки, загинахме, както и нашето сърце, което го прие;
37. но законът не загина; и остава си в сила.
38. Когато говорех това в сърцето си, аз погледнах с очите си и видях отдясно жена: и ето, тя плачеше и ридаеше с висок глас, и силно страдаше душевно; дрехата й бе раздрана, а на главата й - пепел.
39. Тогава аз оставих размишленията, с които бях зает, и, като се обърнах към нея, казах й:
40. "за какво плачеш и за какво толкова скърбиш душевно?"
41. Тя отговори: "остави ме, господарю мой, да оплаквам себе си и да удвоя скръбта, защото съм много огорчена душевно, и съм много унизена".
42. Аз я попитах: "какво си претърпяла? кажи ми!" А тя ми отговори:
43. "аз, твоята рабиня, бях неплодна и, имайки мъж, не раждах трийсет години.
44. Всеки час, всеки ден през тия трийсет години аз непрестанно молех Всевишния,
45. и след трийсет години Бог чу мене, твоята рабиня, видя смирението ми, вслуша се в скръбта ми и ми даде син, и аз му се много зарадвах, и мъж ми, и всичките ми съграждани, и ние много прославяхме Всевишния.
46. Аз го откърмих с голям труд,
47. и когато той порасна и отиде да се жени, аз устроих пиршествен ден.

ГЛАВА 10.

1. Но когато, син ми влезе в брачния си чертог, той падна и умря.
2. И всички ние обърнахме светилниците, и всичките ми съграждани станаха да ме утешават, и аз почивах до нощта на другия ден.
3. А когато всички престанаха да ме утешават, за да ме оставят на спокойствие, аз станах през нощта, побягнах и дойдох, както виждаш, на това поле.
4. И мисля да се не връщам вече в града, а да си остана тук, да не ям, нито да пия, но непрестанно да плача и да постя, докле умра".
5. Като оставих размишленията, с които бях зает, аз с гняв й отговорих и казах:
6. "о, най-безумна от всички жени! не виждаш ли нашата скръб и това, що ни се случи, -
7. че Сион, нашата майка, чрезмерно скърби, крайно е унизена и горко плаче?
8. И сега, когато ние всички скърбим и тъжим, защото всички сме нажалени, нима ти ще тъжиш само за сина си?
9. Попитай земята, и тя ще ти каже, че тя именно трябва да оплаква падането на толкова много нейни рожби,
10. защото всички родени от нея отначало и други, които ще произлязат, почти всички загиват, и толкова много от тях се предават на изтреба.
11. И тъй, кой трябва повече да тъжи, ако не оная, която е изгубила такова множество, а не ти, която скърбиш за едного?
12. Ако ми кажеш: моят плач не прилича на плача на земята, защото аз изгубих плода на утробата си, който съм носила с тъга и родила с болки,
13. а земята изгубва според свойството си - настоящето множество по нея както отхожда, тъй и дохожда; -
14. и аз ще ти кажа, че както ти с мъка си родила, тъй също и земята дава своя плод на човека, който отначало я обработва.
15. Поради това въздръж се сега от скръбта си и мъжествено пренеси загубата, що те е постигнала.
16. Защото, ако признаеш, че Божието определение е праведно, ще получиш, когато му дойде времето, сина си, и ще бъдеш прославена между жените.
17. И тъй, върни се в града при мъжа си".
18. Но тя каза: "няма така да направя, няма да се върна в града, но тук ще умра".
19. Като продължавах да говоря с нея, аз рекох:
20. "не прави това, но чуй съвета ми. Защото колко са неволите на Сион? Утеши се заради скръбта на Иерусалим.
21. Защото ти виждаш, че нашето светилище е опустошено, нашият олтар е съборен, храмът ни е разрушен,
22. псалтирът ни е унизен, песните млъкнаха, радостта ни изчезна, светлината на светилника ни угасна, ковчегът на завета ни е разграбен, Светинята ни е осквернена, и името, което нам е наречено, почти е поругано, децата ни позор претърпяха, свещениците ни са избити, левитите ни са в плен отведени, момите ни са осквернени, жените ни претърпяха насилие, праведниците ни са отвлечени, децата ни загинаха, момците ни са в робство, юнаците ни изнемогнаха;
23. и, което е най-тежко, знамето на Сион изгуби славата си, защото е предадено в ръцете на ония, които ни мразят.
24. Затова остави голямата си тъга и отложи многото скърби, за да се смили над тебе Всесилният, и Всевишният да ти даде успокоение и облекчи мъките".
25. При тия ми към нея думи лицето й и погледът й неочаквано светнаха, и ето, видът й стана бляскав, тъй че аз, уплашен от нея, размислях, какво ще е това нещо.
26. И ето, тя изведнъж извика толкова силно и толкова страшно, че от тоя неин вик земята се разлюля.
27. И аз видях: и ето, жената вече не ми се явяваше, но се градеше град, и мястото му се отбелязваше върху широки основи, и аз, уплашен, високо извиках и казах:
28. "де е ангел Уриил, който отначало дохожда при мене? защото той ме доведе до такова изумение, в което целта на стремежа ми се изгуби, и молитвата ми се обърна на злословие".
29. Когато говорех това, той дойде при мене;
30. и ме видя, и ето, аз лежах като мъртъв и в несвяст; той ме улови за дясната ръка, подкрепи ме и, като ме изправи на нозе, каза ми:
31. "какво ти е? защо разумът ти и чувствата на сърцето ти са смутени? От какво се смущаваш?"
32. "От това, му отговорих аз, че ти ме остави, и, постъпвайки по твоите думи, излязох на полето, и ето видях, и още виждам онова, за което не мога да разправя".
33. А той ми каза: "стой мъжествено, и аз ще ти обясня".
34. "Казвай ми, господарю мой, рекох аз, само не ме оставяй, да не умра напразно;
35. защото видях, което не знаех, и чух, което не зная.
36. Моето чувство ли ме лъже, или душата ми бълнува насъне?
37. Затова моля те, да обясниш на мене, твоя раб, това мое изумение". Като ми отговаряше, той каза:
38. "слушай ме, и аз ще те науча и ще ти обясня онова, което те уплаши: защото Всевишният ще ти открие много тайни.
39. Той вижда твоя прав път, че ти непрестанно скърбиш за народа си и силно тъжиш за Сион.
40. Това значи видението, което преди малко ти се яви:
41. жената, която видя, че плаче, и ти се мъчеше да утешиш,
42. която сетне стана невидима - а теб се яви град, който се зидаше -
43. и която ти разказа смъртта на сина си, ето какво значи:
44. жената, що ти видя, това е Сион. А което ти каза оная, която ти видя като град, току-що наченал да се зида,
45. че тя трийсет години била неплодна, с това се посочва, че през трийсет години в Сион още не била принасяна жертва.
46. След трийсет години неплодната родила син: това беше тогава, когато Соломон създаде града и принесе жертви.
47. А дето ти каза, че с труд го отхранила, това беше обитаването в Иерусалим.
48. А дето ти каза, че син й, като влязъл в чертога си, паднал и умрял, това беше падането на Иерусалим.
49. И ето, ти видя подобието й, и как тя скърбеше за сина си, мъчеше се да я утешиш за станалото: това трябваше да ти се открие.
50. А сега Всевишният, като вижда, че ти скърбиш от душа и от все сърце страдаш за него, показа ти светлината на славата му и неговата красота.
51. Тъкмо за това ти заповядах да живееш на полето, дето няма къща.
52. Аз знаех, че Всевишният ще ти покаже това;
53. затова и заповядах да дойдеш на полето, дето не е положена основа на здание.
54. Защото не можеше да съществува дело на човешко строение там, дето начеваше да се показва градът на Всевишния.
55. И тъй, не бой се, и да се не плаши сърцето ти, но влез и погледни блясъка и великолепието на строежа, колкото могат да виждат очите ти.
56. След това ще чуеш, колкото могат да чуват ушите ти.
57. Ти си по-блажен от мнозина и си повикан при Всевишния, както малцина.
58. Утре през нощта остани тук, -
59. и Всевишният ще ти покаже видение на най-велики дела, които Той ще извърши за обитателите земни в последните дни".
60. И спах през оная нощ и през следната, както ми той заповяда.

ГЛАВА 11.

1. И видях сън: и ето, от морето се издигна орел, който имаше дванайсет перести крила и три глави.
2. И видях: ето, той простираше крилата си над цялата земя, и всички небесни ветрове духаха върху него, и облаци се събираха.
3. И видях, че от перата му излизаха други малки пера и от тях излизаха още по-малки и къси.
4. Главите му почиваха, и средната глава беше по-голяма от другите глави, но тъй също почиваше заедно с тях.
5. И видях, ето, орелът летеше на крилата си и царуваше над земята и над всичките й обитатели.
6. И видях, че всичко поднебесно беше му покорно и никой му се не противеше - нито една от съществуващите на земята твари.
7. И ето, орелът застана на ноктите си и издаде глас към перата си и каза:
8. "не бодърствувайте всички заедно, спете всяко едно на мястото си и бодърствувайте поред,
9. а главите нека се запазят за най-сетне".
10. Видях, че гласът му излизаше не от главите му, но из средата на тялото му.
11. Изброих малките му пера; те бяха осем.
12. И ето, от дясната страна се издигна едно перо и се възцари над цялата земя;
13. и когато се възцари, настана краят му, и мястото му изчезна; след това се издигна друго перо и царува; то владя през дълго време.
14. Когато то владееше, и краят му се бе приближил, за да изчезне и то, както и първото,
15. ето, чу се глас, който му казваше:
16. "чувай ти, което толкова време владя земята! ето какво ти известявам, преди да наченеш да се изгубваш:
17. след тебе никой няма да владее толкова време като тебе, нито половината от това".
18. И дигна се третото перо и владя, както и по-първите, но и то изчезна.
19. Тъй стана и с всички други: те владееха и сетне изчезваха завинаги.
20. Аз видях, че от време на време от дясна страна се издигаха останалите пера, за да началствуват и те, и някои от тях началствуваха, но веднага изчезваха;
21. а други от тях се издигаха, ала не добиваха власт.
22. След това не се вестяваха вече дванайсетте пера, нито двете малки пера, -
23. и на тялото на орела не остана нищо, освен две почиващи глави и шест малки пера.
24. Аз видях: и ето, от шестте малки пера две се отделиха и останаха под главата, що бе отдясно, а четирите си оставаха на своето място.
25. Сетне подкрилните пера се опитваха да се издигнат и да властвуват, -
26. и ето, едно се издигна, но веднага изчезна;
27. а следващите изчезваха още по-скоро от напрежните.
28. И видях: ето, двете останали пера се опитваха тъй също да царуват.
29. Когато те се опитваха, една от почиващите глави, която беше средна, се събуди, и тя беше по-голяма от другите две глави.
30. И видях, че двете други глави се съединиха с нея.
31. И тая глава, като се обърна заедно с ония, които бяха съединени с нея, погълна двете подкрилни пера, които се опитваха да царуват.
32. Тая глава заплаши цялата земя и владя над земните обитатели с голямо угнетение, - и държа властта над земното кълбо повече от всички крила, които бяха.
33. След това видях, че и средната глава внезапно изчезна, както и крилата;
34. оставаха двете глави, които по същия начин царуваха на земята и над нейните обитатели.
35. И ето, главата, що бе отдясно, погълна оная, що бе отляво.
36. И чух глас, който ми казваше: "гледай пред себе си и размишлявай за това, що виждаш".
37. И видях: ето, нещо прилично на лъв, който е излязъл от гората и реве, издаде глас човешки към орела и каза:
38. "чувай, какво ще ти говоря, и какво ще ти каже Всевишният:
39. не си ли ти, що си останал от четирите животни, които Аз отредих да царуват в Моя свят, за да дойде чрез тях краят на ония времена,
40. и четвъртото от тях дойде, победи всички предишни животни и държа света в голям трепет и цялата вселена - в люто угнетение и с най-тежко притеснение на подвластните, и толкова дълго време с коварство обитава на земята?
41. Ти съди земята не по правда:
42. ти притесняваше кротки, увреждаше миролюбиви, обичаше лъжци, разоряваше жилищата на ония, които принасяха полза, и разрушаваше стените на ония, които ти вреда не причиняваха.
43. И твоето безчестие стигна до Всевишния, твоята гордост - до Силния.
44. И погледна Всевишният времената на гордостта, - и ето те се свършиха, и мярката на злодеянията й се изпълни.
45. Затова изчезни ти, орле, със страшните си крила, с гнусните си пера, със злите си глави, с жестоките си нокти и с цялото си негодно тяло,
46. за да си отдъхне цялата земя и да се избави от твоето насилие, - и да се надява на съд и милосърдие от Създателя си".

ГЛАВА 12.

1. Когато лъвът говореше на орела тия думи, аз видях,
2. че не се явяваше вече главата, останала заедно с четирите крила, които бяха преминали към нея и се издигаха, за да царуват, но царството на които беше слабо и пълно с размирици.
3. И видях: и ето, те изчезнаха, и цялото тяло на орела изгаряше, - и ужас обзе земята, и аз от безпокойство, изумение и от голям страх се събудих и казах на духа си:
4. "ето, ти ми причини това чрез твоето изследване пътищата на Всевишния.
5. Ето, сърцето ми още трепери и духът ми твърде изнемогна, и в мен не остана сила от големия страх, който ме порази в тая нощ.
6. Ще се помоля, прочее, сега на Всевишния, да ме подкрепи докрай".
7. И казах: "Владико Господи! ако съм придобил благодат пред Твоите очи, ако си ме намерил по-праведен от мнозина, и ако моята молитва наистина е достигнала до Твоето лице, -
8. подкрепи ме и покажи на мене, Твоя раб, значението на това страшно видение, за да успокоя напълно душата си;
9. защото Ти ме счете за достоен да ми покажеш последните времена". И Той ми каза:
10. "значението на това видение е такова:
11. орелът, който ти видя да се издига от морето, е царството, що бе показано във видение на Даниила, твоя брат;
12. но нему не бе разяснено онова, което сега Аз ти разяснявам.
13. Ето, настъпват дни, когато ще се издигне на земята царство по-страшно от всички царства, които са били пред него.
14. В него ще царуват - един след други - дванайсет царе.
15. Вторият от тях ще начене да царува и ще удържи властта по-дълго време, отколкото другите дванайсет.
16. Такова е значението на дванайсетте крила, които ти видя.
17. А дето чу говорещ глас, що изхождаше не от главите на орела, но от средата на тялото му,
18. това означава, че след времето на това царство ще произлязат не малки разпри, и царството ще се изложи на опасност да пропадне; но то няма да падне тогава, и ще се възстанови в първичното си състояние.
19. А дето видя осем малки подкрилни пера, съединени с крилата, това означава,
20. че в царството ще се издигнат осем царе, чиито времена ще бъдат леки и годините скоротечни, и двама от тях ще загинат.
21. Кога начене да наближава средното време, четирима ще се запазят до онова време, когато бъде близо краят му, а двама ще се запазят до края.
22. А дето видя три глави почиващи, това означава,
23. че в последните дни на царството Всевишният ще въздигне три царства и ще им подчини много други, - и те ще владеят над земята и над нейните обитатели
24. с по-голямо притеснение, отколкото всички, що са били преди тях; затова те са и наречени глави на орела,
25. защото тъкмо те ще довършат беззаконията му и ще му турят край.
26. А дето видя, че голямата глава повече се не явява, това означава, че един от царете ще умре на постелката си, и то с мъки,
27. а другите двама меч ще погълне:
28. мечът на едногото ще погълне оногова, който е с него, но и той след време от меч ще умре.
29. А дето видя, че двете подкрилни пера преминаха към главата, що бе отдясно,
30. това са ония, които Всевишният е запазил до края на царството, сиреч, оскъдното и препълнено с безпокойства царство.
31. Лъвът, който ти видя да излиза от гората с рев, да говори на орела и да го изобличава в неговите неправди с всичките му думи, които ти чу,
32. това е Помазаникът, запазен от Всевишния до края против тях и против нечестията им, Който ще ги изобличи и ще им представи техните притеснения.
33. Той ще ги изправи пред съда на живите и, след като ги изобличи, ще ги накаже.
34. По Своето милосърдие Той ще избави остатъка от Моя народ - ония, които са се запазили в Моите предели, и ще ги зарадва, докле настане краят - съдният ден, за който ти бях казал отначало.
35. Такъв е сънят, който ти видя, и такова е значението му.
36. Само ти бе достоен да знаеш тая тайна на Всевишния.
37. Всичко това, що видя, напиши на книга и остави на скрито място;
38. и научи на него мъдрите от народа си, чиито сърца намериш способни да възприемат и да пазят тия тайни.
39. А ти остани тука още седем дена, за да ти се покаже онова, което ще бъде угодно на Всевишния да ти покаже". И си отиде от мене.
40. Когато, след като изминаха седемте дена, целият народ чул, че аз не съм се върнал в града, събраха се всички от малко до голямо и, като дойдоха при мене, казаха ми:
41. "с какво прегрешихме против тебе? и с какво те обидихме, та ни остави и седиш на това място?
42. От целия народ само ти ни остана като грозд от лоза, като светило на тъмно място и като пристанище и кораб, избавен от буря.
43. Нима са малко бедите, които ни постигнаха?
44. Ако ни оставиш, по-добре щеше да бъде за нас да бяхме изгорели, когато горя Сион,
45. защото ние не сме по-добри от ония, които там измряха". И плакаха те с висок глас. Като им отговарях, аз казах:
46. "надявай се, Израилю, и не скърби, доме Иаковов,
47. защото Всевишният ви помни, и Силният не ви е забравил в бедите.
48. И аз не съм ви оставил и не съм си отишъл от вас, но дойдох на това място да се помоля за разорения Сион и да прося милосърдие за унизената ваша светиня.
49. Сега нека всеки отиде у дома си, и аз ще дойда при вас след тия дни".
50. И народът си отиде в града, както му казах.
51. Аз пък останах на полето седем дена, както ми беше заповядано, и се хранех през тия дни само с полски цветя, и тревата ми беше храна.

ГЛАВА 13.

1. След седем дена видях през нощта сън:
2. ето, от морето се подигна вятър, за да раздвижи всичките му вълни.
3. Аз гледах - и ето, излезе силен мъж с небесно воинство, и накъдето и да обръщаше лицето си, за да погледне, всичко, що се виждаше под него, трепереше;
4. и накъдето да отиваше гласът из устата му, разгорещяваха се и се топяха всички, които чуваха гласа му, както се топи восък, кога усети огън.
5. След това видях: ето, събра се безбройно множество люде от четирите небесни ветрове, за да надвият на тоя мъж, който бе се дигнал от морето.
6. Видях, - и ето, той си извая голяма планина и полетя на нея.
7. Аз се мъчих да видя страната или мястото, отдето бе изваяна тая планина, но не можах.
8. След това видях, че всички, които бяха се събрали да го победят, много се уплашиха, но пък се одързостиха да воюват.
9. А той, когато видя, че множеството устремно иде, не дигна ръка, ни копие държеше, нито някакво военно оръжие;
10. но само, както видях, той изпущаше из устата си като че ли огнен лъх и из устните си - като че ли пламенно дишане и от езика си пущаше искри и бури, и всичко това се сля в едно: и огнен лъх, и пламенно дишане, и силна буря.
11. И устремно нападна той това множество, което се бе приготвило да се срази, и изгори всички, тъй че от безбройното множество нищо се не видя, освен прах, и само дъх от дим; видях това и - страх ме обзе.
12. След това видях същия мъж да слиза от планината и да свиква при себе си друго, мирно множество.
13. И мнозина пристъпваха към него, едни с весели лица, други с тъжни, едни бяха свързани, други биваха донасяни, - и аз прималях от голям страх, събудих се и казах:
14. "Ти отначало показа на раба Си тия чудеса и ме намери достоен, да приемеш молитвата ми;
15. покажи ми прочее и значението на тоя сън,
16. защото, както аз разбирам с разума си, тежко на ония, които ще бъдат оставени до ония дни, а още по-тежко на ония, които не са оставени,
17. защото ония, които не са оставени, бяха печални.
18. Сега разбирам, че онова, що е оставено за последните дни, ще срещне тях, както и ония, които са оставени.
19. Затова те се намериха в големи опасности и големи мъчнотии, както показват тия сънища.
20. Но за оногова, който е в опасност, по-лесно е да пренесе това, нежели да премине като облак от тоя свят и да не види онова, което ще стане в последните времена". Той ми отговори и каза:
21. "ще ти кажа и значението на видението и ще ти открия онова, за което говори.
22. Понеже ти говори за ония, които са оставени, то ето обяснението:
23. който издържи опасността в онова време, той ще се запази, а които паднат в опасност, това са ония, които имат дела и вяра у Всемогъщия.
24. И тъй, знай, че ония, които са оставени, са по-блажени от умрелите.
25. Ето обяснение на видението: понеже ти видя мъж, който се издигаше изсред морето,
26. това е Оня, Когото Всевишният пази дълго време, Който чрез Самия Себе Си ще избави Своето творение и ще ръководи ония, които са оставени.
27. А дето видя, че от устата му излизаше като че ли вятър, огън и буря,
28. и че той не държеше нито копие, нито друго някое военно оръжие, но устремът му порази множеството, което бе дошло да го победи, - то ето обяснението:
29. ето, настъпват дни, когато Всевишният ще начене да избавя ония, които са на земята,
30. и ще направи да се слисат живеещите на земята, -
31. и ще предприемат война едни против други, град против град, област против област, народ против народ, царство против царство.
32. Когато това стане и се явят личбите, които по-преди ти показах, тогава ще се открие Моят Син, Когото ти видя като мъж, който се издига.
33. А когато всички народи чуят гласа Му, всеки от тях ще остави в собствената си земя войната, която водят помежду си,
34. и ще се събере в едно събрание безбройно множество, като че ще иска да отиде и да Го победи.
35. А Той ще застане навръх планина Сион.
36. И Сион ще дойде и ще се покаже на всички приготвен и уреден, както ти видя планина, изваяна без ръце.
37. А Моят Син ще изобличи нечестията, измислени от тия народи, които чрез злите си помисли приближиха бурята и мъките, с които ще почнат да се мъчат,
38. и които са подобни на огън; и Той без труд ще ги изтреби със закона, който е подобен на огън.
39. А дето видя, че Той събира при Себе Си другото, мирното множество,
40. това са десетте колена, които бяха отведени пленници из земята си в дните на цар Осия, когото отведе в плен асирийският цар Салманасар, и ги приведе отвъд реката, и те бяха отведени в друга земя.
41. А те решиха в съвета си да оставят множеството езичници и да отидат в далечна страна, дето никога не е живял човешки род,
42. за да пазят там законите си, които не спазваха в страната си.
43. През тесни входове те се доближиха до река Ефрат;
44. Всевишният направи тогава за тях чудеса и спря речните жили, докле те преминаваха,
45. защото през тая страна те вървяха дълго, година и половина; тая страна се нарича Арсарет.
46. Те живееха там до последно време. И сега, когато те почнат да пристигат,
47. Всевишният пак ще спре жилите на реката, за да могат те да минат; затова ти видя мирното множество.
48. Но оставените от твоя народ са ония, които се намират вътре в Моите предели,
49. защото, когато начене да изтребва множеството на събраните в едно народи, Той ще защити Своя народ, който ще остане.
50. И тогава ще им покаже много чудеса".
51. Аз казах: "Господи Владико! обясни ми това, защо видях мъж да се издига изсред морето".
52. И Той ми рече: "както не можеш да издириш и да познаеш онова, що е в морското дълбине, така никой на земята не може да види Моя Син, нито ония, които са с Него, освен през време на деня Му.
53. Ето изтълкуването на съня, който ти видя, и чрез който само ти си тук просветен.
54. Ти си оставил делата си и си се упражнявал в Моя закон - и си го изследвал,
55. понеже си наредил живота мъдро и разумността си нарекъл своя майка.
56. Затова Аз ти показах въздаянията у Всевишния; след три дни ще ти покажа друго и ще ти открия нещо важно и чудно".
57. Тогава аз тръгнах и излязох на полето, като славех и благодарех много на Всевишния за чудесата, които Той извършваше от време на време,
58. и задето Той управлява настоящето и онова, което ще произлезе през времената, - и там стоях три дни.

ГЛАВА 14.

1. След три дни седях под дъба - и ето, из къпината срещу мене излезе глас и каза: "Ездра, Ездра!"
2. Аз казах: "ето ме, Господи", и се изправих на нозете си.
3. Тогава Той ми рече: "в къпината се открих и говорих Аз на Моисея, когато Моят народ беше роб в Египет;
4. пратих го и изведох народа Си из Египет, доведох го на планина Синай и го държах при Себе Си много дни;
5. тогава му открих много чудеса и показах тайните на времената и края, заповядах му и казах:
6. тия думи обяви, а другите скрий.
7. И сега тебе говоря:
8. личбите, които ти показах, и сънищата, що ти видя, и тълкуванията, които чу, вложи ги в сърцето си,
9. защото ти ще бъдеш взет измежду людете и ще общуваш с Моя Син и с подобни тебе, докле се свършат времената.
10. Защото векът изгуби младостта си, и времената се приближават към старост,
11. понеже векът е разделен на дванайсет части - и десетте му части и половината от десетата част вече изминаха,
12. и остава онова, което иде след половината от десетата част.
13. И тъй, уреди сега къщата си и вразуми народа си, утеши унизените и се отречи от тлението,
14. и отстрани от себе си смъртните помисли, отхвърли човешките теготи, снеми от себе си немощите на естеството и остави настрана тежките за тебе помисли - и се готви да се преселиш от тия времена.
15. Защото сетне ще настъпят повече неволи, отколкото си видял сега.
16. Колкото светът слабее от старост, толкова ще се умножи злото за живите;
17. още повече ще се отдалечи истината, и ще се доближи лъжата. Вече бърза да дойде видението, което ти видя".
18. Тогава аз отговорих и казах: "ето, аз съм пред Тебе, Господи;
19. аз ще отида, както Ти ми заповяда, и ще вразумя сегашния народ. Но кой ще научи ония, които сетне ще се родят?
20. Защото светът лежи в тъмнина, и живеещите в него са без светлина,
21. защото Твоят закон е изгорен, и затова никой не знае, какво си Ти извършил, или какво трябва те да вършат.
22. Но ако съм придобил милост пред Тебе, прати ми Духа Светаго, да напиша аз всичко, що е било направено в света от начало, що е било написано в Твоя закон, за да могат людете да намерят пътеката, и ония, които поискат да живеят в последните времена, да могат да живеят".
23. И Той ми отговори и рече: "иди, свикай народа и му кажи, да те не търси в течение на четирийсет дена.
24. А ти си приготви повече дъсчици и вземи със себе си Сария, Даврия, Салемия, Ехана и Асиеля, - тия петима, сръчни бързописци,
25. и дойди тука. И Аз ще запаля в сърцето ти светилото на разума, който няма да угасне, докле се не свърши онова, което ще почнеш да пишеш.
26. И когато свършиш това, едно обяви, а друго тайно предай на мъдрите. Утре в тоя час ти ще почнеш да пишеш".
27. Тогава аз отидох, както ми Той заповяда, и свиках целия народ и казах:
28. "слушай, Израилю, тия думи:
29. нашите бащи бяха странници в Египет - и оттам бяха освободени,
30. и приеха закон на живота, който не спазиха, който и вие след тях нарушихте.
31. И вам бе дадена земя за наследие и земя Сион; но вашите бащи и вие вършехте беззаконие и не следвахте ония пътища, които Всевишният ви бе заповядал, -
32. и Той, като праведен Съдия, отне ви сега онова, което беше ви дарувал.
33. И сега вие сте тука и вашите братя между вас.
34. Ако управлявате вашето чувство и образовате сърцето си, ще запазите живота си и след смъртта ще получите милост.
35. Защото след смъртта ще настане съд, когато ще оживеем, - и тогава имената на праведните ще се обявят и делата на нечестивците ще се покажат.
36. Никой сега да не дохожда при мене и да ме не търси, докле не изминат четирийсет дена".
37. И взех аз петимата мъже, както ми Той заповяда, и отидохме на полето и там останахме.
38. И ето, на втория ден към мене извика глас: "Ездра, отвори си устата и изпий онова, с което ще те напоя".
39. Аз отворих устата си, и ето, бе ми подадена пълна чаша, напълнена като че ли с вода, но цветът на това нещо приличаше на огън.
40. Тогава взех и пих; и когато пих, в сърцето ми закипя разум, и в гърдите ми растеше мъдрост, понеже духът ми се подкрепваше от паметта;
41. устата ми бяха отворени и вече се не затвориха.
42. Всевишният даде разум на петимата мъже, и те нощя пишеха поред онова, което им се казваше и което те не знаеха.
43. Те нощя ядяха хляб, пък аз говорех деня, а нощя не мълчах.
44. В четирийсет дена бяха написани деветдесет и четири книги.
45. И когато изтекоха четирийсет дена,
46. Всевишният каза: "първите, които ти написа, изложи открито, за да ги четат и достойни и недостойни,
47. но последните седемдесет запази, за да ги предадеш на мъдрите измежду народа,
48. защото в тях е проводникът на разума, изворът на мъдростта и реката на знанието". Тъй и направих.

ГЛАВА 15.

1. Говори тъй, че да чуе Моят народ думите на пророчеството, които ще вложа в твоите уста, казва Господ,
2. и поръчай да се напишат те на хартия, защото са верни и истински.
3. Не бой се, че против тебе ще кроят замисли, и да те не смущава неверието на ония, които ще говорят против тебе,
4. защото всеки неверник в неверието си ще умре.
5. Ето, Аз ще напратя, казва Господ, върху земния кръг бедствия: меч и глад, смърт и гибел,
6. задето нечестието на людете оскверни цялата земя, и гибелните им дела станаха премного.
7. Затова Господ казва:
8. няма вече да мълча за беззаконията, които те нечестиво вършат, и няма да търпя у тях онова, което те престъпно вършат: ето, невинната и праведна кръв вика към Мене, и душите на праведните непрестанно викат.
9. Ще им отмъстя, казва Господ, и ще Си взема от тях всяка невинна кръв.
10. Ето, Моя народ водят като стадо на клане; няма вече да търпя, да живее той в Египет,
11. но ще го изведа с ръка силна и с мишца висока, и ще накажа Египет с пораза, както преди, и ще погубя цялата му земя.
12. Ще заплаче Египет и основите му, наказани с пораза и отмъщение, което ще му напрати Бог.
13. Ще заплачат земеделците, които обработват земята, защото семената им ще оскудеят от главня, град и от страшна звезда.
14. Горко на света и на ония, които живеят в него,
15. защото приближи се мечът и тяхното изтребване, и ще се дигне народ против народ за война, и мечовете са в ръцете им.
16. Людете ще станат непостоянни и, надвивайки един другиму, ще почнат да се не грижат за царя си, и началниците - за вървежа на своите работи в пределите на властта им.
17. Ще поиска човек да отиде в град - и не ще може,
18. защото, поради гордостта си, градовете ще въстанат, къщите ще бъдат срутени, людете ще бъдат обзети от страх.
19. Няма да се смили човек над ближните си, като предава къщите им на разорение чрез оръжие, като разграбва имота им поради глада и многото нещастия.
20. Ето, Аз свиквам, казва Господ, всички земни царе - от изток и юг, от север и Ливан, за да благоговеят пред Мене и да се обърнат към себе си, и за да им въздам онова, което те са вършили спрямо другите.
21. Както постъпват те дори досега с Моите избраници, тъй ще постъпя с тях и ще им възвърна в пазвата, казва Господ Бог.
22. Десницата Ми няма да пощади грешниците, и мечът не ще престане да поразява ония, които проливат на земята невинна кръв.
23. Излезе огън от гнева Му и изтреби основите земни и грешниците като запалена слама.
24. Горко на грешниците и на ония, които не пазят Моите заповеди! казва Господ.
25. Няма да ги пощадя. Махнете се, синове на отстъпници, не осквернявайте Моята светиня.
26. Господ знае всички, които грешат против Него; затова ги предаде на смърт и избиване.
27. На земния кръг вече настъпиха злочестини, и вие ще останете в тях. Бог няма да ви избави, защото съгрешихте пред Него.
28. Ето, страшно видение, и лицето му е откъм изток.
29. Ще излязат рожби на арабийските дракони върху много колесници, и, бързи като вятър, ще се понесат по земята, тъй че ще вселят страх и трепет у всички, които чуят за тях.
30. Ще излязат като глигани из гора кармонци, беснуващи в ярост, и ще дойдат с голяма сила, ще влязат в борба с тях и ще опустошат част от Асирийската земя.
31. Сетне драконите, помнещи своя произход, ще надвият и, обладавайки голяма сила, ще се обърнат да гонят ония.
32. Ония ще се смутят, ще млъкнат пред тяхната сила и ще обърнат нозете си на бяг.
33. Но скритият в засада от страна на асирийците ще ги заобиколи и ще убие едного от тях; във войската им ще се появи страх и трепет, и ропот против царете им.
34. Ето, облаци от изток и от север до юг, - и видът им е много страшен, пълен със свирепост и буря.
35. Те ще се сблъскат помежду си - и ще свалят много звезди на земята и тяхната звезда; и от меча ще се пролее кръв дори до корем,
36. и човешки тор ще стигне до седлото на камилата; страх и голям трепет ще има по земята.
37. Ужас ще обземе всички, които видят тая свирепост, и ще затреперят.
38. След това много пъти ще се дигат бури от юг и север и донякъде от запад,
39. и силни ветрове ще се дигнат от изток и ще го разкрият, както и облака, който Аз дигнах в гнева Си; а звездата, отредена да вселява страх при източния и западния вятър, ще се повреди.
40. И ще се дигнат облаци - големи и силни, пълни със свирепост - и звезда, за да уплаши цялата земя и жителите й; и ще излеят на всяко място, високо и възвишено, страшната звезда,
41. огън и град, мечове летящи и много води, за да напълнят всички поля и всички извори с множество води;
42. и ще залеят град и стени, и планини и хълмове, и дървеса в горите, и трева в ливадите, и хлебните им растения;
43. и ще минат, без да се спират, до Вавилон и ще го съсипят;
44. ще се съберат при него и ще го обкръжат; ще излеят звездата и яростта върху него. И ще се дигне прах и дим до самото небе, и всички наоколо ще го оплакват.
45. А които останат нему подвластни, ще служат на ония, които вселиха страх.
46. И ти, Асийо, съучастнице в надеждата на Вавилон и в славата му:
47. тежко ти, горкана, задето си се нему уподобявала и си украсявала дъщерите си с блудство, за да се нравят и славят у твоите любовници, които са искали винаги да блудствуват с тебе.
48. Ти си подражавала на омразния във всичките му дела и предприятия.
49. Затова, казва Бог, ще пратя върху тебе злочестини: вдовство, сиромашия и глад, меч и язва, за да опустошат твоите къщи с насилие и смърт;
50. и славата на твоята мощ ще изсъхне като цвят, кога настане жега, пратена върху тебе.
51. Ти ще изнемогнеш като просекиня, бита и изранена от жени, за да не могат да те приемат знатни люде и любовници.
52. Щях ли Аз тъй да те мразя, казва Господ,
53. ако ти не беше убивала във всяко време Моите избрани, като дигаше ръце да ги поразяваш и като се глумеше над смъртта им, когато биваше пияна?
54. Украсявай лицето си;
55. наградата за твоето блудство е в твоята пазва; затова и ще получиш отплата.
56. Както си постъпвала с Моите избрани, казва Господ, тъй ще постъпи с тебе Бог - и ще те подложи на беди:
57. децата ти от глад ще загинат, ти ще паднеш от меч, градовете ти ще бъдат съсипани, и всички твои ще паднат на полето от меч,
58. а които са по планините, от глад ще загинат и ще ядат месата си поради липса на хляб и ще пият кръв поради липса на вода.
59. В злочестията си ще тръгнеш по морета, и там ще срещнеш беди.
60. През време на твоите странствувания те ще се хвърлят върху опустошения град и ще изтребят част от земята ти и ще унищожат част от славата ти.
61. Разорена, ти ще бъдеш за тях слама, а те ще бъдат за тебе огън -
62. и те ще изтребят тебе, и градовете ти, земята ти, планините ти, всички твои гори и плодни дървеса с огън ще изгорят;
63. синовете ти в плен ще отведат, имота ти в плячка ще вземат и славата ти ще изтребят.

ГЛАВА 16.

1. Горко ти, Вавилоне и Асийо, горко ти, Египте и Сирийо!
2. Препашете се с вретище и власеници, оплаквайте синовете си и тъжете, защото се приближи вашата гибел.
3. Върху вас е пратен меч, - кой ще го отклони?
4. Върху вас е пратен огън - кой ще го угаси?
5. Върху вас са пратени бедствия - кой ще ги отвърне?
6. Ще пропъди ли някой гладен лъв в гората, ще угаси ли в миг огън в слама, кога почне да се разгаря?
7. Ще отблъсне ли някой стрела, пусната от силен стрелец?
8. Силний Господ праща бедствия, - кой ще ги отвърне?
9. От гнева Му огън излезе - кой ще го угаси?
10. Той със светкавица ще блесне - кой не ще се уплаши? Ще загърми - кой не ще се ужаси?
11. Господ ще погледне страшно, и кой няма издъно да се съкруши от Неговото лице?
12. Трепна земята и основите й; морето издъно се вълнува, и вълните му и рибите му са смутени - от лицето на Господа и от величието на силата Му.
13. Защото силна е десницата Му, която изопва лък, и остри са стрелите Му, които Той пуща; те не ще ослабнат, кога бъдат пратени до краищата земни.
14. Ето, пращат се беди - и не ще се върнат, докле не дойдат на земята.
15. Пламва огън - и не ще угасне, докле не изгори земните основи.
16. Както стрела, пусната от силен стрелец, не се връща, тъй не ще се върнат бедите, които ще бъдат пратени на земята.
17. Горко ми, горко ми! Кой ще ме избави в ония дни?
18. Ще се наченат болести, - и мнозина ще застенат; ще настане глад, - и мнозина ще гинат; ще почнат войни, - и страх ще обхване началниците; ще почнат беди, - и всички ще потреперят.
19. Какво ще правя, когато дойдат бедите?
20. Ето, глад и язва, скръб и угнетение са пратени като бичове, за поправяне;
21. но при всичко това людете няма да се отвърнат от беззаконията си и за бичовете не ще помнят всякога.
22. Ето, на земята ще настане евтиния във всичко, и ще помислят, че е настанал мир; но тъкмо тогава и ще постигнат земята бедствия: меч, глад и голям смут.
23. От глад ще загинат твърде много земни жители, а които преживеят глада, от меч ще паднат.
24. И труповете като тор ще бъдат изхвърляни, и не ще има, кой да ги оплаква, защото земята ще запустее, и градовете й ще бъдат разрушени.
25. Не ще остане кой да обработва земята и да я засява.
26. Дърветата ще родят плодове, но кой ще ги бере?
27. Гроздето ще узрее, - но кой ще го тъпче? Защото навред ще бъде голямо запустение.
28. Мъчно ще може да види човек човека, или да чуе гласа му,
29. защото от жителите на града ще останат не повече от десет и от селяните - двама души, които ще се скрият в гъсти гори и в скални пукнатини.
30. Както в маслинена градина оставят някой път по дърветата три-четири маслинки,
31. или в обрано лозе не съглеждат няколко грозда ония, които внимателно обират гроздето, -
32. тъй в ония дни ще останат трима или четирима, кога претърсват къщите им с меч.
33. Земята ще запустее: нивите й в бурен ще заглъхнат, пътищата и всичките й пътеки с тръни ще обраснат, защото не ще има, кой да ходи по тях.
34. Моми ще плачат, защото не ще имат годеници; жени ще плачат, защото не ще имат мъже; дъщерите им ще плачат, защото не ще имат помощ.
35. Годениците им на война ще убият, и мъжете им от глад ще загинат.
36. Слушайте това и се вразумявайте, раби Господни!
37. Това е словото Господне: приемете го и не вярвайте на боговете, за които казва Господ.
38. Ето, неволите се приближават и не ще закъснеят.
39. Както у непразна жена, когато на деветия месец й дойде време да роди син, два или три часа до раждането болки обзимат утробата й, а след излизането на младенеца из утробата, не продължават нито минута, -
40. тъй не ще закъснеят да дойдат на земята неволите, - и людете на онова време ще застенат: болки ще ги обземат.
41. Слушай словото, народе мой: гответе се за война и сред неволите бъдете като пришълци на земята.
42. Който продава, нека бъде като че се готви да бяга, и който купува - като че се готви за гибел;
43. търговецът - като че не очаква никаква печалба, и строещият къща - като че се не надява да живее в нея.
44. Сеячът нека мисли, че няма да пожъне, и лозарят, - че няма да бере грозде;
45. които се женят, нека мислят, че няма да раждат деца, и които не се женят, - че ще бъдат като вдовци.
46. Заради това всички, които се трудят, без полза се трудят,
47. защото от плодовете на труда им ще се възползуват чужденци, имота им ще разграбят, къщите им ще разрушат и синовете им ще заробят, понеже те ще раждат децата си в плен и в глад.
48. Ония, които се занимават с грабеж, колкото по-дълго време кичат градовете и къщите си, владенията и лицата си,
49. толкова повече ще намразя тях заради греховете им, казва Господ.
50. Както блудница мрази честната и твърде благонравна жена,
51. тъй правдата ще намрази неправдата, която се кичи, и в лицето й ще я обвини, когато дойде Оня, Който ще брани гонителя на всеки грях по земята.
52. Затова недейте подражава на неправдата и на делата й,
53. защото още малко - и неправдата ще бъде премахната от земята, а правдата ще се възцари над вас.
54. Грешникът да не казва, че той не е съгрешил, защото разпалени въглени ще пламнат върху главата на оногова, който казва: "аз не съм съгрешил пред Господа Бога и славата Му".
55. Господ знае всички дела на човеците и начинанията им, помислите им и сърцата им.
56. Той каза: "да бъде земя", - и земята се яви; "да бъде небе", - и биде.
57. Чрез словото Му са сътворени звездите, и Той знае броя им.
58. Той вижда бездните и скритото в тях, измерил е морето и онова, що е в него.
59. Чрез словото Си Той затвори морето всред водите и земята повеси над водите.
60. Той простря небето като шатра, върху води го основа.
61. Той тури в пустинята извори водни, и езера - на планинските височини, за да текат реките от високи скали, та да поят земята.
62. Той сътвори човека и положи сърцето му в средата на тялото, и вложи в него дух, живот и разум
63. и дихание от Бога Всемогъщи, Който всичко е сътворил и вижда всичко, скрито в земните скривалища.
64. Той знае вашето намерение и какво мислите в сърцата си, когато грешите и искате да потулите греховете си.
65. Поради това Господ съвсем ясно вижда всичките ви дела и всинца ви ще изобличи, -
66. и вие ще бъдете посрамени, когато греховете ви се открият пред човеците, и беззаконията ви се изправят като обвинители в оня ден.
67. Какво ще направите и как ще скриете греховете си пред Бога и Ангелите Му?
68. Ето, Бог е Съдия: бойте се от Него; оставете греховете си и завинаги престанете да вършите беззакония, - и Бог ще ви изведе и избави от всяка скръб.
69. Защото ето, против вас се разпаля яростта на многобройно пълчище, и ще хванат неколцина измежду вас и ще ги умъртвят за жертвен принос на идолите.
70. Които бъдат единомисленици тям, ще ги изложат на присмех, позор и потъпкване.
71. Защото във всички места и в съседните градове мнозина ще въстанат против ония, които се боят от Господа:
72. ще бъдат като изумени, ще разграбват без пощада и опустошават всичко, що има у боещите се от Господа,
73. ще опустошат и разграбят имота им и ще ги изгонят от къщите им.
74. Тогава ще настъпи изпитание за Моите избрани, както злато се изпитва чрез огън.
75. Слушайте, възлюбени Мои, говори Господ: ето, пред вас са скръбни дни, и от тях Аз ще ви избавя.
76. Не бойте се и не се съмнявайте, защото вашият вожд е Бог.
77. Ако изпълнявате Моите заповеди и повели, казва Господ Бог, греховете ви не ще бъдат бреме, което да ви смазва, и беззаконията ви не ще ви надделеят.
78. Горко на ония, които са свързани с греховете си и покрити от беззаконията си! Това е нива, обраснала с храсти, през която пътят е покрит с тръни, тъй че не може човек да премине: тя се изоставя - и се обрича на огън за изтреба.

ГЛАВА 1.

1. Филопатор, като се научи от дошлите при него, че Антиох отнел владените от него местности, даде заповед на всичките си войски, пеши и конници, и, като взе със себе си сестра си Арсиноя, тръгна за страна Рафия, дето бяха разположени на стан войските на Антиоха.
2. Тогава някой си Теодот, като реши да изпълни един свой замисъл, взе със себе си най-добре въоръжените люде, които му беше поверил Птоломей, и нощем се вмъкна в шатрата на Птоломея, за да го убие насаме и с това да предотврати войната;
3. но го излъга Доситей, син Дримилов, родом иудеин, който отпосле бе изменил на закона и отстъпил от отеческата вяра: той постави в шатрата един незначителен човек, комуто се и падна да приеме назначената за Птоломея смърт.
4. А когато се завърза упорна битка и Антиох надделяваше, Арсиноя с разпусната коса, с плач и сълзи ходеше по войската, убеждавайки настойчиво да се бият по-храбро за себе си, за децата и жените, като обещаваше, че, ако победят, ще даде всекиму по две мини злато.
5. И тъй се случи, че неприятелите бяха разбити в ръчен бой и много от тях бяха пленени.
6. Като постигна целта си, Филопатор намисли да премине през ближните градове, за да ги ободри.
7. След като изпълни това и раздаде на капищата дарове, той одушеви с мъжество подвластните нему.
8. Когато след това иудеите пратиха при него пратеници от съвета и старейшините да го поздравят, да му поднесат дарове и да изявят радост за станалото, той пожела да иде при тях, колкото се може по-скоро.
9. А като стигна в Иерусалим, принесе жертва на великия Бог, въздаде благодарност и извърши друго, каквото приличаше за свещеното място;
10. и когато влезе там, беше слисан от величието и благолепието, и, чудейки се на хубаво украсения храм, пожела да влезе в светилището.
11. Казаха му, че това не бива да прави, защото и от техния народ никому не е позволено да влиза там, дори и на свещениците, а само на първосвещеника, който стои над всички, и то веднъж в годината; ала той не искаше никак да слуша.
12. Прочетоха му закона, но и тогава той не се остави от намерението си, думайки, че трябва да влезе: нека те бъдат лишени от тая чест, ала не аз. И питаше, защо, когато влизал в храма, никой от присъствуващите му не възбранил?
13. И когато един непредпазлив каза, че не са постъпили добре, той отговори: щом това е допуснато по каквато и да е причина, аз по всякакъв начин ще вляза, все едно - искат ли те, или не искат.
14. Тогава свещениците в свещени одежди паднаха ничком и се молеха на великия Бог да им помогне в тая неволя и да спре устрема на тогова, който насилствено се втурва; храмът се изпълни с писък и сълзи, а останалите в града се стекоха смутени, предполагайки, че се е случило нещо необикновено.
15. И затворените в стаите си девици излизаха с майките си, и, като си посипваха главите с пепел и прах, пълнеха стъгдите с плачове и ридания.
16. А други в цял накит, оставили приготвения за среща брачен чертог и подобаваща свенливост, без ред тичаха по града.
17. А майки и кърмачки, оставяйки тук-там новородени деца, едни - у дома си, други - по улиците, устремно се стичаха в пресветия храм.
18. И разнообразна беше молитвата на събралите се поради това светотатствено покушение.
19. Заедно с това някои от гражданите взеха смелост да не допускат да изпълни намерението си тоя, който настояваше да се вмъкне. Те взеха да викат, че трябва да грабнат оръжие и храбро да умрат за отеческия закон, и произведоха в храма голям смут;
20. но, бидейки с мъка задържани от старейшините и свещениците, те си останаха в същото молитвено положение.
21. Народът, както и преди, продължаваше да се моли. Дори старейшините, които бяха с царя, много пъти се опитваха да отвлекат гордия му ум от стореното намерение.
22. Но той, изпълнен с дързост, отблъсна всичко и вече правеше крачка напред, за да извърши докрай казаното по-преди.
23. Като видяха това и ония, що бяха с него, наченаха заедно с нашите да призовават Вседържителя, за да помогне в тая нужда и да не допусне такава беззаконна и надменна постъпка.
24. От общия напрегнат и болезнен народен вик се дигаше неизказан шум.
25. И сякаш, не само людете, но и самите стени и целите основи издаваха вик, като да умираха вече поради осквернението на свещеното място.

ГЛАВА 2.

1. А първосвещеник Симон, коленичил пред светилището и благоговейно прострял ръце, молеше се тъй:
2. "Господи, Господи, Царю на небесата и Владико на всяко създание, Светий между светиите, Единовластний, Вседържителю! Погледни милостно към нас, угнетяваните от тоя безбожник и нечестивец, надменен с дързост и сила.
3. Защото Ти, Който си всичко създал и всичко управляваш, си праведен Владика: Ти съдиш ония, които вършат нещо с дързост и гордост.
4. Ти едно време погуби ония, които вършеха беззаконие; между тях имаше исполини, които се надяваха на сила и дързост; тям напрати неизмерни води.
5. Ти изгори с огън и сяра содомци, които надменно постъпваха и се бяха прочули с порочни дела, като ги постави за пример на потомците.
6. Ти наказа с много и различни порази дръзкия фараон, който бе заробил Твоя свет народ Израиля; Ти яви Твоята власт и показа Твоята сила
7. и, когато той се спусна подире му, го потопи с колесниците му и с множество народ в морските дълбини; а ония, които се надяваха на Тебе, Владика на всяко създание, Ти прекара безвредно; и те, като видяха делата на ръката Ти, възхвалиха Тебе, Вседържителя.
8. Ти, Царю, Който си създал безпределната и неизмерна земя, избра тоя народ и освети това място за слава Тебе, Който от нищо нямаш нужда: Ти го прослави с величественото Си явяване и го обърна за слава на Твоето велико и многопочетно име.
9. От любов към дома Израилев Ти обеща, че, ако ни постигне нещастие и бъдем угнетени, ако дойдем на това място и се помолим, Ти ще чуеш молитвата ни.
10. И Ти си верен и истинен, защото много пъти, когато отците ни налегнеше неволя, Ти им помагаше в тяхната скръб и ги избавяше от големи опасности.
11. Ето и ние, Светий Царю, поради многото и големи наши грехове търпим неволя, предадени сме на враговете наши и от скърби изнемощяхме.
12. В такъв наш упадък тоя нечестивец се опитва да оскърби това свето място, посветено тук на земята на Твоето свето име.
13. Защото, макар Твоето жилище, небето на небесата, да е недостижимо за людете, но Ти, като си благоволил да явиш славата Си на Своя народ Израиля, осветил си това място.
14. Недей ни отмъщава за тяхната нечистота и недей ни наказва за осквернението, за да се не хвалят напусто беззаконниците в мислите си и да не тържествуват в гордостта на езика си, думайки: ние потъпкахме дома, светинята, както се потъпкват домове на гнусота.
15. Остави нашите грехове, опрости нашите неправди и покажи милостта Си в тоя час, - скоро да ни предвари Твоята щедрост. Дай хвала в устата на падналите духом и на съкрушените сърдечно; дарувай ни мир".
16. Тогава всевидещият Бог и над всички Светият между светиите, като чу смирената молитва, порази оногова, който се бе надигнал с насилие и дързост, като го разлюля насам и натам, както вятър - тръстика, тъй че той, лежейки неподвижен на пода и с разслабени членове, не можа дори и глас да издаде, постигнат от праведния съд.
17. Тогава неговите другари и телопазители, като видяха ненадейното и тежко наказание, що го постигна, и като се бояха да се не лиши от живот, бързо го изнесоха, поразени и те сами от необикновен страх.
18. След някое време, като дойде в себе си след претърпяното наказание, той никак се не разкая, а си отиде с жестоки заплахи.
19. Като се върна в Египет и почна да умножава делата на злобата си, той с речените участници в пиршества и приятели, забравили всяка правда, не само се пресищаше с безбройни срамотии, но стигна до такава дързост, че изричаше проклятие върху иудеите, и мнозина от приятелите, гледайки от царя, и те вървяха по волята му.
20. Най-сетне той реши да опозори публично народа иудейски - и постави върху кулата на двореца си стълб, на който тури надпис: "който не принася жертви, той не бива да влиза в своите свещени места; а всички иудеи да се преброят като прост народ и да се запишат за роби, и които се противят, да бъдат насила довеждани и убивани;
21. а записаните да се отбележат, като им жигосат на тялото Дионисов знак - бръшлянов лист, след което да ги пущат в определеното им състояние с ограничени права".
22. Но, за да не стане омразен за всички, той прибави в надписа: "ако някои от тях пожелаят да живеят по езически обреди, тям да се дават равни права с александрийските граждани".
23. Затова някои, като презряха отечественото благочестие заради гражданско право, бързо се предадоха, като че биха могли от бъдните общения с царя да вземат участие в някаква голяма слава.
24. Но по-голямата част се укрепиха с мъжествен дух и не се отрекоха от благочестието; те си даваха парите за живота си и без страх се опитваха да се избавят от преброяването, имайки добра надежда да получат помощ, и се отвръщаха от изменниците, като ги смятаха за врагове на своя народ и отбягваха всяко общение с тях и приятелски обноски.

ГЛАВА 3.

1. Като се научи за това, нечестивецът тъй побесня, че не само се озлоби против иудеите, които живееха в Александрия, но показа люта вражда и против живеещите в цялата страна, като заповяда незабавно да ги съберат всички наедно и да ги предадат на най-позорна смърт.
2. Когато се готвеше тая работа, някои, едномислени с това злодейство, пръснаха лош слух против иудейския народ по повод на тая наредба, че те уж отбягват да изпълняват законните си длъжности.
3. Между това иудеите пазеха добро разположение и неизменна вярност към царете; но те почитаха Бога, живееха по Неговия закон, и затова в някои случаи допускаха отстъпки и отмени. Поради това се и струваше на някои, че те са враждебни; но у всички други човеци с добро изпълнение на всичко справедливо те намираха благоволение.
4. При всичко това другородците не ценяха общоизвестното добро живуване на тоя народ. Те забелязваха само разликата в богопочитането и в храната и думаха, че тия люде не допускат обща трапеза ни с цар, ни с велможи, че те са завистници и големи неприятели на държавата, и по тоя начин разгласяваха за тях умишлени хули.
5. Елините пък, които живееха в града и не бяха видели от тях никаква обида, като гледаха неочакваното вълнение поради тия люде и внезапното стичане, макар че не можеха да им помогнат, - понеже наредбата беше царска, - пак ги утешаваха, негодуваха и се надяваха, че тая работа ще се измени;
6. защото не можеше да се пренебрегне такова множество народ, в нищо невиновен.
7. Впрочем някои съседи, приятели и търгуващи с тях, като приемаха тайно някои от тях, обещаваха да им помагат и да правят всичко възможно за тяхна защита.
8. А той, възгордян от временно благополучие и пренебрегвайки властта на величайшия Бог, мислеше неизменно да остане в същия замисъл и написа против тях такова писмо:
9. "цар Птоломей Филопатор - до жителите на Египет и местните военачалници и войници праща привет и поздрав! И аз съм здрав, и делата ни добре успяват.
10. След похода, предприет от нас в Азия, който, както и сами знаете, с неочаквана помощ от боговете и с наша сила, според както желаехме, достигна честит край, ние мислехме добре да уредим народите, които живеят в Келе-Сирия и Финикия, не с оръжна сила, а с кротост и голямо човеколюбие, струвайки им добро на драго сърце.
11. Давайки по градовете богати приноси за храмовете, ние дойдохме и в Иерусалим да почетем светилището на тия негодници, които никога не се оставят от безумието си.
12. Но те, след като ни посрещнаха на думи драговолно, а всъщност коварно, когато искахме да влезем в храма и да го почетем с подобаващи и най-добри дарове, те, изпълнени с древната си гордост, забраниха ни входа, без да претърпят от нас насилие поради човеколюбието, което имаме към всички люде.
13. След като показаха явно своята враждебност против нас, те еднички от всички народи упорито се противят на царете и на своите благодетели и не искат да изпълняват нищо справедливо.
14. А ние, отнасяйки се търпеливо към тяхното безумие и тогава, когато се връщахме с победа, и в самия Египет приемайки човеколюбиво всички народи, постъпвахме, както трябваше.
15. Между това, като обявяваме на всички за нашата незлопаметност към техните еднородци, ние решихме да внесем коренна промяна, понеже те ни помагаха във войната и отдавна тям бяха искрено поверени твърде много работи, - пожелахме да ги удостоим дори с права на александрийско гражданство и да ги направим участници на вечното жречество.
16. А те схванаха това като нещо противно за себе си и, по природното си злонравие отхвърляйки доброто и теглейки винаги към зло, не само презряха неоценимото право на гражданство, но гласно и негласно се гнусят пред малцината от тях, които искрено са разположени към нас, като се надяват постоянно, че ние поради тяхното неуредно живуване ще отменим скоро нашите наредби.
17. Затова, като се доста убедихме от опит, че те при всеки случай питаят против нас неприязнени замисли, и като предвиждаме, че кога и да е, при възникнало неочаквано против нас възмущение, ние ще имаме зад себе си в лицето на тия нечестивци - предатели и люти врагове,
18. заповядваме: щом бъде получено това писмо, като оковете веднага насила и с мъки в железни вериги речените люде с жени и деца, отвред да ги пращате при нас за смъртно наказание, наказание безмилостно и позорно, достойно за такива зломисленици.
19. Ако те наведнъж бъдат наказани, надяваме се, че занапред нашите държавни работа ще тръгнат в съвършено благоустройство и най-добър ред.
20. Ако някой укрие някого от иудеите, било старец, било малко дете, дори и пеленаче, трябва да бъде погубен с целия си дом по най-жесток начин.
21. А който открие някого, той ще получи имота на виновника и още две хиляди драхми от царската хазна, ще получи свобода и ще бъде почетен.
22. Всяко място, дето бъде уловен криещ се иудеин, трябва да се опустоши и изгори, тъй че никому от смъртните да не бъде за нищо годно за вечни времена". Такъв беше смисълът на писмото.

ГЛАВА 4.

1. Навред, дето дойдеше тая заповед, у езичниците се уреждаха народни гощавки с радостни викове, като че вкоренилата се отдавна в душите вражда сега дързостно се показваше.
2. А между иудеите се начена безутешна скръб, горчив плач и ридание; защото идещите от всички страни пъшкания на ония, които оплакваха неочакваната, внезапно определената им погибел, палеха тяхното сърце.
3. Коя област или град, или кое заселище, или кои друмища се не изпълниха с техния плач и писък?
4. Жестоко и без всяка жалост те биваха вкупом изпращани от властите на всеки град, тъй че, при вида на това необикновено наказание, дори и някои от враговете, като гледаха общото страдание и се замисляха върху незнайната превратност на живота, оплакваха тяхното злочесто изгнание.
5. Подкарваха тълпа престарели, покрита със седини, прегърбени от старешка слабост в нозете, и, според както изискваше насилственото изгнание, безсрамно ги принуждаваха по-скоро да вървят.
6. Девици, току-що свързани със съпружески съюз и влезли в брачен чертог, вместо да ликуват, подземаха плач, посипваха с пепел благоуханните си от мазила коси и биваха водени без покривало; и вместо сватбени песни те подемаха общ писък, понеже другородците ги люто измъчваха. Влачеха ги открито и насила във вериги, докато ги хвърлят в кораба.
7. А техните съпрузи, вместо с венци, превързани през вратовете с въжа, в цъфнала младежка възраст, вместо в гощавка и наслади младежки, прекарваха останалите дни на брака в плач, защото под нозете си виждаха зинал ад.
8. Водеха ги като зверове, оковани в железни вериги: едни бяха приковани за шията о корабните пейки, други бяха вързани за нозете с яки окови. Освен това, над тях имаше плътен под, и бяха отделени от светлина, тъй че, от всички страни заобиколени с тъмнина, през всичко време, докато плаваха, ги държаха като злосторници.
9. А когато ги доведоха до едно място, наречено Схедия, и плаването се свърши, както беше наредено от царя, тогава бе заповядано да ги оставят пред града в конедрума, който имаше широка окръжност и беше твърде сгоден за примерно поругание пред всички, които отиваха в града и които излизаха оттам за в страната, тъй че те ни с войската имаха общение, нито изобщо бяха удостоени с някакъв покрив.
10. Когато беше свършено това, и царят узна, че техни еднородци често излизали тайно из града да оплакват позорното бедствие на братята, разгневи се твърде много и поръча да се постъпи и с тия също така, както с ония, та да не получат никак по-малко наказание.
11. Той заповяда да преброят целия народ поименно, не заради тежка робия, преди малко възвестена, а за да ги измъчи с обявените наказания и най-сетне да ги погуби в един ден.
12. И макар това преброяване да ставаше с крайна бързина и с ревностна грижа от изгрев до заник-слънце, пак не можаха да го свършат напълно за четирийсет дена.
13. А царят прекомерно и непрестанно предавайки се на удоволствия, уреждаше гощавки пред всички идоли, и с ум, далеко отклонен от истината, и с нечисти уста славословеше ония, които бяха глухи и не могат да говорят или да помогнат, а против величайшия Бог говореше неприлично.
14. След като измина това време, писарите обадиха на царя, че те не са в състояние да преброят иудеите поради безбройното им множество; при това още по-голям брой от тях се намират по областите: едни са си у дома, други са пръснати по разни места, тъй че това не могат направи дори и всички власти в Египет.
15. А когато царят още по-строго ги заплашваше, предполагайки, че те са подкупени с подаръци и коварно избягват наказанието, тогава стана нужда осезателно да го убедят: те доказаха, че не им стига ни хартия, ни потребните за това писмени тръстики.
16. Това беше действие на непобедимия небесен Промисъл, Който помагаше на иудеите.

ГЛАВА 5.

1. Тогава царят, изпълнен с голям гняв и неизменен в омразата си, повика Ермона, който бе поставен над слоновете, и заповяда на другия ден да нахранят всички слонове, наброй петстотин, с тамян, колкото се може в по-голяма мяра, и доволя да ги напоят с чисто вино, и кога се развилнеят от даденото им изобилно питие, да ги изведат срещу иудеите, обречени на смърт.
2. Като даде тая заповед, той отиде на пиршество, след като повика особено ония от своите приятели и военни, които враждуваха против иудеите; а Ермон, началник над слоновете, изпълни точно заповедта му.
3. Определените за това служители отидоха от вечерта да свързват ръцете на злочестите, па взеха и други предпазни мерки спрямо тях, мислейки, че през нощта целият народ ще се подложи на крайна гибел.
4. А иудеите, които изглеждаха за езичниците лишени от всякаква защита, защото отвред бяха стеснени от тежка неволя, призоваваха Всемогъщия Господ, Който владее над всяка власт, своя милосърден Бог и Отец, призоваваха всички с непрестанен плач и сълзи, като молеха да отвърне от тях нечестивия замисъл и да ги спаси от приготвената за тях смърт със Своето славно явяване.
5. Прилежната тяхна молитва възлезе на небето. Ермон напои неукротимите слонове, като им обилно даде вино и тамян, и на сутринта се яви в двореца да обади за това на царя.
6. Но Бог бе пратил на царя крепък сън - тоя добър дар, отвека пращан от Него нощем и денем на всички, на които Той иска.
7. По Божие въздействие, потънал в сладък и дълбок сън, той забрави за беззаконното си предприятие и съвършено се излъга в неизменното си решение.
8. А иудеите, като се избавиха от предопределения час, възхваляха Светия свой Бог и отново молеха Добропримирливия да покаже на гордите езичници силата на всемощната Си десница.
9. На девет и половина часа, служителят, комуто бе възложено да кани, като видя, че поканените се бяха вече събрали, влезе при царя да го буди. След като го събуди с мъка, той обади, че времето за пиршество минава, и даде сметка за това, що му бе поръчано. Царят, като помисли, отиде да пие и заповяда на поканените на пир да седнат на трапезата право срещу него.
10. Като направиха това, той подканваше събралите се да прекарат на пиршеството в пълно веселие.
11. Във време на дългата беседа царят, като повика Ермона, строго и люто питаше, по каква причина иудеите са оставени да преживеят тоя ден.
12. Тоя каза, че още нощес изпълнил каквото му било поръчано, и приятелите цареви потвърдиха това. Тогава царят, в жестокостта си по-лют и от Фалариса, каза, че те трябва да благодарят на днешния му сън,
13. "а ти непременно за утрешния ден приготви пак слоновете за изтребване беззаконните иудеи".
14. Като каза това царят, всички присъствуващи с удоволствие и радост му изявиха своето одобрение и се разотидоха всеки у дома си. Нощта беше употребена не толкова за сън, колкото за измисляне всякакви поругания над мнимите престъпници.
15. На сутринта рано, току щом петли пропяха, Ермон изведе зверовете и почна да ги раздразня в широкия двор. В града тълпи народ се бяха събрали на плачевното зрелище, очаквайки с нетърпение да се съмне.
16. Иудеите безспирно, измъчвани духом, правеха молитва с много сълзи и жални песни и, простирайки ръце към небето, молеха величайшия Бог пак да им прати бърза помощ.
17. Слънчевите лъчи не бяха се още пръснали, и царят още приемаше своите приятели, когато пред него застана Ермон и покани да излязат, като яви, че всичко е готово, каквото пожела царят.
18. Като изслуша това и като се слиса от предложението за необикновено излизане, той, понеже бе забравил съвсем за всичко, попита: каква е тая работа, която той изпълнил с такава бързина? Това беше въздействие от владеещия над всичко Бог, Който докара в ума му забрава на всичко, що беше сам преди намислил.
19. Ермон и всички приятели обясниха, думайки: "царю, зверовете и войската са приготвени по твоята настойчива заповед".
20. А той се изпълни с голям гняв от тия думи - защото по Божия промисъл беше му щукнало всичко намислено, - и с бляснали очи заплашително каза:
21. "да имаше ти родители или деца, щяха да послужат за обилна храна на дивите зверове вместо невинните иудеи, които към мене и към дедите ми са пазили неизменна и пълна вярност. Да не беше моята привързаност към тебе по възпитание и да не бяха твоите заслуги, ти вместо тях щеше да бъдеш погубен".
22. Тъй получи Ермон неочаквана и страшна заплаха - и се измени в поглед и в лице; тогава всеки от приятелите излезе с неудоволствие, а всички събрали се ги пуснаха да си разотидат.
23. Като чуха иудеите за тая благосклонност на царя, възхвалиха Бога и Царя на царете за помощта, получена от Него.
24. След тия решения царят пак уреди пиршество и канеше да се веселят. А като повика Ермона, люто му каза: "колко пъти трябва да ти заповядвам, негоднико, за едно и също? Въоръжи пак слоновете утре за погубване на иудеите".
25. Тогава седналите заедно с него на трапеза сродници, чудейки се на непостоянните му мисли, казаха: "докога, царю, ще ни изкушаваш като безумни; трети път заповядваш да се изтребят, и пак, щом дойде до изпълнение, отменяваш и унищожаваш заповедта си.
26. Затова и градът от чакане се намира в тревога, пълни се с тълпи народ и често се заплашва от опасност да бъде разграбен".
27. След това царят, съвсем като Фалариса изпълнен с безразсъдство и не смятайки за нищо произлезлите в него душевни промени в полза на иудеите,
28. потвърди с най-нечестива клетва и нареди веднага да се пратят иудеите в ада, осакатени от краката и стъпките на зверовете, след това да се предприеме поход против Иудея, бързо да се опустоши тя с огън и меч, и недостъпният нам техен храм, думаше той, с огън да се изгори и да се направи завинаги пуст за всички, които искат там жертви да принасят.
29. Тогава приятелите и роднините, твърде зарадвани, се разотидоха с доверие и разположиха в града на най-сгодни места войски за стража.
30. А началникът над слоновете, като доведе зверовете, тъй да се каже, в бясно състояние от благоуханното вино, приготвено с тамян, въоръжи ги със страшни оръдия - и сутринта рано, когато вече безбройни тълпи се бяха устремили извън града към конедрума, дойде в двореца и напомни на царя, какво предстоеше да се прави.
31. А царят, изпълнен с голям гняв, излезе с нечестив замисъл в цял поход със зверовете, като поради жестокото си сърце искаше да види със собствени очи плачевната и бедствена гибел на речените люде.
32. Когато иудеите видяха праха, що се дигаше от слоновете, които излизаха из портите, и от вървящата след тях въоръжена войска, както и от множеството народ, и чуха дигналите се силни викове, помислиха, че е настанал последният час на живота им и краят на тяхното най-мъчително чакане.
33. Те дигнаха писък и плач и се целуваха един други, прегръщаха се с роднини, като се хвърляха на шия - бащи на синове, а майки на дъщери;
34. други пък държаха на гърди новородени младенци, които сучеха последно мляко.
35. Но, знаейки предишните тям помощи от небето, те единодушно паднаха ничком, като махнаха децата от гърдите,
36. и високо викаха към Властника на всяка власт, молейки Го да ги помилува и да яви помощ на тях, стоещи вече при адските порти.

ГЛАВА 6.

1. Между това някой си Елеазар - уважаван мъж, от свещениците на страната, вече достигнал старческа възраст и украсен в живота си с всякаква добродетел, - покани стоещите около него старци да призовават светия Бог и се молеше тъй:
2. "Царю всесилний, височайший, Боже Вседържителю, Който милостиво управляваш всяко създание! Погледни милостно, Отче, към семето Авраамово, към децата на осветения Иакова, към народа на светия Твой дял, който странствува в чужда земя и неправедно бива погубван.
3. Ти погуби фараона, предишния властител на Египет, който имаше множество колесници и се надигаше с беззаконна дързост и с високомерни думи, погуби го с гордата му войска, като го удави в морето, а на израилския род показа светла милост.
4. Ти свали жестокия асирийски цар Сенахирима, който се напусто хвалеше с безбройни войски, който бе с меч покорил цялата земя и се бе дигнал против светия Твой град, с гордост и дързост произнасяйки хули, като явно Ти показа на много народи силата Си.
5. Ти запази тримата момци във Вавилон, които доброволно предадоха живота си на огъня, за да не служат на лъжливите идоли, запази ги неповредени до косъм, като ороси разжежената пещ, а пламъка обърна против всички врагове.
6. Ти извади на светло неповреден Даниила, който поради завистни клевети беше хвърлен в ямата да бъде разкъсан от лъвове; Ти, Отче, и Иона, когато безнадежно се мъчеше в утробата на кита, живеещ в морските дълбини, показа неповреден на всички негови близки.
7. И сега, Отмъстителю за обиди, многомилостивий Покровителю на всички, покажи се скоро на ония, що са от рода Израилев, обиждани от гнусните беззаконни езичници.
8. Ако пък нашият живот, откак сме преселени, се е напълнил с нечестие, то, като ни избавиш от ръката на враговете, погуби ни, Господи, със смърт, каквато е Тебе угодно,
9. та суеверците да не славословят суетните идоли, задето са погинали Твоите възлюбени, думайки: не ги избави техният Бог.
10. Но Ти, Вечний, Който имаш всичка сила и всяка власт, погледни сега милостиво:
11. помилуй нас, които по безумното насилие на беззаконните сме лишавани от живот като злосторници.
12. Нека се уплашат сега езичниците от непобедимата Твоя мощ, Преславний, Ти, Който разполагаш със сила да спасиш рода Иаковов.
13. Със сълзи Те моли цялото множество деца и техни родители: да стане явно на всички езичници, че Ти си с нас, Господи, и не си отвърнал лицето Си от нас;
14. стори тъй, както бе казал, Господи, че и в земята на враговете им Ти няма да ги презреш".
15. Щом свърши Елеазар молитвата, и царят със зверовете и с цялата страшна войска дойде на конедрума.
16. Като го видяха иудеите, дигнаха голям писък към небето, тъй че и в близките долини се отекна, и възбудиха неудържимо състрадание в цялата войска.
17. Тогава великославният Вседържител и истинският Бог, като яви светото Си лице, отвори небесните врата, отдето слязоха два светли и страшни Ангела, които всички ги видяха, освен иудеите.
18. Те застанаха срещу войската - и изпълниха враговете със смущение и страх и ги вързаха с неподвижни вериги; също и тялото на царя бе обхванато от трепет, и той забрави гневната си дързост.
19. Тогава слоновете се обърнаха против въоръжените войски, които ги придружаваха, тъпчеха ги и погубваха.
20. Гневът на царя се преобърна на жалост и сълзи поради онова, що бе лукаво намислил да извърши.
21. Защото, като чу вика на иудеите и ги видя всички приникнали за погибел, заплака и с гняв заплашваше приятелите си, думайки:
22. "вие злоупотребявате с властта, надминахте по жестокост и тираните и се опитвате да лишите и мене от власт и живот, тайно замисляйки нещо неполезно за царството.
23. Тия, които са пазили тъй вярно крепостите на страната ни, кой ги е събрал безумно тука, като е отдалечил всекиго от дома му?
24. Тия, които от старо време са надминавали всички народи с преданост към нас във всичко и често са търпели най-тежки угнетения от людете, кой ги подложи на толкова незаслужен позор!
25. Развържете, развържете неправедните вериги, пуснете ги смиром по домовете им, като измолите прошка за стореното преди; освободете синовете на Небесния Вседържител, Живия Бог, Който от времената на дедите ни и досега е давал непрекъснато благоденствие и слава на царството ни".
26. Това именно каза царят. В същия час развързаните иудеи, като се избавиха от смърт, прославиха своя свет Спасител Бога.
27. След това царят, като се върна в града и повика началника на разходите, заповяда в продължение на седем дена да дават на иудеите вино и друго нужно за гощавка, като поръча, щото на онова същото място, дето очакваха своята гибел, да празнуват в пълно веселие своето спасение.
28. Тогава те, които преди това бяха в поругание и близо до ада, или по-добре, които слизаха в ада, вместо горка и плачевна смърт уредиха гощавка за спасение и твърде радостни определиха за трапеза онова място, що бе приготвено тям за погуба и гроб.
29. Като оставиха многожалната плачевна песен, те почнаха песента на отците, възхваляйки Спасителя Израилев и Чудотвореца Бога, и, като отхвърлиха всяка тъга и ридание, съставиха хор в знак на мирно веселие.
30. Също и царят, като уреди по тоя случай голямо пиршество, изказваше признателност към небето за славното, тържествено дарувано тям спасение.
31. А ония, които ги обричаха на погуба и на хищните птици за храна и с радост ги преброяваха, сега, обзети от срам, застенаха, и пламенната им дързост угасна с позор.
32. А иудеите, както казахме, съставиха речения хор и празнуваха с радостни славословия и псалмопения.
33. Те дори установиха обща наредба, щото във всяко тяхно селище от рода в род радостно да празнуват определени дни - не за пиене и пресищане, а за спомен на оказаното тям от Бога спасение.
34. След това се явиха пред царя и молиха да ги пусне по домовете им.
35. Тяхното преброяване се прави от двайсет и петия ден на месец пахон до четвъртия ден на месец епиф, през четирийсет дена; погубването им бе определено да стане от петия ден на месец епиф до седмия - през три дни, в които по славен начин яви милостта Си Владиката на всички и ги запази всецяло непокътнати.
36. Празнуваха те, снабдявани с всичко от царя, до четиринайсетия ден, когато и подадоха молба да ги отпусне.
37. Царят, като се съгласи, великодушно написа в тяхна полза, със свой подпис, следното послание до градските началници:

ГЛАВА 7.

1. "Цар Птоломей Филопатор до началниците египетски и до всички длъжностни лица - бъдете весели и здрави! Здрави сме и ние и децата ни, защото великият Бог ни помага в работите по нашето желание.
2. Някои от нашите приятели по своя зъл умисъл често ни докладваха и ни убеждаваха да съберем всички иудеи, които се намират в царството, и да ги мъчим с необикновени мъки като изменници,
3. прибавяйки, че, докато не бъде сторено това, работите на царството ни не ще бъдат никога уредени поради омразата, която те питаят към всички народи.
4. Те ги дори доведоха в окови с насилие като роби, или по-добре, като клеветници, и без всяко разгледване и разпитване се опитваха да ги погубят, като измисляха жестокости, по-люти дори и според скитските обичаи.
5. Ние забранихме строго това и по благоволението, що питаем към всички човеци, веднага им дарувахме живот; а като узнахме, че Небесният Бог е вярна закрила на иудеите и винаги ги защищава, както баща - синовете си, и още като взехме под внимание известното тяхно доброжелателство към нас и към нашите деди, справедливо ги освободихме от всякакво обвинение в каквото и да било
6. и заповядахме на всички и всекиму да се върнат у дома си, тъй че нийде никой и в нищо да ги не оскърбява и не укорява в това, що е станало без тяхна вина.
7. Знайте, че ако ние предприемем против тях нещо лошо или изобщо ги оскърбим, ще имаме против себе си не човек, а владеещия над всяка власт Всевишния Бог за отмъстител на нашите дела във всичко и винаги неизбежно. Здравейте!"
8. Като получиха това послание, иудеите не бързаха веднага да си тръгнат, а молиха царя, щото онези от иудейския народ, които са оставили самоволно Светаго Бога и Божия закон, да получат чрез тях длъжното наказание,
9. прибавяйки, че ония, които заради търбуха си престъпили божествените наредби, никога няма да имат добри разположения и към царевата управа.
10. Царят намери, че те казват истина, даде им одобрение и пълномощие за всичко, та да изтребят на всяко място в царството му без пречка ония, които са престъпили Божия закон, без особено позволение или царски надзор.
11. Тогава, като му поблагодариха, както трябваше, свещениците и цялото народно множество възпяха алилуия - и радостно потеглиха.
12. Всеки еднородец от осквернилите се, когото срещнеха на пътя, те наказваха и убиваха за пример на другите.
13. В оня ден те убиха повече от триста мъже, и тържествуваха весело, погубвайки нечестивците.
14. А те, останали верни Богу до смърт и получили пълна радост от спасението, потеглиха от града, увенчани с всякакви благоуханни цветя, с веселие и възклицания, с хвала и сладкогласни песни, благодарейки Богу на отците си, вечния Спасител на Израиля.
15. Като дойдоха в Птолемаида, наречена по свойството на мястото Родофор (розоносна), дето по общо споразумение ги чакаха кораби седем дена,
16. те уредиха там гощавка за спасението, защото царят бе ги щедро снабдил с всичко, що бе потребно всекиму, докато стигнат у дома си.
17. Понеже пристигнаха там мирно с прилични благодарения, те и тук решиха да празнуват весело всички дни, колкото престоят.
18. Като осветиха тия дни и затвърдиха свой оброк с поставяне стълб върху мястото на гощавката, те потеглиха нататък по суша, море и река - всеки в своето живелище - непокътнати, свободни, в пълна радост, пазени с царска заповед. Тогава те придобиха по-голяма сила и слава, отколкото преди, и станаха страшни за враговете, от никого никак не притеснявани в тяхното владение,
19. и всички получиха своето по опис, тъй че, които имаха каквото и да е у себе си, с най-голям страх им го връщаха, защото Великият Бог им бе сторил велики благодеяния за тяхно спасение.
20. Благословен да е Спасителят на Израиля за вечни времена! Амин.

ГЛАВА 1.

1. До братята иудеи в Египет - поздрав. Братята иудеи в Иерусалим и в цялата Иудейска страна ви желаят честит мир.
2. Да ви даде Бог добро и да спомни завета Си с верните Свои раби: Авраама, Исаака и Иакова!
3. Да даде на всички ви сърце, за да Го почитате и да изпълнявате волята Му от все сърце и усърдна душа?
4. Да открие сърцето ви за Своя закон и повеления и да дарува мир!
5. Да чуе молитвите ви, да бъде милостив към вас и да не ви остави във време на бедствие!
6. Тъй сега ние се молим за вас.
7. В царуването на Димитрия, в сто шейсет и деветата година, ние, иудеите, бяхме ви писали в скръб и страдания, що ни постигнаха в ония години, когато Иасон и съмишлениците му бяха се отметнали от светата земя и царството,
8. бяха изгорили вратата и пролели невинна кръв. Тогава ние се молихме Господу и бяхме послушани; принасяхме жертви и семидал, палихме светилници и предлагахме хлябове.
9. И сега празнувайте си празник Шатри през месец хаслев.
10. В сто осемдесет и осмата година живеещите в Иерусалим и в Иудея, старейшините и Иуда - до Аристовула, учител на цар Птоломея, който произхожда от рода на помазаните свещеници, и до живеещите в Египет иудеи - поздрав и привет.
11. Избавени с помощта на Бога от много опасности, ние Му благодарим тържествено, задето можахме да се противопоставим на царя,
12. понеже Той прогони ония, които се бяха опълчили против светия град.
13. Защото, когато царят дойде в Персия и с него войската, която се смяташе непобедима, те бидоха поразени в храма на Нанея чрез измама, с която си послужиха жреците Нанеини.
14. Именно, Антиох, под предлог, че иска да се ожени за нея, дойде на онова място с другарите си, за да вземе парите като вено;
15. жреците Нанеини предложиха парите, и Антиох влезе с неколцина души вътре в храма; щом влезе Антиох, жреците заключиха храма
16. и, като отвориха тайния отвор на свода, взеха да хвърлят камъни и убиха предводителя, както и ония, които бяха с него, разсякоха ги на късове и, след като им отсякоха главите, хвърлиха ги на ония, които бяха вън.
17. За всичко това благословен да бъде нашият Бог, Който предаде нечестивците!
18. И тъй, като имаме намерение в двайсет и петия ден на хаслев да празнуваме очищението на храма, счетохме за нужно да ви обадим, та и вие да празнувате празник Шатри и празника на огъня, установен от Неемия, когато той, след като съгради храма и жертвеника, принесе жертва.
19. Защото, когато бащите ни били отведени в Персия, благочестивите свещеници взели тайно огън от жертвеника, скрили го в дълбочината на кладенеца, който имал сухо дъно, и така го покрили, че никой не е могъл да открие това място.
20. А след като минали много години, когато било угодно Богу, Неемия, проводен от персийския цар, пратил за тоя огън потомците на ония свещеници, които го били скрили. А когато обадили, че не намерили огън, а само гъста вода,
21. той им заповядал да начерпят и да донесат от нея; и когато след това били приготвени жертви, Неемия заповядал на свещениците да поръсят с тая вода дървата и сложеното върху тях.
22. Като направили това, и дошло време да огрее слънцето, което преди било закрито от облаци, разпалил се такъв голям огън, че всички се почудили.
23. А свещениците и всички други, докато горяла жертвата, извършвали молитва; Ионатан захващал, а другите заедно с Неемия припявали.
24. Молитвата била такава: "Господи, Господи Боже, Създателю на всички, страшний и силний, праведний и милостивий, едничък Цар и благодетел,
25. едничък подател на всичко, едничък праведен, всемогъщ и вечен, Който избавяш Израиля от всякакво зло, Който си избрал отците и си ги осветил!
26. Приеми тая жертва за целия Твой народ Израиля, запази тоя Твой дял и го освети;
27. събери нас, пръснатите, освободи ония, които робуват на езичници, погледни милостно на унизените и презрените, та да познаят езичниците, че Ти си наш Бог;
28. накажи ония, които ни угнетяват и надменно наскърбяват;
29. посели Твоя народ на светото Твое място, както е казал Моисей."
30. Свещениците в това време пели тържествени песни.
31. А когато жертвата била изгорена, Неемия заповядал да полеят с останалата вода големи камъни.
32. Щом извършили това, избухнал пламък, но от светлината, която изгряла от жертвеника, той изчезнал.
33. Когато станало известно това събитие и било обадено на персийския цар, че в онова място, гдето преселените свещеници били скрили огън, се намерила вода, с която Неемия и тези, които били с него, осветили жертвеника, -
34. царят, след изследване работата, оградил това място като свещено.
35. И на ония, към които благоволил, царят раздавал много дарове, които сам получавал.
36. Ония, които били с Неемия, нарекли това място Нетар, което значи: очищение; мнозина пък го наричат Нетай.

ГЛАВА 2.

1. В записките на пророк Иеремия се говори, че той бил заповядал на преселяваните да вземат от огъня, както по-горе е казано,
2. и, като дал на преселяваните закона, той им заповядал да не забравят Господните заповеди и да се не заблуждават в мислите си, гледайки на златните и сребърни кумири и на украшенията им.
3. Говорейки им и други подобни неща, той ги убеждавал да не отстраняват закона от сърцето си.
4. Имало също в Писанието, че тоя пророк, по божествено към него откровение, заповядал да носят след него скинията и ковчега, при възлизането му на планината, на която Моисей някога възлязъл и оттам видял Божието наследие.
5. Като отишъл там, Иеремия намерил пещерно жилище, дето внесъл скинията, ковчега и кадилния жертвеник, и зазидал входа.
6. Когато после някои от съпътниците дошли, за да турят белег на пътя към входа, не могли да го намерят.
7. А когато Иеремия узнал това, укорил ги и казал, че това място ще остане неизвестно, докато Бог се умилостиви и отново събере Своя народ.
8. Тогава именно Господ ще открие тия неща, и ще се яви славата Господня и облакът, както се явили при Моисея, също и при Соломона, когато той се е молил за особеното осветяване на мястото.
9. Говори се също и това, как Соломон, изпълнен с премъдрост, принесъл жертва за обнова и за довършване на храма.
10. Както Моисей се молил Господу, и слязъл огън от небето и погълнал жертвата, тъй и Соломон се молил, и слезлият огън погълнал всесъженията.
11. Моисей тогава казал: "понеже жертвата за грях не е употребена за ядене, огън я погълна".
12. Соломон също тъй празнувал осем дена.
13. Разказва се също в записките и споменните книги на Неемия, как той, като съставял библиотека, събрал разказите за царете, пророците и за Давида и писмата на царете за свещените приноси.
14. Също тъй и Иуда събра всичко, разпиляно поради станалата у нас война, и сега то е у нас.
15. Затова, ако имате нужда от това, пратете люде да ви го доносят.
16. Имайки намерение да празнуваме Очищение, ние ви писахме за това; прочее, добре ще сторите и вие, ако празнувате тия дни.
17. А Бог, Който запази целия Свой народ и възвърна на всички наследие, царство, свещенство и светилище,
18. както бе обещал в закона, Той скоро - надяваме се Нему - ще ни помилва и събере от поднебесието в светото място.
19. Защото Той ни избави от големи беди и очисти мястото.
20. А за делата на Иуда Макавея и на братята му, за очищението на великия храм и обновата на жертвеника,
21. също за войните против Антиоха Епифана и против сина му Евпатора,
22. и за явленията от небето, показани на ония, които се подвизаваха за иудеите толкова ревностно, че, макар да бяха малобройни, завладяваха цялата страна и гонеха многобройни тълпи неприятели,
23. възвърнаха си славния в цяла вселена храм, освободиха града и възстановиха законите, които клоняха към пропадане, когато Господ с голямо снизхождение се смили над тях, -
24. всичко това, изложено от Иасона Киринейски в пет книги, ние ще се опитаме да опишем накратко в една книга.
25. Защото, имайки предвид многото числа и мъчнотията, произлизаща от обилния материал, за ония, които желаят да се занимават с исторически разкази,
26. ние се погрижихме да доставим душевна поука на желаещите да четат, облекчение на ония, които искат да помнят, и полза на всички, които биха чели, -
27. макар че за нас, които взехме върху си труд да съкратяваме, това не е лека работа, а иска напрягане и внимание,
28. както не е лесно за оногова, който урежда гощавка и желае полза за другите. Но, имайки предвид благодарността на мнозина, ние приемаме на драго сърце върху си тоя труд,
29. като предоставяме на историка да изложи точно подробностите и като залягаме да следваме правилата за съкратено изложение.
30. Защото, както строител на нова къща трябва да се грижи за целия строеж, а оня, който ще се занимава с резба и живопис, трябва да гледа само какво е нужно за украшение, тъй мислим и ние за себе си.
31. Да се вдълбочава и говори за всичко и да изследва всяка особеност - това е свойствено на първичния историкописател.
32. А ономува, който прави съкращения, трябва да бъде предоставено да следва само краткостта на речта и да избягва подробни издирвания.
33. И тъй, според казаното, да наченем сега разказа, защото не е разумно да увеличаваме предговора към историята, а самата история да съкращаваме.

ГЛАВА 3.

1. Когато в светия град живееха още в пълен мир, и грижливо се пазеха законите поради благочестието и отвръщането от зло на първосвещеник Ония,
2. имаше случаи, че и самите царе почитаха това място и прославяха светилището с отлични дарове,
3. тъй че и Селевк, азийски цар, даваше от своите приходи за всички разноски, потребни за жертвена служба.
4. Но някой си Симон, от Вениаминово коляно, поставен за предстоятел на храма, влязъл в препирня с първосвещеника по наредбите на градското тържище.
5. И понеже не можал да преодолее над Ония, отишъл при Аполония, син Трасеев, който бил по онова време военачалник на Келе-Сирия и Финикия,
6. та му обадил, че иерусалимската съкровищница е пълна с безбройни богатства, че е натрупано там безбройно множество пари, ненужни за жертвоприношения, и че всичко това може да падне във владение на царя.
7. Аполоний пък, като се видял с царя, обадил му за казаните богатства, а тоя отредил Илиодора, поставен над държавните работи, пратил го и заповядал да изнесат казаните съкровища.
8. Илиодор веднага тръгнал на път, под предлог да прегледа градовете на Келе-Сирия и Финикия, а всъщност - за да изпълни царевата воля.
9. Като стигнал в Иерусалим и бил дружелюбно приет от първосвещеника на града, той му съобщил за обаденото и казал, защо е дошъл, като го и попитал: наистина ли е всичко тъй?
10. Макар първосвещеникът да му казал, че това е имот на вдовици и сирачета, поверен за пазене,
11. и отчасти на Хиркана, Товиев син, твърде знатен мъж, а не тъй, както е клеветил нечестивецът Симон, и че има всичко четиристотин таланта сребро и двеста злато
12. и че никак не бива да се огорчават ония, които са се ослонили на светото място, на уважението и неприкосновеността на почитания в цяла вселена храм, -
13. Илиодор, който имаше царска заповед, все пак говореше решително, че това трябва да бъде прибрано в царската хазна.
14. Той определи ден, и, когато влезе да направи преглед на това, в целия град настана голямо вълнение.
15. Свещениците в свещени одежди падаха пред жертвеника и викаха към небето, щото Онзи, Който е дал закон да се поверява на светилището имот, да го запази цял на ония, които са го поверили.
16. Който видеше лицето на първосвещеника, усещаше душевен потрес; защото видът му и промененият цвят на лицето показваше неговото душевно смущение.
17. Него го обзе ужас, и цялото му тяло затрепери, та за ония, които го гледаха, ставаше явна скръбта на сърцето му.
18. Някои наизлязоха вкупом из къщите да се молят всенародно, защото на свещеното място предстоеше да претърпи поругание:
19. жените, опасани през гърдите с вретища, ходеха на тълпи по улиците; девойки, дотогава чувани и вардени, бягаха едни към портите, други по стените, други пък гледаха през прозорците,
20. а всички протягаха ръце към небето и се молеха.
21. Трогателно беше да гледаш, как народът падаше на тълпи ничком, а крайно смутеният първосвещеник стоеше и чакаше.
22. Те се молеха на Вседържителя Бога да запази на поверителите в цялост повереното.
23. А Илиодор вършеше предрешеното.
24. Но когато влезе с въоръжени люде в съкровищницата, Господ на отците и Владиката на всяка власт показа голяма личба: всички, които се осмелиха да влязат с него, бяха поразени от страх пред Божията сила и паднаха в немощ и ужас,
25. защото тям се яви кон със страшен ездач, покрит с прекрасно покривало; като се устреми, конят удари Илиодора с предните си копита; а възседналият на него като че имаше златно всеоръжие.
26. Явиха му се и други двама юноши, с превъзходна сила, прекрасни наглед, благолепно облечени, които, застанали от едната и другата страна, бичуваха го непрестанно и му нанасяха много рани.
27. Когато той внезапно падна на земята и биде обзет от дълбока тъма, дигнаха го и го сложиха на носилка.
28. Оногова, който с голяма свита и телохранители току-що бе влязъл в речената съкровищница, изнесоха го безпомощен, ясно познал Божието всемогъщество.
29. Чрез Божествена сила той биде повален безгласен и лишен от всяка надежда за спасение.
30. А те благословиха Господа, Който прослави Своето жилище; и храмът, който преди малко беше изпълнен със страх и смут, с появата на Господа Вседържителя се изпълни с радост и веселие.
31. Тогава някои от близките на Илиодора помолиха Ония да призове Всевишния, за да дарува живот на лежащия вече на издъхване.
32. Първосвещеникът, като се боеше, да не помисли царят, че иудеите са извършили някакво злодеяние против Илиодора, принесе жертва за негово спасение.
33. Когато първосвещеникът принасяше умилостивна жертва, същите юноши пак се явиха на Илиодора, натруфени със същите одежди, и, като застанаха пред него, казаха му: "въздай голяма благодарност на първосвещеник Ония, защото поради него Господ ти дари живота;
34. а ти, наказан от Бога, прогласявай на всички Неговата велика сила". Като казаха това, те изчезнаха.
35. А Илиодор, след като принесе жертва Господу и обеща големи оброци на Оногова, Който му запази живота, поблагодари на Ония и се върна с войската при царя,
36. като свидетелствуваше пред всички за делата на Великия Бог, които видя с очите си.
37. А когато царят попита Илиодора, кой би бил способен да бъде пратен пак в Иерусалим, тоя отговори:
38. "ако имаш някакъв враг или противник на твоето управление, прати го там и ще го посрещнеш наказан, ако само остане жив, защото на онова място наистина има някаква сила Божия:
39. Онзи, Който обитава на небето, е страж и защитник на това място, и дохождащите със зъл умисъл Той поразява и погубва".
40. Това именно се случи с Илиодора, и тъй биде спасена храмовата съкровищница.

ГЛАВА 4.

1. А гореказаният Симон, който стана предател на съкровищата и на отечеството, клеветеше Ония, че уж той сам подбутвал Илиодора и бил виновник на злините.
2. Благодетеля на града, пристойника на сънародниците си и ревнителя на законите се осмеляваше той да нарича противник на правителството.
3. И когато враждата стигна дотам, че чрез едного от доверените на Симона люде взеха да се вършат убийства,
4. Ония, като видя, че борбата е опасна, и че Аполоний, като военачалник на Келе-Сирия и Финикия, вилнее, увеличавайки злобата на Симона, -
5. отиде при царя, ала не като обвинител на съграждани, а имайки предвид ползата на всекиго и на целия народ.
6. Защото той виждаше, че без царска грижа не е възможно да се уредят мирно работите, и Симон не ще се остави от безумието си.
7. Но след смъртта на Селевка, когато Антиох, наречен Епифан, получи царството, Иасон, Ониев брат, се домогваше да получи свещеноначалство,
8. като обещал на царя при едно свиждане триста и шейсет таланта сребро, и от някои други приходи - осемдесет таланта.
9. Освен това, обещал да подпише още сто и петдесет таланта, ако му бъде позволено да уреди с негова власт училище за телесно упражнение на юноши и да записва иерусалимците за антиохийци.
10. Когато царят се съгласи и той получи власт, веднага начена да скланя еднородците си към елински нрави.
11. Той отхвърли човеколюбно дадените на иудеите царски правдини, човеколюбно дадени на иудеите по ходатайство на Иоана, Евполемов баща, който ходи като пратеник при римляните за дружба и съюз; нарушавайки законните устави, той въвеждаше противни на закона обичаи.
12. Охотно построи той под самата крепост училище за телесно упражнение на юноши и, като привличаше по-хубавите от тях, подвеждаше ги под срамна стряха.
13. Тъй се яви наклонност към елинизъм и сближение с другородците вследствие на безмерното нечестие на Иасона, тоя безбожник, а не първосвещеник,
14. тъй че свещениците престанаха да бъдат ревностни към службата при жертвеника и, като презираха храма и немаряха за жертвите, бързаха да взимат участие в противни на закона игри в арената по знак чрез хвърляне диск.
15. За нищо те не смятаха онова, що бащите им почитаха; само онова, що елините почитаха, признаваха за най-добро.
16. Затова ги постигна тежко наказание, и ония самите, на които подражаваха в начина на живота и искаха по всичко тям да се оприличат, станаха техни врагове и мъчители;
17. защото не е възможно безнаказано да вървиш против Божествените закони, както показва настаналото след това време.
18. Когато се празнуваха в Тир петгодишните игри, и царят присъствуваше там,
19. нечестивият Иасон прати зрители антиохийци от Иерусалим да занесат триста драхми сребро за жертва на Херкулеса; но сами ония, които ги занесоха, молиха да не ги употребяват за жертва, понеже смятаха това за неприлично, а да ги отредят за други разноски;
20. и тъй, той прати тия пари за жертва на Херкулеса от негово име, а приносителите ги обърнаха за направа на веслени кораби.
21. Когато сетне Аполоний, син Менестеев, биде пратен в Египет по случай възцаряването на цар Птоломея Филометора, Антиох го заподозря във враждебност към себе си и гледаше да се осигури против него; затова, като се упъти към Иопия, той дойде в Иерусалим.
22. Приет великолепно от Иасона и от града, той влезе, посрещнат с факли и възклицания, и оттам тръгна с войска за Финикия.
23. След три години Иоасон прати Менелая, брат на гореказания Симона, за да занесе на царя парите и да докладва за някои нужни работи.
24. Тоя пък, като се представи на царя и поласка властта му, заграби си свещеноначалството, като наддаде триста таланта сребро над Иасона.
25. Като получи заповеди от царя, върна се, без да донесе със себе си нещо достойно за първосвещеник, освен гняв на жесток тиранин и ярост на див звяр.
26. Тъй Иасон, който излъга брата си, биде излъган от другиго, и се отстрани като изгнаник в Амонитската земя.
27. Менелай пък получи власт, ала съвсем нехаеше за обещаните на царя пари, макар началникът на градската крепост, Сострат, и да ги изискваше,
28. понеже той събираше данъците; по тая причина и двамата бидоха повикани от царя.
29. Менелай остави за приемник на първосвещенството брата си Лисимаха, а Сострат - Кратита, началник на кипряните.
30. В онова време, когато това ставаше, въстанаха тарсянди и малотяни, задето ги бяха дали подарък на царската наложница Антиохида.
31. Затова царят замина бързо, за да уреди работите, като остави за свой наместник Андроника, един от почетните сановници.
32. Тогава Менелай, като мислеше да се възползува от благоприятния случай, задигна от храма някои съдове и ги подари Андронику, а други продаде в Тир и околните градове.
33. Като узнал и се уверил за това, Ония го изобличил и се отстранил в безопасно място - в Дафна, що е до Антиохия.
34. Затова Менелай, като намерил насаме Андроника, молил го да убие Ония; Андроник отишъл при Ония, и, като го уверил коварно с даване ръка и клетва, макар да бил заподозрян, убедил го да излезе от убежището и тозчас го убил, без срам пред правдата.
35. От това се раздразниха не само иудеите, но и много други народи, и негодуваха поради беззаконното убийство на тоя мъж.
36. А когато царят се върна от киликийските предели, иудеите в града и възнегодувалите елини му обадиха, че Ония е убит безвинно.
37. Антиох, огорчен душевно и покъртен от съжаление, оплакваше добродетелите и голямото благочестие на умрелия,
38. и в яда си против Андроника съблече веднага от него багреницата, съдра му дрехите и заповяда да го водят по цял град и на същото място, дето той бе злодейски убил Ония, да погубят и него - убиеца; така Господ му въздаде заслужено наказание.
39. А когато Лисимах, с изволение на Менелая, извърши в града много светотатства, и се разнесе мълва за това, народът се дигна против Лисимаха, защото много златни съдове бяха откраднати.
40. След като разгневеният народ въстана, Лисимах въоръжи до три хиляди души и почна беззаконно насилие под водителство на един тиранин, стар на години и не по-малко застарял в безумие.
41. Като видяха насилията на Лисимаха, едни грабнаха камъни, други дебели колове, а други грабчеха от земята пръст и всичко заедно хвърляха върху хората на Лисимаха,
42. тъй че много от тях раниха, други убиха и всичките ги натириха в бяг, а самия светотатец убиха при съкровищницата.
43. За това нещо имаше съд над Менелая.
44. Когато царят дойде в Тир, трима, пратени от събранието на старейшините, мъже му поднесоха жалба.
45. Менелай, вече хванат, обеща на Птоломея, син Дорименов, много пари, ако се застъпи за него пред царя.
46. И Птоломей, като повика царя в притвора, уж да си почине, изопачи делото.
47. Менелая, виновник на всичкото зло, царят освободи от обвинение, а нещастните, които, ако да бяха говорили и пред скити, щяха да бъдат пуснати оправдани, осъди на смърт.
48. И тъй, бързо претърпяха неправедно наказание ония, които се застъпваха за града, народа и свещените съдове.
49. Тиряните, негодувайки против това, щедро дадоха нужното за погребението им.
50. А Менелай, поради алчността на началствуващите, удържа си властта и, възрастяйки в злоба, стана жесток враг на гражданите.

ГЛАВА 5.

1. Около това време Антиох предприе друг поход в Египет.
2. Случи се, че над целия град почти през четирийсет дена се виждаха във въздуха конници в златни дрехи и въоръжени с копия, подобно на войници,
3. стройни чети конници, нападения, отстъпвания от една и друга страна, обръщане на щитове, множество копия и замахи с мечове, хвърляне стрели, блясък на златна обружа и всякакъв вид оръжие.
4. Затова всички се молеха, това явление да бъде за добро.
5. Когато след това се разнесе мълва, че уж Антиох умрял, Иасон събра не по-малко от хиляда души и нападна внезапно на града; щом се качиха на стените, и градът биде превзет, Менелай побягна в крепостта.
6. А Иасон без пощада лееше кърви между своите съграждани, без да мисли, че успех против еднородци е най-голяма злочестина, и си въобразяваше, че спечели победа над врагове, а не над еднородци.
7. Впрочем, той не стигна до началство, а край на злите му замисли беше туй, че той позорно като беглец отиде пак в Амонитската земя.
8. Краят на злобния му живот беше това, че, обвинен пред арабийския владетел Арета, той бягаше от град на град, от всички гонен и мразен, като отстъпник от законите, и, презиран като враг на отечество и на съграждани, биде изгонен в Египет.
9. Оня, който изгони толкова много люде из отечеството, сам загина в чужда страна, като отиде при лакедемонците с надежда да намери у тях прибежище, поради сродния си произход.
10. Оня, който бе оставил мнозина без погребение, сам остана неоплакан и неудостоен ни с погребение, ни с отечествен гроб.
11. Когато царят се научи за всичко станало, помисли, че Иудея се отмята от него; дигна се от Египет с разсвирепяла душа и превзе града с въоръжена ръка.
12. Той заповяда на войниците да бият безпощадно всички, които се случат, и да убиват ония, които се крият по къщите.
13. Тъй избиха млади и стари, умъртвиха мъже, жени и деца, заклаха девици и младенци.
14. В три дни загинаха осемдесет хиляди: четирийсет хиляди паднаха от ръката на убийците, а не по-малко от убитите имаше продадени.
15. Но и от това незадоволен, той дръзна да влезе в най-светия по цяла земя храм, имайки за водач Менелая, тоя предател на закони и отечество.
16. Той вземаше с мръсни ръце свещените съдове и други вещи, подарени от други царе за възвеличаване, слава и чест на светото място, грабеше ги с нечестиви ръце и ги раздаваше.
17. Възгордя се Антиох в мислите си, не разбирайки, че Господ за кратко време се бе разгневил поради греховете на обитаващите в града, за което това място без пригледване остана.
18. Да не бяха те отрупани с много грехове, то като Илиодора, който бе пратен от цар Селевка да прегледа съкровищницата, и той, щом би се втурнал, би бил веднага наказан и би се оставил от дързостта си.
19. Но Господ е избрал не за мястото народа, а за народа - това място.
20. Затова и самото място, след като стана причастно в сполетелите народа злочестини, взе дял от Божиите добрини и, макар да беше напуснато от Всемогъщия в гняв, пак, с умилостивение на Върховния Владика, се въздигна в цялата си слава.
21. И тъй, Антиох, като задигна от храма хиляда и осемстотин таланта, бързо се оттегли в Антиохия, мислейки, в своята гордост, че е възможно да се направи земята плавателна и морето сухопътно.
22. Между това той остави надзорници да угнетяват народа, в Иерусалим - Филипа, родом фригиец, а по нрав по-жесток и от оногова, който го е поставил,
23. а в Гаризин - Андроника, и още Менелая, който надмина другите по злоба към жителите и беше враждебно настроен към иудейските граждани.
24. Той проводи виновника на нечестието - Аполония, с двайсет и две хиляди души войска, като заповяда да избият всички възрастни, а жените и децата да продават.
25. Когато дойде в Иерусалим, той престорено пази мир; чака до светия съботен ден и, като издебна иудеите във време на празничната почивка, заповяда на людете си да се въоръжат.
26. Всички, които бяха излезли да гледат, той изби и, като се втурна с войската в града, изкла много народ.
27. А Иуда Макавей, десети от рода си, се отстрани в пустинята и живееше със своите привърженици по планините като зверовете, хранейки се с трева, за да не стане причастник в осквернението.

ГЛАВА 6.

1. След някое време царят прати един старец атинянин да принуждава иудеите да отстъпят от отеческите закони и да не живеят по законите Божии,
2. а тъй също да осквернят иерусалимския храм и да го нарекат храм на Юпитера Олимпийски, а храма в Гаризин, понеже жителите на това място са пришълци, - храм на Юпитера странноприемника.
3. Тежко и нетърпимо беше за народа настаналото бедствие.
4. Храмът се напълни с любодейство и безчиние от страна на езичниците, които, имайки работа с блудници, се събираха с жени и в най-светите притвори и внасяха вътре непозволени вещи.
5. И жертвеникът се напълни с гнусотии и запретени от закона вещи.
6. Не можеше ни събота да се пази, ни отечески празник да се тачи, ни дори да се наричаш иудеин.
7. Всеки месец, на рождения царев ден, с тежко насилие водеха иудеите на идолски жертви, а на Дионисовия празник ги принуждаваха да ходят с бръшлянови венци в тържествено шествие в чест на Диониса.
8. Такава заповед, по насъскване от Птоломея, бе дадена и на съседните елински градове, да действуват и те против иудеите и да ги принуждават да принасят идолски жертви;
9. а ония, които се не съгласяваха да прехождат към елинските обичаи, ги убиваха. Тогава именно можеше да се види същинско бедствие.
10. Две жени бяха обвинени, че обрязали децата си; затова вързаха младенците о ненките им и, след като ги прекараха пред народа по града, хвърлиха ги от стената.
11. Други бягаха по ближните пещери, за да празнуват тайно седмия ден, но, бидейки обадени на Филипа, бидоха изгорени, защото от уважение към светостта на деня смятаха за грешно да се защищават.
12. Моля ония, които биха чели тая книга, да се не плашат от тия напасти и да разберат, че тия страдания служат не за погубване, а за вразумяване на нашия род.
13. Защото самото това, дето на нечестивците се не дава много време, а скоро се подлагат на наказание, е знак за голямо благодеяние.
14. Защото Господ не чака нас тъй дълготърпеливо, както другите народи, които наказва, кога натрупат много грехове; с нас не тъй постъпва Той,
15. а ни наказва, преди да достигнем върха на греховете.
16. Той никога не отдалечава от нас милостта Си и, наказвайки със злочестини, не изоставя Своя народ.
17. Впрочем, нека това бъде казано нам за памет. След тия малко думи да си дойдем на разказа.
18. Имаше някой си Елеазар, от първите книжници, мъж вече остарял, но твърде красив наглед. Него го принуждаваха, като му разтваряха устата, да яде свинско месо.
19. Предпочитайки славна смърт пред опозорен живот, той доброволно се даде да го мъчат и плюеше,
20. както трябваше да правят всички, решени да противостоят, нежели от любов към живота да ядат това, що не е позволено.
21. Тогава поставените при беззаконното жертвоприношение, които познаваха тоя мъж от давно време, повикаха го и насаме го убеждаваха да принесе от него самия приготвено месо, което би могъл да употреби, и да се престори, че уж яде отреденото от царя жертвено месо,
22. та чрез това да се избави от смърт и по старото с тях другарство да се възползува от тяхното човеколюбие.
23. Но той, утвърден в добра мисъл, достойна за неговата възраст и почтена старост, за постигнатата от него славна седина, за благочестивото от детинство възпитание, а най-вече - за светия и от Бога даден закон, отговори и каза: "веднага да ме предадат на смърт,
24. защото недостойно е за нашата възраст да лицемерим, да не би много млади, като узнаят, че деветдесетгодишният Елеазар преминал в езичество,
25. и те, поради моето лицемерие, заради краткия и нищожен живот, да паднат чрез мене в заблуда; с това аз бих нанесъл безчестие и петно на старостта си.
26. И да бих се избавил от людски мъки в сегашно време, аз не бих избягнал десницата на Всемогъщия ни в тоя живот, ни след смъртта.
27. Затова, разделяйки се сега храбро с живота, аз ще се покажа достоен за старостта,
28. а на младите ще оставя добър пример охотно и доблестно да отиват на смърт за многопочетните и свети закони". Щом каза това, той веднага отиде на мъчение.
29. Тогава и ония, които го водеха, измениха изказаното му малко преди това доброжелателство в омраза поради гореказаните думи, понеже ги сметнаха за безумие.
30. Готвейки се вече да умре под ударите, той изпъшка и рече: "На Господа, Който има съвършено знание, е известно, че аз, имайки възможност да се избавя от смърт, приемам с бичувано тяло люти страдания, а с душа охотно ги търпя от страх пред Него".
31. Тъй свърши той живота си, като остави в смъртта си не само за юноши, но и за твърде много от народа, пример за доблест и паметник за добродетел.

ГЛАВА 7.

1. Тъй също бяха хванати седем братя с майка им и принуждавани бяха от царя да ядат непозволено свинско месо, като ги мъчеха с бичове и жили.
2. Един от тях, като взе пръв думата, каза: "за какво искаш да питаш, или какво искаш да узнаеш от нас? Ние сме готови по-скоро да умрем, нежели да пристъпим отеческите закони".
3. Тогава царят се силно разгневи и заповяда да нагорещят тави и котли.
4. Като ги нагорещиха, веднага заповяда да отрежат езика на оногова, който пръв заговори, и, като одерат кожата му, да отсекат членовете му пред очите на другите братя и майка им.
5. Лишения от всички членове, но още дишащ, заповяда да занесат на кладата и да го опекат на тава, а когато от тавата се разпростираше силна миризма, те заедно с майка си се увещаваха един други да претърпят мъжествено смъртта, думайки:
6. "Господ Бог вижда и наистина ще се умилостиви над нас, както е Моисей възвестил в песента си пред народа: ще се умилостиви и над Своите раби".
7. Като умря първият, изведоха на поругание втория и, като му одраха кожата от главата заедно с космите, питаха го, ще яде ли, преди да са мъчили по части тялото му?
8. А той, отговаряйки на бащин език, каза: "не". Затова и той претърпя същите мъки, както първият.
9. Бидейки при последен издих, каза: "ти, мъчителю, ни лишаваш от тоя живот, но Царят на света ще възкреси за живот вечен нас, умрелите за Неговите закони".
10. След това биде изложен на поругание третият и, когато му поискаха езика, той го веднага подаде, като без страх протегна и ръце,
11. и каза сърдечно: "от Небето съм ги получил и за Неговите закони ги не жаля и се надявам да ги получа пак от Него".
12. Сам царят и ония, които бяха с него, се смаяха при тая смелост на младежа, който не смяташе за нищо страданията.
13. Когато свърши и тоя, по същия начин терзаха и мъчиха и четвъртия.
14. Като наближаваше да умре, той говореше тъй: "за оногова, който умира от човеци, въжделено е да възлага надежда на Бога, че Той пак ще го оживи; но за тебе, мъчителю, няма да има възкресение за живот".
15. След това доведоха и замъчиха петия.
16. Той погледна царя и каза: "имайки власт над людете, ти, сам подложен на тление, правиш, каквото щеш, ала не мисли, че нашият род е изоставен от Бога.
17. Почакай, и ще видиш голямата Му сила, как Той ще накаже тебе и твоето семе".
18. След това доведоха шестия, който, готвейки се за смърт, каза: "не заблуждавай се напразно: ние търпим това за себе си, понеже съгрешихме пред Бога нашего; ето защо и станаха с нас достойни за учудване неща.
19. Ала не мисли, че ще останеш ненаказан ти, който си дръзнал да се бориш против Бога".
20. Но най-достойна за учудване и за славна памет беше майката, която, гледайки, как седемте й синове бяха умъртвени в един ден, благодушно търпеше това с надежда на Господа.
21. Изпълнена с доблестни чувства и подкрепяйки женското сърце с мъжки дух, тя насърчаваше всекиго от тях на бащин език и им думаше:
22. "аз не зная, как сте се намерили в утробата ми: не аз съм ви дала дух и живот; не чрез мене се е образувал съставът на всекиго.
23. Затова Творецът на света, Който е образувал човешката природа и е наредил произхода на всички, пак милостно ще ви даде дух и живот, понеже вие сега не щадите себе си за Неговите закони".
24. Антиох пък, мислейки, че го презират, и схващайки тия думи за свое поругание, убеждаваше най-младия, който още оставаше, не само с думи, но и с клетвени уверения, че ще го направи богат и честит, ако отстъпи от отеческите закони, че ще го има за приятел и ще му повери почетни длъжности.
25. Но понеже момъкът никак не чуваше, царят повика майка му и я убеждаваше да посъветва сина си да се запази.
26. След много убеждаване тя се съгласи да придума сина си.
27. Но, като се наведе към него и смеейки се на жестокия мъчител, тя говореше тъй на бащин език: "синко, смили се над мене, която съм те девет месеци в утроба носила, три години с мляко кърмила, откърмила, отгледала и възпитала.
28. Моля те, синко, погледай небето и земята и, като видиш всичко, що е по тях, познай, че всичко това е сътворил Бог от нищо, и че тъй е произлязъл и човешкият род.
29. Не бой се от тоя убиец, а бъди достоен за братята си и приеми смърт, за да те придобия пак по милост Божия с твоите братя".
30. Докле още говореше тя, момъкът каза: "какво чакате вие? Аз се не покорявам на царската заповед, а се покорявам на заповедта на закона, даден на отците ни чрез Моисея.
31. А ти, който си измислил всякакви злини за евреите, не ще избегнеш от Божиите ръце.
32. Ние страдаме за греховете си.
33. Ако за вразумяване и наказание наше живият Господ ни се е разгневил за малко време, Той пак ще се смили над рабите Си;
34. а ти, нечестиви и най-престъпни от всички люде, не гордей се напразно, надигайки се с лъжливи надежди, че ще дигнеш ръка против рабите Му;
35. защото не си още избягнал от съда на Всемогъщия и Всевидещия Бог.
36. Нашите братя, като претърпяха сега кратки мъки, по Божия завет, получиха вечен живот, а ти по Божия съд ще претърпиш справедливо наказание за твоята гордост.
37. Аз пък, както и братята ми, предавам душа и тяло за отеческите закони, призовавайки Бога да се смили скоро над народа, а ти сред изпитания и мъки да изповядаш, че едничък Той е Бог,
38. и с мене и братята ми да се свърши гневът на Всемогъщия, справедливо паднал върху целия наш народ".
39. Тогава ядосаният цар постъпи с него още по-жестоко, отколкото с другите, негодувайки заради подигравката.
40. Тъй и тоя свърши живота си чист, осланяйки се всецяло на Господа.
41. След синовете умря и майката.
42. За идолските жертви и за необикновените мъки се каза доста.

ГЛАВА 8.

1. Между това Иуда Макавей и ония, които бяха с него, влизайки тайно в селата, свикаха роднините и, приемайки останалите в иудейство, събраха до шест хиляди мъже.
2. Те викаха към Господа, да погледне милостно към тъпкания от всички народ и да се смили над храма, осквернен от нечестивци;
3. да помилва разорения град, който насмалко щеше да бъде сравнен със земята, и да чуе викащата към Него кръв;
4. да си спомни за беззаконното погубване невинни младенци и за изказаните хули върху името Му и да възнегодува против злите.
5. Като се окръжи с множество, Макавей стана непобедим за езичниците, щом гневът Господен се обърна на милост.
6. Нападайки внезапно на градове и села, той ги палеше и, като заемаше сгодни места, победи много врагове, обръщайки ги в бягство.
7. За такива предприятия той си избираше най-вече нощта за помощник и навред се приказваше за неговата храброст.
8. Филип, като гледаше, че тоя мъж малко по малко придобива сила и често има сполука в работите, писа на Птоломея, военачалник на Келе-Сирия и Финикия, да помогне на царевите работи.
9. А той незабавно избра Никанора, Патроклов син, един от първите му приятели, и го прати, като му подчини не по-малко от двайсет хиляди души разни народности, за да изтреби целия род иудейски; към него присъедини и военачалник Горгия, опитен във военните работи.
10. Никанор нареди: данъкът две хиляди таланта, който царят дължеше на римляните, да допълни от продан на пленените иудеи.
11. Затова прати веднага до приморските градове, канейки ги да купуват иудеи за роби и обещавайки да доставя по деветдесет пленника за един талант, ала не чакаше той онова отмъщение, което беше готово да падне върху му от Всемогъщия.
12. На Иуда бе обадено за идването Никанорово, и когато той съобщи на ония, които бяха с него, за пристигналата войска,
13. страхливите и невярващите, че Господ ще въздаде, се разбягаха, като оставиха местата си.
14. Други пък продаваха всичко, останало у тях, и молеха Господа да избави тях, продадени от нечестивия Никанор преди битката,
15. ако не заради тях, то заради завета с отците им и нареченото тям свето и славно Негово име.
16. Тогава Макавей събра ония, които бяха с него, наброй шест хиляди мъже, и ги увещаваше да се не боят от враговете и да се не плашат от множеството езичници, без право идещи против тях, а храбро да се бият,
17. имайки пред очи престъпната обида, нанесена от тях на светото място, разорението на поругания град и нарушението на праотеческите наредби.
18. Защото, казваше той, те се надяват на оръжие и на смелост, а ние се надяваме на Всемогъщия Бог, Който с един замах може да свали и тия, които идат против нас, и целия свят.
19. Той им разказа и за подкрепата, която са получавали техните прадеди, и как при Сенахирима били погубени сто осемдесет и пет хиляди души,
20. и за битката във Вавилон против галатите, как те дошли на война само осем хиляди наброй с четири хиляди македонци, и когато македонците се разколебали, тия осем хиляди погубили сто и двайсет хиляди, с помощ от небето, и получили голяма плячка.
21. С такива разкази като ги направи безстрашни и готови да умрат за законите и отечеството, той раздели войската на четири части,
22. като назначи за началници на всяка част своите братя: Симона, Иосифа и Ионатана, и подчини всекиму по хиляда и петстотин души.
23. След това заповяда на Елеазара да чете свещената книга и, като обнадежди с Божия помощ, сам взе предводителството над предната част и влезе в битка с Никанора.
24. Понеже помощник им беше Всемогъщият, те избиха повече от девет хиляди неприятели, и по-голямата част от Никаноровата войска раниха и осакатиха, а всички останали обърнаха в бяг.
25. Взеха и парите от дошлите да ги купуват, гониха ги на голямо разстояние и се върнаха, бидейки спрени от времето.
26. Защото тоя ден беше пред събота; затова и не продължаваха да ги гонят.
27. А като събраха след тях оръжието и снеха от враговете обружата, те празнуваха събота усърдно, благодарейки и прославяйки Господа, Който ги спаси оня ден и начена да им показва Своето милосърдие.
28. След съботата отделиха от плячката, - за сакати, вдовици и сираци, а останалото разделиха между себе си и децата си.
29. Като свършиха това, наредиха обществена молитва и молеха милосърдния Господ напълно да се примири с рабите Си.
30. А от ония, които под началството на Тимотея и Вакхида нападаха съвместно, те избиха повече от двайсет хиляди и лесно завладяха високите крепости; те поделиха твърде много плячка по равни части между себе си, между сакати, сираци, вдовици и още между старейшините.
31. Като събраха след тях оръжието, грижливо наредиха всичко на сгодни места, а останалата плячка занесоха в Иерусалим.
32. Убиха и предводителя на Тимотеевите войски, най-нечестивия човек, който бе причинил много беди на иудеите.
33. След това, празнувайки победата в своето отечество, те изгориха Калистена и някои други, които бяха изгорили свещените врата и побягнали в една къща; тъй че тия претърпяха достойно наказание за своето нечестие.
34. А най-престъпният Никанор, който беше довел хиляда купци да купуват иудеи,
35. с Божия помощ биде посрамен от ония, които смяташе за нищо, и като съблече богатите дрехи, под вид на избягал роб, отиде през вътрешните земи самичък в Антиохия, крайно огорчен от поражението на войската.
36. Оня, който се бе наел да достави данък на римляните от пленници в Иерусалим, обяви, че иудеите имат Бога за защитник, и затова остават невредими, понеже се покоряват на установените от Бога закони.

ГЛАВА 9.

1. Около това време Антиох се връщаше безславно от персийските предели.
2. Защото той бе влязъл в тъй наречения Персепол и бе опитал да ограби храма и завладее града. Затова народът се стекъл и грабнал оръжие, и Антиох, погнат от жителите, трябваше срамно да се върне назад.
3. Когато се намираше близо до Екбатана, обадиха му, какво се бе случило с Никанора и с Тимотея.
4. Пламнал от яд, той намисли да отмъсти на иудеите за обидата от ония, които го бяха прогонили; затова той заповяда на колесничаря безпрестанно да кара и да ускорява пътя, а, Небесният съд вече го следваше. Защото той с високомерие бе казал: "гробище за иудеите ще направя Иерусалим, кога отида там".
5. Но Всевидещият Господ, Бог Израилев, го порази с неизлечима и невидима язва: щом изрече тия думи, хвана го нетърпима болка в корема и люти вътрешни мъки;
6. и съвършено заслужено, защото той мъчеше утробите на други с много и необикновени мъки.
7. Но той никак се не остави от гордостта си, а още повече изпълнен с високомерие и дишайки огнена ярост против иудеите, силеше да карат бързо, когато изведнъж падна от колесницата, която вървеше бързо, и с тежкото падане повреди всичките си телесни членове.
8. И оня, който мислеше с надчовешката си гордост да заповядва на морските вълни, който мислеше на къпони да претегли планинските височини, биде повален на земята и носен на носилка, показвайки явно на всички Божията сила;
9. от тялото на тоя нечестивец запъкаха червеи, и сред болки и страдания още приживе му окапаха месата; а смрад и воня от него се не търпяха по цялата войска.
10. И тогова, който преди малко мечтаеше да се допре до небесните звезди, не можеше никой да носи от нетърпимата воня.
11. Сега именно, бидейки съкрушен, начена да оставя голямото си високомерие и да идва в познание, когато по Божие наказание мъките му се усилваха всяка минута.
12. Като не можеше и сам да търпи вонята си, той говореше тъй: "право е човек да се покорява на Бога и, бидейки смъртен, да не мисли високомерно да бъде равен с Бога".
13. Нечестивецът се молеше на Господа, Който не можеше вече да го обича, и думаше:
14. "Светият град, който бързах да сравня със земята и да обърна на гробище, обявявам свободен;
15. иудеите, които кроях да не удостоявам дори с погребение, а да ги хвърлям заедно с децата им на грабливи птици и зверове, всички ще направя равни с атинци;
16. светия храм, който преди ограбих, ще украся с най-отлични дарове, ще върна всички свещени съдове, и то в по-голямо количество, и нужните разноски за жертви ще давам от моите приходи;
17. освен това, ще стана сам иудеин, ще обходя всяко населено място и ще възвестявам силата Божия".
18. Но когато болките никак се не намаляваха, защото беше дошъл върху него праведният Божий съд, той, отчаян в себе си, писа до иудеите писмо, което имаше вид на молба, с това съдържание:
19. "цар и военачалник Антиох - на добрите свои съграждани иудеи праща привет, поздрав и благопожелание!
20. Ако сте здрави с децата си, и ако работите ви отиват по ваше желание, аз въздавам Богу най-голяма благодарност, възлагайки надежда на небето.
21. Но аз лежа болен и с любов си спомням за вашата почит и благоразположение към мене. На връщане от персийските предели, паднал тежко болен, аз намерих за нужно да се погрижа за общата безопасност на всички.
22. Макар и да се не отчайвам в себе си и да имам пълна надежда да се освободя от болестта,
23. но, като зная, че баща ми, когато воюваше в горните страни, беше си обявил приемник,
24. та, ако се случи нещо неочаквано, или се яви някаква несгода, жителите на страната да знаят, кому е оставено управлението и да се не смущават;
25. освен това, забелязвайки, че околните и съседни с нашата държава владетели гледат времето и чакат, какъв ще бъде изходът, аз назначих за цар сина си Антиоха, когото през време на походите по горните страни съм често вече препоръчвал и представял на повечето от вас; и на него писах същото.
26. И тъй, убеждавам ви и моля, като помните моите благодеяния изобщо и частно, да запазите сегашното ваше благоразположение към мене и към сина ми.
27. Защото аз съм уверен, че той, следвайки по моето желание, ще се отнася с вас милостиво и човеколюбиво".
28. Тъй тоя човекоубиец и богохулник, като претърпя най-тежки мъки, каквито бе причинявал на други, свърши живота си в чужда страна, в планините, с най-жалка смърт.
29. Тялото му пренесе Филип, негов съвъзпитаник, който, от страх пред Антиоховия син, отиде при Птоломея Филопатора в Египет.

ГЛАВА 10.

1. А Макавей и които бяха с него, под водителство на Господа, пак заеха храма и града,
2. а построените от инородци на стъгдата жертвеници и капища събориха.
3. Като очистиха храма, въздигнаха друг жертвеник; като разпалиха камъни и взеха от тях огън, принесоха жертва след двегодишно прекъсване, направиха кадилница и светилници и положиха хлябове на предложението.
4. Като направиха всичко това, те се молиха на Господа, падайки ничком, да не изпадат вече в такива неволи; ако пък някога и съгрешат, Той да ги накаже милостиво, а да ги не предава на богохулни и жестоки езичници.
5. В същия ден, в който беше осквернен храмът от иноплеменниците, стана и очистването на храма, на двайсет и петия ден от същия месец хаслев.
6. И прекараха те във веселие осем дена, както прилича на празник Шатри, спомняйки си, как преди малко са прекарвали същия празник Шатри по планини и пещери като зверове.
7. Затова те с тояги, обвити с бръшлян, и с цъфнали клончета и палми възнасяха хвалебни песни към Оногова, Който спомогна да се очисти мястото Му.
8. И с общо решение и заповед наредиха - целият иудейски народ да празнува тия дни всяка година.
9. Такъв беше краят на Антиоха, наричан Епифан.
10. Сега ще изложим, какво стана при Антиоха Евпатора, сина на тоя нечестивец, като се ограничим само с бедствията от войните.
11. Като прие царството, той предаде управлението на някого си Лисия, главен военачалник на Келе-Сирия и Финикия.
12. Защото Птоломей, наричан Макрон, намери за по-добре да пази справедливост към иудеите, след извършените към тях несправедливости, и гледаше да свършва работите с тях мирно.
13. Затова той биде наклеветен от любимците пред Евпатора и, слушайки навред да го наричат предател, задето оставил поверения му от Филометора Кипър и преминал към Антиоха Епифана, и нямайки почетна власт, от скръб той се отрови и тъй свърши живота си.
14. А Горгий, като стана военачалник в ония места, държеше наемни войски и непрестанно водеше война с иудеите.
15. Заедно с него и идумеите, които владееха сгодни укрепления, безпокояха иудеите и, приемайки при себе си изгонените из Иерусалим, предприемаха войни.
16. А ония, които бяха с Макавея, извършвайки молитви и молейки Бога да им бъде помощник във войната, втурнаха се върху укрепленията на идумейците.
17. И като ги нападнаха силно, завладяха ония места, отмъстиха на всички, които се сражаваха по стените, затриваха всички, които им се случваха насреща, и избиха не по-малко от двайсет хиляди.
18. Не по-малко от девет хиляди побягнаха в две твърде яки кули, снабдени с всичко против обсада.
19. Като остави Симона и Иосифа, а също и Закхея с доста люде, за да ги обсаждат, Макавей сам отиде на такива места, дето беше повече потребен.
20. А ония, които бяха със Симона, бидейки сребролюбци, оставиха се на някои от намиращите Се в кулите да ги подкупят; и, като получиха седемдесет хиляди драхми, позволиха на някои да избягат.
21. Когато обадиха на Макавея за станалото, той събра народните водители и пред тях ги укоряваше, че за сребро продали братята си, като пускали враговете им против тях.
22. Тия именно люде, които бяха станали предатели, той предаде на смърт и веднага завладя двете кули.
23. Имайки постоянно успех в оръжието, което беше в ръцете му, той погуби в тия две укрепления повече от двайсет хиляди души.
24. А Тимотей, преди победен от иудеите, събра твърде многобройна войска от чужденци, събра и немалко конници от Азия и се яви в Иудея с цел да я завладее.
25. Когато се приближи, тия, които бяха с Макавея, обърнаха се с молитва към Бога, като посипаха с пръст главите си и като се опасаха с вретища през кръста.
26. Падайки ничком при подножието на жертвеника, те Го молеха да бъде милостив към тях, да бъде враг на враговете им и противник на противниците, както казва законът.
27. Като свършиха молитвата, взеха оръжието и отидоха далеч от града; а като се приближиха до неприятелите, спряха се.
28. Щом начена слънце да изгрява, едните и другите влязоха в бой: едните, при своята храброст, имайки залог за успех и победа упованието в Господа, другите - поставяйки яростта за предводител на боя.
29. Когато настана упорна битка, на противниците се показаха от небето пет величествени мъже на коне със златни юзди, и двама от тях предвождаха иудеите:
30. те взеха Макавея помежду си и, закривайки го със своята обружа, запазваха го невредим, а на противниците хвърляха стрели и мълнии, тъй че те, забъркани от заслепеност и слисани от страх, сами се убиваха.
31. Избити бяха двайсет хиляди и петстотин пешаци и шестстотин конници.
32. Сам Тимотей побягна в крепостта, наречена Газара, твърде яка и намираща се под началството на Херея.
33. Макавей и които бяха с него весело обсаждаха тая крепост четири дена.
34. А ония, които бяха в крепостта, уверени, че това място е непристъпно, твърде много злословеха и говореха хулни думи.
35. Призори на петия ден двайсет младежи от Макавеевите люде, пламнали от гняв поради тия злословия, нахвърлиха се храбро върху стената и със зверска ярост убиваха всекиго, който им се паднеше.
36. В смущението хвърлиха се и други върху ония, които бяха вътре, палеха кулите и, като накладоха клади, горяха живи хулителите; други разбиваха портите и, като пуснаха през тях останалата войска, завладяха града.
37. А Тимотея, който се бе скрил в един трап, убиха, както и брата му Херея и Аполофана.
38. Като свършиха това, с песни и славословия поблагодариха на Господа, Който тъй много облагодетелствува Израиля и им дарува победа.

ГЛАВА 11.

1. След твърде малко време Лисий, настойник и сродник царев, наместник царски, с голямо огорчение понасяйки това, що се случи,
2. събра до осемдесет хиляди пехота и цялата конница и потегли против иудеите, с намерение да направи от града им живелище за елини,
3. храма да обложи с данък, както другите езически капища, а свещеноначалството да направи всяка година да се продава.
4. Никак не помисли той за Божията сила, понеже се надяваше на десетките хиляди пешаци, на хилядите конници и на осемдесетте слона.
5. Като навлезе в Иудея и наближи до укрепеното място Ветсур, който бе на пет стадии от Иерусалим, обсади го.
6. Като се научиха Макавей и неговите, че той обсажда крепостите, с плач и сълзи заедно молеха Господа, да проводи добър Ангел за спасение на Израиля.
7. А сам Макавей, като грабна пръв оръжието, убеждаваше другите заедно с него, излагайки се на опасност, да помогнат на братята; и те веднага драговолно излязоха с него на поход.
8. Като наближиха до Иерусалим, веднага им се яви за предводител конник в бяла дреха, на когото звякаше златно оръжие.
9. Всички заедно благодариха на милосърдния Бог и се укрепиха духом, готови да съкрушат не само човеци, но и люти зверове и дори железни стени.
10. Тъй отидоха те под закрила на небесния съратник, с милост Господня към тях.
11. Като лъвове се хвърлиха те върху неприятелите и убиха от тях единайсет хиляди пешаци и хиляда и шестстотин конници, а всички други обърнаха в бяг.
12. Повечето от тях, бидейки ранени, се спасяваха съвсем голи, и само Лисий се спаси чрез срамно бягство.
13. Но, бидейки небезразсъден и обсъждайки в себе си случилото се с него поражение, разбра, че евреите са непобедими, защото Всемогъщият Бог им съратствува; затова прати до тях
14. да ги уверят, че той се съгласява на всички законни искания и ще убеди царя да бъде техен приятел.
15. Макавей, имайки предвид само ползата, съгласи се на всичко, що предявяваше Лисий; защото царят одобри всичко, що Макавей предложи на Лисия в писмо досежно иудеите.
16. А писмото, писано от Лисия до иудеите, беше с това съдържание: "Лисий до иудейския народ - поздрав.
17. Пратените от вас Иоан и Авесалом, като предадоха подписания отговор, застъпиха се за това, що беше писано в него.
18. И тъй, каквото трябваше да се докладва на царя, обясних, и каквото можеше да се приеме, на това той се съгласи.
19. Затова, ако пазите добро разположение към правителството, ще се постарая и занапред да ви помагам за добро.
20. За подробностите пък поръчах както на вашите, тъй и на моите пратеници да водят преговори с вас.
21. Бъдете здрави! Сто четирийсет и осма година, месец диоскоринтий, двайсет и четвъртий ден".
22. А писмото на царя имаше това съдържание: "цар Антиох до брата Лисия - поздрав.
23. От онова време, откак баща ми отиде при боговете, нашето желание е, поданиците на царството да остават необезпокоявани при извършване своите работи.
24. Но когато чухме, че иудеите се не съгласяват с предприетото от баща ми нововъведение на елински обичаи, а предпочитат своите си наредби, и затова молят да им бъде позволено да пазят своите си закони,
25. то, желаейки и този народ да не бъде обезпокояван, нареждам, щото храмът им да бъде възстановен, и те да си живеят по обичая на дедите си.
26. Затова добре ще сториш, ако пратиш до тях и сключиш мир с тях, та като знаят нашите намерения, да кротуват и да се занимават весело с работите си".
27. А към народа царевото писмо беше такова: "цар Антиох до иудейските старейшини и до другите иудеи - поздрав.
28. Ако сте здрави, това ви и желаем; и ние сме здрави.
29. Менелай ни обади, че вие желаете да се срещате с вашите, които са у нас.
30. Затова на ония, които ще идат до трийсетия ден на месец ксантик, давам дясна ръка за уверение на тяхната безопасност;
31. иудеите могат да употребяват своя храна и да си пазят законите, както и преди, и никой от тях няма да бъде обезпокояван за минали грешки.
32. Аз проводих до вас Менелая, за да ви успокои.
33. Бъдете здрави! Сто четирийсет и осма година, петнайсети ден от месец ксантик".
34. Проводиха до тях писмо и римляните със следното съдържание: "Квинт Мемий и Тит Манлий, старейшини римски, до иудейския народ - поздрав.
35. Каквото ви е отстъпил Лисий, царев сродник, това и ние потвърждаваме.
36. А за това, що е той признал за нужно да докладва на царя, като размислите, пратете незабавно някого, за да можем да сторим, каквото е за вас потребно, защото ние тръгваме за Антиохия.
37. Затова побързайте и пратете някого, за да знаем и ние, на какво сте мнение.
38. Бъдете здрави! Сто четирийсет и осма година, петнайсети ден на ксантик".

ГЛАВА 12.

1. Като се свършиха тия спогодби, Лисий отиде при царя, и иудеите се заловиха със земеделие.
2. Но местните военачалници Тимотей и Аполоний, син Генеев, Иероним и Димофон, а още и Никанор, кипърски началник, не им даваха да заживеят в мир и безопасност.
3. Иопийци пък извършиха такова безбожно дело: поканиха живеещите с тях иудеи с жените и децата си да влязат в приготвените от тях ладии, като че нямаха против тях никакво зло намерение.
4. А когато иудеите се съгласиха, понеже желаеха да запазят мир, и нямаха никакво подозрение, тогава, по обща присъда на града, иопийци, като отплуваха, издавиха ги - не по-малко от двеста души.
5. Като узна Иуда за тая жестокост, извършена над еднородци, обади за това на ония, които бяха с него,
6. и, като повика праведния Съдия Бога, отиде против мръсните убийци на братята му, запали нощем пристанището и изгори ладиите, а побягналите в тях погуби.
7. А понеже това място беше затворено, той си отиде, с намерение пак да дойде и да изтреби всички иопийски граждани.
8. Като се научи пък, че и жителите на Иамния искат по същия начин да постъпят с живеещите там иудеи,
9. той нападна нощем и иамнийци и им запали пристанището с корабите, тъй че пламъкът се виждаше от Иерусалим - на двеста и четирийсет стадии.
10. А когато се отдалечиха оттам на девет стадии, отивайки против Тимотея, нападнаха ги араби, не по-малко от пет хиляди и петстотин конници.
11. Битката беше жестока, и когато ония, които бяха с Иуда, с Божия помощ одържаха победа, то победените номади араби молиха Иуда за мир, обещавайки да им доставят добитък, па и с друго да им бъдат полезни.
12. Иуда, като виждаше, че те наистина могат да им бъдат в много неща полезни, съгласи се да сключи мир с тях; а като сключи мир, те си отидоха в шатрите.
13. Той нападна още на един град с укрепен мост, ограден със стена и населен с разни народи; градът се наричаше Каспин.
14. Жителите, надявайки се на яките стени и на събраните в запас храни, постъпиха твърде дръзко, като злословеха ония, които бяха с Иуда, богохулствуваха и говореха неприлични думи.
15. Но ония, що бяха с Иуда, като призоваха на помощ Великия световен Владика, Който без стенобойни машини и оръдия разруши Иерихон във време на Иисуса, зверски се нахвърлиха върху стените.
16. С помощта Божия те превзеха града и извършиха безбройни убийства, тъй че близкото езеро, широко две стадии, изглеждаше като че с кръв пълно.
17. Като отидоха оттам на седемстотин и петдесет стадии, дойдоха в Харан, при иудеите, наречени тувиини;
18. ала не завариха там Тимотея, който, без да стори нещо, се отдалечил от тая страна, като оставил впрочем на едно място твърде силна стража.
19. Затова Доситей и Сосипатър, двама от Макавеевите предводители, отидоха и избиха оставените от Тимотея в крепостта човеци, повече от десет хиляди.
20. Тогава Макавей, като раздели войската си на части, постави ги над тия части и удари на Тимотея, който имаше със себе си сто и двайсет хиляди пешаци и хиляда и петстотин конници.
21. Като узна Тимотей, че Иуда се приближава, отпрати жените и децата и другия обоз в тъй наречения Карнион, понеже тая крепост беше несгодна за обсада и непристъпна поради теснотата на цялата местност.
22. Но щом се показа първият отряд на Иуда, страх нападна враговете и ужас ги обзе пред появата на Всевидещия: те удариха на бяг, втурвайки се един насам, друг нататък, тъй че повечето биваха убивани от своите, пронизвайки се взаимно с острите си мечове.
23. Иуда настойчиво продължаваше да гони, да убива беззаконните, и погуби трийсет хиляди души.
24. Сам Тимотей падна в ръцете на ония, що бяха с Доситея и Сосипатра, и с голяма хитрина молеше да го пуснат жив, защото при него се намирали родителите и братята на много (иудеи), и на някои братя, и те не ще бъдат пощадени, ако той умре.
25. След като с много думи ги увери в обещанието си, че ще ги върне непокътнати, те го пуснаха, за да избавят братята си.
26. След това Иуда отиде против Карниона и Атаргатиона и погуби двайсет и пет хиляди души.
27. След победата над тях и поражението Иуда потегли против укрепения град Ефрон, дето пребиваваше Лисий и много разноплеменни: силни младежи стояха пред стените и се сражаваха упорито; там се намираха големи запаси оръдия и стрели.
28. Но те, като повикаха на помощ Всесилния, Който с мощта Си съкрушава вражеските сили, завладяха тоя град и избиха жителите му до двайсет и пет хиляди.
29. Като се дигнаха оттам, те се нахвърлиха върху града на скитите, който беше на шестстотин стадии от Иерусалим.
30. Но понеже живеещите там иудеи свидетелствуваха за доброто разположение на скитските жители към тях и за кротките обноски с тях през неволни времена,
31. то, като им поблагодариха и ги помолиха и занапред да бъдат благосклонни към техния род, те тръгнаха за Иерусалим, защото наближаваше празникът на Седмиците.
32. След празника, наречен Петдесетница, отидоха против Горгия, военачалник на Идумея.
33. А Иуда излезе с три хиляди пешаци и четиристотин конници.
34. Като влязоха в битка, случи се тъй, че паднаха малко от иудеите.
35. А Доситей, който беше под началство на Вакинора, конник, юнак, хвана Горгия и, като го сграбчи за клашника, повлече го силно, за да плени проклетника жив; но един от тракийските конници долетя върху него, отсече му рамото, и Горгий побягна в Мариса.
36. А когато от дълго сражение изнемощяха тия, които бяха с Ездрина, Иуда призова на помощ Господа, да бъде Той началник - вожд в битката.
37. Като запя песнопения на бащин език с висок глас, той извика и неочаквано се нахвърли върху ония, които бяха с Горгия, и ги обърна в бяг.
38. След това Иуда взе войската и потегли за град Адолам, и понеже наближаваше седмият ден, очистиха се по обичая и отпразнуваха събота.
39. На другия ден Иудините човеци отидоха, според както го искаше дългът, да пренесат телата на падналите и ги положат заедно с роднините в отеческите гробници.
40. И намериха под хитона на всекиго от умрелите вещи, посветени на иамнийските идоли, каквото законът забранява на иудеите; и стана за всички явно, защо са загинали.
41. Затова всички прославиха праведния Съдия Господа, Който открива скритото,
42. и захванаха молитва, молейки да бъде съвсем изгладен стореният грях; а доблестният Иуда увещаваше народа да се пази от грехове, виждайки с очите си, какво се бе случило по вина на падналите.
43. А като събра до две хиляди драхми, според числото на мъжете, прати в Иерусалим, за да принесат жертва за грях, и постъпи твърде хубаво и благочестно, мислейки за възкресение;
44. защото, ако той се не надяваше, че падналите в битката ще възкръснат, излишно и напразно би било да се молим за мъртвите.
45. Но той мислеше, че на умрелите в благочестие е приготвена превъзходна награда, - каква света и благочестива мисъл! - затова принесе за умрелите умилостивна жертва, да бъдат освободени от грях.

ГЛАВА 13.

1. На сто четирийсет и деветата година дойде слух до ония, които бяха с Иуда, че Антиох Евпатор иде против Иудея с голяма войска,
2. и с него - Лисий, настойник и държавен управник, и у всекиго - елинска войска: сто и десет хиляди пешаци, пет хиляди и триста конници, двайсет и два слона и триста колесници с коси.
3. Към тях се присъединил и Менелай, подбуждайки с голяма преструвка Антиоха, не за да спаси отечеството, а с надежда да получи началството.
4. Но Царят на царете подигна гнева на Антиоха против престъпника, и когато Лисий обясни, че Менелай бил виновник на всички злини, той заповядал да го отведат в Берия и по тамошния обичай да го погубят.
5. В онова място се намира кула петдесет лакти, пълна с пепел; в нея имаше един уред, който се обръщаше кръгом и се спускаше в пепелта.
6. Там винаги хвърлят за погубване виновния в светотатство или оногова, който е прекрачил мярата на други злини.
7. С такава смърт се падна на тоя нечестив Менелай да умре и да не бъде погребан в земята, - и твърде справедливо.
8. Защото, след като бе извършил много грехове против Господния олтар, чиито огън и пепел бяха свети, в пепел и намери смъртта си.
9. Между това царят, ожесточен в своите замисли, продължаваше похода, с намерение да причини на иудеите бедствия по-лоши от ония, които бяха при баща му.
10. Като узна за това Иуда, поръча народу денем и нощем да призовава Господа, щото Той и сега, както преди, да им яви помощта Си при тая опасност, за тях да бъдат лишени от закон, от отечество и от светия храм,
11. и да не остави народа, едва поуспокоен, да го поробят злохулни езичници.
12. Всички единодушно изпълниха това и три дни наред с плач и пост и коленопреклонно се молиха непрестанно на милосърдния Господ; тогава Иуда, като ги насърчи, поръча им да бъдат готови.
13. А като остана със старейшините насаме, държа съвет и реши, преди царската войска да влезе в Иудея и да превземе града, да излезе и да свърши делото с Господня помощ.
14. Като предостави да се грижи за делото Създателят на света и насърчи ония, които бяха с него, да се бият храбро - до смърт - за законите, храма, града, отечеството и гражданските права, той разположи войската около Модин.
15. След като даде на тия, които бяха с него, условна кличка "Божия победа", спусна се с отбор силни младежи нощем върху царската шатра, уби от войската до четири хиляди души и, освен това - най-големия слон заедно с войниците на него.
16. Най-после, като вселиха във войската страх и смущение, те благополучно се оттеглиха.
17. Това стана на разсъмване, при Господня закрила.
18. А царят, като узна от опит храбростта на иудеите, опита се да завладее местата с хитрост.
19. Той приближи до Ветсура, яка иудейска крепост, но беше обърнат в бяг и претърпя поражение и загуби;
20. а Иуда провождаше на ония, що бяха в крепостта, всичко потребно.
21. Някой си Родок от иудейската войска обади на неприятелите за тая тайна, но биде намерен, хванат и затворен.
22. Втори път влезе царят в преговори с ветсурските жители, даде им десница и те му подадоха, оттегли се и се обърна против ония, що бяха с Иуда, ала биде победен.
23. А като се научи, че Филип, който бе оставен за управител в Антиохия, се отметнал, той се смути; почна да води преговори с иудеите, подчини се и се кле да изпълни всички справедливи искания; след това се примири с тях и принесе жертва, почете храма и показа милост към града,
24. прие Макавея и го постави за военачалник от Птолемаида дори до Герин.
25. След това отиде в Птолемаида: птолемаидци бяха недоволни от договора, негодуваха против условията и искаха да ги отменят.
26. А Лисий, като се възкачи на съдийското място, защищаваше се, както можеше, придума народа, укроти го, направи го благосклонен и тръгна за Антиохия. Тъй се свърши походът и връщането на царя.

ГЛАВА 14.

1. След три години дойде слух до Иуда и до ония, що бяха с него, че Димитрий, Селевков син, доплувал до Триполското пристанище със силна войска, сухопътна и морска,
2. и, като превзел страната, убил Антиоха и настойника му Лисия.
3. А някой си Алким, който по-преди бил първосвещеник, но който през смутните времена доброволно се осквернил, като размислил, че за него няма никак спасение и достъп до свещения жертвеник,
4. в сто петдесет и първата година дойде при цар Димитрия, донесе му златен венец и палма, а още и маслинени клончета, които се смятаха за принадлежности на храма; в тоя ден Алким нищо не предприе.
5. А щом улучи време, благоприятно за безумния му замисъл, когато бе повикан от Димитрия в събранието на съвета и попитан, в какво разположение и настроение се намират иудеите, той отговори на това:
6. "тъй наречените иудеи асидеи, чийто вожд е Иуда Макавей, поддържат война и дигат бунтове, като не дават на царството да достигне благосъстояние.
7. Затова аз, лишен от честта на дедите ми, сиреч от свещеноначалство, дойдох сега тука,
8. първо, защото искрено милея за това, що е царево, и второ, защото имам предвид моите съграждани; и наистина, от безразсъдъка на тия люде немалко страда целият наш народ.
9. А ти, царю, след като узна за всичко това, погрижи се за страната и за угнетения наш род според достъпното за всички твое човеколюбие:
10. докле има Иуда, не може да има мир".
11. Когато изказа това, другите съветници, които имаха неприязън към Иуда, още повече възбудиха Димитрия.
12. Той веднага повика Никанора, под чиято ръка бяха слоновете, и, като го назначи за военачалник в Иудея, проводи го
13. със заповед да погуби Иуда, да разпръсне съучастниците му, а пък Алкима да постави за първосвещеник на великия храм.
14. Тогава езичниците, които бяха побягнали из Иудея от Иуда, на тълпи се събираха при Никанора, гледайки на злочестията и неволите иудейски като на свое благоденствие.
15. А иудеите, като чуха за Никаноровия поход и за присъединяването към него на езичниците, посипаха си с пръст главите и се молеха Ономува, Който е определил довека Своя народ и винаги явно защищавал Своя дял.
16. По заповед на своя вожд те бързо се дигнаха оттам и се срещнаха с тях при село Десау.
17. Симон, брат Иудин, излезе на бой с Никанора, но скоро, поради внезапно нападение от неприятелите, претърпя леко поражение.
18. Впрочем Никанор, като чу колко храбри и колко смели в битките за отечеството са ония, които бяха с Иуда, побоя се да реши делото чрез кръвопролитие;
19. затова той прати Посидония, Теодота и Мататия да сключат с иудеите мир.
20. След дълго разсъждение върху това и, след като вождът съобщи за това на народа, всички проявиха единодушие и се съгласиха за спогодба.
21. Те определиха ден, в който трябваше да се съберат насаме; и, когато денят дойде, поставиха за всекиго особено седалище.
22. А Иуда постави на сгодни места въоръжени люде да бъдат готови, да не би от страна на неприятелите внезапно да последва някакво злодейство. Съвещанието стана мирно.
23. Никанор престоя в Иерусалим няколко време, без да стори нещо лошо, и разпусна събрания народ.
24. Той постоянно имаше Иуда със себе си и беше душевно разположен към тоя мъж:
25. убеди го да се ожени, за да има деца. Иуда се ожени, успокои се и се наслаждаваше на живота,
26. Алким пък, като гледаше взаимното им разположение и сключения помежду им съюз, окопити се, отиде при Димитрия и каза, че Никанор има враждебни към царството намерения, защото назначил Иуда, зломишленик на царството, за свой приемник.
27. Царят, разгневен и раздразнен от клеветите на тоя злодей, писа на Никанора, че е твърде недоволен от такъв договор, и поръча да изпратят веднага Макавея окован в Антиохия.
28. Като узна това Никанор, смути се; той беше огорчен, задето трябваше да отблъсне установения съюз с един човек, който не беше сторил нищо несправедливо.
29. Но понеже не биваше да се противи на царя, той дебнеше удобен случай да изпълни това с хитрост.
30. А Макавей, като забеляза, че Никанор почна да се отнася с него по-строго и в обикновените срещи стана по-груб, и като заключи, че не от добро иде тая грубост, събра немалък брой от намиращите се при него и се скри от Никанора.
31. Когато последният узна, че Иуда изкусно го надхитрил, отиде във великия и свет храм, когато свещениците принасяха установените жертви, и заповяда да му предадат тоя мъж.
32. А когато те с клетва твърдяха, че не знаят, де се намира оня, когото търси,
33. той протегна дясна ръка към храма, закле се и каза: "ако не ми дадете Иуда вързан, тоя храм Божий ще сравня със земята, ще разоря жертвеника и ще въздигна тука славен храм на Диониса".
34. Каза това и си отиде. А свещениците, простирайки ръце към небето, молеха всякогашния Защитник на нашия народ и думаха:
35. "Ти, Господи, Който от нищо нямаш нужда, си благоволил тоя храм да бъде място за Твое обитаване помежду ни.
36. И сега, Светий Господи на всяка светиня, запази навеки неосквернен тоя недавна очистен дом и затвори неправедните уста".
37. На Никанора посочиха някого си Разиса от иерусалимските старейшини като приятел на гражданите, който имаше твърде добра слава и за своето доброжелателство биде наречен баща на иудеите;
38. в предишните смутни времена той беше откъм страната на иудейството и от все сърце даваше за иудейството и тяло и душа.
39. Никанор, като желаеше да покаже, каква омраза питае против иудеите, прати повече от петстотин войници да го хванат,
40. понеже мислеше, че, като го залови, ще им причини нещастие.
41. А когато тълпата щеше да превземе кулата и насиляше дворните врата, когато вече бе заповядано да донесат огън, за да запалят вратата, той, намирайки се в неизбежна опасност да бъде хванат, се прободе с меч,
42. като предпочиташе доблестно да умре, нежели да падне в ръце на беззаконници и недостойно да обезчести благородството си.
43. Но, понеже ударът от бързина излезе несполучлив, а тълпите вече се вмъкваха във вратата, той се затече смело на стената и храбро се хвърли от нея върху тълпата народ.
44. А когато стоещите бързо се отместиха, и остана празно пространство, той падна помежду им в средата.
45. Дишайки още и пламнал от негодуване, без да гледа кръвта, която се лееше като ручей, и тежките рани, той стана и, като потърча през тълпата народ, спря се на една стръмна скала.
46. Когато вече съвсем му изтичаше кръвта, той си изтръгна вътрешностите, сграбчи ги с две ръце и ги хвърли в тълпата, молейки Господаря на живота и духа пак да му даде живот и дишане; така свърши той живота си.

ГЛАВА 15.

1. Като се научи Никанор, че людете на Иуда се намират в Самарийската страна, той намисли, без да се излага на опасност, да ги нападне в съботен ден.
2. А когато иудеите, които принудени го придружаваха, казваха: "не ги погубвай тъй жестоко и безчовечно, въздай чест на деня, осветен от Всевидещия", -
3. тоя нечестивец попита: "нима има Владика на небето, Който е заповядал да се празнува съботен ден?"
4. И когато те отговориха: "има жив Господ, Владика Небесни, Който е заповядал да се почита седмият ден", -
5. той каза: "аз пък съм земен господар, който заповядва да се вземе оръжие и да се изпълни царската служба". При все това той не успя да изпълни своя престъпен кроеж.
6. Надигайки се с голяма гордост, Никанор мислеше да удържи всеобща победа над ония, що бяха с Иуда.
7. А Макавей не преставаше да се надява с увереност, че ще получи помощ от Господа.
8. Той убеждаваше ония, що бяха с него, да се не плашат от нападението на езичниците, а като си спомнят оказаната им по-рано от небето помощ, и сега да чакат за себе си победа и помощ от Вседържителя.
9. Утешавайки ги с обещанията на закона и на пророците, припомняйки им подвизите, що са те извършили, той ги одушеви с храброст.
10. Като възбуждаше духа им, той ги убеждаваше, посочвайки им вероломството на езичниците и нарушената от тях клетва.
11. Той въоръжи всекиго не толкова с яки щитове и копия, колкото с убедителни добри думи, и при това зарадва всички, като им разказа един твърде за вярване сън.
12. Съновидението му беше такова: той видял Ония, бивш първосвещеник, мъж честен и добър, почтен на вид, кротък по нрав, сладкодумен, който от детинство бе ревностно усвоил всичко, що досягаше добродетелта, - видял го, че с прострени ръце се моли за целия народ иудейски.
13. След това се явил друг мъж, украсен със седини и блясък, обкръжен с чудно и необикновено величие.
14. И Ония казал: "този е братолюбецът Иеремия, пророк Божий, който се много моли за народа и за светия град".
15. Тогава Иеремия протегнал дясна ръка и дал на Иуда златен меч и, като го подавал, казал:
16. "вземи тоя свет меч, дар от Бога; с него ще сломиш враговете".
17. Утешени с тия толкова добри думи на Иуда, които можеха да възбуждат към мъжество и да укрепяват сърцата на младите, иудеите решиха да се не разполагат на стан, а смело да нападнат и, като влязат в битка с пълна храброст, да решат делото, защото градът и светинята и храмът се намираха в опасност.
18. Борбата за жени и деца, за братя и роднини им се струваше по-маловажна работа; най-много и предимно се бояха за светия храм.
19. Ония, които останаха в града, тъй също немалко се безпокояха; те се тревожеха поради битката, която щеше да стане на полето.
20. И тъй, когато всички чакаха, че приближава решението на делото, когато неприятелите се съединиха и войската беше наредена, когато слоновете бяха наместени на съответните места и конницата разположена от двете страни, -
21. Макавей, като видя приближаването на многобройна войска, пъстротата на приготвеното оръжие, свирепите зверове, дигна ръце към небето и викаше Господа, Който прави чудеса и всичко вижда, знаейки, че не с оръжие се одържа победа, а Сам Оня, според както Му е угодно, дарува победа на достойните.
22. В молитвата си говореше тъй: "Ти, Господи, при иудейския цар Езекия прати Ангел, - и той порази от полка Сенахиримов сто осемдесет и пет хиляди.
23. И сега, Господи на небесата, прати добрия Ангел пред нас за страх и трепет на вразите.
24. Със силната Твоя мишца да бъдат поразени ония, които са дошли с хулене върху светия Твой народ". С това той свърши.
25. Ония, що бяха с Никанора, вървяха с тръбен звук и викове;
26. а ония, що бяха с Иуда, с молитва на уста влизаха в битка с неприятелите.
27. Сражавайки се с ръце и молейки се Богу от сърце, те избиха не по-малко от трийсет и пет хиляди и твърде се зарадваха от явната помощ Божия.
28. Като свършиха работата и се връщаха радостно, чуха, че Никанор паднал с цялата си обружа.
29. Щом утихна вик и шум, възхвалиха Господа на бащин език.
30. Тогава Иуда, пръв поборник телом и духом за своите съграждани, който бе посветил най-добрите си години за еднородците, поръча да отсекат главата Никанорова и ръката с плешката и да ги отнесат в Иерусалим.
31. Като стигна там, повика еднородците и постави пред жертвениците свещеници; повика и ония, които бяха в крепостта,
32. и, като показа главата на мръсния Никанора и ръката на злохулника, която той простираше към светия дом на Вседържителя и се превъзнасяше,
33. поръча да отрежат езика на нечестивия Никанора, да го раздробят и разхвърлят на птиците, а ръката на тоя безумец да окачат срещу храма.
34. Тогава всички, обръщайки се към небето, прославяха Господа, Който показа помощ, и думаха: "благословен Оня, Който запази неосквернено Своето място!"
35. А главата Никанорова той окачи на крепостта - да бъде за всички видима и ясна личба на Господнята помощ.
36. И всички с общо решение наредиха: никога да не оставят без тържество тоя ден, а да тачат като празник тринайсетия ден на дванайсетия месец, наречен по сирски адар, ден преди Мардохеев ден.
37. Тъй се свърши работата с Никанора; и понеже от онова време градът остана в еврейска власт, затова и ще свърша тука моето слово.
38. Ако съм го изложил хубаво и задоволително, това съм и желал; ако пък - слабо и посредствено, то аз съм направил, каквото е било по силите ми.
39. Не е сладко да пиеш отделно вино и веднага отделно вода; но вино смесено с вода е сладко и доставя наслада; тъй и съставът на едно съчинение занимава приятно слуха на ония, които биха го чели, ако е съразмерен. С това и свършвам.

 

ГЛАВА 1.

1. След като Александър, син на Филипа, македонец, който излезе из земя Китим, разби Дария, цар персийски и индийски, и се възцари вместо него в Елада, -
2. той извърши много войни, завладя много укрепени места и убива земни царе.
3. И достигна до краищата на земята, като взе плячка от много народи; смълча се земята пред него; той се въздигна, и се възгордя сърцето му.
4. Той събра твърде много силна войска и владя над области, народи и владетели, и те му станаха поданици.
5. След това той легна на постелка и, като почувствува, че умира,
6. повика знатните свои слуги, възпитани заедно с него от младост, и им раздели царството си още приживе.
7. Александър царува дванайсет години и умря.
8. И господаруваха слугите му всеки в своето място.
9. И след смъртта му те всички туриха на себе си корони, а след тях и синовете им в продължение на много години; и умножиха злото на земята.
10. От тях излезе коренът на греха - Антиох Епифан, син на цар Антиоха, който беше заложник в Рим; той се възцари в сто трийсет и седмата година на Елинското царство.
11. В ония дни излязоха из Израиля беззаконни синове и убеждаваха мнозина, думайки: да идем и да свържем съюз с околните народи, защото, откато се отделихме от тях, ни постигнаха много бедствия.
12. И понравиха им се тия думи в техните очи.
13. Неколцина от народа пожелаха и отидоха при царя; и той им даде право да извършват езическите наредби.
14. Те построиха в Иерусалим училище според езическия обичай,
15. установиха у себе си необрязване, отстъпиха от светия завет, съединиха се с езичниците и се продадоха, за да правят зло.
16. Когато Антиох видя, че царството заякна, замисли да се възцари над Египет, за да царува над двете царства,
17. и навлезе в Египет със силно опълчение, с колесници и слонове, с ездачи и много кораби.
18. Той влезе в бой с Птоломея, египетски цар; уплаши се Птоломей от лицето му и удари на бяг, и паднаха много ранени.
19. И завладяха те укрепените градове в Египетската земя.
20. След покоряването на Египет, в сто четирийсет и третата година, Антиох се върна, та отиде против Израиля и влезе в Иерусалим със силно опълчение;
21. влезе гордо в светилището и взе златния жертвеник, светилника и всичките му съдове,
22. трапезата на предложението и възливалниците, блюдата, златните кадилници и завесата, венците и златното украшение, което беше извън храма, и всичко обра.
23. Взе също среброто, златото и скъпоценните съдове, взе и скритите съкровища, които намери.
24. И, след като ограби всичко, върна се в земята си, извърши убийства и говори с голяма надутост.
25. Поради това биде голям плач в Израиля - по всичките му места.
26. Стенеха началници и старейшини, изнемогнаха девици и младежи, и се измени женската красота.
27. Всеки младоженец се предаваше на плач, и тази, която седеше в брачната стая, беше в скръб.
28. Затрепери земята за обитателите си, и целият дом на Иакова се облече в срам.
29. След като се изминаха две години, царят прати началника на данъците в градовете на Иуда, и тоя дойде в Иерусалим с голяма тълпа;
30. коварно им говори миролюбиви думи, и те му повярваха; но той ненадейно нападна града и му нанесе голямо поражение, като погуби много народ израилски;
31. взе плячка от града, изгори самия град с огън и разруши къщите му и стените му наоколо.
32. Отведоха в плен жени и деца и завладяха добитъка.
33. Обградиха Давидовия град с голяма и яка стена и с яки кули, и стана той за тях крепост.
34. И туриха там нечестив народ, беззаконни люде, и те се укрепиха в нея;
35. приготвиха си оръжие и храни и, като събраха иерусалимската плячка, туриха я там, и станаха голяма примка.
36. И това беше постоянна засада за светилището и зъл дявол за Израиля.
37. Те проливаха невинна кръв около светилището и го оскверняваха.
38. А жителите на Иерусалим се разбягаха поради тях, и той стана жилище на чужденци и стана чужд за своя род, и децата му го оставиха.
39. Светилището му запустя като пустиня, празниците му се обърнаха на плач, съботите му - на укор, честта му - на унижение.
40. Наспоред славата му се увеличи безчестието му, и величието му се обърна в печал.
41. Цар Антиох писа по цялото си царство, щото всички да бъдат един народ,
42. и всеки да остави своя закон. И съгласиха се всички народи според думите на царя.
43. И мнозина от Израиля приеха неговото идолослужение, принесоха жертви на идолите и оскверниха съботата.
44. Царят разпрати чрез известители писмена заповед в Иерусалим и в иудейските градове да следват узаконенията, чужди за тая земя:
45. да не допускат всесъжения, жертвоприношения и възлияния в светилището, да се отвръщават от съботите и празниците,
46. да оскверняват светилището и светиите,
47. да градят жертвеници, храмове и идолски капища, да принасят в жертва свинско месо и нечист добитък,
48. да оставят синовете си необрязани и да оскверняват душите им с всяка нечистота и гнусотия,
49. та да забравят закона и да изменят всички постановления.
50. Ако пък някой не постъпи според думата на царя, да бъде предаден на смърт.
51. Съгласно с това писа той по цялото си царство и тури надзиратели над целия народ и заповяда на иудейските градове да принасят жертви във всеки град.
52. И събраха се при тях мнозина от народа, всички, които оставиха закона, - и извършиха зло на земята;
53. и принудиха Израиля да се крие във всяко свое убежище.
54. В петнайсетия ден на хаслев, в сто четирийсет и петата година, поставиха върху жертвеника мерзост на запустение и наоколо в иудейските градове направиха жертвеници,
55. а пред вратите на къщите и в улиците извършваха кадение;
56. книгите на закона, които намираха, късаха и изгаряха в огън;
57. у когото пък намираха книгата на завета, и който се придържаше у закона, тогова, според царската заповед, предаваха на смърт.
58. Такива насилия правеха над израилтяните, които дохождаха всеки месец в градовете.
59. И в двайсет и петия ден на месеца, като принасяха жертви на жертвеника, който беше над олтара,
60. те, според дадената заповед, убиваха жените, които бяха обрязали децата си,
61. младенците бесеха за шиите им, къщите им разграбваха и убиваха ония, които извършваха над тях обрязване.
62. Но мнозина в Израиля останаха твърди и се удържаха, за да не ядат нечисто,
63. и предпочетоха да умрат, за да не се осквернят с храната и да не похулят светия завет, - и умираха.
64. И биде твърде голям гняв над Израиля.

ГЛАВА 2.

1. В ония дни въстана Мататия, син на Иоана, Симеоновия син, свещеник из синовете на Иоарива от Иерусалим; той живееше в Модин.
2. Той имаше пет сина: Иоан, който се наричаше още Гадис,
3. Симон, наричан Таси,
4. Иуда, който се наричаше още Макавей,
5. Елеазар, наричан Аваран, и Ионатан, наричан Апфус.
6. Като видя богохулствата, които станаха в Иудея и в Иерусалим,
7. той каза: горко ми! защо се родих да видя разорението на моя народ и разорението на светия град и да оставам тук, когато той е предаден в ръцете на враговете, и светилището - в ръцете на чужденци?
8. Храмът му стана като безчестен мъж,
9. скъпоценните му съдове са отнесени в плен, кърмачетата му избити на улиците, младежите му паднаха от вражески меч.
10. Кой народ не е завзимал царството му и не е завладявал плячката му?
11. Всичкото му украшение е отнето; от свободен той стана роб.
12. И ето нашите светини, нашето благолепие и нашата слава опустяха, и езичници ги оскверниха.
13. За какво още да живеем?
14. И раздра Мататия и синовете му дрехите си, и се облякоха във вретища и горко плакаха.
15. И дойдоха от царя и град Модин люде, които принуждаваха към отстъпничество, за да принасят жертви.
16. И мнозина от Израиля се прилепиха към тях; а Мататия и синовете му утраяха.
17. И отговориха дошлите от царя и казаха на Мататия: ти си вожд, ти си славен и велик в тоя град, и подкрепят те синове и братя.
18. Пристъпи прочее сега пръв и изпълни царската заповед, както това направиха всички народи и иудейските мъже и останалите в Иерусалим, и ще бъдеш ти и домът ти в числото на царските приятели, и ти и твоите синове ще бъдете почетени и със сребро, и със злато, и с много дарове.
19. Отговори Мататия и каза с висок глас: ако и всички народи в царството на царя послушат него и отстъпят всеки от богослужението на своите бащи, и се съгласят със заповедите му,
20. но аз и моите синове и моите братя ще постъпваме според завета на нашите бащи.
21. Пази Боже, да оставим закона и постановленията!
22. Не ще послушаме думите на царя да отстъпим от нашето богослужение надясно или наляво.
23. Когато той престана да говори тия думи, приближи се мъж иудеянин пред очите на всички, за да принесе според царската заповед идолска жертва върху жертвеника, който беше в Модин.
24. Като видя това, Мататия възревнува, затрепери вътрешността му, яростта му пламна зарад закона, и, като се притече, той го уби при жертвеника.
25. И в същото време уби царския човек, който принуждаваше да принасят жертва, и разруши жертвеника.
26. И възревнува той за закона, както това направи Финеес със Замврия, син на Салома.
27. И възкликна Мататия в града с висок глас: всеки, който милее за закона и стои в завета, да тръгне след мене!
28. И побягна сам и синовете му в планините, като оставиха всичко, което имаха в града.
29. Тогава мнозина, предани на правдата и на закона, отидоха в пустинята и останаха там,
30. те сами, и синовете им, и жените им, и добитъкът им, защото се умножиха върху тях бедите.
31. И съобщено биде на царските човеци и на войската, която се намираше в Иерусалим, Давидовия град, че някои човеци нарушили царската заповед и избягали в скришни места в пустинята.
32. И спуснаха се след тях много люде, настигнаха ги, опълчиха се против тях и се наредиха за сражение в съботен ден,
33. и казаха им: сега още може; излезте и направете, което заповяда царят, и ще останете живи.
34. Но те отговориха: не ще излезем и не ще направим, което заповяда царят, не ще оскверним съботния ден.
35. Тогава веднага почнаха сражение против тях.
36. Но те не им отговаряха, нито дори камък хвърлиха върху тях, нито заградиха тайните си убежища,
37. и казаха: всички ще измрем невинни: небе и земя са свидетели за нас, че вие несправедливо ни погубвате.
38. Нападаха върху тях в съботни дни, и загинаха и те, и жените им, и децата им с добитъка им - до хиляда души.
39. Когато узна това Мататия и приятелите му, горко ги оплакаха.
40. И говориха един другиму: ако всички ние постъпваме тъй, както постъпиха тия наши братя, и не се сражаваме с езичниците за нашия живот и за нашите наредби, те скоро ще ни изтребят от земята.
41. И решиха те в оня ден и рекоха: който и да излезе на война против нас в съботен ден, ще се бием с него, за да не умрем всички, както измряха нашите братя в тайните убежища.
42. Тогава се събраха при тях много иудеи от Израиля, яки по сила, всички верни на закона.
43. И всички, които бягаха от бедствия, се присъединиха към тях и им станаха подкрепа.
44. Тъй съставиха те войска и поразяваха в гнева си нечестивците и в яростта си беззаконните мъже; останалите пък бягаха да се спасят при езичниците.
45. И обикаляше наоколо Мататия и приятелите му, и разрушаваха жертвениците.
46. И без страх обрязваха необрязаните деца, колкото намериха в Израилските предели;
47. и преследваха синовете на гордостта, и в техни ръце делото тръгна успешно.
48. Тъй бранеха те закона от ръцете на езичниците и от ръцете на царете и не оставиха грешник да възтържествува.
49. Приближи се смъртният ден на Мататия, и той каза на синовете си: сега се усили гордостта и изпитанието; сега е време за преврат и яростен гняв.
50. Прочее, деца, възревнувайте за закона и дайте живота си за завета на нашите отци.
51. Спомнете си за нашите отци, за делата, които те извършиха на времето си, и вие ще придобиете голяма слава и вечно име.
52. Нали в изкушение Авраам биде намерен верен, и това му се счете за праведност?
53. Иосиф в притесненото си положение опази заповедта и стана господар на Египет.
54. Финеес, нашият отец, задето показа голяма ревност, получи завета на вечното свещенство.
55. Иисус, задето изпълни думата, стана съдия над Израиля.
56. Халев, заради свидетелство пред събранието, получи земя за наследство.
57. Давид за своето милосърдие наследи за вечни времена престола на царството.
58. Илия за голямата си ревност към закона биде взет дори на небето.
59. Анания, Азария и Мисаил чрез вяра се спасиха от пламъка.
60. Даниил за своята невинност биде избавен от лъвските челюсти.
61. И тъй, припомняйте си из рода в род, че всички, които се надяват на Него, не ще изнемощеят.
62. Не бойте се от думите на грешен мъж, защото славата му ще се обърне в тор и в червеи.
63. Днес той се гордее, а утре не ще го намерят, защото се е обърнал на своя прах, и кроежът му загина.
64. Но вие, деца мои, крепете се и мъжки стойте в закона, защото чрез него ще се прославите.
65. Ето, Симон, вашият брат: зная, че той е мъж на съвета; слушайте го във всички дни. Той ще ви бъде вместо баща.
66. А Иуда Макавей, як със сила от младостта си, нека ви бъде началник на войската и да воюва с народите.
67. И тъй, съберете при себе си всички изпълнители на закона и отмъщавайте за обидите на вашия народ:
68. отдайте заслуженото на езичниците и бъдете внимателни към заповедите на закона.
69. След това ги благослови и се прибра при бащите си.
70. И умря той в сто четирийсет и шестата година; погребаха го синовете му в гробницата на отците му в Модин, и цял Израил горко го оплака.

ГЛАВА 3.

1. И вместо него се издигна син му Иуда, който се наричаше Макавей.
2. И помагаха му всички негови братя и всички бащини му привърженици, и с радост водеха войната на Израиля.
3. Той разшири славата на своя народ; той се обличаше в броня като исполин, препасваше си военните оръжия и водеше война, бранейки с меч опълчението;
4. той приличаше на лъв в своите работи и беше като лъвче, което рика за плячка;
5. той преследваше беззаконните, издирваше ги и изгаряше ония, които размиряваха народа му.
6. И от страх пред него се смириха беззаконните, и всички, които вършеха беззаконие, се смутиха пред него, и успешно стана спасението с неговата ръка.
7. Той огорчи мнозина царе и зарадва Иакова със своите дела, и паметта му ще се благославя вечно;
8. премина по градовете на Иудея, изтреби там нечестивците и отвърна гнева от Израиля;
9. прочу се до крайните земни предели и събра ония, които загиваха.
10. Тогава Аполоний събра езичниците и от Самария - многобройна войска, за да воюва против Израиля.
11. Иуда узна туй и излезе насреща му, разби го и го уби; и паднаха много убити, а останалите избягаха.
12. И взе Иуда плячката им, взе и Аполониевия меч и се би с него през всички дни.
13. И чу Сирон, военачалник на Сирия, че Иуда събра около себе си люде и множество верни, които излизат с него на война,
14. и каза: ще си създам име и ще се прославя в царството, ще се бия с Иуда и с тия, които са с него заедно и които презират царската дума.
15. И реши да иде, и тръгна с него силно пълчище нечестивци да му помагат и да отмъстят на Израилевите синове.
16. Когато наближиха до височината на Веторон, Иуда излезе насреща им с твърде малцина,
17. които, като видяха идещата насреща им войска, казаха на Иуда: как можем толкова малцина да се бием с такова силно множество? И ние съвсем ослабнахме, понеже днес още не сме яли.
18. Но Иуда им каза: лесно е и мнозина да попаднат в ръце на малцина, и у небесния Бог няма разлика - мнозина ли да спаси, или малцина;
19. защото не от голямата войска зависи победата във война, но от небето дохожда силата.
20. Те идат срещу нас с голяма гордост и нечестие, за да изтребят нас, жените ни и децата ни, и да ни ограбят;
21. а ние се бием за нашите души и за нашите закони.
22. Той Сам ще ги смаже пред наше лице; а вие недейте се плаши от тях.
23. Като престана да говори, той внезапно се хвърли върху тях, и Сирон биде разбит, също и войската му пред него.
24. И те го гониха по спуска на Веторон до самата равнина; и паднаха от тях до осемстотин мъже, другите пък избягаха във Филистимската земя.
25. И почнаха всички околни езичници да се боят и страхуват от Иуда и братята му.
26. Дойде и до царя името му, и всички народи разказваха за битките на Иуда.
27. А когато чу тия думи цар Антиох, пламна от гняв и прати, та събра всички сили на царството си - твърде силно пълчище;
28. отвори хазната си и даде на своите войски годишна заплата, като им заповяда да бъдат готови за всеки случай.
29. Но видя, че среброто се привърши в хазната, а данъците в страната са оскъдни поради вълнуванията и разорението, що той произведе в земята, унищожавайки законите, които съществуваха от старо време.
30. И почна той да се страхува, че не ще му достигне, освен само за еднаж или дваж, за издръжка и подаръци, които преди с щедра ръка раздаваше, и в това надмина предишните царе.
31. Силно загрижен в душата си, той реши да иде в Персия, да вземе данъци от страната и да събере повече сребро.
32. А царските работи от река Ефрат до Египетските предели възложи на Лисия, човек знаменит, който произлизаше от царски род,
33. също и възпитанието на сина си Антиоха, - доде се той завърне;
34. и предаде му половината от войската и слоновете и му даде заповед за всичко, що поиска, и за жителите на Иудея и на Иерусалим, -
35. да прати против тях войска, да смаже и унищожи мощта на Израиля и остатъка от Иерусалим, да изтреби паметта им от онова място
36. и да засели във всичките им предели другоплеменни синове, като раздели с жребие земята им.
37. Царят пък взе другата половина войска, тръгна от столицата си Антиохия, в сто четирийсет и седмата година, премина река Ефрат и обиколи горните страни.
38. Лисий избра Птоломея, син на Доримена, Никанора и Горгия, силни мъже измежду приятелите на царя,
39. и прати с тях четирийсет хиляди мъже и седем хиляди ездачи, да идат в Иудейската земя и да я разорят, според както бе заповядал царят.
40. Те тръгнаха с всичката си войска и дойдоха, та се разположиха на равнината до Емаум.
41. Тамошните търговци чуха името им, взеха твърде много сребро, злато и слуги и дойдоха в стана да купуват роби израилски синове; към тях се присъедини и войската на Сирия и на другоплеменните земи.
42. Видя Иуда и братята му, че се умножиха бедствията, и че войските се разположиха на стан в техните предели; узнаха и за заповедта на царя, която беше дал да изпълнят над народа, да го погубят и изтребят.
43. И говореха всеки на приятеля си: да въздигнем хвърления долу наш народ и да се бием за нашия народ и за светинята.
44. И събра се голямо множество, за да бъдат готови за война и да се помолят и изпросят милост и съжаление.
45. Иерусалим беше необитаем като пустиня; от природните му жители нямаше ни кой да влиза в него, ни кой да излиза из него; светилището беше потъпкано, и синове на чужденци бяха в крепостта му; той стана жилище на езичници; и отне се веселието от Иакова, и не се чуваше свирка и цитра.
46. И тъй, те се събраха и отидоха в Масифа срещу Иерусалим, защото по-рано у израилтяните мястото за молитва беше в Масифа.
47. И постиха в тоя ден, туриха върху себе си вретища и пепел на главите си и раздраха дрехите си;
48. разтвориха книгата на закона, една от тия, които езичниците диреха, за да напишат на тях изображенията на своите идоли,
49. и донесоха свещеническите одежди и първородните и десятъка; и свикаха назореите, които бяха изпълнили дните си,
50. и високо извикаха към небето: какво да правим с тях и къде да ги отведем?
51. Твоето светилище е потъпкано и осквернено, и Твоите свещеници са в скръб и унижение.
52. И ето, събраха се против нас езичниците, за да ни изтребят. Ти знаеш, що кроят те против нас.
53. Как можем устоя пред тяхното лице, ако Ти не ни помогнеш?
54. И затръбиха с тръби и викнаха с висок глас.
55. След това Иуда тури вождове на народа - хилядници, стотници, петдесетници и десетници.
56. И казаха на ония, които правеха къщи, сгодяваха се с жени, садяха лозя, и на людете страхливи, щото всеки от тях, според закона, да се върне у дома си.
57. Тогава се дигна опълчението и се разположиха на стан на юг от Емаум.
58. И каза Иуда: опашете се, и бъдете мъжествени и готови за утре да се ударим с тия езичници, които са се събрали против нас, за да погубят нас и нашата светиня.
59. Защото по-добре е да умрем в сражение, нежели да гледаме бедствията на нашия народ и на светинята.
60. А каквато е волята на небето, тъй да бъде!

ГЛАВА 4.

1. И взе Горгий пет хиляди мъже и хиляда отбор конници, и пълчището тръгна през нощта,
2. за да нападне опълчението на иудеите и внезапно да ги разбие; а ония, които живееха в крепостта, му служеха за водачи.
3. Чу Иуда и излезе сам и храбрите мъже, за да разбият царската войска в Емаум,
4. докле още неприятелските сили бяха далеч от стана.
5. И дойде Горгий в стана на Иуда нощя и никого не намери, и дири ги по планините, защото казваше: те бягат от нас.
6. А на разсъмване Иуда се яви в равнината с три хиляди мъже, но те нямаха ни щитове, ни мечове, както това желаеха.
7. Когато видяха силното и въоръжено пълчище на езичниците и окръжаващата го конница, обучени за война,
8. Иуда каза на мъжете, що бяха с него: не бойте се от тяхното множество и не се плашете от тяхното нападение.
9. Спомнете си, как се спасиха нашите отци в Червено море, когато фараонът ги гонеше с войска.
10. И сега да извикаме към небето; може би, Бог ще се умилостиви над нас, като си спомни завета с нашите отци, и ще смаже сега това пълчище пред наше лице;
11. и всички езичници ще познаят, че има Избавител и Спасител на Израиля.
12. Другоплеменниците подигнаха очи и видяха, че идат против тях,
13. и излязоха из стана, за да се бият; а тия, що бяха с Иуда, затръбиха,
14. и се удариха, и езичниците бидоха разбити и побягнаха в равнината,
15. а всички останали паднаха от меч; и гониха ги до Газер и до равнините на Идумея, Азот и Иамния, и паднаха от тях до три хиляди мъже.
16. Тогава Иуда се върна с войската си от преследването им,
17. и каза на народа: не налитайте на плячка, защото още война ни чака;
18. Горгий и войската му са в планината близо до нас; сега дръжте се против нашите врагове и сражавайте се с тях, а после смело ще вземете плячка.
19. Докле още Иуда говореше това, показа се една тълпа, която излизаше из планината.
20. И видя той, че ги принудиха на бяг и че палят стана; защото издигащият се дим показваше, що бе станало.
21. Когато те видяха това, много се изплашиха; а като видяха в равнината и войската на Иуда, готова за бой,
22. всички побягнаха в земята на другоплеменниците.
23. Тогава Иуда се обърна да плячкосва стана, и взеха много злато и сребро, хиацинтови и багрени дрехи, и голямо богатство.
24. И като се връщаха, възпяваха и благославяха Господа Небесни, защото Той е благ, и милостта Му е вовеки.
25. И биде в оня ден голямо спасение на Израиля.
26. Оцелелите пък другоплеменници дойдоха при Лисия и му известиха за всичко станало.
27. Той, като чу, падна в униние и се наскърби, че не се случи с Израиля това, което искаше, и не излезе това, що му бе заповядал царят.
28. И на следната година Лисий събра шейсет хиляди отбор мъже и пет хиляди ездачи, за да ги победи.
29. Те дойдоха в Идумея и се разположиха на стан във Ветсура; а Иуда ги посрещна с десет хиляди мъже.
30. Като видя силното пълчище, той се помоли и каза: благословен си Ти, Спасителю на Израиля, Който си сломил нападението на силния с ръката на Твоя раб Давида и предаде полка на другоплеменниците в ръцете на Сауловия син Ионатана и на неговия оръженосец.
31. Предай тая войска в ръцете на Твоя народ - Израиля, и нека се посрамят в силата и в конницата си;
32. напрати върху тях страх и сломи дързостта на силата им; нека бъдат съсипани чрез своето поражение;
33. свали ги с меча на тия, които Те обичат, та нека Те прославят с песни всички, които знаят Твоето име.
34. И удариха се те, и от войската на Лисия паднаха до пет хиляди мъже, паднаха пред тях.
35. Лисий, като видя бягането на войската си и храбростта на войниците на Иуда, и че те са готови или да живеят, или да умрат юнашки, тръгна за Антиохия, набра чужденци и, като увеличи предишната си войска, мислеше изново да нападне Иудея.
36. Иуда пък и братята му казаха: ето, нашите врагове са смазани, да се възкачим да очистим и възобновим светилището.
37. Тогава се събра цялото опълчение и се изкачиха на планина Сион.
38. И намериха светилището опустошено, жертвеникът осквернен, вратите изгорени, а в притворите, както в гора или в някоя планина, - пораснали растения, и скривалищата разрушени.
39. И раздраха дрехите си, горко плакаха, посипаха с пепел главите си,
40. паднаха ничком и тръбиха с вестителни тръби и викаха към небето.
41. Тогава Иуда отреди мъже да воюват против ония, които се намираха в крепостта, додето той очисти светилището.
42. И избра свещеници безпорочни и ревнители на закона.
43. Те очистиха светилището, и осквернените камъни изнесоха в нечисто място.
44. После разсъждаваха, как да постъпят с осквернения жертвеник на всесъженията.
45. И дойде им добра мисъл да го развалят, да не би някога да им послужи за срам, понеже езичниците го бяха осквернили. И развалиха жертвеника;
46. камъните натуриха по храмовата планина на прилично място, докле дойде пророк и отговори за тях;
47. взеха цели камъни, според закона, и построиха нов жертвеник, като предишния;
48. после уредиха светинята и вътрешните части на храма и осветиха притворите;
49. направиха нови свещени съдове и внесоха в храма светилник, олтар за всесъжения и за тамян и трапеза;
50. разкадиха на олтара тамян, запалиха свещите на светилника и осветлиха храма;
51. туриха на трапезата хлябове, закачиха завесите и свършиха всички работи, които предприеха.
52. В двайсет и петия ден на деветия месец - това е месец хаслев - в сто четирийсет и осмата година, станаха доста рано
53. и принесоха жертва според закона върху новонаправения жертвеник за всесъжения.
54. Тогава, в самия онзи ден, в който езичниците оскверниха жертвеника, се възобнови той с песни, с цитри, гусли и кимвали.
55. И целият народ падна ничком, и се молеха и изпращаха благодарност към небето Ономува, Който им помогна.
56. Тъй осем дена извършваха с веселба възобновяването на жертвеника, принасяха всесъжения и възнасяха жертви за спасение и за хвала.
57. И украсиха предната страна на храма със златни венци и щитове, възобновиха вратата и скривалищата и направиха за тях двери.
58. И биде твърде голяма радост у народа, и премахнаха се хулите на езичниците.
59. И нареди Иуда и братята му и цялото събрание на Израиля, щото дните за обновата на жертвеника да се празнуват с веселие и радост в свое време, всяка година осем дена, от двайсетия ден на месец хаслев.
60. В същото време обградиха планина Сион наоколо с високи стени и с яки кули, да не би, като дойдат някога езичниците, да ги сгазят, както това преди направиха.
61. И разположи там Иуда войската да пази планината, и за нейната закрила укрепиха Ветсура, щото народът да има крепост против Идумея.

ГЛАВА 5.

1. Когато околните народи чуха, че жертвеникът е построен и светилището обновено, както преди, силно възнегодуваха;
2. и решиха да изтребят Иакововия род, който живееше между тях, и почнаха да убиват и изтребват людете от тоя народ.
3. Тогава Иуда се опълчи против синовете на Исава в Идумея, в Акравим, понеже те държаха в обсада Израиля, нанесе им голямо поражение, смири ги и взе плячката им.
4. Спомни си той и за злобата на синовете Веанови, които бяха за народа примка и препънка, като му правеха засади по пътищата.
5. Макар те да се затвориха от него в кулите, но той се опълчи против тях, предаде ги на заклятие и изгори с огън кулите им с всички, които бяха вътре.
6. След това той премина при синовете на Амона и срещна силна войска и многоброен народ и Тимотея, техния предводител.
7. Той има с тях много сражения, и те бидоха разбити пред лицето му; той ги изби;
8. взе Иазер и заселищата му и се върна в Иудея.
9. Тогава езичниците, които живееха в Галаад, се събраха срещу израилтяните, които се намираха в техните предели, за да ги избият, но те бягаха в крепостта Датема.
10. И пратиха писма до Иуда и до братята му и казаха: събраха се против нас окръжаващите ни езичници, за да ни изтребят,
11. и се готвят да дойдат да нападнат крепостта, в която избягахме, и Тимотей предвожда войската им.
12. Дойди, прочее, и ни избави от ръцете им; защото мнозина от нас загинаха,
13. и всички наши братя, които бяха в пределите на Тов, са на смърт предадени, а жените им, децата им и имотите взеха в плен, и погубиха там около хиляда мъже.
14. Още четяха тия писма, и ето, пристигнаха други вестители из Галилея с раздрани дрехи, носейки такова известие:
15. "събраха се против нас от Птолемаида и от Тир и Сидон из цяла езическа Галилея, за да ни погубят".
16. Когато Иуда и народът чуха тия думи, събра се голямо събрание, за да се съветват, що да направят за тия братя, които се намират в бедствие и се заплашват от езичниците с война.
17. Тогава Иуда каза на брата си Симона: избери си мъже и иди, та защити твоите братя в Галилея; аз пък и брат ми Ионатан ще идем в Галаад.
18. И остави той Иосифа, син Захариев, и Азария за началници над народа с останалата в Иудея войска, за да пазят.
19. И даде им заповед, като каза: управлявайте тоя народ, но не почвайте война срещу езичниците, доде не се завърнем.
20. На Симона отделиха за похода в Галилея три хиляди мъже, на Иуда пък, в Галаад, - осем хиляди мъже.
21. И отиде Симон в Галилея и направи много сражения с езичниците и ги разби.
22. Той ги гони до портите на Птолемаида, и паднаха от езичниците до три хиляди мъже, и той взе плячката им.
23. Също взе със себе си намиращите се в Галилея и в Арвати (иудеи) с жените и с децата и с целия им имот и ги доведе в Иудея с голяма радост.
24. А Иуда Макавей и брат му Ионатан минаха Иордан и изходиха тридневен път в пустинята.
25. Срещнаха ги навутейци, приеха ги мирно и им разказаха всичко станало с братята им в Галаад,
26. че мнозина от тях са затворени във Васара и Восор, в Алеми, Хасфор, Макед и Карнаим - всички тия градове са укрепени и големи, -
27. че и в другите градове на Галаад се намират в обсада, и че утре е назначено да нападнат на тия укрепления, да ги превземат и да погубят всички тях в един ден.
28. Затова Иуда с войската си веднага се упъти в пустинята към Восор, превзе тоя град, изби всички от мъжки пол с острия си меч, взе цялата им плячка и го изгори с огън;
29. а оттам тръгна нощем и дойде до укреплението.
30. Когато настана утро и подигнаха очи, ето, много народ, който брой нямаше, подигат стълби и машини, за да превземат укреплението, и обсаждат хората в него.
31. Видя Иуда, че се почна битката, и писъци от града се издигаха до небето като звук от тръбите и голям вик,
32. и каза на войниците: "бийте се сега за вашите братя".
33. Той с три отряда обиколи откъм тила враговете, затръбиха с тръби и извикаха с молитва;
34. и Тимотеевата войска позна, че това е Макавей, и те побягнаха от лицето му, а той им нанесе голямо поражение; в тоя ден от тях паднаха до осем хиляди мъже.
35. Тогава той се върна в Масфа, обсади - и я превзе, изби всички в нея от мъжки пол, взе плячката й и я с огън изгори;
36. оттам тръгна и превзе той Хасфон, Макед, Восор и другите галаадски градове.
37. След тия събития Тимотей събра друга войска и се разположи на стан при Рафон отвъд потока.
38. Тогава Иуда прати да видят войската; и известиха му и казаха: "събрали са се при него всички околни нам езичници - твърде многобройна сила,
39. и са си наели помощници арабийци и са се разположили на стан зад потока, готови да идат против тебе на война". И отиде Иуда срещу тях.
40. Когато Иуда и войската му се приближаваха до водния поток, Тимотей каза на своите началници: "ако премине към нас по-напред, ние не ще можем устоя насреща му, защото той ще ни надвие.
41. Ако пък се уплаши и разположи стан отвъд потока, ние ще преминем към него и ще го надвием".
42. Щом Иуда дойде до водния поток, тури при потока народни писари и им заповяда, думайки: "не оставяйте ни един човек в стана: нека всички вървят на сражение".
43. И премина към тях пръв и целият народ след него. И разбити бидоха пред лицето му всички езичници - хвърлиха оръжието си и побягнаха в капището, що беше в Карнаим.
44. Тогава те превзеха тоя град и с огън изгориха капището с всички, които се намираха в него; и победен биде Карнаим и не можа вече да противостои на Иуда.
45. След това Иуда събра всички израилтяни, които се намираха в Галаад, от малък до голям - и жените им, и децата им, и имота, - доста голямо опълчение, за да идат в Иудейската земя.
46. И дойдоха до Ефрон. Това беше голям град, доста укрепен, на пътя; невъзможно беше да се отбият от него ни надясно, ни наляво; трябваше да се мине през него,
47. а жителите се затвориха в него, и портите затрупаха с камъни.
48. Иуда им прати миролюбиво предложение: "ще минем през земята ви, за да идем в нашата земя, и никой не ще ви закачи, само с нозете си ще преминем". Но те не искаха да му отворят.
49. Тогава Иуда заповяда да обявят по опълчението, всеки да се опълчи на мястото си, -
50. и опълчиха се войниците и обсаждаха града целия оня ден и цялата нощ, и градът се предаде в ръцете му.
51. И изби той всичко мъжко с острия си меч и разруши града до основи, взе плячката му и мина през града по убитите.
52. И минаха през Иордан в голямата равнина срещу Ветсан.
53. И събираше Иуда останалите и ободряваше народа през целия път, докле дойдоха в Иудейската земя.
54. И възкачиха се на планина Сион с веселие и радост и принесоха всесъжения, защото не падна никой от тях, додето те се върнаха с мир.
55. В ония дни, когато Иуда и Ионатан се намираха в Галаад, а брат му Симон - в Галилея, пред Птолемаида,
56. чуха Иосиф, син Захариев, и Азарий, военачалници, за славните военни подвизи, извършени от тях,
57. и казаха: "да си създадем и ние име; да идем да воюваме с околните нам езичници".
58. Тъй обявиха те на войската, що беше при тях, и отидоха против Иамния.
59. И излезе из града Горгий и войниците му против тях на бой.
60. И като удариха на бяг, Иосиф и Азарий бяха гонени до пределите на Иудея; и паднаха тоя ден от израилския народ до две хиляди мъже.
61. И стана голяма смутня в израилския народ, защото, мислейки да покажат храброст, не послушаха Иуда и братята му;
62. защото те не бяха от семето на тия мъже, в чиито ръце бе предоставено спасението на Израиля.
63. Но мъжът Иуда и братята му твърде много се прославиха пред цял Израил и пред всички народи, дето само се чуваше името им, -
64. и събираха се при тях да им честитяват.
65. След това излезе Иуда и братята му и воюваха против синовете на Исава в земята, която лежи на юг, и разби Хеврон и заселищата му, разруши укреплението му и изгори кулите му около него.
66. След това се дигна да отиде в земята на другоплеменниците и мина през Самария.
67. Него ден паднаха в бой свещениците, които желаеха да се прославят с храброст и безразсъдно бяха излезли на война.
68. И отби се Иуда в Азот, земята на другоплеменниците, разруши жертвениците им, изгори с огън изваянията на боговете им, взе плячка от градовете и се върна в Иудейската земя.

ГЛАВА 6.

1. Между това цар Антиох, като минаваше през горните области, узна, че има в Персия град, на име Елимаис, прочут с богатство, със сребро и злато,
2. и в него - храм, твърде богат, и че там има златни покривки, брони и оръжия, оставени от Александра, син на Филипа, македонски цар, който пръв се възцари над елините.
3. И той дойде и се мъчеше да превземе тоя град и да го ограби, но не можа, защото гражданите узнаха намерението му.
4. Те се дигнаха против него с войска, и той побягна оттам с голяма скръб и отиде във Вавилон.
5. Тогава в Персия дойде някой си при него и извести, че пълчищата, които бяха ходили в земята на Иуда, са разбити,
6. че Лисий вървял със силна войска най-напред от всички, но бил разбит от иудеите, и те се усилили и с оръжие, и с войска, и с много плячка, която взели от разбитите от тях войски,
7. и че разрушили гнусотията, която той бе въздигнал над жертвеника в Иерусалим, а светилището, както по-преди, обградили с високи стени, също и Ветсура, негов град.
8. Когато чу царят тия думи, силно се уплаши и се разтревожи, падна в легло и изнемощя от скръб, защото не му се сбъдна това, що желаеше.
9. И много дни прекара там той, защото в него се подновяваше голямата скръб; той мислеше, че умира.
10. Тогава свика всичките си приятели и им каза: "избяга сънят от очите ми, и сърцето ми изнемогна от скръб.
11. И казах в сърце си: до каква скръб дойдох аз, и колко голямо е смущението, в което сега се намирам! А бях аз полезен и любим в моето владение.
12. Но сега си спомням злодеянията, които извърших в Иерусалим, и как взех всички намиращи се в него златни и сребърни съдове и пращах да изтребват напразно обитателите на Иудея.
13. Сега познах, че заради това ме постигнаха тия беди, - и ето, аз загивам от голяма скръб в чужда земя".
14. И повика Филипа, едного от своите приятели, и го тури управител над цялото си царство;
15. даде му корона, царската си дреха и пръстен, за да ръководи сина му Антиоха, и да го възпитава за царуване.
16. И умря цар Антиох в сто четирийсет и деветата година.
17. Когато Лисий узна, че царят умря, тури вместо него на царството сина му Антиоха, когото бе възпитавал в младостта му, и му даде име Евпатор.
18. Между това намиращите се в крепостта притискаха Израиля около светилището и винаги се стараеха да му пакостят, а на езичниците да служат за опора;
19. тогава Иуда реши да ги изгони - и свика цял народ, за да ги обсади.
20. Всички се събраха и ги обсадиха в сто и петдесетата година, и поставиха срещу тях стрелометни оръдия и машини.
21. Но някои от обсадените излязоха, и към тях се присъединиха някои от нечестивите израилтяни;
22. отидоха те при царя и казаха: "докога ти не ще отсъдиш и не ще отмъстиш за нашите братя?
23. Ние се съгласихме да служим на баща ти, да ходим по заповедите му и да изпълняваме неговите повели;
24. а синовете на нашия народ обсадиха крепостта и заради това се отстраняват от нас, и когото от нас намерят, умъртвяват и нашите имущества разграбват;
25. и не само връз нас простряха ръка, но и върху всички наши предели.
26. И ето, те сега обсадиха крепостта в Иерусалим, за да я превземат, а светилището и Ветсура укрепиха.
27. Ако не побързаш да ги изпревариш, те ще направят повече от това, и тогава не ще можеш да ги удържиш".
28. Като чу това, царят се разгневи и събра всичките си приятели, началниците на войската си и началниците на конницата;
29. дойдоха при него наемни войски и из другите царства и от морските острови,
30. тъй че броят на войските му беше: сто хиляди пешаци, двайсет хиляди ездачи и трийсет и два слона, обучени на война.
31. След това минаха през Идумея, разположиха се на стан срещу Ветсура и се биха много дни и устроиха машини; но те излязоха и ги изгориха с огън и се удариха мъжки.
32. Тогава Иуда отстъпи от крепостта и разположи стан във Ветсахар, срещу царския стан.
33. А царят, като стана рано сутринта, бързо тръгна с войската си по пътя към Ветсахар; приготвиха се войските за бой и затръбиха с тръби.
34. На слоновете показваха сок от грозде и черници, за да ги възбудят към битка,
35. разделиха тия животни на чети и присъединиха при всеки слон по хиляда мъже в железни ризници и с медни шлемове на главите; освен това бидоха назначени при всеки слон по петстотин отбор ездачи;
36. те се спираха своевременно там, дето беше слонът, и, накъдето той тръгваше, тръгваха и те заедно, без да отстъпват от него.
37. При това на тях имаше яки дървени кули, които покриваха всеки слон, прикрепени върху тях с ремъци, и във всяка от тях - по трийсет и двама яки мъже, които се сражаваха върху тях, и при слона беше индиецът му.
38. Останалите пък конници разместиха тук-там от двете страни на пълчището, за да дават знакове и да подкрепят в тесни места.
39. Когато слънцето удари в златните и медните щитове, от тях заблестяха планините и светнаха като огнени светила.
40. Част от царската войска бе разтегната по високите планини, а други - по ниските места, - и вървяха те твърдо и стройно.
41. И смутиха се всички, които чуха шума на множеството им и вървежа на такова пълчище и звека на оръжията, защото войската беше твърде голяма и силна.
42. И влезе Иуда и войската му в сражение, - и паднаха от царското пълчище шестстотин мъже.
43. Тогава Елеазар, син на Саварана, видя един слон покрит с царска броня, който надминаваше всички, и изглеждаше, че върху него е царят;
44. той пожертвува себе си, за да спаси своя народ и да си спечели вечно име:
45. смело притърча към него всред отряда, като убиваше надясно и наляво, и се разбягваха от него насам и нататък;
46. и се притече той под оня слон, легна под него и го уби, и слонът падна връз него на земята, и той умря там.
47. Но като видяха силата на царското пълчище и напъна на войските, иудеите се отклониха от тях.
48. Царските пък войски отидоха срещу тях против Иерусалим: царят отправи войските си против Иудея и планина Сион.
49. И свърза той мир с людете във Ветсура, които излязоха из града: те нямаха храна, за да се държат в него обсадени, защото беше съботна година за земята.
50. Царят завладя Ветсура и остави в нея стража да я пази.
51. След това много дни обсажда светилището и тури там стрелометни оръдия и машини, огнехвъргачки, каменохвъргачки и копиехвъргачки, за да хвърлят стрели и камъни.
52. Но и иудеите поставиха машини против техните машини и се сражаваха много дни;
53. храна пък не остана в скривалищата, защото беше седма година, и избягалите в Иудея, за да се спасят от езичниците, изядоха останалия запас;
54. при светилището останаха малцина мъже, защото гладът надви, а другите се разотидоха всеки в своето място.
55. Чу Лисий, че Филип, комуто цар Антиох още приживе бе поръчал да възпитава за царуване сина му Антиоха,
56. се върнал от Персия и Мидия и с него - войските, които бяха ходили с царя, и че той се домогва да поеме сам работите на царството.
57. Затуй бързо отиде и каза на царя, на военачалниците и на велможите: "ние всеки ден търпим оскъдия, и храните у нас са малко, а мястото, което обсаждаме, е силно, между това върху нас лежи и грижата за царството.
58. Нека, прочее, подадем десница на тия люде и да свържем с тях мир и с целия им народ,
59. и да ги оставим да постъпват според техните закони, както по-преди, защото заради своите закони, които ние отменихме, те се разгневиха и направиха всичко това".
60. И одобри царят и началниците тия думи, и прати при тях, за да свържат мир, което те и приеха;
61. и закле им се царят и началниците. След това те излязоха из крепостта.
62. И възлезе царят на планина Сион и, като разгледа укреплението на мястото, отметна се от клетвата си, с която се закле, и заповяда да съборят стените наоколо.
63. После бързо тръгна и, като се върна в Антиохия, намери, че Филип владее града, воюва с него и със сила превзе града.

ГЛАВА 7.

1. В сто петдесет и първата година излезе от Рим Димитрий, син на Селевка, и с малцина люде влезе в един приморски град и там се възцари.
2. А когато влизаше в царския дом на своите бащи, войската хвана Антиоха и Лисия, за да ги доведе при него.
3. Той узна това и каза: "не показвайте ми лицата им".
4. Тогава войниците ги убиха, и се възкачи Димитрий на престола на своето царство.
5. И дойдоха при него всички мъже беззаконни и нечестиви измежду израилтяните, и Алким, домогващ се до свещенство, ги предвождаше;
6. и пред царя те обвиняваха народа и казваха: "Иуда и братята му погубиха твоите приятели, а нас изгониха из земята ни.
7. Прати сега мъж, комуто ти се доверяваш; нека той иде и види всичкото разорение, що те причиниха нам и в страната на царя, и нека накаже тях и всички, които им помагат".
8. Измежду царските приятели царят избра Вакхида, който управляваше отвъд реката; той беше голям в царството и верен на царя.
9. Царят прати него и нечестивия Алкима, комуто отреди свещенство, и му заповяда да отмъсти на Израилевите синове.
10. Те тръгнаха и дойдоха в иудейската земя с голяма войска; и той прати при Иуда и при братята му пратеници с миролюбиво, но коварно предложение.
11. Но те не обърнаха внимание на думите им, защото видяха, че са дошли с голяма войска.
12. А при Алкима и Вакхида се събраха на събрание книжниците да дирят справедливост.
13. Първи от Израилевите синове бяха асидеите; те искаха от тях мир,
14. защото казваха: "свещеник от Аароновото племе дойде с войската и не ще ни обиди".
15. И той говори с тях мирно и им се закле, като каза: "няма да направим зло вам и на вашите приятели".
16. И те му повярваха, а той хвана от тях шейсет мъже и ги умъртви в един ден, както е казано в Писанието:
17. телата на Твоите светии и кръвта им проляха около Иерусалим, и нямаше кой да ги погребе.
18. И нападна страх и ужас от тях върху целия народ, и говореха: "няма у тях истина и правда, защото нарушиха наредбата и клетвата, с която се клеха".
19. Тогава Вакхид отстъпи от Иерусалим и разположи стана при Визет, и прати та хвана мнозина от избягалите от него мъже, и неколцина от народа, закла ги и ги хвърли в дълбок кладенец.
20. После, като предаде страната Алкиму и като му остави войска за помощ, Вакхид се отправи към царя.
21. Алким пък се домогваше до първосвещенство.
22. И събраха се при него всички, които бунтуваха своя народ, завладяха Иудейската земя и нанесоха голямо поражение в Израиля.
23. И видя Иуда всичкото зло, което Алким с другарите си причини на Израилевите синове - повече нежели езичниците -
24. и, като обиколи всички предели на Иудея, отмъсти на отстъпниците, и те престанаха да влизат в тая страна.
25. Когато пък Алким видя, че Иуда и ония, които се намираха с него, се усилиха, и разбра, че не може им противостоя, върна се при царя и жестоко ги обвини.
26. Тогава царят изпрати Никанора, едного от своите славни вождове, ненавистник и враждебник на Израиля, и му заповяда да изтреби тоя народ.
27. Никанор, като дойде в Иерусалим с голяма войска, прати коварно до Иуда и до братята му миролюбиво предложение:
28. "да няма война между мене и вас; аз ще вляза с малцина люде, за да видя вашите деца смиром".
29. И дойде при Иуда, и се поздравиха един друг миролюбиво; а между това войници бяха приготвени да хванат Иуда.
30. Иуда узна, че той е дошъл при него с коварство, заради това се уплаши от него и не искаше вече да види лицето му.
31. Когато Никанор узна, че намерението му е открито, излезе против Иуда на сражение близо до Хафарсалама.
32. И паднаха от ония, които бяха с Никанора, около пет хиляди мъже, а останалите избягаха в Давидовия град.
33. След това Никанор възлезе на планина Сион; и излязоха из светилището някои свещеници и старейшини на народа да го поздравят миролюбно и да му покажат всесъжението, което се принася за царя.
34. Но той им се присмя, наруга ги и ги оскверни, говори високомерно,
35. и, като се закле гневно, каза: "ако сега не бъде предаден Иуда и войската му в мои ръце, то, кога се върна благополучно, ще изгоря тоя Дом"; и отиде си много разгневен.
36. А свещениците влязоха и застанаха пред лицето на жертвеника и на храма, заплакаха и казаха:
37. "Ти, Господи, избра тоя Дом, за да се нарича на Твое име и да бъде той дом на молитва и моление за Твоя народ.
38. Отмъсти на тоя човек и на войската му, и нека паднат те от меч; спомни си злите им хули и не ги оставяй за по-дълго".
39. И излезе Никанор от Иерусалим и се разположи на стан при Веторон, и дойде при него сирийска войска.
40. А Иуда с три хиляди мъже се разположи на стан при Адас; и помоли се Иуда и каза:
41. "Господи! когато пратените от асирийския цар произнасяха зли хули, дойде Твоят Ангел и уби от тях сто осемдесет и пет хиляди.
42. Тъй сломи сега пред нас туй пълчище, за да познаят другите, че те произнасяха хула върху Твоите светини, и съди ги според злобата им".
43. И влязоха войските в сражение в тринайсетия ден на месец адар, и разбита биде войската на Никанора; и той пръв падна в сражението.
44. Когато пък войниците му видяха, че Никанор падна, те хвърлиха оръжието си и удариха на бяг.
45. И гониха ги израилтяните цял ден, от Адас чак до Газира, и тръбиха след тях с вестителни тръби.
46. И излизаха из всички околни иудейски селища и ги заграждаха, - и те, като се обръщаха към ония, които ги гонеха, всички паднаха от меч, и не остана ни един от тях.
47. И взеха иудеите плячката им и награбеното от тях, отсякоха главата на Никанора и дясната му ръка, която той гордо бе простирал, донесоха ги и окачиха пред Иерусалим.
48. Народът се твърде радваше и прекара оня ден като ден на голямо веселие;
49. и наредиха да празнуват ежегодно тоя ден на тринайсети адар.
50. И успокои се Иудейската земя за някое време.

ГЛАВА 8.

1. Иуда чу за славата на римляни, че те са могъщи и силни и благосклонно приемат всички, които към тях се обръщат, и, който и да е отивал при тях, с всекиго те свързвали приятелство.
2. А че те са могъщи и силни, - разказваха му за техните войни, за юнашките подвизи, които те показали над галатяни, как ги били покорили и направили поданици;
3. също и за онова, що били направили те в Испанската страна, за да завладеят тамошните сребърни и златни рудници,
4. и със своето благоразумие и твърдост завладели всички предели, макар оная земя и да била доста далеч от тях, също и за царете, които дохождали против тях от край-земя, и те ги сломили и им нанесли голямо поражение, а останалите им плащат ежегодно данък;
5. те също разбили на война и покорили Филипа и Персея, китийски цар, и другите, които въстанали против тях;
6. и Антиоха, великия цар на Азия, който бе излязъл против тях на война със сто и двайсет слона, с конница, с колесници и с доста многобройна войска, и го бяха разбили,
7. те го хванали жив и го принудили да им плаща голям данък - както той, тъй и следващите след него царе, - да даде заложници и да допусне дележ,
8. а Индийската страна и Мидия, Лидия и другите по-добри негови области ги взели от него и ги дали на цар Евмений;
9. и за онова, как елините били намислили да дойдат и да ги изтребят,
10. но това намерение те узнали и пратили против тях един военачалник и воювали срещу тях, - и мнозина от тях паднали убити, взели в плен жените им и децата им и ги ограбили, завладели земята им, съборили крепостите им и ги покорили до тоя ден;
11. и други царства и острови, които някога били въставали против тях, те разорили и покорили;
12. а с приятелите си и с ония, които им се доверявали, те живеели в приятелство, и завладели царства близки и далечни, и всички, които чули името им, се бояли от тях.
13. Ако поискат да помогнат някому да се възцари, той царува, и когото искат, сменяват; и те се твърде въздигнали;
14. но при все това никой от тях не турял на себе си корона и не се обличал в порфира, за да се големее с нея.
15. Те си съставили съвет, и постоянно всеки ден триста и двайсет човека се съвещават за всичко, което се отнася до народа и до неговото благоустройство;
16. и всяка година на един човек поверяват началството над себе си и господаруването над цялата тяхна земя, и всички слушат едного, и няма между тях ни завист, ни ревнуване.
17. Тогава Иуда избра Евполема, син на Иоана, Акосов син, и Иасона, Елеазаров син, и ги прати в Рим, да свържат с тях приятелство и съюз
18. и да свалят от тях игото, защото те виждат, че Елинското царство иска да пороби Израиля.
19. И тъй, те тръгнаха за Рим, макар пътят да беше твърде дълъг, и влязоха в събранието на съвета, пристъпиха и казаха:
20. "Иуда Макавей и братята му и целият иудейски народ ни пратиха при вас, за да свържем с вас съюз и мир, и да впишете нас в числото на вашите съратници и приятели".
21. И понравиха им се тия думи.
22. И ето препис от посланието, което в отговор написаха на медни дъски и пратиха в Иерусалим, за да им бъде там паметник за мир и съюз:
23. "Да добруват вечно римляни и народ иудейски по море и по суша! Меч и враг да бъдат далеч от тях!
24. Ако настане война по-напред у римляни, или у всички техни съюзници във всички техни владения,
25. то иудейският народ е длъжен да им окаже от все сърце помощ във войната, както го изисква времето;
26. и на воюващите не ще дават, нито доставят ни жито, ни оръжие, ни пари, ни кораби, защото тъй желаят римляните; те са длъжни да изпълняват своето задължение, без да получават нещо.
27. Също тъй, ако по-напред избухне война у иудейския народ, римляните от душа ще им помагат във войната, както го изисква времето;
28. и на ония, които помагат във войната, не ще дават ни жито, ни оръжие, ни пари, ни кораби: тъй желае Рим; те са длъжни да изпълняват своите задължения, и то - без измама."
29. На такива условия свързаха римляните мир с иудейския народ.
30. Ако пък след тия условия едните и другите насилят да прибавят или смалят нещо, нека го направят по тяхното общо желание, и това, което те прибавят или изхвърлят, ще има сила.
31. А за това зло, което цар Димитрий прави на иудеите, ние му писахме тъй: "защо си наложил твоето тежко иго на нашите приятели и съюзници - иудеите?
32. Ако те още се обърнат към нас с жалба против тебе, ние ще им окажем справедливост и ще воюваме против тебе по море и по суша".

ГЛАВА 9.

1. Когато Димитрий чу, че Никанор и войниците му паднали в сражението, повторно прати Вакхида и Алкима в Иудейската земя и с тях - дясното крило.
2. Те тръгнаха по пътя за Галгал и се разположиха на стан при Месалот, който е в Арвили, и, като го завладяха, погубиха много люде.
3. В първия месец на сто петдесет и втората година разположиха се те на стан в Иерусалим,
4. но станаха и отидоха към Верея с двайсет хиляди мъже и с две хиляди конници.
5. А Иуда се разположи на стан при Елеас, и с него - три хиляди отбор мъже.
6. Но като видяха голямата войска, колко тя е многобройна, те се твърде уплашиха, и мнозина се разбягаха из стана му, и останаха от тях не повече от осемстотин мъже.
7. Когато Иуда видя, че се разбяга опълчението му, а войната го тревожи, сърцето му се смути, защото нямаше време да ги събере.
8. Той се наскърби и каза на останалите: "да станем и идем против нашите противници; може би, ще имаме сила да се бием с тях".
9. Но те го раздумваха и говореха: "ние нямаме сила; сега ще спасяваме живота си, а после ще се върнем с нашите братя и тогава ще се сражаваме против тях, - сега сме малко".
10. Но Иуда каза: "не, да не стане това с мене - да бягам от тях; ако пък е дошъл часът ни, нека храбро умрем за нашите братя и да не оставим да се хули нашата слава".
11. Дигна се войската от стана и се спря срещу тях; конницата се раздели на две части, а пред войската вървяха прашници и стрелци и всички предни силни войници.
12. Вакхид пък се намираше на дясното крило; отредите се приближаваха от двете страни и тръбяха с тръби.
13. Затръбиха с тръби и людете, които бяха с Иуда, и потресе се земята от шума на войските, и стана упорито сражение от сутринта до вечерта.
14. Иуда видя, че Вакхид и най-силната част от войската му се намира на дясна страна, и събраха се при него всички храбри по сърце, -
15. и разбиха те дясното крило и ги гониха до Азотска планина.
16. Когато ония, които бяха на лявото крило, видяха, че дясното крило е разбито, обърнаха се по стъпките на Иуда и на тия, що бяха с него отзад.
17. Сражението биде жестоко, и паднаха много убити от едната и от другата страна;
18. падна и Иуда, а другите удариха на бяг.
19. А Ионатан и Симон взеха Иуда, брата си, и го погребаха в гробницата на бащите му в Модин.
20. Всички израилтяни го оплакаха и ридаха за него силно, тъжиха много дни и казваха:
21. "как падна силният, който спасяваше Израиля!"
22. Другите пък дела на Иуда, сраженията, храбрите подвизи, които той извърши, и неговото величие не са описани, защото бяха твърде много.
23. А след смъртта на Иуда по всички израилски предели се появиха люде беззаконни, и се подигнаха всички, които вършеха неправда.
24. В същите дни настана твърде голям глад, и страната се прилепи към тях.
25. Тогава избра Вакхид нечестивите мъже и ги тури началници на страната:
26. те разпитваха и диреха приятелите на Иуда и ги довеждаха при Вакхида, а той им отмъщаваше и се подиграваше с тях.
27. И биде голяма скръб в Израиля, каквато не е била от оня ден, откак се не видя у тях пророк.
28. Тогава се събраха всички приятели на Иуда и казаха на Ионатана:
29. "откак умря брат ти Иуда, не се намери нему подобен мъж, който да излезе против враговете и Вакхида и против враговете на нашия народ.
30. Сега, прочее, ние те избрахме да ни бъдеш вместо него началник и вожд, за да водиш нашата война".
31. Тогава Ионатан прие предводителството и завзе мястото на Иуда, брата си.
32. Вакхид се научи за това и диреше да го убие.
33. Тогава пък узнаха Ионатан и Симон, брат му, и всички, които бяха с него, и побягнаха в пустиня Текое и се разположиха на стан при водите на езеро Асфар.
34. Вакхид, като узна това в съботен ден, премина сам и всичката му войска отвъд Иордан.
35. А Ионатан проводи брата си - предводителя на народа, и помоли приятелите си, наватеите, да съберат у тях много храни.
36. Но из Мидава излязоха Иамвриевите синове и хванаха Иоана и всичко, що той имаше, и избягаха.
37. След тия случки казаха на Ионатана и на брата му Симона, че Иамвриевите синове тържествено извършват голяма сватба и с голям разкош водят от Надават невеста, дъщеря на едного от прочутите ханаански велможи.
38. Тогава си спомниха те за брата си Иоана, излязоха и се скриха в подслона на планината.
39. Като подигнаха очи, видяха: ето възклицания и голяма прикя; младоженецът и приятелите му и братята му бяха излезли да посрещат с тъпани и свирки и с много оръжия.
40. Тогава ония, що бяха с Ионатана, скочиха върху тях из засадата и ги избиха, и паднаха много убити, а останалите избягаха в планината; и те взеха всичката им плячка.
41. И обърна се сватбарското тържество в печал, а звуковете на техните свирки - в плач.
42. Тъй отмъстиха те за кръвта на брата си и се върнаха в блатистото място при Иордан.
43. Чу това Вакхид и един съботен ден дойде при бреговете на Иордан с голяма войска.
44. Тогава Ионатан каза на людете си: "нека станем сега и да се ударим за нашия живот, защото сега не е това, което беше вчера и завчера.
45. Ето, неприятелят е и пред нас и зад нас, водата на Иордан е от едната и от другата страна, и блато и гора, и няма място, накъде да се отместим.
46. Сега, прочее, извикайте към небето, за да се избавим от ръцете на нашите врагове".
47. И почна се сражение. Ионатан протегна ръка, за да удари Вакхида, но оня се отмести назад от него.
48. Ионатан и тия, които бяха с него, се хвърлиха в Иордан и преплуваха на другия бряг, а ония не преминаха след тях Иордан.
49. И в оня ден от Вакхидовите хора паднаха до хиляда мъже.
50. Вакхид се върна в Иерусалим и построи в Иудея силни градове: крепостта в Иерихон, Емаум и Веторон, Ветил и Тамната във Фаратон, и Тефон - с високи стени, порти и ключалки;
51. и тури в тях стража, за да враждува против Израиля.
52. Укрепи също и град Ветсура, Газара и крепостта, като остави в тях войска с храни,
53. и взе заложници - синовете на вождовете на страната - и ги тури под стража в иерусалимската крепост.
54. В сто петдесет и третата година, във втория месец, заповяда Алким да съборят стената на вътрешното преддверие на храма и да разрушат делото на пророците; и почна вече да разрушава.
55. Но в същото време Алким получи удар, и се спряха предприятията му; устата му се сковаха, той онемя и не можеше повече да промълви ни дума и да се разпореди за дома си.
56. И умря тогава Алким в тежки мъки.
57. Когато Вакхид узна, че Алким е умрял, върна се при царя, и Иудейската земя остана две години спокойна.
58. Тогава всички беззаконници се съвещаваха и говореха: "ето, Ионатан и тия, що са с него, живеят безопасно и спокойно; да доведем сега Вакхида, и той ще ги хване всички в една нощ".
59. Отидоха и тъй го съветваха.
60. Той се реши да тръгне с голяма войска и прати тайно писма до всички свои съюзници, които се намираха в Иудея, да хванат Ионатана и тия, що са с него; но те не можаха, защото узнаха техните замисли.
61. И хванаха от мъжете на оная страна, виновници за туй злодейство, до петдесет човека, и ги убиха.
62. След това Ионатан, Симон и ония, които бяха с тях, се отдалечиха във Ветваси, в пустинята, и възобновиха разрушението там и укрепиха град.
63. Вакхид, като узна това, събра цялата си войска, извести и на ония, които се намираха в Иудея,
64. и дойде, та обсади Ветваси, и се сражаваха против него много дни, като постави машини.
65. Ионатан пък остави в града брата си Симона, а сам излезе по страната с неголяма войска,
66. порази в шатрите им Одоаарина и братята му, както и синовете на Фасирона, и почна да убива и да настъпва със сила.
67. Тогава Симон и ония, що бяха с него, излязоха от града и изгориха машините,
68. биха се против Вакхида и го разбиха; с това те много го натъжиха, защото кроежите му и походът отиде напразно.
69. Много се разгневи той на беззаконните мъже, които го бяха съветвали да иде в тая страна, и мнозина от тях умъртви, и реши да се върне в земята си.
70. Като узна това, Ионатан прати при него старейшини, за да свържат с него мир, и да им върне пленените.
71. Той прие това, направи според думите му и се закле да му не причинява никакво зло през целия си живот,
72. и върна му пленниците, които по-преди бе пленил в Иудейската земя, върна се в своята земя и не дохожда вече в техните предели.
73. И утихна мечът в Израиля; Ионатан се засели в Махмас и почна да съди народа, като изтреби нечестивите измежду Израиля.

ГЛАВА 10.

1. В сто и шейсетата година излезе Александър, син на Антиоха Епифана, и завладя Птолемаида: приеха го, и той се възцари там.
2. Когато чу туй цар Димитрий, събра доста многобройна войска и излезе против него да се бие.
3. Димитрий прати по Ионатана писма с миролюбно предложение, като че искаше да го възвеличае,
4. защото си казваше: "да изпреварим да свържем с него мир, преди той да свърже с Александра против нас:
5. тогава той ще си спомни всичкото зло, което ние направихме нему и на братята му и на народа му".
6. И той му даде власт да събира войска и да приготви оръжие, за да бъде негов съюзник, като заповяда да му върнат заложниците, които се намираха в крепостта.
7. Ионатан дойде в Иерусалим и прочете гласно писмата пред целия народ и пред ония, що бяха в крепостта;
8. и много се уплашиха всички, когато чуха, че царят му дал власт да събира войска;
9. а тия, що бяха в крепостта, дадоха на Ионатана заложниците, и той ги върна на родителите им.
10. Ионатан живееше в Иерусалим и почна да строи и да възобновява града,
11. като каза на работниците да градят стените, и планина Сион наоколо да укрепят с четвъртити камъни; и направиха тъй.
12. Тогава другоплеменниците, що бяха в крепостите, построени от Вакхида, избягаха:
13. всеки остави мястото си и отиде в своята земя.
14. Само във Ветсура останаха някои от ония, които се отказаха от закона и заповедите, защото туй място им служеше за убежище.
15. И чу цар Александър за ония обещания, които Димитрий прати на Ионатана, и разказаха му за войните и за храбрите подвизи, които извърши Ионатан и братята му, и за мъчнотиите, що те изтеглиха.
16. Тогава той каза: "ще намерим ли още такъв мъж, като тогова? Нека го направим наш приятел и съюзник".
17. И написа и му прати писмо с тия думи:
18. "цар Александър до брата Ионатана - поздрав.
19. Чухме за тебе, че ти си мъж, як по сила и достоен да бъдеш наш приятел.
20. Туряме те, прочее, сега първосвещеник на твоя народ; ти ще се наричаш приятел на царя (той му прати порфира и златна корона), ще държиш наша страна и ще пазиш приятелство с нас".
21. Ионатан облече свещената одежда в седмия месец на сто и шейсетата година в празник Шатри, събра войска и приготви много оръжия.
22. Чу това Димитрий, огорчи се и каза:
23. "какво направихме ние, та Александър ни изпревари и свърза приятелство с иудеите, за да има поддръжка?
24. Ще им напиша думи за поздрав, хвала и обещания, за да бъдат мен на помощ".
25. И прати им писмо с такива думи: "цар Димитрий до иудейския народ - поздрав.
26. Чувахме и се радвахме, че спазвате нашите договори, оставате в приятелство с нас и не се прилепяте до нашите врагове.
27. Следвайте и сега да спазвате вярност към нас, и ние ще ви отплатим с добро за това, що правите за нас:
28. ще ви направим много отстъпки и ще ви дадем дарове.
29. А сега освобождавам всички иудеи от данъци и мито на солта и отменявам венците;
30. и третата част от семената и половината част от дървесните плодове, която принадлежи на мене, отсега и занапред се отказвам да взимам от Иудейската земя и от трите области, присъединени към нея от Самария и от Галилея, от днешен ден и за вечни времена.
31. И Иерусалим да бъде свещен и свободен, както и пределите му, десятъкът и приходите му.
32. Отказвам се и от властта над иерусалимската крепост и давам право на първосвещеника да тури в нея люде, които той сам избере, за да я пазят;
33. и всички иудеи, взети в плен из Иудейската земя, отпускам на свобода даром в цялото мое царство: нека всички бъдат освободени от тегобите за себе си и за добитъка си.
34. Всички празници, съботи и новомесечия, и установените дни - три дена пред празника и три дена след празника - всички тия дни нека бъдат дни за облекчение и свобода на всички иудеи, които се намират в моето царство.
35. Никой да няма право да притеснява и отегчава кого и да е от тях в никоя работа.
36. И нека иудеи се записват в царските войски до трийсет хиляди души, и ще им се плаща наравно с всички царски войски.
37. И от тях да бъдат туряни началници над големите царски крепости; от тях също да бъдат туряни и над делата на царството, които изискват вярност; техните пристойници и началници да бъдат също от тях и нека те живеят според своите закони, както е заповядал царят в Иудейската земя.
38. И трите области, присъединени към Иудея от Самарийската страна, нека си останат присъединени към Иудея, та да им бъдат и да се считат за една и да не подлежат под друга власт, освен под властта на първосвещеника.
39. Птолемаида с окръга й подарявам на светилището в Иерусалим за издръжки, потребни на светилището;
40. аз пък давам ежегодно петнайсет хиляди сикли сребро от приходите на моите царски имоти.
41. И всичко останало, което не са предали управителите на съкровището в миналите години, отсега ще дават за работи на храма.
42. Освен това и петте хиляди сикли сребро, които се взимаха от приходите на светилището, от годишните сборове, и те се отстъпват като принадлежащи на служещите свещеници.
43. И всички, които побягнат в иерусалимския храм и в цялата му черта поради дължими царски повинности и всякакви други, нека бъдат свободни заедно с всичко, що им принадлежи в моето царство.
44. За построяване и възобновяване на светилището разноските ще бъдат давани от царските берии.
45. И за построяване стените на Иерусалим и укреплението им наоколо - разноските ще бъдат давани от царските приходи, а също и за построяване други стени в Иудея".
46. Ионатан и народът, като изслушаха тия думи, не ги повярваха и не ги приеха, защото си спомниха ония големи беди, които Димитрий бе нанесъл на израилтяните, като ги жестоко бе измъчил,
47. и предпочетоха съюза с Александра, защото той пръв им направи миролюбни предложения, - и му помагаха във войните през всички дни.
48. Цар Александър събра голяма войска и се опълчи против Димитрия.
49. И влязоха двамата царе в сражение, и войската на Димитрия удари на бяг; Александър я гони и надви;
50. той твърде настойчиво продължи битката до заник-слънце, - и падна Димитрий в тоя ден.
51. След това Александър прати пратеници при Птоломея, египетски цар, с такива думи:
52. "аз се върнах в земята на моето царство и седнах на престола на моите бащи, взех върховната власт, съкруших Димитрия и завладях нашата страна.
53. Аз влязох с него в сражение, разбихме него и войската му и седнахме на престола на неговото царство.
54. Прочее, да свържем сега приятелство между нас, и дай ми дъщеря си за жена, и да ти стана зет и ще дам на тебе и ней дарове, достойни за тебе".
55. И отговори Птоломей тъй: "щастлив е денят, в който ти се върна в земята на твоите бащи и седна на престола на царството им.
56. Сега ще изпълня за тебе това, що ми писа, само дойди при мене в Птолемаида, да се видим един с друг, и ще се сродя с тебе, както рече".
57. И тръгна Птоломей от Египет, сам и Клеопатра, дъщеря му, и дойдоха в Птолемаида в сто шейсет и втората година.
58. Цар Александър го посрещна, и той му даде Клеопатра, дъщеря си, и направи сватбата й в Птолемаида с голям блясък, както прилича на царе.
59. Цар Александър писа също на Ионатана, за да излезе да го посрещне.
60. Ионатан отиде в Птолемаида с разкош, представи се на двамата царе и надари със сребро и злато и много дарове тях и приближените им, и спечели благоволението им.
61. Тогава се събраха против него мъже зловредни, мъже беззаконни изсред Израиля, за да го оклеветят; но царят не обърна внимание на тях.
62. И заповяда царят да съблекат на Ионатана дрехите и да го облекат в порфира, - и тъй направиха.
63. След това царят го тури при себе си и каза на своите управители: "излезте с него всред града и разгласете, щото никой да не смее да го клевети в нищо и никой да го не тревожи с никаква работа".
64. Когато клеветниците видяха славата му, как той биде провъзгласяван и как биде облечен в порфира, всички се разбягаха.
65. Тъй го прослави царят и го вписа в числото на първите приятели, като го назначи военачалник и областен управител.
66. И върна се Ионатан в Иерусалим с мир и радост.
67. Но в сто шейсет и петата година дойде от Крит Димитрий, син на Димитрия, в земята на бащите си.
68. Като чу това, цар Александър твърде се огорчи и се върна в Антиохия.
69. И тури Димитрий за военачалник Аполония, управител на Келе-Сирия; тоя събра голяма войска, разположи стана си при Иамния и прати, та казаха на първосвещеник Ионатана:
70. "само ти един се превъзнасяш над нас, а пък аз се изложих на присмех и срам чрез тебе. Защо ни противостоиш в планините?
71. Ако се надяваш на твоите военни сили, слез при нас в равнината, и там ще си премерим силите, защото с мене е войската на градовете.
72. Попитай и узнай, кой съм аз и другите, които ми помагат, и ще ти кажат: не е възможно да устоите пред нашето лице, защото дваж бидоха прогонвани в своята земя твоите бащи.
73. И сега против такава конница и такава войска ти не можеш устоя в равнината, дето няма ни камъни, ни теснини, ни място за убежище".
74. Когато Ионатан изслуша тия Аполониеви думи, ободри се духом, избра десет хиляди мъже, излезе из Иерусалим, а брат му Симон се присъедини към него, за да му помага.
75. И разположи стан при Иопия; но не можеха да влязат в града, защото в Иопия беше Аполониевата стража; и те почнаха да воюват против нея.
76. Тогава уплашените жители му отвориха града, и Ионатан завладя Иопия.
77. Като чу туй, Аполоний взе три хиляди конника и голяма войска, па потегли за Азот, като да искаше да мине през него, а между туй дойде в равнината, защото имаше голяма конница и се надяваше на нея.
78. Ионатан пък вървя след него до Азот, и удариха се войските.
79. В туй време Аполоний тури хиляда ездачи в скришно място зад тях;
80. но Ионатан узна, че зад него има засада. И обиколиха войската му и хвърляха в народа стрели от сутринта до вечерта;
81. народът пък стоеше, както бе заповядал Ионатан; най-после ездачите се умориха.
82. Тогава Симон поведе войската си и нападна отряда, защото конниците изнемощяха; те бяха разбити от него и удариха на бяг.
83. Конниците се разпръснаха по равнината и избягаха в Азот, като влязоха в Бетдагон, тяхно капище, за да се спасят.
84. Но Ионатан изгори Азот и околните градове; той взе плячката им и изгори с огън капището на Дагона заедно с избягалите в него.
85. Убити от меч и изгорени имаше до осем хиляди мъже.
86. Оттам тръгна Ионатан и разположи стан срещу Аскалон; но жителите на града го посрещнаха в голяма почест.
87. И върна се Ионатан с всички, които бяха при него в Иерусалим, с много плячка.
88. Когато цар Александър чу за тия събития, изново почете Ионатана,
89. като му прати златна тока, каквато според обичая се даваше на царските роднини, и му подари да владее наследствено Акарон и цялата му област.

ГЛАВА 11.

1. Между това египетският цар, като събра войска многобройна като пясъка на морския бряг, и много кораби, домогваше се да завладее с хитрост Александровото царство и да го присъедини към своето царство.
2. Той дойде в Сирия с миролюбиви речи, и жителите му отваряха градовете и го посрещаха, понеже цар Александър бе заповядал да го посрещат, защото му беше тъст.
3. Когато пък Птоломей влизаше в градовете, във всеки град оставяше войска за стража.
4. Когато се приближи до Азот, показаха му изгореното капище на Дагона, Азот и околните разрушени градове, също и телата на убитите и на изгорените в битката, защото ги бяха натрупали на купове по пътя му,
5. също разказаха на царя всичко, което Ионатан бе направил, като се оплакваха от него; но царят премълча.
6. Тогава Ионатан излезе и посрещна с почит царя в Иопия: поздравиха се един друг и пренощуваха там.
7. Ионатан изпроводи царя до реката, която се нарича Елевтера, и после се върна в Иерусалим.
8. Цар Птоломей пък завладя градовете по морския бряг до приморска Селевкия и кроеше лоши планове против Александра.
9. И прати пратеници при цар Димитрия да кажат: "дойди тук да свържем помежду си съюз, и аз ще ти дам дъщеря си, която Александър има, и ти ще царуваш в царството на твоя баща.
10. Аз се кая, задето му дадох дъщеря си, защото той иска да ме убие".
11. Тъй го клеветеше, защото сам се домогваше до неговото царство.
12. И, като отне от него дъщеря си, даде я на Димитрия и стана чужд за Александра, - и появи се враждата им.
13. И влезе Птоломей в Антиохия и тури на главата си две корони - на Азия и на Египет.
14. В това време цар Александър се намираше в Киликия, защото жителите на тия места въставаха против него.
15. Като чу това, Александър отиде да воюва против него; тогава Птоломей изведе войската си, посрещна го с голяма сила и го обърна на бяг.
16. И бяга Александър в Арабия, за да се скрие там; цар Птоломей пък се въздигна.
17. Завдиил, арабиец, отсече главата на Александра и я прати на Птоломея.
18. А цар Птоломей умря на третия ден, и жителите в крепостите изтребиха останалите негови войски в крепостите.
19. И възцари се Димитрий в сто шейсет и седмата година.
20. В ония дни Ионатан събра иудеите, за да завладеят иерусалимската крепост, и постави пред нея много машини.
21. Но някои, които ненавиждаха своя народ, отстъпници от закона, отидоха при царя и обадиха, че Ионатан обсажда крепостта.
22. Когато той чу това, разгневи се, бързо се приготви и тръгна за Птолемаида, като писа на Ионатана да не обсажда крепостта, а колкото е възможно по-скоро да иде да го посрещне в Птолемаида, за да се разговорят.
23. Но Ионатан, като изслуша това, заповяда да се продължава обсадата и, след като избра някои от израилските старейшини и от свещениците, реши да се изложи на опасност.
24. Взе сребро и злато, дрехи и много други дарове, та отиде при царя в Птолемаида и спечели благоволението му.
25. И макар някои отстъпници от тоя народ да го клеветеха,
26. царят постъпи с него тъй, както постъпиха с него предшествениците му, и го въздигна пред всички свои приятели,
27. като утвърди за него първосвещенството и други почетни отличия, каквито той имаше по-преди, и го направи един от първите свои приятели.
28. Ионатан помоли царя да освободи от данъци Иудея, трите области и Самария и му обеща триста таланта.
29. Царът се съгласи и за всичко това написа на Ионатана писмо с такова съдържание:
30. "Цар Димитрий до брат Ионатана и до иудейския народ - поздрав.
31. Препис от писмото, което ние писахме за вас до Ластена, нашия сродник, пращаме и вам, за да знаете.
32. Цар Димитрий до баща си Ластена - поздрав.
33. На иудейския народ - наши приятели, които вярно изпълняват своите към нас задължения, благоразсъдихме да окажем благодеяние за тяхното към нас добро разположение.
34. Прочее, ние им утвърдяваме както пределите на Иудея, тъй и трите области: Аферема, Лида и Раматем, които са присъединени към Иудея от Самария. За всички ония, които принасят жертви в Иерусалим, отменяваме царското право, което по-преди царят ежегодно получаваше от произведенията на земята им и от плодовете на дървесата;
35. и всичко друго, що принадлежи нам от десятъка и от данъците, приходите от солените езера и данъка за венците, който нам принадлежи - отсега всичко напълно им отстъпяме.
36. И от това нищо не ще бъде отменено отсега и завинаги.
37. И тъй, потрудете се да направите препис от това, и нека бъде предаден на Ионатана и да се положи в светата планина на известно място".
38. Като видя цар Димитрий, че земята се умири пред него, и нищо не му се противи, разпусна всичките си войски, всекиго в своето място, освен чуждоземните войски, които той бе наел от островите на чуждите народи, поради което всички войски на бащите му го мразеха.
39. Трифон, един от предишните привърженици на Александра, като видя, че всички войски роптаят против Димитрия, отиде при Емалкуя Арабиеца, който бе възпитавал Антиоха, малолетния Александров син,
40. и настояваше да му го даде, за да го направи цар вместо баща му; той му разказа за всичко, което извърши Димитрий, и за враждебността, която имат към него войските му, и преседя там много дни.
41. Тогава Ионатан прати до цар Димитрия, да изведе оставените от него в иерусалимската крепост и в укрепленията, защото те нападаха Израиля.
42. Димитрий прати да кажат на Ионатана: "не само това ще направя за тебе и за твоя народ, но и ще почета тебе и твоя народ с голяма чест, щом ми се представи благоприятно време.
43. Сега пък ти справедливо ще постъпиш, ако ми пратиш помощ в люде за войната, защото се отметнаха от мене всички мои войски".
44. И прати му Ионатан в Антиохия три хиляди храбри мъже; те дойдоха при царя, и се зарадва царят за тяхното дохождане.
45. А гражданите се събраха всред града до сто и двайсет хиляди души и искаха да убият царя.
46. Но царят побягна в двореца, а гражданите завзеха всички улици в града, и почнаха да го обсаждат.
47. Тогава царят повика на помощ иудеите, и всички те начаса се събраха при него и веднага се пръснаха из града, като умъртвиха в оня ден в града до сто хиляди
48. и запалиха града; те взеха в оня ден много плячка и спасиха царя.
49. И видяха гражданите, че иудеите завладяха града, както искаха, отпаднаха духом и почнаха да викат към царя, да го молят и казват:
50. "прости ни, и нека престанат иудеите да нападат нас и града".
51. Така те сложиха оръжие и свързаха мир. А иудеите се прославиха пред царя и пред всички в царството му и се върнаха в Иерусалим с голяма плячка.
52. И седна цар Димитрий на престола на своето царство, и се умири земята пред него.
53. Но той излъга във всичко, което обеща, и изневери на Ионатана; не отплати за стореното му добро и много го оскърби.
54. След това Трифон се върна, и с него - Антиох, още доста млад; Антиох се възцари и възложи на себе си корона.
55. Тогава се събраха при него всички войски, които Димитрий разпусна, и почнаха да воюват с него; той удари на бяг и биде победен.
56. А Трифон взе слоновете и завладя Антиохия.
57. Младият Антиох писа на Ионатана, като казваше: "предоставям ти първосвещенството и те турям над четирите области, и ти ще бъдеш в числото на царските приятели".
58. И прати му златни съдове и покъщнина, даде му право да пие из златни съдове и да носи порфира и златна тока,
59. а брата му Симона тури военачалник на земите от Тирската област до пределите на Египет.
60. Ионатан излезе в поход и минаваше по оттатъшната страна на реката (Иордан) и по градовете; при него се събраха на помощ всички сирийски войски; той дойде в Аскалон, и жителите на града го посрещнаха с чест.
61. Оттам отиде той в Газа, но жителите на Газа се затвориха. Той обсади града, изгори с огън предградията му и ги опустоши.
62. Тогава жителите на Газа помолиха Ионатана, и той се придобри с тях, само че взе заложници синовете на техните началници и ги изпрати в Иерусалим; след това премина страната до Дамаск.
63. Ионатан чу, че в Кадис, в Галилея, дошли военачалниците на Димитрия с многобройна войска, за да изпъдят него от страната,
64. и отиде насреща им, а брата си Симона остави в страната.
65. Симон разположи стана си при Ветсура, обсажда я много дни и я затвори.
66. Обсадените го молиха за мир, и той се съгласи, но ги изгони оттам, завладя града и тури в него стража.
67. А Ионатан и войската му разположиха стан при Генисаретските води и рано сутринта дойдоха в равнина Насор.
68. И ето, войската на другоплеменниците се срещна с него на равнината, като бе оставила срещу него засада в планините, сама пък отиваше към него от противоположната страна.
69. И излязоха из местата си ония, що бяха в засадата, и почнаха да се сражават; тогава всички, що бяха с Ионатана, удариха на бяг,
70. и ни един от тях не остана, освен Мататий, Авесаломов син, и Иуда, Халфиев син, - началници на военните отреди.
71. Ионатан раздра дрехите си, посипа с пръст главата си и се моли.
72. След това се върна да се сражава с тях и ги разби, и те бягаха.
73. Тогава ония, които бяха побягнали от него, като видяха това, върнаха се и заедно с него ги преследваха до Кадис, до самия им стан, и там се спряха.
74. В оня ден от другоплеменниците паднаха до три хиляди мъже; Ионатан се върна в Иерусалим.

ГЛАВА 12.

1. Като видя Ионатан, че времето му благоприятствува, избра мъже и ги прати в Рим да възобновят и закрепят приятелството с римляните;
2. и до спартанците и в други места прати писма за същото.
3. Дойдоха ония в Рим, влязоха в съвета и казаха: "първосвещеник Ионатан и иудейският народ ни прати да възобновим приятелството с вас и съюза, както преди".
4. И дадоха им писма до местните началници, щото те да ги изпроводят до Иудейската земя с мир.
5. Ето препис от писмото, което Ионатан писа до спартанците:
6. "първосвещеник Ионатан и народните старейшини и свещениците и останалият народ иудейски до братята спартанци - поздрав.
7. Преди много време още Дарий (Арей), който царува у вас, беше пратил писма до първосвещеник Ония, че вие сте наши братя, както показва преписът.
8. Ония прие с чест пратения мъж и получи писмата, в които ясно се говореше за съюз и за приятелство.
9. Ние пък, макар да нямаме нужда от тях, като имаме за утешение свещените книги, които са в нашите ръце, -
10. решихме да пратим до вас, за да възобновим братство и приятелство и да не се делим от вас, защото много време се измина, откак вие пращахте до нас.
11. Ние непрестанно във всяко време както в празници, тъй и в другите установени дни - си спомняме за вас при нашите жертвоприношения и молитви, както трябва и е прилично да си спомняме за братя.
12. Ние се радваме за вашата слава;
13. нас пък обикалят много беди и чести войни, защото воюваха против нас околните царе.
14. Но ние не искахме да безпокоим вас и другите съюзници и наши приятели в тия войни,
15. защото имаме небесна помощ, която ни помага; ние се избавихме от нашите врагове, и нашите врагове са усмирени.
16. Сега избрахме Нуминия, Антиохов син, и Антипатра, Иасонов син, и ги пратихме при римляните, за да възобновим с тях приятелството и предишния съюз.
17. Поръчахме им да дойдат и при вас, да ви поздравят и да ви връчат писма от нас, та да се възобнови и с вас нашето братство.
18. И вие добре ще направите да ни отговорите на тях".
19. Ето и препис от писмата, които прати Дарий (Арей):
20. "Спартанският цар до първосвещеник Ония - поздрав.
21. Намери се в писанието за спартанците и за иудеите, че те са братя и са от Авраамовия род.
22. Сега, след като узнахме това, вие добре ще сторите да ни пишете за вашето благосъстояние.
23. Ние пък ви известяваме: вашият добитък и вашият имот са наши, а което ние имаме, то е ваше. И заповядахме да се извести вам това".
24. Ионатан чу, че военачалниците на Димитрия се върнали да воюват против него с по-голяма войска, отколкото преди,
25. и излезе от Иерусалим, срещна ги в Аматитската страна и не им даде време да влязат в неговата страна.
26. Той прати в стана им съгледвачи, които се върнаха и му известиха, че се готвят да нападнат връз тях тая нощ.
27. Затуй, щом зайде слънце, Ионатан заповяда на своите да бодърствуват, да бъдат въоръжени и да се готвят за сражение цяла нощ; и постави около стана предна стража.
28. Неприятелите чуха, че Ионатан със своите се е приготвил за сражение, уплашиха се и се ужасиха в сърцето си и, като запалиха огньове в стана си, избягаха.
29. Ионатан пък и тия, що бяха с него, не узнаха това до сутринта, защото виждаха, че горят огньове.
30. И се спусна Ионатан след тях, но не ги настигна, защото бяха вече минали река Елевтера.
31. Тогава Ионатан се обърна против арабите, наричани заведеи, разби ги и взе плячката им.
32. После се върна, дойде в Дамаск и премина по цялата оная страна.
33. А Симон излезе и премина до Аскалон и до близките крепости; след това се върна в Иопия и я завладя,
34. защото чу, че (иопяните) искат да предадат крепостта на войските на Димитрия, - и тури там стража, за да я пази.
35. Ионатан се върна и свика най-старите от народа и се съветва с тях, за да построят крепости в Иудея,
36. да издигнат иерусалимските стени и да построят висока преграда между крепостта и града, за да я отделя от града - тъй че крепостта да бъде отделно, и да няма в нея ни купуване, ни продаване.
37. Когато се събраха да строят града, част от стената при потока на изток се срути; и поправиха срутената част, която се нарича Хафената.
38. А Симон построи Адида в Сефила и укрепи портите и ключалките.
39. В туй време Трифон се домогваше да стане цар на Азия, да тури на себе си корона и да дигне ръка против цар Антиоха,
40. но се страхуваше да не би да му попречи Ионатан и да му отвори война; затова диреше случай да хване и убие Ионатана и, като се дигна, отиде във Ветсан.
41. Ионатан излезе срещу му с четирийсет хиляди отбор мъже, готови за бой, и дойде във Ветсан.
42. Когато Трифон видя, че Ионатан иде с многобройна войска, побоя се да дигне връз него ръка,
43. и прие го с чест и го представи на всичките си приятели, даде му подаръци и заповяда на войските си да му се покоряват като на самия него.
44. После каза на Ионатана: "защо отрудняваш целия тоя народ, когато не ни предстои война?
45. Прочее, разпусни ги сега по домовете им, а за себе избери малко мъже, които да бъдат с тебе, та да идем заедно в Птолемаида; аз ще ти предам нея и другите крепости, останалите войски и всички бирници, и после ще се върна, защото за туй аз дойдох тук".
46. Ионатан му повярва и направи тъй, както му оня рече, и разпусна войските, които си отидоха в Иудейската земя;
47. със себе си пък остави три хиляди мъже, от които две хиляди остави в Галилея, а хилядата тръгнаха с него.
48. Но щом влезе Ионатан в Птолемаида, птолемаидчани затвориха портите и го хванаха, и всички, които бяха влезли с него, убиха с меч.
49. Тогава Трифон прати войска и конница в Галилея и на голямата равнина, за да изтребят всички, които бяха с Ионатана.
50. Но ония, като чуха, че Ионатан е хванат и погина заедно с тия, що бяха с него, ободриха се един друг и излязоха в гъст строй, готови да се бият.
51. Преследващите, като видяха, че работата се касае до живота им, върнаха се назад,
52. а ония всички благополучно пристигнаха в Иудейската земя; оплакваха Ионатана, както и тия, що бяха с него, и бяха под голям страх: цял Израил горко плака.
53. Тогава всички околни народи искаха да ги изтребят, защото говореха: "сега те нямат началник и поборник; нека сега воюваме против тях и да изтребим измежду людете тяхната памет".

ГЛАВА 13.

1. Като чу Симон, че Трифон събрал голяма войска, за да иде в Иудейската земя и да я разори,
2. и видя, че народът е в страх и трепет, влезе в Иерусалим и събра народа,
3. ободряваше ги и казваше им: "сами знаете, колко аз, братята ми и домът на баща ми направихме заради тия закони и светини, знаете войните и угнетенията, които ние изпитахме.
4. Затова и погинаха за Израиля всички мои братя, и останах аз сам.
5. И сега, не дай Бог да почна да щадя живота си през всичкото време на угнетението, защото аз не съм по-добър от моите братя.
6. Но ще отмъщавам за моя народ и за светилището, за нашите жени и деца, защото всички народи от вражда против нас се съединиха, за да ни изтребят".
7. И разпали се духът на народа, щом чу тия думи;
8. и отговориха с висок глас, като казаха: "ти си наш вожд вместо Иуда и Ионатана, твоя брат.
9. Води нашата война, и каквото ни кажеш, всичко ще направим".
10. Тогава той събра всички годни за бой мъже, побърза да довърши стените на Иерусалим и от всички страни го укрепи.
11. После прати в Иопия Ионатана, Авесаломовия син, и с него доста войска, и той изгони ония, що бяха в нея, и остана там.
12. Между това Трифон се вдигна от Птолемаида с многобройна войска, за да влезе в Иудейската земя; с него беше и Ионатан под стража.
13. Симон пък разположи стан при Адида срещу равнината.
14. Когато Трифон узна, че Симон завзел мястото на брата си Ионатана, и мислел да встъпи в сражение с него, прати до него пратеници да му кажат:
15. "за среброто, с което брат ти Ионатан задлъжня на царската хазна поради нуждите, що той имаше, ние го задържахме.
16. Прати, прочее, сега сто таланта сребро и за заложници двама негови сина, та, като го пусна, да се не отметне той от нас, - и ние ще го пуснем".
17. Симон разбираше, че те говорят с него коварно, но прати среброто и децата, за да не си навлече голяма омраза от народа,
18. който би казал: "заради това, дето не пратих среброто и децата, Ионатан загина".
19. И тъй, той прати децата и сто таланта; но Трифон излъга и не пусна Ионатана.
20. След това Трифон тръгна, за да влезе в страната и да я разори, и отиде по околен път против Адара. Но Симон и войската му вървяха след него навред, където той и да отиваше.
21. А ония, които бяха в крепостта, пратиха до Трифона пратеници, за да го накарат да дойде при тях през пустинята и да им прати храни.
22. Трифон приготви всичката си конница, за да иде нея нощ, но имаше голям сняг, и не отиде поради снега, а, като стана, отиде в Галаад.
23. Когато пък се приближи до Васкама, умъртви Ионатана, който биде и погребан там.
24. След това Трифон се върна и отиде в земята си.
25. Тогава Симон прати, та взе костите на брата си Ионатана и ги погреба в Модин, град на неговите отци.
26. И го оплаква горко цял Израил, и тъжиха за него много дни.
27. Симон съгради паметник над гробницата на баща си и братята си от дялан камък отпред и отзад и го издигна високо, за да се вижда отдалеч;
28. той тури върху него седем пирамиди, една срещу друга, на баща си, на майка си и на четирите братя;
29. направи на тях изкусни украшения, като тури наоколо високи стълбове, а на стълбовете - пълно въоръжение, за вечен спомен, и до оръжията - изваяни кораби, тъй че всички, които плуваха по морето, ги виждаха.
30. Тоя надгробен паметник, който той направи в Модин, стои доднес.
31. Трифон пък с коварство поведе на път младия цар Антиоха и го уби,
32. възцари се вместо него, като възложи на себе си короната на Азия, и нанесе голямо поражение на земята.
33. А Симон строеше крепости в Иудея, укрепяваше ги с високи кули и големи стени, с порти и ключалки и трупаше в крепостите храни.
34. След това той избра и прати мъже при цар Димитрия да молят, да облекчи страната, защото всички Трифонови деяния бяха грабителски.
35. Цар Димитрий му прати отговор на тия думи и му написа това писмо:
36. "Цар Димитрий до Симона първосвещеника и приятеля на царете и до старейшините и до иудейския народ - поздрав.
37. Получихме златната корона и палмовото клонче, което пратихте, и сме готови да свържем с вас пълен мир и да пишем на бирниците да ви опростят данъците.
38. И всичко, което постановихме за вас, да остане неизменно, и крепостите, които построихте, нека принадлежат вам.
39. Прощаваме ви също необмислените ваши грешки доднес и данъка за венците, който сте длъжни да плащате; и ако друго нещо е било взимано в Иерусалим, вече не ще се взима.
40. И ако измежду вас се намират способни да бъдат записани в числото на ония, които са под заповед при нас, нека се записват, и нека бъде мир между нас".
41. В сто и седемдесетата година биде снето от Израиля игото на езичниците,
42. и израилският народ в преписката и договорите почна да пише: "в първата година при Симона, великия първосвещеник, вожд и управител на иудеите".
43. В това време Симон нападна Газа, обиколи я с войска, направи обсадни машини и ги привлече до града, разби една кула и я завладя;
44. а ония, що бяха на машината, скочиха в града, и в града стана голям смут.
45. Тогава се изкачиха на стената гражданите с жени и деца, раздраха дрехите си, като викаха високо и молеха Симона да ги пощади,
46. думайки: "постъпи с нас не според нашите зли работи, но според твоята милост".
47. И умилостиви се над тях Симон и не воюва с тях, а само ги изгони из града и очисти домовете, в които се намираха идоли и тъй влезе в града със славословия и благословии.
48. След това изхвърли из него всичко нечисто и засели там мъже, които пазят закона, укрепи го и направи в него жилище за себе си.
49. А на ония, които бяха в иерусалимската крепост, не позволяваха ни да излизат, ни да влизат в страната, нито да купуват, нито да продават; и те търпяха голям глад, а много от тях умряха от глад.
50. Тогава те извикаха към Симона за мир, и той им го даде, но ги изгони оттам и очисти крепостта от оскверненията.
51. Той влезе в нея в двайсет и третия ден на втория месец на сто седемдесет и първата година със славословия и палмови клони, с гусли, кимвали и цитри, с псалми и песни, защото биде съкрушен големият враг на Израиля.
52. И нареди да се празнува ежегодно тоя ден с веселие и укрепи храмовата планина, която се намираше близо до крепостта, и се засели там той и ония, които бяха с него.
53. Симон видя, че син му Иоан възмъжа и го тури началник над всички войски; а сам се засели в Газара.

ГЛАВА 14.

1. В сто седемдесет и втората година цар Димитрий събра войските си и отиде в Мидия да получи помощ за войната против Трифона.
2. Но Арсак, цар персийски и мидийски, като чу, че Димитрий дошъл в пределите му, прати едного от военачалниците си да го хване жив.
3. Военачалникът отиде, разби войската на Димитрия, хвана го и доведе при Арсака, който го затвори в тъмница.
4. И имаше мир в Иудейската земя през всички дни на Симона; той се грижеше за доброто на своя народ, и доволни бяха от неговата власт и слава през всички дни.
5. При всичката своя слава той взе още Иопия за пристанище и отвори вход към морските острови,
6. разшири пределите на своя народ и завладя оная страна.
7. Той събра много пленници и господаруваше над Газара, Ветсура и над крепостта, очисти я от осквернения, и нямаше кой да му се противи.
8. Иудеите спокойно обработваха земята си, и земята даваше своите произведения, и полските дървеса - своя плод.
9. Старци, насядали по улиците, се съвещаваха всички за обща полза, и младежите се обличаха разкошно и във военни дрехи.
10. На градовете той доставяше храна и ги правеше укрепени места, тъй че славното му име се произнасяше до край-земя.
11. Той затвърди мира в страната, - и радваше се Израил с голяма радост.
12. Всеки седеше под лозата си и под смоковницата си, и никой не ги заплашваше.
13. Никой не остана на земята, който да воюва против тях, и в ония дни царете се смириха.
14. Той подкрепяше всички бедни в народа си, изискваше да се изпълнява законът и изтребваше всеки беззаконник и злодеец;
15. украси светилището и умножи свещените съдове.
16. Когато дойде слух до Рим и до Спарта, че Ионатан умрял, те твърде се нажалиха.
17. Когато пък чуха, че брат му Симон станал вместо него първосвещеник и господарува над страната и над градовете в нея,
18. написаха му на медни дъски, да възобнови с тях приятелството и съюза, свързан от тях с братята му Иуда и Ионатана.
19. Те бидоха прочетени в Иерусалим пред събранието.
20. Ето препис от писмата, пратени от спартанците: "спартанските началници и градът до Симона първосвещеника, до старейшините и свещениците и до целия иудейски народ, наши братя - поздрав.
21. Пратениците, пратени до нашия народ, разказаха ни за вашата слава и чест, и се зарадвахме, когато те пристигнаха,
22. и записахме казаното от тях в народния съвет тъй: Нуминий, син на Антиоха, и Антипатър, син на Иасона, иудейски пратеници, дойдоха при нас да възобновят приятелството си с нас, -
23. и угодно биде на народа да приеме с чест тия мъже и да впише думите им в отворените народни книги за спомен на спартанския народ. А препис от това направихме за първосвещеник Симона".
24. След това Симон прати Нуминия в Рим с голям златен щит, на тегло хиляда мини, за да свърже с тях съюз.
25. Когато народът чу това, каза: "каква благодарност да отдадем на Симона и на неговите синове?
26. Защото той се твърдо държа и братята му и домът на баща му, и отблъснаха враговете на Израиля и му дадоха свобода".
27. И записаха това на медни дъски и ги туриха на стълбове на планина Сион. Ето препис от написаното: "в осемнайсетия ден на елул, на сто седемдесет и втората година, - това беше третата година при първосвещеник Симона, -
28. в Сарамели, в голямото събрание на свещениците, на народа и на князете народни и на старейшините на страната, ни се обяви:
29. тъй като много пъти ставаха войни в тая страна, Симон, син на Мататия, син от синовете на Иарива, и братята му, като се излагаха на опасност, противостояха срещу враговете на своя народ, за да запазят светилището му и закона, и с голяма слава прославиха своя народ.
30. Ионатан събра народа си и стана негов първосвещеник, когато той се прибра при отците си,
31. и враговете им намислиха да навлязат в тяхната страна, за да я разорят и да турят ръка на светилището им,
32. тогава се издигна Симон и воюва за своя народ; той изхарчи много собствени пари, като снабдяваше храбрите мъже на своя народ с оръжие и им даваше заплата.
33. Той укрепи иудейските градове и Ветсура, що е на границите на Иудея, дето по-преди се намираха оръжията на неприятелите, и тури там стража от иудеи;
34. също укрепи Иопия при морето и Газара, що е на пределите на Азот, в която по-преди живееха врагове; и засели там иудеи, като снабди тия места с всичко, що им беше нужно за тяхното подигане.
35. И видя народът работите на Симона и славата, която се стараеше да спечели за своя народ, и го постави свой началник и първосвещеник, задето направи всичко това, и зарад справедливостта и верността, която той спазваше към своето племе, като всякак се стараеше да въздига своя народ.
36. В негови дни с ръцете му успешно бидоха изгонени из страната езичниците и ония, които завзимаха Давидовия град в Иерусалим, и, като си бяха построили крепост, излизаха из нея, оскверняваха всичко около светилището и много вредеха на светинята.
37. Той засели в нея иудеи, укрепи я за безопасност на страната и на града и издигна иерусалимските стени.
38. Затова и цар Димитрий му утвърди първосвещенството,
39. причисли го към своите приятели и го почете с голяма слава.
40. Защото той чу, че римляните нарекли иудеите приятели, съюзници и братя и с чест приели Симоновите пратеници;
41. че иудеите и свещениците се съгласили да им бъде Симон началник и първосвещеник завинаги - докато се издигне верният Пророк;
42. да им стане военачалник и да се грижи за светиите, да ги назначава на работа в храма, над областта, над оръжията и над крепостите;
43. да се грижи за светилището, и всички да го слушат; всички договори в страната да се пишат на негово име, да се облича той в порфира и да носи златни украшения.
44. И никому от народа и от свещениците да не бъде позволено да отмени нещо от това или да противоречи на думите му, или пък без него да свиква събрание в страната, да се облича в порфира и да носи златна тока.
45. А който направи нещо против това или отмени нещо от това, ще бъде виновен".
46. И се съгласи целият народ да се подчини на Симона и да постъпва според тия думи.
47. Симон прие и се съгласи да бъде първосвещеник, военачалник и управител на иудеите и на свещениците и да владее над всички.
48. Тогава решиха да напишат това писмо на медни дъски и да ги турят в оградата на храма на видно място,
49. а препис от тях да турят в скривалището, за да го има Симон и синовете му.

ГЛАВА 15.

1. Антиох, син на цар Димитрия, прати писма от морските острови до Симона, великия свещеник и управител на иудейския народ, и до целия народ.
2. Те имаха това съдържание: "цар Антиох до Симона, първосвещеник и управител на народа, и до иудейския народ - поздрав.
3. Понеже зловредни люде завладяха царството на нашите бащи, аз намислих да възвърна царството, за да го възстановя, както беше преди. Затова събрах голяма войска и приготвих военни кораби
4. и реших да обходя страната, за да накажа ония, които я опустошиха и разориха много градове в царството.
5. Оставам сега на тебе всички данъци, които ти отстъпяха царете преди мене, и другите дарове, които те ти отстъпяха;
6. позволявам ти да сечеш свои монети в твоята страна.
7. Иерусалим и светилището нека бъдат свободни; и всички оръжия, които приготви, и крепостите, които построи и които владееш, нека останат у тебе.
8. И всеки царски дълг и бъдещите царски дългове отсега и завинаги нека ти бъдат простени.
9. Кога пък завладеем нашето царство, тогава ще почетем тебе, твоя народ и храма с голяма чест, та вашата слава да се разнесе по цяла земя".
10. В сто седемдесет и четвъртата година влезе Антиох в земята на бащите си, и се събраха при него всички войски, тъй че останалите при Трифона бяха малко.
11. Цар Антиох го преследва, и той побягна в Дора, която е при морето,
12. защото видя, че се струпаха върху му беди, и го напуснаха войските.
13. Тогава Антиох дойде в Дора със сто и двайсет хиляди войници и осем хиляди конница;
14. той обкръжи града откъм суша, и корабите приближиха от морето, и притесняваше града откъм суша и море, като не даваше никому ни да излезе, ни да влезе.
15. Тогава дойдоха от Рим Нуминий и придружаващите го - с писма до царете и до страните; писмата съдържаха това:
16. "Левкий, римски консул, до цар Птоломея - поздрав.
17. Дойдоха при нас иудейските пратеници, наши приятели и съюзници, пратени от първосвещеник Симона и от иудейския народ, за да възобновят отдавнашното приятелство и съюз,
18. и донесоха златен щит от хиляда мини.
19. И тъй, ние намерихме за добре да пишем до царете и до страните, да не им причиняват зло и да не воюват против тях, против градовете им и страната им, и да не помагат на ония, които воюват против тях.
20. Ние решихме да приемем от тях щита.
21. Прочее, ако някои зловредни люде са побягнали при вас от тяхната страна, предайте ги на първосвещеник Симона, за да ги накаже според техния закон".
22. Същото писа той на цар Димитрия и Атала, на Ариарафа и Арсака,
23. и до всички области: Сампсама и Спарта, Делос и Минд, Сикион и Кария, Самос и Памфилия, Ликия и Халикарнас, Родос и Фасилида, Кос и Сида, Арад и Гортина, Книда, Кипър и Кириния.
24. Препис от тия писма пратиха на първосвещеник Симона.
25. Цар Антиох пък обсади вторично Дора, като я нападаше от всички страни и поставяше машини, и тъй загради Трифона, че тоя не можеше ни да влезе, ни да излезе.
26. Симон му изпрати на помощ две хиляди отбор мъже, сребро и злато, и доста припаси;
27. но той не прие това, отхвърли всичко, за което се бе условил по-преди с него, и се отчужди от него.
28. И прати при него Атиновия, едного от своите приятели, да води преговори с него и да каже: "вие владеете Иопия, Газара и иерусалимската крепост - градове в моето царство;
29. вие опустошихте техните предели, причинихте голяма злочестина в земята и завладяхте много места в моето царство.
30. Предайте, прочее, сега градовете, които взехте, и данъците от тия места, които владеете извън иудейските предели.
31. Ако ли не, дайте вместо тях петстотин таланта сребро; а за опустошението, което извършихте, и за данъците от градовете - други петстотин таланта; ако пък не дадете, ние ще дойдем и ще воюваме с вас".
32. И дойде в Иерусалим Атиновий, приятелят на царя, и, като видя славата на Симона и скривалището със златни и сребърни предмети и околното великолепие, учуди се и му обади думите на царя.
33. В отговор Симон му каза: "ние нито чужда земя взехме, нито господаруваме над чужда, но владеем наследството от нашите бащи, което нашите врагове някогаш неправедно присвоиха.
34. Ние пък, като намерихме сгодно време, пак си възвърнахме наследството на нашите бащи.
35. Колкото се отнася до Иопия и Газара, които ти искаш, то те сами причиниха много зло на народа в нашата страна; за тях ще дадем сто таланта". На това Атиновий нищо не отговори,
36. но ядосан се върна при царя и му предаде тия думи; разказа му също за славата на Симона и за всичко, което бе видял, и царят се много разгневи.
37. Трифон пък се качи на кораб и избяга в Ортосиада.
38. Тогава царят направи Кендевея военачалник на крайморската страна и му предаде пешите и конните войски;
39. той му заповяда да се опълчи против Иудея, заповяда му да построи Кедрон и да укрепи портите, а също и как да воюва с народа; сам пък царят се спусна подир Трифона.
40. Кендевей дойде в Иамния и почна да предизвиква народа на бой, да нахлува в Иудея, да пленява народа и да убива;
41. той построи Кедрон и разположи там конница и войска, та те, като излизат оттам, да обикалят иудейските пътища, както му бе заповядал царят.

ГЛАВА 16.

1. Иоан се върна из Газара и разказа на баща си Симона това, което Кендевей вършеше.
2. Тогава Симон повика двамата си по-стари сина, Иуда и Иоана, и им каза: "аз, моите братя и домът на баща ми воювахме против враговете на Израиля от младост до днес и много пъти с нашите ръце успешно спасявахме Израиля.
3. Но ето, аз остарях, а вие по Божия милост се намирате в цветуща възраст: застъпете моето място и на брата ми, идете и се сражавайте за нашия народ, и небесната помощ да бъде с вас".
4. И избра Симон из страната двайсет хиляди войници и конници, които тръгнаха против Кендевея и пренощуваха в Модин.
5. Като станаха сутринта, излязоха на равнината, и ето - насреща им многобройна войска, пеши и конни, и между тях имаше поток.
6. И дигна се той (Иоан) против тях сам и народът му и, като видя, че народът се бои да мине потока, мина пръв; видяха това войниците и минаха след него.
7. След това той раздели народа, като тури конницата между пехотата; а неприятелската конница беше твърде многобройна.
8. Щом затръбиха със свещените тръби, Кендевей удари на бяг и войската му; от тях паднаха много ранени, а останалите избягаха в крепостта.
9. Тогава биде ранен Иуда, брат на Иоана; но Иоан ги гони, докле дойде в Кедрон, който Кендевей бе построил.
10. Те побягнаха в кулите, които се намираха в областта на Азот, но Иоан запали с огън кулите, и загинаха от побягналите до две хиляди мъже; след това той се върна с мир в Иудейската земя.
11. Птоломей пък, син на Авува, биде поставен началник на Иерихонската равнина и притежаваше много сребро и злато,
12. защото беше зет на първосвещеника.
13. Но сърцето му се възгордя, и той поиска да завладее страната, като замисляше чрез коварство да погуби Симона и синовете му.
14. Между туй Симон, като посещаваше градовете на страната и се грижеше за нуждите им, дойде в Иерихон, - сам той и синовете му Мататия и Иуда, в сто седемдесет и седмата година, в единайсетия месец; това е месец сават.
15. Синът на Авува с коварство ги прие любезно в неголямата крепост, която се нарича Док, от него съградена, и направи им голям пир; там бе скрил мъже.
16. И когато Симон и синовете му се опиха, стана Птоломей и тия, що бяха с него, взеха оръжията си и, като влязоха при Симона във време на пира, убиха него, двамата му сина и някои от неговите служители.
17. Тъй извърши той голямо вероломство и отвърна зло за добро.
18. Птоломей писа за това до царя и поиска от него да му прати войска на помощ, а той да му предаде страната и градовете.
19. В същото време той прати в Газара мъже да убият Иоана, а до хилядоначалниците прати писма да дойдат при него, за да им даде сребро, злато и подаръци;
20. а други прати да завладеят Иерусалим и храмовата планина.
21. Но някой се затече при Иоана в Газара и му извести, че баща му и братята му са погубени и че Птоломей пратил да убият и него.
22. Като чу това, Иоан се доста смути; той хвана мъжете, които бяха дошли да го погубят, и ги уби, защото бе узнал, че искат него да погубят.
23. Другите пък Иоанови дела: войните му, мъжествените му подвизи, славно извършени, съграждането на стените от него и другите му дела -
24. ето, те са описани в дневника на неговото първосвещенствуване, от времето, когато той стана първосвещеник след баща си.

Апел за дарения

Братя и сестри в Христа!

Поради изчерпване на средствата за ремонт на покрива на храма и реставрация на увредените поради това стенописи, храмовото духовенство и настоятелството на катедрален храм „Св. вмчца Неделя”, ви моли, да участвате според възможностите си в събирането на средства за благоукрасата на Божия дом!

Бог стократно преумножава благодеянията принесени в православния храм!
Божието благословение да е над всички ви, които имате и които нямате възможност да ни подкрепите! Амин!

Приемаме с благодарност дарения в касите на храма, в тетрадката за дарения при свещите в храма, при предстоятеля на храма ставрофорен иконом Мина Минчев и на обявената дарителска сметка:
- BG77 UNCR 7000 1514 0239 60