Новини от България:

Новини от храма "Св. Неделя":

Новини от света:

1. Препис от посланието, що Иеремия изпрати до ония, които щяха да бъдат отведени пленници във Вавилон от вавилонския цар, за да им извести, каквото му бе заповядано от Бога.
2. Заради греховете, с които съгрешихте пред Бога, ще бъдете отведени пленници във Вавилон от Навуходоносора, вавилонски цар.
3. Като влезете във Вавилон, вие ще стоите там много години, и дълго време, дори до седем рода, а след това Аз ще ви изведа оттам с мир.
4. Сега ще видите във Вавилон богове сребърни, златни и дървени, на рамена носени, които внушават страх на езичниците.
5. Пазете се, да не заприличате и вие на другоплеменниците, и страхът пред тях да не обхване и вас. Като видите тълпата отпреде и отзаде им да се покланя пред тях, кажете си в ума: Тебе трябва да се покланяме, Владико!
6. Защото Моят Ангел е с вас, и той е защитник на вашите души.
7. Езикът на тия богове е издялан от художник, и те сами са обковани със злато и сребро; но те са лъжливи и не могат да говорят.
8. И като за девица, която обича украшения, езичниците взимат злато и правят венци върху главите на своите богове.
9. Бива и това, че жреците крадат от своите богове златото и среброто и го употребяват за себе си;
10. отделят от него и на блудниците под техния покрив; украсяват тия златни, сребърни и дървени богове с дрехи като люде.
11. Но те се не избавят от ръжда и молец, макар и да са облечени в пурпурна дреха.
12. В капището изтриват от лицето им праха, който по тях е твърде много.
13. Ето един, който има и скиптър като човек - съдия на страната, но той не може да умъртви виновния пред него.
14. Има меч в дясна ръка и секира, а сам себе си не може защити от войска и разбойници; оттук се познава, че те не са богове; и тъй, не бойте се от тях.
15. Защото, както строшен съд става безполезен за човека, тъй и техните богове.
16. Откак ги турят в капищата, очите им са пълни с прах от нозете на влизащите.
17. И както у оногова, който е оскърбил царя, се затварят входовете на жилището, кога го отвеждат на смърт, тъй техните капища пазят жреците им с врати, брави и завори, за да ги не ограбят разбойници;
18. жреците палят за тях свещници, и повече отколкото за себе си, а те ни едного от тях не могат да видят.
19. Те са като греда вкъщи; сърцата им, казват, ги ядат червеи земни и сяждат тях сами и дрехата им - а те не усещат.
20. Лицата им са черни от кадежа в капищата.
21. По тялото им и по главите им кацат прилепи, лястовици и други птици, лазят по тях и котки.
22. От това ще разберете, че те не са богове; затова не се бойте от тях.
23. Ако някой не очисти от ръжда златото, с което са обковани за украса, те няма да лъщят; и когато са ги изливали, те не са усещали.
24. За висока цена са купени, а дух у тях няма.
25. Бидейки безноги, биват носени на рамена, като показват с това своята нищожност пред людете; засрамват се и ония, които им служат;
26. защото, ако паднат наземи, те сами не могат да станат; също, ако някой ги постави прави, не могат сами да се движат и, ако някой ги наведе, не могат да се изправят; но турят отпреде им дарове, като пред мъртви.
27. Жреците продават жертвите им и злоупотребяват с тях; също и жените им солят част от тях и нищо не отделят ни за сиромах, ни за болен.
28. До жертвите им се допират жени нечисти и родилки. И тъй, след като узнахте от това, че те не са богове, не бойте се от тях.
29. Та как да ги наречем богове? Жени принасят жертви на тия сребърни, златни и дървени богове.
30. И в капищата им жреците седят с раздрани дрехи, с обръснати глави и бради и с непокрити глави:
31. реват те с писък пред своите богове, както други на помен за умрели.
32. Някои от техните дрехи жреците си вземат и обличат с тях жените и децата си.
33. Ако изпитват от някого зло или добро, - не могат да отплатят; не могат да поставят цар, ни да го свалят.
34. Също ни богатство, ни дори дребна медна монета те не могат да дадат. Ако някой им обещае оброк и го не даде, - не го изискват.
35. От смърт човека не избавят, нито слаб от силен отърват;
36. на сляп човек зрение не ще възвърнат; на човек в нужда не ще помогнат;
37. към вдовица не ще покажат състрадание и на сирак не ще направят добро.
38. Тия дървени и обковани със сребро и злато богове са като планински камъни, - и които им служат, ще се посрамят.
39. Та как може да се помисли или каже, че те са богове?
40. При това и самите халдейци ги не зачитат: кога видят ням, който не може да говори, довеждат го при Ваала и молят да проговори, като че Ваал може да чувствува.
41. И като забележат това, не могат да ги оставят, защото са неразумни.
42. Жените, превързани с тръстикови връзки, седят на улиците, палейки кадиво от маслинени трици.
43. И кога някоя от тях, увлечена от минувача, преспи с него - укорява другарката си, че не се е удостоила със същото, като нея, и че превръзката й не е скъсана.
44. Всичко, което се върши у тях, е лъжливо. Затова как може да се мисли или говори, че те са богове?
45. Направени са те от художници и златари; нищо друго не стават, освен това, каквото художниците са искали да ги направят.
46. И които ги правят, не са дълговечни;
47. та как направените от тях могат да бъдат богове? Те оставиха след себе си лъжа и срам на своите потомци.
48. Кога ги сполети война и бедствия, жреците се съветват помежду си, де да се скрият с тях.
49. Та как да се не разбере, че ония, които сами се не спасяват ни от войни, ни от бедствия, не са богове?
50. Понеже те са дървени и обковани със злато и сребро, може да се познае, че те са лъжа; на всички народи и царе ще стане ясно, че те не са богове, а работа на човешки ръце, и в тях няма никакво божествено действие.
51. Та кой след това не ще разбере, че те не са богове?
52. Цар на страната те не поставят, дъжд на людете не дават;
53. съд не отсъждат, обиден не защищават, понеже са безсилни
54. като врани, които се намират между небе и земя. Защото и тогава, кога пламне капището на боговете дървени или обковани със злато и сребро, жреците им ще избягат и ще се спасят, - а те сами, като греди посред, ще изгорят.
55. Ни на цар, ни на врагове те не могат се опря. Та как може да се приеме или помисли, че те са богове?
56. Ни от крадци, ни от грабители не могат опази себе си тия богове, дървени и обковани със сребро и злато:
57. като ги надминават по сила, те свалят златото, среброто и дрехите, които са на тях, и отиват си с плячката, а тия не могат сами на себе си да помогнат.
58. Затова, по-добре е цар, който показва храброст, или полезен вкъщи съд, който стопанинът употребява, нежели лъжливи богове; или по-добре е врата вкъщи, която пази в нея имота, нежели лъжливи богове, или по-добре е дървен стълб в царски палат, нежели лъжливи богове.
59. Слънце, месечина и звезди, бидейки светли и пращани за потреба, са благопослушни.
60. Тъй и светкавицата всеки път, кога се явява, се вижда ясно; тъй и вятърът на всяка страна вее.
61. И облаците, кога им Бог заповяда да минат над цяла вселена, изпълнят заповедта.
62. Също огънят, който се праща отгоре да изтреби планини и гори, извършва отреденото; а тия не приличат на тях ни по вид, ни по сила.
63. Та как може да се помисли или каже, че те са богове, когато не са силни ни съд да съдят, ни добро да правят на людете?
64. И тъй, като знаете, че те не са богове, не бойте се от тях.
65. Царе те не ще прокълнат, нито благословят;
66. личби не ще покажат на небето и пред народите; не ще осветлят като слънцето и не ще озарят като месечината.
67. Зверовете са по-добри от тях: като избягнат под заслон, могат да си помогнат.
68. И тъй, от нищо ние не виждаме, че те са богове; затуй не бойте се от тях.
69. Както плашило в градина нищо не овардя, тъй и техните дървени, обковани със злато и сребро богове.
70. Също тъй техните дървени, обковани със злато и сребро богове, са като трънов храст в градина, върху който кацат всякакви птици, тъй и на труп, хвърлен в тъмнина.
71. От пурпура и багреницата, които се скапват на тях, вие може да разумеете, че те не са богове; та най-после и те сами ще бъдат сядени и ще бъдат за позор в страната.
72. И тъй, по-добре е човек праведен, който няма идоли, защото той е далеч от позор.

ГЛАВА 1.

1. Как самотно седи градът, някога си многолюден! Той стана като вдовица; великият между народите, князът над областите стана данник.
2. Горко плаче той нощем, и сълзите му са по страните му. Измежду всички ония, които са го обичали, той няма утешител; всички негови приятели му изневериха, станаха му врагове.
3. Иуда се пресели поради бедствие и тежко робство, посели се между езичници, и не намери покой; всички, които го преследваха, настигнаха го в тесни места.
4. Пътищата на Сион тъгуват, защото няма кой да отива на празник; всичките му порти запустяха; свещениците му въздишат, девиците му са печални, горко и на самия него!
5. Враговете му застанаха начело, неприятелите му добруват, защото Господ напрати върху му тъга заради многото му беззакония; децата му отидоха в плен пред врага.
6. И отлетя от дъщерята Сионова всичкото й великолепие; князете й са като елени, които не намират паша; обезсилени, те тръгнаха пред карача.
7. Спомни си Иерусалим през дните на своето бедствие и на своите страдания за всички свои драгоценности, каквито имаше в предишни дни, а пък народът му падна от вража ръка, и никой му не помага; неприятелите гледат на него и се смеят над неговите съботи.
8. Тежко съгреши Иерусалим, затова и стана отвратителен; всички, които го прославяха, го гледат с презрение, защото видяха голотата му; и сам той въздиша и се обръща назад.
9. По полата му имаше нечистота, но той не помисляше за своята бъднина, и поради това извънредно се унизи и няма за него утешител. "Погледни, Господи, моята неволя, понеже врагът се е възгордял!"
10. Врагът простря ръка върху всичко нему най-драгоценно; той вижда, как езичници влизат в неговото светилище, за което си заповядал, да не влизат те в Твоето събрание.
11. Цял негов народ въздиша, търсейки хляб, дава своите драгоценности за храна - душа да подкрепи. "Погледни, Господи, и виж, колко съм унизен!"
12. Дано не ви сполети това всички вас, минаващи по пътя! погледнете и вижте, има ли болка като моята болка, каквато мене е постигнала, каквато Господ напрати върху мене в деня на пламенния Си гняв?
13. Той прати отгоре огън в костите ми, и тоя ги обхвана; разстла мрежа за нозете ми, повали ме, направи ме да бедствувам и да чезна всеки ден.
14. Ярема на беззаконията ми стегна с ръката Си; те са сплетени и се качиха на врата ми; Той отслаби силите ми. Господ ме предаде в ръце, от които не мога да се изправя.
15. Всички мои силни Господ повали сред мене, свика против мене събрание, за да изтреби момците ми, като в лин Господ стъпка девицата, дъщерята на Иуда.
16. Затова аз плача; окото ми, окото ми вода пролива, понеже далеч е от мене утешител, който би оживил душата ми; децата ми са съсипани, защото врагът надделя.
17. Сион простира ръце, но за него няма утешител. Господ даде заповед за Иакова на враговете му да го обкръжат; Иерусалим стана гнусота между тях.
18. Праведен е Господ, защото аз не бях покорен на словото Му. Чуйте, всички народи, и погледнете моята болка; момите ми и момците ми отидоха в плен.
19. Викам приятелите си, но те ме излъгаха; свещениците ми и старците ми издъхват в града, търсейки си храна - душа да подкрепят.
20. Погледни, Господи, защото съм утеснен, утробата ми се вълнува, сърцето ми се превърна в мене, задето упорито Ти се противих; отвън ме меч обезчеди, а в къщи - смърт.
21. Чуха, че стена, а утешител нямам; чуха всичките ми врагове за моята неволя, и се зарадваха, че Ти си извършил това: о, да бе заповядал на предречения от Тебе ден да дойде, и те да станеха като мене!
22. Нека да предстане пред лицето Ти цялата им злоба; и постъпи с тях, както постъпи с мене за всичките ми грехове, защото тежки са моите стенания, и сърцето ми изнемогва.

ГЛАВА 2.

1. Как помрачи Господ в гнева Си дъщерята Сионова! От небесата свали наземи красотата Израилева и не си спомни за подножието на нозете Си в деня на Своя гняв.
2. Погуби Господ всички жилища на Иакова, не пощади, разруши в яростта Си крепостите на дъщерята Иудина, повали наземи, отхвърли царството и князете му като нечисти;
3. в гневен разгар сломи всички рогове Израилеви, отдръпна десницата Си от неприятеля и се разпали против Иакова като пламнал огън, който поглъща всичко наоколо;
4. изопна Своя лък като неприятел, насочи десницата Си като враг и уби всичко, що е мило за очите; върху скинията на дъщерята Сионова изля като огън яростта Си.
5. Господ стана като неприятел, изтреби Израиля, разори всичките му чертози, разруши крепостите му и разпространи у дъщерята Иудина тъга и плач.
6. И премахна като от градина Своята ограда; разори Своето място на събранията, Господ направи да се забравят на Сион празници и съботи; и в гневното Си негодуване отхвърли цар и свещеник.
7. Отхвърли Господ жертвеника Си, отвърна сърцето Си от Своето светилище, предаде в ръце на враговете стените на дворците му; в дома Господен те дигаха шум като в празничен ден.
8. Господ реши да разруши стената на дъщерята Сионова, опна връв, не отклони ръката Си от разорението; съсипа външните крепости, и стените бидоха наедно разрушени.
9. Портите й в земя затънаха; Той разруши и строши заворите им; царят й и князете й са сред езичниците; няма вече закон, и пророците й се не удостояват с видения от Господа.
10. Седят наземи безмълвни старците на дъщерята Сионова, посипаха с пепел главите си, опасаха се с вретище; наведоха глави към земя девиците иерусалимски.
11. Изтощиха се от сълзи очите ми, вълнува се утробата ми, сърце ми се къса, защото гине дъщерята на моя народ, когато деца и кърмачета умират от глад сред градските улици.
12. Умирайки като ранени по градските улици, те казват на своите майки: "де има жито и вино?" - и предават душите си в майчините си прегръдки.
13. Що да ти кажа, с какво да те сравня, дъще Иерусалимова? На какво да те оприлича, за да те утеша, дево, дъще Сионова? Защото твоята рана е като море голяма; кой може да те изцери?
14. Твоите пророци ти предсказваха неща несбъдни и лъжливи, не разкриваха твоето беззаконие, за да отвърнат твоето пленение, и ти изричаха лъжливи откровения, които те докараха до изгнание.
15. Ръце пляскат за тебе всички минаващи по пътя, подсвиркват и клатят глава за дъщерята Иерусалимова и казват: "това ли е градът, който наричаха съвършенство на красота, радост на цяла земя?"
16. Разтворили са против тебе широки уста всички твои врагове, подсвиркват и скърцат със зъби, казвайки: "погълнахме го, само този ден и чакахме ние, дочакахме, видяхме!"
17. Господ извърши, що бе определил, изпълни словото Си, изречено в стародавни дни, разори безмилостно и даде на врага да се порадва над тебе, дигна високо рога на твоите неприятели.
18. Сърцето им вика към Господа. Стено на дъщерята Сионова! лей потоци сълзи денем и нощем, не давай си покой, не затваряй зениците на очите си.
19. Ставай, викай нощем при началото на всяка стража; изливай като вода твоето сърце пред лицето на Господа; простирай към Него ръце за душата на децата си, които издъхват от глад по ъглите на всички улици.
20. "Погледни, Господи, и виж: кому си направил тъй, че жените да ядат своя плод - младенците, от тях откърмени? да биват убивани в Господнето светилище свещеник и пророк?
21. Деца и старци лежат наземи по улиците; момите ми и момците ми паднаха от меч; Ти ги убиваше в деня на Твоя гняв, колеше безмилостно."
22. Ти свика отвред като на празник моите ужаси, и в деня на Господния гняв никой се не спаси, никой не оцеля; ония, които бях откърмила и отгледала, врагът ми изтреби.

ГЛАВА 3.

1. Аз съм човек, изпитал неволя от жезъла на Неговия гняв;
2. Той ме поведе и въведе в тъмнина, а не в светлина.
3. Той се обърна само против мене и цял ден обръща ръката Си.
4. Смаза плътта ми и кожата ми, строши костите ми;
5. загради ме и обиколи с горчила и теглила;
6. тури ме на тъмно място, както умрелите отдавна,
7. обиколи ме със стена, за да не изляза, направи тежки веригите ми
8. и, когато виках и писках, задържаше молитвата ми;
9. с камъни прегради пътищата ми, изкриви пътеките ми;
10. Той стана за мене като мечка в засада, като лъв на скрито място;
11. изкриви пътищата ми и ме разкъса, на нищо ме направи;
12. изопна лъка Си и ме тури за луча на стрелите;
13. устрели бъбреците ми със стрели от колчана Си.
14. Аз станах гавра за цял мой народ, всекидневна тяхна песен.
15. Той ме с горчила пресити, с пелин ме напои;
16. разби с камъни зъбите ми, с пепел ме покри.
17. И избяга мирът от душата ми; аз забравих за добруване
18. и казах: загина силата ми и надеждата ми на Господа.
19. Помисли за моето страдание и моята злополука, за пелина и жлъчката.
20. Крепко помни това моята душа и отпада в мен.
21. Ето какво аз отговарям на сърцето си и поради това имам упование:
22. по милост на Господа не изчезнахме ние, защото милосърдието Му не е пресекнало:
23. то се обновява всяка сутрин; велика е Твоята вярност!
24. Господ е моя част, казва душата ми, и тъй, Нему ще се надявам.
25. Благ е Господ към ония, които се Нему надяват, към душата, която Го търси.
26. Добре е ономува, който търпеливо очаква спасение от Господа.
27. Добре е човеку, кога носи иго на младини.
28. Седи самотно и мълчи, понеже Той го е наложил върху него.
29. Туря устата си в прах, мислейки: "може би, има още надежда";
30. подлага страната си ономува, който го бие, до пресита приема хули,
31. понеже не навеки оставя Господ.
32. Пратил ли е неволя, Той и ще помилува по великата Си благост.
33. Защото Той не по изволение на сърцето Си наказва и огорчава синовете човешки.
34. Но кога тъпчат с нозе всички затворници на земята,
35. кога неправедно съдят човека пред лицето на Всевишния,
36. кога притесняват човека в неговата работа: нима Господ не види?
37. Кой казва: "и това бива, що Господ не е заповядал да бъде"?
38. Нали от устата на Всевишния произлиза злощастие и благополучие?
39. За какво би скърбял живеещият човек? Всеки да скърби за греховете си.
40. Нека изпитаме и изследваме своите пътища, и да се обърнем към Господа.
41. Нека възнесем сърце и ръце към Бога, Който е на небесата;
42. ние се отметнахме и упорствувахме; Ти не пощади;
43. Ти се облече с гняв и ни преследваше, умъртвяваше, не щадеше;
44. Ти закри Себе Си с облак, за да не достига нашата молитва;
45. смет и гнусота ни направи Ти сред народите.
46. Разтворили са против нас широки уста всички наши врагове.
47. Ужас и яма, опустошение и разорение - това е наш дял.
48. Потоци води лее окото ми за гибелта на дъщерите на моя народ.
49. Окото ми се излива и не престава, понеже няма облекчение,
50. докле Господ милостно ме погледне и види от небесата.
51. Окото ми прави да страда душата ми заради всички дъщери на моя град.
52. Всякак се силеха да ме уловят като птичка моите врагове, без всяка причина;
53. захвърлиха живота ми в яма и ме засипаха с камъни.
54. Водите се издигнаха до главата ми; аз казах: "загинах".
55. Призовавах името Ти, Господи, от дълбоката яма.
56. Ти чу гласа ми; не закривай ухото Си от моята въздишка и от моя плач!
57. Ти се приближаваше, кога викнех към Тебе, и казваше: не бой се!
58. Ти защищаваше, Господи, делото на моята душа; изкупваше живота ми.
59. Ти виждаш, Господи, моето угнетение; отсъди делото ми!
60. Ти виждаш всичката им отмъстителност, всичките им кроежи против мене;
61. Ти чуваш, Господи, ругатните им, всичките им кроежи против мене,
62. речите на въставащите срещу мене и хитрините им против мене всеки ден.
63. Погледни, седнат ли, станат ли, аз съм песен за тях.
64. Отплати им, Господи, според делата на ръцете им;
65. прати им помрачение на сърцето и Твоето проклятие върху им;
66. преследвай ги, Господи, с гняв, и изтреби ги от поднебесието!

ГЛАВА 4.

1. Как е потъмняло златото, изменило се е най-доброто злато! камъните от светилището са разхвърляни по всички кръстопътища.
2. Драгоценните синове на Сион, равноценни с най-чисто злато, как са те сравнени с глинени съдове, изделие на грънчарска ръка!
3. Дори и зверовете подават нянка и кърмят своите рожби, а дъщерята на моя народ стана жестока като камилска птица в пустиня;
4. езикът на кърмачето прилепва о небцето му от жажда; децата искат хляб, и никой им не подава.
5. Тия, които са сладкиши яли, гинат по улици; отхранените на багреница в смет се валят.
6. Наказанието за нечестие на дъщерята на моя народ надминава наказанието за греховете на Содом: оня биде сринат мигновено, и ръце човешки не са се допирали до него.
7. Князете й бяха в нея по-чисти от сняг, по-бели от мляко; те бяха телесно по-хубави от корал, видът им бе като сапфир;
8. а сега лицето им е по-тъмно от всичко черно, не ги узнават на улиците; кожата им прилепна о костите им, стана суха като дърво.
9. Убиваните от меч са по-честити от ония, които глад убива, защото тия чезнат, поразявани от липса на полски плодове.
10. Дори жени мекосърдни варяха с ръце децата си, за да им бъдат храна, когато гинеше дъщерята на моя народ.
11. Господ изпълни гнева Си, изля яростта на гнева Си и запали на Сион огън, който погълна основите му.
12. Царете земни и всички живеещи по вселената не вярваха, че врагът и неприятелят е влязъл в портите иерусалимски.
13. Всичко това е поради греховете на лъжепророците му, поради беззаконията на свещениците му, които посред него проливаха кръвта на праведници;
14. скитаха се като слепи по улиците, оскверняваха се с кръв, тъй че не беше възможно да се допреш до одеждите им.
15. "Отстранете се, нечисти!" викаха им; "отстранете се, отстранете се, не се допирайте"; и те отминаваха смутени; а между народа казваха: "тях няма да ги има вече!"
16. Лицето на Господа ги разсея; Той няма вече милостно да ги погледне, защото те не уважават лицето на свещеници, към старци милост нямат.
17. Очите ни са изнурени да очакват напразно помощ; от нашата стражна кула очаквахме народ, който не можа да ни спаси.
18. А те дебнеха стъпките ни, за да не можем да ходим по нашите улици; краят ни наближи, нашите дни се изпълниха; краят ни дойде.
19. Които ни преследваха, бяха по-бързи от орлите небесни; тичаха подире ни по планини, поставяха засади за нас в пустинята.
20. Духът на живота ни, помазаникът Господен е уловен в техните ями, оня, за когото казвахме: под негова сянка ще живеем сред народите.
21. Радвай се и весели се, дъще Едомова, обитателко на земя Уц! И до тебе ще дойде чашата; ще се опиеш и ще се разголиш.
22. Дъще Сионова! наказанието за твоето беззаконие се свърши; Той няма вече да те изгонва; но беззаконието ти, дъще Едомова, Той ще накаже и ще разкрие твоите грехове.

ГЛАВА 5.

1. Спомни си, Господи, какво се извърши над нас; милостно погледни и виж нашето поругание:
2. нашето наследство у чужди премина, нашите къщи - у другоплеменници;
3. останахме сираци, без баща; майките ни са като вдовици.
4. Пием водата си срещу сребро, доставяме дървата си с пари.
5. Бият ни по врата, работим - и отдих за нас няма.
6. Протягаме ръка към египтяни, към асирийци, за да се нахраним с хляб.
7. Бащите ни грешиха: тях ги няма вече, а ние търпим наказание за техните беззакония.
8. Роби владеят над нас, и няма кой да ни избави от ръцете им.
9. Хляба си добиваме с опасност за живота - пред меч в пустинята.
10. Кожата ни е почерняла като пещ, от лют глад.
11. Жени безчестят на Сион, девици - в градовете иудейски.
12. Князе избесиха със свои ръце, лица на старци не уважиха.
13. Юноши вземат при хромели, и момчета падат под товари дърва.
14. Старци вече не седят при порти; юноши не пеят.
15. Свърши се радостта на сърцето ни; нашите хора' се обърнаха на тъга.
16. Падна венецът от главата ни; горко ни, задето съгрешихме!
17. От това и чезне сърцето ни; от това потъмняха нашите очи.
18. Защото опустя планина Сион, лисици ходят по нея.
19. Ти, Господи, пребъдваш вовеки; Твоят престол е из рода в род.
20. Защо ни съвсем забравяш, оставяш ни за дълго време?
21. Обърни ни към Тебе, Господи, и ще се обърнем; обнови нашите дни, както в старо време.
22. Нима си ни съвсем отхвърлил, разгневил си се на нас безмерно?

ГЛАВА 1.

1. Думи на Иеремия, - син на Хелкия, един от свещениците в Анатот, в земята Вениаминова, -
2. към когото биде слово Господне в дните на Иосия, син на иудейския цар Амона, в тринайсетата година от царуването му,
3. и също в дните на Иоакима, син на иудейския цар Иосия, до края на единайсетата година на Седекия, син на иудейския цар Иосия, до преселението на Иерусалим в петия месец.
4. И биде към мене слово Господне:
5. преди да те образувам в утробата, Аз те познах, и преди да излезеш из утробата, осветих те: поставих те пророк за народите.
6. Аз пък отговорих: о, Господи Боже! не умея да говоря, защото съм още млад.
7. Но Господ ми рече: не казвай: "млад съм", защото до всички, до които те пратя, ще идеш, и всичко, що ти заповядам, ще кажеш.
8. Не бой се от тях; защото Аз съм с тебе, за да те избавям, рече Господ.
9. И протегна Господ ръка и се докосна до устата ми; и рече ми Господ: ето, Аз турих Моите думи в устата ти.
10. Гледай, Аз те поставих днес над народи и царства, за да изкореняваш и разоряваш, да погубваш и разрушаваш, да съзидваш и насаждаш.
11. И биде слово Господне към мене: що виждаш, Иеремие? Отговорих: виждам клонче от миндално дърво.
12. Господ ми рече: добре виждаш, защото Аз бдя над Моето слово, за да се изпълни то скоро.
13. И биде слово Господне към мене втори път: що виждаш? Отговорих: виждам раздухван от вятъра котел, който ври, и лицето му е към север.
14. И рече ми Господ: от север ще нахлуе нещастието върху всички жители на тая земя.
15. Защото ето, Аз ще свикам всички племена на северните царства, говори Господ, и те ще дойдат, и ще тури всяко престола си при входа на иерусалимските порти, около всичките му стени и във всички иудейски градове.
16. И ще произнеса върху тях Моите присъди за всички техни беззакония, задето Ме оставиха и кадиха тамян на другоземни богове и се покланяха на изделия от свои ръце.
17. А ти препаши бедрата си и стани, та им кажи всичко, що ти заповядам; не бъди малодушен пред тях, за да те не поразя пред очите им.
18. И ето, Аз те поставих днес като укрепен град, като железен стълб и като медна стена против цялата тая земя, против царете на Иуда, против князете му, против свещениците му и против народа на тая земя.
19. Те ще воюват против тебе, ала не ще ти надвият; защото Аз съм с тебе, за да те избавям, говори Господ.

ГЛАВА 2.

1. И биде слово Господне към мене:
2. иди и извикай в ушите на дъщерята Иерусалимска: тъй говори Господ: спомням си дружбата на твоята младост, твоята любов, когато ти беше невеста, когато тръгна след Мене в пустиня, в незасята земя.
3. Израил беше Господу светиня, първоберка от плодовете Му: всички, които го пояждаха, биваха осъждани, постигаше ги нещастие, казва Господ.
4. Чуйте словото Господне, доме Иаковов и всички родове на дома Израилев!
5. Тъй говори Господ: каква неправда намериха в Мене бащите ви, та се отдалечиха от Мене, отидоха след суетата и станаха суетни;
6. и не рекоха: де е Господ, Който ни изведе из Египетската земя, води ни по пустинята, по земя пуста и ненаселена, по земя суха, по земя на смъртна сянка, по която никой - не е ходил и дето човек не е живял?
7. И Аз ви въведох в земя плодородна, за да се храните от плодовете й и от благата й; а вие влязохте и осквернихте земята Ми, и притежанието Ми направихте гнусота.
8. Свещениците не казваха: де е Господ? и учителите на закона Ме не познаваха, и пастирите се отметнаха от Мене, и пророците пророчествуваха в името на Ваала и ходиха след ония, които не помагат.
9. Затова Аз още ще се съдя с вас, казва Господ, и със синовете на вашите синове ще се съдя.
10. Защото идете на Хитимските острови и разгледайте, и пратете в Кедар и разузнайте усърдно и вижте: бивало ли е там нещо подобно на това?
11. Променил ли е някой народ боговете си, макар те и да не са богове? а Моят народ променяше славата си за онова, което не помага.
12. Чудете се на това, небеса, треперете и се ужасете, казва Господ.
13. Защото две злини извърши Моят народ: Мене, Източника на жива вода, оставиха и си издълбаха пукнати водоеми, които не могат да държат вода.
14. Нима Израил е роб? или той е роб домороден? защо той стана плячка?
15. Зарикаха против него млади лъвове, нададоха вик и направиха земята му пустиня; градовете му са изгорени, без жители.
16. И синовете на Мемфис и Тафна ти обгризаха темето.
17. Не причини ли си ти сам това, като остави твоя Господ Бог в това време, когато Той те водеше по пътя?
18. И сега, за какво ще отиваш в Египет да пиеш вода от Нил? и за какво ще отиваш в Асирия да пиеш вода от реките й?
19. Ще те накаже нечестието ти, и твоето отстъпничество ще те изобличи; и тъй, познай и размисли, колко лошо и горчиво е туй, дето остави твоя Господ Бог, и не те е страх от Мене, казва Господ, Бог Саваот.
20. Защото отдавна Аз строших ярема ти, разкъсах твоите вериги, и ти казваше: "няма да служа на идоли", а между туй на всеки висок хълм и под всяко клонесто дърво ти блудствува.
21. Аз те посадих като благородна лоза - най-чисто семе; а как се ти превърна у Мене в дива издънка от чужда лоза?
22. Затова, макар и да се умиеш със сапун и да употребиш много луга, - твоето нечестие е отбелязано пред Мене, казва Господ Бог.
23. Как можеш каза: аз не се оскверних, аз не ходих след Ваала? Вгледай се в твоето поведение в долината, познай, що върши ти, буйна камило, която припкаш насам - нататък!
24. Кой може удържа привикналата на пустиня дива ослица, която със страст в душата си гълта въздух? Всички, които я търсят, не ще се уморят: в месеца й ще я намерят.
25. Не давай на нозете си да износват обущата, и гърлото ти - да се мъчи от жажда. Но ти рече: не се надявай, не! защото любя чуждите и ще ходя подир тях.
26. Както крадец, кога го хванат, бива посрамен, - тъй се посрами Израилевият дом: те, царете им, князете им, свещениците им и пророците им, -
27. думайки на дървото: "ти си мой баща", и на камъка: "ти ме роди"; защото те обърнаха към Мене гръб, а не лице; а през време на своето нещастие ще говорят: "стани и ни избави!"
28. Де са прочее твоите богове, които си ти направи? Нека те станат, ако могат те спаси през време на твоето нещастие; защото, колкото градове имаш, толкова и богове имаш, о, Иудо!
29. Защо да се препирате с Мене? Всинца вие (нечестиво постъпвахте и) грешехте против Мене, казва Господ.
30. Напразно поразявах децата ви: те не се вразумиха; вашият меч като изтребящ лъв поядаше пророците ви (и вие се не уплашихте).
31. О, роде! чуйте словото Господне: бях ли Аз пустиня за Израиля? бях ли земя на мрак? А защо Моят народ казва: ние сами сме си господари, няма вече да дойдем при Тебе?
32. Забравя ли девица украшението си, и невеста - накита си? а Моят народ Ме забрави - има вече безброй дни.
33. Как изкусно ти насочваш пътищата си, за да придобиеш любов! и заради това дори и към престъпления нагаждаше твоите пътища.
34. Дори по твоите скутове има кръв от бедните, невинни люде, които ти не завари при разбиването; и, при все това,
35. казваш: понеже съм невинна, навярно гневът Му ще се отвърне от мене. - Ето, Аз ще се съдя с тебе, задето казваш: "не съгреших".
36. Защо тъй много се скиташ, менявайки пътя си? Ти също ще бъдеш посрамена и от Египет, както биде посрамена от Асирия;
37. и от него ще излезеш с ръце на глава, защото отхвърли Господ твоите надежди и не ще имаш с тях сполука.

ГЛАВА 3.

1. Казват: ако мъж напусне жена си, и тя го остави и стане жена на друг мъж, може ли тя да се върне при него? Не ще ли с това да се оскверни оная земя? А ти с мнозина любовници блудствува, - и при все туй върни се при Мене, казва Господ.
2. Дигни очи към оброчищата и разгледай, де не са блудствували с тебе? По пътища седеше ти заради тях като арабин в пустиня, и оскверни земята с твоя блуд и с твоето лукавство.
3. Заради това бидоха спрени дъждовете и нема' късен дъжд; но ти имаше чело на блудница, - изгуби сра'ма.
4. Не ще ли викаш отсега към Мене: Отче, Ти беше наставник на младостта ми!
5. Нима Той винаги ще бъде в гняв? и нима вечно ще го задържа в Себе Си? Ето, що говориш ти, а вършиш зло и в него успяваш.
6. Господ ми рече в дните на цар Иосия: видя ли ти, що върши отстъпницата, дъщерята Израилева? Тя ходи на всяка висока планина и под всяко клонесто дърво, и там блудствува.
7. И след като тя вършеше всичко това, Аз казвах: върни се при Мене; но тя се не върна; и видя това вероломната й сестра Иудея.
8. И видях, че, когато заради всички прелюбодейства на отстъпницата, дъщерята Израилева, Аз я напуснах и й дадох разводно писмо, вероломната й сестра, Иудея, не се побоя, а отиде и сама блудствува'.
9. И с явно блудодейство тя оскверни земята, и прелюбодействуваше с камък и с дърво.
10. Но при все това вероломната й сестра Иудея не се обърна към Мене от все сърце, а само присторено, каза Господ.
11. И рече ми Господ: отстъпницата, дъщерята Израилева, излезе по-права, нежели вероломна Иудея.
12. Иди прогласи тия думи към север и речи: върни се, отстъпнице, дъще Израилева, казва Господ. Аз не ще излея върху вас Моя гняв; защото Аз съм милостив, казва Господ, - няма вечно да негодувам.
13. Признай само вината си: защото ти отстъпи от твоя Господ Бог и разпътствува с чужди под всяко клонесто дърво, а Моя глас не слушахте, казва Господ.
14. Върнете се, деца отстъпници, казва Господ, защото Аз се съчетах с вас, и ще взема от вас по едного от град и по двама от племе и ще ви заведа на Сион.
15. И ще ви дам по сърце Си пастири, които ще ви пасат със знание и благоразумие.
16. И кога се размножите и станете многоплодни по земята, тогава, казва Господ, не ще говорят вече: "ковчегът на завета Господен"; той и наум не ще им дойде, и не ще си спомнят за него, нито ще дохождат при него, нито пък ще го има вече.
17. В него време ще нарекат Иерусалим престол на Господа; и всички народи заради името Господне ще се съберат в Иерусалим и няма вече да постъпват по упорството на лошото си сърце.
18. В ония дни Иудиният дом ще дойде при Израилевия дом, и ще дойдат заедно из северната земя в земята, която Аз дадох за наследство на отците ви.
19. И казвах Аз: как да те причисля към децата и да ти дам желаната земя, най-прекрасното наследство на много народи? И рекох: ти ще Ме наричаш твой отец и не ще отстъпиш от Мене.
20. Но, наистина, както жена вероломно изневерява на съпруга си, тъй вероломно постъпихте с Мене вие, доме Израилев, казва Господ.
21. Чува се глас по оброчищата, жален плач на Израилевите синове, задето те извратиха своя път, забравиха Господа, своя Бог.
22. Върнете се, размирни деца: Аз ще изцеря вашето непокорство. - Ето, ние идем при Тебе, защото Ти си Господ, Бог наш.
23. Наистина, напразно се надяваме на хълмовете и на многото планини; наистина, в нашия Господ Бог е Израилевото спасение!
24. От младините ни тая гнусота унищожаваше трудовете на нашите бащи, овците и воловете им, синовете и дъщерите им.
25. Ние лежим в своя срам, и нашият срам ни покрива, защото грешихме пред нашия Господ Бог, - ние и бащите ни, от младините ни и до тоя ден, - и не слушахме гласа на Господа, нашия Бог.

ГЛАВА 4.

1. Ако искаш да се обърнеш, Израилю, казва Господ, към Мене се обърни; и ако махнеш гнусотиите си от Моето лице, ти не ще се скиташ.
2. И ще се кълнеш: жив Господ! в истина, съд и правда; и народите от Него ще се благославят и с Него ще се хвалят.
3. Защото тъй казва Господ към мъжете на Иуда и на Иерусалим: разорете си нови ниви и не сейте между тръни.
4. Обрежете се заради Господа и снемете крайната плът от сърцето си, Иудини мъже и иерусалимски жители, да се не яви Моят гняв като огън и да не пламне неугасно поради вашите лоши наклонности.
5. Обявете в Иудея и разгласете в Иерусалим, говорете и тръбете с тръба по земята; викайте гръмко и казвайте: "съберете се, и да отидем в укрепените градове".
6. Издигнете знаме към Сион - бягайте, не се спирайте, защото Аз ще докарам от север нещастие и голяма гибел.
7. Излиза лъв из своя гъстак, и тръгва изтребителят на народите: той излиза от мястото си, за да направи земята ти пустиня, градовете ти ще бъдат съсипани, ще останат без жители.
8. Затова препашете се с вретище, плачете и ридайте, защото яростта на Господния гняв не ще се отвърне от нас.
9. И в оня ден, казва Господ, ще замре сърцето на царя и сърцето на князете, ще се ужасят свещеници и ще се слисат пророци.
10. И рекох: о, Господи Боже! Нима Ти само лъга тоя народ и Иерусалим, като думаше: "мир ще бъде у вас"; а между това меч допря до душата?
11. В него време ще бъде казано на тоя народ и на Иерусалим: палещ вятър духа от пустинните височини върху пътя на дъщерята на Моя народ, не за да вее, нито да очистя.
12. И оттам ще дойде към Мене вятър по-силен от тоя, и Аз ще произнеса съд над тях.
13. Ето, подига се той като облак, и колесниците му са като вихър, конете му са по-бързи от орли; горко ни! защото ще бъдем съсипани.
14. Измий злото от сърце си, Иерусалиме, за да се спасиш: докога ще се гнездят злочестиви мисли в тебе?
15. Защото вече се носи глас от Дан, и гибелна вест - от Ефремова планина:
16. обадете на народите, известете на Иерусалим, че идат от далечна земя обсаждачи и с виковете си изпълнят градовете на Иудея.
17. Като пазачи на ниви те го обграждат отвред, защото той се дигна против Мене, казва Господ.
18. Това ти причиниха твоите пътища и твоите работи; от твоето нечестие ти е тъй горчиво, че достига до сърце ти.
19. Утробо моя! утробо моя! скърбя вдън-сърце си, вълнува се в мене сърцето ми, не мога да мълча; защото ти чуваш, душо моя, звук от тръба, шум от битка.
20. Беда след беда: цяла земя се опустошава, внезапно се събориха шатрите ми, мигновено - сенниците ми.
21. Дълго ли време ще гледам знаме, ще слушам тръбен звук?
22. Това произлиза оттам, че Моят народ е глупав, не Ме познава: те са неразумни деца, и няма у тях разсъдък: те са умни за зло, ала не умеят да вършат добро.
23. Гледам земята - и ето, тя е разорена и пуста, - небесата, и няма на тях светлина.
24. Гледам планините - и ето, те треперят, и всички хълмове се клатят.
25. Гледам - и ето, няма човек, и всички небесни птици са отлетели.
26. Гледам - и ето, Кармил е пустиня, и всичките му градове са съсипани от лицето Господне, от яростта на гнева Му.
27. Защото тъй рече Господ: цялата земя ще бъде опустошена, ала пълно изтребление няма да направя.
28. Ще заплаче земята поради това, и небесата ще се помрачат горе, защото Аз казах, Аз реших, и не ще се разкая за това, нито ще отстъпя от него.
29. От шума на конници и на стрелци ще се разбягат всички градове: те ще отидат в гъсти лесове и ще се възкачат по скали; всички градове ще бъдат напуснати, и в тях не ще има ни един жител.
30. А ти, опустошена, какво ще правиш? Ако и да се обличаш в пурпур, ако и да се украсяваш със златни накити, изписваш с краски очите си - напразно се украсяваш: презряха те любовниците - те търсят душата ти.
31. Защото Аз слушам глас като на жена, кога ражда, стон като на тази, която ражда пръв път, глас на дъщерята Сионска; тя стене, простирайки ръце: "о, горко ми! душата ми чезне пред убийците".

ГЛАВА 5.

1. Походете по иерусалимските улици, погледайте, разузнайте и потърсете по стъгдите му, не ще ли намерите човек, няма ли такъв, който да пази правда, който да търси истината? - Аз бих пощадил Иерусалим.
2. Макар те и да говорят: жив Господ! но се кълнат лъжливо.
3. О, Господи, Твоите очи не са ли обърнати към истината? Ти ги поразяваш, а те не усещат болка; Ти ги изтребяш, а те не искат да се вразумят; направили са лицата си по-твърди от камък - не искат да се обърнат.
4. И рекох си: това са, може би, сиромаси; те са глупави, защото не знаят пътя Господен, закона на своя Бог.
5. Ще ида при големците и ще поговоря с тях, защото те знаят пътя Господен, закона на своя Бог. Но и те всички строшиха ярем, разкъсаха вериги.
6. Поради това лъв из гората ще ги порази, пустинен вълк ще ги изтреби, леопард ще ги дебне край градовете им: който излезе из тях, ще бъде разкъсан; защото се умножиха престъпленията им, усилиха се техните отстъпничества.
7. Как да ти простя това? Твоите синове Ме оставиха и се кълнат в ония, които не са богове. Аз ги насищах, а те прелюбодействуваха и на тълпи отиваха в къщите на блудниците.
8. Това са охранени коне: всеки от тях цвили подир жената на ближния си.
9. Нима не ще накажа заради туй? казва Господ; и душата Ми не ще ли отмъсти на такъв народ, като тоя?
10. Качвайте се на стените му и събаряйте, но не докрай; унищожете зъберите им, защото те не са Господни;
11. защото домът Израилев и домът Иудин постъпиха с Мене твърде вероломно, казва Господ:
12. те слъгаха против Господа и рекоха: "няма Го, беда не ще ни сполети, и ние не ще видим ни меч, ни глад.
13. И пророците са вятър, и слово (Господне) няма в тях, върху тях самите нека това се сбъдне".
14. Затова тъй казва Господ, Бог Саваот: задето говорите такива думи, ето, Аз ще направя Моите думи в устата ти огън, а тоя народ - дърва, и тоя огън ще ги погълне.
15. Ето, ще доведа против вас, доме Израилев, народ отдалеч, казва Господ, народ силен, народ стародавен, народ, чийто език не знаеш, и не ще разбираш, какво той говори.
16. Колчанът му е като отворен гроб; всички те са храбри люде.
17. И ще изядат жетвата ти и хляба ти, ще изядат синовете ти и дъщерите ти, ще изядат овците ти и воловете ти, ще изядат лозето ти и смокините ти; ще разрушат с меч укрепените ти градове, на които ти се надяваш.
18. Но и в ония дни, казва Господ, не ще ви изтребя докрай.
19. И ако кажете: защо нашият Господ Бог ни прави всичко това? отговори: понеже Ме оставихте и служихте на чужди богове в своя земя, то ще служите на чужденци не във ваша земя.
20. Обявете това в дома Иаковов, разгласете в Иудея, думайки:
21. чуй това, народе глупав и неразумен, който имаш очи, а не видиш, имаш уши, а не чуваш:
22. от Мене ли се не боите, казва Господ, пред Мене ли не треперите? Аз турих пясъка за граница на морето, за вечен предел, който то не ще премине; и макар вълните му да навалят, но не могат да надделеят; макар те да вилнеят, но не могат го прехвърли.
23. А тоя народ има сърце буйно и размирно: те отстъпиха и тръгнаха;
24. и не рекоха в сърцето си: да се уплашим от нашия Господ Бог, Който ни дава овреме дъжд ранен и късен, пази за нас седмиците, отредени за жетва.
25. Вашите беззакония отблъснаха това, и вашите грехове отстраниха от вас това добро.
26. Защото измежду Моя народ има нечестивци: пазят като птицеловци, нишат се по земята, залагат примка и удавят човеци.
27. Като клетка, пълна с птици, домовете им са пълни с измама: чрез това те се и въздигнаха и разбогатяха,
28. затлъстяха, угоиха се, преминаха дори всяка мярка на злото, не разгледват съдебни дела, дела на сираци; добруват и не отсъждат справедливите дела на сиромаси.
29. Нима не ще накажа заради това? казва Господ; и не ще ли отмъсти душата Ми на такъв народ, като тоя?
30. Нещо изумително и ужасно става в тая земя:
31. пророци пророкуват лъжа, свещеници господаруват чрез тях - и Моят народ обича това. Какво прочее ще правите след всичко това?

ГЛАВА 6.

1. Бягайте, деца Вениаминови, изсред Иерусалим, тръбете с тръба в Текоя и обадете чрез огън в Беткарем, защото откъм север се явява беда и голяма гибел.
2. Аз ще разруша дъщерята Сионова, гиздава и изнежена.
3. Ще дойдат при нея пастири със стадата си, ще разпънат шатри около нея; всеки ще пасе своя дял.
4. Гответе против нея война; ставайте да тръгнем попладне. Горко ни! денят вече преваля, стелят се вечерни сенки.
5. Ставайте, да вървим и нощем, и да съборим нейните чертози!
6. Защото тъй казва Господ Саваот: сечете дървета и дигайте насипи против Иерусалим; тоя град трябва да се накаже: в него се върши всякакво угнетение.
7. Както от извор блика вода, тъй и от него блика зло: в него се чуе насилие и грабеж, пред Моето лице има винаги обиди и рани.
8. Вразуми се, Иерусалиме, за да се не острани от тебе душата Ми и да те не направя пустиня, земя необитаема.
9. Тъй казва Господ Саваот: докрай ще оберат останките на Израиля, като грозде; работи с ръката си, както берач на грозде, кога пълни кошници.
10. Кому да говоря и кого да убеждавам, за да слушат? Ето, тяхното ухо е необрязано, и те не могат да чуват; ето, словото Господне у тях е на присмех; то им е неприятно.
11. Поради това аз съм преизпълнен с Господня ярост, не мога да я държа в себе си; ще я излея върху децата на улицата и върху събранието на младежите; ще бъдат взети мъж с жена, старец с престарял.
12. И къщите им ще преминат у други, също нивите и жените; защото ще простра ръката Си върху жителите на тая земя, казва Господ.
13. Защото от малък до голям всеки от тях се е предал на корист, и пророк и свещеник - всички действуват лъжливо;
14. лекуват раните на Моя народ лекомислено, думайки: "мир! мир!", а мир няма.
15. Срамуват ли се те, като вършат гнусотии? Не, никак не се срамят и не се червят. Затова ще паднат между падналите, и във време на Моето посещение ще бъдат съборени, казва Господ.
16. Тъй казва Господ: спрете се във вашите пътища, разгледайте и разпитайте за стародавните пътища, де е добрият път, вървете по него, и ще намерите покой на душите си. Но те рекоха: няма да вървим.
17. И поставих пазачи над вас, като реках: слушайте тръбния звук. Но те казаха: няма да слушаме.
18. И тъй, чуйте народи, и знай, събрание, какво ще стане с тях.
19. Чуй, земьо: ето, ще напратя върху тоя народ гибел, плод на помислите им; защото те не слушаха Моите думи и Моя закон отхвърлиха.
20. За какво Ми е ливан, който иде от Сава', и благовонна тръстика - от далечна страна? Вашите всесъжения не са Ми угодни, и вашите жертви не са Ми приятни.
21. Затова тъй казва Господ: ето, поставям пред тоя народ препънки, и ще се препънат о тях баща и деца заедно, съсед и негов приятел, и ще загинат.
22. Тъй казва Господ: ето, иде народ от северна земя, и голям народ се подига от земните краища;
23. в ръце държат лък и копие; те са жестоки и немилостиви, гласът им бучи като море, и летят на коне, наредени като един човек, за да се ударят с тебе, дъще Сионова.
24. Чухме вест за тях, и ръцете ни отпаднаха, скръб ни обзе, мъки - като жена при раждане.
25. Не излизайте на нива и по друм не ходете, защото неприятелски меч и ужас отвред.
26. Дъще на моя народ! опаши се с вретище и посипи се с пепел; тъжи като че за смъртта на едничък син - горчиво плачи; защото внезапно ще дойде върху нас пагубник.
27. Поставих те за кула всред Моя народ, за стълб, за да знаеш и изследваш техните пътища.
28. Всички те са упорити отстъпници, живеят с клевета; това са мед и желязо - всички са развратители.
29. Духалото изгоря; оловото се изгуби от огъня; леярът топи напразно, защото злите не се отлъчиха;
30. ще ги нарекат отхвърлено сребро, защото Господ ги отхвърли.

ГЛАВА 7.

1. Слово, което биде към Иеремия от Господа:
2. застани при вратата на дома Господен и обяви там това слово и кажи: чуйте словото Господне, всички иудеи, които влизате през тия врата да се покланяте на Господа.
3. Тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: изправете вашите пътища и вашите дела, и Аз ще ви оставя да живеете на това място.
4. Не се уповавайте на лъжливите думи: "тук е храмът Господен, храмът Господен, храмът Господен".
5. Но ако изправите напълно вашите пътища и вашите дела, ако вярно извършвате съд между човека и съперника му,
6. не притеснявате другоземец, сирак и вдовица, не проливате невинна кръв на това място и не тръгнете след други богове за ваша беда,
7. Аз ще ви оставя да живеете на това място, в тая земя, която дадох на вашите отци от века до века.
8. Ето, вие се уповавате на лъжливи думи, които не ще ви принесат полза.
9. Как! вие крадете и убивате, прелюбодействувате и се кълнете в лъжа, кадите Ваалу и ходите след други богове, които не познавате,
10. и после дохождате и се изправяте пред лицето Ми в тоя дом, над който е призовано Моето име, и казвате: "спасени сме", та занапред да вършите всички тия гнусотии!
11. Не обърна ли се във вашите очи на разбойнишки вертеп тоя дом, над който е призовано Моето име? Ето, Аз видях това, казва Господ.
12. Но идете на Моето място в Силом, дето по-преди бях отредил да пребъдва Моето име, и вижте, какво направих с него поради нечестието на Моя народ Израил.
13. И сега, понеже вършите всички тия работи, казва Господ, и Аз ви говорих от ранно утро, а вие не слушахте, и виках ви, а вие не отговаряхте, -
14. то Аз също тъй ще постъпя с тоя дом, над който е призовано Моето име, на който вие се уповавате, и с мястото, което дадох вам и на бащите ви, както постъпих със Силом.
15. И ще ви отхвърля от лицето Си, както отхвърлих всички ваши братя, цялото Ефремово семе.
16. А ти не се моли за тоя народ и не възнасяй заради него молитви и просби, и не ходатайствувай пред Мене, защото няма да те чуя.
17. Не виждаш ли, какво вършат те в градовете на Иудея и по улиците иерусалимски?
18. Децата събират дърва, а бащите кладат огън, и жените месят тесто, за да правят банички за богинята на небето и да извършват възлияние на други богове, за да Ме огорчават.
19. Но Мене ли огорчават те? казва Господ; не себе си ли - за техен срам?
20. Затова тъй казва Господ Бог: ето, излива се Моят гняв и Моята ярост върху това място, върху люде и върху добитък, върху полски дървета и върху земни плодове, ще се запали и не ще угасне.
21. Тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: вашите всесъжения слагайте при вашите жертви и яжте месото;
22. защото Аз не говорих на бащите ви и не им давах заповеди за всесъжения и жертви в оня ден, когато ги изведох из Египетската земя,
23. а такава заповед им дадох: слушайте Моя глас и Аз ще бъда ваш Бог, а вие ще бъдете Мой народ, и ходете по всякой път, който ви заповядвам, за да ви е добре.
24. Но те не послушаха и не наклониха ухо, и живяха по внушението и по упорството на злото си сърце, и обърнаха Ми гръб, а не лице.
25. От оня ден, когато бащите ви излязоха из Египетската земя, до днес пращах при вас всичките Мои раби - пророците, пращах всеки ден от ранно утро;
26. но те не Ме послушаха и не наклониха ухо, а станаха твърдоглави, постъпваха по-зле от бащите си.
27. И когато ще им говориш всички тия думи, те не ще те послушат; и когато ще ги викаш, не ще ти отговорят.
28. Тогава им кажи: ето народ, който не слуша гласа на Господа, своя Бог, и не приема поука! Няма у тях истина, тя е отнета от устата им.
29. Острижи косата си и я хвърли, и надай плач по планините, защото Господ отхвърли и остави рода, който навлече гнева Му.
30. Защото синовете на Иуда вършат зло пред Моите очи, казва Господ; поставиха своите гнусотии в дома, над който е призовано Моето име, за да го осквернят;
31. и наредиха оброчища на Тофет в долината на Еномовите синове, за да изгарят в огън синовете си и дъщерите си, което не съм заповядал и което на ум не Ми е идвало.
32. Затова ето, идат дни, казва Господ, когато това място не ще се вече нарича Тофет и долина на синовете Еномови, но долина на убийство, и в Тофет ще погребват по нямане на място.
33. И труповете на тоя народ ще бъдат храна на небесни птици и на земни зверове, и не ще има кой да ги пропъжда.
34. В градовете на Иудея и по улиците иерусалимски ще прекратя глас на тържество и глас на веселие, глас на младоженец и глас на невеста; защото тая земя ще стане пустиня.

ГЛАВА 8.

1. В него време, казва Господ, ще изхвърлят из гробовете костите на царете на Иуда, и костите на князете му, и костите на свещениците, и костите на пророците, и костите на жителите иерусалимски;
2. и ще ги разхвърлят пред слънцето и месечината и пред цялото небесно воинство *, които са те обичали, на които са служили и след които са ходили, които са търсили и на които са се покланяли; те не ще ги съберат и не ще ги погребат: те ще бъдат тор на земята.
3. И ще предпочитат смърт пред живот всички ония, които останат от това зло племе навред, където ги Аз изгоня, казва Господ Саваот.
4. И кажи им: тъй казва Господ: нима падналите не стават, и отклонилите се от пътя не се връщат?
5. Защо тоя народ иерусалимски стои в упорно отстъпничество? те се държат яко о измамата и не искат да се обърнат.
6. Аз наблюдавах и слушах: те не говорят право, никой се не разкайва за нечестието си, никой не казва: "какво сторих?" всеки се впуща в своя път като кон, който се втуря в битка.
7. И щъркелът под небето знае своите определени времена; гургулица, лястовица и жерав пазят времето, кога да прелетят, а Моят народ не знае Господните решения.
8. Как думате: ние сме мъдри, и законът Господен е у нас? А ето, лъжливото перо на книжовниците и него превръща в лъжа.
9. Посрамиха се мъдрите, смутиха се и се заплетоха в мрежа: ето, те отхвърлиха словото Господне; де е тогава тяхната мъдрост?
10. Затова жените им ще дам на други, нивята им - на други владелци, защото всички те, от малък до голям, се предадоха на користолюбие; от пророк до свещеник - всички действуват лъжливо.
11. И лекуват лекомислено раната на дъщерята на Моя народ, думайки: "мир, мир!", а мир няма.
12. Срам ли ги е, като вършат гнусотии? Не, никак ги не е срам и не се червят. Затова ще паднат между падналите; кога ги посетя, те ще бъдат повалени, казва Господ.
13. Докрай ще ги обера, казва Господ: не ще остане ни един грозд на лоза, ни смокиня на смоковница, ще опадат и листата, и което им съм дал, ще отлети от тях.
14. "Защо стоим? Сбирайте се, да идем в укрепените градове и там да загинем; защото Господ, Бог наш, ни е определил да загинем и ни дава да пием вода с жлъчка, задето сме грешили пред Господа."
15. Очакваме мир, а няма нищо добро, - време за излекуване, а ето ужаси.
16. От Дан се чуе пръхкане на конете му, от громкото цвилене на жребците му трепери цяла земя; ще дойдат и ще опустошат земята и всичко по нея, града и които живеят в него.
17. Защото, ето, Аз ще напратя върху ви змии, василиски, против които баилка няма, и те ще ви хапят, казва Господ.
18. Кога ще се утеша в тъгата си! сърцето ми се стопи.
19. Ето, слушам от далечна страна писък от дъщерята на Моя народ: нима няма Господ на Сион? нима Царят му не е там? - Защо Ме разгневиха със своите идоли, чуждоземни, нищожни?
20. Мина жетва, свърши се лятото, а ние не сме спасени.
21. Поради съкрушението у дъщерята на моя народ и аз съм съкрушен, ходя мрачен, ужас ме обзе.
22. Нима няма балсам в Галаад? нима там няма лекар? А защо няма изцеление за дъщерята на моя народ?
* Пред звездите.

ГЛАВА 9.

1. О, кой ще даде на главата ми вода и на очите ми - извор сълзи! Аз бих плакал ден и нощ за убитите на дъщерята на моя народ.
2. О, кой би ми дал в пустинята пътнишко пристанище! Бих оставил моя народ и бих забягнал от тях: защото те всички са прелюбодейци, сбирщина вероломници.
3. Като лък опъват езика си за лъжи, с неправда се усилят на земята; защото минуват от едно зло на друго и Мене не познават, казва Господ.
4. Пазете се всеки от приятеля си, и не се доверявайте никому от братята си; защото всеки брат туря препънка другиму, и всеки приятел разнася клевета.
5. Всеки лъже приятеля си, и правда не говорят: приучиха езика си да говори лъжа, лукавничат до умора.
6. Ти живееш всред коварство, поради коварство те се отричат да Ме познават, казва Господ.
7. Затова тъй казва Господ Саваот: ето, ще ги разтопя и ще ги изпитам; защото, как иначе да постъпя с дъщерята на Моя народ?
8. Езикът им - стрела смъртоносна, говори коварно; с уста говорят към ближния си дружелюбно, а в сърце си му примки кроят.
9. Нима не ще ги накажа за това, казва Господ? не ще ли отмъсти душата Ми на такъв народ, като тоя?
10. За планините ще дигна плач и писък, и за степните пасбища - ридание, защото те са изгорени, тъй че през тях никой не минува, нито се чува блеене на стада: и птици небесни, и добитък - всичко се е пръснало и разбягало.
11. И ще обърна Иерусалим на купище камъни, жилище на чакали, и градовете на Иудея ще направя пустиня, без жители.
12. Има ли такъв мъдрец, който да разбере това? И оня, към когото говорят уста Господни - да обясни, защо загина страната и изгоря като пустиня, тъй че никой не минува през нея?
13. И рече Господ: за това, че оставиха Моя закон, който бях наредил за тях, не слушаха гласа Ми и не постъпваха според него,
14. а ходиха по упорството на сърцето си и след Вааловци, както ги научиха бащите им.
15. Заради това тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: ето, ще нахраня тия люде с пелин, ще ги напоя с вода и жлъчка
16. и ще ги пръсна между народи, които не познаваха ни те, ни бащите им, и ще пратя подире им меч, докле ги изтребя.
17. Тъй казва Господ Саваот: потърсете и повикайте да дойдат оплаквачки; пратете да дойдат вещи жени в тая работа.
18. Нека побързат и дигнат плач заради нас, та из очите ни да се леят сълзи, и от клепките ни вода да тече.
19. Защото глас от плач се чуе откъм Сион: "как ни ограбиха! ние сме зле посрамени, защото оставяме земята: разрушиха ни жилищата".
20. И тъй, слушайте, жени, словото на Господа, и да внимава ухото ви на словото от устата Му; и учете дъщерите си на плач, и една друга - на плачевни песни.
21. Защото смъртта влиза през прозорците ни, втурва се в чертозите ни, за да изтреби децата от улицата, младежите от стъгдите.
22. Речи: тъй казва Господ: и ще бъдат хвърлени труповете на людете като тор на полето и като снопи зад жетваря, и не ще има кой да ги събере.
23. Тъй казва Господ: да се не хвали мъдър с мъдростта си, да се не хвали силен със силата си, да се не хвали богат с богатството си.
24. Но който се хвали, нека се хвали с туй, че Ме разбира и знае, че Аз съм Господ, Който върша милост, съд и правда на земята; защото само това Ми е благоугодно, казва Господ.
25. Ето, идат дни, казва Господ, когато ще посетя всички обрязани и необрязани:
26. Египет и Иудея, Едома и Амоновите синове, Моава и всички, които си стрижат скулуфите, които живеят в пустинята; защото всички тия народи са необрязани, а целият Израилев дом е с необрязано сърце.

ГЛАВА 10.

1. Слушайте словото, което Господ ви казва, доме Израилев.
2. Тъй казва Господ: не вървете по пътя на езичниците и не се плашете от небесни поличби, от които езичниците се плашат.
3. Защото наредбите на народите са суета: отсичат дърво в гората, издялват го с брадва дърводелски ръце,
4. украсяват го със сребро и злато, прикрепяват с гвоздеи и с чук да се не клати.
5. Тези богове са като стълб, изгладен на струг, и не говорят; тях ги носят, защото не могат да ходят. Не плашете се от тях, защото те не могат да сторят зло, но и добро да сторят не могат.
6. Няма Тебе подобен, Господи! Ти си велик, и името Ти е велико чрез Твоята мощ.
7. Кой не ще се побои от Тебе, Царю на народите? защото само на Тебе се пада това; понеже между всички мъдреци у народите и във всички царства няма Тебе подобен.
8. Те всички до един са неразумни и глупави; суетно учение е дървото.
9. Кованото им на листи сребро е донесено от Тарсис, златото - от Уфаз, дело на художник и на леярски ръце; облеклото им - хиацинт и пурпур; всичко това е дело на изкусни люде.
10. А Господ Бог е истина; Той е жив Бог и вечен Цар. От гнева Му трепери земята, и народите не могат да издържат негодуването Му.
11. Тъй им говорете: боговете, които не са направили небето и земята, ще изчезнат от земята и изпод небесата.
12. Той сътвори земята със силата Си, утвърди вселената с мъдростта Си и с разума Си разпростря небесата.
13. По гласа Му шумят водите небесни, и Той издига облаците от краищата земни, създава светкавици всред дъжда и изкарва вятъра из Своите клетове.
14. Безумствува всеки човек в своето знание, срами себе си всеки леяр с истукана си, защото излеяното от него е лъжа, и няма в него дух.
15. Това е пълна суета, дело на заблуда, във време на посещението им те ще изчезнат.
16. Делът на Иакова не е като техния; защото неговият Бог е Творец на всичко, и Израил е жезъл на наследието Му; името Му е Господ Саваот.
17. Прибери от земята имота си ти, която ще седиш в обсада;
18. защото тъй казва Господ: ето, тоя път ще изхвърля жителите на тая земя и ще ги закарам в тясно място, за да ги хванат.
19. Горко ми в моето съкрушение: люта е раната ми, но аз си казвам: "наистина, това е моя скръб, а аз ще я търпя;
20. шатрата ми е опустошена, и всичките ми върви скъсани; децата ми бягаха от мене, и няма ги: няма вече кой да разпъне шатрата ми и да разпростре завесите ми;
21. защото пастирите оглупяха и не търсиха Господа, а затова те и постъпваха безразсъдно, и цялото им стадо се разпръсна."
22. Слух се носи: ето, той иде, и голям шум от северна страна, за да направи градовете на Иудея пустиня, жилище на чакали.
23. Зная, Господи, че пътят на човека не зависи от него, че не е във властта на тоя, който върви, да оправя стъпките си.
24. Наказвай ме, Господи, но по правда, не в гнева Си, за да ме не умалиш.
25. Излей яростта Си върху народите, които не Те познават, и върху племената, които не призовават Твоето име; защото те изядоха Иакова, погълнаха го и изтребиха го и жилището му опустошиха.

ГЛАВА 11.

1. Слово, което биде към Иеремия от Господа:
2. чуйте думите на тоя завет и кажете на мъжете от Иуда и на иерусалимските жители;
3. и речи им: тъй казва Господ, Бог Израилев: проклет да е оня човек, който не послуша думите на тоя завет,
4. който Аз заповядах на бащите ви, когато ги изведох из Египетската земя, из желязната пещ, думайки: слушайте гласа Ми и вършете, каквото ви заповядвам, - и ще бъдете Мой народ, и Аз ще бъда ваш Бог,
5. за да изпълня клетвата, с която се клех на отците ви - да им дам земя, дето тече мед и мляко, както е сега. И отговорих и рекох: амин, Господи!
6. И рече ми Господ: разгласи всички тия думи по градовете на Иуда и по иерусалимските улици, и речи: слушайте думите на тоя завет и ги изпълнявайте.
7. Защото Аз постоянно увещавах бащите ви от оня ден, когато ги изведох из Египетската земя, дори доднес; увещавах ги от ранно утро, думайки: слушайте Моя глас.
8. Но те не слушаха и не дадоха ухо, а ходиха всеки по упорството на лошото си сърце; затова напратих върху им всичко казано в тоя завет, който им заповядах да изпълняват, но те не изпълняваха.
9. И рече ми Господ: има съзаклятие между мъжете на Иуда и иерусалимските жители;
10. те пак се обърнаха към беззаконията на своите прадеди, които се отказаха да слушат думите Ми и тръгнаха след чужди богове, служейки им. Израилевият дом и Иудиният дом нарушиха Моя завет, който бях сключил с бащите им.
11. Затова тъй казва Господ: ето, ще напратя върху им нещастие, от което не могат се избави, и когато викнат към Мене, няма да ги чуя.
12. Тогава Иудините градове и иерусалимските жители ще идат и ще викнат към боговете, на които кадят; но те никак няма да им помогнат във време на тяхното нещастие.
13. Защото, колкото градове имаш, Иудо, толкова и богове имаш, и колкото улици има в Иерусалим, толкова жертвеници въздигнахте на онова, що е срамотно, жертвеници за кадение Ваалу.
14. А ти не моли за тоя народ и не въздигай за тях молитви и просби; защото няма да чуя, когато в нещастието си ще викат към Мене.
15. Какво търси Моят възлюбен в дома Ми, когато в него се извършват много срамотии? И свещените меса * не ще ти помогнат, когато, вършейки зло, ти се радваш.
16. Зеленееща се маслина, която се краси с хубави плодове, те нарече Господ. А сега, при шума на големия смут, Той запали огън около нея, и клоните й се съкрушиха.
17. Господ Саваот, Който те посади, изрече върху тебе зло поради злото на дома Израилев и на дома Иудин, което те си причиниха с това, че Ме разгневиха с кадението си Ваалу.
18. Господ ми откри, и аз зная; Ти ми показа техните дела.
19. Аз пък като кротко агне, водено на клане, и не знаех, че те замислят кроеж против мене, думайки: "да турим отровно дърво в неговото ядене и да го изтръгнем от земята на живите, тъй че и името му вече да се не споменува".
20. Но Ти, Господи Саваот, праведни Съдия, Който изпитваш сърца и утроби, дай да видя Твоето върху тях отмъщение, защото на Тебе поверих моето дело!
21. Затова тъй казва Господ за анатотските мъже, които искат да отнемат душата ти и които казват: не пророчествувай в име Господне, да не умреш от наши ръце;
22. затова тъй казва Господ Саваот: ето, Аз ще ги посетя: младежите им ще умрат от меч; синовете и дъщерите им ще умрат от глад.
23. И няма да остане нищо от тях, защото ще напратя нещастия върху анатотските мъже в годината, когато ги посетя.
* Жертви.

ГЛАВА 12.

1. Праведен ще бъдеш Ти, Господи, ако почна да се съдя с Тебе; и при все това ще говоря с Тебе за правосъдие: защо пътят на нечестивците успява, и всички вероломци добруват?
2. Ти ги посади, и те се вкорениха, израстоха и плод дават. В устата им Ти си близък, но - далечен от сърцето им.
3. А мене, Господи, Ти знаеш, Ти ме видиш и изпитваш сърцето ми, какво е към Тебе. Отлъчи ги като овци за клане и приготви ги за деня на убиването.
4. Дълго ли ще тъжи земята, и ще съхне тревата по всички поля? Добитък и птици гинат поради нечестието на жителите й; защото казват: Той не ще види, какво ще стане с нас.
5. Ако ти бяга с пешаци, и те те измориха, как тогава ще се надпреваряш с коне? и ако в мирна страна беше безопасен, какво ще правиш, кога придойде Иордан?
6. Защото и братята ти, и домът на баща ти, и те вероломно постъпват с тебе, и викат с висок глас подире ти. Недей им вярва, кога ти и добро говорят.
7. Аз оставих Моя дом; напуснах наследието Си; най-обичното на душата Ми отдадох в ръцете на враговете му.
8. Моето наследие стана за Мене като лъв у гора, издигна против Мене гласа си; затова го намразих.
9. Моето наследие Ми стана като пъстра птица, върху която от вси страни се струпаха други грабливи птици. Вървете, събирайте се, всички полски зверове; идете да го изядете.
10. Много пастири развалиха лозето Ми, стъпкаха с нозе дела Ми; милия Ми дял направиха пуста степ, -
11. направиха го пустиня, и той, запустял, плаче пред Мене; цялата земя е опустошена, защото ни един човек не взима това присърце.
12. По всички планини в пустинята дойдоха опустошители; защото мечът Господен изпояда всичко от единия край на земята до другия: няма мир за никоя плът.
13. Те сяха пшеница, а пожънаха тръне; измъчиха се и никаква полза не придобиха; засрамете се прочее от такива ваши печалби поради пламенния гняв Господен.
14. Тъй казва Господ: за всички Мои зли съседи, които нападат дела, що дадох за наследство на Моя народ Израиля, ето, Аз ще ги изтръгна от земята им, и дома Иудин ще изтръгна из средата им.
15. Но след като ги изтръгна, пак ще ги върна и помилувам, и ще доведа всекиго в неговия дял, и всекиго - в земята му.
16. И ако научат пътищата на Моя народ, да се кълнат в Мое име, казвайки "жив Господ", както те научиха народа Ми да се кълне във Ваала, - ще се настанят всред Моя народ.
17. Ако пък не послушат, Аз ще изкореня и съвсем ще изтребя такъв народ, казва Господ.

ГЛАВА 13.

1. Тъй ми рече Господ: иди си купи ленен пояс и препаши кръста си, но във вода го не туряй.
2. И аз купих пояс, както рече Господ, и препасах кръста си.
3. И биде към мене слово Господне втори път, и ми бе казано:
4. вземи пояса, що го купи, който е на кръста ти, и стани та иди при Ефрат и го скрий там в някоя скална пукнатина.
5. Аз отидох и го скрих при Ефрат, както ми заповяда Господ.
6. А като се изминаха много дни, Господ ми каза: стани, иди при Ефрат и вземи оттам пояса, който ти бях заповядал да скриеш там.
7. И аз дойдох при Ефрат, изкопах и взех пояса от мястото, дето го бях скрил, и ето - поясът беше развален и станал за нищо негоден.
8. И биде към мене слово Господне:
9. тъй казва Господ: така ще сломя гордостта на Иуда и голямата гордост на Иерусалим.
10. Тоя негоден народ, който не иска да слуша думите Ми, живее по упорството на сърцето си и ходи след други богове, за да им служи и да им се кланя, ще бъде като тоя пояс, който е за нищо негоден.
11. Защото, както поясът прилепва о кръста на човека, така и Аз прилепих към Себе Си целия Израилев дом и целия Иудин дом, казва Господ, за да бъдат Мой народ и Моя слава, хвала и украшение, но те не послушаха.
12. Затова кажи им тая дума: тъй казва Господ, Бог Израилев: всеки винен мях се пълни с вино. Те ще ти кажат: нима не знаем, че всеки винен мях се пълни с вино?
13. А ти им кажи: тъй казва Господ: ето, Аз ще наситя с вино до опиване всички жители на тая земя и царете, които седят на Давидовия престол, свещеници и пророци и всички иерусалимски жители,
14. и ще ги разбия един о друг, бащи и синове заедно, казва Господ; няма да пощадя, няма да помилувам и не ще пожаля да ги изтребя.
15. Слушайте и внимавайте; не бъдете горди, защото Господ говори.
16. Въздайте слава на Господа, вашия Бог, докле Той още не е напратил тъмнота и докле още нозете ви не се спъват по тъмни планини; тогава вие ще очаквате светлина, а Той ще я обърне в смъртна сянка и ще я направи тъмнина.
17. Ако пък не послушате това, душата ми в потайни места ще оплаква вашата гордост, ще плаче горко, и очите ми сълзи ще леят; защото Господнето стадо ще бъде в плен откарано.
18. Кажи на царя и на царицата: смирете се, седнете по-ниско, защото падна от главите ви венецът на вашата слава.
19. Южните градове са затворени, и няма кой да ги отваря; цял Иуда в плен отвеждат, отвеждат го съвсем цял в плен.
20. Дигнете очи и вижте идещите откъм север: де е стадото, което ти беше дадено, прекрасното твое стадо?
21. Какво ще кажеш, дъще Сионска, кога Той те посети? Ти сама ги научи да началствуват над тебе: не ще ли те хванат болки като жена, кога ражда?
22. И ако речеш в сърце си: "защо ме постигна това?" - Поради многото ти беззакония твоята пола се подигна и твоите пети се оголиха.
23. Може ли етиопец да промени кожата си, и леопард - петната си? Тъй и вие можете ли да вършите добро, като сте навикнали да вършите зло?
24. Затова ще ги развея като прах, разнасян от пустинен вятър.
25. Ето твоя жребий, частта, що съм ти отмерил, казва Господ, защото ти Ме забрави и се надяваше на лъжа.
26. Затова ще ти бъде дигната полата върху лицето ти, за да се види твоята срамота.
27. Видях твоето прелюбодейство и твоите бесни похоти, твоите разпътства и гнусотии по могилите в полето. Горко ти, Иерусалиме! ти и след това не ще се очистиш. А докога още?

ГЛАВА 14.

1. Слово Господне, което биде към Иеремия по случай на суша.
2. Плаче Иуда, портите му се събориха, почерняха на земята, и писък се дигна в Иерусалим.
3. Велможи пращат слугите си за вода; те отиват при кладенците и не намират вода; връщат се с празни съдове; посрамени и смутени, те покриват главите си.
4. Понеже почвата се е напукала от бездъждие на земята, то и земеделците са смутени и покриват главите си.
5. Дори и кошутата ражда в полето и оставя малките си, защото няма трева.
6. И дивите осли стоят по високите места и гълтат въздух като чакали; очите им потъмнели, понеже няма трева.
7. Макар нашите беззакония да свидетелствуват против нас, но Ти, Господи, върши с нас заради Твоето име; голямо е нашето отстъпничество, съгрешихме пред Тебе.
8. Надеждо на Израиля, негов Спасител в скръбно време! Защо си като чужд в тая земя, като пътник, отбил се да пренощува?
9. Защо си като слисан човек, като юнак, който няма сила да спаси. И при все туй Ти, Господи, си посред нас, и Твоето име е призовано върху ни; не ни оставяй.
10. Тъй говори Господ към тоя народ: задето обичат да се скитат, не спират нозете си, Господ не благоволи към тях, спомня си сега беззаконията им и наказва греховете им.
11. И рече ми Господ: недей се моли за доброто на тоя народ.
12. Ако постят, няма да чуя писъка им; и ако възнесат всесъжения и дар, няма да ги приема; но с меч, с глад и с мор ще ги изтребя.
13. Тогава рекох: Господи Боже! ето пророците им казват: меч няма да видите, и глад не ще има у вас, но ще ви дам постоянен мир на това място.
14. И рече ми Господ: пророците пророкуват лъжа в Мое име; Аз не съм ги пращал и не съм им давал заповеди, и не съм им говорил; те ви проповядват лъжливи видения и гадания, суета и измислици от своето сърце.
15. Затова тъй казва Господ за пророците: те пророкуват в Мое име, но Аз не съм ги пращал; те говорят: "меч и глад не ще има в тая земя"; с меч и глад ще бъдат изтребени тия пророци,
16. и народът, комуто пророкуват, от глад и меч ще бъде натъркалян по иерусалимските улици, и не ще има кой да ги погребе - тях и жените им, синовете им и дъщерите им; и Аз ще излея върху им тяхната лошотия.
17. И кажи им тая дума: нека се леят сълзи из очите ми денем и нощем и да не престават; защото с голямо поражение, с тежък удар е поразена девицата, дъщерята на моя народ.
18. Излизам на полето, - и ето, убити с меч; влизам в града, - и ето, умиращи от глад; дори и пророк и свещеник безсъзнателно бродят по земята.
19. Нима Ти съвсем отхвърли Иуда? Нима на душа Ти омръзна Сион? Защо ни тъй порази, че не можем да се изцерим? Чакаме мир - и няма нищо добро; чакаме време за изцеление - и ето, ужаси.
20. Съзнаваме, Господи, нечестието си, беззаконието на нашите бащи, че съгрешихме пред Тебе.
21. Не ни отхвърляй заради Твоето име; не унизявай престола на Твоята слава; спомни си, не разваляй Твоя завет с нас.
22. Има ли между суетните езически богове, които да произвеждат дъжд? или може ли небето от само себе си да дава проливен дъжд? не си ли Ти това, Господи, Боже наш? Тебе се надяваме ние, защото Ти твориш всичко това.

ГЛАВА 15.

1. И рече ми Господ: да се изправеха пред лицето Ми дори Моисей и Самуил, душата Ми пак няма да се приклони към тоя народ; отпъди ги от лицето Ми - нека си отидат.
2. Ако пък те попитат: "къде да идем?" - кажи им: тъй казва Господ: който е за смърт, да иде на смърт; и който е за меч, - под меч; и който е за глад, - на глад; и който е за плен, - в плен.
3. И ще напратя върху им четири вида смърт, казва Господ: меч, за да убива, кучета, за да разпокъсват, небесни птици и полски зверове, за да изяждат и изтребват;
4. и ще направя да се озлобят против тях всички земни царства заради Манасия, син на иудейския цар Езекия, за онова, що той извърши в Иерусалим.
5. Защото, кой ще те пожали, Иерусалиме? кой ще изяви състрадание към тебе? и кой ще свърне при тебе да попита, добре ли си?
6. Ти ме остави, казва Господ, отстъпи назад; затова ще простра върху тебе ръката Си и ще те погубя; уморих се да показвам милост.
7. Аз ги отвявам с веячка при портите на страната; лишавам ги от деца, погубвам Моя народ; но те се не връщат от своите пътища.
8. Вдовиците им у Мене са повече от морския пясък; ще напратя върху тях, върху майката на младежите, опустошител по пладне; внезапно ще ги обхване страх и ужас.
9. Лежи изнемощяла тая, която е родила седем, предава дух; още през деня зайде нейното слънце; тя е смутена и посрамена. И останалите от тях ще предам на меч пред очите на враговете им, казва Господ.
10. "Горко ми, моя майко, задето ме роди човек, който се препира и кара с цяла земя! никому не съм давал под лихва, и мене никой не е давал, а всинца ме проклинат."
11. Господ рече: краят ти ще бъде добър, и Аз ще принудя врага да постъпва с тебе добре във време на нещастие и във време на скръб.
12. Може ли желязо да счупи северно желязо и мед?
13. Твоя имот и твоите съкровища ще предам на разграбване, без цена, заради всички твои грехове, във всички твои предели;
14. и ще те изпратя с враговете ти в земя, която не познаваш; защото огън е пламнал в Моя гняв, - ще пламти върху ви.
15. О, Господи! Ти всичко знаеш; спомни си за мене и посети ме, и отмъсти за мене на моите гонители; по Своето дълго търпение недей ме погубва; Ти знаеш, че заради Тебе търпя хули.
16. Намерих Твоите думи и ги погълнах; и Твоето слово ми биде за радост и веселие на сърцето; защото Твоето име е призовано върху мене, Господи, Боже Саваот.
17. Не съм седял в събрание на шегобийци и не се веселих; под тежката върху мене Твоя ръка седях самин, защото Ти ме бе изпълнил с негодувание.
18. Защо е тъй дълготрайна болката ми, и раната ми тъй неизцерима, че не се поддава на лекуване? Нима Ти ще бъдеш за мене като лъжлив извор, като невярна вода?
19. На това тъй рече Господ: ако се обърнеш, ще те възстановя, и ще стоиш пред лицето Ми; и ако извлечеш скъпоценно от нищожно, ще бъдеш като Моите уста. Те сами ще се обръщат към тебе, а не ти ще се обръщаш към тях.
20. И ще те направя за тоя народ силна медна стена; те ще воюват против тебе, ала не ще те надвият, защото Аз съм с тебе, за да те спасявам и избавям, казва Господ.
21. И ще те спася от ръцете на зли и ще те избавя от ръцете на притеснители.

ГЛАВА 16.

1. И биде към мене слово Господне:
2. не си взимай жена, и да нямаш ни синове, ни дъщери на това място.
3. Защото тъй казва Господ за синовете и дъщерите, които ще се родят в това място, и за майките им, които ще ги родят, и за бащите им, които ще ги произведат в тая земя:
4. от тежка смърт ще умрат те и не ще бъдат ни оплакани, ни погребани; ще бъдат тор на земното лице; с меч и с глад ще бъдат изтребени, и труповете им ще бъдат храна на птиците небесни и зверовете земни.
5. Защото тъй казва Господ: не влизай в дома на ония, които тъгуват, и не ходи да плачеш и жалиш с тях; защото Аз отнех от тоя народ Моя мир, милост и съжаление, казва Господ.
6. И ще умрат големи и малки в тая земя; и не ще бъдат погребани, и не ще ги оплакват, нито ще се нараняват, нито ще се стрижат за тях.
7. И не ще разчупват зарад тях хляб в жалейно време, за утеха поради умрелия; и не ще им подадат утешна чаша, да пият за баща си и за майка си.
8. Не влизай също и в къща за пир, да седиш с тях, да ядеш и да пиеш;
9. защото тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: ето, Аз ще прекратя в това място пред ваши очи и във ваши дни глас на радост и глас на веселие, глас на младоженец и глас на невеста.
10. Когато разкажеш на тия люде всички тия думи, и те ти рекат: "защо Господ изрече върху нас цялото това голямо нещастие, и каква е нашата неправда, и кой е нашият грях, що съгрешихме пред нашия Господ Бог?" -
11. тогава речи им: затова, че вашите бащи Ме оставиха, казва Господ, и тръгнаха след други богове, тям служиха и тям се покланяха, а Мене оставиха, и Моя закон не пазиха.
12. А вие постъпвате още по-лошо от бащите си и живеете всеки по упорството на злото си сърце, за да Ме не слушате.
13. Поради това ще ви изхвърля от тая земя в земя, която не познавахте ни вие, ни бащите ви, и там ще служите на други богове денем и нощем; защото Аз няма да окажа милост към вас.
14. Затова ето, идат дни, казва Господ, когато вече не ще казват: "жив е Господ, Който изведе Израилевите синове из Египетската земя",
15. а - "жив е Господ, Който изведе Израилевите синове из северната земя и из всички земи, в които ги бе прогонил", защото ще ги върна в земята им, която дадох на отците им.
16. Ето, Аз ще пратя много рибари, казва Господ, и ще ги ловят; а после ще пратя много ловци, и те ще ги спогнат от всяка планина и от всеки хълм и от скалните проломи.
17. Защото Моите очи са върху всички техни пътища; те не са скрити от Моето лице, и тяхната неправда не е скрита от очите Ми.
18. И ще им въздам преди всичко за тяхната неправда и за техния двоен грях, защото оскверниха земята Ми, с труповете на мръсотиите си и с гнусотиите си напълниха наследието Ми.
19. Господи! сило моя, крепост моя и прибежище мое в скръбен ден! При Тебе ще дойдат народите от земните краища и ще кажат: само лъжа наследиха нашите бащи, суета и това, от което няма никаква полза.
20. Може ли човек да си направи богове, които впрочем не са богове?
21. Затова ето, Аз ще им покажа сега, ще им покажа Своята ръка и Своята мощ, и ще узнаят, че името Ми е Господ.

ГЛАВА 17.

1. Грехът на Иуда е написан с желязно длето, с диамантно острие е начертан върху скрижалите на сърцето им и върху роговете на техните жертвеници.
2. Като за свои синове те си спомнят за своите жертвеници и за своите дъбрави край зелени дървета, на високи хълмове.
3. Моята планина в полето, имота ти и всички твои съкровища ще предам на разграбване, и всички твои оброчища - за твоите грехове във всички твои предели.
4. И ти чрез себе си ще се лишиш от наследието си, що ти бях дал, и ще те дам в робство на твоите врагове, в земя, която ти не познаваш, защото вие разпалихте огъня на гнева Ми; той ще гори вечно.
5. Тъй казва Господ: проклет оня човек, който се надява на човек и плът прави своя опора, и чисто сърце страни от Господа.
6. Той ще бъде като мирика в пустиня и не ще види, кога дойде доброто, и ще се засели в горещи пустинни места, в земя безплодна и необитаема.
7. Благословен оня човек, който се надява на Господа, и комуто надеждата е Господ.
8. Защото той ще бъде като дърво, посадено при води и което пуска корените си край потока; не знае то, кога настава пек; листата му са зелени, и във време на суша то се не бои и не престава да дава плод.
9. Лукаво е човешкото сърце повече от всичко и съвсем е покварено; кой ще го узнае?
10. Аз, Господ, прониквам в сърцето и изпитвам вътрешностите, за да въздам всекиму според пътя му и според плодовете на делата му.
11. Яребица лежи върху яйца, които не е снесла: такъв е оня, който с неправда придобива богатство; той ще го остави в половината на дните си, и ще остане глупец при свършека си.
12. Престолът на славата, възвишен отначало, е място на нашето освещение.
13. Ти, Господи, си Израилева надежда; всички, които Те оставят, ще се посрамят. "Които отстъпват от Мене, ще бъдат на пръст написани, защото оставиха Господа, извора на жива вода."
14. Изцели ме, Господи, - и изцелен ще бъда; спаси ме, - и спасен ще бъда; защото Ти си моя хвала.
15. Ето, те ми казват: "де е словото Господне? нека дойде!"
16. Аз не бързах да стана пастир у Тебе и не желах бедствения ден, Ти знаеш това; каквото е излязло из устата ми, е открито пред Твоето лице.
17. Не бъди страшен за мене, Ти си моя надежда в ден на неволя.
18. Нека се посрамят моите гонители, но аз не ще се посрамя; нека се разтреперят, но аз не ще се разтреперя; напрати върху тях злочест ден и съкруши ги с двойно съкрушение.
19. Тъй ми каза Господ: иди и застани при портите на синовете народни, през които влизат иудейските царе и през които излизат, и при всички иерусалимски порти,
20. и казвай им: царе иудейски, цяла Иудео и всички иерусалимски жители, които влизате през тия порти, чуйте словото Господне.
21. Тъй казва Господ: пазете душите си и не носете товар в съботен ден и не го внасяйте през иерусалимските порти,
22. и не изнасяйте товар от къщите си в съботен ден и не вършете никаква работа, но светете съботния ден тъй, както съм заповядал на вашите бащи,
23. които впрочем не послушаха и не дадоха ухо, но станаха твърдоглави, за да не слушат и приемат поука.
24. И ако Ме послушате, казва Господ, да не носите товар в съботен ден през портите на тоя град и осветявате съботата, не вършейки тоя ден никаква работа,
25. то през портите на тоя град ще влизат царе и князе, които седят на Давидовия престол, които се возят на колесници и на коне, те и князете им, иудеи и Иерусалимски жители, и тоя град ще бъде вечно обитаем.
26. И ще дохождат из градовете иудейски, из иерусалимските околности и из Вениаминовата земя, от равнини, от планини и от юг, и ще принасят всесъжение и жертва, хлебен принос, ливан и благодарствени жертви в дома Господен.
27. Ако пък не Ме послушате, за да осветявате съботния ден и да не носите товар, кога влизате в иерусалимските порти в съботен ден, то ще запаля огън в портите му, - и той ще погълне иерусалимските чертози и не ще изгасне.

ГЛАВА 18.

1. Слово, което биде към Иеремия от Господа:
2. стани, та слез в дома на грънчаря, и там ще ти явя Моите думи.
3. И слязох в дома на грънчаря, и ето, той работеше своята работа на колелото.
4. И съдът, който грънчарят правеше от глина, се развали в ръцете му; и той изново направи от него друг съд, какъвто му текна да направи.
5. И биде слово Господне към мене:
6. доме Израилев, не мога ли постъпи с вас, както тоя грънчар? казва Господ. Ето, каквото е глината в ръцете на грънчаря, това сте и вие в Моите ръце, доме Израилев.
7. Понякога Аз кажа за някой народ и царство, че ще го изкореня, съкруша и погубя;
8. но ако тоя народ, върху който съм изрекъл това, се обърне от лошите си дела, Аз отлагам злото, що съм намислил да му сторя.
9. А понякога кажа за някой народ и царство, че ще го устроя и утвърдя;
10. но ако той върши зло пред Моите очи и не слуша гласа Ми, ще отменя доброто, с което съм искал да го облагодетелствувам.
11. И тъй, кажи на мъжете Иудини и на жителите иерусалимски: тъй казва Господ: ето, Аз ви готвя зло и кроя нещо против вас; затова обърнете се всеки от лошия си път и изправете пътищата си и постъпките си.
12. Но те казват: "не се надявай; ние ще си живеем, според както си щем, и ще постъпваме всеки според упорството на злото си сърце."
13. Затова тъй казва Господ: попитайте между народите, чувал ли е някой нещо подобно? твърде гнусни дела извърши Израилевата девица.
14. Напуска ли си ливанският сняг планинската скала? и пресекват ли по други места течащите студени води?
15. А Моят народ Ме остави; те кадят на суетните, препънаха се в пътищата си, оставиха древните пътища, за да ходят по пътеки, по непрокаран път,
16. за да направят земята си ужас, постоянна гавра, тъй че всеки, който минава през нея, ще се слиса и ще поклати глава.
17. Като източен вятър ще ги пръсна пред вражето лице; гърбом, а не с лице ще се обърна към тях в деня на тяхната неволя.
18. А те казаха: "дойдете да направим заговор против Иеремия; защото не е изчезнал закон у свещеника и съвет у мъдрия и думи у пророка; дойдете да го поразим с език и да не внимаваме на думите му".
19. Послушай ме, Господи, и чуй гласа на моите противници.
20. Трябва ли да се връща зло за добро? а те копаят яма за душата ми. Спомни си, че стоя пред Твоето лице, за да говоря добро за тях, за да отвърна от тях Твоя гняв.
21. И тъй, предай синовете им на глад и подложи ги на меч; да бъдат жените им бездетни и вдовици, мъжете им да бъдат със смърт поразени, и младежите им - умъртвени с меч на война.
22. Да се чува от къщите им писък, кога внезапно напратиш върху им полковете; защото те копаят яма, за да ме хванат, и тайно поставиха примка за нозете ми.
23. Но Ти, Господи, знаеш всичките им заговори против мене, за да ме умъртвят; недей прощава неправдите им, и греха им недей изглажда пред лицето Си; да бъдат повалени пред Тебе; действувай против тях, кога си гневен.

ГЛАВА 19.

1. Тъй рече Господ: иди, купи глинена стомна от грънчаря; и вземи със себе си най-старите от народа и свещеническите старейшини,
2. и излез в долината на Еномовите синове, която е пред Харшитски порти, и обяви там думите, които ще ти кажа,
3. и речи: царе иудейски и жители иерусалимски, чуйте словото Господне! Тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: ето, Аз ще напратя върху това място нещастие, - който чуе за него, ще му писнат ушите,
4. задето Ме оставиха и чуждо направиха това място и кадят в него на други богове, които не познаваха ни те, ни бащите им, ни иудейските царе; напълниха това място с невинна кръв
5. и издигнаха оброчища Ваалу, за да горят синовете си с огън за всесъжение Ваалу, което Аз не съм заповядвал, не съм говорил, и което и наум не Ми е идвало;
6. затова ето, идат дни, казва Господ, когато това място не ще се вече нарича Тофет или долина на Еномовите синове, но долина за убиване.
7. И ще унищожа съвета на Иуда и на Иерусалим в това място и ще ги поразя с меч пред лицето на враговете им и с ръката на тия, които искат душата им, и ще дам труповете им за храна на птиците небесни и на зверовете земни.
8. И ще направя тоя град ужас и гавра; всеки, който минува през него, ще се слиса и ще подсвирне, гледайки многото му рани.
9. И ще ги нахраня с плътта на синовете им и с плътта на дъщерите им; и всеки ще яде плътта на своя ближен, намирайки се в обсада и в утеснение, когато ги притиснат враговете им и ония, които искат душата им.
10. И строши стомната пред очите на мъжете, които ще дойдат с тебе,
11. и кажи им: тъй казва Господ Саваот: тъй ще съкруша тоя народ и тоя град, както е строшен тоя грънчарски съд, който вече не може да стане цял, и ще ги погребват в Тофет, по нямане място за погребване.
12. Тъй ще постъпя с това място, казва Господ, и с неговите жители; и тоя град ще направя подобен на Тофет.
13. И къщите на Иерусалим и къщите на иудейските царе ще бъдат - като мястото Тофет - нечисти, защото върху покрива на всички къщи кадят на цялото воинство небесно и извършват възлияния на чужди богове.
14. И дойде Иеремия от Тофет, дето Господ го бе пращал да пророкува, и застана в двора на дома Господен и каза на целия народ:
15. тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: ето, ще напратя върху тоя град и върху всички техни градове цялото нещастие, което изрекох против него, защото те са твърдоглави и не слушат Моите думи.

ГЛАВА 20.

1. Когато Пасхор, Емеров син, свещеник и надзорник в дома Господен, чу, че Иеремия изговорил пророчески тия думи,
2. той удари пророка Иеремия и го тури в клада, що беше до горните порти Вениаминови при дома Господен.
3. Ала на другия ден Пасхор освободи Иеремия от кладата, и Иеремия му рече: не Пасхор * те нарече Господ, а Магор Мисавив *.
4. Защото тъй казва Господ: ето, ще те направя ужас за тебе самия и за всички твои приятели, и ще паднат от меча на враговете си, и очите ти ще видят това. И цял Иуда ще предам в ръцете на вавилонския цар, който ще ги откара във Вавилон и с меч ще ги порази.
5. И ще предам всичкото богатство на тоя град, целия му имот и всичките му скъпоценности; и всичките съкровища на царете иудейски ще дам в ръцете на враговете им, които ще ги разграбят, ще ги вземат и ще ги отнесат във Вавилон.
6. И ти, Пасхоре, и всички, които живеят в твоята къща, ще отидете в плен; и ще отидеш във Вавилон - там ще умреш и там ще бъдеш погребан, ти и всички твои приятели, на които ти лъжливо пророкува!
7. Ти, Господи, ме увличаше, - и аз съм увлечен; Ти си по-силен от мене - и надви, и аз всеки ден съм за присмех, всеки се гаври с мене.
8. Защото, щом заговоря, - викам за насилие, викам за разорение, понеже словото Господне стана за мене безчестие и всекидневен присмех.
9. И си спомних: няма да напомням за Него, нито ще говоря вече в Негово име; но в сърце ми беше като че ли разпален огън, заключен в костите ми, и аз се измъчих да го задържам, и - не можах.
10. Защото аз слушах шушукане от мнозина, заплаха - отвред: заявете, казваха те, и ние ще го обвиним. Всички, които живяха с мене в мир, ме дебнат, не ще ли се спъна: "може би, казват, той ще се улови, и ние ще го надвием и ще му отмъстим".
11. Но с мене е Господ като силен ратоборец; затова моите гонители ще се спънат и не ще надвият; твърде много ще се посрамят, защото постъпваха неразумно; посрамата ще бъде вечна, никога не ще бъде забравена.
12. Господи на силите! Ти изпитваш праведния и виждаш вътрешността и сърцето. Дай да видя Твоето отмъщение над тях, защото Теб поверих делото си.
13. Пейте Господу, хвалете Господа, защото Той спасява душата на бедния от ръцете злодейски.
14. Проклет да е денят, в който се родих; денят, в който ме роди майка ми, да не бъде благословен!
15. Проклет да е човекът, който е занесъл вест на баща ми и е казал: "роди ти се син" и с това го е много зарадвал.
16. И да стане с тоя човек, каквото с градовете, които Господ разруши и не пожали; да чува той утрин писък и на пладне - ридание,
17. задето ме не уби в самата утроба - тъй че майка ми да станеше мой гроб, и утробата й да останеше вечно бременна.
18. За какво съм излязъл из утробата, за да гледам мъки и скърби, и дните ми да изминават в безславие?
* "Мир отвред".
* "Ужас отвред".

ГЛАВА 21.

1. Слово, което биде от Господа към Иеремия, когато цар Седекия изпрати до него Пасхора, Молхиевия син, и свещеник Софония, син на Маасея, за да му кажат:
2. "попитай Господа за нас, защото вавилонският цар Навуходоносор воюва против нас; може би, Господ ще направи с нас някое от Своите чудеса, за да се оттегли оня от нас."
3. И рече им Иеремия: това кажете на Седекия:
4. тъй казва Господ, Бог Израилев: ето Аз ще обърна назад военните оръжия, които са във вашите ръце, с които се биете с вавилонския цар и с халдейците, които ви обсаждат извън стените, и ще ги събера сред тоя град;
5. и Сам ще воювам против вас с простряна ръка и с яка мишца, с гняв и с ярост и с голямо негодуване;
6. и ще поразя всичко, що живее в тоя град - и човеци, и добитък; от лют мор ще измрат те.
7. А след това, казва Господ, иудейския цар Седекия, слугите му, народа и избавените в тоя град от мор, от меч и от глад ще предам в ръцете на Навуходоносора, вавилонския цар, в ръцете на враговете им и в ръцете на ония, които искат душата им; и той ще ги порази с остър меч и не ще ги пощади, не ще пожали и не ще се смили.
8. И кажи на тоя народ: тъй казва Господ: ето, Аз ви предлагам път към живот и път към смърт:
9. който остане в тоя град, ще умре от меч, от глад и от мор, а който излезе и се предаде на халдейците, които ви обсаждат, ще бъде жив, и душата му ще му бъде вместо печалба;
10. защото Аз обърнах лицето Си против тоя град, казва Господ, за зло, а не за добро; той ще бъде предаден в ръцете на вавилонския цар, и тоя ще го с огън изгори.
11. И към дома на иудейския цар кажи: слушайте словото Господне:
12. доме Давидов! тъй казва Господ: от ранно утро извършвайте съд и оттървайте обидения от ръцете на обидника, за да не избухне като огън Моята ярост и да не се разпали поради вашите зли дела дотам, че никой да не може го угаси.
13. Ето, Аз съм против тебе, жителко на долината, скало в равнината, казва Господ, против вас съм, които казвате: "кой ще излезе против нас и кой ще влезе в нашите жилища?"
14. Но Аз ще ви накажа според плодовете на делата ви, казва Господ, и ще запаля огън във вашата гора, който ще погълне всичко около нея.

ГЛАВА 22.

1. Тъй рече Господ: слез в дома на иудейския цар, кажи това слово
2. и речи: изслушай словото Господне, царю иудейски, който седиш на Давидовия престол, - и ти и твоите слуги и твоите люде, които влизат през тия порти.
3. Тъй казва Господ: извършвайте съд и правда и оттървайте обидения от ръцете на притеснителя, не обиждайте и не притеснявайте пришълец, сирак и вдовица, и не проливайте невинна кръв на това място.
4. Защото, ако изпълнявате това слово, през портите на тоя дом ще влизат царе, които седят вместо Давида на престола му, които се возят на колесница и на коне, - те и слугите им и людете им.
5. Ако пък не послушате тия думи, кълна се в Мене, казва Господ, че тоя дом ще запустее.
6. Защото тъй казва Господ за дома на иудейския цар: ти си за Мене Галаад и ливански връх; но Аз ще направя тебе пустиня, и градовете ти - необитаеми;
7. и ще приготвя против тебе изтребители, всеки със своето оръжие - и те ще изсекат най-хубавите твои кедри и ще ги хвърлят в огън.
8. И много народи ще преминават през тоя град и ще казват един другиму: "защо Господ тъй постъпи с тоя голям град?"
9. И ще отговорят: за това, че те оставиха завета на Господа, своя Бог, и се покланяха на други богове и тям служиха.
10. Не плачете за умрелия и не жалете за него; но горко плачете за оногова, който отива в плен, защото той вече няма да се върне и няма да види родината си.
11. Защото тъй казва Господ за Салума, син на иудейския цар Иосия, който царува след баща си Иосия и който излезе из това място: той вече няма да се върне тук,
12. но ще умре там, дето го откараха пленник, и вече няма да види тая земя.
13. Горко ономува, който гради своя дом с неправда и своите горници - с беззаконие, който принуждава ближния си да работи даром и не му дава платата му,
14. който казва: ще си построя голяма къща и широки горници, и който си отваря прозорци, обковава ги с кедър и багри с червена боя.
15. Мислиш ли цар да станеш, като си се обградил с кедър? Баща ти яде и пи, но върши съд и правда, и затова му беше добре.
16. Той разглеждаше делото на беден и на сиромах, и затова му беше добре. Не значи ли това, да Ме познаваш? казва Господ.
17. Но твоите очи и твоето сърце са обърнати само към корист за себе си и към проливане невинна кръв, за да притесняваш и насиляш.
18. Затова тъй казва Господ за Иоакима, син на иудейския цар Иосия: няма да го оплакват: "уви, брате!" и: "уви, сестро!" Няма да го оплакват: "уви, господарю!" и: "уви, негово величие!"
19. Като осел ще бъде той погребан: ще го изкарат и ще го хвърлят далеч от иерусалимските порти.
20. Качи се на Ливан и викай, издигни гласа си на Васан и викай от Аварим, защото погубени са всички твои приятели.
21. Аз ти говорих през твоето добруване; но ти каза: няма да послушам. Такова беше твоето поведение още от младини, че ти не слуша гласа Ми.
22. Всички твои пастири вятър ще отнесе, и твоите приятели в плен ще отидат, - и тогава ти ще бъдеш посрамен и постиден за всички твои злодеяния.
23. Ти, който живееш на Ливан, който си свил гнездо в кедрите! колко окаян ще бъдеш, кога те постигнат мъки като болки на жена, кога ражда!
24. Жив съм Аз, каза Господ: да беше иудейският цар Иехония, Иоакимовият син, пръстен на дясната Ми ръка, и оттам ще те откъсна
25. и ще те предам в ръцете на ония, които искат душата ти, и в ръцете на ония, от които се боиш, в ръцете на вавилонския цар Навуходоносора и в ръцете на халдейци;
26. и ще изхвърля тебе и майка ти, която те е родила, в чужда земя, дето не сте се родили, и там ще умрете;
27. а в земята, дето душата им ще желае да се върне, там няма да се върнат.
28. "Нима тоя човек, Иехония, е създание презряно, отхвърлено? или той е негодна съдина? защо са те изхвърлени - той и племето му - и хвърлени в земя, която не са познавали?"
29. О, земьо, земьо, земьо! слушай словото Господне.
30. Тъй казва Господ: запишете тоя човек като лишен от деца, като човек, злополучен в дните си, защото вече никой от племето му не ще седи на Давидовия престол и не ще владее в Иудея.

ГЛАВА 23.

1. Горко на пастирите, които погубват и разпъждат овците на Моето паство! казва Господ.
2. Затова тъй казва Господ, Бог Израилев, към пастирите, които пасат моя народ: вие разпръснахте Моите овци, прокудихте ги и не се грижите за тях; ето, Аз ще ви накажа за злите ви деяния, казва Господ.
3. И ще събера остатъка от Моето стадо из всички земи, където бях ги изгонил, и ще ги върна в кошарите им, - и ще се плодят и размножават.
4. И ще поставя над тях пастири, които ще ги пасат, и те вече не ще се боят и плашат и не ще се губят, казва Господ.
5. Ето, настъпват дни, казва Господ, - и ще въздигна на Давида праведна Младочка, и ще се възцари Цар, Който ще постъпва мъдро и ще върши съд и правда на земята.
6. В Негови дни Иуда ще се спаси, и Израил ще живее безопасно; и ето - Неговото име, с което ще Го наричат: "Господ - наше оправдание!"
7. Затова ето, настъпват дни, казва Господ, когато вече не ще говорят: "жив Господ, Който изведе Израилевите синове из Египетската земя",
8. а: "жив Господ, Който изведе и Който доведе племето на Израилевия дом от северната земя и от всички земи, където ги бе изгонил", и ще живеят в земята си.
9. За пророците. Сърцето ми се къса в мене, всичките ми кости се тресат; аз съм като пиян, като човек, комуто е надвило виното, заради Господа и заради Неговите свети думи,
10. защото земята се напълни с прелюбодейци, защото земята плаче от проклятие; изсъхнаха пустинни пасбища, защото стремежът им е зло, и силата им - неправда;
11. защото и пророк и свещеник са лицемерци; дори и в Моя дом Аз намерих нечестието им, казва Господ.
12. Затова пътят им ще бъде като плъзгави места в тъмнина: ще ги бутнат, - и те ще паднат там; защото Аз ще напратя върху тях бедствие в годината, когато ги посетя, казва Господ.
13. И у пророците на Самария Аз видях безумие; те пророкуваха в името на Ваала - и въведоха в заблуда Моя народ Израиля.
14. Но у пророците на Иерусалим виждам нещо ужасно: те прелюбодействуват и ходят в лъжа, подкрепят ръцете на злодейци, та никой да се не отвърне от нечестието си; те всички са пред Мене като Содом, и жителите му - като Гомора.
15. Затова тъй казва Господ Саваот за пророците: ето, ще ги нахраня с пелин и ще ги напоя с жлъчна вода, защото от иерусалимските пророци се разнесе нечестието по цяла земя.
16. Тъй казва Господ Саваот: не слушайте думите на пророците, които ви пророкуват: те ви лъжат, разказват измислици от сърцето си, а не това, що иде от уста Господни.
17. Те постоянно говорят на ония, които Ме не зачитат: "Господ рече: мир ще имате". И всекиму, който ходи по упорството на сърцето си, казват: "зло не ще ви сполети".
18. Защото кой е стоял в съвета на Господа и е виждал и слушал словото Му? Кой се е вслушвал в словото Му - и го е чул?
19. Ето, иде буря Господня с ярост, буря страшна, и ще се свие върху главата на нечестивците.
20. Гневът на Господа не ще се отвърне, докле Той не извърши и докле не изпълни намеренията на сърцето Си; в последните дни ясно ще разберете това.
21. Аз не съм пращал тия пророци, те сами са се разтичали; Аз не съм им говорил, а те пророкуваха.
22. Ако те биха стояли в Моя съвет, то щяха да обявят на Моя народ думите Ми и щяха да ги отклоняват от лошия им път и от лошите им дела.
23. Нима Аз съм Бог само отблизо, казва Господ, а не Бог и отдалеч?
24. Може ли се скри човек на тайно място, дето Аз не бих го видял? казва Господ. Не изпълням ли Аз небе и земя? казва Господ.
25. Аз слушах, какво говорят пророците, които в Мое име пророкуват лъжа. Те казват: "присъни ми се, присъни ми се".
26. Дълго ли ще трае това в сърцето на пророците, които пророкуват лъжа, които пророкуват измама от сърцето си?
27. Мислят ли те чрез своите сънища, които разказват един другиму, да доведат Моя народ дотам, че да забрави името Ми, както бащите им забравиха името Ми заради Ваала?
28. Пророк, който е видял сън, нека го и разказва като сън, а у когото е Моето слово, нека говори вярно словото Ми. Какво общо има мекина с чисто зърно? казва Господ.
29. Моето слово не е ли като огън, казва Господ, и не е ли като чук, който разбива скала?
30. Затова ето, Аз съм против пророците, казва Господ, които крадат думите Ми един от други.
31. Ето, Аз съм против пророците, казва Господ, които боравят със свой език, а казват: "Той рече".
32. Ето, Аз съм против пророците на лъжливи сънища, казва Господ, които ги разказват и чрез свои измами и лъстене заблуждават Моя народ, когато Аз не съм ги пращал, нито съм им заповядвал, и те не принасят никаква полза на тоя народ, казва Господ.
33. Ако те попита тоя народ, или пророк, или свещеник: "какво е бремето от Господа", ти им кажи: "какво бреме? Аз ще ви напусна, казва Господ".
34. Ако пророк, или свещеник, или народ каже: "бреме от Господа", Аз ще накажа тоя човек и дома му.
35. Тъй говорете един другиму и брат брату: "какво отговори Господ?" или: "какво каза Господ?"
36. а тая дума: "бреме от Господа", занапред не употребявайте: защото на такъв човек бреме ще бъде думата му, понеже вие изопачавате думите на живия Бог, Господа Саваота, нашия Бог.
37. Тъй казвай на пророка: "какво ти отговори Господ?" или: "какво каза Господ?"
38. Ако пък все още казвате: "бреме от Господа", то тъй казва Господ: задето говорите тая дума: "бреме от Господа", когато Аз съм пратил да ви кажат: не говорете: "бреме от Господа", -
39. затова ето, Аз ще ви забравя съвсем, ще ви оставя, и ще отхвърля от лицето Си тоя град, който дадох вам и на отците ви,
40. и ще туря върху вас вечен позор и вечно безчестие, което не ще се забрави.

ГЛАВА 24.

1. Господ ми показа: и ето, две кошници със смокини, турени пред храма Господен, - след като вавилонският цар Навуходоносор изведе из Иерусалим пленени иудейския цар Иехония, Иоакимов син, и иудейските князе с дърводелците и ковачите и ги отведе във Вавилон:
2. едната кошница беше със смокини твърде добри, каквито биват ранните смокини, а другата кошница - със смокини, твърде лоши, които поради лошавината им не можеха да се ядат.
3. И попита ме Господ: що виждаш, Иеремие? - Аз отговорих: смокини; добрите смокини са твърде добри, а лошите - твърде лоши, тъй че не могат да се ядат, защото са твърде лоши.
4. И биде към мене слово Господне:
5. тъй казва Господ, Бог Израилев: като тия добри смокини Аз ще припозная добри иудейските преселници, които Аз изпратих от това място в Халдейската земя;
6. и ще обърна към тях Моите очи за тяхно добро и ще ги върна в тая земя, и ще ги уредя, а не съсипя, и ще ги посадя, а не изкореня;
7. и ще им дам сърце, да Ме познават, че Аз съм Господ, и те ще бъдат Мой народ, Аз пък ще бъда техен Бог; защото те ще се обърнат към Мене с все сърце.
8. А за лошите смокини, които и не могат да се ядат поради лошавината им, тъй казва Господ: такива Аз ще направя иудейския цар Седекия и князете му и другите иерусалимци, които остават в тая земя и които живеят в Египетската земя;
9. и ще ги предам за озлобение и за тежко страдание във всички земни царства, за поругание, за приказ, за присмех и за проклятие по всички места, където ще ги прогоня.
10. И ще напратя върху тях меч, глад и мор, докле ги не изтребя от земята, която дадох тям и на отците им.

ГЛАВА 25.

1. Слово, което биде към Иеремия за цял иудейски народ, в четвъртата година на иудейския цар Иоакима, Иосиев син, - тая беше първа година на вавилонския цар Навуходоносора, -
2. и което пророк Иеремия изрече към цял иудейски народ и към всички иерусалимски жители, като каза:
3. от тринайсетата година на иудейския цар Иосия, син Амонов, до днес, - ето вече двайсет и три години, - биде към мене слово Господе, и аз от ранно утро ви говорих, - и вие не послушахте.
4. Господ праща при вас всички Свои раби - пророците, от ранно утро праща, - и вие не послушахте и не наклонявахте ухо да слушате.
5. Вам казваха: "отвърнете се всеки от лошия си път и от лошите си дела и живейте в земята, която Господ даде вам и на вашите отци от века до века;
6. и не ходете след други богове, да им служите и да им се покланяте, и не Ме разгневявайте с делата на ръцете си, и не ще ви сторя зло".
7. Но вие Ме не послушахте, казва Господ, и Ме гневихте с делата на ръцете си, за зло на себе си.
8. Затова тъй казва Господ Саваот: задето не послушахте Моите думи,
9. ето, Аз ще пратя и ще взема всички северни племена, казва Господ, и ще пратя до вавилонския цар Навуходоносора, Моя раб, и ще ги доведа против тая земя и против жителите й и против всички околни народи; и съвсем ще ги изтребя и ще ги направя за ужас, за присмех и вечно запустение.
10. И ще прекратя у тях глас на радост и глас на веселие, глас на младоженец и глас на невеста, звук от воденични камъни и светлина от светило.
11. И цялата тая земя ще стане пустиня и ужас; и тия народи ще служат на вавилонския цар седемдесет години.
12. И когато се изпълнят седемдесет години, ще накажа вавилонския цар и онзи народ, казва Господ, за тяхното нечестие, и Халдейската земя, и ще я направя вечна пустиня.
13. И ще изпълня над тая земя всички Мои думи, които съм изрекъл против нея, всичко написано в тая книга, което Иеремия пророчески изрече против тия народи.
14. Защото и тях ще поробят многобройни народи и велики царе; и Аз ще им въздам според техните постъпки и според делата на ръцете им.
15. Защото тъй ми каза Господ, Бог Израилев: вземи из ръката Ми тая чаша с вино от ярост и напои от нея всички народи, при които те пращам.
16. И те ще пият - и ще политат и ще обезумеят, щом видят меча, който Аз ще пратя против тях.
17. И взех чашата из ръката Господня и напоих от нея всички народи, при които Господ ме прати:
18. Иерусалим и иудейските градове, и царете му и князете му, за да ги опустоша и направя ужас, присмех и проклятие, както се вижда сега,
19. фараона, египетския цар, слугите му, князете му и целия му народ,
20. целия смесен народ, и всички царе на земя Уц, и всички царе на Филистимската - земя, Аскалон и Газа, Екрон и остатъците на Азот,
21. Едома, Моава и Амоновите синове,
22. всички царе на Тир и всички царе на Сидон, царете над островите, които са отвъд морето,
23. Дедана, Тема, Буза и всички, които стрижат скулуфите си,
24. всички царе на Арабия и всички царе на разноплеменните народи, които живеят в пустинята,
25. всички царе на Зимврия и всички царе на Елам, всички царе на Мидия,
26. всички царе на север, близки един до друг и далечни, и всички земни царства, що са по лицето на земята, а царят на Сесах ще пие след тях.
27. И кажи им: тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: пийте и се опийте, и повръщайте и паднете, и не ставайте, кога видите меча, който ще пратя против вас.
28. Ако пък се откажат да вземат чашата из ръката ти, за да пият, то кажи им: тъй казва Господ Саваот: непременно ще пиете.
29. Защото, ето на тоя град, над който се призова Моето име, Аз почвам да нанасям нещастие; та вие ли ще останете ненаказани? Не, не ще останете ненаказани; защото Аз призовавам меч против всички, що живеят на земята, казва Господ Саваот.
30. Затова пророкувай им всички тия думи и им кажи: Господ ще прогърми от висинето и от Своето свето жилище ще издигне глас; страшно ще прогърми против Своето селище; както ония, що тъпчат в лин, ще извика против всички, що живеят по земята.
31. Шумът ще достигне земните краища, защото Господ се бори с народите: Той ще се съди с всяка плът, нечестивите ще предаде на меч, казва Господ.
32. Тъй казва Господ Саваот: ето, нещастието ще минава от народ към народ, и голям вихър ще се подигне от краищата земни.
33. И в оня ден поразени от Господа ще има от единия край на земята до другия; те не ще бъдат оплакани, нито прибрани и погребани, ще бъдат тор по земното лице.
34. Ридайте, пастири, и стенете, и посипете се с пепел, вождове на стадото: защото се изпълниха дните ви, за да бъдете заклани и разпилени, и ще паднете като скъпа съдина.
35. И не ще има убежище за пастирите и спасение - за вождовете на стадото.
36. Чува се писък от пастирите и ридание - от вождовете на стадото, понеже Господ опустоши пасбищата им.
37. Яростта на Господния гняв изтребя мирните селища.
38. Той остави жилището Си като лъв; и земята им стана пустиня от яростта на опустошителя и от пламенния Му гняв.

ГЛАВА 26.

1. В начало на царуването на иудейския цар Иоакима, Иосиев син, биде такова слово от Господа:
2. тъй казва Господ: застани в двора на Господния дом и кажи към всички градове на Иудея, които дохождат да се поклонят в Господния дом, всички ония думи, каквито ще ти заповядам да им кажеш; ни дума да не пропуснеш.
3. Може би, те ще послушат и ще се отвърнат всеки от лошия си път, и тогава Аз ще отменя бедствието, което мисля да им изпратя за лошите им работи.
4. И речи им: тъй казва Господ: ако Ме не послушате, и не ходите по Моя закон, който съм ви дал,
5. и не внимавате в думите на Моите раби - пророците, които пращам при вас, пращам ги от ранно утро, и които вие не слушате, -
6. то с тоя дом ще направя същото, каквото - със Силом, и тоя град ще предам за проклятие на всички земни народи.
7. Свещеници и пророци и цял народ слушаха Иеремия, когато говореше тия думи в дома Господен.
8. И когато Иеремия каза всичко, що Господ бе му заповядал да каже на целия народ, тогава свещениците и пророците и целият народ го хванаха и рекоха: "ти трябва да умреш;
9. защо пророкуваш в името на Господа и казваш: и тоя дом ще стане като Силом, и тоя град ще запустее, ще остане без жители?" И целият народ се струпа около Иеремия в дома Господен.
10. Когато иудейските князе чуха това, дойдоха от царския дом в дома Господен и седнаха при входа на новите порти на дома Господен.
11. Тогава свещениците и пророците рекоха тъй на князете и на целия народ: "тоя човек трябва да бъде осъден на смърт, защото пророкува против тоя град, както чухте с ушите си!"
12. И рече Иеремия на всички князе и на целия народ: "Господ ме прати да пророкувам против тоя дом и против тоя град всички тия думи, що чухте;
13. и тъй, оправете вашите пътища и вашите дела и послушайте гласа на Господа, вашия Бог, и Господ ще отмени бедствието, което изрече против вас;
14. а колкото за мене, - ето, аз съм във ваши ръце; правете с мене, каквото ви се стори добро и справедливо;
15. само знайте добре, че, ако ме умъртвите, невинна кръв ще вземете върху себе си и върху тоя град и върху жителите му; защото наистина Господ ме прати при вас да кажа на ушите ви всички тия думи."
16. Тогава князете и целият народ рекоха на свещениците и на пророците: тоя човек не подлежи на смъртна присъда, защото той ни говори в името на Господа, нашия Бог.
17. И някои местни старейшини станаха и казаха към цялото събрание народно:
18. "Михей Мораститец пророкува в дните на иудейския цар Езекия, и говори на целия иудейски народ: тъй казва Господ Саваот: Сион ще бъде разоран като нива, и Иерусалим ще стане куп развалини, и планината на тоя дом - като горист хълм.
19. Умъртви ли го заради това иудейският цар Езекия и цял Иуда? Не уплаши ли се тоя от Господа и не моли ли Господа? и Господ отмени бедствието, което беше изрекъл против тях; а ние да навлечем ли такова голямо зло на душите си?
20. Пророкува в името на Господа и някой си Урия, син на Шемая, от Кариатиарим, - пророкува и против тоя град, и против тая земя със същите думи, както Иеремия.
21. Когато чу думите му цар Иоаким и всички негови велможи и всички князе, царят поиска да го умъртви. Като чу това, Урия се уплаши и побягна, и се отдалечи в Египет.
22. Но цар Иоаким прати и в Египет люде: Елиатана, Ахборовия син, и други с него.
23. И изведоха Урия из Египет и доведоха го при цар Иоакима, и той го умъртви с меч и хвърли трупа му на простонародните гробища."
24. Но ръката на Сафановия син Ахикама опази Иеремия и не го даде в ръцете на народа да го убие.

ГЛАВА 27.

1. В начало на царуването на иудейския цар Иоакима *, Иосиев син, биде от Господа това слово към Иеремия:
2. тъй ми рече Господ: направи си окови и хомот и си ги тури на шията;
3. и прати също такива на идумейския цар, на моавитския цар, на царя на Амоновите синове, на тирския цар и на сидонския цар, по пратеници, които са дошли в Иерусалим при иудейския цар Седекия,
4. и поръчай им да кажат на господарите си: тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: тъй кажете на вашите господари:
5. Аз сътворих земята, човека и животните, които са по земното лице, с великата Си мощ и с пространната Си мишца, и я предадох, комуто Ми бе благоугодно.
6. И сега Аз предавам всички тия земи в ръката на вавилонския цар Навуходоносора, Мой раб, дори и полските зверове му придавам, за да му служат.
7. И всички народи ще служат нему и на сина му, и на внука му, докле дойде време, и на земята му, и на самия него; и ще му служат много народи и велики царе.
8. И ако някой народ и царство не иска да служи на вавилонския цар Навуходоносора и не ще наведе врат под хомота на вавилонския цар, - тоя народ Аз ще накажа с меч, с глад и с мор, казва Господ, докле ги не изтребя чрез ръката му.
9. И вие не слушайте вашите пророци и вашите гадатели, вашите съновидци, вашите магьосници и вашите звездобройци, които ви казват: "няма да служите на вавилонския цар".
10. Защото те ви пророкуват лъжа, за да ви отдалечат от земята ви, та Аз да ви изгоня, и вие да загинете.
11. А народа, който наведе врат под хомота на вавилонския цар и му служи, ще оставя в земята му, казва Господ, и той ще я обработва и ще живее в нея.
12. И на иудейския цар Седекия аз говорих със същите тия думи, думайки: наведете врат под хомота на вавилонския цар и служете нему и на народа му - и ще бъдете живи.
13. Защо да умираш ти и народът ти от меч, от глад и от мор, както каза Господ за тоя народ, който не ще служи на вавилонския цар?
14. И не слушайте думите на пророците, които ви казват: "няма да служите на вавилонския цар"; защото те ви пророкуват лъжа.
15. Аз не съм ги пращал, казва Господ; и те лъжливо пророкуват в Мое име, за да ви изгоня, и да загинете, - вие и пророците ви, които ви пророкуват.
16. Говорих и на свещениците и на целия тоя народ: тъй казва Господ: не слушайте думите на вашите пророци, които ви пророкуват и казват: "ето, скоро ще бъдат върнати от Вавилон съдовете на дома Господен"; защото те ви пророкуват лъжа.
17. Недейте ги слуша, служете на вавилонския цар и живейте; защо да докарвате тоя град до опустошение?
18. Ако пък те са пророци, и ако у тях има слово Господне, нека ходатайствуват пред Господа Саваота, та съдовете, които остават в дома Господен, в дома на иудейския цар и в Иерусалим, да не отиват във Вавилон.
19. Защото тъй казва Господ Саваот за стълбовете и за медното море, и за подножките и за другите вещи, които останаха в тоя град,
20. които вавилонският цар Навуходоносор не взе, когато отведе от Иерусалим във Вавилон иудейския цар Иехония, Иоакимов син, и всички видни иудеи и иерусалимци,
21. защото тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев, за съдовете, които останаха в дома Господен, в дома на иудейския цар и в Иерусалим:
22. те ще бъдат отнесени във Вавилон и ще останат там, докато ги посетя, казва Господ, и ги изведа и ги върна на това място.
* Седекия.

ГЛАВА 28.

1. В същата година - в начало на царуването на иудейския цар Седекия, - в четвъртата година, в петия месец, Анания, Азуров син, пророк от Гаваон, ми говори в дома Господен пред очите на свещениците и на целия народ, думайки:
2. тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: ще строша хомота на вавилонския цар:
3. подир две години ще върна на това място всички съдове на дома Господен, които вавилонският цар Навуходоносор взе оттук и ги отнесе във Вавилон;
4. и иудейския цар Иехония, Иоакимов син, и всички пленени иудеи, които отидоха във Вавилон, ще върна на това място, казва Господ; защото ще строша хомота на вавилонския цар.
5. И рече пророк Иеремия на пророк Анания пред очите на свещениците и пред очите на целия народ, - които стояха в дома Господен, -
6. и рече пророк Иеремия: да бъде тъй, да извърши това Господ! да изпълни Господ твоите думи, що изрече за връщане от Вавилон на това място съдовете на дома Господен и всички пленници!
7. Само изслушай думата, която ще ти кажа, да чуеш ти, и да чуе целият народ;
8. пророците, които отдавна бяха преди мене и преди тебе, предсказваха на много земи и на големи царства война, бедствие и мор.
9. Ако някой пророк предсказвал мир, то само тогава бивал признат за пророк, наистина изпратен от Господа, когато се е сбъдвала думата на тоя пророк.
10. Тогава пророк Анания взе хомота от врата на пророк Иеремия и го строши.
11. И рече Анания пред очите на целия народ тия думи: "тъй казва Господ: тъй ще строша хомота на вавилонския цар Навуходоносора подир две години, като го снема от врата на всички народи". И отиде Иеремия по пътя си.
12. И биде слово Господне към Иеремия, след като пророк Анания строши хомота от врата на пророк Иеремия:
13. иди и кажи на Анания, тъй казва Господ: ти строши дървен хомот - но ще направиш вместо него хомот железен.
14. Защото тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: железен хомот ще туря на врата на всички тия народи, за да работят на вавилонския цар Навуходоносора, и те ще му служат; дори и полските зверове нему предадох.
15. И рече пророк Иеремия на пророк Анания: чуй Анание: Господ не те е пращал, и ти лъжливо обнадеждваш тоя народ.
16. Затова тъй казва Господ: ето, Аз ще те изхвърля от земното лице; през тая година ще умреш, понеже говори против Господа.
17. И умря пророк Анания в оная година, в седмия месец.

ГЛАВА 29.

1. И ето думите на писмото, което пророк Иеремия изпрати от Иерусалим до останалите старейшини между преселниците, до свещениците, до пророците и до целия народ, които Навуходоносор бе отвел от Иерусалим във Вавилон, -
2. след като бяха излезли от Иерусалим цар Иехония, царицата и скопците, князете на Иудея и на Иерусалим, дърводелците и ковачите, -
3. чрез Елеаса, Сафанов син, и чрез Гемария, Хелкиев син, които иудейският цар Седекия праща във Вавилон до вавилонския цар Навуходоносора:
4. тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев, на всички пленници, които Аз преселих от Иерусалим във Вавилон:
5. градете къщи и живейте в тях, садете градини и яжте плодовете им;
6. взимайте си жени и раждайте синове и дъщери; и на синовете си взимайте жени и дъщерите си омъжвайте, за да раждат синове и дъщери, и размножавайте се там, а не се намалявайте;
7. грижете се за доброто на града, в който ви преселих, и молете се за него Господу; защото, ако нему е добро, и вие ще имате мир.
8. Защото тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: да ви не мамят вашите пророци, които са между вас, и вашите гадатели; и не вярвайте на сънищата, които сънувате;
9. лъжливо ви пророкуват в Мое име; Аз не съм ги пращал, казва Господ.
10. Защото тъй казва Господ: когато изпълните във Вавилон седемдесет години, тогава ще ви посетя и ще изпълня Моето добро слово за вас, за да ви върна на това място.
11. Защото само Аз зная намеренията, които имам за вас, казва Господ, намерения за добро, а не за зло, за да ви дам бъднина и надежда.
12. И ще викнете към Мене, ще отидете и ще Ми се помолите, и Аз ще ви чуя;
13. ще Ме потърсите, и ще намерите, ако Ме потърсите от все сърце.
14. Ще Ме намерите, казва Господ, и ще ви върна от плен и ще ви събера измежду всички народи и от всички места, където ви прогоних, казва Господ, и ще ви върна там, отдето ви преселих.
15. Вие казвате: "Господ ни въздигна пророци и във Вавилон".
16. Тъй казва Господ за царя, който седи на Давидовия престол, и за целия народ, който живее в тоя град; за братята ви, които не са отведени с вас в плен, -
17. тъй казва за тях Господ Саваот: ето, Аз ще напратя върху тях меч, глад и мор, и ще ги направя като лошите смокини, които не могат да се ядат поради негодността им;
18. и ще ги преследвам с меч, глад и мор, и ще ги предам за озлобение у всички земни царства, за проклятие и ужас, за присмех и гавра между всички народи, където ги прогоня, -
19. задето те не слушаха Моите думи, казва Господ, с които пращах до тях Моите раби - пророците, пращах от ранно утро, ала те не слушаха, казва Господ.
20. А вие, всички преселници, които Аз пратих от Иерусалим във Вавилон, чуйте словото Господне:
21. тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев, за Ахава, син на Колия, и за Седекия, син на Маасея, които ви пророкуват лъжа в Мое име: ето, Аз ще ги предам в ръцете на вавилонския цар Навуходоносора, и той ще ги умъртви пред очите ви.
22. И всички иудейски преселници, които са във Вавилон, ще се научат от тях тъй да кълнат: "да ти стори Господ каквото на Седекия и на Ахава", които вавилонският цар на огън изпече,
23. задето вършиха гнусотии в Израиля: прелюбодействуваха с жените на ближните си и в Мое име лъжа говориха, което не съм им заповядвал; Аз знам това и Аз съм свидетел, казва Господ.
24. И на Шемая Нехеламитеца кажи:
25. тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: задето праща писма от свое име до целия народ в Иерусалим и до свещеник Софония, Маасеев син, и до всички свещеници и писа:
26. Господ те е поставил свещеник вместо свещеник Иодая, за да бъдеш измежду надзирателите в дома Господен за всеки човек, който беснее и пророкува, и такъв да туряш в тъмница и в клада;
27. а защо не запретиш на Иеремия Анатотски да пророкува у вас?
28. Защото той и до нас във Вавилон прати да кажат: "пленението ще трае дълго: градете къщи и живейте в тях, садете градини и яжте плодовете им".
29. Когато свещеник Софония прочете на глас това писмо пророку Иеремию,
30. тогава биде слово Господне към Иеремия:
31. прати, та кажи на всички преселници: тъй казва Господ за Шемая Нехеламитеца: задето Шемая пророкува у вас, без да съм го пращал, и ви лъжливо обнадеждва, -
32. затова тъй казва Господ: ето, ще накажа Шемая Нехеламитеца и племето му; не ще има от него човек да живее всред тоя народ и не ще види доброто, което ще сторя на Моя народ, казва Господ; защото той говори против Господа.

ГЛАВА 30.

1. Слово, което биде към Иеремия от Господа:
2. тъй казва Господ, Бог Израилев: напиши си на книга всички думи, що ти говорих.
3. Защото ето, идат дни, казва Господ, когато ще върна от плен Моя народ, Израиля и Иуда, казва Господ; и ще ги доведа отново в земята, която дадох на отците им, и ще я владеят.
4. И ето думите, които Господ каза за Израиля и за Иуда.
5. Тъй каза Господ: глас от смут и ужас чуваме ние, а не мир.
6. Попитайте и разсъдете: ражда ли мъж? А защо виждам у всеки мъж ръцете на чреслата му като у жена, кога ражда, и лицата на всички са бледни?
7. О, горко! велик е оня ден, няма подобен нему; това е усилно време за Иакова, но той ще бъде избавен от него.
8. И в оня ден, казва Господ Саваот, ще строша хомота му, що е на врата ти, и твоите окови ще разкъсам; и вече не ще служат на чужденци,
9. а ще служат на своя Господ Бог и на царя си Давида, когото ще им възстановя.
10. И ти, Мой рабе Иакове, не бой се, казва Господ, и не се плаши, Израилю: защото ето, Аз ще избавя тебе от далечната земя и племето ти - от земята на плена; и ще се върне Иаков и ще живее спокойно и мирно, и никой не ще го заплашва,
11. защото Аз съм с тебе, казва Господ, за да те избавям: Аз съвсем ще изтребя всички народи, между които те пръснах, а тебе не ще изтребя; Аз ще те наказвам с мярка, но ненаказан не ще те оставя.
12. Защото тъй казва Господ: раната ти е неизлечима, язвата ти е жестока;
13. никой не се грижи за твоето дело, за да излекува раната ти; за тебе няма лекарство;
14. всички твои приятели те забравиха, не те търсят; защото Аз те ударих с неприятелски удари, с жестоко наказание за многото твои беззакония, понеже твоите грехове се умножиха.
15. Защо викаш ти от раните си, от лютините на твоята болест? За многото твои беззакония ти сторих това, понеже твоите грехове се умножиха.
16. Но всички, които те поглъщат, ще бъдат погълнати; и всички твои врагове - всички ще отидат в плен, и твоите опустошители ще бъдат опустошени, и всички твои грабители ще предам на грабеж.
17. Ще те обложа с пластир и ще изцеря твоите рани, казва Господ. Тебе наричаха отхвърлен, думайки: "ето Сион, за който никой не пита";
18. тъй казва Господ: ето, ще върна пленените от шатрите на Иакова и ще се смиля над селищата му, - и градът пак ще бъде построен на своя хълм, и храмът ще бъде възстановен, както си беше.
19. И ще се дигне от тях благодарност и глас на веселящи се; и Аз ще ги размножа - и не ще се намаляват, и ще ги прославя - и не ще бъдат унизени.
20. И синовете му ще бъдат, както преди, и събранието му ще предстои пред Мене, и ще накажа всичките му притеснители.
21. И ще излезе из самия него вожд, и владетелят му ще произлезе изсред него; и Аз ще го привлека, и ще дойде при Мене; защото кой се решава сам от себе си да приближи до Мене? казва Господ.
22. И вие ще бъдете Мой народ, и Аз ще ви бъда Бог.
23. Ето, яростният вихър иде от Господа, вихър страшен; той ще падне върху главата на нечестивците.
24. Пламенният гняв на Господа не ще се отвърне, докле не извърши и не изпълни намерението на сърцето Си. В последните дни ще разберете това.

ГЛАВА 31.

1. В него време, казва Господ, Аз ще бъда Бог на всички Израилеви племена, а те ще бъдат Мой народ.
2. Тъй казва Господ: народът, който оцеля от меч, намери милост в пустинята; отивам да успокоя Израиля.
3. Отдалеч ми се яви Господ и рече: с вечна обич те обикнах и затова прострях към тебе благоволение.
4. Аз пак ще те възстановя, и ти ще бъдеш възстановена, дево Израилева, пак ще се украсяваш с тимпаните си и ще излизаш на хорото на ликуващите;
5. пак ще садиш лозя по самарийските височини; лозарите, които ще ги садят, сами ще се и ползуват от тях.
6. Защото ще дойде ден, когато стражата по Ефремова планина ще извика: "ставайте, да възлезем на Сион при нашия Господ Бог".
7. Защото тъй казва Господ: радостно пейте за Иакова и възклицавайте пред главата на народите; възгласяйте, славете и казвайте: избави, Господи, Твоя народ, остатъка от Израиля!
8. Ето, Аз ще ги доведа от северната земя и ще ги събера от земните краища, сляп и хром, непразна и родилка заедно с тях, - голямо множество ще се върне тука.
9. Те отидоха със сълзи, Аз пък ще ги поведа с утеха; ще ги поведа край водни потоци по равен път, по който не ще се спънат; защото Аз съм отец на Израиля, и Ефрем е Мой първороден.
10. Чуйте, народи, словото Господне и разгласете по далечните острови и речете: Който разпиля Израиля, Той ще го и събере и ще го пази, както пастир - стадото си;
11. защото Господ ще изкупи Иакова и ще го избави от ръцете на оногова, който беше по-силен от него.
12. И те ще дойдат и ще тържествуват на сионските височини; и ще се стекат към благата Господни, към пшеница, вино и елей, към агнета и волове; и душата им ще бъде като градина напоена с вода, и вече не ще се измъчват.
13. Тогава девица ще се весели на хорото, и младежи и старци заедно; и ще обърна скръбта им в радост, ще ги утеша и ще ги зарадвам след тяхната скръб.
14. И ще нахраня душата на свещениците с тлъстина, и Моят народ ще се насити с Моите блага, казва Господ.
15. Тъй казва Господ: глас се чува в Рама, писък и горко ридание: Рахил плаче за децата си и не иска да се утеши за тях, защото ги няма.
16. Тъй казва Господ: удържи гласа си от ридание и очите си - от сълзи, защото за твоя труд има награда, казва Господ, и те ще - се върнат от неприятелската земя.
17. Има и надежда за твоята бъднина, казва Господ, и твоите синове ще се върнат в пределите си.
18. Слушам Ефрема да плаче: "Ти ме наказа - и аз съм наказан като неукротим юнец; обърни ме - и ще се обърна, защото Ти си мой Господ Бог.
19. Когато бях обърнат, аз се каех, и когато бидох вразумен, бих се по бедрата; аз бидох посрамен, бидох смутен, защото носих позора на младините си".
20. Ефрем не Ми ли е драг син, не е ли обично дете? Защото, щом заговоря за него, винаги с любов си спомням за него; вътрешността Ми се раздвижва за него; ще се смиля над него, казва Господ.
21. Постави си пътни знаци, постави си стълбове, обърни сърцето си към друма, към пътя, по който си вървяла; връщай се, дево Израилева, връщай се в тия твои градове.
22. Още ли ще се скиташ, дъще отстъпнице? Защото Господ ще извърши на земята нещо ново: жена ще спаси мъжа.
23. Тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: занапред, кога върна пленниците им, ще казват в земята на Иуда и в градовете му тая дума: "Господ да те благослови, жилище на правдата, света планино!"
24. И ще се засели на нея Иуда и всичките му градове заедно, земеделци и ония, които ходят със стада.
25. Защото Аз ще напоя изморена душа и ще наситя всяка отмаляла душа.
26. След това се събудих и погледнах, и моят сън ми биде приятен.
27. Ето, идат дни, казва Господ, когато ще засея дома Израилев и дома Иудин със семе човешко и със семе от добитък.
28. И както следих за тях, като изкоренявах и съкрушавах, като разрушавах, погубвах и повреждах, тъй ще следя за тях, като съзиждам и насаждам, казва Господ.
29. И тогава не ще казват вече: "бащите ядоха кисело грозде, а зъбите на децата скоминясаха",
30. но всеки ще умира поради своето собствено беззаконие; който яде кисело грозде, нему ще скоминясат зъбите.
31. Ето, настъпват дни, казва Господ, и ще сключа с дома Израилев и с дома Иудин нов завет, -
32. не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя; оня Мой завет те нарушиха, ако и да оставах в съюз с тях, казва Господ.
33. Но ето заветът, който ще сключа с Израилевия дом след ония дни, казва Господ: ще вложа Моя закон във вътрешността им и ще го напиша в сърцата им, и Аз ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ.
34. И няма вече да учат един другиго, брат - брата и да говорят: "познайте Господа", защото всички, от малък до голям, сами ще Ме знаят, казва Господ, защото ще простя беззаконията им, и за греховете им няма вече да си спомня.
35. Тъй казва Господ, Който даде слънцето да свети денем, наредби за месечината и звездите да светят нощем, Който вълнува морето, та вълните му реват; Господ Саваот е името Му.
36. Ако тия наредби престанат да действуват пред Мене, казва Господ, то и племето Израилево ще престане да бъде народ пред Мене завинаги.
37. Тъй казва Господ: ако може да се измери небето нагоре, и основите земни - да се изследват надолу, то и Аз ще отхвърля цялото Израилево племе за всичко, що вършиха, казва Господ.
38. Ето, настъпват дни, казва Господ, когато градът ще бъде възстановен, за слава на Господа, от кулата на Анамеила до Ъгълни порти,
39. и земемерската връв ще отиде по-нататък право до хълма Гарив и ще завие към Гоат.
40. И цялата долина на труповете и на пепелта, и цялото поле до поток Кедрон, до ъгъла на Конски порти към изток, ще бъде светиня на Господа; не ще се разруши и не ще се разсипе довека.

ГЛАВА 32.

1. Слово, което биде от Господа към Иеремия в десетата година на иудейския цар Седекия; тая година беше осемнайсетата година на Навуходоносора.
2. Тогава войската на вавилонския цар обсаждаше Иерусалим, и пророк Иеремия беше затворен в стражарницата, която беше при дома на иудейския цар.
3. Иудейският цар Седекия го затвори там, като рече: "защо пророкуваш и казваш: тъй казва Господ: ето, Аз ще предам тоя град в ръцете на вавилонския цар, и той ще го превземе;
4. и Седекия, иудейският цар, не ще избегне от ръцете на халдейци, но бездруго ще бъде предаден в ръцете на вавилонския цар, и ще говори с него уста в уста, и очите му ще видят неговите очи;
5. и той ще отведе Седекия във Вавилон, дето и ще остане, докле го не посетя, казва Господ. Ако воювате с халдейци, не ще имате успех"?
6. И рече Иеремия: такова беше към мене словото Господне:
7. ето Анамеил, син на чича ти Салума, иде при тебе да ти каже: купи моята нива, която е в Анатот, защото по роднинско право тебе се пада да я купиш.
8. И Анамеил, чичовият ми син, дойде при мене, по словото Господне, в стражарницата и ми каза: купи нивата ми в Анатот, във Вениаминовата земя, защото правото на наследство е твое, и купилното право е твое; купи си я. Тогава узнах, че това беше слово Господне.
9. И купих от Анамеила, чичовия ми син, нивата в Анатот и претеглих му седем сикли сребро и десет сребърника;
10. и записах на книга, запечатах я, повиках при това свидетели и претеглих на къпони среброто.
11. И взех купилния запис, както запечатания според закона и наредбата, тъй и отворения, -
12. и дадох тоя купилен запис на Варуха, син на Нирия, Маасеев син, пред очите на Анамеила, чичов син, и пред очите на свидетели, които подписаха тоя купилен запис пред очите на всички иудеи, които седяха в стражарницата;
13. и заповядах на Варуха в тяхно присъствие:
14. тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: вземи тия записи, - купилния запис, който е запечатан, и отворения запис, - и ги тури в глинен съд, за да останат там дълго време.
15. Защото тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: в тая земя пак ще се купуват къщи, ниви и лозя.
16. И като предадох на Нириевия син Варуха купилния запис, аз се помолих Господу:
17. "о, Господи Боже! Ти сътвори небето и земята с Твоята голяма сила и простряна мишца; за Тебе няма нищо невъзможно;
18. Ти явяваш милост на хиляди и за беззаконието на бащите отплащаш в недрата на децата им след тях: Боже великий, силний, Комуто името е Господ Саваот!
19. Велик по мъдрост и силен по дела, Комуто очите са отворени върху всички пътища на синовете човешки, за да отплащаш всекиму според пътищата му и според плодовете на делата му,
20. Който извърши чудеса и личби в Египетската земя и извършваш доднес и в Израиля и между всички люде, и Си създаде име, както в тоя ден,
21. и изведе Твоя народ Израиля из Египетската земя с личби и с чудеса, със силна ръка и простряна мишца при голям ужас,
22. и даде им тая земя, която с клетва бе обещал на отците им да им дадеш, - земя, дето тече мед и мляко.
23. Те влязоха и я завладяха, ала не слушаха Твоя глас и не ходеха по Твоя закон, не вършеха каквото им бе Ти заповядал да вършат, и заради това Ти напрати върху им цялото това нещастие.
24. Ето, насипите достигат до града, за да бъде превзет; и от меч, глад и мор градът се предава в ръцете на халдейци, които воюват против него; каквото Ти говори, се изпълня, и ето, Ти видиш това.
25. А Ти, Господи Боже, ми рече: купи си нива за сребро и привикай свидетели тогава, когато градът се предава в ръцете на халдейци".
26. И биде слово Господне към Иеремия:
27. ето, Аз съм Господ, Бог на всяка плът; има ли нещо невъзможно за Мене?
28. Затова тъй казва Господ: ето, Аз предавам тоя град в ръцете на халдейци и в ръцете на вавилонския цар Навуходоносора, и той ще го превземе,
29. и ще влязат халдейци, които обсаждат тоя град, ще запалят града с огън и ще изгорят него и къщите, по чиито стрехи се е възнасяло кадение Ваалу и се е извършвало възлияние на чужди богове, за да Ме разгневяват.
30. Защото синовете Израилеви и синовете Иудини още от младини само зло вършиха пред очите Ми; синовете Израилеви само Ме разгневяваха с делата на ръцете си, казва Господ.
31. И като че за Мой гняв и за Моя ярост съществува тоя град от самия ден на съграждането си до днес, за да го отхвърля от лицето Си
32. за всичкото зло на синовете Израилеви и синовете Иудини, което, за да Ме разгневяват, вършеха - те, царете им, князете им, свещениците им, пророците им, и мъжете на Иуда и жителите на Иерусалим.
33. Те се обърнаха към Мене гърбом, а не с лице; и когато ги учих, учих ги от ранно утро, те не искаха да приемат поука,
34. и в дома, върху който се призова Моето име, поставиха своите гнусотии и го оскверниха.
35. В долината на Еномовите синове съградиха капища Ваалу, за да прекарват през огън синовете си и дъщерите си в чест на Молоха, което Аз не съм им заповядвал, и на ум не Ми е идвало, че те ще вършат тая гнусотия, като вкарват в грях Иуда.
36. Но сега тъй казва Господ, Бог Израилев, за тоя град, за който вие казвате: "с меч, глад и мор се предава в ръцете на вавилонския цар", -
37. ето, Аз ще ги събера от всички страни, в които ги бях прогонил в гнева Си, в яростта Си и в голямото негодуване, и ще ги върна на това място и ще им дам да живеят безопасно.
38. Те ще бъдат Мой народ, и Аз ще им бъда Бог.
39. И ще им дам едно сърце и един път, за да се боят от Мене през всички дни на живота, за тяхно добро и за добро на децата им след тях.
40. И ще сключа с тях вечен завет, по който не ще се отвърна от тях, и ще им правя добро, и ще вложа в сърцата им страх от Мене, за да не отстъпват от Мене.
41. И ще се радвам за тях, като им правя добро, и ще ги насадя крепко на тая земя - от все сърце и от все душа.
42. Защото тъй казва Господ: както напратих върху тоя народ всичкото това голямо зло, тъй ще напратя върху тях всичко добро, що съм изрекъл за тях.
43. И те ще купуват ниви в тая земя, за която казвате: "това е пустиня, без люде, без добитък; тя е предадена в ръцете на халдейци";
44. ще купуват ниви за сребро, ще вписват в записи, ще запечатват и ще привикват свидетели - в земята Вениаминова, в иерусалимските околности и в Иудините градове, в планинските градове, в полските градове и в южните градове; защото ще върна пленниците им, казва Господ.

ГЛАВА 33.

1. И биде втори път слово Господне към Иеремия, когато той беше още затворен в стражарницата:
2. тъй казва Господ, Който сътвори (земята), Господ, Който я уреди и утвърди, - Господ е името Му:
3. извикай към Мене - и Аз ще ти отговоря, ще ти покажа нещо велико и недостъпно, що ти не знаеш.
4. Защото тъй казва Господ, Бог Израилев, за къщите на тоя град и за къщите на иудейските царе, що събарят за окопи и за битка
5. ония, които дойдоха да воюват против халдейци, за да изпълнят домовете с трупове на люде, които Аз в гнева Си и в яростта Си ще поразя, и поради чиито всички беззакония Аз скрих лицето Си от тоя град.
6. Ето, Аз ще му туря пластир и лечебни средства, ще ги изцеря и ще им открия изобилие от мир и от истина,
7. ще върна пленниците на Иуда и пленниците на Израиля и ще ги устроя, както изпървом,
8. ще ги очистя от всичкото им нечестие, с което те грешиха пред Мене, и ще простя всичките им беззакония, с които грешиха пред Мене и отстъпиха от Мене.
9. И ще бъде Иерусалим за Мене радостно име, хвала и чест пред всички земни народи, които ще чуят за всички блага, каквито ще му дам, и ще се смаят и ще потреперят от всички благодеяния и от всичкото добруване, което ще му доставя.
10. Тъй казва Господ: на това място, за което вие казвате: "то е пусто, без люде и без добитък", - в иудейските градове и в иерусалимските улици, които са пусти, без люде, без жители, без добитък, -
11. пак ще се чува глас от радост и глас от веселие, глас на младоженец и глас на невеста, глас на тия, които казват: "славете Господа Саваота, защото е благ Господ, защото милостта Му е вечна", и глас на ония, които принасят благодарствена жертва в дома Господен; защото Аз ще върна пленените от тая земя в предишното им състояние, казва Господ.
12. Тъй казва Господ Саваот: в това място, което е пусто - без люде, без добитък - и във всичките му градове пак ще има жилища на пастири, които ще докарват стадата си на почивка.
13. В планинските градове, в полските градове и в южните градове, в земята Вениаминова, в иерусалимските околности и в градовете Иудини пак ще минават стада под ръката на преброяча, казва Господ.
14. Ето, настъпват дни, казва Господ, когато ще изпълня това добро слово, що изрекох за Израилевия дом и за Иудиния дом.
15. В ония дни и в онова време ще направя да израсте Давиду праведна Младочка, - и Тя ще извършва съд и правда на земята.
16. В ония дни Иуда ще бъде спасен, и Иерусалим ще живее безопасно, и ще нарекат името Му: "Господ - наше оправдание!"
17. Защото тъй казва Господ: не ще се прекрати у Давида мъж, който да седи върху престола на дома Израилев,
18. и у левитските жертвоприносители не ще липсва пред лицето Ми мъж, който през всички дни да възнася всесъжение, да изгаря приноси и да извършва жертви.
19. И биде слово Господне към Иеремия:
20. тъй казва Господ: ако можете развали завета Ми с деня и завета Ми с нощта, тъй че ден и нощ да не идват на свое време,
21. то може да се развали и заветът Ми с Моя раб Давида, тъй че да няма у него син, който да царува на престола му, и също с левитите-свещеници, Мои служители.
22. Както е небесното воинство безчетно, и неизмерим е морският пясък, тъй ще размножа племето на Моя раб Давида и на левитите, които Ми служат.
23. И биде слово Господне към Иеремия:
24. не видиш ли, че тоя народ казва: "двете племена, които Господ избра, Той отхвърли", и с това те презират Моя народ, като че ли той не беше вече народ в очите им?
25. Тъй казва Господ: ако не съм утвърдил Моя завет с деня и нощта и наредбите на небето и на земята,
26. то и племето на Иакова и на Моя раб Давида ще отхвърля, за да не вземат вече от неговото племе владелци за племето на Авраама, Исаака и Иакова, понеже ще върна пленниците им и ще ги помилувам.

ГЛАВА 34.

1. Слово, което биде към Иеремия от Господа, когато вавилонският цар Навуходоносор, цялата му войска, всички земни царства, подвластни на ръката му, и всички народи воюваха против Иерусалим и против всичките му градове:
2. тъй казва Господ, Бог Израилев: иди, кажи на иудейския цар Седекия, и речи му: тъй казва Господ: ето, Аз предавам тоя град в ръцете на вавилонския цар, - и той ще го изгори с огън;
3. и ти не ще избегнеш от ръцете му, но бездруго ще бъдеш хванат и предаден в ръцете му, и очите ти ще видят очите на вавилонския цар, и устата му ще говорят на твоите уста, и ще идеш във Вавилон.
4. Та слушай словото Господне, царю иудейски, Седекие! тъй казва Господ за тебе: ти не ще умреш от меч;
5. ти ще умреш в мир, и както за твоите отци, - предишните царе, които бяха преди тебе, - гориха при погребение благовония, тъй ще изгорят и за тебе и ще те оплачат: "уви, господарю!" защото Аз изрекох това слово, казва Господ.
6. Пророк Иеремия разказа всички тия думи на иудейския цар Седекия, в Иерусалим.
7. Между това войската на вавилонския цар воюваше против Иерусалим и против всички иудейски градове, които още оставаха, против Лахис и Азека; защото от иудейските градове само тия оставаха като градове укрепени.
8. Слово, което биде към Иеремия от Господа, след като цар Седекия сключи завет с целия народ, що беше в Иерусалим, за да прогласят свобода,
9. та всеки да пусне на свобода роба си и робинята си, евреин и еврейка, щото никой от тях да не държи в робство иудеина, своя брат.
10. И послушаха всички князе и целият народ, които бяха встъпили в завета, щото всеки да отпусне на свобода роба си и всеки - робинята си, та занапред да ги не държат за роби, - послушаха и отпуснаха ги;
11. но след това, като се размислиха, почнаха да взимат назад робите и робините, които бяха отпуснали на свобода, и ги принудиха да бъдат роби и робини.
12. И биде от Господа слово Господне към Иеремия:
13. тъй казва Господ, Бог Израилев: Аз сключих завет с вашите бащи, когато ги изведох из Египетската земя, из дома на робството и рекох:
14. "в края на седмата година отпущай брата си евреина, който ти се е продал; нека ти работи шест години, а сетне отпусни го от себе си на свобода"; но бащите ви не дадоха ухо и Ме не послушаха.
15. Вие сега се обърнахте и постъпихте справедливо пред Моите очи, като обявихте всеки на ближния си свобода, и сключихте пред Мене завет в дома, над който се призова Моето име;
16. но сетне се пометнахте - и обезславихте името Ми - и взехте си назад всеки своя роб и всеки своята робиня, които бяхте отпуснали на свобода, кому където бе угодно, и принуждавате ги да ви бъдат роби и робини.
17. Затова тъй казва Господ: вие Ме не послушахте, щото всеки да обяви свобода на брата си и на ближния си; затова ето, Аз, казва Господ, обявявам ви свобода да се подложите на меч, на мор и на глад, и ще ви предам за озлобение по всички земни царства;
18. и ще предам ония, които престъпиха завета Ми и не изпълниха думите на завета, що сключиха пред лицето Ми, като разсякоха теле надве и минаха между разсечените му части, -
19. иудейските князе и иерусалимските князе, скопците и свещениците и целия народ на земята, който мина между разсечените части на телето, -
20. ще ги предам в ръцете на враговете им и в ръцете на ония, които искат душата им, - и труповете им ще бъдат храна на птици небесни и на зверове земни.
21. И Седекия, иудейски цар, и князете му ще предам в ръцете на враговете им и в ръцете на ония, които искат душата им, и в ръцете на войската на вавилонския цар, която отстъпи от вас.
22. Ето, Аз ще заповядам, казва Господ, и ще ги върна към тоя град, и те ще го нападнат, ще го превземат и ще го изгорят с огън, и градовете на Иудея ще направя необитаема пустиня.

ГЛАВА 35.

1. Слово, което биде към Иеремия от Господа в дните на иудейския цар Иоакима, Иосиев син:
2. иди в дома на Рехавовци, поговори с тях и доведи ги в дома Господен, в една от стаите, и дай им да пият вино.
3. Аз взех Иазания, син на Иеремия, Авациниев син, и братята му, всичките му синове и целия дом на Рехавовци,
4. и ги доведох в дома Господен, в стаята на синовете на Годолиевия син Анана, човека Божий, която е до стаята на князете, над стаята на Маасея, Селумов син, стражар при входа;
5. и турих пред синовете от дома на Рехавовци пълни шулци с вино и чаши, и им рекох: "пийте вино".
6. Но те рекоха: "ние вино не пием, защото нашият баща Ионадав, Рехавов син, ни е дал заповед, думайки: не пийте вино, нито вие, нито децата ви довеки;
7. и къщи не правете, и семена не сейте, и лозя не насаждайте и недейте ги има, но през всички дни на живота си живейте в шатри, за да проживеете дълго на тая земя, дето сте чужденци.
8. И ние послушахме гласа на нашия баща Ионадава, Рехавовия син, във всичко, що ни завеща, да не пием вино през всички наши дни, - ние и жените ни, синовете ни и дъщерите ни, -
9. и да не правим къщи за наше живеене; и ние нямаме ни лозя, ни ниви, нито посеви,
10. а живеем в шатри и във всичко се покоряваме и вършим всичко, що ни е заповядал нашият баща Ионадав.
11. А когато вавилонският цар Навуходоносор дойде в тая земя, ние рекохме: да идем, да се оттеглим в Иерусалим от халдейската войска и от арамейската войска, - и ето, ние живеем в Иерусалим".
12. И биде слово Господне към Иеремия:
13. тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: иди, кажи на Иудините мъже и на иерусалимските жители: нима не ще вземете от това поука за себе си, да слушате думите Ми? говори Господ.
14. Изпълняват се думите на Ионадава, Рехавовия син, който завеща на синовете си да не пият вино, - и те не пият доднес, защото се покоряват на завещанието на своя баща; Аз пък постоянно ви говорих, говорих ви от ранно утро, - и вие не Ме послушахте.
15. Аз пращах при вас всички Мои раби - пророците, пращах ги от ранно утро и казвах: обърнете се всеки от злия си път и изправете поведението си и не ходете след други богове, да им служите, - и ще живеете в тая земя, която дадох вам и на бащите ви; но вие не дадохте ухо и не Ме послушахте.
16. Понеже синовете на Ионадава, Рехавов син, изпълняват заповедта на баща си, която им бе дал, а тоя народ Мене не слуша,
17. затова тъй говори Господ, Бог Саваот, Бог Израилев: ето, Аз ще напратя върху Иудея и върху всички иерусалимски жители всичкото онова зло, което изрекох върху тях, защото Аз им говорих, а те не слушаха, виках ги, а те не отговаряха.
18. А на дома на Рехавовци Иеремия рече: тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: задето послушахте завещанието на вашия баща Ионадава, и пазите всичките му заповеди и във всичко постъпвате, както ви е завещал, -
19. затова, - тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев, - не ще липса от Ионадава, Рехавов син, мъж, който да предстои пред Мое лице във всички дни.

ГЛАВА 36.

1. В четвъртата година на иудейския цар Иоакима, Иосиев син, биде това слово към Иеремия от Господа:
2. вземи си свитък книга и напиши в него всички думи, които Аз ти говорих за Израиля, за Иуда и за всички народи от тоя ден, откато почнах да ти говоря, от дните на Иосия - до днес;
3. може би, домът Иудин ще чуе за всички бедствия, които мисля да им сторя, та те да се обърнат всеки от злия си път, и Аз да простя неправдата им и греха им.
4. И Иеремия повика Нириевия син Варуха, и написа Варух в свитъка книга от устата на Иеремия всички думи на Господа, които Той му бе говорил.
5. Тогава Иеремия заповяда на Варуха и рече: "аз съм затворен и не мога да отида в дома Господен;
6. затова иди и прочети записаните от тебе в свитъка от устата ми думи Господни гласно пред народа в дома Господен в деня на поста; също прочети ги гласно и пред всички иудеи, дошли от градовете си;
7. може би, те ще възнесат смирена молба пред лицето Господне и ще се обърнат всеки от злия си път; защото голям е гневът и негодуването, което Господ изрече против тоя народ".
8. Варух, Нириев син, направи всичко, що му заповяда пророк Иеремия, да прочете в дома Господен записаните в свитъка думи Господни.
9. В петата година на иудейския цар Иоакима, Иосиев син, в деветия месец, обявиха пред лицето Господне пост за целия народ иерусалимски и за целия народ, дошъл от иудейските градове в Иерусалим.
10. И Варух прочете гласно пред целия народ записаните в свитъка Иеремиеви думи в дома Господен, в стаята на писаря Гемария, Сафанов син, в горния двор при входа към новите порти на дома Господен.
11. Михей, син на Гемария, Сафанов син, чу всички Господни думи, записани в свитъка,
12. и слезе в дома на царя, в стаята на царевия писар, и ето, там седяха всички князе: Елисам, царев писар, Делаия, Семаев син, Елнатан, Ахборов син, Гемария, Сафанов син, Седекия, Ананиев син, и всички князе;
13. и разказа им Михей всички думи, които чу, когато Варух чете свитъка гласно пред народа.
14. Тогава всички князе пратиха при Варуха Иехудия, син на Натания, син на Селемия, Хусиев син, да му каже: "вземи в ръка свитъка, който чете гласно пред народа, и дойди". И взе Варух, Нириев син, свитъка в ръка и отиде при тях.
15. Те му казаха: "седни и прочети ни гласно". И Варух им прочете гласно.
16. Когато изслушаха всички думи, с ужас се спогледаха помежду си и рекоха на Варуха: "ние бездруго ще разкажем на царя всички тия думи".
17. И попитаха Варуха: "а кажи ни, как написа всички тия думи от устата му?"
18. И отговори им Варух: "той ми изговаряше с уста всички тия думи, пък аз ги записвах с мастило в тоя свитък".
19. Тогава князете рекоха на Варуха: "иди и се скрий, ти и Иеремия, та никой да не знае, де сте".
20. И отидоха при царя в двореца, а свитъка оставиха в стаята на Елисама, царев писар; и разказаха гласно пред царя всички тия думи.
21. Царят изпрати Иехудия да донесе свитъка, и тоя го взе от стаята на Елисама, царев писар; и чете го Иехудий гласно пред царя и гласно пред всички князе, които стояха около царя.
22. Царят в онова време, в деветия месец, стоеше в зимния дом и пред него - мангал с огън.
23. Когато Иехудий прочиташе три или четири стълбца, царят ги отрязваше с писарското ножче и хвърляше в огъня на мангала, докле биде унищожен целият свитък в огъня, който беше в мангала.
24. И не се уплашиха и не раздраха дрехите си нито царят, нито слугите му, които чуха всички тия думи.
25. Макар Елнатан, Делаия и Гемария да молиха царя да не изгаря свитъка, но той ги не послуша.
26. И царят заповяда на царевия син Иерамеила, на Сераия, Азриилов син, и на Селемия, Авдиилов син, да хванат писаря Варуха и пророка Иеремия. Но Господ ги скри.
27. И биде слово Господне към Иеремия, след като царят изгори свитъка и думите, които Варух бе написал от устата на Иеремия, и му бе казано:
28. "вземи си пак друг свитък и напиши в него всички предишни думи, що бяха в първия свитък, който иудейският цар Иоаким изгори;
29. а на иудейския цар Иоакима кажи: тъй казва Господ: ти изгори тоя свитък, като каза: защо написа в него: "бездруго ще дойде вавилонският цар и ще разори тая земя и ще изтреби по нея люде и добитък", -
30. затова тъй казва Господ за иудейския цар Иоакима: не ще има от него, кой да седи на Давидовия престол, и трупът му ще бъде хвърлен на дневния пек и на нощния студ;
31. и ще посетя него и племето му и слугите му за неправдите им, и ще напратя върху тях и върху иерусалимските жители и върху Иудините мъже всичкото зло, що изрекох върху тях, а те не послушаха".
32. И взе Иеремия друг свитък и даде го на писаря Варуха, Нириев син, и той написа в него от Иеремиевите уста всички думи на оня свитък, що изгори в огъня иудейският цар Иоаким; и прибави към тях още много подобни тям думи.

ГЛАВА 37.

1. Вместо Иехония, Иоакимов син, царуваше Седекия, Иосиев син, когото вавилонският цар Навуходоносор постави за цар в Иудейската земя.
2. Ни той, ни слугите му, нито народът на страната не слушаха думите на Господа, които Той говори чрез пророк Иеремия.
3. Цар Седекия изпрати Иехухала, Селемиев син, и свещеник Софония, Маасеев син, при пророк Иеремия да кажат: "помоли се зарад нас на нашия Господ Бог".
4. Иеремия тогава още свободно влизаше и излизаше всред народа, защото не бяха го още затворили в тъмница.
5. Между това фараоновата войска излезе из Египет, и халдейци, които обсаждаха Иерусалим, като се научиха за това, оттеглиха се от Иерусалим.
6. И биде слово Господне към пророк Иеремия:
7. тъй казва Господ, Бог Израилев: тъй кажете на иудейския цар, който ви изпрати до Мене да Ме питате: ето, фараоновата войска, която ви дойде на помощ, ще се върне в земята си, в Египет;
8. а халдейци пак ще дойдат и ще воюват против тоя град, ще го превземат и ще го изгорят с огън.
9. Тъй казва Господ: не лъжете себе си, думайки: "бездруго ще си отидат от нас халдейци", защото не ще си отидат;
10. дори да разбиехте и цялата войска на халдейци, които воюват против вас, и да останеха у тях само ранени, то и те биха станали, всеки от шатрата си, и биха изгорили с огън тоя град.
11. И в това време, когато халдейската войска се оттегли от Иерусалим, поради фараоновата войска,
12. Иеремия тръгна от Иерусалим, да иде в земята Вениаминова, като се измъкваше оттам между народа.
13. Но когато той беше във Вениаминови порти, тамошният началник на стражата, на име Иреия, син на Селемия, Ананиев син, задържа пророка Иеремия и рече: "ти искаш да бягаш при халдейци ли?"
14. Иеремия отговори: лъжа е това; аз не искам да бягам при халдейци. Но Иреия го не послуша, хвана Иеремия и го заведе при князете.
15. Князете се разгневиха на Иеремия, биха го и го затвориха в тъмница, в къщата на писаря Ионатана, защото я бяха направили тъмница.
16. Когато Иеремия влезе в тъмницата и в избата и там престоя много дни, -
17. цар Седекия прати и го взе. И царят го питаше в дома си тайно, думайки: "няма ли слово от Господа?" Иеремия отговори: "има", и прибави: "ще бъдеш предаден в ръцете на вавилонския цар".
18. Тогава Иеремия каза на цар Седекия: "какво съгреших пред тебе, пред слугите ти и пред тоя народ, та ме хвърлихте в тъмница?
19. и де са вашите пророци, които ви пророкуваха, думайки: "вавилонският цар не ще дойде против вас и против тая земя?"
20. И сега чуй, господарю мой, царю, нека бъде приета молбата ми пред твоето лице; не ме връщай в къщата на писаря Ионатана, за да не умра там".
21. Тогава цар Седекия заповяда да затворят Иеремия в стражарницата, и му даваха по късче хляб на ден от улицата на хлебарите, докле се не свърши всичкият хляб в града. И тъй остана Иеремия в стражарницата.

ГЛАВА 38.

1. И чуха Сафатия, Матанов син, Годолия, Пасхоров син, Юхал, Селепиев син, и Пасхор, Малхиев син, думите, които Иеремия изрече към народа, като казваше:
2. "тъй казва Господ: който остане в тоя град, ще умре от меч, глад и мор; а който отиде при халдейци, ще бъде жив, и неговата душа ще му бъде вместо плячка, и той ще остане жив.
3. Тъй казва Господ: бездруго тоя град ще бъде предаден в ръцете на войската на вавилонския цар, и той ще го превземе".
4. Тогава князете казаха на царя: "тоя човек да бъде предаден на смърт, защото прави да отслабват ръцете на войниците, които остават в тоя град, ръцете на целия народ, като им говори такива думи; защото тоя човек желае не добруване на тоя народ, а злощастие".
5. И рече цар Седекия: "ето, той е във ваши ръце, защото царят нищо не може да направи против вас".
6. Тогава хванаха Иеремия и го хвърлиха в ямата на Малхия, царев син, която беше в стражарницата, и пуснаха Иеремия с въже; в ямата нямаше вода, а само тиня, и Иеремия потъна в тинята.
7. И чу Авдемелех Етиопец, един от скопците, които се намираха в царския дом, че хвърлили Иеремия в ямата; а царят тогава седеше при Вениаминови порти.
8. И излезе Авдемелех из царския дом и каза на царя:
9. "господарю мой, царю! зле сториха тия люде, като постъпиха тъй с пророк Иеремия, когото хвърлиха в ямата; той ще умре там от глад, защото в града вече няма хляб".
10. Царят заповяда на Авдемелеха Етиопеца и каза: "вземи със себе си оттук трийсет човека и извлечи пророк Иеремия от ямата, докле не е умрял".
11. Авдемелех взе людете със себе си и влезе в царския дом под клетовете, и взе оттам вехти непотребни дрипи и вехти непотребни парцали и ги пусна с въже в ямата при Иеремия.
12. И рече Авдемелех Етиопец на Иеремия: "подложи тия вехти хвърлени дрипи и парцали под мишниците на ръцете си, под въжето". И Иеремия направи тъй.
13. И потеглиха Иеремия с въжето и изтеглиха го из ямата; и остана Иеремия в стражарницата.
14. Тогава цар Седекия прати, та повика при себе си Иеремия, при третия вход на дома Господен; и рече царят на Иеремия: "ще те попитам нещо; не скривай нищо от мене".
15. И рече Иеремия на Седекия: "ако ти открия, не ще ли ме предадеш на смърт? и ако те посъветвам, ти не ще ме послушаш".
16. И закле се тайно цар Седекия на Иеремия, думайки: "жив Господ, Който ни сътвори душата, няма да те предам на смърт и няма да те предам в ръцете на тия люде, които искат душата ти".
17. Тогава Иеремия рече на Седекия: "тъй казва Господ, Бог Саваот, Бог Израилев: ако отидеш при князете на вавилонския цар, душата ти ще остане жива, и тоя град не ще бъде с огън изгорен, и ти ще бъдеш жив, и домът ти;
18. ако пък не отидеш при князете на вавилонския цар, тоя град ще бъде предаден в ръцете на халдейци, и те с огън ще го изгорят, и ти не ще избегнеш от ръцете им".
19. И рече цар Седекия на Иеремия: "боя се от иудеите, които минаха към халдейци, да не би халдейци да ме предадат в ръцете им, та тия да се поругаят с мене".
20. И рече Иеремия: "не ще те предадат; послушай гласа Господен за това, което ти говоря, и добре ще ти бъде, и жива ще бъде душата ти.
21. Ако пък не пожелаеш да отидеш, ето словото, което ми откри Господ:
22. ето, всички жени, останали в дома на иудейския цар, ще бъдат отведени при князете на вавилонския цар, и ще рекат: "тебе те излъгаха и ти надвиха твоите приятели; нозете ти потънаха в тиня, и те бягаха от тебе", -
23. и всички твои жени и твои деца ще отведат при халдейци, и ти не ще избегнеш от ръцете им; а ще бъдеш грабнат от ръката на вавилонския цар и ще направиш тоя град да бъде с огън изгорен".
24. И рече Седекия на Иеремия: "никой не бива да знае тия думи, и тогава ти не ще умреш;
25. и ако ли чуят князете, че съм говорил с тебе, и дойдат при тебе и ти рекат: "кажи ни, що говори на царя, не крий от нас, и ние не ще те умъртвим, - и онова, що ти говори царят",
26. то кажи им: аз представих пред лицето на царя моята молба, да ме не връща в дома на Ионатана, за да не умра там".
27. И дойдоха всички князе при Иеремия и питаха го, и той им отговори тъкмо според думите, които царят бе заповядал да каже, и те мълком го оставиха, защото не узнаха казаното на царя.
28. И остана Иеремия в стражарницата до деня, в който Иерусалим биде превзет. И Иерусалим биде превзет.

ГЛАВА 39.

1. В деветата година на Седекия, иудейски цар, в десетия месец, дойде Навуходоносор, вавилонски цар, с цялата си войска до Иерусалим, и го обсадиха.
2. А в единайсетата година на Седекия в четвъртия месец, в деветия ден на месеца, градът биде превзет.
3. И влязоха в него князете на вавилонския цар, - Нергал-Шарецер, Самгар-Нево, Сарсехим, началник на скопците, Нергал-Шарецер, началник на магите, и всички други князе на вавилонския цар и се разположиха до средните порти.
4. Когато Седекия, иудейски цар, и всички военни люде ги видяха, - побягнаха, и през нощта излязоха из града през царската градина, през портите между двете стени, и тръгнаха по пътя към равнината.
5. Но халдейската войска се спусна подире им; и достигнаха Седекия в иерихонските равнини; хванаха го и заведоха при вавилонския цар Навуходоносора в Ривла, в земята Емат, дето той произнесе съд над него.
6. И вавилонският цар закла синовете на Седекия в Ривла пред очите му, и всички иудейски велможи закла вавилонският цар;
7. а на Седекия извади очите и го обкова в окови, за да го отведе във Вавилон.
8. Дома на царя и домовете на народа халдейци изгориха с огън и разрушиха иерусалимските стени.
9. А остатъка от народа, който остана в града, и отметниците, които минаха към него, и другия останал народ Навузардан, началник на телопазителите, пресели във Вавилон.
10. А бедните от народа, които нямаха нищо, Навузардан, началник на телопазителите, остави в Иудейската земя и даде им още тогава лозя и ниви.
11. А за Иеремия Навуходоносор, вавилонски цар, даде такава заповед на Навузардана, началник на телопазителите:
12. "вземи го, имай грижи за него, и недей му прави нищо лошо, а постъпвай с него тъй, както той ти каже".
13. И прати Навузардан, началник на телопазителите, и Навузазван, началник на скопците, и Нергал-Шарецер, началник на магите, и всички князе на вавилонския цар
14. пратиха и взеха Иеремия от стражарницата и го повериха на Годолия, син на Ахикама, син на Сафана, да го отведе дома си. И той остана да живее между народа.
15. Когато Иеремия още беше затворен в тъмничния двор, биде към него слово Господне:
16. иди, речи на Авдемелеха Етиопеца: тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: ето, Аз ще изпълня думите Си за тоя град за зло, а не за добро нему, и те ще се сбъднат в оня ден пред твоите очи;
17. но тебе ще избавя в оня ден, казва Господ, и не ще бъдеш предаден в ръцете на людете, от които се боиш.
18. Аз ще те избавя, и ти няма да паднеш от меч, и душата ти ще ти остане вместо плячка, защото се на Мене упова, каза Господ.

ГЛАВА 40.

1. Слово, което биде към Иеремия от Господа, след като Навузардан, началник на телопазителите, го отпусна из Рама, дето го бе взел окован във вериги изсред другите пленени иерусалимци и иудеи, преселвани във Вавилон.
2. Началникът на телопазителите взе Иеремия и му каза: "твоят Господ Бог изрече това нещастие върху туй място,
3. и напрати го Господ и направи, каквото каза: защото вие съгрешихте пред Господа и не слушахте гласа Му, ето защо ви и постигна това.
4. И тъй, ето, аз днес те освобождавам от веригите, що са на ръцете ти, ако ти е угодно да дойдеш с мене във Вавилон, - дойди, и аз ще се грижа за тебе; ако пък не ти е угодно да дойдеш с мене във Вавилон, остани си. Ето, цяла земя е пред тебе; където ти е угодно, и където ти се ревне да идеш, там иди".
5. Докато той още не тръгваше, Навузардан каза: "иди при Годолия, син на Ахикама, Сафанов син, когото вавилонският цар постави началник над иудейските градове, и остани си с него всред народа; или иди, където ти се ревне да идеш". И началникът на телопазителите му даде храна и подарък и го отпусна.
6. И дойде Иеремия при Годолия, Ахикамов син, в Масифа, и живя с него между народа, който бе останал в страната.
7. Когато всички военачалници, които бяха на полето, те и людете им, чуха, че вавилонският цар тури Годолия, Ахикамов син, началник над страната и му повери мъже, жени и деца и ония бедни в страната, които не бяха преселени във Вавилон, -
8. тогава дойдоха в Масифа при Годолия Исмаил, Натаниев син, Иоанан и Ионатан, Карееви синове, Сераия, Танасметов син, синовете на Офа от Нетофата и Иезония, син на Махата, те и дружината им.
9. Годолия, син на Ахикама, Сафанов син, се кле тям и на людете им, думайки: "не бойте се да служите на халдейци, останете си в земята и служете на вавилонския цар, и ще ви бъде добре;
10. аз пък ще остана в Масифа, за да се застъпвам пред лицето на халдейци, които ще идат при нас; а вие събирайте вино, летни плодове и дървено масло, събирайте във вашите съдове и живейте в градовете си, които завзехте".
11. Също и всички иудеи, които се намираха в Моавската земя, между синовете на Амона, в Идумея и по всички страни, чуха, че вавилонският цар оставил част от иудеите и поставил над тях Годолия, син на Ахикама, Сафанов син;
12. и върнаха се всички тия иудеи от всички места, където бяха прогонени, и дойдоха в Иудейската земя при Годолия в Масифа, и събраха доста много вино и летни плодове.
13. Между това Иоанан, син на Карея, и всички военни началници, които бяха на полето, дойдоха при Годолия в Масифа
14. и му казаха: "знаеш ли ти, че Ваалис, цар на Амоновите синове, изпрати Натаниевия син Исмаила да те убие?" Но Годолия, Ахикамов син, не им повярва.
15. Тогава Кареевият син Иоанан каза тайно на Годолия в Масифа: "позволи ми, да ида и да убия Исмаила, Натаниевия син, и никой няма да узнае; защо да допуснеш да те убие и да се разпилеят всички събрани при тебе иудеи, и да загине остатъкът от Иуда?"
16. Но Годолия, Ахикамов син, рече на Кареевия син Иоанан: "не прави това, защото, което говориш за Исмаила, не е истина".

ГЛАВА 41.

1. И в седмия месец, Исмаил, син на Натания, Елисамов син, от царски род и велможа на царя, и десет души с него дойдоха в Масифа при Годолия, Ахикамов син, и там, в Масифа, ядоха заедно хляб.
2. И стана Исмаил, Натаниев син, и десетте души с него и поразиха с меч Годолия, син на Ахикама, Сафанов син, и убиха оногова, когото вавилонският цар бе поставил началник над страната.
3. Исмаил уби и всички иудеи, които бяха с Годолия в Масифа, и халдейците, военни люде, които се намериха там.
4. На другия ден след убиването на Годолия, докато никой не знаеше за това,
5. дойдоха от Сихем, Силом и Самария осемдесет души, които си бяха обръснали брадите и раздрали дрехите и се бяха изпоранили, с дарове и ливан в ръце, за да ги принесат в дома Господен.
6. Исмаил, Натаниев син, излезе из Масифа да ги посрещне, като вървеше и плачеше, и, когато ги срещна, рече им: "идете при Годолия, Ахикамовия син".
7. И щом влязоха сред града, Исмаил, Натаниев син, заедно с ония, които бяха с него, ги уби и хвърли в ров.
8. Но намериха се помежду им десет души, които казаха на Исмаила: "не ни убивай, защото имаме в полето скрити клетове с пшеница и ечемик, дървено масло и мед". И той се въздържа и не ги уби с другите им братя.
9. А ровът, дето Исмаил хвърли всички трупове на людете, които уби поради Годолия, беше същият, който цар Аса направи, от страх пред Вааса, израилски цар; него напълни с убити Исмаил, Натаниев син.
10. Тогава Исмаил подбра целия останал народ в Масифа, царските дъщери и всичкия останал в Масифа народ, който Навузардан, началник на телопазителите, бе поверил на Годолия, Ахикамов син, подбра ги Исмаил, Натаниев син, и потегли към Амоновите синове.
11. Но когато Иоанан, син на Карея, и всички с него военни началници чуха за всички злодеяния, що бе извършил Исмаил, Натаниев син,
12. те взеха всички люде и отидоха да се бият с Исмаила, Натаниев син, и го настигнаха при големите води, в Гаваон.
13. И когато целият народ, който бе с Исмаила, видя Иоанана, Кареев син, и всички с него военни началници, той се зарадва;
14. тогава целият народ, който Исмаил бе пленил от Масифа, се отвърна и обърна, та отиде при Иоанана, син на Карея;
15. а Исмаил, Натаниев син, побягна от Иоанана с осем души и отиде при Амоновите синове.
16. Тогава Иоанан, Кареев син, и всички с него военни началници взеха от Масифа целия останал народ, който той освободи от Исмаила, Натаниев син, - след като тоя бе убил Годолия, Ахикамов син, - мъже, военни люде, жени, деца и скопци, които бе извел от Гаваон;
17. и отидоха, та се спряха в селище Химам, близо до Витлеем, за да избягат в Египет
18. от халдейци, понеже се бояха от тях, защото Исмаил, Натаниев син, уби Ахикамовия син Годолия, когото вавилонският цар бе поставил началник над страната.

ГЛАВА 42.

1. И дойдоха всички военни началници и Иоанан, син на Карея, и Иезания, син на Хошаия, и целият народ - от малък до голям,
2. и рекоха на пророк Иеремия: "да падне молбата ни пред лицето ти, помоли се за нас на твоя Господ Бог за всичкия тоя остатък, защото от много останахме малко, както ни виждат твоите очи,
3. та твоят Господ Бог да ни посочи пътя, по който да вървим, и това, що трябва да правим".
4. И рече им пророк Иеремия: "чувам, ще се помоля на вашия Господ Бог, според думите ви, и всичко, що Господ ви отговори, ще ви явя, ни дума няма да скрия от вас".
5. Те рекоха на Иеремия: "Господ нека бъде помежду ни верен и истинен свидетел на това, че ние ще изпълним точно всичко, с каквото твоят Господ Бог те прати при нас:
6. добро ли, лошо ли бъде то, но ще послушаме гласа на нашия Господ Бог, при Когото те пращаме, та да ни бъде добре, кога бъдем послушни на гласа на Господа, нашия Бог".
7. След десет дена биде слово Господне към Иеремия.
8. Той повика при себе си Кареевия син Иоанана, всички с него военни началници и целия народ - от малък до голям,
9. и рече им: тъй казва Господ, Бог Израилев, до Когото ме пратихте да поднеса пред Него вашата молба:
10. ако останете в тая земя, Аз ще ви уредя и не ще ви разоря, ще ви посадя и не ще ви изкореня, защото съжалявам за бедствието, що ви сторих.
11. Не бойте се от вавилонския цар, от когото ви е страх, не бойте се от него, казва Господ, защото Аз съм с вас, да ви спасявам и ви избавям от ръката му.
12. И ще покажа към вас милост, и той ще се смили над вас и ще ви върне във вашата земя.
13. Ако пък кажете: "не щем да живеем в тая земя" и не послушате гласа на Господа, вашия Бог, думайки:
14. "не, ние ще отидем в Египетската земя, дето няма да видим война и няма да чуем тръбен глас, и няма да гладуваме, и там ще живеем", -
15. то изслушайте сега словото Господне, вие, остатък от Иуда: тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: ако решително обърнете лице да идете в Египет, и отидете, за да живеете там,
16. то мечът, от който се боите, ще ви застигне там, в Египетската земя, и гладът, от който се страхувате, винаги ще ви следи в Египет, и там ще умрете.
17. И всички, които обърнат лицето си да идат в Египет и там да живеят, ще умрат от меч, глад и мор, и ни един от тях не ще остане и не ще избегне бедствието, което ще напратя върху им.
18. Защото тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: както се изля гневът Ми и яростта Ми върху иерусалимските жители, тъй ще се излее яростта Ми върху вас, кога влезете в Египет, и ще бъдете за проклятие и ужас, за позор и укор, и няма вече да видите това място.
19. Към вас, остатък от Иуда, изрече Господ: не отивайте в Египет; наздраво знайте, че днес съм ви предпазвал;
20. защото вие съгрешихте против сами себе си: вие ме пратихте до Господа, нашия Бог, и рекохте: "помоли се за нас на Господа, нашия Бог, и всичко, що каже Господ, Бог наш, обади ни, - и ще извършим".
21. Аз днес ви обадих; но вие не послушахте гласа на Господа, нашия Бог, и всичко онова, с което Той ме прати до вас.
22. И тъй, знайте, че ще умрете от меч, глад и мор в онова място, дето искате да отидете, за да живеете там.

ГЛАВА 43.

1. Когато Иеремия предаде на целия народ всички думи на техния Господ Бог, всички тия думи, - с които техният Господ Бог го прати до тях,
2. тогава рече Азария, син Осаиев, и Иоанан, син Кареев, и всички дръзки люде казаха на Иеремия: "това, що говориш, не е истина; Господ, Бог наш, не те е пращал да кажеш: "не отивайте в Египет, за да живеете там";
3. а Варух, Нириев син, те възбужда против нас, за да ни предаде в ръце на халдейци, та да ни умъртвят, или да ни отведат пленници във Вавилон".
4. И Иоанан, Кареев син, всички военни началници и целият народ не послушаха гласа Господен, за да останат в Иудейската земя.
5. Тогава Иоанан, Кареев син, и всички военни началници взеха всичкия остатък от иудеите, които се бяха върнали измежду всички народи, където бяха прогонени, за да живеят в Иудейската земя,
6. мъже, жени, деца, царевите дъщери и всички ония, които Навузардан, началник на телопазителите, остави с Годолия, син на Ахикама, Сафанов син, и пророка Иеремия, и Варуха, Нириев син;
7. и отидоха в Египетската земя, защото не послушаха гласа Господен, и стигнаха до Тафнис.
8. И биде слово Господне към Иеремия в Тафнис:
9. вземи в ръцете си големи камъни и ги скрий в омесена глина при входа на фараоновия дом в Тафнис, пред очите на иудеите,
10. и кажи им: тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев; ето, ще пратя и ще взема Навуходоносора, вавилонския цар, Моя раб, и ще туря престола му върху тия скрити от Мене камъни, и той ще разпъне над тях великолепната си шатра
11. и ще дойде и ще порази Египетската земя: който е за смърт, ще бъде предаден на смърт; и който е за плен, ще отиде в плен, и който за под меч - под меч.
12. И ще запаля огън в капищата на боговете на египтяни; и той ще ги изгори, а тях ще плени, и ще надене Египетската земя както пастир намята дрехата си, и ще излезе оттам спокойно;
13. и ще събори статуите на Бетсамис, що е в Египетската земя, и капищата на египетските богове с огън ще изгори.

ГЛАВА 44.

1. Слово, което биде към Иеремия за всички иудеи, които живеят в Египетската земя, заселени в Магдол, Тафнис, Ноф и в земята Патрос:
2. тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: вие видяхте всичкото бедствие, което напратих върху Иерусалим и върху всички иудейски градове; ето, те сега са запустели, и никой не живее в тях
3. поради тяхното нечестие, що вършиха, като Ме разгневяваха, ходейки да кадят и да служат на други богове, които не познаваха ни те, ни вие, ни бащите ви.
4. Аз пращах при вас всички Мои раби - пророците, пращах ги от ранно утро, за да кажат: "не вършете това гнусно дело, което Ми е омразно".
5. Но те не дадоха ухо и не слушаха, за да се отвърнат от своето нечестие, да не кадят на други богове.
6. И Моята ярост и Моят гняв се изля и се разгоря в градовете на Иудея и в иерусалимските улици, и те станаха развалини и пустиня, както виждате сега.
7. И сега, тъй казва Господ, Бог Саваот, Бог Израилев: защо вършите туй голямо зло на душите си, като изтребвате помежду си мъже и жени, възрастни деца и младенци изсред Иудея, та да си не оставите остатък,
8. и като Ме разгневявате с изделието на ръцете си, с кадение пред други богове в Египетската земя, дето дойдохте да живеете, та да погубите себе си и да станете за проклятие и укор у всички народи по земята?
9. Нима забравихте нечестието на вашите бащи и нечестието на иудейските царе, вашето собствено нечестие и нечестието на вашите жени, що вършеха в Иудейската земя и по иерусалимските улици?
10. Не се смириха те и доднес, не се боят и не ходят по Моя закон и по Моите наредби, които дадох вам и на бащите ви.
11. Затова тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: ето, ще обърна против вас лицето Си за гибел, и за изтреба на цяла Иудея,
12. и ще взема останалите иудеи, които обърнаха лице да отидат в Египетската земя и да живеят там, и всички те ще бъдат изтребени, ще паднат в Египетската земя; с меч и глад ще бъдат изтребени; мало и голямо ще умрат от меч и глад и ще бъдат за проклятие и ужас, за позор и укор.
13. Ще посетя ония, които живеят в Египетската земя, както посетих Иерусалим, с меч, глад и мор,
14. и никой не ще избегне и не ще оцелее от остатъка на иудеите, които дойдоха в Египетската земя да поживеят там и после да се върнат в Иудейската земя, където те от все-душа желаят да се върнат, за да живеят там; никой не ще се върне освен ония, които побягнат оттам.
15. И всички мъже, които знаеха, че жените им кадят на други богове, и всички жени, които стояха там в голямо множество, и целият народ, който живееше в Египетската земя, в Патрос, отговориха на Иеремия и казаха:
16. "думата, що ни говори в име Господне, ние не слушаме от тебе;
17. но бездруго ще вършим всичко, що е излязло из нашите уста: да кадим на богинята на небето и да й правим възлияния, както сме вършили, ние и бащите ни, царете ни и князете ни, в градовете на Иудея и по иерусалимските улици, защото тогава бяхме сити и честити и беди не видяхме;
18. а откак прекратихме да кадим на богинята на небето и да й правим възлияния, търпим във всичко оскъдия и гинем от меч и глад.
19. И когато кадяхме на богинята на небето и правехме й възлияния, нима без знание на нашите мъже й правехме питки с нейния образ и правехме й възлияния?"
20. Тогава Иеремия каза на целия народ, на мъже и жени, и на целия народ, който тъй му отговаряше:
21. "нали това кадене, което извършвахте в иудейските градове и по иерусалимските улици, вие и бащите ви, царете ви, князете ви и народът на страната, си спомни Господ? И нали то възлезе в сърцето Му?
22. Господ не можа вече да търпи вашите лоши дела и гнусотиите, що вършихте; затова и земята ви стана пустиня, ужас и проклятие, без жители, както виждате сега.
23. Понеже вие, като извършвахте това кадене, грешехте пред Господа, не слушахте гласа на Господа и не ходехте по закона Му, по наредбите Му и по заповедите Му, затова ви и постигна това нещастие, както виждате сега".
24. Тогава Иеремия рече на целия народ и на всички жени: чуйте словото Господне, вие, всички иудеи, които сте в Египетската земя:
25. тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: каквото с уста говорихте, това и с ръце вършихте вие и жените ви; вие казвате: "нека изпълняваме нашите обещания, що обещахме, да кадим на богинята на небето и да й правим възлияния", - дръжте се твърдо о вашите обети, изпълнявайте точно вашите обещания.
26. Затова изслушайте словото Господне, вие, всички иудеи, които живеете в Египетската земя: ето, Аз се заклех във великото Мое име, казва Господ, че в цяла Египетска земя не ще се вече произнася Моето име от устата на кой и да било иудеин, който да казва: "жив Господ Бог!"
27. Ето, Аз ще бдя над вас за гибел, а не за добро; и всички в Египетската земя иудеи ще загиват от меч и глад, докле бъдат съвсем изтребени.
28. Само малцина отървани от меча ще се върнат от Египетската земя в Иудейската, и всички останали иудеи, които отидоха в Египетската земя, да поживеят там, ще узнаят, чия дума ще се сбъдне: Моята ли, или тяхната.
29. И ето ви личба, казва Господ, че ще ви посетя на това място, за да знаете, че ще се сбъднат думите Ми за вас, вам за гибел.
30. Тъй казва Господ: ето, Аз ще предам египетския цар фараона Вафрия в ръцете на враговете му и в ръцете на ония, които искат душата му, както предадох иудейския цар Седекия в ръцете на вавилонския цар Навуходоносора, негов враг, който иска душата му.

ГЛАВА 45.

1. Слово, което пророк Иеремия каза на Варуха, Нириев син, когато тоя записа в книга тия думи из устата на Иеремия, в четвъртата година на иудейския цар Иоакима, Иосиев син:
2. тъй казва Господ, Бог Израилев, към тебе, Варухе:
3. ти казваш: "горко ми! защото Господ притури скръб към болката ми; аз изнемогнах от въздишки, и покой не намирам".
4. Тъй му кажи: тъй казва Господ: ето, каквото съм построил, ще съборя, и каквото съм посадил, ще изкореня - цялата тая земя.
5. А ти искаш за себе си нещо голямо: не искай; защото ето, Аз ще напратя нещастие върху всяка плът, казва Господ, а вместо плячка ще оставя душата ти навред, дето и да отидеш.

ГЛАВА 46.

1. Слово Господне, което биде към пророк Иеремия за езическите народи:
2. за Египет, за войската на фараона Нехао, египетски цар, която беше при река Ефрат в Кархамис и която разби Навуходоносор, вавилонски цар, в четвъртата година на Иоакима, Иосиев син, иудейски цар.
3. Гответе щитове и копия и влизайте в битка;
4. оседлавайте коне и възсядайте, конници, и нареждайте се в шлемове; острете копия, надявайте брони.
5. А защо, гледам, те се уплашиха и се обърнаха назад? юнаците им са разбити и бягат, без да поглеждат назад: отвред ужас, казва Господ.
6. Не ще убегне бързоногият, и не ще се избави юнакът; на север, при река Ефрат, ще се спънат и ще паднат.
7. Кой се подига като река, и като потоци се вълнуват водите му?
8. Подига се Египет като река, и като потоци се развълнуваха водите му, и казва: ще се подигна и ще покрия земята, ще погубя града и жителите му.
9. Възсядайте коне и припкайте с колесници, излизайте, юнаци, етиопци и ливийци, въоръжени с щит, и лидийци, които държите и опъвате лъкове;
10. защото тоя ден е за Господа, Бога Саваота, ден за отмъщение, за да отмъсти на враговете Си; и меч ще пояжда, ще се насити и ще се опие с кръвта им; защото това ще бъде за Господа, Бога Саваота, жертвен принос в северната земя, при река Ефрат.
11. Иди в Галаад и вземи балсам, дево, египетска щерко; напусто ще трупаш лекарства - изцеление за тебе няма.
12. Чуха народите твоята посрама, и твоят писък изпълни земята; защото юнак се с юнак удари, и двамата заедно паднаха.
13. Слово, което Господ рече на пророка Иеремия за нашествието на Навуходоносора, вавилонски цар, за да порази Египетската земя:
14. известете в Египет, и обадете в Магдол, обадете в Ноф и в Тафнис; кажете: "стани и готви се, защото меч пояжда твоите околности!"
15. Защо твоят юнак е свален? - Не устоя, защото Господ го погна.
16. Той умножи падащите, дори падаха един върху друг и думаха: "ставай да си вървим при нашия народ в родната си земя - далеч от пагубния меч".
17. А там викат: "фараонът, царят на Египет, се смути; той пропусна уреченото време".
18. Жив съм Аз, казва Царят, Комуто името е Господ Саваот: както е Тавор всред планините и както е Кармил край морето, тъй бездруго ще дойде той.
19. Готви' си нужното за преселване, щерко - Египетска жителко, защото Ноф ще бъде опустошен, разорен, та не ще остане нито един жител.
20. Египет е прекрасна телица; но гибел иде, иде от север.
21. И наемниците му сред него са като угоени телци, - и сами удариха на бяг, побягнаха всички, не устояха, защото дойде върху им техният гибелен ден, времето да ги посетя.
22. Гласът му съска като на змия; те идат с войска, ще дойдат върху него с брадви като дървари;
23. ще изсекат леса му, казва Господ, защото те са безчетни; те са повече от скакалци, и брой нямат.
24. Посрамена е дъщерята Египетска, предадена е в ръцете на северния народ.
25. Господ Саваот, Бог Израилев, казва: ето, Аз ще посетя Амона, който е в Но, фараона и Египет, боговете му и царете му, фараона и ония, които нему се надяват;
26. и ще ги предам в ръцете на ония, които искат душата им, и в ръцете на Навуходоносора, вавилонски цар, и в ръцете на рабите му; но след това той ще бъде населен, както и в предишни дни, казва Господ.
27. А ти не бой се, рабе Мой Иакове, и не се плаши, Израилю: защото, ето, Аз ще те избавя от далечната земя, и семето ти - от земята на плена им; и ще се върне Иаков и ще живее спокойно и мирно, и никой не ще го заплашва.
28. Не бой се, рабе Мой Иакове, казва Господ, защото Аз съм с тебе; Аз ще изтребя всички народи, при които те прогоних, но тебе не ще изтребя; а само ще те накажа с мярка; но ненаказан не ще те оставя.

ГЛАВА 47.

1. Слово Господне, което биде към пророк Иеремия, за филистимци, преди фараонът да съсипе Газа.
2. Тъй казва Господ: ето, подигат се от север води, ще се обърнат на буен поток и ще потопят земята и всичко, що я изпълня, града и живеещите в него; тогава ще викнат людете и ще заридаят всички обитатели на страната.
3. От шумния тропот на копитата на силните му коне и от тропота на колесниците му, от тътнежа на колелата му бащите не ще обърнат поглед към децата си, защото ръцете им ще отпаднат
4. от оня ден, който ще дойде да изтреби всички филистимци, да отнеме от Тир и Сидон всички останали техни помощници, защото Господ ще разори филистимци, остатък от остров Кафтор.
5. Оплешивя Газа, гине Аскалон, остатък от долината им.
6. Докога ще сечеш, о, мечо Господен! кога ще се успокоиш? върни се в ножницата си, престани и почини си.
7. Но как да си починеш, когато Господ даде заповед против Аскалон и против морския бряг? натам го Той насочи.

ГЛАВА 48.

1. За Моава тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: горко на Нево! той е опустошен; Кариатаим е посрамен и превзет: Мизгав е посрамен и съкрушен.
2. Няма вече славата на Моава; в Есевон кроят зло против него: "да идем, да го изтребим измежду народите. И ти, Мадмено, ще загинеш; меч те следи.
3. Чува се писък от Оронаим, опустошение и разрушение голямо!
4. Съкрушен е Моав; писък дигнаха децата му.
5. На възхода за Лухит се дига плач след плач; и на спуска от Оронаим неприятелят слуша писък от разорение.
6. Бягайте, спасявайте живота си и бъдете като оголено дърво в пустиня.
7. Понеже ти се надяваше на делата си и на съкровищата си, то ще бъдеш хванат, и Хамос ще отиде в плен заедно със свещениците и с князете си.
8. И ще дойде опустошител върху всеки град, и град не ще оцелее; ще загине долината и ще запустее равнината, както каза Господ.
9. Дайте крила на Моава, за да може улетя; градовете му ще станат пустиня, защото не ще има кой да живее в тях.
10. Проклет, който върши нехайно делото на Господа, и проклет, който удържа меча Му от кръв.
11. От младини Моав си беше в покой, седеше на дрождието си и не е бивал преливан от съд в съд и в плен не е ходил; затова си оставаше в него вкусът му, и миризмата му се не изменяше.
12. Затова ето, идат дни, казва Господ, когато ще пратя при него преливачи, които ще го прелеят и ще изпразнят съдовете му и ще разбият стомните му.
13. И ще бъде посрамен Моав заради Хамоса, както Израилевият дом биде посрамен заради Ветил, негова надежда.
14. Как вие казвате: "ние сме люде храбри и силни за война"?
15. Опустошен е Моав, и градовете му горят, и отборните му младежи отведоха на клане, казва Царят - Господ Саваот е името Му.
16. Близка е гибелта на Моава, и бързо иде нещастието му.
17. Съжалете го всички негови съседи, и всички, които знаете името му, кажете: "как се строши мощният жезъл и славната патерица!"
18. Слез от висината на величието и седни в жадната земя, щерко - жителко на Дивон, защото опустошителят на Моава ще дойде при тебе и ще разруши твоите крепости.
19. Застани на пътя и разгледай, жителко Ароерска, питай бягащия и спасяващия се: "какво стана?"
20. Посрамен е Моав, защото е съкрушен; ридайте и викайте, явете в Арнон, че Моав е опустошен.
22. И съд дойде върху равнината, върху Халон, върху Яаца и върху Мофат,
21. върху Девон, върху Нево и върху Бет-Дивлатаим,
23. върху Кариатаим, върху Бет-Гамул и върху Бет-Маон,
24. върху Кериот, върху Восор и върху всички градове на Моавската земя, далечни и близки.
25. Отсечен е рогът на Моава, и съкрушена е мишцата му, казва Господ.
26. Опийте го, защото той се дигна против Господа; нека Моав се валя в бълвотината си, и сам ще стане за присмех.
27. Не беше ли у тебе Израил за присмех? нима той между крадци биде хванат, та ти, щом само заговореше за него, клатеше глава?
28. Жители моавски, оставете градовете и живейте по скалите и бъдете като гълъби, които вият гнезда при входа на пещера.
29. Чухме за гордостта на Моава, гордост извънмерна, за неговото високомерие и неговата надменност, за неговото перчене и горделивото му сърце.
30. Зная Аз дързостта му, казва Господ, но това е безнадеждно; празни са думите му: не ще сторят нищо.
31. Затова ще ридая за Моава и ще пищя за целия Моав; ще въздишат за кирхареските мъже.
32. Ще плача за тебе, севамско лозе, както плача за Иазера; твоите лозини прехвърляха морето, достигаха до езеро Иазерско; опустошителят нападна твоите летни плодове и узрялото лозе.
33. Радост и веселие се отне от Кармил и от земята Моавска. Аз ще направя да се свърши виното в линовете; не ще тъпчат вече в тях с песни; боен вик ще има, а не радостен вик.
34. От писъка на Есевон до Елеала и до Иааца те ще подигнат глас от Сихор до Оронаим, до трета Егла, защото и водите на Нимрим ще пресекнат.
35. Ще изтребя у Моава, казва Господ, ония, които принасят жертви по оброчища и които кадят на боговете му.
36. Затова сърцето ми като пищялка стене за Моава; за кирхареските жители стене сърцето ми като пищялка, защото придобитите от тях богатства загинаха:
37. всекиму главата е гола и всекиму брадата е остригана, у всички на ръцете - драсканици, и на кръста - вретище.
38. По всички покриви на Моава и по улиците му всичко плаче, защото Аз съкруших Моава като непотребен съд, казва Господ.
39. Как е съкрушен той, ще казват, ридаейки; как Моав се покри със срам, като обърна тил! и ще бъде Моав за присмех и ужас за всички, които го окръжават,
40. защото тъй казва Господ: ето, като орел ще полети той и ще простре крила над Моава.
41. Градовете ще бъдат превзети, и крепостите завладяни, и сърцето на храбрите моавци ще бъде в оня ден като сърце на жена, измъчвана при раждане.
42. И ще бъде изтребен Моав измежду народите, защото въстана против Господа.
43. Ужас, яма и клопка - за тебе, моавски жителю, каза Господ.
44. Който избегне ужаса, ще падне в яма; а който излезе из ямата, ще падне в примка; защото ще напратя върху него, върху Моава, годината на тяхното наказание, казва Господ.
45. Под сянката на Есевон се спряха ония, които отпаднали бягаха; но огън излезе из Есевон, и пламък - изсред Сихон, и ще изгори хълбока на Моава и темето на размирните синове.
46. Горко ти, Моаве! загина народът хамоски, защото синовете ти заграбиха в плен, и дъщерите ти - в плен.
47. Но в последните дни ще върна моавските пленници, казва Господ. Дотук е съдът над Моава.

ГЛАВА 49.

1. За Амоновите синове тъй казва Господ: нима Израил няма синове? нима той няма наследник? Защо тогава Малхом завладя Гад, и народът му живее в градовете му?
2. Затова ето, идат дни, казва Господ, когато в Рава на Амоновите синове ще се чува боен вик, и тя ще стане купище развалини, и градовете й ще бъдат с огън изгорени, и Израил ще завладее ония, които го владяха, казва Господ.
3. Ридай, Есевоне, защото Гад е опустошен; викайте, дъщери равски, опашете се с вретище, плачете и се скитайте по кошарите, защото Малхом ще иде в плен заедно със свещениците и князете си.
4. Защо се хвалиш с долините? Твоята долина с кръв ще се облее, вероломна дъще, която се уповаваш на съкровищата си, думайки: "кой ще дойде против мене?"
5. Ето, Аз ще напратя върху тебе ужас от всички твои околности, казва Господ, Бог Саваот; разбягайте се, кой където може, и никой не ще събере разбягалите се.
6. Но след това Аз ще върна пленниците - Амонови синове, казва Господ.
7. За Едом тъй казва Господ Саваот: нима вече няма мъдрост в Теман? Нима изчезна благоразумието у разумните? Нима оскъдя тяхната мъдрост?
8. Бягайте, обръщайте гръб, крийте се в пещерите, дедански жители, защото Аз ще напратя върху него Исавовата гибел, - времето, когато го посетя.
9. Ако берачите на лозе биха дошли при тебе, то навярно биха оставили някои необрани чепки. И ако крадци биха дошли през нощта, те биха откраднали, колкото им е нужно.
10. Аз пък доголо ще обера Исава, ще открия скришните му места, и не ще може да се скрие. Ще бъде изтребено племето му, и братята му, и съседите му; и не ще го има.
11. Остави сираците си, Аз ще подкрепя живота им, и твоите вдовици нека се Мен надяват.
12. Защото тъй казва Господ: ето и ония, на които не бе съдено да пият чашата, бездруго ще я пият, та ти ли ще останеш ненаказан? Не, не ще останеш ненаказан, но бездруго ще пиеш чашата.
13. Защото кълна се в Мене Си, казва Господ, че Восор ще стане за ужас, за присмех, пустиня и проклятие, и всичките му градове ще станат вечни пустини.
14. Чух глас от Господа, и пратеник е пратен при народите да каже: съберете се и идете против него, дигайте се за война.
15. Защото ето, ще те направя малък между народите, презрян между людете.
16. Ужасното ти положение и гордостта на сърцето ти измамиха тебе, който живееш в скални пукнатини и завземаш върховете на хълмовете. Но макар и като орел да би свил високо гнездото си, и оттам ще те сваля, казва Господ.
17. И ще стане Едом за ужас; всеки, който минава край него, ще се слиса и ще подсвирне, гледайки всичките му рани.
18. Както бяха разорени Содом и Гомора и съседните им градове, казва Господ, тъй и там не ще живее ни един човек, и човешки син не ще престои в него.
19. Ето, той възлиза като лъв от висините Иордански към укрепените жилища; но Аз ще ги принудя да излязат бързо из Идумея, и който е избран, него ще поставя над нея. Защото, кой е Мен подобен? и кой ще поиска отговор от Мене? и кой пастир ще Ми се опре?
20. И тъй, изслушайте решението на Господа, което Той постанови за Едома, и намеренията Му, които Той има за теманските жители: наистина, тях, най-малките от стадата, ще ги повлекат и ще опустошат жилищата им.
21. От шума на тяхното падане ще се потресе земята, и екът от техния вик ще се чуе до Червено море.
22. Ето, като орел ще се подига той, ще полети и ще разпери крила над Восор; и сърцето на храбрите идумейци ще бъде в оня ден като сърце на жена, кога ражда.
23. За Дамаск. - Посрамиха се Емат и Арпад, защото, щом чуха скръбната вест, отпаднаха духом; като тревожно море, не могат да се успокоят.
24. Изплаши се Дамаск и се обърна на бяг; страх го обзе; болка и мъки го хванаха като жена, кога ражда.
25. Как не оцеля градът на славата, градът на моята радост?
26. И тъй, ще падат младежите му на улиците му, и всички войници ще загинат в оня ден, казва Господ Саваот.
27. И ще запаля огън в стените Дамаски, - и ще унищожи дворците Венададови.
28. За Кидар и за асорските царства, които порази Навуходоносор, вавилонски цар, тъй казва Господ: ставайте, вървете против Кидар и съсипвайте синовете на Изток?
29. Шатрите им и овците им ще вземат за себе си, и покривките им и цялата им покъщнина, и камилите им ще вземат и ще им викат: ужас отвред!
30. Бягайте, махайте се по-скоро, скрийте се в пропасти, асорски жители, казва Господ, защото Навуходоносор, вавилонски цар, взе решение за вас и замисли заговор против вас.
31. Ставайте, вървете против мирния народ, който си живее безгрижно, казва Господ; у него няма ни врати, ни заворки; живеят уединено.
32. Камилите им ще бъдат плячкосани, и многото им стада - разграбени; и ще ги разпилея по всички ветрове, тях, които си стрижат скулуфите, и от всичките им страни ще напратя върху тях гибел, казва Господ.
33. И ще стане Асор жилище на чакали, вечна пустиня; човек не ще живее там, и човешки син не ще се спира в него.
34. Слово Господне, което биде към пророк Иеремия против Елама в начало на царуването на Седекия, иудейски цар:
35. тъй казва Господ Саваот: ето, ще счупя лъка на Елама, главната им сила;
36. и ще напратя върху Елама четири вятъра от четирите краища на небето, и ще развея еламци по всички тия ветрове, и няма да има народ, където да не отидат прокудени еламци;
37. и ще поразя еламци със страх пред враговете им и пред тия, които искат душата им; и ще напратя върху тях бедствие, Моя гняв, казва Господ, и ще изпратя след тях меч, докле ги не изтребя;
38. и ще поставя престола Си в Елам, и ще изтребя там царя и князете, казва Господ.
39. Но в последните дни ще върна Еламовите пленени, казва Господ.

ГЛАВА 50.

1. Слово, което Господ изрече чрез пророк Иеремия за Вавилон и за Халдейската земя:
2. явете и разгласете между народите, дигнете знаме, обявете, не скривайте, думайте: Вавилон е превзет, Вил е посрамен, Меродах е съкрушен, истуканите му са посрамени, идолите му са съборени.
3. Защото откъм север се подигна върху него народ, който ще направи земята му пустиня, и никой не ще живее там, - и човек, и добитък, всички ще се вдигнат и ще си отидат.
4. В ония дни и в онова време, казва Господ, ще дойдат Израилевите синове, те и Иудините синове заедно, ще ходят, ще плачат и ще потърсят своя Господ Бог;
5. ще питат за пътя към Сион и, обърнати с лице към него, ще думат: идете и се присъединете към Господа с вечен съюз, който не ще се забрави.
6. Моят народ беше като загинали овци; пастирите им ги отвърнаха от пътя, разгониха ги по планини; скитаха се те от планина на хълм, забравиха леглото си.
7. Всички, които ги намираха, ги изяждаха, и притеснителите им казваха: "ние не сме виновни, защото те съгрешиха пред Господа, пред жилището на правдата, и пред Господа, надеждата на отците им.
8. Бягайте изсред Вавилон, отивайте си от Халдейската земя и бъдете като козли пред овче стадо.
9. Защото ето, Аз ще подигна и ще доведа върху Вавилон сбирщина големи народи от северната земя, и ще се разположат срещу него, и той ще бъде превзет: стрелите им, като у изкусен воин, напразно не се връщат.
10. И Халдея ще стане тяхна плячка: и опустошителите й ще се наситят, казва Господ.
11. Защото вие, грабители на Моето наследство, се веселихте, тържествувахте, скачахте от радост, като телица на трева, и цвилехте като бойни коне.
12. В голям срам ще бъде майка ви, ще се зачерви, която ви е родила: ето, бъднината на тия народи - пустиня, суха земя и степ.
13. От Господния гняв тя ще стане необитаема и цяла ще запустее; всеки, който минава през Вавилон, ще се слиса и ще подсвирне, гледайки всичките му рани.
14. Наредете се в боен ред около Вавилон; всички, които опъвате лък, стреляйте в него, не жалете стрели, защото той съгреши против Господа;
15. дигнете вик против него от всички страни; той простря ръка; паднаха твърдините му, засъбаряха се стените му, защото това е Господня отплата; отмъщавайте му; както той постъпваше, тъй и вие постъпвайте с него;
16. изтребете във Вавилон и сеяч, и оногова, който работи със сърп по жетва; от страх пред пагубния меч нека всеки се върне у народа си и нека всеки бяга в земята си.
17. Израил е пръснато стадо; лъвове го разгониха; първом го гризеше асирийският цар, а отпосле Навуходоносор, вавилонски цар, и костите му строши.
18. Затова тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: ето, Аз ще посетя вавилонския цар и земята му, както посетих асирийския цар;
19. и ще върна Израиля на неговото пасбище, и ще пасе по Кармил и по Васан, и душата му ще се насища на Ефремова планина и в Галаад.
20. В ония дни и в онова време, казва Господ, ще търсят неправдата Израилева, и не ще я има, и - греховете на Иуда, и не ще се намерят; защото ще опростя ония, които оставя живи.
21. Иди против нея, против размирната земя, и накажи нейните жители: опустошавай и изтребвай всичко след тях, казва Господ, и направи всичко, що ти заповядах.
22. Шум от битка по земята и голямо разрушение!
23. Как е разбит и съкрушен чукът на цялата земя! Как Вавилон стана за ужас между народите!
24. Аз поставих примки за тебе, и хванах те, Вавилоне, без да предвидиш това; ти си намерен и хванат, защото въстана против Господа.
25. Господ отвори оръжницата Си и взе оттам оръдията на гнева Си, защото Господ, Бог Саваот, има работа в Халдейската земя.
26. Отивайте против нея от всички краища, разтваряйте житниците й, тъпчете я като снопи, съвсем я изтребете, та нищо да не остане от нея;
27. убивайте всичките й волове, нека идат на клане; горко им! защото дойде денят им, времето на тяхното посещение.
28. Чува се глас от бягащи и от ония, които се спасяват от Вавилонската земя, за да възвестят в Сион отмъщението на Господа, нашия Бог, отмъщение за Неговия храм.
29. Свикайте против Вавилон стрелци; всички, които опъвате лък, разположете се на стан около него, за да не се избави никой из него, въздайте му според делата му; както той постъпваше, тъй постъпете и с него, защото той се дигна против Господа, против Светия Израилев.
30. Затова неговите младежи ще паднат на улиците му, и всичките му войници ще бъдат изтребени в оня ден, казва Господ.
31. Ето, Аз съм против тебе, о, гордост, казва Господ, Бог Саваот; защото дойде денят ти, времето на твоето посещение.
32. И ще се препъне тая гордост и ще падне, и никой не ще я дигне; и ще запаля огън в градовете й, и той ще унищожи всичко около нея.
33. Тъй казва Господ Саваот: угнетени са синовете Израилеви, както и синовете Иудини, и всички, които ги плениха, яко ги държат и не искат да ги отпуснат.
34. Но Изкупителят им е силен, Господ Саваот е името Му; Той ще разгледа делото им, за да умири земята и да докара в трепет вавилонските жители.
35. Меч против халдейци, казва Господ, и против жителите на Вавилон, и против князете му, и против мъдреците му,
36. меч против магьосниците му, и те ще обезумеят; меч против войниците му, и те ще се изплашат;
37. меч против конете му, против колесниците му и против всички разноплеменни народи посред него, и те ще бъдат като жени; меч против съкровищата му, и те ще бъдат разграбени;
38. суша за водите му, и те ще пресекнат; защото това е земя на истукани, и те се хвалят с идолските си страшилища.
39. И ще се заселят там пустинни зверове с чакали, и ще живеят на нея камилски птици, и не ще бъде обитаема довека и населвана от рода в род.
40. Както Бог съсипа Содом и Гомора и съседните им градове, казва Господ, тъй и тук не ще живее ни един човек, и човешки син не ще се спира там.
41. Ето, иде народ откъм север, и народ голям, и много царе се дигат от земните краища;
42. държат в ръце лък и копие; те са жестоки и немилосърдни; гласът им бучи като море; носят се на коне, наредили се като един човек, за да се ударят с тебе, дъще вавилонска!
43. Чу вавилонският цар вест за тях, и ръцете му отмаляха; скръб го обзе, мъки - като на жена, кога ражда.
44. Ето, възлиза той като лъв от висините Иордански към укрепените жилища; но Аз ще ги принудя да излезнат бързо от него; и който е избран, нему ще го поверя, защото кой е Мене подобен? и кой ще поиска отговор от Мене? И кой пастир ще Ми се опре?
45. И тъй, изслушайте решението на Господа, което Той взе против Вавилон, и намеренията Му, които Той има за Халдейската земя; наистина, тях, най-малките от стадата, ще ги повлекат; наистина, Той ще опустоши жилищата им с тях.
46. От шума при превзимането на Вавилон ще се потресе земята, и писък ще се чуе измежду народите.

ГЛАВА 51.

1. Тъй казва Господ: ето, Аз ще подигна разрушителен вятър против Вавилон и против живеещите в него Мои противници;
2. и ще пратя против Вавилон веячи, които ще го развеят, и ще опустошат земята му, защото в деня на бедствието ще нападнат върху него от вси страни.
3. Нека стрелец изопва лък против оногова, който изопва лък, и против тогози, който се гордее с бронята си; и не щадете младежите му, изтребете цялата му войска.
4. Ударените нека паднат на Халдейската земя и пронизаните - по пътищата й.
5. Защото не е овдовял Израил, нито Иуда от своя Бог, Господа Саваота, макар че и земята им е пълна с грехове пред Светия Израилев.
6. Бягайте изсред Вавилон и спасявайте всеки душата си, за да не загинете от беззаконията му, защото това време е отмъщение за Господа: Той му отплаща, каквото е заслужил.
7. Вавилон биде в ръката Господня златна чаша, която опиваше цяла земя; народите пиха от нея вино, и обезумяха.
8. Внезапно падна Вавилон и се разби; ридайте за него, вземете балсам за раните му, може би той ще оздравее.
9. Лекувахме Вавилон, ала не оздравя; оставете го, и да идем всеки в земята си, защото присъдата за него стигна до небесата и се издигна до облаците.
10. Господ изкара наяве нашата правда; нека идем и възвестим в Сион делото на нашия Господ Бог.
11. Острете стрели, пълнете колчани; Господ възбуди духа на мидийските царе; защото Той замисля нещо против Вавилон, та да го унищожи, понеже това е отмъщение на Господа, отмъщение за Неговия храм.
12. Срещу вавилонските стени издигнете знаме, усилете надзора, разположете стражи, пригответе засади, защото, както Господ е помислил, тъй и ще направи онова, което изрече против вавилонските жители.
13. О, ти, който живееш при големите води, който изобилствуваш със съкровища! дойде краят ти, пределът на твоята алчност!
14. Господ Саваот се закле Сам в Себе Си: истина казвам, че ще те напълня с люде като със скакалци, и ще подигнат вик против тебе.
15. Той сътвори земята със силата Си, утвърди вселената с мъдростта Си и с разума Си разпростря небесата.
16. По гласа Му шумят водите небесни, и Той издига облаците от краищата земни, произвежда светкавици всред дъжд и изкарва вятъра из Своите клетове.
17. Безумствува всеки човек в своето знание, срами себе си всеки леяр с истукана си, защото истуканът му е лъжа, и няма в него дух.
18. Това е пълна суета, дело на заблуда; във време на тяхното наказание те ще изчезнат.
19. Дялът на Иакова не е като техния, защото неговият Бог е Творец на всичко, и Израил е жезъл на наследието Му, името Му е Господ Саваот.
20. Ти беше мой чук, бойно оръжие; с тебе народи поразявах и с тебе царства съсипвах;
21. с тебе поразявах кон и ездача му, и с тебе поразявах колесница и возача й;
22. с тебе поразявах мъж и жена, с тебе поразявах и стар, и млад, с тебе поразявах и момък, и мома;
23. с тебе поразявах пастира и стадото му, с тебе поразявах и земеделец и работния му добитък, с тебе поразявах и областни началници и градски управители.
24. И ще отплатя на Вавилон и на всички жители халдейски за всичкото онова зло, що сториха на Сион пред ваши очи, казва Господ.
25. Ето, Аз съм против тебе, пагубна планино, казва Господ, която разоряваш цяла земя; и ще простра против тебе ръката Си, ще те съборя от скалите и ще те направя обгоряла планина.
26. И не ще вземат от тебе камък за ъгли, ни камък за основи, а ще бъдеш вечна пустош, казва Господ.
27. Издигнете знаме на земята, тръбете с тръба всред народите, въоръжете против него народите, свикайте против него царства араратски, минийски и аскеназки, поставете вожд против него, нагонете коне като страшни скакалци.
28. Въоръжете против него народите, царете на Мидия, нейните областни началници и всички нейни градски управители и цялата ней подчинена земя.
29. Земята се тресе и трепери, защото над Вавилон се сбъдват намеренията на Господа да направи земята Вавилонска пустиня без жители.
30. Престанаха да се бият вавилонските юнаци, седят в своите крепости; изтощи се силата им, станаха като жени, жилищата им са изгорени, заворите им са строшени.
31. Бързоходец тича срещу бързоходец, и вестител - срещу вестител, да обадят на вавилонския цар, че градът му е превзет от всички краища,
32. и бродовете са захванати, и оградите са изгорени с огън, и войниците от страх са поразени.
33. Защото тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: дъщерята вавилонска е като на гумно, кога вършеят на него; още малко, и ще дойде време за жетвата й.
34. Яде ме и ме гриза Навуходоносор, вавилонският цар; направи ме празен съд; поглъща ме като змей; пълни утробата си с моите сласти, захвърля ме.
35. Оскърблението над мене и плътта ми да бъде върху Вавилон, ще каже обитателката Сионова, и кръвта ми - върху жителите халдейски, ще каже Иерусалим.
36. Затова тъй казва Господ: ето, Аз ще се застъпя за твоето дело и ще отмъстя за тебе, и ще пресуша морето му и ще изсуша каналите му.
37. И Вавилон ще стане купище развалини, жилище на чакали, за ужас и за присмех, без жители.
38. Като лъвове ще завият те всички и ще зареват като малки лъвчета.
39. Кога се разпалят, ще им дам гощавка и ще ги опия, да се развеселят, да заспят вечен сън и да се не пробудят, казва Господ.
40. Ще ги подкарам като агнета на клане, като овни заедно с козли.
41. Как биде превзет Сесах, и биде завоювана славата на цялата земя! Как Вавилон стана за ужас между народите!
42. Втурна се върху Вавилон морето; той е покрит от многото му вълни.
43. Градовете му станаха пустиня, суха земя, степ, земя, дето не живее ни един човек и дето човешки син не минава.
44. И ще посетя Вила във Вавилон и ще изтръгна из устата му, що е погълнал, и народите не ще вече да се стичат към него, дори и вавилонските стени ще паднат.
45. Излез изсред него, народе мой, и спасявайте всеки душата си от яростния гняв Господен.
46. Да не отслабва сърцето ви, и не бойте се от мълвата, която ще се чуе по земята; мълвата ще дойде в една година и после в друга година, и на земята ще има насилие, властник ще въстане против властник.
47. Затова ето, идат дни, когато ще посетя идолите на Вавилон и цялата му земя ще се посрами, и всичките му поразени ще паднат всред него.
48. И ще възтържествуват над Вавилон небе и земя и всичко по тях; защото от север ще му дойдат опустошители, казва Господ.
49. Както Вавилон поваляше (наземи) поразените израилтяни, тъй във Вавилон ще бъдат повалени поразените по цялата страна.
50. Вие, които се отървахте от меч, бягайте и се не спирайте, спомнете си отдалеч за Господа, и да дойде Иерусалим на сърцето ви.
51. Срам ни беше, когато слушахме ругатни; безчестие покриваше лицата ни, когато чужденци влязоха в светилището на Господния дом.
52. Затова ето, идат дни, казва Господ, когато ще посетя истуканите му, и по цялата му земя ще стенат ранените.
53. Макар и да би се въздигнал Вавилон до небеса и макар да би на високо укрепил твърдината си, - от Мене ще му дойдат опустошители, казва Господ.
54. Екот и писък ще се понесе от Вавилон, и разрушение голямо - от Халдейската земя,
55. защото Господ ще опустоши Вавилон и ще тури край на горделивия му глас. Ще зашумят вълните им като големи води, ще заечи шумният им глас.
56. Защото ще дойде върху него, върху Вавилон, опустошител, и хванати ще бъдат ратоборците му, сломени ще бъдат лъковете им; защото Господ, Бог на отплатата, ще отплати.
57. И ще опият князете му и мъдреците му, областните му началници и градските му управители, и войниците му, и ще заспят вечен сън и не ще се пробудят, казва Царят, - Господ Саваот е името Му.
58. Тъй казва Господ Саваот: дебелите вавилонски стени ще бъдат разрушени до основи, и високите му порти ще бъдат с огън изгорени; и тъй, напразно се трудиха народите и племената се мъчиха за огъня.
59. Слово, което пророк Иеремия заповяда на Сераия, син на Нирия, Маасеев син, когато тоя тръгваше за Вавилон със Седекия, иудейски цар, в четвъртата година на царуването му; Сераия беше главен постелник.
60. Иеремия вписа в една книга всички злополуки, които трябваше да сполетят Вавилон, всички тия речи, написани против Вавилон.
61. И рече Иеремия на Сераия: кога влезеш във Вавилон, гледай, прочети всички тия речи
62. и кажи: Господи! Ти каза за това място, че ще го унищожиш тъй, че не ще остане в него ни човек, ни добитък, а ще стане вечна пустиня.
63. И кога свършиш да четеш тая книга, привържи към нея камък, хвърли я всред Ефрат
64. и кажи: тъй ще потъне Вавилон и не ще се подигне от това бедствие, което Аз ще напратя върху него, и те съвсем ще отмалеят. Дотук са речите на Иеремия.

ГЛАВА 52.

1. Седекия беше на двайсет и една година, когато почна да царува, и царува в Иерусалим единайсет години; името на майка му беше Хамутал, дъщеря на Иеремия от Ливна.
2. И той върши зло пред очите на Господа, всичко това, що извърши Иоаким;
3. заради туй гневът Господен биде над Иерусалим и над Иуда, докле ги отхвърли от лицето Си; и Седекия се отметна от вавилонския цар.
4. И в деветата година от царуването му, в десетия месец, в десетия ден на месеца, дойде Навуходоносор, вавилонски цар, той и цялата му войска против Иерусалим, и обсадиха го и издигнаха около него насипи.
5. И стоя градът обсаден до единайсетата година на цар Седекия.
6. В четвъртия месец, в деветия ден на месеца, се усили гладът в града, и народът на страната нямаше хляб.
7. Биде направен пролом в града, и всички военни избягаха из града нощем през портите, които се намираха между двете стени до царската градина, и отидоха по пътя към степта; а халдеите бяха около града.
8. Халдейската войска се спусна подир царя, и настигнаха Седекия в иерихонските равнини, и цялата му войска се разбяга от него.
9. И хванаха царя и го доведоха пред вавилонския цар в Ривла, в земя Емат, дето той произнесе съд над него.
10. И закла вавилонският цар синовете на Седекия пред очите му, закла и всички иудейски князе в Ривла.
11. А на Седекия извади очите и заповяда да го оковат в медни окови; и заведе го вавилонският цар във Вавилон и го тури в стражарницата до деня на смъртта му.
12. В петия месец, в десетия ден на месеца, - тая беше деветнайсета година на вавилонския цар Навуходоносора, - дойде в Иерусалим Навузардан, началник на телопазителите, който предстоеше пред вавилонския цар,
13. и изгори дома Господен, царския дом и всички къщи в Иерусалим, и всички големи къщи с огън изгори.
14. И цялата войска халдейска, която беше с началника на телопазителите, събори всички стени около Иерусалим.
15. Навузардан, началник на телопазителите, изсели бедните от народа и другия народ, останал в града, и отметниците, които се предадоха на вавилонския цар, и изобщо останалия прост народ.
16. Само неколцина от бедния народ на страната Навузардан, началник на телопазителите, остави за лозари и земеделци.
17. Халдейци изпочупиха и медните стълбове, които бяха в дома Господен, и подставите, и медното море, което беше в Господния дом, и отнесоха всичката им мед във Вавилон.
18. И взеха котли, лопатки, ножове, чаши, лъжици и всички медни съдове, които се употребяваха при богослужението;
19. началникът на телопазителите взе и блюда, и щипци, и чаши, и котлета, и кандилца, и кадилници, и шулци, - всичко, що беше от злато и що беше от сребро;
20. също - два стълба, едно море, дванайсет медни вола, които служеха за подстави, които цар Соломон направи в дома Господен, - медта на всички тия вещи не беше възможно да се претегли.
21. Всеки от тия стълбове беше висок осемнайсет лакти, и връв от дванайсет лакти го обгръщаше, вътре беше кух, а стените му бяха дебели четири пръста.
22. И имаше на него главулек меден, а главулекът беше висок пет лакти; и мрежицата и наровете наоколо бяха всички медни; същото беше и на другия стълб с наровете.
23. Наровете на всички страни бяха деветдесет и шест; всички нарове около мрежицата - сто.
24. Началникът на телопазителите взе също Сераия първосвещеника и Цефания, втория свещеник, и трима пазачи на прага.
25. И от града взе един скопец, който беше началник над военните люде, и седем мъже, които предстояха пред лицето на царя, които се намираха в града, и главния писар във войската, който записваше народа на страната във войската, и шейсет мъже - от народа на страната, намерени в града.
26. И взе ги Навузардан, началник на телопазителите, и отведе ги при вавилонския цар в Ривла.
27. И порази ги вавилонският цар и ги умъртви в Ривла, в земя Емат; и изселен биде Иуда из земята си.
28. Ето народа, който Навуходоносор изсели: в седмата година три хиляди двайсет и три иудеи;
29. в осемнайсетата година на Навуходоносора бяха изселени от Иерусалим осемстотин трийсет и двама души;
30. в двайсет и третата година на Навуходоносора Навузардан, началник на телопазителите, изсели седемстотин четирийсет и пет души иудеи; всичко - четири хиляди и шестстотин души.
31. В трийсет и седмата година след преселението на иудейския цар Иоакима *, в дванайсетия месец, в двайсет и петия ден на месеца, Евилмеродах, вавилонски цар, в първата година от царуването си, издигна иудейския цар Иоакима и го изведе из тъмницата;
32. и се разговаря с него приятелски, и тури престола му по-горе от престола на царете, които бяха при него във Вавилон;
33. и промени тъмничните му дрехи, и той винаги с него обядваше през всички дни на живота си.
34. И разноските му, разноски постоянни, му се даваха от царя всеки ден до деня на смъртта му, през всички дни на живота му.
* Иехония.

ГЛАВА 1.

1. Видение на Исаия, син Амосов, което видя за Иудея и Иерусалим, в дните на иудейските царе Озия, Иоатама, Ахаза и Езекия.
2. Чуйте, небеса, и слушай, земьо, защото Господ говори: Аз възпитах и въздигнах синове, а те се побуниха против Мене.
3. Волът познава стопанина си, и оселът - яслите на господаря си; а Израил (Ме) не познава, Моят народ не разбира.
4. Уви, народе грешни, народ отрупан с беззакония, племе от злодейци, синове пагубни! Оставихте Господа, презряхте Светия Израилев, - върнахте се назад.
5. Де да ви бият още вас, които все още упорствувате? Цяла глава е в рани, и цяло сърце е изнемогнало.
6. От пети до глава няма у тоя народ здраво място: струпи, синяци, гнойни рани, неочистени, непревързани и неомекчени с елей.
7. Земята ви опустошена, градовете ви с огън изгорени; нивите ви пред ваши очи чужденци пояждат; всичко е запустяло - като след разорение от чужденци.
8. И остана дъщерята Сионова като колиба в лозе, като сенница в градина, като обсаден град.
9. Да не беше ни Господ Саваот оставил малък остатък, щяхме да бъдем също като Содом, щяхме да заприличаме на Гомора.
10. Чуйте словото Господне, князе содомски, вслушай се в закона на нашия Бог, народе гоморски!
11. За какво Ми са многото ваши жертви? казва Господ. Преситен съм на всесъжения от овни и на тлъстина от угоен добитък; и кръв от телета, от агнета и козли не искам.
12. Кога дохождате да се явите пред лицето Ми, кой ви иска да тъпчете дворите Ми?
13. Не принасяйте вече суетни дарове: каденето е отвратително за Мене; новомесечия, съботи и празнични събрания не мога да търпя: беззаконие - и празнуване!
14. Душата Ми мрази вашите новомесечия и вашите празници: те са бреме за Мене, тежко Ми е да ги нося.
15. И кога простирате ръце, Аз закривам от вас очите Си, и кога умножавате молбите си, Аз не слушам: ръцете ви са с кръв пълни.
16. Умийте се, очистете се; махнете от очите Ми злите си деяния; престанете да правите зло;
17. научете се да правите добро, търсете правда, избавяйте угнетен, защищавайте сирак, застъпяйте се за вдовица.
18. Тогава дойдете - и ще отсъдим, казва Господ. Да бъдат греховете ви и като багрено, - като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур, - като вълна ще избеля.
19. Ако поискате и послушате, ще ядете благата земни;
20. ако пък се отречете и упорствувате, меч ще ви изтреби: защото устата Господни говорят.
21. Как вярната, изпълнена с правосъдие столица стана блудница! В нея правда обитаваше, а сега - убийци.
22. Среброто ти стана на сгурия, виното ти е с вода смесено;
23. твоите князе са законопрестъпници и съучастници на крадци; те всички обичат подаръци и ламтят за награда; не закрилят сирак, и тъжба на вдовица не стига до тях.
24. Затова говори Господ, Господ Саваот, Силният Израилев: о, ще си оттуша над противниците Си и ще отмъстя на враговете Си!
25. и ще обърна против тебе ръката Си и като в луга ще очистя от тебе сместа и ще отделя от тебе всичко оловено;
26. и пак ще ти поставям съдии, както отпреди, и съветници, както изпървом; тогава ще говорят за тебе: град на правда, вярна столица.
27. Сион ще се спаси чрез правосъдие, и обърналите се негови синове - чрез правда;
28. а за всички отстъпници и грешници - гибел, и ония, които са оставили Господа, ще бъдат изтребени.
29. Те ще бъдат посрамени зарад дъбравите, тъй многожелани от вас, и ще се червят от срам зарад градините, които сте си избрали;
30. защото вие ще бъдете като дъб, чийто лист е опадал, и като градина, в която няма вода.
31. И силният ще бъде отрепка, а делото му - искра; и ще горят заедно, - и никой не ще угаси.

ГЛАВА 2.

1. Слово, открито във видение на Амосовия син Исаия, за Иудея и Иерусалим.
2. И ето, в последните дни планината на дома Господен ще бъде поставена начело на планините и ще се възвиси над хълмовете, и ще потекат към нея всички народи.
3. И ще тръгнат много народи и ще кажат: дойдете, и ще възлезем на планината Господня, в дома на Бога Иаковов, и Той ще ни научи на Своите пътища, и ще ходим по пътеките Му; защото от Сион ще излезе законът и от Иерусалим - словото Господне.
4. И ще съди Той народите и ще изобличи много племена; и ще прековат мечовете си на орала, и копията си - на сърпове: народ срещу народ не ще дигне меч, и няма вече да се учат на война.
5. О, доме Иаковов! Дойдете, и ще ходим в Господня светлина.
6. Но Ти отхвърли Своя народ, дома Иаковов, защото те възприеха много от Изток: и магьосници си имат като филистимци, и общуват със синове на чужденци.
7. И изпълни се земята му със злато и сребро, и съкровищата му брой нямат; изпълни се земята му с коне, и колесниците му брой нямат.
8. Изпълни се земята му с идоли; те се покланят на изделие от свои ръце, на това, що са техни пръсти направили.
9. И преклони се човекът, и унизи се мъжът, - и Ти не ще им простиш.
10. Иди в скалата и скрий се в земята от страх пред Господа и от славата на Неговото величие.
11. Ще бъдат сведени надолу горделивите погледи човешки, и онова, що е високо у човеците, ще се унизи; и един Господ ще стои високо в оня ден.
12. Защото иде денят на Господа Саваота против всичко горделиво и високомерно и против всичко превъзнесено, - и то ще бъде унизено, -
13. против всички кедри ливански, високи и величави, и против всички дъбове васански,
14. против всички високи планини и против всички издигащи се хълмове,
15. против всяка висока кула и против всяка крепка стена,
16. против всички тарсиски кораби и против всички многожелани техни украшения.
17. И ще падне човешкото величие, и онова, що е високо у човеците, ще се унизи; и един Господ ще стои високо в оня ден,
18. и идолите съвсем ще изчезнат.
19. И ще влязат човеците в скални пещери и в земни пропасти от страх пред Господа и от славата на Неговото величие, кога се дигне Той да съкруши земята.
20. В оня ден човек ще хвърли на къртове и на прилепи своите сребърни идоли и своите златни идоли, които си е направил да им се кланя,
21. за да влезе в скални проломи и в планински долища от страх пред Господа и от славата на Неговото величие, кога се дигне Той да съкруши земята.
22. Престанете да се надявате на човек, чието дихание е в ноздрите му, защото, какво знае той?

ГЛАВА 3.

1. Ето Господ, Господ Саваот, ще отнеме от Иерусалим и от Иуда жезъл и тръст, всяка хлебна и всяка водна подкрепа,
2. храбър вожд и воин, съдия и пророк, ясновидец и старец,
3. петдесетник и велможа, съветник, мъдър художник и изкусен гадател.
4. И ще им дам момчета за началници, и деца ще владеят над тях.
5. И в народа един ще угнетява другиго, и всякой - своя ближен; момче безсрамно ще се големее пред старец, и простак - пред велможа.
6. Тогава човек ще се хване за брата си, в челядта на баща си, и ще каже: ти имаш одежда, бъди ни вожд, и тия развалини да бъдат под твоя ръка.
7. А той с клетва ще каже: не мога изцели раните на обществото; и в моята къща няма ни хляб, ни одежда: не ме правете вожд на народа.
8. Тъй се е рушил Иерусалим, и падна Иуда, защото езикът им и делата им са против Господа, оскърбителни за очите на Неговата слава.
9. Изразът на лицето им свидетелствува против тях, и за греха си те разказват открито, както содомци, не крият: горко на душата им! защото сами на себе си навличат зло.
10. Кажете на праведника: блазе му! защото ще яде плодовете на делата си;
11. а на беззаконника - горко му! защото ще има отплата за делата на ръцете му.
12. Притеснители на Моя народ са деца, и жени владеят над него. Народе Мой! твоите вождове те въвеждат в заблуда и са развалили пътя, по който вървиш.
13. Дигна се Господ на съд, - и стои, за да съди народите.
14. Господ влиза в съд със старейшините на Своя народ и с Неговите князе: вие опустошихте лозето; плячкосаното от сиромаха е във вашите къщи;
15. защо притеснявате народа Ми и угнетявате сиромасите? казва Господ, Господ Саваот.
16. И каза Господ: задето дъщерите сионски се гордеят и ходят с вирнати шии и прелъстяват с погледи, и ситно стъпват и с верижки на нозете дрънкат, -
17. Господ ще оголи темето на дъщерите сионски, и ще открие Господ срамотата им;
18. в оня ден Господ ще отнеме хубавите верижки на нозете, всякакви звездички и лунички,
19. обеци, огърлици и ветрила, превези, гривни и пояси, съдовце с миризми и магийски висулки,
20. пръстени и брънки за нос,
21. горна дреха и долна, кърпици и кесийки,
22. светли тънки наметала, превръзки и покривала.
23. И вместо благовоние ще бъде зловоние, и вместо пояс ще бъде въже, и вместо накъдрени коси - плешивина, и вместо широко наметало - тясно вретище, вместо хубост - жигосване.
24. Мъжете ти ще паднат от меч, и юнаците ти - в битка.
25. И портите на столицата ще въздишат и плачат, и тя ще седи опустошена на земята.

ГЛАВА 4.

1. И в оня ден седем жени ще се хванат за един мъж и ще кажат: свой хляб ще ядем и своя дреха ще носим, стига само да се наричаме с твое име, - снеми от нас позора.
2. В оня ден младочката Господня ще се яви в хубост и чест, и плодът на страната - във величие и слава, за оцелелите синове Израилеви.
3. Тогава останалите на Сион и оцелелите в Иерусалим - всички, записани като живеещи в Иерусалим, ще се наричат свети,
4. кога Господ измие мръсотата на дъщерите сионски и очисти кръвта на Иерусалим из средата му с дух, който съди, и с дух, който пали.
5. И ще направи Господ над всяко място на Сион планина и над събранията й денем - облак и дим, а нощем - блясък от пламнал огън; защото над всичко почитано ще има покрив.
6. И ще има шатра за сянка денем от пек и за убежище и защита от лошо време и дъжд.

ГЛАВА 5.

1. Ще запея на моя Възлюбен Неговата песен за лозето Му. Моят Възлюбен имаше лозе навръх торна рътлина;
2. Той го огради и го очисти от камъни, насади в него отбор лозови пръчки и съгради кула по средата му, изкопа в него лин и очакваше да роди добро грозде, а то роди диво грозде.
3. И сега, жители иерусалимски и мъже Иудини, отсъдете между Мене и Моето лозе.
4. Какво още трябваше да сторя за Моето лозе и го не сторих? Защо, докле очаквах да принесе добро грозде, то даде диво грозде?
5. И тъй, ще ви кажа, какво ще направя с лозето Си: ще му махна оградата, и то ще бъде опустошавано; ще му разруша стените, и ще бъде тъпкано;
6. и ще го оставя да запустее: няма ни да го режат, ни да го копаят, - и ще обрасне то с тръне и бодили, и ще заповядам на облаците да не изливат дъжд върху него.
7. Лозе на Господа Саваота е домът Израилев, а мъжете на Иуда - обичен Негов сад. И чака' Той правосъдие, но ето - кръвопролитие; чака' правда - и ето - писък.
8. Горко вам, които притуряте къща към къща, които присъединявате нива към нива, тъй че за другите не остава място, сякаш само вие сте заселени на земята.
9. В ушите ми Господ Саваот каза: тия многобройни домове ще бъдат пусти, тия големи и хубави къщи - без жители;
10. десет уврата лозе ще дадат един бат, и един хомер посяно семе едвам ще донесе една ефа.
11. Горко на ония, които от ранно утро дирят сикер и до късна вечер се разпалят с вино;
12. на техните пиршества има и китара, и гусла, и тимпан, и свирка, и вино; а към делата на Господа те и не поглеждат, нито помислят за деянията на Неговите ръце.
13. Затова Моят народ неочаквано ще отиде в робство; неговите велможи ще гладуват и богаташите му ще се мъчат от жажда.
14. Затова преизподнята се е разширила и безмерно е разтворила устата си; и ще слезе там тяхната слава и богатство, шумът им и всичко, що ги весели.
15. И ще се разкае човекът, ще се смири мъжът, и очите на горделивците ще бъдат сведени надолу;
16. а Господ Саваот ще се възвеличи в съд, и Бог Светий ще яви светостта Си в правда.
17. И овците ще си пасат на воля, и чужди ще се хранят с оставените тлъсти пасбища на богатите.
18. Горко на ония, които влекат подире си беззаконие с вървите на суетността и грях - като с колеснични ремъци;
19. които казват: нека Той побърза и ускори делото Си, за да видим, и нека се приближи и се изпълни решението на Светия Израилев, за да узнаем!
20. Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто - зло, тъмнината считат за светлина, и светлината - за тъмнина, горчивото считат за сладко, и сладкото - за горчиво!
21. Горко на ония, които са мъдри в своите очи и разумни пред сами себе си!
22. Горко на ония, които са храбри вино да пият и са в сила да приготвят силно питие,
23. които за подаръци оправдават виновния и лишават праведните от законното!
24. Затова, както огън пояжда слама, и пламък изтребя сено, тъй ще изгине коренът им, и цветът им ще се разнесе като прах; защото те отхвърлиха закона на Господа Саваота и презряха словото на Светия Израилев.
25. Затова гневът на Господа ще се разпали против Неговия народ, и Той ще простре ръката Си против него и ще го порази тъй, че планините ще потреперят, и труповете им ще бъдат като смет по улиците. И при всичко това гневът Му не ще се отвърне, и ръката Му ще бъде още простряна.
26. И ще дигне знаме за далечни народи и ще даде знак на живеещия накрай земя, - и ето, той лесно и скоро ще дойде;
27. у него не ще има ни уморен, ни отмалял; ни един не ще задреме и не ще заспи; не ще се свали пояс от кръста му, и не ще се скъса ремък на обущата му;
28. стрелите му са изострени, и всичките му лъкове - изопнати; копитата на конете му са като кремъци, и колелата му - като вихър;
29. ревът му е като рев на лъвица; той рика като лъвче, и ще зареве, ще сграбчи плячката и отнесе, и никой не ще я отнеме.
30. И в оня ден ще зареве против него сякаш ревът на разярено море; и ще погледне той на земята, и ето - тъма и скръб, и светлината потъмняла в облаците.

ГЛАВА 6.

1. В годината, когато умря цар Озия, аз видях Господа, седнал на престол висок и издигнат, и полите на одеждите Му пълнеха целия храм.
2. Около Него стояха серафими; всякой от тях имаше по шест крила: с две всеки закриваше лицето си, и с две закриваше нозете си, и с две летеше.
3. И викаха един към други и думаха: свет, свет, свет е Господ Саваот! цяла земя е пълна с Неговата слава!
4. И разклати се горнището на вратите от гласа на викащите, и домът се напълни с дим.
5. И казах: горко ми! загинах! защото съм човек с нечисти уста, и живея сред народ също с нечисти уста, - и очите ми видяха Царя, Господа Саваота.
6. Тогава прилетя до мене един от серафимите с разпален в ръка въглен, що бе взел с клещи от жертвеника,
7. докосна се до устата ми и рече: ето, това се докосна до устата ти - и твоето беззаконие се отне от тебе, грехът ти се очисти.
8. И чух гласа на Господа, Който казваше: кого да проводя? и кой ще отиде заради Нас? И аз казах: ето ме, проводи мене.
9. Тогава Той рече: иди и кажи на тоя народ: с уши ще чуете, и не ще разумеете, и с очи ще гледате - и не ще видите.
10. Защото сърцето на тоя народ е закоравяло, и с уши тежко слушат и затворили са очите си, да не би с очи да видят, с уши да чуят и със сърце да разберат, та да се обърнат, за да ги изцеря.
11. И казах: за дълго ли, Господи? Той рече: докле запустеят градовете и останат без жители, и къщите без люде, и докле тая земя съвсем запустее.
12. И Господ ще отдалечи людете, и голяма пустош ще бъде на тая земя.
13. И ако още остане десета част на нея и се възвърне, и тя пак ще бъде разорена; но както от теревинт и дъб, кога са и отсечени, остава коренът им, тъй светото семе ще бъде неин корен.

ГЛАВА 7.

1. В дните на Ахаза - син на Иоатама, син Озиев, цар иудейски - Рецин, цар сирийски, и Факей, син Ремалиев, цар израилски, отидоха против Иерусалим да го завладеят, но не можаха да го завладеят.
2. И биде известено на дома Давидов и казано: сирийци се разположили в земята Ефремова. И разтрепери се сърцето на Ахаза и сърцето на народа му, както се от вятър люлеят дървета в гора.
3. И каза Господ на Исаия: излез ти и син ти Шеарясув да посрещнеш Ахаза накрай водопровода на горния водоем, по пътя към нивата на тепавичаря,
4. и му кажи: внимавай и бъди спокоен; не бой се, и да не отпада сърцето ти пред двата края на тия димящи главни, от разпаления гняв на Рецина, на сирийци и на сина Ремалиев.
5. Сирия, Ефрем и синът Ремалиев кроят против себе си зло, думайки:
6. да идем против Иудея и да я размирим, да я завладеем и да й поставим за цар Тавеиловия син.
7. Но Господ Бог тъй казва: това няма да стане и не ще се сбъдне;
8. защото глава на Сирия е Дамаск, и глава на Дамаск - Рецин; а подир шейсет и пет години Ефрем ще престане да бъде народ;
9. и глава на Ефрема е Самария, и глава на Самария - синът Ремалиев. Ако не вярвате, то е, защото не сте удостоверени.
10. И продължаваше Господ да говори на Ахаза и рече:
11. искай за себе си личба от Господа, твоя Бог: искай или в дълбинето, или във висинето.
12. И рече Ахаз: няма да искам и няма да изкушавам Господа.
13. Тогава Исаия рече: слушайте, прочее, доме Давидов! нима ви е малко, дето дотягате на людете, та искате да дотягате и на моя Бог?
14. Затова Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил.
15. Той ще се храни с мляко и мед, докле се научи да отхвърля лошото и да избира доброто.
16. Защото, преди младенец да се научи да отхвърля лошото и да избира доброто, тая земя, от която се ти плашиш, ще бъде оставена от двамата си царе.
17. Но Господ ще напрати върху тебе и върху народа ти и върху дома на отца ти дни, каквито не са дохождали, откак Ефрем се отдели от Иуда - ще напрати асирийския цар.
18. И ето, в него ден Господ ще даде знак на мухата, която е при устието на Египетската река, и на пчелата, която е в Асирийската земя, -
19. и ще долетят и ще заседнат те всички по запустели долини и по скални пещери, и по всички трънаци, и по всички дървета.
20. В него ден Господ ще обръсне с бръснач, нает от отвъд реката - чрез асирийския цар, главата и космите на нозете, ще снеме дори и брадата.
21. И в него ден, който храни крава и две овци,
22. поради изобилие на мляко, което те ще дадат, ще яде масло; с масло и мед ще се хранят всички, които са останали в тая земя.
23. И в него ден на всяко място, дето са расли хиляди лози за хиляди сребърници, ще бъде глог и трънак.
24. Със стрели и лъкове ще се ходи там, защото всичката земя ще бъде глог и трънаци.
25. И ни на една от планините, които са били разчиствани с търнокоп, не ще идеш, поради страх от глог и трънак: там ще изкарват говеда, и дребен добитък ще тъпче.

ГЛАВА 8.

1. И рече ми Господ: вземи си голям свитък и напиши на него с човешко писмо: магер-шелал-хаш-баз *.
2. И взех си верни свидетели: свещеник Урия и Захария, сина Варахиев, -
3. и пристъпих към пророчицата, и тя зачена и роди син. И рече ми Господ: наречи му име: магер-шелал-хаш-баз;
4. защото, преди да се научи детето да изговаря: тате, мамо, - богатството на Дамаск и плячките самарийски ще бъдат понесени пред асирийския цар.
5. И продължаваше Господ да ми говори и каза още:
6. задето тоя народ пренебрегва водите на Силоам, които текат тихо, и се възхищава от Рецина и от сина Ремалиев,
7. Господ ще напрати върху него бурните и големи води на реката - асирийския цар с всичката му слава; и ще се надигне тя във всичките си ръкави и ще излезе из всичките си брегове;
8. и ще нахлуе по Иудея, ще я наводни и високо ще се подигне - ще стигне до шия; и разпрострените й крила ще бъдат по целия шир на Твоята земя, Емануиле!
9. Враждувайте, народи, но треперете, и внимавайте вие, всички далечни земи! Въоръжавайте се, но треперете; въоръжавайте се, но треперете!
10. Кройте заговори, но те се рушат; говорете дума, но тя няма да се изпълни, защото с нас е Бог!
11. Защото тъй ми говори Господ, държейки върху ми крепка ръка и внушавайки ми да не ходя по пътя на тоя народ, и рече:
12. "не наричайте заговор всичко онова, което тоя народ нарича заговор; и не се бойте от онова, от което се той бои, и не се страхувайте.
13. Господа Саваота - Него свето почитайте, и Той да е ваш страх, и Той - ваш трепет!
14. И ще бъде Той освещение и камък за препъване и скала за съблазън на двата дома Израилеви, примка и мрежа за жителите иерусалимски.
15. И мнозина от тях ще се препънат и ще паднат, ще се разбият и ще се заплетат в примката, и ще бъдат уловени.
16. Завържи свидетелството и запечатай откровението пред Моите ученици."
17. И тъй, аз се надявам на Господа, Който е скрил лицето Си от дома Иаковов, и на Него се уповавам.
18. Ето, аз и децата, които ми даде Господ, сме като белези и поличби в Израиля от Господа Саваота, Който живее на Сион планина.
19. И кога ви кажат: обърнете се към ония, които извикват мъртъвци, и към магьосници, към обайници и коремоговорници, - тогава отговаряйте: не трябва ли народът да се обръща към своя Бог? допитват ли се до мъртви за живи?
20. Допитвайте се до закона и откровението. Ако те не казват като това слово, няма в тях светлина.
21. И ще се скитат те по земята, жестоко угнетени и гладни; и във време на глада ще се лютят, ще хулят своя цар и своя Бог.
22. И ще се вгледат нагоре, и ще погледат към земята; и ето - скръб и мрак, гъста тъмнина; и ще бъдат хвърлени в тъмнината. Но не всякога ще има мрак там, дето сега той е сгъстен.
* Грабеж бърза, плячка тича.

ГЛАВА 9.

1. Предишното време унизи земята Завулонова и земята Нефталимова; но послешното - ще възвеличи крайморския път, отвъд Иорданската страна, езическа Галилея.
2. Народът, който ходи в тъмнина, ще види голяма светлина; върху живеещите в страната на смъртната сянка ще блесне светлина.
3. Ти ще умножиш народа, ще увеличиш радостта му. Той ще се весели пред Тебе, както се веселят през жетва, както се радват при дележ на плячка.
4. Защото ярема, който му тежеше, и жезъла, който го поразяваше, и пръчката на неговия притеснител - Ти ще съкрушиш, както в деня на Мадиам.
5. Защото всяка войнишка обувка във време на война и дреха, обагрена с кръв, ще бъдат предадени на изгаряне, за храна на огъня.
6. Защото Младенец ни се роди - Син ни се даде; властта е на раменете Му, и ще Му дадат име: Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира.
7. Неговата власт и мир безкрай ще расте върху престола на Давида и в царството му, за да го утвърди Той и да го укрепи чрез съд и правда отсега и довека. Ревността на Господа Саваота ще извърши това.
8. Господ праща слово на Иакова, и то слиза върху Израиля,
9. за да знае цял народ, Ефрем и жителите на Самария, които с гордост и надуто сърце казват:
10. тухлите паднаха, - ще градим с дялани камъни; смоковниците са изсечени, - ще ги заменим с кедри.
11. И ще подигне Господ против него враговете на Рецина, и ще въоръжи неприятелите му:
12. сирийци откъм изток, а филистимци откъм запад; и ще гълтат Израиля с пълни уста. При всичко това гневът Му не ще се отвърне, и ръката Му още е простряна.
13. Но народът не се обръща към Оногова, Който го бие, и не прибягва към Господа Саваота.
14. И Господ ще отсече у Израиля глава и опашка, палма и тръстика, в един ден:
15. старец и велможа - това е главата; а пророк-лъжеучител е опашката.
16. И вождовете на тоя народ ще го въведат в заблуда, и водените от тях ще загинат.
17. Затова Господ не ще се радва на момците му, и не ще се смили над сираците му и вдовиците му; защото те всички са лицемери и злодеи, и устата на всички говорят нечестиво. При всичко това гневът Му не ще се отвърне, и ръката Му е още простряна.
18. Защото беззаконието като огън се е разгоряло, поглъща глог и трънак и пламти в горски гъстаци, - и се подигат стълбове дим.
19. Яростта на Господа Саваота ще опали земята, и народът ще стане сякаш храна на огъня; човек не ще пожали брата си.
20. И ще секат надясно - и ще си останат гладки, и ще ядат наляво - и не ще се наситят; всякой ще яде плътта на своята мишца:
21. Манасия - Ефрема, и Ефрем - Манасия, двамата заедно - Иуда. При всичко това не ще се отвърне гневът Му, и ръката Му е още простряна.

ГЛАВА 10.

1. Горко на ония, които създават несправедливи закони и пишат жестоки решения,
2. за да отстранят сиромасите от правосъдие и ограбят правата на слабите между Моя народ, за да направят вдовиците своя плячка и ограбят сираците.
3. И какво ще правите вие в деня на посещението, кога гибелта дойде отдалеч? Към кого ще прибегнете за помощ? и де ще оставите богатството си?
4. Без Мене те ще се превият между окованите и ще паднат между убитите. При всичко това не ще се отвърне гневът Му, и ръката Му е още простряна.
5. О, Асуре, жезъл на Моя гняв и бич на Моето негодуване!
6. Ще го пратя против нечестив народ и против народа на Моя гняв, ще му дам повеля грабеж да граби и плен да плени и да го тъпче като улична кал.
7. Но той не така ще разсъди, и сърцето му не тъй ще помисли: нему на сърце ще бъде - да разори и изтреби много народи.
8. Защото той ще каже: не са ли всички царе мои князе?
9. Халне не е ли, каквото и Кархемис? Емат не е ли, каквото и Арпад? Самария не е ли, каквото и Дамаск?
10. Понеже ръката ми завладя идолските царства, в които кумирите бяха повече, нежели в Иерусалим и Самария, -
11. то не ще ли направя същото с Иерусалим и с неговите изваяния, каквото направих със Самария и с нейните идоли?
12. И тогава, кога Господ извърши всичкото Си дело на планина Сион и в Иерусалим, ще каже: ще погледна плода от горделивото сърце на царя асирийски и пустославието на високо дигнатите му очи.
13. Той казва: със силата на моята ръка и с моята мъдрост извърших това, защото съм умен: разместям границите на народите, разграбвам съкровищата им и свалям от престоли като исполин,
14. и ръката ми ограби богатството на народите като гнезда; и както вземат оставените в тях яйца, тъй заграбих аз цялата земя, и никой с крило не шавна, ни уста отвори, нито писна.
15. Големее ли се брадвата пред оногова, който с нея сече? Гордее ли се трионът пред оногова, който го движи? Като че тояга въстава против оногова, който я дига! Като че пръчка се вдига против оногова, който не е дърво!
16. Затова Господ, Господ Саваот, ще прати немощ на неговите здравеняци и между първенците му ще разпали пламък, като пламък от огън.
17. Светлината на Израиля ще бъде огън, и неговият Светия - пламък, който ще изгори и пояде тръните му и бодилите му в един ден;
18. и ще изтреби славната му гора и градината му, от душа до плът, и той ще бъде като немощен, който умира.
19. И останалите дървета от гората му ще бъдат толкова малобройни, че едно дете ще може да им направи опис.
20. И ето, в него ден Израилевият остатък и спасилите се от дома на Иакова не ще се вече осланят на оногова, който ги порази, но чистосърдечно ще възложат упование на Господа, Светия Израилев.
21. Остатъкът ще се обърне, остатъкът на Иакова ще се обърне към Бога Силни.
22. Защото, макар твоят народ, Израилю, и да е колкото морския пясък, само остатъкът му ще се обърне; решението за изтребление е преизпълнено с правда;
23. защото решеното изтребление ще извърши Господ, Господ Саваот, по цялата земя.
24. Поради това тъй казва Господ, Господ Саваот: народе Мой, който живееш на Сион! Не бой се от Асура. Той ще те порази с жезъл и ще дигне с пръчката си върху тебе, както Египет.
25. Още малко, твърде малко, - и Моят гняв ще премине, и яростта Ми ще се обърне да ги изтреби.
26. И ще дигне Господ Саваот бич върху него, както кога порази Мадиам при скала Орив, или както простря жезъл върху морето, и ще го дигне, както върху Египет.
27. И в него ден ще се снеме от твоите рамене товарът му, и яремът му, от твоята шия, и яремът ще се сломи от тлъстина.
28. Той отива против Аиат, преминава Мигрон, трупа храните си в Михмас.
29. Те минават теснини; в Гева нощуват; Рама се тресе; Гива Саулова се разбяга.
30. Викай с глас, дъще Галимова; нека те чуе Лаис, бедний Анатоте!
31. Мадмена се разбяга, жителите на Гевим бързат да бягат.
32. Още един ден ще престои той в Нов; с ръка си заплашва планина Сион, Иерусалимския хълм.
33. Ето, Господ, Господ Саваот, със страшна сила ще откъсне клоните на дърветата, - и които се с ръст големеят, ще бъдат отсечени, високите - наземи съборени.
34. И горския гъстак Той ще изсече с желязо, - и Ливан ще падне от Всемогъщия.

ГЛАВА 11.

1. И ще покара младочка от Иесеевия пън, и клон ще израсне от неговия корен;
2. и ще почива върху Него Дух Господен, дух на премъдрост и разум, дух на съвет и крепост, дух на знание и благочестие;
3. ще се изпълни със страх Господен, и ще съди, не според както очите Му гледат, и ще решава делата, не според както ушите Му слушат.
4. Той ще съди сиромасите по правда, и делата на страдалците в страната ще решава по истина; с жезъла на устата Си ще порази земята, и с диханието на устните Си ще убие нечестивеца.
5. Пояс на кръста Му ще бъде правдата, и пояс на бедрата Му - истината.
6. Тогава вълк ще живее заедно с агне, и леопард ще лежи заедно с козле; теле, лъвче и вол ще бъдат заедно, и малко дете ще ги кара.
7. Крава ще пасе с мечка, малките им ще лежат заедно, и лъвът ще яде слама като вола.
8. Младенец ще играе над аспидина дупка, и дете ще протегне ръката си към змийно гнездо.
9. Не ще правят зло и вреда по цялата Ми света планина, защото земята ще бъде пълна с познаване Господа, както водите пълнят морето.
10. И в оня ден към Иесеевия корен, който ще стане като знаме на народите, ще се обърнат езичниците, - и покоят му ще бъде слава.
11. Тогава Господ пак ще простре ръката Си, за да Си възвърне остатъка от Своя народ, - какъвто остана у Асура, и в Египет, и в Патрос, и у Хус, и у Елам, и в Сенаар, и в Емат, и по морските острови.
12. И ще дигне знаме към езичниците и ще събере изгнаниците Израилеви, и разсеените иудеи ще свика от четирите земни краища.
13. И ще се прекрати завистта Ефремова, и които враждуват против Иуда, ще бъдат изтребени. Ефрем няма да завижда на Иуда, и Иуда няма да притеснява Ефрема.
14. И ще полетят върху плещите на филистимци към запад, ще ограбят всички деца на Изток; ще наложат ръка върху Едом и Моав, и децата Амонови ще им бъдат поданици.
15. И ще изсуши Господ залива на Египетско море, ще простре ръката Си върху реката чрез силния Свой вятър и ще я разбие на седем ръкава, тъй че с обувки да могат да я минават.
16. Тогава за остатъка от Неговия народ, който ще остане у Асура, ще има широк път, както това беше за Израиля, когато излизаше от Египетската земя.

ГЛАВА 12.

1. И в оня ден ще кажеш: ще Те славя, Господи! Ти ми беше гневен, но отвърна гнева Си и ме утеши.
2. Ето, Бог е моето спасение; Нему се уповавам и се не боя; защото Господ е моя сила, и Господ е мое пение; и Той ми биде за спасение.
3. Тогава с радост ще черпите вода от изворите на спасението,
4. и ще кажете в него ден: славете Господа, призовавайте името Му; разгласяйте между народите делата Му; напомняйте, че името Му е велико;
5. пейте Господу, защото Той е направил нещо велико - нека знаят това по цяла земя.
6. Весели се и радвай се, жителко Сионова, защото велик е посред тебе Светият Израилев.

ГЛАВА 13.

1. Пророчество за Вавилон, което изрече Исаия, син Амосов.
2. Дигнете знаме на гола планина, издигнете глас, махнете им с ръка, да навлязат през княжеските порти.
3. Аз дадох повеля на Моите избраници и призовах да изпълнят гнева Ми Моите юнаци, които тържествуват във величието Ми.
4. Голям шум е по планините, като че от многолюден народ, бунтовен шум на царства и народи, събрани заедно: Господ Саваот преглежда готовата за бой войска.
5. Идат от далечна страна, открай небе, Господ и оръдията на Неговия гняв, за да съкрушат цяла земя.
6. Ридайте, защото денят Господен е близък, - иде като разрушителна сила от Всемогъщия.
7. Затова ръцете у всички отпаднаха, и сърцето на всеки човек се стопи.
8. Те се ужасиха, гърчове и болки ги хванаха; мъчат се като родилка, смаяни се гледат един други, лицата им пламнаха.
9. Ето, денят Господен иде лют, с гняв и пламнала ярост, за да обърне земята в пустиня и да изтреби от нея грешниците й.
10. Звездите небесни и светилата не дават от себе си светлина; слънцето се помрачава при изгрева си, и месечината не сияе със светлината си.
11. Аз ще накажа света за злото, и нечестивците - за техните беззакония; ще премахна високоумието на горделивите и ще унижа надутостта на притеснителите;
12. ще направя тъй, че людете ще бъдат по-скъпи от чисто злато, и мъжете - по-скъпи от офирско злато.
13. Затова ще потреса небето, и земята ще се мръдне от мястото си поради яростта на Господа Саваота, в деня на пламналия Му гняв.
14. Тогава всякой като подгонена сърна и като напуснати овци ще се обърне към народа си, и всякой ще побегне в земята си.
15. Но комуто се падне, ще бъде пронизан, и когото хванат, ще падне от меч.
16. И младенците им ще бъдат смазани пред очите им; къщите им ще бъдат разграбени, и жените им обезчестени.
17. Ето, Аз ще дигна против тях мидяните, които не ценят среброто и не ламтят за злато.
18. Техните лъкове ще поразят юношите и не ще пожалят плод в утроба; очите им няма да се смилят над деца.
19. И Вавилон, красота на царствата, гордост на халдейци, ще бъде съборен от Бога, както Содом и Гомора,
20. не ще се засели никога, и в него не ще има жители от рода в род; няма арабец да разпъне шатрата си, и овчари със стада там не ще пладнуват.
21. Но в него ще обитават зверове пустинни, и къщите ще се напълнят с бухали; камилоптици ще се заселят там, и песоглавци ще подскачат.
22. Чакали ще вият в чертозите им, и хиени - в увеселителните домове.

ГЛАВА 14.

1. Близко е времето му, и не ще закъснеят дните му; защото Господ ще помилва Иакова и пак ще обикне Израиля; ще ги засели в земята им, ще се присъединят към тях другоземци и ще се прилепят към дома Иаковов.
2. Ще ги вземат народите и ще ги заведат на мястото им; домът Израилев ще си ги присвои на земята Господня като роби и робини, ще вземе в плен своите пленители и ще владее над своите потисници.
3. И в оня ден, кога Господ те отърве от скръбта ти, от страха и от тежкото робство, под което беше заробен,
4. ти ще подемеш победна песен против вавилонския цар и ще кажеш: как изчезна мъчителят - пресече се тиранията!
5. Господ съкруши жезъла на нечестивците, скиптъра на владетелите,
6. който яростно поразяваше народите с неотвратни удари, гневно владееше над племената с неудържимо гонение.
7. Цяла земя си отдъхва, почива, възклицава от радост;
8. и кипарисите се радват за тебе, и кедрите ливански, думайки: откак ти заспа, никой не идва да ни сече.
9. Адът преизподен се раздвижи заради тебе, за да те посрещне при твоето влизане; заради тебе разбуди рефаимите, всички вождове на земята; дигна всички царе езически от престолите им.
10. Те всички ще ти говорят: и ти стана безсилен като нас! и ти стана подобен нам.
11. Гордостта ти е свалена в преизподнята, с всичкия ти шум; под тебе са червеи за постилка, и червеи са твоя покривка.
12. Как падна ти от небето, деннице, сине на зората! Разби се о земята ти, който тъпчеше народите.
13. А в сърце си думаше: ще възляза на небето, ще издигна престола си по-горе от Божиите звезди и ще седна на планината в събора на боговете, накрай север;
14. ще възляза в облачните висини, ще бъда подобен на Всевишния.
15. Но ти си свален в ада, вдън преизподнята.
16. Които те виждат, вглеждат се в тебе, думат си за тебе: тоя ли е човекът, който земя разклащаше, царства раздрусваше,
17. вселената в пустиня обърна и разрушаваше градовете й, пленниците си не отпущаше по домовете им?
18. Всички царе на народите, всички почиват с чест, всякой в своята гробница;
19. а ти си захвърлен вън от гробницата си като захвърлен клон, като дреха на убити, на погубени с меч, които спускат в каменни ровове, - ти си като тъпкан труп,
20. няма да се съединиш с тях в гроба; защото ти разори земята си, уби народа си: племето на злодейците довеки няма да се спомене.
21. Гответе клане за синовете му поради беззаконието на баща им, за да не въстанат и да не завладеят земята и да не напълнят вселената с неприятели.
22. И ще въстана против тях, казва Господ Саваот, и ще изтребя името на Вавилон и целия остатък - и син, и внук, казва Господ.
23. И ще го направя ежево владение и блато, ще го измета с изтребителна метла, казва Господ Саваот.
24. С клетва казва Господ Саваот: както намислих, тъй и ще бъде; както реших, тъй и ще стане,
25. за да съкруша Асура в Моята земя и да го стъпча в Моите планини; и ще падне от тях яремът му, и бремето му ще се снеме от рамената им.
26. Такова е решението, определено за цялата земя, и ето ръката, простряна върху всички народи,
27. защото Господ Саваот е решил, - и кой може да отмени това? Ръката Му е простряна, - и кой ще я отвърне?
28. В годината, когато умря цар Ахаз, биде такова пророческо слово:
29. недей се радва, земьо Филистимска, че е съкрушен жезълът, който те поразяваше; защото от змийния корен ще излезе аспида, и плодът й ще бъде хвъркат змей.
30. Тогава най-бедните ще бъдат нахранени, и немотните ще си почиват в безопасност; а твоя корен с глад ще уморя, и той ще убие твоя остатък.
31. Ридайте, порти! с глас викай, граде! Ще се раздробиш ти, цяла земьо Филистимска; защото от север иде дим, и няма изморен в техните пълчища.
32. А какво ще обадят вестителите народни? - Това, че Господ е утвърдил Сион, и в него ще намерят убежище сиромасите от народа Му.

ГЛАВА 15.

1. Пророчество за Моав. - Тъй! нощем ще бъде разорен Ар-Моав и унищожен; тъй! нощем ще бъде разорен Кир-Моав и унищожен!
2. Той възлиза към Баит и Дивон, възлиза на оброчището, за да плаче; Моав ридае над Нево' и Медева; те всички са с остригани глави, всички с обръснати бради.
3. По улиците му се препасват с вретище, по покривите му и стъгдите всичко ридае, в сълзи тъне.
4. И пищи Есевон и Елеала; гласът им се чува дори до Иааца; след тях и войниците на Моав ридаят, душата му се вълнува в него.
5. Ридае сърцето ми за Моав; бягат от него към Сигор, до трета Егла; възлизат с плач на Лухит, по Хоронаимския път дигат страшен вик;
6. защото водите на Нимрим пресекнаха, ливади изсъхнаха, трева изгоря, - злач не остана;
7. затова те пренасят отвъд Арабийската река остатъците от имота и това, що са скътали;
8. защото писък се носи по всички предели на Моав, плачът му стига до Еглаим, плачът му стига до Беер-Блим;
9. защото водите на Димон се с кръв напълниха, и Аз ще напратя върху Димон още ново нещо, - лъвове върху избягалите от Моав и върху останалите в страната.

ГЛАВА 16.

1. Пращайте агнета за владетеля на страната, пращайте от Села в пустинята към планината на дъщерята Сионова;
2. защото дъщерите на Моав при Арнонските бродове ще бъдат подобни на скитница птица, изхвърлена от гнездото.
3. Свикай съвет, вземи решение; засени ни със сянката си посред пладне като нощем, прикрий изпъдените, не издавай скитниците.
4. Нека поживеят у тебе моите изпъдени моавци; бъди им закрила от грабители: защото притеснителят - няма да го има, грабеж ще престане, потисници ще изчезнат от земята.
5. И престолът ще се утвърди с милост, и на него ще седне с вярност, в Давидовата шатра, съдия, който дири правда и се стреми към правосъдие."
6. "Слушали сме за гордостта на Моава, извънмерна гордост, за неговата надутост и високомерие и за неговото беснуване: неискрена е речта му."
7. Затова Моав ще заридае за Моав, - всички ще ридаят: стенете за крепостите на Кирхарешет: те са досущ съборени.
8. Есевонските полета се изтощиха, както и Севамското лозе; властителите на народите изтребиха най-добрите му лози, които достигаха до Иазер, разстилаха се по пустинята; младочките им се ширеха, преминаваха отвъд морето.
9. Поради това и аз ще плача за лозата Севамска с плача на Иазера, ще те обливам със сълзите си, Есевоне и Елеало; защото по твоя гроздобер и по твоята жетва няма вече шумна радост.
10. Изчезна от плодоносната земя радост и веселба, и по лозята не пеят, нито се радват; лозарят не тъпче грозде в линове: Аз прекъснах веселбите.
11. Затова моята вътрешност стене за Моава като гусла, и сърцето ми за Кирхарешет.
12. Ако и да се яви Моав и до умора да се подвизава по оброчища, и да дойде при светилището си, за да се помоли, пак нищо не ще помогне.
13. Това е словото, което Господ бе отдавна изрекъл за Моава.
14. А сега тъй казва Господ: след три години, смятайки наемнишки години, величието на Моава ще бъде унижено с всичкото голямо многолюдство, и остатъкът ще бъде твърде малък и незначителен.

ГЛАВА 17.

1. Пророчество за Дамаск. - Ето, Дамаск се изключва от броя на градовете, и ще бъде куп развалини.
2. Градовете Ароерски ще бъдат напуснати, - ще останат за стадата, които ще си почиват там, и не ще има кой да ги плаши.
3. Не ще има вече Ефремова крепост, ни Дамаско царство с останалата Сирия; с тях ще стане същото, каквото със славата на синовете Израилеви, казва Господ Саваот.
4. И в оня ден ще се намали славата на Иакова, и тлъстото му тяло ще омършавее.
5. Същото ще бъде, каквото подир събиране жито от жетваря, кога ръката му пожъне класовете, и кога съберат класовете в Рефаимска долина.
6. И ще останат у него, както бива при стръсване маслини, две-три зърна на самия връх, или четири-пет по плодните клончета, казва Господ, Бог Израилев.
7. В оня ден ще обърне човек погледа си към своя Творец, и очите му ще бъдат устремени към Светия Израилев;
8. и не ще обърне очи към жертвениците, дело на ръцете си, и не ще погледне това, що са направили пръстите му, кумирите на Астарта и Ваала.
9. В оня ден укрепените му градове ще бъдат като развалини в гори и по планински върхове, оставени пред синовете Израилеви, - и ще бъде пусто.
10. Защото ти забрави Бога на твоето спасение, и не си спомняше за скалата на твоето прибежище; затова ти си уредил увеселителни градини и си насадил пръчки от чужда лоза.
11. В деня, когато садеше, ти се грижеше насаденото да расте, и посеяното от тебе рано да цъфне; но в деня, кога събираш, ще има не куп жетва, а жестока скръб.
12. Уви! Шум от много народи! Шумят те, както море шуми. Рев на племена! Реват те, както реват буйни води.
13. Реват народите, както реват буйни води; но Той ги заплаши, - и те побягнаха далеч, и бидоха разгонени като плява по планини от вятър и като прах от вихър.
14. Вечер - и ето ужас! и преди утрото вече го няма. Такава е участта на нашите грабители, жребието на нашите разорители.

ГЛАВА 18.

1. Горко на земята, която се осенява с криле отвъд Етиопските реки,
2. която праща пратеници по море и рогозени ладии по водите! Идете, бързи пратеници, при народ як и бодър, при народ страшен отначало доднес, при народ едър и всепотъпкващ, чиято земя реки просичат.
3. Всички вие, които населявате вселената и живеете на земята, гледайте, кога се знаме дигне на планините, и слушайте, кога тръба затръби!
4. Защото, тъй ми каза Господ: Аз гледам спокойно от Своето жилище, както светла жега - подир дъжд, както облак роса - през жетвен пек.
5. Защото преди гроздобер, кога лозето прецъфти, и гроздът захване да узрява, Той ще отреже с косер пръчките и ще ги отнеме, и ще окастри издънките.
6. И ще оставят всичко на грабливи планински птици и на полски зверове; и птици ще летуват там, а всички полски зверове там ще зимуват.
7. В онова време ще бъде принесен дар Господу Саваоту от народ як и бодър, от народ страшен отначало и доднес, от едър и потъпкващ народ, чиято земя реки просичат, - при мястото, дето е името на Господа Саваота, върху Сион планина.

ГЛАВА 19.

1. Пророчество за Египет. - Ето, Господ ще седне на лек облак и ще дойде в Египет. И пред лицето Му ще потреперят идолите египетски, и сърцето на Египет ще се стопи в него.
2. Ще въоръжа египтяни против египтяни, - и ще се бият брат против брата и приятел против приятеля, град с град, царство с царство.
3. И духът на Египет ще изнемогне в него, и ще разруша кроежите му, - и ще прибягнат те към идоли и магьосници, към извиквачи на мъртъвци и към гадатели.
4. И ще предам египтяни в ръцете на жесток владетел, и свиреп цар ще владее над тях - казва Господ, Господ Саваот.
5. И водите в морето ще изчезнат, и реката ще пресекне и изсъхне;
6. и реките ще спаднат, и каналите египетски ще станат маловодни и ще изсъхнат; рогоз и тръстика ще завяхнат.
7. Нивите край реката, по бреговете на реката, и всичко посеяно край реката, ще засъхне, ще бъде развеяно и ще изчезне.
8. И ще заплачат рибари, и ще ревнат всички, които хвърлят въдица в реката, и които поставят мрежа във водата, ще се отчаят;
9. и ще се смутят ония, които обработват лен и които тъкат бели платна;
10. и мрежите ще бъдат скъсани, и всички, които държат рибници за жива риба, духом ще отпаднат.
11. Да! обезумяха князете цоански; съветът на мъдрите фараонови съветници стана безсмислен. Как ще кажете фараону: аз съм син на мъдреците, син на древните царе?
12. Де са те? де са твоите мъдреци? нека те сега ти кажат; нека узнаят, какво Господ Саваот е определил за Египет.
13. Обезумяха князете цоански; измамиха се князете мемфиски, и свърнаха Египет от пътя главатарите на неговите племена.
14. Господ проводи в него шеметен дух, - и те въведоха Египет в заблуда във всичките му дела, също както пиян полита в бълвоча си.
15. И не ще има в Египет такова дело, което биха умели да извършат главата и опашката, палмата и тръстта.
16. В оня ден египтяни ще бъдат като жени, и ще затреперят и ще се уплашат от движението на ръката на Господа Саваота, която Той ще дигне върху тях.
17. Земята Иудина ще стане ужас за Египет; който си спомни за нея, той ще затрепери от решението на Господа Саваота, което Той е определил за него.
18. В оня ден пет града в Египетската земя ще говорят на ханаански език и ще се кълнат в Господа Саваота; единият ще се нарече град на слънцето.
19. В оня ден ще има жертвеник Господу всред Египетската земя, и паметник Господу - в нейните предели.
20. Той ще бъде личба и свидетелство за Господа Саваота в Египетската земя, защото те ще викнат към Господа от потисниците, и Той ще им проводи спасител и застъпник, и ще ги избави.
21. И Господ ще яви Себе Си в Египет; в оня ден египтяни ще познаят Господа и ще принесат жертви и дарове, ще дадат оброци Господу и ще ги изпълнят.
22. И ще порази Господ Египет, - ще порази и ще изцели: те ще се обърнат към Господа - и Той ще ги чуе и ще ги изцели.
23. В оня ден ще има широк път от Египет до Асирия; и Асур ще прихожда в Египет, и египтяни - в Асирия; и египтяни заедно с асирийци ще служат Господу.
24. В оня ден Израил ще бъде трети с Египет и с Асирия; благословение ще има посред земята,
25. която Господ Саваот ще благослови, думайки: благословен да е Моят народ - египтяни, и делото на ръцете Ми - асирийци, и наследието Ми - Израил.

ГЛАВА 20.

1. В годината, когато Тартан дойде до Азот, бидейки пратен от асирийския цар Саргона, и воюва против Азот и го превзе, -
2. в това също време Господ каза на Исаия, Амосов син, тъй: иди и свали вретището от бедрата си и събуй своите обувки от нозете си. Тъй и направи: ходеше гол и бос.
3. И рече Господ: както рабът Ми Исаия ходи гол и бос три години, за знак и поличба към Египет и Етиопия, -
4. тъй асирийският цар ще поведе пленници из Египет и преселници из Етиопия, млади и стари, голи и боси и с възголени бедра, за срам на Египет.
5. Тогава ще се ужасят и засрамят поради Етиопия, тяхна надежда, и поради Египет, с който се хвалеха.
6. И ще кажат в оня ден жителите на оная страна: ето какви били ония, на които се надявахме и при които прибягвахме за помощ, за да се спасим от асирийския цар! И как щяхме да се спасим?

ГЛАВА 21.

1. Пророчество за крайморската пустиня. - Както бурите се носят в южната страна, тъй иде то от пустинята, от страшната земя.
2. Страшно видение ми биде показано: грабител граби, опустошител опустошава; възлизай, Еламе, обсаждай, Мидио: на всички стенания ще туря край.
3. От това бедрата ми треперят; мъки ме обзеха, както мъки на родилка. Развълнуван съм от това, що слушам; смутен съм от това, що виждам.
4. Сърцето ми трепери, тръпки ме побиват; радостната ми нощ се превърна в ужас за мене.
5. Готвят трапеза, разстилат покривки, - ядат, пият. "Ставайте, князе, мажете щитове!"
6. Защото тъй ми рече Господ: иди, тури вардач: нека той обажда, какво види.
7. И видя той, че идат по двама ездачи на коне, ездачи на осли, ездачи на камили; и прилежно се той вслушваше с голямо внимание, -
8. и завика той като лъв: господарю мой, стоях на стража цял ден, и на мястото си оставах по цели нощи;
9. и ето, идат люде, ездачи на коне по двама. После той извика и рече: падна, падна Вавилон, и всички идоли на боговете му лежат разбити на земята.
10. О, мой овършан сине на моето гумно! Каквото чух от Господа Саваота, Бога Израилев, това ви и обадих.
11. Пророчество за Дума. - Викат ми от Сеир: вардачо, кое време е през нощта? вардачо, кое време е?
12. Вардачът отговаря: наближава утро, но е още нощ. Ако настойчиво питате, обърнете се и дойдете.
13. Пророчество за Арабия. - В гората Арабийска нощувайте, кервани дедански.
14. Жители на Темайската земя, носете вода да посрещнете жадните; с хляб срещайте бежанците;
15. защото те бягат от мечове, от гол меч, от изопнат лък и от жестокостта на война.
16. Защото тъй ми каза Господ: още година, равна на наемнишка година, - и всичката слава на Кидар ще изчезне,
17. и у храбрите синове на Кидар ще останат немного лъкове: тъй казва Господ, Бог Израилев.

ГЛАВА 22.

1. Пророчество за долината на видението. - Що ти е, та си цял възлязъл на покрива?
2. Шумний граде, който се вълнуваш, граде, който ликуваш! Твоите избити не са с меч убити, нито са в битка умрели;
3. всички твои вождове бягаха заедно, но бяха вързани от стрелците; всички намерени у тебе са вързани заедно, колкото и далеч да бягаха.
4. Затова казвам: оставете ме, горко ще плача; не силете се да ме утешавате, задето е разорена дъщерята на моя народ.
5. Защото е ден на смутня, потъпкване и бъркотия в долината на видението от Господа, Бога Саваота. Събарят стени, и викът стига до планината.
6. И Елам носи колчан; люде на колесници и ездачи, и град Кир открива щит.
7. И ето, най-добрите твои долини са пълни с колесници, и ездачи се наредиха срещу портите,
8. и снимат покривалото от Иудея; и ти в оня ден мяташ поглед към оръжницата в кедровия дом.
9. Но вие виждате, че са много проломите в стените на Давидовия град, и събирате вода в долния водоем;
10. отбелязвате къщи в Иерусалим и събаряте къщи, за да укрепите стените;
11. и правите между двете стени пазилище за водата от стария водоем. А на Тогова, Който прави това, не поглеждате, и не гледате Оногова, Който отдавна е определил това.
12. И Господ, Господ Саваот, ви вика в тоя ден да плачете и тъгувате, да се острижете и да се препашете с вретище.
13. Но ето, веселие и радост! Убиват волове и колят овни; ядат месо, пият вино и казват: "да ядем и да пием, защото утре ще умрем".
14. И откри ми в ушите Господ Саваот: няма да ви се прости това нечестие, докле не умрете, рече Господ, Господ Саваот.
15. Тъй рече Господ, Господ Саваот: върви, иди при оня царедворец, при Севна, началника на двореца (и му кажи):
16. що имаш и кого имаш тук, та си изсичаш тука гробница? - Той изсича за себе си гробница на височината, дяла си жилище в скалата.
17. Ето Господ ще те прехвърли, както силен човек хвърля, и ще те стисне на топка,
18. като те свие на свивка, ще те хвърли като топка в широка земя; там ти ще умреш, и там твоите великолепни колесници ще бъдат гавра за дома на твоя господар.
19. И ще те тласна от твоето място, и ще те свалят от твоето достоинство.
20. И в оня ден ще призова Моя раб Елиакима, Хелкиев син,
21. и ще го облека с твои дрехи и с твой пояс ще го опаша, и властта ти ще предам в ръцете му; и той ще бъде отец за жителите иерусалимски и за дома Иудин.
22. И ключа на Давидовия дом ще туря на раменете му; той ще отвори, и никой не ще затвори; той ще затвори, и никой не ще отвори.
23. И ще го крепя като гвоздей на твърдо място; и той ще бъде като славно седалище за дома на отца си.
24. И на него ще виси цялата слава на бащиния му дом, на деца и внуци, на цялата покъщнина до последно свирало.
25. В оня ден, казва Господ Саваот, ще се поклати укрепеният на твърдо място гвоздей, ще бъде изваден и ще падне, и ще се изпотроши всичко, каквото виси на него: защото Господ казва.

ГЛАВА 23.

1. Пророчество за Тир. - Ридайте тарсиски кораби, защото той е разрушен: няма къщи, няма кой да влиза в къщите. Туй им биде обадено от земята Китийска.
2. Млъкнете жители на острова, който пълнеха сидонски търговци, плаващи по море.
3. По големи води се привозваха в него житата на Сихор, жетва на голямата река, и той беше тържище на народите.
4. Засрами се, Сидоне; защото, ето що казва морето, морската крепост: като че не съм се мъчила с родилни мъки и не съм раждала и не съм отгледвала момци, нито отраствала моми.
5. Кога стигне вестта до египтяни, те ще потреперят, като чуят за Тир.
6. Преселяйте се в Тарсис, ридайте, жители на острова!
7. Това ли е вашият ликуващ град, комуто началото е от древни дни? Нозете му го носят, да се скита в страна далечна.
8. Кой определи това за Тир, който раздаваше венци, чиито купци бяха князе, а търговците му - най-чутовни на земята?
9. Господ Саваот определи това, за да посрами всяка горделива слава, за да унизи всички най-чутовни на земята.
10. Ходи' по земята си, Тарсиска дъще, като реката: няма вече пречки.
11. Той простря ръка върху морето, потресе царства; Господ даде повеля за Ханаан - да съборят крепостите му,
12. и каза: няма вече да ликуваш, посрамена девица, дъще Сидонска! Стани, иди в Китим, но и там не ще имаш мира.
13. Ето земята на халдейци. Тоя народ по-преди го нямаше; Асур му тури начало от пустинни жители. Те издигат кулите си, събарят чертозите му, превръщат го в развалини.
14. Ридайте, кораби тарсиски, защото вашата крепост е разорена.
15. И в оня ден ще забравят Тир за седемдесет години, колкото дните на един цар. А след седемдесетте години с Тир ще стане същото, което пеят за блудницата:
16. "вземи китара, тръгни по града, блуднице забравена! Свири хубаво, пей много песни, за да си спомнят за тебе."
17. И ето, подир седемдесет години Господ ще посети Тир; и той пак ще вземе да получава печалбата си и ще блудствува с всички земни царства по цяла вселена.
18. Но търговията му и печалбата му ще бъдат посвещавани Господу; не ще бъдат затворени и струпани в клетове, защото печалбата от търговията му ще преминава към живеещите пред лицето на Господа, за да ядат до насита и да имат трайни дрехи.

ГЛАВА 24.

1. Ето, Господ опустошава земята и я прави безплодна; изменя вида й и разпръсва живеещите по нея.
2. И каквото бъде с народа, също - и със свещеника; каквото - със слугата, също - и с господаря му; каквото - със слугинята, също - и с господарката й; каквото - с купувача, също - и с продавача; каквото - с оногова, който взема назаем, също - и с оногова, който дава назаем; каквото - с оногова, който дава с лихва, също - и с оногова, който дава лихва.
3. Земята е опустошена докрай и е съвсем разграбена, защото Господ изрече това слово.
4. Тъгува, унила е земята; отпаднала, унила е вселената; отпаднали са ония, които се издигаха над народа на земята.
5. И земята е осквернена под жителите си, защото те престъпиха законите, измениха устава, нарушиха вечния завет.
6. Затова проклятие пояжда земята, и жителите й търпят наказание; затова са изгорени обитателите земни, и малко люде останаха.
7. Плаче сокът гроздов; боледува лозата; въздишат всички, които са се от сърце веселили.
8. Престана веселбата с тъпани; замлъкна шумът на веселящи се; утихнаха звуковете на гусли;
9. не пият вече вино с песни; горчив е сикерът за ония, които го пият.
10. Разрушен е запустелият град; всички къщи са затворени, не може да се влезе.
11. Плачат за вино по улиците; помрачи се всяка радост; изгонена е всяка веселба от земята.
12. В града остана една пустош, и портите се разпаднаха.
13. А посред земята, между народите, ще бъде същото, което бива, кога маслини стръсват, при баберки след гроздобер.
14. Те ще дигнат гласа си, ще възтържествуват във величието на Господа, гръмко ще възклицават от морето.
15. И тъй, славете Господа на изток, по островите морски - името на Господа, Бога Израилев.
16. От края на земята слушаме песен: "слава на Праведния!" И казах аз: горко ми! горко ми! тежко ми! злодеи злодействуват, и злодейски злодействуват злодеи.
17. Ужас, яма и клопка за тебе, жителю земний!
18. Тогава, който е побягнал от вика на ужаса, ще падне в яма; и който излезе от ямата, ще падне в клопка; защото прозорците от небесната височина ще се разтворят, и основите земни ще се раздрусат.
19. Земята се съкрушава, земята се разпада, земята е силно раздрусана.
20. Земята се клати като пиян и се люлее като люлка, и беззаконието й тежи върху нея; тя ще падне - и вече няма да стане.
21. И в оня ден Господ ще посети вишнето воинство и земните царе на земята.
22. И ще бъдат събрани наедно като затворници в трап, ще бъдат заключени в тъмница и след много дни ще бъдат наказани.
23. Тогава месечината ще се изчерви, и слънцето ще се засрами, кога Господ Саваот се възцари на Сион планина и в Иерусалим, и пред старейшините му ще бъде слава.

ГЛАВА 25.

1. Господи! Ти си Бог мой; ще Те възвелича, ще възхваля името Ти, защото си извършил дивни дела; древните предопределения са истинни, амин.
2. Ти превърна града в грамада камъни, твърдата крепост - в развалини; няма вече в града чертози на другоплеменници; вовеки няма да бъде възстановен.
3. Затова ще Те прославят силните народи; градовете на страшните племена ще Ти се боят;
4. защото Ти беше прибежище на сиромаха, прибежище на немотния в усилно за него време, защита от буря, сянка от пек; защото гневното дихание на насилниците приличаше на буря срещу стена.
5. Ти укроти буйството на враговете, както пек - в безводно място; веселбата на притеснителите е задушена, както пекът - от облачна сянка.
6. И Господ Саваот ще сложи върху тая планина за всички народи трапеза с тлъсти ястия, трапеза с чисти вина, с тлъстина от кости и най-чисти вина;
7. и върху тая планина ще унищожи покривалото, що покрива всички народи, покривалото, що лежи върху всички племена.
8. Смъртта ще бъде погълната навеки, и ще отрие Господ Бог сълзите от всички лица, и ще снеме срама от Своя народ по цяла земя; защото тъй казва Господ.
9. И ще кажат в оня ден: ето, Този е нашият Бог! Нему се уповавахме, и Той ни спаси! Този е Господ; Нему се уповавахме; да се възрадваме и развеселим за спасението от Него!
10. Защото ръката на Господа ще почива върху тая планина, и Моав ще бъде стъпкан на мястото си, както се тъпче слама на бунище.
11. И макар и да простре сред него ръцете си, както плаващ ги простира да плава, но Бог ще унизи гордостта му, заедно с лукавството на ръцете му.
12. И ще събори, ще свали крепостта с твоите високи стени, ще повали наземи, в прах.

ГЛАВА 26.

1. В оня ден ще бъде изпята в земята Иудина тая песен: градът ни е як, вместо стени и окоп Той ни е дал спасение.
2. Отворете портите; нека влезе праведният народ, който пази истината.
3. Твърдия по дух Ти пазиш в съвършен мир, защото на Тебе се уповава.
4. Уповавайте се Господу навеки, защото Господ Бог е вечна твърдиня:
5. Той събори ония, които живееха нависоко - високо стоещия град; повали го, повали на земята, хвърли го в прах.
6. Нога го тъпче, нозете на сиромаха, стъпките на бедните.
7. Пътят на праведника е прав; Ти уравняш неговата пътека.
8. И в пътя на Твоите съдби, Господи, ние се Тебе уповавахме; душата ни се стремеше към Твоето име и към спомена за Тебе.
9. С душата си се стремях към Тебе нощем, и с духа си ще Те диря във вътрешността си от ранни зори: защото, когато Твоите съдби се извършват на земята, тогава жителите на света се научават на правда.
10. Ако нечестив бъде помилуван, той няма да се научи на правда; - ще злодействува в земята на праведните и не ще поглежда на величието Господне.
11. Господи! Ръката Ти беше високо издигната, но те я не видяха; ще видят и ще се посрамят ония, които мразят Твоя народ; огън ще погълне Твоите врагове.
12. Господи! Ти ни даруваш мир, защото и всички наши дела Ти уреждаш за нас.
13. Господи, Боже наш! други господари, освен Тебе, са владели над нас; но чрез Тебе само ние славим Твоето име.
14. Мъртвите не ще оживеят; рефаимите не ще станат, защото Ти ги посети и изтреби, и унищожи всеки спомен за тях.
15. Ти умножи народа, Господи, умножи народа, - прослави Себе Си, разшири всички предели земни.
16. Господи! бидейки в беда, той Те търсеше; изливаше тихи молитви, кога го постигаше Твоето наказание.
17. Както непразна жена, кога да ражда, се мъчи, вика от болките си, тъй бяхме ние пред Тебе, Господи.
18. Бяхме непразни, мъчехме се, - и раждахме сякаш вятър; спасение не доставихме на земята, и други жители на вселената се не появиха.
19. Твоите мъртъвци ще оживеят, мъртвите тела ще възкръснат! Събудете се и тържествувайте вие, повалените в прах; защото Твоята роса е роса на растенията, и земята ще изригне мъртъвците.
20. Иди, народе мой, влез в покоите си и затвори след себе вратите си, скрий се за миг, докле мине гневът;
21. защото ето, Господ излиза от жилището Си да накаже жителите земни за тяхното беззаконие, и земята ще открие погълнатата от нея кръв и вече няма да скрие своите убити.

ГЛАВА 27.

1. В оня ден Господ ще порази със Своя тежък, голям и як меч левиатана - право бягащия змей, и левиатана - лъкатушния змей, и ще убие морското чудовище.
2. В оня ден запейте за него - за обичното лозе:
3. Аз, Господ, съм негов пазач, и всеки миг го напоявам; нощем и денем го вардя, да се не вмъкне някой в него.
4. Гняв няма в Мене. Но ако някой Ми покаже в него тръни и бодили, ще дигна против него война, ще го изгоря съвсем, -
5. освен ако прибегне към защитата Ми и сключи мир с Мене. Тогава нека сключи мир с Мене.
6. В бъдните дни Иаков ще се укорени; Израил ще даде издънка и ще се разцъфти; и вселената ще се изпълни с плодове.
7. Тъй ли го Той поразяваше, както поразяваше ония, които него поразяваха? Тъй ли го убиваше, както са убити ония, които него убиваха?
8. С мярка го наказваше Ти, кога го отхвърляше; изхвърли го със силното Си духване, като в ден на източен вятър.
9. И чрез това ще се заглади беззаконието на Иакова; и плодът от това ще бъде, че ще се снеме грехът от него, кога всички камъни от жертвениците превърне в буци вар, и няма вече да стърчат дъбрави и истукани на слънцето.
10. Защото укрепеният град ще запустее, жилищата ще бъдат напуснати и захвърлени като пустиня. Там теленце ще пасе, там ще лежи и ще обяжда клончетата му.
11. Кога клончетата му изсъхнат, ще ги очупят; жени ще дойдат и ще ги изгорят. Понеже тоя народ е безразсъден, Творецът му не ще го съжали, и Създателят му не ще го помилува.
12. Но в оня ден Господ ще разтърси всичко от голямата река до потока Египетски, и вие, синове Израилеви, ще бъдете събрани един до други;
13. и в него ден ще затръби голяма тръба, и ще дойдат изгубилите се в Асирийската земя и прокудените в Египетската земя и ще се поклонят Господу на светата планина в Иерусалим.

ГЛАВА 28.

1. Горко на венеца, с който се гордеят пияните ефремци! Горко на увяхналото цвете - неговото гиздаво украшение - цвете сред торната долина на замаяните от вино!
2. Ето, якият и силният у Господа като проливен дъжд с град, като пагубен вихър, като разляно наводнение от бурни води, със сила го повали наземи.
3. С нозе се тъпче венецът, с който се гордеят пияните ефремци.
4. И с увяхналото цвете - неговото гиздаво украшение - цвете сред торната долина, става същото, каквото бива със смокиня, рано узряла: щом някой я зърне, веднага я взима в ръка и я лапва.
5. В оня ден Господ Саваот ще бъде красив венец и славна корона за остатъка от Своя народ,
6. дух на правосъдие за седещия в съдилище и мъжество за ония, които отблъсват неприятеля до портите.
7. Но и тия се клатушкат от вино и объркват пътя си от сикер: свещеник и пророк се спъват от силни пития; победени са от вино, обезумели от сикер, във видение се бъркат, в съждение се спъват.
8. Защото всички трапези са пълни с гнусен бълвоч, няма чисто място.
9. А казват: "кого иска той да учи на знание? и кого да вразумява с проповед? Отбити от гръдно мляко ли, отделени от майчини гърди ли?
10. Защото всичко е заповед върху заповед, заповед върху заповед, правило върху правило, правило върху правило, тук малко и там малко."
11. Затова с мънкащи уста и на чужди език ще говорят към тоя народ.
12. Говориха им: "ето - покой, дайте покой на отрудения, и ето - успокоение." Но те не искаха да слушат.
13. И стана у тях според словото Господне: заповед върху заповед, заповед върху заповед, правило върху правило, правило върху правило, тук малко, там малко, - тъй че те ще отидат, ще паднат ничком и ще се разбият, ще паднат в примка и ще бъдат уловени.
14. И тъй, слушайте словото Господне, хулители, управници на тоя народ, който е в Иерусалим.
15. Понеже говорите: "сключили сме съюз със смъртта и с преизподнята сме договор направили: кога всепоражаващият бич минава, той не ще дойде до нас, защото лъжата направихме наше прибежище и с измама ще се прикрием", -
16. затова тъй казва Господ Бог: ето, Аз полагам на Сион в основата камък, - камък изпитан, краеъгълен, драгоценен, здраво утвърден: който вярва в него, няма да се посрами.
17. И ще поставя съда за мерило и правдата за къпони; и град ще изтреби прибежището на лъжата, и води ще потопят мястото на укривателството.
18. И съюзът ви със смъртта ще се унищожи, и договорът ви с преизподнята не ще устои. Кога мине всепоражаващият бич, вие ще бъдете стъпкани.
19. Щом той мине, ще ви хване; а той ще ходи всяка заран, денем и нощем, и само слухът за него ще внушава ужас.
20. Твърде къса ще бъде постелката, за да се протяга; твърде тясна и завивката, за да се завие с нея.
21. Защото Господ ще се вдигне, както на Перацим планина; ще се разгневи, както в Гаваонската долина, за да извърши делото Си, необикновено дело, и да свърши действието Си, чудното Си действие.
22. И тъй, не кощунствувайте, за да не станат оковите ви по-яки; защото аз чух от Господа, Бога Саваота, че е определено изтреба за цяла земя.
23. Приклонете ухо и послушайте гласа ми; бъдете внимателни, и изслушайте речта ми.
24. Земеделецът винаги ли оре, за да посее, винаги ли бразди' и брани' земята си?
25. Не; като уравни лицето й, той сее милат, или пръсва кимион, или хвърля пшеница на редове, и ечемик в определеното място и редом с него лимец.
26. И на такъв ред го учи неговият Бог; Той го наставлява.
27. Защото не вършеят милат с диканя, нито вършечни колелета газят кимион, но с тояга очукват милата, и с тояга - кимиона.
28. Житото вършеят, но го не трошат; разкарват по него вършечни колелета с конете им, но го не смачкват.
29. И това става от Господа Саваота: чудни са Неговите съдби, велика е Неговата премъдрост!

ГЛАВА 29.

1. Горко на Ариил, на град Ариил, дето живее Давид! Притурете година върху година; нека колят жертви.
2. Но Аз ще притисна Ариил; и ще има плач и тъгуване; и той ще остане при Мене като Ариил.
3. Ще се разположа на стан наоколо ти и ще те стесня с наблюдателна стража, и ще дигна против тебе укрепления.
4. И ще бъдеш унизен, ще говориш като изпод земята, и речта ти ще бъде глуха изпод праха, и гласът ти ще бъде като глас на коремоговорник, и речта ти ще шепне изпод праха.
5. Многото твои врагове ще бъдат като ситен прах, и пълчището потисници - като развявана плява; и това ще стане внезапно, в един миг.
6. Господ Саваот ще те посети с гръм и трус, и със силен глас, с буря и вихър, и с пламък от всепоядащ огън.
7. И като сън, като нощно съновидение ще бъде множеството от всички народи, които воюват против Ариил, и от всички, излезли против него и укрепленията му, и от ония, които са го стеснили.
8. И както гладен сънува, че уж яде, но събужда се, и душата му е празна; и както жаден сънува, че уж пие, но събужда се, и ето мъчи се, и душата му жадува; същото ще бъде и с множеството от всички народи, които воюват против Сион планина.
9. Чудете се и се дивете: те ослепиха другите, и сами ослепяха; те са пияни, ала не от вино, - политат, ала не от сикер;
10. защото Господ напрати върху ви дух на успиване и затвори вашите очи, о пророци, и закри вашите глави, о ясновидци!
11. И всяко пророчество за вас е същото, каквото думите в запечатана книга, която подават ономува, който знае да чете книга, и казват: "прочети я"; и той отговаря: "не мога, защото е запечатана."
12. И дават книгата ономува, който не знае да чете, и казват: "прочети я"; и той отговаря: "не зная да чета."
13. И рече Господ: понеже този народ се приближава към Мене с устата си, и с езика си Ме почита, а сърцето му отстои далеч от Мене, и благоговението им пред Мене е да изучват човешки заповеди;
14. то ето, Аз ще постъпя пак необикновено с този народ, чудно и дивно, тъй че мъдростта на мъдреците му ще загине, и разум у разумните му не ще има.
15. Горко на ония, които мислят да се скрият в дълбочината, за да утаят кроежа си от Господа, които вършат делата си в мрак и казват: кой ще ни види? и кой ще ни узнае?
16. Какво безразсъдство! Можем ли да смятаме грънчаря за глина? Ще каже ли изделието за оногова, който го е направил: той не ме е направил? и ще каже ли изделието за художника си: той не разбира?
17. Още малко, твърде малко, и Ливан не ще ли се превърне в градина, а градината не ще ли я смятат за гора?
18. И в оня ден глухите ще чуят думите на книгата, и очите на слепите ще прогледат из тъмнина и мрак.
19. И страдащите повече и повече ще се радват у Господа, и бедните люде ще тържествуват у Светия Израилев;
20. защото няма вече да има оскърбител, и хулникът ще изчезне, и ще бъдат изтребени всички поборници на неправдата,
21. които объркват човека с думи и разпъват мрежи ономува, който търси съд при портите, и отблъсват правия.
22. Затова тъй казва за Иакововия дом Господ, Който изкупи Авраама: тогава Иаков не ще бъде в срам, и лицето му вече не ще побледнее.
23. Защото, кога види около себе си децата си, дело на Моите ръце, той свето ще почита името Ми и свето ще почита Светия Иаковов, и ще благоговее пред Бога Израилев.
24. Тогава духом блуждаещите ще познаят мъдростта, и непокорните ще се научат на послушание.

ГЛАВА 30.

1. Горко на непокорните синове, казва Господ, които правят съвещания, но без Мене, и сключват съюзи, но не по Моя Дух, за да прибавят грях към грях:
2. без да попитат устата Ми, отиват в Египет, за да се подкрепят със силата на фараона и да се укрият под сянката на Египет.
3. Но силата фараонова ще бъде срам за вас, и прибежището под сянката на Египет - безчестие;
4. защото князете му * са вече в Цоан, и пратениците му са стигнали до Ханес.
5. Те всички ще бъдат посрамени заради народа, който е безполезен за тях; от него не ще има ни помощ, ни полза, - но срам и стид.
6. Натоварени животни отиват към юг, по земята на гнета и утеснението, отдето излизат лъвици и лъвове, аспиди и хвъркати змейове; те носят върху гръба на осли своите богатства и върху гърбиците на камили - своите съкровища към народ, който не ще им принесе полза.
7. Защото помощта от Египет ще бъде напразно и без полза; затова Аз им казах: тяхната сила е да седят спокойно.
8. Сега иди, начертай им това на дъсчица, и впиши го в книга, за да остане за в бъдеще, за всякога, навеки.
9. Защото това е народ размирен, деца лъжливи, деца, които не искат да слушат закона Господен,
10. които говорят на ясновидците: "престанете да предвиждате", и на пророците: "не ни пророкувайте правда, говорете ни ласкателно, предсказвайте що е приятно;
11. слезте от пътя, отбийте се от пътеката; отстранете от очите ни Светия Израилев."
12. Затова тъй казва Светият Израилев: понеже вие отхвърляте това слово, а се надявате на измама и неправда, и се облягате на това, -
13. то това беззаконие ще бъде за вас като надвиснала да падне пукнатина, която се е показала във висока стена, чието рухване ще настане внезапно, в един миг.
14. И Той ще я разломи, както чупят глинен съд, разбивайки го немилостиво, тъй че в окършлеците му да се не намери и чирепче, с което да се вземе огън от огнище, или да се гребне вода от водоем;
15. защото тъй казва Господ Бог, Светият Израилев: ако си оставахте на мястото и мирувахте, щяхте да се спасите; в тишина и упование е вашата сила; но вие не искахте
16. и казвахте: "не, ние на коне ще побегнем", - затова и ще бягате; "ние с бързи коне ще избягаме", - затова и които ви гонят, ще бъдат бързи.
17. От заплахата на едного хиляда ще бягат, от заплахата на петима ще бягате тъй, че вашият остатък ще бъде като почка на връх планина и като знаме на хълм.
18. И затова Господ не бърза да ви помилува, и затова още се сдържа, за да се смили над вас; защото Господ е Бог на правдата: блажени са всички, които се Нему уповават!
19. Народът ще живее на Сион в Иерусалим; ти няма много да плачеш, - Той ще те помилува, по гласа на твоя плач, и щом го чуе, - ще ти отговори.
20. И ще ви даде Господ хляб в скръб и вода в нужда; и твоите учители не ще се вече скриват, и очите ти ще виждат твоите учители;
21. ако се отклоните надясно, ако се отклоните наляво, ушите ви ще слушат словото, което говори зад вас: ето пътят, вървете по него!
22. Тогава ще смяташ за гнусота обкованите от твое сребро идоли и обкованите от твое злато истукани; ти ще ги хвърлиш като нечистота; ще им кажеш: махнете се оттука.
23. И Той ще даде дъжд върху твоето семе, с което ще засееш нивите, и хляб, що го ражда земята, и той ще бъде изобилен и сочен; стадата ти в оня ден ще пасат по широки пасбища.
24. И воловете и ослите, които обработват нивите, ще ядат посолена кърма, очистена с лопата и веячка.
25. И по всяка висока планина и по всеки издигнат хълм ще потекат вади, потоци вода, в деня на голямото поражение, кога паднат кулите.
26. И светлината на месечината ще бъде като светлината на слънцето, а светлината на слънцето ще бъде седморно по-светла, отколкото светлината на седем дни, в оня ден, кога Господ обвърже раната на Своя народ и изцери нанесените му язви.
27. Ето, името на Господа иде отдалеч; гневът Му гори, и пламъкът Му е силен; устата Му са пълни с негодуване, и езикът Му е като огън, който пояжда;
28. диханието Му е като разлян поток, който се подига дори до шия, за да просее народите до изтощаване; и в челюстите на народите ще има юзда, която ще насочва към заблуда.
29. А у вас ще има песни, както през нощта на свещен празник, и веселие в сърцето, както у оногова, който отива със свирка на планината Господня, към твърдинята Израилева.
30. И ще загърми Господ с величествения Си глас и ще яви замаха на Своята мишца в силен гняв и в пламък на всепоядащ огън, в буря, в наводнение и в градушка от камъни.
31. Защото от гласа на Господа ще трепне Асур, с жезъл поразяван.
32. И всяко движение на определения нему жезъл, който Господ ще сочи против него, ще бъде с тимпани и китари, и Той ще иде на опустошителна война против него.
33. Защото Тофет отдавна вече е уреден; той е приготвен и за царя - дълбок и широк; в кладата му има много огън и дърва; духването на Господа, като поток от сяра, ще го запали.
* На Иерусалим.

ГЛАВА 31.

1. Горко на ония, които отиват в Египет за помощ, надяват се на коне и се осланят на колесници, защото били много, и на конници, защото били твърде силни, а на Светия Израилев не поглеждат и към Господа не прибягват!
2. Но премъдър е Той; и ще напрати бедствие, и не ще отмени думите Си; ще въстане против дома на нечестивците и против помощта на ония, които вършат беззаконие.
3. И египтяни са човеци, а не Бог; и конете им са плът, а не дух. И ще простре ръката Си Господ, и ще се препъне защитникът, и ще падне защищаваният, и всички наедно ще загинат.
4. Защото тъй ми каза Господ: както лъв, както лъвче, което реве над плячката си, макар много овчари да му викат, от вика им не ще трепне и на тяхното множество не ще отстъпи, - тъй Господ Саваот ще слезе да се срази за Сион планина и за нейния хълм.
5. Както птици - пиленцата, тъй Господ Саваот ще покрие Иерусалим, ще защити и избави, ще пожали и спаси.
6. Обърнете се към Оногова, от Когото сте толкова отстъпили, синове Израилеви!
7. В оня ден всякой човек ще отхвърли сребърните си идоли и златните си идоли, които ръцете ви направиха вам за грях.
8. И Асур ще падне не от човешки меч, и не човешки меч ще го премахне, - той ще избегне от меча, и момците му ще минат под данък.
9. И от страх той ще пробегне край крепостта си; и князете му ще се плашат от знаме, казва Господ, Чийто огън е на Сион и горнило - в Иерусалим.

ГЛАВА 32.

1. Ето, Царят ще царува по правда, и князете ще управляват по закон;
2. и всякой от тях ще бъде като защита от вятър и подслон за лошо време, като водни извори в степи, като сянка от висока скала в жадна земя.
3. И очите на виждащите не ще бъдат закривани, и ушите на слушащите ще внимават.
4. И сърцето на лекомислените ще умее да разсъждава; и гъгнивите ще говорят ясно.
5. Простака няма вече да наричат почтен, и за коварния няма да кажат, че е честен.
6. Защото простакът говори глупости, и сърцето му мисли за беззаконното, за да действува лицемерно и да произнася хула против Господа, да лишава от хляб душата на гладния и да отнима питието от жадния.
7. У коварния и средствата са гибелни: той крои примки, за да погуби сиромаха с лъжливи думи, макар сиромахът и да е прав.
8. А честният мисли за честното и твърдо стои във всичко, що е честно.
9. Жени безгрижни! станете, послушайте гласа ми; дъщери нехайни! приклонете слух към думите ми.
10. Още година и няколко дни, и ще се ужасите вие, безгрижни! защото гроздобер не ще има, и време за жетва не ще настане.
11. Стреснете се вие, безгрижни! ужасете се вие, нехайни! снемете дрехите, оголете се и кръст препашете.
12. Ще се бият в гърди за прекрасните полета, за родовитата лоза.
13. В земята на народа ми ще растат тръни и бодили, също и по всички увеселителни домове в ликуващия град;
14. защото чертозите ще бъдат оставени; шумният град ще бъде напуснат; Офел и кулата завинаги ще служат, вместо пещери, за прибежище на диви осли и на пасещи стада.
15. докле се не излее върху нас Дух свише, и пустинята не стане градина, а градината не почнат да считат за гора.
16. Тогава ще се въдвори съд в тая пустиня, и правосъдие ще пребъдва в плодоносното поле.
17. И дело на правдата ще бъде мирът, и плод на правосъдието - спокойствието и безопасността вовеки.
18. Тогава народът ми ще живее в мирни жилища и в безопасни селища и в покоищата на блажените.
19. И градушка ще вали върху гората, и градът ще слезе в долината.
20. Блажени вие, които сеете при всички води и които пращате там вол и осел.

ГЛАВА 33.

1. Горко ти, опустошителю, който не си бил опустошаван, и грабителю, когото не са грабили! Кога свършиш опустошението, ще бъдеш опустошен и ти; кога прекратиш грабителствата, и тебе ще разграбят.
2. Господи! помилуй ни: на Тебе се уповаваме; бъди наша мишца от ранни зори и наше спасение в усилно време.
3. От страшния Ти глас ще побягнат народите; кога се дигнеш, ще се разпръснат племената,
4. и ще отребят плячката ви, както гъсеница отребва; ще се нахвърлят върху й, както скакалци се нахвърлят.
5. Висок е Господ, Който живее във висините: Той ще изпълни Сион със съд и правда.
6. И ще настанат твоите безопасни времена, изобилно спасение, мъдрост и знание; страхът от Господа ще бъде твое съкровище.
7. Ето, техните юнаци крещят по улиците; пратениците за мир горко плачат.
8. Пътищата запустяха; пътници вече няма; той наруши договора, разруши града, - за нищо не смята човеците.
9. Земята тъгува, съхне; Ливан е посрамен, увяхнал; Сарон заприлича на пустиня, а Васан и Кармил са оголени от листата си.
10. Сега ще стана, казва Господ, сега ще се дигна, сега ще се издигна.
11. Сено сте заченали, слама ще родите; дъхането ви е огън, който ще ви погълне.
12. И народите ще бъдат като вар, която ври, като отсечено тръне ще бъдат изгорени в огън.
13. Слушайте вие, далечни, какво ще направя; и вие, ближни, познайте Моята мощ.
14. Уплашиха се грешниците на Сион; трепет обзе нечестивците: "кой от нас може да живее при поядащ огън? кой от нас може да живее при вечен пламък?" -
15. Оня, който ходи в правда и говори истина; който презира печалба чрез потисничество, удържа ръцете си от подаръци, затиква уши да не слуша за кръвнина, и затваря очи да не вижда злото, -
16. той ще живее във висините: прибежище му са непристъпните скали; хляб ще му се даде, водата му не ще пресекне.
17. Очите ти ще видят Царя в Неговата красота, ще видят далечна земя;
18. само сърцето ти ще си спомня за ужасите: "де е оня, който преброяваше? де е оня, който теглеше данъка? де е, който обглеждаше кулите?"
19. Няма вече да видиш народ свиреп, народ с глуха, неразбрана реч, с език странен, непонятен.
20. Погледни Сион, града на празничните наши събрания; очите ти ще видят Иерусалим, мирно жилище и непоколебима скиния; стълбовете й никога не ще се изтръгнат, и ни едно от въжата й не ще се скъса.
21. Там у нас великият Господ ще бъде вместо реки, вместо широки канали; там не ще влезе ни една ладия с весла, нито ще премине голям кораб.
22. Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш Цар: Той ще ни спаси.
23. Ослабнаха въжата ти, не могат да удържат мачтите и да опънат платната. Тогава ще бъде голям дележ на плячка, тъй че и хроми ще тръгнат за грабеж.
24. И ни един от жителите не ще каже: "болен съм"; на живеещия там народ ще бъдат опростени съгрешенията.

ГЛАВА 34.

1. Пристъпете, народи, слушайте и внимавайте, племена! Да слуша земята и всичко, що я пълни, вселената и всичко, що се в нея ражда!
2. Защото гневът на Господа е върху всички народи, яростта Му върху цялото им воинство. Той ги предаде на заклятие, отдаде ги на клане.
3. И техните убити ще бъдат разхвърляни, и от труповете им ще се дигне смрад, и планините ще разкиснат от техните кърви.
4. И ще изтлее цялото небесно воинство *, и небесата ще се свият като книжен свитък; и цялото им воинство ще падне, както опада лист от лоза, както увяхнал лист - от смоковница.
5. Защото мечът Ми се опи на небесата; ето, за съд слиза той над Едом и над народа, когото предадох на заклятие.
6. Мечът Господен ще се насити с кръв, ще затлъстее от тлъстина, от агнешка и козя кръв, от тлъстината на овнешки бъбреци; защото Господ има жертва във Восор и голямо клане в земята Едомска.
7. И биволи ще паднат с тях и телета наедно с волове, и земята ще се опие от кръвта им, и прахът им ще затлъстее от тлъстина.
8. Защото настана ден за отмъщение Господне, година на отплата за Сион.
9. И реките му ще се преобърнат на катран, и прахът му - в сяра, и земята му ще бъде запален катран:
10. няма да гасне ни денем, нито нощем; и димът й вечно ще възлиза, от рода в род ще остава запустяла; во веки веков не ще мине никой по нея;
11. и ще я завладеят пеликани и ежове; бухали и гарвани ще се заселят в нея; и ще протегнат по нея връв за разорение и отвес за унищожение.
12. Никой не ще остане там от нейните знатни, когото биха повикали на царството, и всичките й князе ще бъдат нищо.
13. И дворците й ще обраснат с тръни, а твърдините й - с коприва и репей; и тя ще бъде жилище на чакали, свърталище на камилоптици.
14. И зверове пустинни ще се срещат с диви котки, и песоглавци ще си подвикват един другиму; там веди ще отдъхват и ще си намират покой.
15. Там ще свие гнездо хвърката змия, ще снася яйца, ще мъти малки и ще ги събира под сянката си; там и ястреби ще се събират един с други.
16. Намерете в книгата Господня и прочетете; ни едно от тия не ще отмине, и едно с друго не ще се замени. Защото сами Неговите уста заповядаха, и Сам Духът Му ще ги събере.
17. И Сам Той им хвърли жребие, и Неговата ръка им я раздели с мярка; вовеки те ще я владеят, из рода в род ще живеят на нея.
* звездите.

ГЛАВА 35.

1. Ще се развесели пустинята и сухата земя, и необитаемата страна ще се зарадва и разцъфти като крин;
2. великолепно ще цъфти и ще се радва, ще тържествува и се весели; славата на Ливан ще й се даде, великолепието на Кармил и Сарон; те ще видят славата на Господа, величието на нашия Бог.
3. Укрепете ослабналите ръце и уякчете треперещите колена;
4. кажете на боязливите духом: бъдете твърди, не се бойте: ето, вашият Бог иде с отмъщение, с отплата Божия: Той ще дойде и ще ви спаси.
5. Тогава ще се отворят очите на слепи, и ушите на глухи ще се отпушат.
6. Тогава хромият ще скочи като елен, и езикът на немия ще пее; защото води ще бликнат в пустинята, и потоци - в степите.
7. И водният призрак ще се превърне в езеро, и жадната земя - във водни извори; в жилището на чакалите, дето те почиват, ще стане място за тръст и рогоз.
8. И там ще бъде друм, и пътят по него ще се нарече свет път; нечистият не ще ходи по него; но той ще бъде само за тях; които ходят по тоя път, дори и неопитните не ще се заблудят.
9. Лъв не ще има там, и лют звяр не ще възлезе по него; той няма да се намери там, а ще ходят изкупените.
10. И ще се върнат избавените от Господа, ще дойдат на Сион с радостно възклицание; и вечна радост ще бъде над главата им; те ще намерят радост и веселие, а скръб и въздишка ще се отдалечат.

ГЛАВА 36.

1. И в четиринайсетата година на цар Езекия, асирийският цар Сенахирим излезе против всички укрепени градове на Иудея и ги превзе.
2. Тогава асирийският цар проводи Рабсака с голяма войска от Лахис в Иерусалим при цар Езекия; и той се спря при водопровода на горния водоем по пътя за нивата на тепавичаря.
3. И излезе при него Елиаким, Хелкиев син, началник на двореца, и писарят Севна, и летописецът Иоах, Асафов син.
4. И рече им Рабсак: кажете на Езекия: тъй казва великият цар, цар асирийски: какво е това упование, на което се ти уповаваш?
5. Аз мисля, че това са само празни думи, а за война са потребни съвет и сила: и тъй, на кого се ти уповаваш, че си се отметнал от мене?
6. Ето, ти мислиш да се облегнеш на Египет, на тая сломена тръст, която, ако някой се опре на нея, ще му влезе в ръката и ще я промуши. Такъв е фараонът, царят египетски, за всички, които се нему уповават.
7. Ако ли ми кажеш: уповаваме се на Господа, нашия Бог, - то на тогова ли, чиито оброчища и жертвеници отмени Езекия и каза на Иуда и на Иерусалим: "само пред тоя жертвеник се покланяйте"?
8. И тъй, влез в съюз с моя господар, царя асирийски; - ще ти дам две хиляди коня; можеш ли си достави ездачи за тях?
9. И как искаш да накараш да отстъпи вождът, един от най-малките раби на Моя господар, надявайки се на Египет, зарад колесници и коне?
10. Та нима без воля Господня тръгнах аз против тая земя, за да я разоря? Господ ми каза: иди против тая земя и я разори.
11. Тогава Елиаким, Севна и Иоах казаха на Рабсака: говори на рабите си по арамейски, защото ние разбираме, а не ни говори по иудейски, за да чуе народът, който е на стената.
12. И Рабсак рече: нима само при твоя господар и при тебе ме прати господарят ми да кажа тия думи? Не, също и при людете, които седят по стените, за да ядат с вас поганта си и да пият мочта си.
13. И стана Рабсак и извика с висок глас по иудейски и рече: чуйте думите на великия цар, асирийския цар!
14. Тъй казва царят: нека ви не мами Езекия, защото той не може ви спаси;
15. и нека ви не обнадеждва Езекия с Господа, думайки: "Господ ще ни спаси; тоя град няма да бъде отдаден в ръцете на царя асирийски."
16. Не слушайте Езекия, защото тъй говори царят асирийски: примирете се с мене и излезте пред мене, и нека всякой яде плода на лозето си и на смоковницата си, и нека всякой пие вода от своя кладенец,
17. докле не дойда и ви взема в такава също земя, каквато е и вашата земя, в земя на хляб и вино, в земя на плодове и лозя.
18. И тъй, да ви не мами Езекия, думайки: "Господ ще ни спаси". Боговете на народите спасиха ли, всякой своята земя, от ръката на асирийския цар?
19. Де са боговете на Емат и Арпад? Де са боговете на Сепарваим? Спасиха ли те Самария от моята ръка?
20. Кой от всички богове на тия земи спаси земята си от моята ръка? Та нима Господ ще спаси Иерусалим от моята ръка?
21. Но те мълчаха и не му отговаряха ни дума, защото от царя беше дадена повеля: не му отговаряйте.
22. Тогава отиде Елиаким, син Хелкиев, началник на двореца, и Севна, писарят, и Иоах, син Асафов, летописец, при Езекия, с раздрани дрехи и му предадоха думите на Рабсака.

ГЛАВА 37.

1. Щом цар Езекия чу това, раздра дрехите си и се покри с вретище, па отиде в дома Господен;
2. и проводи началника на двореца Елиакима, и писаря Севна, и стареите от свещениците, покрити с вретища, при пророк Исаия, сина Амосов.
3. И те му казаха: тъй казва Езекия: тоя ден е ден на скръб, наказание и посрама, защото младенците дойдоха до отвърстието на майчината утроба, но сила няма за раждане.
4. Може би, Господ, Бог твой, ще чуе думите на Рабсака, когото асирийският цар, негов господар, проводи да хули живия Бог и да ругае с думите, които чу Господ, Бог твой; затова възнес молитва за останалите, които са още живи.
5. И отидоха слугите на цар Езекия при Исаия.
6. И рече им Исаия: тъй кажете на вашия господар: тъй казва Господ: не бой се от думите, които чу, с които Ме хулиха слугите на асирийския цар.
7. Ето, Аз ще пратя в него дух, и той ще чуе вест и ще се върне в земята си, и Аз ще го поразя с меч в неговата земя.
8. Тогава Рабсак се върна и намери асирийския цар да воюва против Ливна; защото бе чул, че господарят му се бе оттеглил от Лахис.
9. И чу той за Тирхака, царя етиопски; нему бяха казали: ето, той излезе да се удари с тебе. Като чу това, той проводи пратеници при Езекия, думайки:
10. тъй кажете на Езекия, царя иудейски: нека те не мами твоят Бог, Комуто се уповаваш, думайки: Иерусалим няма да бъде предаден в ръцете на царя асирийски.
11. Ето, ти си чул, какво сториха асирийските царе с всички земи, като туриха върху им заклятие; та ти ли ще оцелееш?
12. Боговете на народите, които бащите ми разориха, спасиха ли ги, спасиха ли Гозан и Харан, Рецеф и синовете на Еден, що са в Таласар?
13. Де е царят ематски, и царят арпадски, и царят на град Сепарваим, Ена и Ива?
14. И взе Езекия писмото от ръката на пратениците и го прочете, па отиде Езекия в дома Господен и го разгърна пред лицето Господне;
15. и помоли се Езекия пред лицето Господне и каза:
16. Господи Саваоте, Боже Израилев, Който седиш на херувими! Ти едничък си Бог на всички земни царства; Ти си сътворил небето и земята.
17. Приклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори, Господи, очите Си и погледни, и чуй думите на Сенахирима, който проводи да хулят Тебе, живия Бог.
18. Наистина, Господи, асирийските царе опустошиха всички страни и земите им
19. и нахвърляха в огън боговете им; но това са били не богове, а изделие на човешки ръце, дърво и камък, затова ги и изтребиха.
20. И сега, Господи, Боже наш, спаси ни от ръката му; и ще узнаят всички земни царства, че Ти, Господи, едничък си Бог.
21. И проводи Исаия, син Амосов, до Езекия да кажат: тъй казва Господ, Бог Израилев: за което ти Ми се моли против Сенахирима, царя асирийски, -
22. ето словото, което Господ изрече за него: ще те презре, ще ти се присмее девицата, дъщерята Сионова, ще поклати след тебе глава дъщерята Иерусалимова.
23. Кого ти кореше и хулеше? и против кого възвиси глас и дигна тъй високо очите си? Против Светия Израилев.
24. Чрез рабите си ти кореше Господа, думайки: с множество мои колесници се изкачих навръх планините, върху ребрата на Ливан, изсякох високите му кедри, хубавите му кипариси, и стигнах на самия му връх, в дъбравата на неговата градина;
25. и разкопах и пих вода; и със стъпките на нозете си ще изсуша всички реки египетски.
26. Нима не си слушал, че Аз отдавна направих това, в древни дни го предначертах, а сега го изпълних с това, че ти опустошаваш яките градове, като ги превръщаш в купища развалини?
27. И жителите им изнемогнаха; треперят и остават в срам; станали са като трева в полето и нежен злак, като тревуляк по покриви и препламнало жито преди да е изкласило.
28. Ще седнеш ли, ще излезеш ли, или ще влезеш - Аз зная всичко, зная и дързостта ти против Мене.
29. За твоята дързост против Мене и за това, че твоята надутост дойде до ушите Ми, ще туря брънката Си в ноздрите ти и юздата Си - в устата ти, та ще те върна назад по същия път, по който си дошъл.
30. И ето ти, Езекия, личба: яжте тая година израслото от падналото зърно, а на другата година - самораслото; на третата пък година сейте и жънете, садете лозя и яжте плодовете им.
31. И оцелелият в дома Иудин остатък ще пусне пак корен долу и ще даде плод горе,
32. защото от Иерусалим ще произлезе остатъкът, и от Сион планина - спасеното. Това ще извърши ревността на Господа Саваота.
33. Поради това тъй казва Господ за асирийския цар: "не ще влезе той в тоя град, нито ще хвърли там стрела, и не ще доближи до него с щит, нито ще насипе против него окоп:
34. по който път е дошъл, по същия и ще се върне, но в тоя град няма да влезе, казва Господ.
35. Аз ще браня тоя град, за да го спася заради Мене и заради Моя раб Давида."
36. Тогава излезе Ангел Господен, и погуби в асирийския стан сто осемдесет и пет хиляди души. На сутринта станаха, и ето, всички - мъртви тела.
37. И отстъпи Сенахирим, цар асирийски, та си отиде, върна се и живееше в Ниневия.
38. И когато се кланяше в дома на своя бог Нисроха, синовете му Адрамелех и Шарецер го убиха с меч, а сами побягнаха в Араратската земя. И вместо него се възцари син му Асардан.

ГЛАВА 38.

1. В ония дни Езекия заболя на смърт. И дойде при него пророк Исаия, син Амосов, и му рече: тъй казва Господ: направи завещание за дома си, защото ще умреш, няма да оздравееш.
2. Тогава Езекия се обърна с лице към стената и се помоли Господу, думайки:
3. "О, Господи! спомни си, че аз ходих пред Твоето лице вярно и с предано Теб сърце, и върших, що беше угодно в Твоите очи." И силно заплака Езекия.
4. И биде слово Господне към Исаия и му бе казано:
5. иди, кажи на Езекия; тъй казва Господ, Бог на отца ти Давида: чух твоята молитва, видях твоите сълзи, и ето, прибавям към твоите дни петнайсет години,
6. и ще спася от ръката на царя асирийски тебе и тоя град, и ще закрилям тоя град.
7. И ето ти личба от Господа, че Господ ще изпълни словото, което изрече.
8. Ето, ще върна десет стъпала назад слънчевата сянка, която мина по стъпалата Ахазови. И върна се слънцето десет стъпала по стъпалата, по които то слизаше.
9. Молитва на иудейския цар Езекия, когато беше болен и оздравя от болестта:
10. "Казах в себе си: когато преполових дните си, трябва да вляза в портите на преизподнята; аз съм лишен от остатъка на годините си.
11. Аз казвах: не ще видя Господа, Господа в земята на живите; не ще видя вече човек между живеещите в света;
12. жилището ми се снема от мястото и се отнася от мене като овчарска колиба; трябва да отрежа като тъкач живота си; Той ще ме от основа отреже; денем и нощем чаках, че Ти ще ми пратиш смърт.
13. Чаках до заранта; като лъв Той съкрушаваше всичките ми кости; ден и нощ чаках, че ще ми пратиш смърт.
14. Като жерав, като лястовичка издавах звукове, като гълъб тъгувах; очите ми унило гледаха към небето: Господи! утеснен съм; спаси ме.
15. Какво да кажа? Той ми каза, - Той и стори. Тихо ще прекарвам всички години на живота си, помнейки тъгата на душата си.
16. Господи! Тъй живеят, и във всичко това е животът на моя дух; Ти ще ме изцериш, ще ми даруваш живот.
17. Ето, за добро ми беше силната тъга, и Ти избави душата ми от гибелния ров, хвърли зад гърба Си всичките ми грехове.
18. Защото не преизподнята Тебе слави, не смъртта Тебе възхваля, не слезлите в гроб се уповават на Твоята истина.
19. Живият, само живият ще Те прослави, както аз сега; баща ще възвести на децата Твоята истина.
20. Господ ще ме спаси; и ние във всички дни на нашия живот със звуковете на моите струни ще пеем песни в дома Господен."
21. И рече Исаия: нека донесат пласт от смокини и да наложат с него цирея; и царят ще оздравее.
22. А Езекия рече: какво е личбата, че ще ходя в дома Господен?

ГЛАВА 39.

1. В онова време вавилонският цар Меродах Валадан, син Валаданов, проводи до Езекия писмо и дарове, защото бе чул, че той бил болен и оздравял.
2. И зарадва се Езекия на пратениците и им показа своята съкровищница, среброто и златото, благоуханията и драгоценните мазила, цялата си оръжница и всичко, що се намираше в неговата съкровищница, - не остана нищо, което да им не покаже Езекия в дома си и в цялото си владение.
3. Тогава дойде пророк Исаия при цар Езекия и му рече: какво казаха тия човеци? и откъде са дошли при тебе? Езекия отговори: от далечна земя са дошли те при мене, от Вавилон.
4. И попита Исаия: какво видяха те в твоя дом? Езекия отговори: видяха всичко, що има в моя дом; нищо не остана в моята съкровищница, което да им не показах.
5. И рече Исаия на Езекия: изслушай словото на Господа Саваота:
6. ето, ще дойдат дни, и всичко, що има в дома ти и що са събрали отците ти до днес, ще бъде отнесено във Вавилон; нищо няма да остане, казва Господ.
7. И ще вземат от твоите синове, които ще произлязат от тебе, които ти ще родиш, и те ще бъдат скопци в двореца на вавилонския цар.
8. И рече Езекия на Исаия: добро е словото Господне, което ти изрече; защото, прибави той, мир и добруване ще има през моите дни.

ГЛАВА 40.

1. Утешавайте, утешавайте Моя народ, казва вашият Бог;
2. говорете на Иерусалим, що му е по сърце, и възвестявайте му, че времето на неговата борба се изпълни, че за неправдата му е дадено удовлетворение, защото от ръката Господня получи двойно за всички свои грехове.
3. Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог;
4. всякой дол да се изпълни, и всяка планина и хълм да се снишат; кривините да се изправят, и неравните пътища да станат гладки;
5. и ще се яви славата Господня, и всяка плът ще види (спасението Божие); защото устата Господни изрекоха това.
6. Гласът говори: разгласяй! и рече: какво да разгласям? - Всяка плът е трева, и всичката й красота е като полско цвете.
7. Тревата изсъхва, цветето увяхва, щом духне върху него духане от Господа: тъй и народът е трева.
8. Трева изсъхва, цвете увяхва, а словото на нашия Бог ще пребъде вечно.
9. Възлез на висока планина, благовестителю Сионе! възвиси силно гласа си, благовестителю Иерусалиме! възвиси, не бой се, кажи на градовете Иудини: ето вашия Бог!
10. Ето, Господ Бог иде със сила, и мишцата Му - с власт. Ето, наградата Му е с Него, и отплатата Му е пред лицето Му.
11. Като пастир ще пасе Той своето стадо; агнетата ще взема Той на ръце и ще ги носи на гърдите Си, и ще води дойниците.
12. Кой е изчерпал водите с шепата си и с педя е измерил небесата, и е вместил в мяра праха земен и претеглил на теглилка планините и на къпони - хълмовете?
13. Кой е разумял Духа на Господа, и е бил Нему съветник и Го е учил?
14. С кого се Той съветва, и кой Го вразумява и Го поучава в пътя на правдата, и Го учи на знание и Му посочва пътя на мъдростта?
15. Ето, народите са като капка из ведро и се смятат като прашинка на къпони. Ето, островите Той подига като прашец.
16. И Ливан не стига за жертвен огън, и животните по него - за всесъжение.
17. Всички народи пред Него са като нищо, - за по-малко от нищо и от празнота ги счита Той.
18. И тъй, кому ще уподобите Бога? и какво подобие ще Му намерите?
19. Художник излива идола, и златар го покрива със злато и принажда сребърни верижки.
20. А който е беден за такъв принос, избира дърво, що не гние, намира се изкусен художник да направи идол, който да стои твърдо.
21. Нима не знаете? нима не сте слушали? нима не ви е говорено отначало? нима не сте разумели това по основите на земята?
22. Той е Оня, Който седи над кръга на земята, и живеещите по нея са като скакалци пред Него; Той е разпрострял небесата като тънко платно и ги е разпънал като шатра за живеене.
23. Той обръща князете в нищо, съдиите земни прави като нищожни.
24. Едва посадени, едва посеяни, едва се укоренил в земята стволът им, щом Той духне върху тях, те са изсъхнали, и вихърът ги отниса като плява.
25. Кому прочее ще Ме уподобите и с кого ще Ме сравните? казва Светият.
26. Подигнете очите си към висините небесни и погледайте, кой ги е сътворил! Кой изчисля броя на воинството им? Той всички тях ги нарича по име: поради голямото могъщество и велика сила у Него нищо не липсва.
27. А как говориш ти, Иакове, и казваш, Израилю: "пътят ми е скрит от Господа, и делото ми е забравено у моя Бог"?
28. Нима не знаеш? нима не си слушал, че вечният Господ Бог, Който е сътворил краищата на земята, не се уморява и не изнемогва; Неговият разум е неизследим.
29. Той дава сила на уморения и дарува якост на изнемощелия.
30. Уморяват се и момци и ослабват, и млади люде падат,
31. а които се надяват на Господа, ще подновят силата си: ще дигнат криле като орли, ще припнат и не ще се отрудят, ще отидат и не ще се уморят.

ГЛАВА 41.

1. Млъкнете пред Мене, острови, и нека народите обновят силите си; нека се приближат и кажат: да излезем вкупом на съд.
2. Кой въздигна от изток праведника, повика го да следва подире му, предаде му народи и покори царе? Той ги превърна с неговия меч на прах, с неговия лък на плява, от вятър развявана.
3. Той ги гони, върви спокойно по път, по който никога не бе ходил с нозете си.
4. Кой направи и извърши това? Оня, Който отначало извика родовете; Аз, Господ, съм първият, и между последните Аз съм същият.
5. Островите видяха и се ужасиха, краищата земни затрепериха. Те се сближиха и събраха;
6. всякой помага на другаря си и казва на брата си: дръж се!
7. Ковачът ободрява леяра; който разплесква с чук листовете, ободрява оногова, който кове на наковалня, думайки за спойката: "добра е"; и я заякчава с гвоздеи, за да бъде твърда.
8. А ти, ти, Израилю, рабе Мой, Иакове, когото Аз избрах, семе на Авраама, Моя приятел, -
9. ти, когото взех от краищата на земята и повиках от краищата й, и ти рекох: ти си Мой раб, Аз те избрах и не ще те отхвърля,
10. не бой се, защото Аз съм с тебе, не се смущавай, защото Аз съм Бог твой; Аз ще те укрепя и ще ти помогна, и ще те поддържа с десницата на Моята правда.
11. Ето, в стид и срам ще останат всички, които са наежени против тебе, - ще бъдат като нищо и ще погинат, които се с тебе препират.
12. Ще ги търсиш, и няма да ги намериш, тях, които враждуват против тебе; които се борят с тебе, ще бъдат като нищо, съвършено нищо;
13. защото, Аз съм Господ, Бог твой; държа те за твоята дясна ръка, казвам ти: "не бой се, Аз ти помагам".
14. Не бой се, червей Иакове, малолюдни Израилю, - Аз ти помагам, казва Господ и твоят Изкупител, Светият Израилев.
15. Ето, Аз те направих остра диканя, нова, назъбена; ти ще вършееш и стриваш планини, и хълмовете ще направиш като мекина.
16. Ти ще ги вееш, и вятър ще ги разнесе, и вихър ще ги развее; а ти ще се зарадваш у Господа, ще се хвалиш със Светия Израилев.
17. Сиромаси и немотни търсят вода, и няма; езикът им пресъхва от жажда: Аз, Господ, ще ги чуя, Аз, Бог Израилев, няма да ги оставя.
18. Ще отворя реки навръх планини, и извори сред долини; пустинята ще направя езеро и сухата земя - водни извори;
19. ще посадя в пустинята кедър, ситим, мирта и маслина; ще насадя в степите кипарис, явор и бук наедно,
20. за да видят и познаят, и да разгледат и разберат, че ръката Господня е направила това, и Светият Израилев е сътворил това.
21. Представете делото си, казва Господ; приведете доказателствата си, казва Царят Иаковов.
22. Нека представят и ни кажат, какво има да стане; нека възвестят нещо, преди да е станало, и ние ще вникнем с ума си и ще узнаем, как се е то свършило, или нека ни предскажат за бъдещето.
23. Кажете, какво има да стане в бъдеще, и ние ще знаем, че вие сте богове, или направете нещо добро, или лошо, за да се почудим и наедно с вас да видим.
24. Но вие сте нищо, и делото ви е нищожно; гнусота е оня, който ви избира.
25. Аз го въздигнах от север, и той ще дойде; от изгрев-слънце ще призовава името Ми и ще тъпче князете като кал, и ще ги мачка, както грънчар - глина.
26. Кой е възвестил за това отначало, за да знаем, и много по-отрано, за да можем да кажем: "наистина"? Но никой не е казал, никой не е възвестил, никой не е чувал вашите думи.
27. Аз пръв казах на Сион: ето го! и дадох на Иерусалим благовестник.
28. И тъй, Аз гледах, и нямаше никого, и между тях не се намери съветник, за да мога да ги попитам, и те да отговорят.
29. Ето, те всички са нищо, нищожни са и делата им: вятър и празнота са техните истукани.

ГЛАВА 42.

1. Ето, Моят Отрок, Когото държа за ръка, Моят Избраник, към Когото благоволи душата Ми. Ще положа Духа Си върху Него, и Той ще възвести съд на народите;
2. няма да викне, нито да възвиси гласа Си, и няма да даде да Го чуят на улиците,
3. пречупена тръст няма да строши, и тлеещ лен няма да угаси; ще произвежда съд по истина;
4. няма да ослабне, нито ще изнемогне, докле на земята не утвърди съд, и островите * ще се уповават на Неговия закон.
5. Тъй говори Господ Бог, Който е сътворил небесата и тяхното пространство, Който е разпрострял земята с нейните произведения, Който дава дихание на народа, що е на нея, и дух на ходещите по нея.
6. Аз, Господ, Те призовах в правда, ще Те държа за ръка и ще Те пазя, ще Те поставя завет за народа, светлина за езичниците,
7. за да отвориш очите на слепи, да изведеш вързаните от затвор и седещите в тъмнина - от тъмница.
8. Аз съм Господ, това е Моето име, и не ще дам славата Си другиму, нито хвалата Си на истукани.
9. Ето, предсказаното по-напред се сбъдна, и ново ще възвестя; преди то да стане, Аз ще ви възвестя.
10. Пейте Господу нова песен, хвала Нему от земните краища, вие, които плавате по морето, и всичко, което го пълни, островите и живеещите по тях.
11. Нека възвисят глас пустинята и нейните градове, селищата, дето живее Кидар; нека тържествуват живеещите по скали, нека възклицават от върховете планински.
12. Нека въздадат Господу слава, и хвалата Му нека възвестят на островите.
13. Господ ще излезе като исполин, ревност ще възбуди като воин; ще извика и ще подигне воински вик, и ще се покаже силен против враговете Си.
14. Дълго мълчах Аз, търпях и се сдържах; сега ще викам като родилка, ще разрушавам и ще поглъщам всичко;
15. ще опустоша планини и хълмове, и всичката тяхна трева ще изсуша; и реките ще направя острови, и езерата ще изсуша;
16. и ще поведа слепите по път, който те не знаят, ще ги водя по незнайни пътеки, тъмата ще направя светлина пред тях, и кривите пътеки - прави: ето какво ще направя Аз за тях, и няма да ги оставя.
17. Тогава ще се обърнат назад и с голям срам ще се покрият ония, които се надяват на идоли, които казват на истукани: вие сте наши богове.
18. Слушайте, глухи, и гледайте, слепи, за да видите.
19. Кой е тъй сляп, както е Моят раб, и глух, както е Моят вестител, когото проводих, кой е тъй сляп, както е възлюбеният, тъй сляп, както е рабът Господен?
20. Ти си видял много, ала не си забелязвал; ушите ти са били отворени, ала не си слушал.
21. Господу било угодно заради правдата Си да възвеличи и прослави закона.
22. Но това е народ разорен и разграбен; те всички са вързани в подземия и скрити в тъмници; станали са плячка, и няма избавител, ограбени са и никой не казва: върни го!
23. Кой от вас е приклонил ухо към това, кой е вникнал и го е изслушал за бъдещето?
24. Кой предаде Иакова на разорение и Израиля - на грабители? Не е ли Господ, против Когото грешихме? Те не искаха да ходят по пътищата Му, нито слушаха закона Му.
25. И Той изля върху им яростта на Своя гняв и жестокостта на войната: тя ги окръжи с пламък от вси страни, но те не забелязваха, и гореше в тях, но те не разбраха това със сърце.
* По превода на 70-те: народите ще се уповават на Неговото име.

ГЛАВА 43.

1. А сега тъй казва Господ, Който те е сътворил, Иакове, и Който те е устроил, Израилю: не бой се, защото Аз те изкупих, нарекох те по името ти; ти си Мой.
2. През води ли ще минаваш, Аз съм с тебе; през реки ли - те няма да те потопят; тръгнеш ли през огън, няма да се изгориш, и пламъкът не ще те опърли.
3. Защото Аз съм Господ, Бог твой, Светият Израилев, твой Спасител; откуп за тебе дадох Египет; Етиопия и Савея дадох за тебе.
4. Понеже си скъп в очите Ми, многоценен, и Аз те възлюбих, то ще дам други човеци за тебе, и народи - за твоята душа.
5. Не бой се, защото Аз съм с тебе; от изток ще приведа твоето племе и от запад ще те събера.
6. На севера ще кажа: дай, и на юга: не задържай; води синовете Ми отдалеч и дъщерите Ми - от краищата земни,
7. всекиго, който се нарича с Мое име, когото съм сътворил за Моя прослава, образувал и устроил.
8. Изведи слепия народ, макар да има очи, и глухия, макар да има уши.
9. Нека всички народи се съберат наедно, и се съединят племената. Кой измежду тях е предсказал това? Нека обадят, какво е било отначало; нека представят свидетели от себе си и да се оправдаят, за да може да се чуе и каже: наистина!
10. А Мои свидетели, казва Господ, сте вие и Моят раб, когото избрах, за да знаете и да Ми вярвате, и да разберете, че това съм Аз: преди Мене нямаше бог, и подир Мене не ще има.
11. Аз, Аз съм Господ, и няма спасител освен Мене.
12. Аз предрекох и спасих, и възвестих; а другиго нямате, и вие сте Мои свидетели, че Аз съм Бог, казва Господ;
13. от начало на дните Аз съм същият, и никой не ще избави от ръката Ми; Аз ще направя, и кой ще отмени това?
14. Тъй казва Господ, вашият Изкупител, Светият Израилев: за вас проводих у Вавилон и съкруших всички заворки и халдейци, които се славеха с кораби.
15. Аз съм Господ, ваш Светия, Творец на Израиля, ваш Цар.
16. Тъй казва Господ, Който отвори в морето път, в буйни води - пътека,
17. Който изведе колесници и коне, войска и сила; всички легнаха наедно, не станаха; угаснаха, като фитил изтляха.
18. Но вие си не спомняте прежното и за старото не помисляте.
19. Ето, Аз правя нещо ново; ей-сега ще се яви; нима и това не искате да знаете? ще прокарам път през степи, реки - през пустиня.
20. Полски зверове ще Ме прославят, чакали и камилски птици, защото ще дам вода в пустини, реки - в сухи степи, за да поя избрания Мой народ.
21. Тоя народ създадох за Себе Си; той ще разглася славата Ми.
22. А ти, Иакове, не си Ме призовавал; ти, Израилю, не си се трудил за Мене.
23. Не си Ми принасял своите агнета за всесъжение, нито си Ме почитал с жертвите си. Не съм те карал да Ми служиш с хлебни приноси и не съм те отегчавал с тамян.
24. Не си Ми купувал със сребро благовонна тръст, нито си Ме насищал с тлъстина от жертвите си; но с твоите грехове си Ме затруднявал; с твоите беззакония си Ме отегчавал.
25. Аз, Аз Сам изглаждам твоите престъпления заради Самаго Мене и греховете ти не ще спомена.
26. Припомни Ми; ще се съдим; говори, за да се оправдаеш.
27. Твоят праотец съгреши, и твоите ходатаи отстъпиха от Мене.
28. Затова предстоятелите на светилището лиших от свещенство, Иакова предадох на заклятие и Израиля - на поругание.

ГЛАВА 44.

1. А сега слушай, Иакове, рабе Мой, и ти, Израилю, когото Аз избрах.
2. Тъй казва Господ, Който те създаде и те образува, Който ти помага от майчина утроба: не бой се, рабе Мой Иакове, и възлюбени (Израилю), когото Аз избрах;
3. защото ще излея вода върху жадуващото, и потоци върху изсъхналото; ще излея Духа Си върху твоето племе и благословението Си - върху твоите потомци.
4. И ще растат между трева като върби край водни потоци.
5. Един ще каже: "аз съм Господен", друг ще се назове с името на Иакова; а друг ще напише с ръката си: "аз съм Господен", и ще се нарече с името Израилево.
6. Тъй казва Господ, Цар на Израиля и негов Изкупител, Господ Саваот: Аз съм първият, и Аз съм последният; и освен Мене няма бог;
7. защото, кой е като Мене? Нека той разкаже, да разгласи и поред да Ми представи всичко от онова време, когато устроих древния народ, или нека разгласят онова, що настъпва и което ще бъде.
8. Не бойте се и не се плашете: нали отдавна ти възвестих и предсказах? И вие сте Мои свидетели. Има ли бог освен Мене? Не, друга твърдиня никаква не зная.
9. Ония, които правят идоли, са всички нищожни, и техните най-любими не принасят никаква полза, и те сами са си свидетели в това. Те не виждат, нито разбират, и затова ще бъдат посрамени.
10. Кой е направил бог и е излял идол, що не принася никаква полза?
11. Всички участници в това ще бъдат посрамени, защото и самите художници са пак човеци; нека те всички се съберат и застанат; те ще се уплашат, и всички ще бъдат посрамени.
12. Ковачът прави топор от желязо и работи на въглища, с чукове го оглажда и се труди над него с яката си ръка дотолкова, че изгладнява и отмалява, не пие вода и изнемогва.
13. Дърводелецът (като отбере дърво) тегли по него линия, с островърхо оръдие го очертава, после го изработва с длето и го окръгля, и изкарва от него образ на хубав човек, за да го постави вкъщи.
14. Сече си кедри, взема бор и дъб, които си избира измежду горските дървета, сади ясен, който дъждът прави да расте.
15. И това служи на човека за топливо, и част от него употребява, да се топли, и кладе огън, и пече хляб. И пак от него прави бог и му се покланя, прави идол, и пада ничком пред него.
16. Част от дървото изгаря в огън, с друга част вари месо за ядиво, пече си печено и яде до насита, а също грее се и казва: "хубаво, сгрях се; усетих огън".
17. А от остатъците прави бог, свой идол, покланя му се, пада ничком пред него и му се моли и казва: "спаси ме, защото ти си мой бог".
18. Не знаят, нито разбират: Той им е затворил очите, за да не виждат, и сърцата им - за да не разбират.
19. И не взима това на сърце си, нито има дотолкова знание и разум да каже: "половината му изгорих на огъня и на въглените му хляб опекох, сварих месо и ядох; а от остатъка му нима ще направя гнусота? нима ще се кланям на къс дърво?"
20. Той припка подир пепел; измаменото му сърце го е въвело в заблуда, и той не може да освободи душата си и да каже: не е ли измама туй, що е в дясната ми ръка?
21. Помни това, Иакове и Израилю, защото ти си Мой раб; Аз те образувах; Мой раб си ти, Израилю, не Ме забравяй.
22. Ще излича като мъгла твоите беззакония и твоите грехове - като облак; обърни се към Мене, защото Аз те изкупих.
23. Тържествувайте, небеса, защото Господ направи това. Ликувайте, дълбини земни; шумете от радост, планини, гора и всички дървета в нея; защото Господ изкупи Иакова и ще се прослави в Израиля.
24. Тъй казва Господ, Който те е изкупил и Който те е образувал от майчина утроба: Аз съм Господ, Който всичко сътворих. Сам прострях небесата и със силата Си разстлах земята,
25. Който правя нищожни личбите на лъжепророците и наяве изваждам безумието на магьосниците, Който пропъждам назад мъдреците и знанието им обръщам на глупост,
26. Който утвърждавам думата на Своя раб и привеждам в изпълнение изреченото от Моите пратеници, Който казвам на Иерусалим: "ти ще бъдеш заселен" и на градовете Иудини: "вие ще бъдете съградени, и развалините му Аз ще възстановя",
27. Който казвам на бездната: "изсъхни!" и реките ти Аз ще изсуша,
28. Който казвам за Кира: той е Мой пастир, и той ще изпълни всичката Ми воля и ще каже на Иерусалим: "ти ще бъдеш наново съграден!" и на храма: "ти ще бъдеш основан!"

ГЛАВА 45.

1. Тъй казва Господ на Своя помазаник Кира: държа те за дясната ръка, за да ти покоря народи, и ще снема поясите от бедрата на царе, за да ти се врати отварят, и порти не затварят.
2. Пред тебе ще вървя, планини ще уравням, медни врати ще разбивам и железни заворки ще троша;
3. и на тебе ще предам пазените на тъмно съкровища и скрити богатства, за да познаеш, че Аз съм Господ, Който те наричам по име, - Бог Израилев.
4. Заради Иакова, Моя раб, и Израиля, Моя избраник, Аз те нарекох по име, почетох те, ако и да Ме не познаваше.
5. Аз съм Господ, и няма друг; няма бог освен Мене; Аз те препасах, ако и да Ме не познаваше,
6. за да узнаят от изгрев-слънце и от запад, че няма друг освен Мене; Аз съм Господ, и няма друг.
7. Аз създавам светлината и творя тъмнината, правя мир и причинявам бедствие. Аз, Господ, върша всичко това.
8. Росете, небеса, отгоре, и облаците да изливат правда; да се разтвори земята и да принася спасение, и да произрастя заедно правда. Аз, Господ, творя това.
9. Горко ономува, който се препира със Създателя си. Чиреп от земните чирепи! Ще каже ли глината грънчарю: "какво правиш?" и твоето дело ще каже ли за тебе: "той няма ръце"?
10. Горко ономува, който казва на баща си: защо си ме на света произвел? а на майка си: защо си ме родила?
11. Тъй казва Господ, Светият на Израиля и негов Създател: ще Ме питате ли за бъдещето на синовете Ми и ще искате ли да Ми се месите в делото на ръцете Ми?
12. Аз създадох земята и сътворих на нея човека; Аз - Моите ръце простряха небесата, и на цялото им воинство Аз дадох закон.
13. Аз го въздигнах в правда и ще уравня всичките му пътища. Той ще съгради Моя град и ще отпусне пленниците Ми не за откуп, нито за дарове, казва Господ Саваот.
14. Тъй казва Господ: печалбите на египтяни и търговията на етиопци, и савейци, люде снажни, към тебе ще преминат и твои ще бъдат; ще те последват, във вериги ще дойдат, ще паднат пред тебе ничком и ще те молят, думайки: само ти имаш Бог, и няма друг бог.
15. Наистина, Ти си Бог съкровен, Бог Израилев, Спасител.
16. Те всички ще бъдат посрамени и постидени; заедно с тях ще отидат със срам и всички, които правят идоли.
17. А Израил ще бъде спасен с вечно спасение от Господа; вие не ще бъдете посрамени и постидени во веки веков.
18. Защото тъй казва Господ, Който сътвори небесата, Той, Бог, Който образува земята и Който я създаде; Той я утвърди; не напразно я сътвори; Той я образува за живеене: Аз съм Господ, и няма друг.
19. Не тайно говорих Аз, не в тъмно място на земята; не казах на Иакововото племе: "напразно Ме дирите". Аз съм Господ, Който изрича правда, Който открива истината.
20. Съберете се и дойдете, приближете се всички, оцелели от народите. Неразбрани са ония, които носят дървения си идол и се молят на бог, който не спасява.
21. Обявете и кажете, като се посъветвате помежду си: кой е възвестил това от стари времена, отнапред е казал това? не Аз ли, Господ? и няма друг бог освен Мене, - Бог, праведен и Който да спасява, няма освен Мене.
22. Към Мене се обърнете, и ще бъдете спасени, всички краища земни, защото Аз съм Бог, и няма друг.
23. Кълна се в Мене Си: от устата Ми излиза правда, дума неизменна, че пред Мене ще се преклони всяко коляно, в Мене ще се кълне всеки език.
24. Само у Господа, ще казват за Мене, има правда и сила; при Него ще дойдат и ще се засрамят всички, които са враждували против Него.
25. Чрез Господа ще бъде оправдано и прославено цялото племе Израилево.

ГЛАВА 46.

1. Падна Вил, събори се Нево'; истуканите им са върху добитък и товарни животни; вашият товар стана бреме за уморените животни.
2. Събориха се, паднаха наедно; не можаха да запазят ония, които ги носеха, и сами паднаха в плен.
3. Послушайте Ме, доме Иаковов и цял остатък от дома Израилев, който съм приел от утроба, които съм носил от майчин скут;
4. и до ваша старост Аз ще бъда същият, и до ваши седини ще ви нося; Аз ви създадох и ще ви нося, ще ви поддържам и пазя.
5. Кому ще Ме уподобите, с кого ще Ме сравните и на кого оприличите, за да си приличаме?
6. Изсипват злато из торбичка и претеглят сребро на къпони, па наемат златар, за да направи от него бог; кланят му се и ничком падат пред него;
7. дигат го на рамо, носят го и го турят на мястото му; той стои, от мястото си не се мърда; викат му, - той не отговаря, от беда не избавя.
8. Спомнете си това и покажете се мъже; вземете това присърце, отстъпници;
9. спомнете си, що е било по-преди, открай века, защото Аз съм Бог и няма друг бог и няма подобен на Мене.
10. Аз възвестявам отначало онова, което ще бъде в края, и от старо време онова, което още не е станало; казвам: Моят съвет ще се сбъдне, и всичко, що Ми е угодно, ще сторя.
11. Аз повиках орела от изток, от далечна страна, изпълнителя на Моето определение. Аз казах - и ще изпълня това; предначертах - и ще го сторя.
12. Послушайте Ме, жестокосърдни, вие, които сте далеч от правдата:
13. приближих Моята правда, - тя не е далеч, и спасението Ми не ще се забави; и ще дам на Сион спасение, на Израиля - Своята слава.

ГЛАВА 47.

1. Слез и седни на праха, о девице, дъще Вавилонска; седи на земята: престол няма, дъще Халдейска, и занапред няма да те наричат нежна и разкошна.
2. Вземи хромели и мели брашно; свали булото си, запретни поли, разголи крака, гази реки:
3. твоята голота ще се открие, и ще се виждат дори твоите срамоти. Ще отмъстя и никого не ще пожаля.
4. Нашият Изкупител - името Му е Господ Саваот - е Светият Израилев.
5. Седи мълком и прибери се в тъмнината, дъще Халдейска, защото занапред няма да те наричат господарка на царствата.
6. Аз се разгневих на Моя народ, унизих Моето наследие и ги предадох в твои ръце; а ти не им оказа милосърдие, на старец налага най-тежкото си иго.
7. И си казваше: "вечно ще бъда господарка", а на ум си не туряше това, не помисляше, какво ще бъде отпосле.
8. Но сега изслушай това, ти, изнежена, която живееш безгрижно, която си казваш в сърцето: "аз съм, и няма друга като мене: няма да седя вдовица, нито ще изпитам загуба на деца".
9. Но внезапно, в един ден ще те сполети едното и другото - загуба на деца и вдовство; в пълна мярка ще те сполетят те, при всичкото множество на твоите вражби и голямата сила на твоите магии.
10. Защото ти се надяваше на злодейството си и казваше: "никой ме не види". Твоята мъдрост и твоето знание - те те отклониха от пътя, и ти си думаше в сърце: "аз съм, и няма никоя освен мене".
11. И ще те сполети бедствие: не ще узнаеш, откъде ще се подигне то, и ще те връхлети беда, която не ще бъдеш в сила да отблъснеш; и внезапно ще те сполети гибел, за която и не мислиш.
12. Стой си прочее с твоите магии и с многото си вражби, с които си се занимавала от младини: може би - ще си помогнеш, може би - ще устоиш.
13. Ти си уморена от многото си кроежи; нека излязат ония, които наблюдават небесата, звездобройци и предсказвачи по новолуния, и да те спасят от онова, що трябва да ти се случи.
14. Ето, те са като слама: огън ги изгори; не избавиха душата си от пламъка; не остана въглен да се погрее някой, нито огън, да си поседи пред него.
15. Такива са станали за тебе ония, с които си се трудила, с които си търгувала от младините си. Всеки ударил по свой път; никой те не спасява.

ГЛАВА 48.

1. Слушайте това, доме Иаковов, вие, които се наричате с името на Израиля и които сте произлезли от източника Иудин, които се кълнете в име Господне и изповядвате Бога Израилев, ако и не по истина и не по правда.
2. Защото те се наричат произлизащи от светия град и се осланят на Бога Израилев; Господ Саваот е името Му.
3. Предишното Аз отрано обаждах; из устата Ми излизаше то, и Аз го възвестявах и внезапно вършех, - и всичко се сбъдваше.
4. Аз знаех, че ти си упорит и че в твоята шия има железни жили, и лобът ти е меден;
5. затова ти и обаждах отрано, преди това да се е случило, и предвестявах ти, за да не кажеш: "моят идол направи това, и моят истукан и моят излян образ заповяда това да стане".
6. Ти си слушал - погледни всичко това! И нима не ще признаете това? А сега ти възвестявам нещо ново и съкровено, което ти не си знаел.
7. То се извърши сега, а не отдавна и не преди ден, и ти не си слушал за него, за да не кажеш: "ето! аз знаех това".
8. Ти не си и слушал, нито си знаел за това, и ухото ти по-напред не беше отворено; защото Аз знаех, че ти ще постъпиш вероломно, и от самата майчина утроба си наречен отстъпник.
9. Заради името Си отлагах Своя гняв и заради славата Си се сдържах да те не изтребя.
10. Ето, разтопих те, но не като сребро; изпитах те в горнилото на страданията.
11. Заради Себе Си, заради Самаго Себе Си върша това, - защото, какво похулване би било за името Ми! Славата Си не ще дам другиму.
12. Чуй Ме, Иакове и Израилю, повикан от Мене: Аз съм същият, Аз съм първият и Аз - последният.
13. Моята ръка основа земята, и Моята десница разпростря небесата; ще ги призова, - и те ще застанат наедно.
14. Съберете се всички и слушайте: кой измежду тях е предсказал това? Господ го възлюби, и той ще изпълни волята Му над Вавилон и ще яви мишцата Му над халдейци.
15. Аз, Аз казах, и го повиках; Аз го доведох, и пътят му ще бъде благополучен.
16. Пристъпете към Мене, слушайте това: Аз и отначало съм говорил не тайно; от онова време, откак това става, Аз бях там; и сега Ме проводи Господ Бог и Неговият Дух.
17. Тъй казва Господ, твоят Изкупител, Светият Израилев: Аз съм Господ, Бог твой, Който те учи на полезно, Който те води по оня път, по който трябва да ходиш.
18. О, ако да беше се вслушвал в Моите заповеди! Тогава твоят мир щеше да бъде като река, и твоята правда - като морски вълни.
19. И твоето семе щеше да бъде като пясъка, и ония, които произлизат от бедрата ти, - като песъчинките: не щеше да се изглади, не щеше да се изтреби името му пред Мене.
20. Излизайте от Вавилон, бягайте от халдейци, с радостен глас разгласяйте и проповядвайте това, разпространявайте тая вест до край-земя; казвайте: "Господ изкупи Своя раб Иакова".
21. И не жадуват те в пустините, през които ги води: Той им изтача вода от камък; разсича скала, - и леят се води.
22. А за нечестивците няма мира, казва Господ.

ГЛАВА 49.

1. Слушайте Ме, острови, и внимавайте, народи далечни: Господ Ме повика още от утроба, от майчина Ми утроба нарече името Ми;
2. и направи устата Ми като остър меч; със сянката на ръката Си Ме покриваше и Ме направи изострена стрела; в Своя колчан Ме пазеше;
3. и Ми каза: Ти си Мой раб, Израилю, - в Тебе ще се прославя.
4. Аз пък казах: напразно съм се трудил за нищо и напусто съм изтощавал силата Си. Но правото Ми е у Господа, и наградата Ми - у Моя Бог.
5. И сега казва Господ, Който още от утроба Ме направи Свой раб, за да обърна към Него Иакова, и да се събере при Него Израил; Аз съм поче'тен в очите на Господа, и Бог Мой е Моя сила.
6. И Той рече: малко е, че Ти ще Ми бъдеш раб, за да се възстановят колената Иаковови и да се възвърнат остатъците Израилеви, но Аз ще Те направя светлина за народите, за да се простре Моето спасение до земните краища.
7. Тъй казва Господ, Изкупителят на Израиля, Светият негов, на презирания от всички, на укорявания от народа, на Раба на властителите: царе ще Те видят - и ще станат; князе ще се поклонят заради Господа, Който е верен, заради Светия Израилев, Който Те е избрал.
8. Тъй казва Господ: в благоприятно време Те чух и в ден на спасение Ти помогнах; и Аз ще Те пазя и ще Те направя народу завет, за да възстановиш земята, да възвърнеш на наследниците опустошените наследия,
9. да кажеш на затворниците: излезте, и на ония, които са в тъмнина: покажете се. Край пътища ще пасат те, и по всички хълмове ще бъдат техните пасища;
10. не ще търпят глад и жажда, и не ще ги удари пек и слънце; защото Оня, Който ги милува, ще ги води и ще ги заведе при извори водни.
11. И всички Мои планини ще направят друмове, и Моите пътища ще бъдат издигнати.
12. Ето, едни ще дойдат отдалеч; и ето - едни от север и от морето, а други - от земя Синим.
13. Радвайте се, небеса, и весели се, земьо, и възклицавайте от радост, планини, защото Господ утеши Своя народ и помилува Своите страдалци.
14. А Сион казваше: остави ме Господ и Бог мой ме забрави!
15. Ще забрави ли жена кърмачето си, не ще пожали ли сина на утробата си? Но, ако би и забравила тя, Аз няма да те забравя.
16. Ето, на Своите длани съм те начертал; твоите стени са винаги отпреде Ми.
17. Твоите синове ще побързат към тебе, а твоите разорители и опустошители ще си идат от тебе.
18. Дигни очи и погледни наоколо, - те всички се събират, идат към тебе. Жив съм Аз! - казва Господ, - с всички тях ще се облечеш като с накит и ще се премениш с тях като невеста.
19. Защото твоите развалини, твоите пустини и твоята разорена земя сега ще бъдат твърде тесни за жителите, и ония, които те поглъщаха, ще си отидат от тебе.
20. Децата, които ще имаш, след като си изгубила напрежните, ще ти говорят гласно: "тясно е мястото за мене; отстъпи ми, за да мога да живея".
21. И ти ще кажеш в сърце си: кой ми ги роди? - аз бях бездетна и безплодна, откарана в плен и отдалечена; прочее, кой ги отхрани? - ето, аз си оставах сама; а те де бяха?
22. Тъй казва Господ Бог: ето, ще дигна ръката Си към народите, и ще издигна знамето Си пред племената, - и ще донесат синовете ти на ръце и дъщерите ти - на рамене.
23. И царе ще бъдат твои хранители, и техните царици ще бъдат твои кърмачки; с лице доземи ще ти се кланят и ще лижат праха от нозете ти, и ще узнаеш, че Аз съм Господ, че ония, които се надяват на Мене, няма да се посрамят.
24. Може ли да се отнеме плячка от силен, и могат ли да се отнемат пленници от победител?
25. Да! тъй казва Господ: и пленените от силния ще бъдат отнети, и плячката на тирана ще бъде отървана; защото Аз ще се боря с твоите противници, и ще избавя твоите синове;
26. и ще нахраня твоите притеснители със собствената им плът, и те ще бъдат упоени от своята кръв като от ново вино; и всяка плът ще узнае, че Аз съм Господ, твой Спасител и твой Изкупител, Силният Иаковов.

ГЛАВА 50.

1. Тъй казва Господ: де е разводното писмо на майка ви, с което я напуснах? или на кого от Моите заемодавци ви продадох? Ето, вие сте продадени заради греховете си, и заради вашите престъпления майка ви е напусната.
2. Защо, когато дохождах, никого нямаше, и когато виках, никой не отговаряше? Нима ръката Ми се е скратила, та не може да избавя, или нямам сила да спасявам? Ето, със заплахата Си море пресушавам, превръщам реки в пустиня; рибите в тях гният от липса на вода и умират от жажда.
3. Аз обличам небесата с мрак и вретище правя тям за покров.
4. Господ Бог Ми даде език на мъдри, за да мога с думи да подкрепя изнемогващия: всяка заран Той пробужда, пробужда ухото Ми, за да слушам като ония, които се учат.
5. Господ Бог Ми отвори ухото, и Аз се не възпротивих, не отстъпих назад.
6. Гърба Си подложих на биещите, и страните Си - на удрящите; лицето Си не скривах от поругание и заплюване.
7. И Господ Бог Ми помага; затова не се срамувам, затова държа лицето Си като кремък, и зная, че няма да остана посрамен.
8. Близо е Оня, Който Ме оправдава: кой иска да се надваря с Мене? Да застанем заедно. Кой иска да се съди с Мене? Нека пристъпи към Мене.
9. Ето, Господ Бог Ми помага: кой ще Ме осъди? Ето, те всички като дреха ще овехтеят; молец ще ги изяде.
10. Кой от вас се бои от Господа, слуша гласа на Неговия Раб? Който ходи в мрак, без светлина, да се уповава на името Господне и да се осланя на своя Бог.
11. Ето, всички вие, които палите огън, които сте въоръжени със запалени стрели, - идете в пламъка на вашия огън и на стрелите, които сте нажежили! Това ще ви бъде от Моята ръка: в мъчение ще умрете.

ГЛАВА 51.

1. Послушайте Ме вие, които ламтите за правда, които търсите Господа! Погледнете на скалата, от която сте изсечени, и в дълбочината на трапа, из който сте извлечени.
2. Погледнете на Авраама, вашия отец, и на Сарра, която ви е родила, защото Аз повиках него едничкия и го благослових и го размножих.
3. Тъй, Господ ще утеши Сион, ще утеши всичките му развалини и ще направи пустините му като рай и степите му - като градина Господня; радост и веселие ще бъде в него, славословие и песнопение.
4. Послушайте Ме, народе Мой и племе Мое, приклонете ухо към Мене! защото от Мене ще излезе закон, и Моя съд ще туря за светлина на народите.
5. Моята правда е близка; Моето спасение изгрява, и Моята мишца ще съди народите; островите ще се уповават на Мене и ще се надяват на мишцата Ми.
6. Подигнете очи към небесата и погледнете на земята долу: защото небесата ще изчезнат като дим, и земята ще овехтее като дреха, и жителите й също ще измрат; а Моето спасение ще пребъде вечно, и правдата Ми няма да престане.
7. Послушайте Ме вие, които познавате правдата, народе, който в сърцето си имаш Моя закон! Не се бойте от укора на човеците, нито се страхувайте от злословието им.
8. Защото молец ще ги сяде като дреха, и червей ще ги изяде като вълна; а Моята правда ще пребъде вовеки, и Моето спасение - из рода в род.
9. Дигни се, дигни, облечи се в сила, мишце Господня! Дигни се, както в древни дни, в отдавнашни родове! Не съкруши ли ти Раава, не порази ли крокодила?
10. Не пресуши ли ти морето, водите на голямата бездна, превърна дълбините морски на път, за да преминат изкупените?
11. И ще се върнат избавените от Господа и ще дойдат на Сион с пение, и вечна радост ще бъде над главата им; те ще намерят радост и веселие; скръб и въздишки ще изчезнат.
12. Аз, Аз Сам съм ваш Утешител. Кой си ти, та се боиш от човека, който умира, и от човешки син, който е също, каквото е тревата,
13. и забравяш Господа, своя Творец, Който е прострял небесата и основал земята; и непрестанно, всеки ден се плашиш от яростта на притеснителя, като че той е готов да изтреби? Но де е яростта на притеснителя?
14. Скоро пленникът ще бъде освободен, и няма да умре в ямата, нито ще се нуждае от хляб.
15. Аз съм Господ твой, Който вълнува морето, та вълните му реват: Господ Саваот е името Му.
16. И Аз ще вложа Моите слова в устата ти, и със сянката на ръката Си ще те покрия, за да устроя небесата и да утвърдя земята и да кажа на Сион: "ти си Мой народ".
17. Събуди се, събуди се, стани, Иерусалиме, ти, който из ръката на Господа си изпил чашата на яростта Му, до дъно си изпил и пресушил опивалната чаша.
18. Измежду всички синове, от него родени, няма кой да го води, и измежду всички синове, от него отхранени, няма кой за ръка да го поддържи.
19. Тебе те постигнаха две беди, кой ще те пожали? - опустошение и изтреба, глад и меч: с кого да те утеша?
20. Синовете ти изнемогнаха, лежат по ъглите на всички улици, както сърна в примка, изпълнени с гняв Господен, със заплаха от твоя Бог.
21. И тъй, изслушай това ти, който си страдалец и пиян, ала не от вино.
22. Тъй казва Господ твой, Господ и Бог твой, Който отмъщава за Своя народ: ето, Аз вземам от ръката ти опивалната чаша, дрождието от чашата на Моята ярост: ти няма вече да ги пиеш,
23. и ще я дам в ръката на твоите мъчители, които ти казваха: "падни ничком, за да минем по тебе"; и ти правеше гърба си като земя и улица за минувачите.

ГЛАВА 52.

1. Дигни се, дигни, облечи се в силата си, Сионе! Облечи се в дрехите на величието си, Иерусалиме, светий граде! защото отсега няма вече да влиза в тебе необрязан и нечист.
2. Отърси от себе си праха; стани, пленений Иерусалиме! Снеми веригите от врата си, пленена дъще Сионова!
3. защото тъй казва Господ: за нищо бяхте продадени, и без сребро ще бъдете откупени;
4. и още тъй казва Господ Бог: народът Ми ходи по-преди в Египет, за да поживее там, и Асур го притесняваше без причина.
5. И сега какво имам тука? казва Господ, - народът Ми е взет даром, владетелите им беснеят, казва Господ, и постоянно, всеки ден, името Ми се хули.
6. Затова Моят народ ще узнае името Ми; затова ще узнае в оня ден, че Аз съм Същият, Който казва: ето Ме!
7. Колко прекрасни са върху планините нозете на благовестника, който възвестява мир, благовествува радост, проповядва спасение, който говори Сиону: "Бог твой се възцари!"
8. Ето гласа на твоите стражи! Те издигнаха глас, и всички наедно ликуват, защото с очите си виждат, че Господ се връща в Сион.
9. Тържествувайте, пейте наедно, развалини Иерусалимски, защото Господ утеши народа Си - изкупи Иерусалим.
10. Възпретна Господ светата Си мишца пред очите на всички народи, - и всички краища земни ще видят спасението на нашия Бог.
11. Идете си, идете си, излезте оттам: не се допирайте до нечисто; излезте из средата му, очистете се, вие, които носите съдовете Господни!
12. защото не ще излезете набързо и не ще побегнете; защото пред вас ще тръгне Господ, и Бог Израилев ще бъде отзаде ви стража.
13. Ето, Моят Раб ще благоуспее, ще се въздигне, ще се възвиси и възвеличи.
14. Както мнозина бидоха смаяни, гледайки на Него - толкоз ликът Му беше обезобразен повече, отколкото на всеки човек, и видът Му - повече, отколкото на синовете човешки, -
15. така Той ще смае много народи; царе ще затворят пред Него устата си, защото ще видят онова, за което не им е било говорено, и ще узнаят, каквото не са слушали.

ГЛАВА 53.

1. (Господи!) Кой повярва на това, що е чул от нас, и кому се откри мишцата Господня?
2. Защото Той изникна пред Него като младочка и като израстък из суха земя; няма в Него ни изглед, нито величие; ние Го видяхме, и в Него нямаше изглед, който да ни привлича към Него.
3. Той беше презрян и унизен пред людете, мъж на скърби и изпитал недъзи, и ние отвръщахме от Него лице си; Той беше презиран, и ние за нищо Го не смятахме.
4. Но Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи; а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога.
5. А Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме.
6. Всички ние блуждаехме като овци, отбихме се всеки от пътя си, - и Господ възложи върху Него греховете на всинца ни.
7. Той бе измъчван, но страдаше доброволно и уста Си не отваряше; като овца биде Той заведен на клане, и както агне пред стигачите си е безгласно, така и Той не отваряше уста Си.
8. От затвор и съд Той биде грабнат; но рода Му кой ще обясни? защото Той бе изтръгнат от земята на живите; за престъпленията на Моя народ претърпя смърт. *
9. Отредиха Му гроб със злодейци, но Той биде погребан у богатия, защото не бе сторил грях, и в устата Му нямаше лъжа.
10. Но Господу биде угодно да Го съкруши, и Той Го предаде на мъчение; а кога душата Му принесе' умилостивна жертва, Той ще види дълговечно потомство, и волята Господня успешно ще се изпълнява чрез Неговата ръка.
11. С доволство Той ще гледа подвига на душата Си; чрез познанието, което ще имат за Него, Той, Праведникът, Моят Раб, ще оправдае мнозина и греховете им върху Си ще понесе.
12. Затова Аз ще Му дам дял между великите, и със силните плячка ще дели, задето душата Си на смърт предаде, и към злодейци биде причислен, когато между това Той понесе върху Си греха на мнозина, и за престъпниците стана ходатай.
* Според превода на 70-те: "При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но рода Му кой ще обясни? Защото се отнема животът Му от земята; заради беззаконията на Моя народ бе заведен на смърт".

ГЛАВА 54.

1. Развесели се, неплодна, ти, която не раждаш; възкликни и извикай ти, която не си изпитала родилни мъки; защото напустеницата има много повече деца от оная, която има мъж, казва Господ.
2. Разшири мястото на шатрата си, разпусни покривите на жилищата си; недей се стеснява, - продължи въжата си и заякчи колците си;
3. защото ти ще се разпростреш надясно и наляво, и потомството ти ще завладее народи и ще насели опустошените градове.
4. Не бой се, защото няма да бъдеш посрамена; не се смущавай, защото няма да бъдеш поругана: ще забравиш посрамата на младостта си и няма вече да си спомняш безчестието на вдовството си.
5. Защото твоят Творец е твой съпруг; Господ Саваот е името Му, и твой изкупител е Светият Израилев; Той ще се нарече Бог на цяла земя.
6. Защото Господ те вика като жена, напусната и скърбяща духом, и като жена на младини, която е била отхвърлена, казва Бог твой.
7. За малко време те оставих, но с голяма милост ще те прибера.
8. В пламъка на гнева скрих от тебе лицето Си за кратко време, но с вечна милост ще те помилувам, казва твоят Изкупител Господ.
9. Защото това за Мене е като водите Ноеви; както се заклех, че водите Ноеви няма вече да дойдат на земята, тъй се заклех да ти се не гневя, нито да те укорявам.
10. Планини ще се поместят, и хълмове ще се поклатят, но Моята милост няма да отстъпи от тебе, и заветът на Моя мир няма да се поклати, казва милуващият тебе Господ.
11. Горкана, подхвърлена от буря, безутешница! Ето, Аз ще положа твоите камъни върху рубин и ще направя твоите основи от сапфири;
12. и ще направя твоите прозорци от рубини и твоите порти - от бисер, а цялата ти ограда - от драгоценни камъни.
13. И всички твои синове ще бъдат научени от Господа, и голям мир ще има между синовете ти.
14. Ти ще се утвърдиш с правда, далеч ще бъдеш от угнетение, понеже няма за какво да се боиш, далеч и от ужас, понеже той няма да се приближи до тебе.
15. Ето, ще се въоръжат против тебе, но това не е от Мене; който и да се въоръжи против тебе, ще падне.
16. Ето, Аз създадох ковача, който раздухва въглищата в огъня и произвежда сечиво за твоята работа, - и Аз създавам губител, който да изтребва.
17. Ни едно оръдие, направено против тебе, не ще има успех; и всеки език, който би се борил с тебе на съд, - ти ще обвиниш. Това е наследието на рабите Господни, тяхното оправдание от Мене, казва Господ.

ГЛАВА 55.

1. Вие, които жадувате! дойдете всички при водите; дори и вие, които нямате сребро, дойдете, купувайте и яжте; дойдете, купувайте вино и мляко без сребро и без плата.
2. Защо да давате сребро за онова, що не е хляб, и припечеленото си - за онова, що не насища? Послушайте Ме внимателно и яжте, що е добро, и душата ви да се наслади с тлъстина.
3. Приклонете ухо и дойдете при Мене: послушайте, и душата ви ще бъде жива, - и ще ви дам завет вечен, неизменните милости, обещани Давиду.
4. Ето, Него дадох свидетел за народите, вожд и наставник на народите.
5. Ето, ти ще призовеш народ, който не си познавал, и народите, които не са те познавали, ще побързат при тебе, заради Господа, твоя Бог, и заради Светия Израилев, защото Той те прослави.
6. Търсете Господа, когато може да Го намерите; призовавайте Го, когато е близо.
7. Нечестивецът да остави пътя си, и беззаконникът - помислите си, и да се обърне към Господа, нашия Бог, - и Той ще го помилува, защото е многомилостив.
8. Моите мисли не са ваши мисли, нито вашите пътища са Мои пътища, казва Господ.
9. Но както небето е по-високо от земята, тъй Моите пътища са по-високо от вашите пътища, и мислите Ми - по-високо от вашите мисли.
10. Както дъждът и снегът пада от небето и там се не връща, но напоява земята и я прави способна да ражда и произрастя, за да дава семе ономува, който сее, и хляб ономува, който яде, -
11. тъй и Моето слово, което излиза из устата Ми, се не връща към Мене празно, а изпълнява, що Ми е угодно, и върши онова, за което съм го Аз пратил.
12. И тъй, вие ще излезете с веселие и ще бъдете изпроводени с мир; планини и хълмове ще пеят песен пред вас, и всички дървета в полето ще ви ръкопляскат.
13. Вместо трън ще израсте кипарис; вместо коприва ще израсте мирта; и това ще бъде за слава Господу, за личба вечна, несъкрушима.

ГЛАВА 56.

1. Тъй казва Господ: пазете правосъдие и вършете правда; защото е близко Моето спасение и откровението на Моята правда.
2. Блажен е мъжът, който върши това, и синът човешки, който се здраво придържа о това, който пази съботата да я не оскверни и варди ръката си, да не върши никакво зло.
3. Синът на другоплеменника, който се е присъединил към Господа, да не казва: "Господ съвсем ме отдели от Своя народ", и скопецът да не казва: "ето, аз съм сухо дърво".
4. Защото тъй казва Господ за скопците: които пазят Моите съботи и избират, що е Мене угодно, и здраво се придържат о завета Ми, -
5. тям ще дам в дома Си и в стените Си място и име по-добро, нежели на синовете и дъщерите: ще им дам вечно име, което няма да бъде изтребено.
6. И синовете на другоплеменниците, които са се присъединили към Господа, за да Му служат и да обичат името на Господа, да бъдат Негови раби - всички, които пазят съботата, да я не осквернят и здраво се придържат о завета Ми,
7. Аз ще заведа на светата Си планина и ще ги възрадвам в Моя дом за молитва: всесъженията им и жертвите им ще бъдат благоприятни върху Моя жертвеник, защото Моят дом ще се нарече молитвен дом за всички народи.
8. Господ Бог, Който събира пръснатите израилтяни, казва: към събраните у Израиля ще събирам и други.
9. Дойдете да ядете вие, всички зверове полски, всички зверове горски!
10. Стражите им са всички слепи и неразбрани: те всички са неми псета, които не могат да лаят, които лежешком бълнуват, които обичат да спят.
11. И това са псета с жадна душа, които не знаят ситост; и това са пастири неразумни: всички, от първи до последни, гледат своя път, своята печалба;
12. дойдете, казват, ще доставя вино, и ще се напием със сикер; и утре ще бъде същото, каквото днес, дори и повече.

ГЛАВА 57.

1. Праведник умира, и никой не взима това присърце; и благочестиви мъже се грабват от земята, и никой не помисля, че праведникът се от зло изтръгва.
2. Той отива в мир; които ходят по правия път, ще почиват на леглата си.
3. Но приближете се тука вие, синове на магьосница, семе на прелюбодеец и на блудница!
4. Над кого се глумите? Против кого разтваряте уста, изплезвате език? Не сте ли деца на престъпление, семе на лъжа,
5. които сте разпалвани от похот към идоли под всяко клонесто дърво, които колите деца край потоци, между скални пукнатини?
6. В гладките камъни на потоците е твоят дял; те, те са твой жребий; тям правиш ти възлияние и принасяш жертви: мога ли Аз да бъда от това доволен?
7. На висока и величава планина туряш леглото си, и там възлизаш да принасяш жертва.
8. Зад вратата, както и зад спонците, туряш твоите спомени: защото, като се отвърнеш от Мене, ти се разголваш и възлизаш; разширяваш леглото си и се уговаряш с ония от тях, с които обичаш да лежиш, - оглеждаш мястото.
9. Ти си ходила и при царя с благовонна маст и си умножавала твоите мазила, и далеч си пращала своите пратеници и си се унижавала до преизподнята.
10. От дългия си път ти си се уморявала, но не си казвала: "надеждата е изгубена!" Все още си намирала живост в ръката си, и затова не си усещала ослабване.
11. А от кого се ти изплаши и устраши, та стана невярна и престана да Ме помниш и пазиш в сърцето си? Не е ли затова, че Аз мълчах, и при това дълго, та ти престана да се боиш от Мене?
12. Ще покажа твоята правда и твоите дела, и те не ще бъдат теб в полза.
13. Кога повикаш, ще те избави ли твоята сбирщина? - тях всички вятър ще унесе, духване ще развее; а който се Мене надява, ще наследи земята и ще владее светата Моя планина.
14. И рече: равнете, равнете, изравнете пътя, дигайте пречките от пътя на Моя народ.
15. Защото тъй казва Високият и Превъзвишеният, вечно Живеещият, - Светий е Неговото име: Аз живея в небесната височина и в светилището, също и със съкрушените и смирените духом, за да оживявам духа на смирените и да оживявам сърцата на съкрушените.
16. Защото няма вечно да водя тъжба, нито докрай да се гневя; инак, ще изнемогне пред Мене всеки дух и всяко дихание, което съм сътворил.
17. Заради греха му користолюбие Аз се гневих и го поразявах, скривах лице и негодувах; но той, като се отвърна, отиде по пътя на сърцето си.
18. Видях пътищата му, и ще го изцеля, и ще го водя и ще утешавам него и ония, които го жалят.
19. Аз ще изпълня словото: мир, мир на далечен и на ближен, казва Господ, и ще го изцеля.
20. А нечестивците са като развълнувано море, което не може да се уталожи, и чиито води изхвърлят тиня и кал.
21. Мир няма за нечестивците, казва Бог мой.

ГЛАВА 58.

1. Викай високо, не се въздържай; дигни гласа си като тръба, и посочи на народа Ми беззаконието му, и на дома Иаковов - греховете му.
2. Те всеки ден Ме търсят и искат да знаят Моите пътища като народ, който уж постъпва праведно и не оставя законите на своя Бог; те искат от Мене праведен съд, желаят да се приближат към Бога:
3. "защо ние постим, а Ти не видиш? смиряваме душите си, а Ти не знаеш?" - Ето, в деня, когато постите, вие изпълнявате своята воля и от другите изисквате тежки трудове.
4. Ето, вие постите за караници и разпри и за да биете с дръзка ръка другите; вие не постите в това време тъй, че гласът ви да бъде чут във висинето.
5. Такъв ли е постът, който съм Аз избрал, - денят, в който човек изнурява душата си, когато навежда глава като тръст и под себе си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден, Господу угоден?
6. Ето поста, който избрах: разкъсай оковите на неправдата, развържи връзките на ярема, и угнетените пусни на свобода и всеки ярем разкъсай;
7. раздели хляба си с гладните, и скитниците сиромаси заведи у дома си; видиш ли гол, - облечи го, и от еднокръвния си не се крий.
8. Тогава твоята светлина ще се яви като зора, и твоето изцеление скоро ще процъфти, и твоята правда ще тръгне пред тебе, и слава Господня ще те придружава.
9. Тогава ти ще позовеш - и Господ ще чуе, ще извикаш - и Той ще каже: ето Ме! Кога отстраниш изсред себе си ярема, престанеш да дигаш пръст и да говориш оскърбително,
10. и отдадеш на гладния душата си и нахраниш душата на страдалеца, - тогава твоята светлина ще изгрее в тъмнината, и мракът ти ще бъде като пладне;
11. и Господ ще ти бъде винаги водач, и във време на суша ще насища душата ти и ще угои костите ти, и ти ще бъдеш като напоена с вода градина и като извор, чиито води никога не пресекват.
12. Тогава твоите потомци ще застроят вековни пустини: ти ще възстановиш основите на много поколения, и ще те наричат възстановител на развалини, възобновител на пътища за населението.
13. Ако заради съботата въздържиш ногата си да изпълнява прищевките ти в светия Мой ден, и ако наричаш съботата радост, свет ден Господен, чествуван, и ако я почетеш с това, да се не занимаваш с обикновените си работи, да угаждаш на прищевките си и да празнословиш, -
14. то ще имаш радост в Господа, и Аз ще те възкача на височини земни и ще ти дам да вкусиш наследието на Иакова, твоя отец: устата Господни изрекоха това.

ГЛАВА 59.

1. Ето, ръката на Господа не се е скъсила, та да не може да спасява, и ухото Му не е натегнало, та да не може да слуша.
2. Но беззаконията ви произведоха раздяла между вас и вашия Бог, и греховете ви отвръщат лицето Му от вас, за да не слуша.
3. Защото ръцете ви са осквернени с кръв, и пръстите ви - с беззаконие; устата ви говорят лъжа, езикът ви произнася неправда.
4. Никой не издига глас за правдата, и никой не се застъпя за истината: надяват се на суетното и говорят лъжа, зачеват зло и раждат злодейство;
5. мътят змийски яйца и тъкат паяжина: който изяде яйцата им - умира, ако пък ги стъпче - ехидна изпълзява.
6. Паяжините им ги не бива за дрехи, и те не ще се покрият с изделието си; делата им са дела неправедни, и насилието е в ръцете им.
7. Нозете им тичат към зло, и те бързат да проливат невинна кръв; мислите им - мисли нечестиви; в пътеките им - опустошение и гибел.
8. Те не знаят пътя на мира, и в пътеките им няма съд; пътищата им са изкривени, и никой, който ходи по тях, не знае мир.
9. Затова е и далеч от нас съдът, и правосъдие не достига до нас: чакаме светлина, а то тъмнина, - сияние, а ходим в мрак.
10. Пипаме стената като слепци, и ходим пипнешком като без очи; по пладне се препъваме като по мръкнало, между живите сме като мъртви.
11. Всички ревем като мечки и стенем като гълъби, чакаме съд, и няма го, - спасение, но то е далеч от нас.
12. Защото престъпленията ни пред Тебе са многобройни, и греховете ни свидетелствуват против нас; защото с нас са престъпленията ни, и беззаконията си знаем.
13. Ние изневерихме и лъгахме пред Господа и отстъпихме от нашия Бог; говорихме клевета и изневяра, зачевахме и раждахме от сърцата си лъжливи думи.
14. И съдът отстъпи назад, и правдата застана надалеч, защото истината се спъна на стъгдата, и честността не можа да влезе.
15. И изчезна истината, и който се отдалечава от злото, подлага се на оскърбление. И Господ видя това, и на очите Му беше противно, че няма съд.
16. И видя, че нямаше човек, и чуди се, че нямаше застъпник; тогава Неговата мишца Му помогна, и правдата Му Го поддържа.
17. И надяна върху Си правдата като броня, и на главата Си - шлема на спасението; и се облече в ризата на отмъщението като в дреха, и покри Себе Си с ревност като с наметало.
18. Според каквато отплата заслужават, по тая мярка ще въздаде Той: на противниците Си - с ярост, на враговете Си - с отмъщение, на островите ще въздаде заслуженото.
19. И ще се уплашат на запад от името на Господа, и на изгрев-слънце - от славата Му. Ако врагът дойде като река, - духването Господне ще го пропъди.
20. И ще дойде Изкупител за Сион и за синовете Иаковови, които са се отвърнали от нечестие, казва Господ.
21. И ето завета Ми с тях, казва Господ: Духът Ми, Който е върху тебе, и думите Ми, които вложих в устата ти, не ще отстъпят от устата ти и от устата на потомството ти и от устата на потомците на твоето потомство, казва Господ, от сега и до века.

ГЛАВА 60.

1. Дигни се, светлей (Иерусалиме); защото дойде твоята светлина, и слава Господня изгря над тебе.
2. Защото, ето, тъмнина ще покрие земята, и мрак - народите; а над тебе ще възсияе Господ, и славата Му ще се яви над тебе.
3. И народите ще дойдат към твоята светлина, и царете - към сиянието, което изгрява над тебе.
4. Подигни очи и погледай наоколо: те всички се събират, идат при тебе; твоите синове отдалеч идат, и твоите дъщери на ръце се носят.
5. Тогава ще видиш, и ще се зарадваш, и сърцето ти ще затрепти и ще се разшири, защото богатството на морето към тебе ще се обърне, имотът на народите към тебе ще дойде.
6. Множество камили ще те покрият, - дромадери от Мадиам и Ефа; те всички ще дойдат от Сава', ще донесат злато и тамян и ще възвестят славата Господня.
7. Всички кидарски овци ще бъдат събрани при тебе; овните невайотски ще ти послужат: ще възлязат на олтара Ми като благоугодна жертва, и Аз ще прославя дома на Моята слава.
8. Кои са тия, които летят като облаци, и като гълъби - към гълъбарниците си?
9. Тъй, Мене Ме чакат островите и преди тях - тарсиските кораби, за да пренесат синовете ти отдалеч и с тях - среброто им и златото им, в името на Господа, твоя Бог, и на Светия Израилев, защото Той те прослави.
10. Тогава синове на другоземци ще градят стените ти, и техните царе - ще ти служат; защото в гнева Си те поразявах, но в благоволението Си ще бъда милостив към тебе.
11. И твоите порти ще бъдат всякога отворени, няма да се затварят ни денем, ни нощем, за да се принася при тебе имотът на народите и да се довеждат техните царе.
12. Защото народ и царства, които не поискат да ти служат, ще загинат, и такива народи ще бъдат съвсем изтребени.
13. Славата на Ливан ще дойде при тебе с кипарис, бор и кедър заедно, за да украси мястото на Моето светилище, - и Аз ще прославя подножието на нозете Си.
14. И ще дойдат при тебе с покорност синовете на ония, които те угнетяваха, и ще паднат при стъпките на нозете ти всички, които те презираха, и ще те назоват град на Господа, Сион на Светия Израилев.
15. Задето бе изоставен и намразен, тъй че никой не минаваше през тебе, - Аз ще те направя величие навеки, радост от рода в род.
16. Ти ще се насищаш с млякото на народите, и ще сучеш от царски гърди, и ще узнаеш, че Аз, Господ, съм твой Спасител и твой Изкупител, Силният Иаковов.
17. Вместо мед ще ти доставям злато, и вместо желязо - сребро, и вместо дървета - мед, и вместо камъни - желязо; и ще поставям мира за твой управител и правдата - за твои надзиратели.
18. Няма вече да се чуе насилие в земята ти, опустошение и разорение - в пределите ти; и стените си ще наричаш спасение и портите си - слава.
19. Няма вече слънцето да ти служи за дневна светлина, и сиянието на месечината - да ти свети; но Господ ще ти бъде вечна светлина, и Бог твой - твоя слава.
20. Не ще залезе вече твоето слънце, нито твоята месечина ще се скрие, защото Господ ще ти бъде вечна светлина, и ще се свършат дните на твоето тъгуване.
21. И народът ти цял ще бъде праведен, навеки ще наследи земята, - израстък от това, що съм посадил, дело на ръцете Ми, за Моя прослава.
22. От малкия ще произлязат хиляда и от най-слабия - силен народ. Аз, Господ, ще побързам да свърша това овреме.

ГЛАВА 61.

1. Духът на Господа Бога е върху Мене, защото Господ Ме помаза да благовестя на бедни, прати Ме да изцелявам съкрушени по сърце, да проповядвам на пленени освобождение и на затворници - отваряне на тъмница, *
2. да проповядвам благоприятната Господня година и деня за отмъщение от нашия Бог; да утеша всички тъгуващи,
3. да възвестя на тъгуващите в Сион, че тям вместо пепел ще се даде украшение, вместо плач - елейна радост, вместо отпаднал дух - славна одежда; и ще ги нарекат силни с правда, сад на Господа за Негова слава.
4. И ще застроят вековни пустини, ще възстановят стари развалини и ще подновят разорени градове, запустели от отдавнашни родове.
5. Тогава ще дойдат другоземци и ще пасат стадата ви; синове на чуждестранци ще бъдат ваши земеделци и ваши лозари.
6. А вие ще се наричате свещеници на Господа, - служители на нашия Бог ще ви наричат; ще се ползувате с имота на народите и ще се славите с тяхната слава.
7. Зарад посрамянето двойно ще ви бъде дадено; зарад похулването те ще се радват на своя дял, защото в земята си двойно ще получат; вечно веселие ще бъде у тях.
8. Защото Аз, Господ, обичам правосъдие, мразя грабеж с насилие, и ще им въздам награда по истина и ще поставя с тях вечен завет;
9. и семето им ще бъде известно между народите, и потомството им - всред племената; всички, които ги видят, ще познаят, че те са семе, от Господа благословено.
10. С радост ще се радвам в Господа, душата ми ще се развесели в моя Бог: защото Той ме облече в спасителна одежда, надяна ми дреха на правда, като на младоженец възложи венец и като невеста с накит накичи.
11. Защото - както земята произвежда растенията си, и както градина отрастува посеяното в нея, - тъй Господ Бог ще прояви правда и слава пред всички народи.
* Според превода на 70-те: "на слепи - проглеждане".

ГЛАВА 62.

1. Няма да млъкна заради Сион, нито ще се успокоя заради Иерусалим, докле правдата му не изгрее като светлина, и спасението му - като запалено светило.
2. И народите ще видят твоята правда, и всички царе - твоята слава, и ще те назоват с ново име, което устата Господни ще нарекат.
3. И ще бъдеш венец на слава в ръката Господня и царска корона - върху дланта на твоя Бог.
4. Няма вече да те наричат "изоставен", нито земята ти вече ще наричат "пустиня", но ще те наричат "Мое благоволение към него", а земята ти "омъжена", защото Господ благоволи към тебе, и земята ти се съчетава.
5. Както момък се съчетава с мома, тъй и синовете ти се съчетават с тебе; и както младоженец се радва на невеста, тъй ще се радва за тебе Бог твой.
6. На стените ти, Иерусалиме, поставих стражи, които няма да млъкнат ни денем, ни нощем. О, вие, които напомняте за Господа, не млъквайте!
7. Не млъквайте пред Него, докле Той не възстанови и докле не направи Иерусалим слава на земята.
8. Господ се закле в десницата Си и в яката Си мишца: няма вече да дам твоето жито за храна на враговете ти, и синове на чужденци няма да пият виното ти, за което си се трудил;
9. но събирачите му ще го ядат и ще славят Господа, и берачите на гроздето ще пият виното му в дворите на Моето светилище.
10. Минавайте, минавайте през портите, приготвяйте път за народа! Равнете, равнете пътя, обирайте камъните, дигнете знаме за народите!
11. Ето, Господ обявява до край-земя: кажете на дъщерята Сионова: твоят Спасител иде; наградата Му е с Него, и отплатата Му - пред Него.
12. И ще ги нарекат свет народ, изкупен от Господа, а тебе ще нарекат търсен, град неизоставен.

ГЛАВА 63.

1. Кой е Тоя, Който иде от Едом, в червени одежди от Восор, Който е тъй величествен в облеклото Си, Който пристъпя в пълната Си сила? - "Аз съм, Който изричам правда и съм силен да спасявам."
2. - Защо Твоето облекло е червено, и Твоите одежди - като на оногова, който е жлеб тъпкал?
3. - "Аз тъпках жлеба Сам, и никой от народите не беше с Мене; Аз ги тъпках в гнева Си и ги газих в яростта Си; кръвта им пръскаше дрехите Ми, и Аз опетних цялото Си облекло;
4. защото денят за отмъщение е в сърцето Ми, и годината на изкупените от Мене настана.
5. Аз гледах, - и нямаше помощник; чудих се, че нямаше, кой да подкрепи; но Моята мишца Ми помогна, и Моята ярост - тя Ме подкрепи;
6. и в гнева Си стъпках народите, съкруших ги в яростта Си и излях наземи кръвта им."
7. Ще спомня милостите Господни и славата Господня за всичко, що Господ ни е дарувал, и великата Негова благост към дома Израилев, която му Той оказа по Своето милосърдие и по многото Си щедрости.
8. Той каза: "наистина, те са Мой народ, деца, които няма да слъжат", - и Той биде за тях Спасител.
9. Във всяка тяхна скръб Той ги не оставяше, и Ангелът на лицето Му ги спасяваше; по любовта Си и по благосърдието Си Той ги изкупи, взе и ги носи през всички древни дни.
10. Но те се възбунтуваха и огорчиха Светия Негов Дух; затова Той им стана неприятел: Сам воюва против тях.
11. Тогава народът Му си спомни древните дни, дните Моисееви: де е Оня, Който ги изведе от морето с пастира на Своите овци? Де е Оня, Който вложи в сърцето му Светия Свой Дух,
12. Който води Моисея за дясна ръка с величествената Си мишца, раздели пред тях водите, за да Си създаде вечно име;
13. Който ги води през бездни, като кон по степи, и те се не препъваха?
14. Както стадо слиза в долина, - Дух Господен ги води към покой. Тъй води Ти народа Си, за да Си създадеш славно име.
15. Назърни от небесата и погледай от жилището на Твоята светиня и на Твоята слава: де е Твоята ревност и Твоята мощ? Голямото Твое милосърдие и Твоите към мене милости са спрени.
16. Само Ти си наш Отец; защото Авраам не ни познава, нито Израил ни признава за свои; Ти, Господи, си наш Отец, отвека Твоето име е: "Изкупител наш".
17. Защо, Господи, си допуснал да се отбием от Твоите пътища, да се ожесточи сърцето ни, за да Ти се не боим? Обърни се заради Твоите раби, заради колената на Твоето наследие.
18. Кратко време владя над него народът на Твоята светиня: враговете ни потъпкаха Твоето светилище.
19. Ние станахме такива, над които Ти като че никога не си владял, и над които името Ти не се е именувало.

ГЛАВА 64.

1. О, да беше Ти раздрал небесата и слязъл! Планините биха се разтопили от лицето Ти
2. като от огън, който разтопява, като от огън, който вода възварява, за да направиш името Си известно на Твоите врагове; от Твоето лице биха трепнали народите.
3. Когато извършваше страшни дела, от нас неочаквани, и слизаше, - планините се топяха от Твоето лице.
4. Защото отвека не бяхме слушали, не бяхме внимавали с ухо, и никое око не бе виждало други бог, освен Тебе, който да е сторил толкова за онези, които се нему надяват.
5. Ти милостиво срещаше всекиго, който се радваше и който вършеше правда, който Те спомняше в Твоите пътища. Но, ето, Ти се разгневи, защото ние отдавна грешихме; и как тогава ще бъдем спасени?
6. Всички ние станахме като нечист човек, и всяка наша правда - като зацапана дреха; и всички посърнахме като лист, и беззаконията ни като вятър ни отнасят.
7. И няма призоваващ Твоето име, който би установил да се държат здраво о Тебе; затова Ти скри от нас лицето Си и ни остави да гинем от беззаконията си.
8. Но сега, Господи, Ти си наш Отец; ние сме глина, а Ти - наш ваятел, и всинца сме дело на Твоите ръце.
9. Недей се гневи безмерно, Господи, и недей вечно помни беззаконието. Погледни прочее: ние всички сме Твой народ.
10. Градовете на Твоята светиня станаха на пустиня; на пустиня стана Сион; Иерусалим е опустошен.
11. Домът на нашето освещение и на нашата слава, дето отците ни Те прославиха, е с огън изгорен, и всичките ни драгоценности са разграбени.
12. След това, ще ли се още въздържаш, Господи, ще ли мълчиш и ни наказваш безмерно?

ГЛАВА 65.

1. Аз се открих на ония, които не питаха за Мене; намериха Ме ония, които Ме не дириха: "ето Ме, ето Ме!" казвах на народ, който се не наричаше с Мое име.
2. Весден простирах ръце Си към непокорния народ, който ходеше в недобър път, по своите помисли, -
3. към народ, който постоянно Ме оскърбява в лицето, принася жертви в дъбравите и пали тамян на чирепи,
4. седи в гробове и нощува в пещери; яде свинско месо, и в съдовете му има гнусно вариво;
5. който казва: "спри се, не се доближавай до мене, защото съм свет за тебе". Те са дим за обонянието Ми, - огън, който гори всеки ден.
6. Ето какво е написано пред лицето Ми: няма да премълча, но ще отплатя, ще отплатя в пазвата им
7. за техните беззакония, казва Господ, и заедно за беззаконията на бащите им, които кадяха тамян по планини, и по хълмове Ме хулеха, - и ще отмеря в пазвите им за техните прежни деяния.
8. Тъй казва Господ: кога в грозда има мъст, тогава казват: не го повреждай, защото в него има благословение; същото ще направя и за Моите раби, та всички да не погубя.
9. И ще произведа от Иакова семе, и от Иуда - наследник на Моите планини, и това ще наследят Моите избрани, и там ще живеят рабите Ми.
10. И Сарон ще бъде пасбище за овци, и долина Ахор - пладнище за говедата на Моя народ, който Ме подири.
11. А вас, които оставихте Господа, забравихте Моята света планина, готвите трапеза за Гада * и разтваряте пълна чаша за Мени *, -
12. вас обричам на меч, всички ще се наведете за клане, защото виках - и не отговаряхте, говорих - и не слушахте, но вършихте зло пред очите Ми и избирахте онова, каквото Ми беше неугодно.
13. Затова тъй казва Господ Бог: ето, рабите Ми ще ядат, а вие ще гладувате; рабите Ми ще пият, а вие ще се мъчите от жажда;
14. рабите Ми ще се веселят, а вие ще бъдете в срам; рабите Ми ще пеят от сърдечна радост, а вие ще пищите от сърдечна скръб и ще ридаете от съкрушен дух.
15. И ще оставите името си на Моите избрани за проклятие; и тебе ще убие Господ Бог, а рабите Си ще назове с друго име,
16. с което, който се благославя на земята, ще се благославя с Бога на истината; и който се кълне на земята, ще се кълне в Бога на истината, - защото предишните скърби ще бъдат забравени и скрити от Моите очи.
17. Защото ето, Аз творя ново небе и нова земя и предишните няма вече да се споменуват, нито наум ще дойдат.
18. А вие ще се веселите и ще се радвате вовеки за това, което Аз творя; защото ето, творя Иерусалим за веселие, и народа му - за радост.
19. И ще се радвам за Иерусалим и ще се веселя за Моя народ; и няма вече да се чува в него глас от плач и глас от писък.
20. Там няма да има вече малолетен и старец, който да не достига пълните си дни; защото стогодишник ще умира като момче, но стогодишен грешник ще бъде проклеван.
21. И ще съграждат къщи и ще живеят в тях, ще садят лозя и ще ядат плодовете им.
22. Няма да градят, за да живее друг, няма да садят, за да яде друг; защото дните на народа Ми ще бъдат като дните на дърво, и Моите избрани дълго ще се ползуват с изделието на ръцете си.
23. Няма да се трудят напразно и да раждат деца за скръб; защото ще бъдат семе, благословено от Господа, и потомците им с тях.
24. И преди те да са повикали, Аз ще отговоря; те още ще говорят, и Аз вече ще ги чуя.
25. Вълк и агне ще пасат заедно, и лъвът ще яде слама като вол, а за змията прахът ще бъде храна: те не ще причиняват зло и вреда по цялата Ми света планина, казва Господ.
* Богиня на щастието.
* Орисница.

ГЛАВА 66.

1. Тъй казва Господ: небето е Мой престол, а земята - подножие на нозете Ми; де тогава ще съградите дом за Мене, и де е мястото на Моя покой?
2. Защото всичко това е сътворила Моята ръка, и всичко това е Мое, казва Господ. А ето на кого ще погледна: на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред Моето слово.
3. А (беззаконник,) който коли вол, е също, като който убива човек; който принася агне в жертва, е също, като който удушва куче; който принася семидал, е също, като който принася свинска кръв; който кади тамян (за спомен), е също, като който се моли на идол; и както те са избрали своите си пътища, и душата им намира удоволствие в гнусотиите им, -
4. тъй и Аз ще употребя тяхната измама и ще напратя върху им това, що е за тях ужасно; защото виках - и нямаше кой да отговаря, говорих - и те не слушаха, а вършеха зло пред очите Ми и избираха, каквото Ми беше неугодно.
5. Чуйте словото на Господа вие, които треперите пред словото Му: вашите братя, които ви мразят и които ви гонят за Моето име, казват: "нека Господ яви Себе Си в слава, и ние ще погледаме веселието ви". Но те ще бъдат посрамени.
6. Ето, шум из града, глас из храма, гласът на Господа, Който дава отплата на враговете Си.
7. Още не бе изпитала родилни мъки, и роди; преди да бяха настъпили болките и, роди син.
8. Кой е слушал такова нещо? Кой е виждал подобно на това? Възниквала ли е страна в един ден? Раждал ли се е народ отведнъж, както Сион: току-що се замъчил от родилни болки, - роди синовете си?
9. Ще докарам ли до раждане, и няма да дам да роди? казва Господ. Или давайки сила да роди, ще заключа ли утробата? казва Бог твой.
10. Развеселете се с Иерусалим и радвайте се за него всички, които го обичате! Възрадвайте се с него радостно всички, които тъгувате за него,
11. за да се храните и насищате от гърдите на утехите му, да се опивате и наслаждавате от преизобилната му слава.
12. Защото тъй казва Господ: ето, ще насоча към него мир като река, и богатството на народите - като поток, който се разлива, за ваша наслада; на ръце ще ви носят и на колене ще ви галят.
13. Както утешава някого майка му, тъй ще ви утеша и Аз, и вие ще бъдете утешени в Иерусалим.
14. И ще видите това, и ще се възрадва сърцето ви, и костите ви ще цъфнат като злак, и ръката на Господа ще се яви върху рабите Му, а на враговете Си Той ще се разгневи.
15. Защото ето, ще дойде Господ в огън, и колесницата Му - като вихър, за да излее гнева Си с ярост и заплахата Си - с пламнал огън.
16. Защото Господ с огъня и с меча Си ще произведе съд над всяка плът, и много ще бъдат поразените от Господа.
17. Ония, които се осветяват и очистят в дъбравите един след друг, които ядат свинско месо и гнусотии и мишки, - всички ще загинат, казва Господ.
18. Защото Аз зная деянията им и мислите им; и ето, ще дойда да събера всички народи и езици, и те ще дойдат и ще видят славата Ми.
19. И ще туря на тях белег, и от спасените измежду тях ще пратя към народите: в Тарсис, в Пула и Луда, към ония, които опъват лък, в Тубала и Явана, в далечните острови, които не са слушали за Мене и не са видели славата Ми; и те ще възвестят на народите Моята слава
20. и ще представят всичките ви братя от всички народи в дар Господу на коне и колесници, на носилки, на мулета и на бързи камили, - на светата Ми планина, в Иерусалим, казва Господ, - също както синовете Израилеви принасят дар в дома Господен в чист съд.
21. Измежду тях ще взимам тъй също свещеници и левити, казва Господ.
22. Защото, както новото небе и новата земя, които Аз ще сътворя, ще бъдат винаги пред лицето Ми, казва Господ, тъй ще пребъде и семето ви и името ви.
23. Тогава от месец на месец, и от събота на събота ще дохожда всяка плът пред лицето Ми на поклонение, казва Господ.
24. И ще излизат и ще видят труповете на людете, които са отстъпили от Мене; защото червеят им не ще умре, нито огънят им ще угасне; и ще бъдат гнусота за всяка плът.

ПРЕДИСЛОВИЕ

Много и велики неща са ми предадени чрез Закона, Пророците и последвалите ги други Писания. Заради знанието и мъдростта в тях трябва да възхваляваме Израиля. Ония, които ще могат да ги четат, не трябва да остават само за себе си образовани. Като проявяват любознателност, те трябва да бъдат полезни със слово и писание и за ония, които са в чужбина.
Моят дядо Иисус се отдавал твърде много в четене Закона, Пророците и други отечески книги. След като добил достатъчно опитност чрез тях, решил и сам да напише нещо за това, което се отнася до образованието и мъдростта, та ученолюбивите, усвоили тия неща, да могат все повече да напредват в живота според закона.
Моля ви да ги четете благосклонно и внимателно, а също и да бъдете снизходителни, ако някъде би изглеждало, че не сме могли да се справим при превода на изразите, трудолюбиво съставени от други. Защото казаното на еврейски няма съвсем същата сила, когато е преведено на друг език. И не само тази книга, но и самият Закон, Пророците и останалите свещени книги имат немалко различие при четенето им в първообраза.
В тридесет и осмата година от царуването на Птоломей Евергет пристигнах в Египет и дълго време останах там. Намерих голямо различие в образованието. Сметнах, че е твърде необходимо и сам да прибавя известно старание и трудолюбие, за да преведа споменатата по-горе книга. Приложих голямо бодърствуване и умение в продължение на дълго време, за да доведа докрай издаването на книгата за онези преселници, които желаят да бъдат ученолюбиви и да си подготвят нравите тъй, че да живеят в съгласие със закона. *
* Това предисловие е към гръцкия превод на 70-те. Съдържа се и в Славянската библия.

ГЛАВА 1.

1. Всяка премъдрост е от Господа и с Него пребъдва вовеки.
2. Кой ще изброи морския пясък, дъждовните капки и дните на вечността?
3. Кой ще изследва височината на небето и ширината на земята, бездната и премъдростта?
4. От всичко най-напред е произлязла премъдростта, и разбирането на мъдростта е отвека.
5. Извор на премъдростта е словото на Бога Всевишни, и нейните шествия са вечни заповеди.
6. Кому е открит коренът на премъдростта? и кой е познал нейното изкуство?
7. Един е премъдър, твърде страшен - седещият на Своя престол Господ.
8. Той я произведе и видя, измери я
9. и я изля върху всичките Си дела,
10. и върху всяка плът наспоред Своя дар, и най-вече надари с нея ония, които Го обичат.
11. Страхът Господен е слава и чест, веселие и венец на радостта.
12. Страхът Господен ще услади сърцето и ще даде веселие, радост и дългоденствие.
13. Ономува, който се бои от Господа, добре ще бъде най-накрай, и в деня на смъртта си ще получи благословение. Страхът Господен е дар от Господа и поставя в пътеките на любовта.
14. Любовта към Господа е славна премъдрост, и към които Той благоволи, разделя я по Свое усмотрение.
15. Начало на премъдростта е да се боиш от Бога, и с верните тя се образува заедно в утробата. Между човеците тя си е утвърдила вечно основание и на тяхното семе ще се довери.
16. Пълнота на премъдростта е да се боиш от Господа; тя напоява човеците с плодовете си:
17. цялата им къща ще напълни с всичко, що желаят, и клетовете им - със своите произведения.
18. Венец на премъдростта е страхът Господен, който произвежда мир и невредимо здраве; но едното и другото са дарове от Бога, Който разпространява славата на ония, що Го обичат.
19. Той я видя и измери, проля като дъжд разбиране и разумно знание и възвиси славата на ония, които я притежават.
20. Корен на премъдростта е да се боиш от Господа, а нейните клони са дългоденствие.
21. Страхът Господен отпъжда греховете; а който няма страх, не може да се оправдае.
22. Несправедлив гняв не може да бъде оправдан, защото самото движение на гнева е падение за човека.
23. Търпеливият до време ще се удържи и после се възнаграждава с веселие.
24. До време той ще скрие думите си и устата на верните ще разкажат за неговото благоразумие.
25. В съкровищницата на премъдростта са притчите на разума, а на грешника страхът Господен е омразен.
26. Ако желаеш премъдростта, пази заповедите, и Господ ще ти я даде,
27. защото премъдрост и знание е страхът пред Господа, и благоугода Нему е вярата и кротостта.
28. Не бъди недоверчив към страха пред Господа и не пристъпвай към Него с раздвоено сърце.
19. Недей лицемери пред устата на другите и бъди внимателен към своите уста.
30. Не се надигай, за да не паднеш и да не навлечеш безчестие на душата си, защото Господ ще открие твоите тайни и ще те унизи сред събранието, задето не си пристъпил искрено към страха Господен, и задето сърцето ти е пълно с лукавство.

ГЛАВА 2.

1. Синко, кога пристъпваш да служиш Господу Богу, приготви душата си за изкушение:
2. оправи сърцето си и бъди твърд, и не се смущавай във време на посещение от Бога;
3. прилепи се към Него и не отстъпвай, та най-накрая да се възвеличиш.
4. Приемай на драго сърце всичко, що и да ти се случи и в промените на твоето унижение бъди търпелив,
5. защото златото се изпитва в огън, а угодните Богу люде - в горнилото на унижението.
6. Вярвай Му, и Той ще те защити; оправи пътищата си, и Нему се уповавай.
7. Вие, които се боите от Господа, очаквайте Неговите милости и не се отклонявайте от Него, за да не паднете.
8. Вие, които се боите от Господа, вярвайте Му, и наградата ви няма да пропадне.
9. Вие, които се боите от Господа, надявайте се за добро, за радост вечна и милости.
10. Погледнете на древните родове и вижте: кой е вярвал Господу, и е бил посрамен? или кой е пребъдвал в страха Му, и е бил оставен? или кой е викал към Него, и Той го е презрял?
11. Защото Господ е състрадателен и милостив, прощава греховете и спасява във време на скръб.
12. Горко на плашливи сърца и на ослабени ръце и на грешник, който ходи по две пътеки!
13. Горко на разслабено сърце! защото то не вярва, и за това не ще бъде защитено.
14. Горко вам, които сте изгубили търпение! какво ще правите, кога ви Господ посети?
15. Които се боят от Господа, не ще бъдат недоверчиви към думите Му, и които Го обичат, ще спазят Неговите пътища.
16. Които се боят от Господа, ще търсят Неговото благоволение, и които Го обичат, ще се наситят със закона.
17. Които се боят от Господа, ще приготвят сърцата си и ще смирят пред Него душите си, думайки:
18. да паднем в ръцете на Господа, а не в ръцете на човеци, защото каквото е Неговото величие, такава е и Неговата милост.

ГЛАВА 3.

1. Деца, послушайте мене, който съм баща, и постъпвайте така, за да се спасите,
2. защото Господ е възвисил бащата над децата и е утвърдил майчин съд над синовете.
3. Който почита баща си, ще се очисти от грехове,
4. и който уважава майка си, е като оня, който придобива съкровища.
5. Който почита баща си, ще има радост от децата си и в деня на своята молитва ще бъде чут.
6. Който уважава баща си, ще дългоденствува, и който слуша Господа, ще успокои майка си.
7. Който се бои от Господа, ще почете баща си и като на господари ще послужи на тия, които са го родили.
8. С дела и думи почитай баща си и майка си, за да ти дойде от тях благословия,
9. защото бащина благословия утвърдява домовете на децата, а майчина клетва разрушава до основа.
10. Не търси слава в безчестието на баща си, защото безчестието на баща ти за тебе не е слава.
11. Славата на човека е от честта на баща му, и майка в безславие е позор за децата.
12. Синко, прибери баща си в старостта му и не го огорчавай през живота му.
13. Ако и да е отслабнал по ум, имай снизхождение и го не пренебрегвай, кога си в пълна сила,
14. защото милосърдие към баща не ще бъде забравено; въпреки всичките ти грехове твоето благосъстояние ще се увеличи.
15. В деня на твоята скръб ще си спомнят за тебе: както лед от топлина, тъй и твоите грехове ще се разтопят.
16. Който остави баща си, той е също като богохулник, и проклет от Господа е оня, който дразни майка си.
17. Синко, карай работите си с кротост, и ще бъдеш обичан от човек богоугоден.
18. Колкото си велик, толкова се смирявай, и ще намериш благодат у Господа.
19. Много има високи и славни, ала тайните се откриват на смирени,
20. защото голямо е могъществото на Господа, и Той от смирените се прославя.
21. Не търси това, що е за тебе извънредно трудно, и не изпитвай това, що е по-горе от твоите сили.
22. Каквото ти е заповядано, за него размисляй; защото не ти е нужно онова, що е скрито.
23. При многото си занятия за излишното не се грижи: тебе е открито твърде много от човешкото знание;
24. защото мнозина са въведени в заблуда от своите предположения, и лукави мечти са поколебали ума им.
25. Който обича опасност, ще падне в нея;
26. упорито сърце най-накрая зло ще изпати;
27. упорито сърце ще бъде обременено със скърби, и грешникът ще прибави грехове към грехове.
28. Изпитните не служат за лекарство на горделивия, защото лоша билка се е вкоренила в него.
29. Сърцето на разумния ще обмисли притчата, и ухо внимателно е желание на мъдрия.
30. Вода угася огнен пламък, и милостиня грехове очистя.
31. Който отплаща за благодеяния, той мисли за бъдещето и във време на падение ще намери опора.

ГЛАВА 4.

1. Синко, не отказвай да пригледваш сиромаха и не измъчвай с очакване очите на нужделиви;
2. не наскърбявай гладна душа и не огорчавай човека в неговата оскъдия;
3. не смущавай огорчено вече сърце и не отлагай да даваш на нужделив;
4. не отказвай на угнетен, който моли за помощ, и не отвръщай лице от сиромах;
5. не отвръщай очи от просещ и не давай на човека повод да те кълне;
6. защото, кога той в тъга на душата си те проклина, Оня, Който го е сътворил, ще чуе молбата му.
7. В събрание старай се да бъдеш приятен, и пред по-горни навеждай глава;
8. прекланяй ухо към сиромаха и отговаряй му засмяно, с кротост;
9. избавяй обиждания от ръката на оногова, който го обижда, и не бивай малодушен, кога съдиш;
10. на сираци бъди като баща, и на майка им - наместо мъж:
11. и ще бъдеш като син на Вишния, и Той ще те възлюби повече, нежели майка ти.
12. Премъдростта въздига синовете си и подкрепя ония, които я търсят:
13. който я обича, обича живота, и които я търсят от ранно утро, ще се изпълнят с радост;
14. който я владее, ще наследи слава, и, където и да отиде, Господ ще го благослови;
15. които ней служат, служат на Светия, и които нея обичат, тях Господ обича;
16. който я слуша, народи ще съди, и който й дава внимание, уверено ще живее;
17. който й се довери, ще я наследи, и потомците му ще я владеят;
18. защото изпървом тя ще тръгне с него по кривулести пътища, ще напрати върху него страх и боязън
19. и ще го мъчи със своето водене, докле се не увери в душата му и го не изпита със своите устави;
20. но после тя ще излезе при него на правия път, ще го зарадва
21. и ще му открие тайните си.
22. Кога кривне от пътя, тя го напуща и го отдава в ръцете на неговото падение.
23. Наблюдавай времето и пази се от зло -
24. и няма да се посрамиш за душата си:
25. има срам, който води към грях, и има срам, който е слава и благодат.
26. Не бивай лицеприятен против душата си и не се срамувай за твоя вреда.
27. Не задържай думата, кога тя може да помогне:
28. защото в думата се познава мъдростта, и в речта на езика - знанието.
29. Не противоречи на истината и срамувай се от невежеството си.
30. Не се срамувай да изповядваш греховете си и не възпирай течението на реката.
31. Не се подчинявай на глупав човек и не взимай страната на силния.
32. Подвизавай се до смърт за истината - и Господ Бог ще надвие за тебе.
33. Не бивай бърз на език, мързелив и нехаен в делата си.
34. Не бивай като лъв в къщата си и подозрителен към слугите си.
35. Да не бъде ръката ти протегната за взимане и свита за даване.

ГЛАВА 5.

1. Не се облягай на имотите си и не казвай: "стигат ми, докле живея!"
2. Не отивай по влечението на душата си и на силата си, за да ходиш по пощевките на сърцето си,
3. и не казвай: "кой ще ми заповядва в работите ми?" - защото Господ бездруго ще отмъсти за твоята дързост.
4. Не казвай: "греших, и що ми стана?" - защото Господ е дълготърпелив.
5. Кога мислиш за умилостивение, не бивай безстрашен, за да не прибавяш грях към грях,
6. и не казвай: "Неговото милосърдие е голямо - Той ще прости многото ми грехове";
7. защото милосърдие и гняв са у Него, и яростта Му пребъдва върху грешниците.
8. Не се бави да се обърнеш към Господа и не отлагай от ден на ден:
9. защото неочаквано ще налети гняв Господен, и ти ще загинеш във време на отмъщението.
10. Не се облягай на неправедни имоти, защото те не ще ти принесат полза в деня на посещението.
11. Не отвявай при всеки вятър и не ходи по всяка пътека - такъв е двуезичният грешник.
12. Бъди твърд в убеждението си, и думата ти да бъде една.
13. Бъди бърз да слушаш и обмислено давай отговор.
14. Ако имаш знание, отговаряй на ближния, ако ли не, ръката ти да бъде на устата ти.
15. В думите е слава и безчестие, и езикът на човека бива за него падение.
16. Не минавай за клюкар и не клевети с езика си:
17. защото за крадец има срам, и за двуезичен - лош укор.
18. Не бивай неразумен ни в голямо, ни в малко.

ГЛАВА 6.

1. От приятел не ставай враг, защото лошото име си получава за дял срам и позор, същото е и двуезичният грешник.
2. Не се превъзнасяй в помислите на душата си, за да не би душата ти да бъде разкъсана като вол;
3. ти ще изтребиш листата си и ще погубиш плодовете си, и ще останеш като сухо дърво.
4. Лукава душа погубва своя владетел и го прави гавра за враговете.
5. Сладки уста увеличават приятелите, и сладкодумен език увеличава дружелюбието.
6. Ония, които живеят в мир с тебе, нека бъдат мнозина, но съветник да ти бъде един от хилядата.
7. Ако искаш да придобиеш приятел, придобивай го след изпитване и не му се скоро доверявай.
8. Бива приятел в нужно за него време, и не остава с тебе в деня на твоята скръб;
9. бива приятел, който се превръща на враг и ще се скара за твое унижение.
10. Бива приятел, кога седи на трапезата ти, но не остава в деня на твоята скръб;
11. в твоето имение той ще бъде като тебе, и с твоите слуги ще се обръща дръзко;
12. но ако ти бъдеш унизен, той ще бъде против тебе и ще се скрие от лицето ти.
13. Бягай от враговете си и бъди внимателен с приятелите си.
14. Верен приятел - яка защита: който го е намерил, намерил е съкровище.
15. Верен приятел цена няма, и мярка няма неговата доброта.
16. Верен приятел е лекарство за живота, и които се боят от Господа, ще го намерят.
17. Който се бои от Господа, тъй насочва приятелството си, че, какъвто е сам той, такъв става и неговият приятел.
18. Синко, от младини се предай на учение, и до седини ще намериш мъдрост.
19. Пристъпвай към нея като орач и сеяч, и очаквай нейните добри плодове:
20. защото малко време ще се потрудиш за обработването й, и скоро ще ядеш плодовете й.
21. За невежи тя е твърде груба, и неразумният не остава с нея:
22. тя ще бъде върху му като тежък камък за изпитня, и той не ще се забави да я хвърли.
23. Премъдростта отговаря на своето име и на малцина се открива.
24. Послушай, синко, и приеми моето мнение и не отхвърляй съвета ми.
25. Надени на нозете си нейните окови и на шията си - нейните вериги.
26. Подложи й рамото си, и носи я, и да ти не дотягат оковите й.
27. Приближи се до нея с цяла душа, и с всичка сила пази нейните пътища.
28. Изследвай и търси, и ще я познаеш и, завладееш ли я, не я напускай;
29. защото най-после ти ще намериш в нея успокоение, и тя ще се обърне в радост за тебе.
30. Нейните окови ще ти бъдат яка защита, и нейните вериги - славно облекло;
31. защото на нея има златно украшение, и веригите й са хиацинтови нишки.
32. Ти ще се облечеш с нея като с одежда на слава, и ще я възложиш на себе си като венец на радост.
33. Синко, ако я пожелаеш, ще се научиш, и ако й се предадеш с душата си, ще бъдеш за всичко способен.
34. Ако с любов я слушаш, ще я разбереш, и ако приклониш ухо, ще бъдеш мъдър.
35. Отивай в събранието на старците, и който е мъдър, към него се прилепи; обичай да слушаш всяка свещена повест, и разумните притчи да ти не отбягват.
36. Видиш ли разумен, подранявай при него, и нека ногата ти изтрива праговете на вратата му.
37. Размисляй за повелите на Господа и всякога се поучавай в Неговите заповеди: Той ще укрепи сърцето ти, и ще ти се даде да желаеш премъдрост.

ГЛАВА 7.

1. Не прави зло, и зло не ще те постигне;
2. бягай от неправда, и тя ще се отклони от тебе.
3. Синко, не сей по браздите на неправдата, и не ще пожънеш от тях седморно повече.
4. Не искай от Господа власт, нито от царя - почетно място.
5. Не се оправдавай пред Господа и не мъдрувай пред царя.
6. Не ламти да станеш съдия, да не би да се покажеш безсилен да съкрушиш неправдата, да не би да се уплашиш някога от лицето на силния и да не хвърлиш сянка върху твоята правота.
7. Не греши против градското общество и не унижавай себе си пред народа.
8. Не притуряй грях към грях, защото нито за един не ще останеш ненаказан.
9. Не казвай: "Той ще погледне милостно към многото ми дарове и, кога ги принеса на Бога Вишни, Той ще ги приеме".
10. Не бивай малодушен в молитвата си и не се отказвай да даваш милостиня.
11. Не се присмивай на човек, който се намира в душевна тъга; защото има Кой да смирява и Кой да въздига.
12. Не измисляй лъжа против брата си, и не прави същото против приятел.
13. Не искай да говориш каква и да било лъжа; защото нейното повтаряне не ще послужи за добро.
14. В събрание от по-стари много не говори, и не повтаряй думите в молбата си.
15. Не се отвръщай от тежка работа и от земеделие, което е установено от Вишния.
16. Не се причислявай към множеството на грешниците.
17. Дълбоко смири душата си.
18. Помни, че гневът не закъснява,
19. че наказанието на нечестивия е огън и червей.
20. Не менявай приятел за съкровище, и еднокръвен брат - за офирско злато.
21. Не напущай умна и добра жена, защото нейното достойнство е по-драгоценно от злато.
22. Не обиждай слуга, който се труди усърдно, нито наемник, който ти е от душа предаден.
23. Нека душата ти обича разумния слуга, и му не отказвай свобода.
24. Имаш ли добитък, наглеждай го и, ако ти е полезен, имай го.
25. Имаш ли синове, учи ги и от детинство навеждай шията им.
26. Имаш ли дъщери, имай грижа за целомъдрието им и не им показвай весело лице.
27. Омъжи дъщеря, и ще направиш велико дело, и подари я на разумен мъж.
28. Имаш ли си жена по душа, не я пъди.
29. Почитай баща си от все сърце и не забравяй родилните болки на майка си.
30. Помни, че ти си роден от тях: и какво можеш им даде, както са дали те на тебе?
31. С всичката си душа благоговей пред Господа и уважавай Неговите свещеници:
32. с все сила обичай твоя Творец и не оставяй Неговите служители.
33. Бой се от Господа, и почитай свещеника и давай му частта, както ти е заповядано:
34. първоберки, и за грях, и дажбата плешка, и жертва за освещение, и първоберки за светиите.
35. И към сиромаха простирай ръката си, за да бъде благословията ти съвършена.
36. Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост.
37. Не отбягвай плачещи, и тъжи с натъжени.
38. Не се лени да посещаваш болен, защото ти ще бъдеш обикнат за това.
39. Във всичките си работи помни за твоя край, и вовеки не ще съгрешиш.

ГЛАВА 8.

1. Не се сваждай с човек силен, за да не паднеш някога в ръцете му.
2. Не завеждай тъжба с богат човек, за да не вземе връх над тебе:
3. защото златото е мнозина погубило, и е скланяло сърцата на царе.
4. Не се препирай с човек, дързък на език, и не трупай дърва на огъня му.
5. Не се шегувай с невежа, за да се не изложат на безчестие твоите прадеди.
6. Не укорявай човек, който се обръща от грях: помни, че всички се намираме под епитимии.
7. Не презирай човека в старостта му, защото и ние стареем.
8. Не се радвай поради смъртта на човека, ако ще да ти е бил и най-враждебен: помни, че всички ще умрем.
9. Не бивай небрежен към разказите на мъдрите и упражнявай се в техните притчи;
10. защото от тях ще извлечеш поука и ще се научиш, как да служиш на силни.
11. Не отбягвай от разказите на старци, защото и те са се научили от бащите си,
12. и ти ще се научиш от тях на разсъдителност и - кога потрябва, какъв отговор да дадеш.
13. Не разпаляй въглищата на грешника, за да не изгориш от пламъка на огъня му,
14. и не въставай против безсрамника, за да не заседне като засада в устата ти.
15. Не давай заем на човек, който е по-силен от тебе; а дадеш ли, сметай, че си изгубил.
16. Не поръчителствувай вън от силите си; ако ли поръчителствуваш, грижи се като задължен да платиш.
17. Със съдия недей се съди, защото ще го съдят според неговата почет.
18. Със смел на път не тръгвай, за да ти не дотегне; защото той ще постъпя по свое си щение, и ти може да загинеш от неговата несмисленост.
19. Не започвай свада със сприхав и не минавай с него през пустиня; защото кръвта е нищо в неговите очи, и дето няма помощ, той ще те погуби.
20. Не се съветвай с глупав, защото той не може умълча за работата.
21. Пред чужд не върши нищо тайно, защото не знаеш, какво ще стори той.
22. Не откривай сърцето си на всеки човек, за да ти не отблагодари зле.

ГЛАВА 9.

1. Не бъди ревнив към жената на сърцето си и не й давай лош урок против тебе самия.
2. Не отдавай на жена си твоята душа, за да не въстане против властта ти.
3. Не се срещай с развратна жена, за да не паднеш някак в нейните примки.
4. Не се заседявай дълго с певица, за да не бъдеш пленен от нейното изкуство.
5. Не се заглеждай в девица, за да се не съблазниш от нейните прелести.
6. Не отдавай на блудница душата си, за да не изгубиш наследството си.
7. Не обглеждай улиците на града и не скитай по пустите му места.
8. Отвръщай око от хубавица жена и не се заглеждай в чужда хубост.
9. Мнозина са се отбили от пътя чрез женска хубост: от нея като огън се разпаля страстта.
10. С омъжена жена никак да не седиш и не оставай с нея на гощавка при вино,
11. за да се не склони душата ти към нея, и да се не подплъзнеш духом в погибел.
12. Не оставяй стар приятел, защото новият не може да се сравни с него:
13. нов приятел е също като ново вино: кога стане то старо, с наслада ще го пиеш.
14. Не завиждай на славата на грешник, защото не знаеш, какъв ще бъде краят му.
15. Не одобрявай това, що нечестивци одобряват; помни, че те до самия ад не ще се поправят.
16. Дръж се далеч от човек, който има власт да умъртвява, и не ще те смущава смъртен страх;
17. ако ли пък се сближаваш с него, - не сбърквай, за да ти не отнеме живота:
18. знай, че посред примки ходиш и по зъберите на градски стени вървиш.
19. По силата си узнавай ближните и се съветвай с мъдрите.
20. Разсъждавай с разумни, и всяка твоя беседа да бъде в закона на Вишния.
21. С тебе да вечерят праведни мъже, и славата ти да бъде в страх Господен.
22. Изделието се хвали по ръката на художника, а управителят на народа се счита за мъдър по думите си.
23. В града се боят от дръзкия на език и мразят оногова, който не мисли, кога говори.

ГЛАВА 10.

1. Мъдър управител учи народа си, и управлението на разумния бива добре уредено.
2. Какъвто е управителят на народа, такива са и които служат при него, и какъвто е началникът над града, такива са и всички, които живеят в него.
3. Непоучен цар погубва народа си, а при благоразумието на силните - град се урежда.
4. В ръката на Господа е властта над земята, и потребния човек Той навреме ще въздигне върху нея.
5. В ръката на Господа е напредъкът на човека, и върху лицето на книжника Той ще отпечата славата Си.
6. Не се гневи на ближния за всяко оскърбление и никого не оскърбявай с дела.
7. Гордостта е омразна и на Господа и на човеците, и е престъпна против Него и против тях.
8. Владетелството преминува от народ към народ поради неправди, обиди и користолюбие.
9. Защо се гордее земя и пепел?
10. И приживе се изхвърлят неговите вътрешности.
11. Дълга болест лекарят пренебрегва:
12. и ето, днес - цар, а утре - умира.
13. А кога човек умре, наследява влечуги, зверове и червеи.
14. Начало на гордостта е, кога човек се отдалечи от Господа и кога сърцето му отстъпи от неговия Творец,
15. защото начало на греха е гордостта, и който е обладан от нея, изригва гнусота;
16. и затова Господ праща върху него страшни наказания и най-накрай го поваля.
17. Господ събаря престоли на властници и на мястото им поставя кротки.
18. Господ изтръгва с корен народите и на мястото им насажда смирени.
19. Господ опустошава страните на народите и ги разрушава до земни основи.
20. Той ги изсушава, погубва людете и изтребя от земята спомена за тях.
21. Гордостта не е сътворена за людете, ни гневната ярост - за ражданите от жени.
22. Почтено семе - кое е? - Човешкото семе. Почтено семе - кое е? - Ония, които се боят от Господа.
23. Безчестно семе - кое е? - Човешкото семе. Безчестно семе - кое е? - Ония, които престъпват заповедите.
24. Най-старият между братята е на почит у тях, тъй са и ония, които се боят от Господа, в Неговите очи.
25. Богат ли е някой и славен, или беден, похвала им е страхът Господен.
26. Несправедливо е умен сиромах да се безчести, и не бива грешен мъж да се прославя.
27. Почтени са велможата, съдията и владетелят, но няма измежду тях по-голям от оногова, който се бои от Господа.
28. На мъдър роб свободни ще служат, и разумен човек, бидейки поучаван от него, няма да роптае.
29. Не мъдрувай много, за да вършиш работата си, и не се хвали във време на нужда.
30. По-добър е оня, който се труди и си има всичко, нежели оня, който празен ходи и се хвали, но се нуждае за хляб.
31. Синко, с кротост прославяй душата си и въздавай й чест според нейното достойнство.
32. Кой ще оправдава оногова, който съгрешава против душата си? И кой ще хвали оногова, който позори живота си?
33. Сиромаха почитат заради познанията му, а богатия - заради богатството му;
34. а уважаваният в сиромашия колко повече ще бъде уважаван в богатство? А безславният в богатство колко по-безславен ще бъде в сиромашия?

ГЛАВА 11.

1. Мъдростта на смирения ще издигне главата му и ще го постави посред велможите.
2. Не хвали човека за неговата хубост, и не се отвращавай от човека поради неговата външност.
3. Малка е пчелата между хвъркатите, но плодът й е най-добър от сладините.
4. Не се хвали с разкошно облекло и не се възгордявай в ден на слава: защото дивни са делата на Господа, и потаени са делата Му между човеците.
5. Много владетели са на земя седели, и оня, за когото не са мислили, е носил венец.
6. Мнозина силни са били изложени на крайно безчестие, и славни люде са били предадени в ръцете на други.
7. Преди да изследваш, не хули; първом узнай - и тогава укорявай.
8. Преди да изслушаш, не отговаряй, и всред реч не пресичай.
9. Не се препирай за работа, непотребна за тебе, и в съд на грешници не седи.
10. Синко, не се залавяй за много работа: при многото работи не ще останеш без вина. И, ако се впуснеш подир тях, няма да достигнеш и, отбягвайки, няма да се отървеш.
11. Някой се труди, напряга сили, бърза и - все повече остава назад.
12. Някой е слаб, нуждае се от помощ, безсилен е и е в голяма сиромашия;
13. но очите на Господа милостно са го погледнали за негово добро, и Той го е възправил от унижението му и е въздигнал главата му, и мнозина са се чудили, като са го гледали.
14. Добро и лошо, живот и смърт, сиромашия и богатство са от Господа.
15. Дарованието от Господа е определено за благочестивите, и Неговото благоволение ще им спомага вовеки.
16. Някой се обогатява със своята предпазливост и пестовност, и това е дял от неговата награда,
17. кога каже: "намерих покой и сега се наслаждавам от благата си".
18. И той не знае, колко време ще измине, докле ги остави на другите и умре.
19. Твърдо стой в твоя завет и пребъдвай в него и остарей в своята работа.
20. Не се чуди на делата на грешника, вярвай Господу и пребъдвай в работата си;
21. защото лесно е в очите на Господа скоро и неочаквано да обогати сиромаха.
22. Благословението от Господа е награда на благочестивия, и в скоро време той процъфтява чрез Неговото благословение.
23. Не думай: "какво ми трябва още? и какви още блага посем-сега мога да имам?"
24. Не казвай: "доста си имам, и какво зло посем-сега мога претърпя?"
25. В честити дни се злочестина забравя, и в злочести дни се доброчестина не спомня.
26. За Господа е лесно в смъртния ден да въздаде човеку според делата му.
27. Минутното страдание прави да се забравят утехите, и при свършека на човека се откриват делата му.
28. Преди смъртта никого не наричай благатък; - човек се познава в децата си.
29. Не води в къщата си всеки човек, защото у коварния козните са много.
30. Каквото е птица в клопка уловена, такова е сърцето на горделивия: той като съгледник поглежда падението;
31. като превръща доброто в зло, той крои козни и на избрани човеци лепва петно.
32. От искра огнена произлиза голяма жар, и грешен човек крои козни за кръв.
33. Пази се от злодеец, - защото той крои зло, - за да ти не лепне някога петно навеки.
34. Посели в къщата си чужд човек, и той ще те разстрои със смутове и ще те направи чужд за твоите.

ГЛАВА 12.

1. Ако правиш добро, знай кому го правиш, и ще има благодарност за твоите добрини.
2. Прави добро на благочестив, и ще получиш отплата - ако не от него, то от Всевишния.
3. Няма добро за оногова, който постоянно се занимава със зло и който не дава милостиня.
4. Давай на благочестив и не помагай на грешник.
5. Прави добро на смирен и не давай на нечестив: затваряй от него хляба и не му давай, да не би чрез това да ти надделее;
6. защото ти би получил двойно зло за всичкото добро, което би му направил; защото и Всевишният мрази грешниците, а на нечестивци въздава отмъщение.
7. Давай на добър и не помагай на грешник.
8. Приятел се не познава в доброчестина, и враг се не скрива в злочестина.
9. Кога човек е честит, враговете му са в тъга, а кога е злочест, и приятелят му ще се отдели от него.
10. На врага си не вярвай вовеки, защото, както медта ръждясва, тъй - и неговата злоба:
11. ако и да се е смирил и да ходи наведен, бъди внимателен с душата си и пази се от него, - и ще бъдеш пред него като чисто огледало и ще узнаеш, че той не се е очистил докрай от ръждата;
12. не го туряй при себе си, да не би, като те събори, да заеме твоето място; не го туряй от дясната си страна, да не би някога да се домогва до твоето седалище, и ти най-напокон ще разбереш думите ми и със скръб ще си спомниш поуките ми.
13. Кой ще пожали ухапания обайник на змии и всички, които се приближават до диви зверове? Също и - оногова, който се сближава с грешник и става съучастник в неговите грехове:
14. за малко време той ще остане с тебе, но, ако се поколебаеш, не ще устои.
15. С уста си врагът ще те услади, но в сърце си крои да те хвърли в яма; с очи си врагът ще плаче, а кога намери случай, не ще се на кръв насити.
16. Нещастие ли те срещне, ти ще намериш врага там преди тебе,
17. и той, уж че желае да помогне, ще ти подложи крак;
18. ще кимва с глава и ще чупи ръце, много нещо ще шепне и ще измени лице.

ГЛАВА 13.

1. Който се до катран допира, ще се очерни, и който с горделив общува, като него ще стане.
2. Не дигай товар по-тежък от силите си, и не общувай с оногова, който е по-силен и по-богат от тебе.
3. Какво общо между гърне и котел? Котелът ще го бутне, и то ще се строши.
4. Богаташът обидил, - и пак той заплашва; сиромахът обиден, - и пак той моли.
5. Ако му си полезен, ще те използува; ако пък осиромашееш, ще те остави.
6. Ако си заможен, ще живее с тебе и ще те изтощи, и сам няма да те съжали.
7. Станеш ли му потребен, - ще те ласкае, ще ти се усмихва и ще ти дава надежда, ще ти говори сладки думи и ще каже: не трябва ли ти нещо?
8. С гощавките си ще те засрами, докле, два-три пъти като те ограби, най-после се подиграе с тебе.
9. След това, като те зърне, ще се отбие от тебе и ще обърне глава, кога те срещне.
10. Внимавай да не бъдеш измамен
11. и да не бъдеш унижен в радостта си.
12. Кога те силен кани, - отбягвай, и той още повече ще те кани.
13. Не се увирай, за да те не отблъсват, и не стой много настрана, за да те не забравят.
14. Не си позволявай да говориш със силния като с равен на тебе, и твърде не вярвай на многото му думи: защото с дългия разговор той ще те изкушава и, уж шегувайки се, ще те изпитва.
15. Немилостив е към себе си онзи, който се не въздържа в думите си; такъв не ще се опази от обида и окови.
16. Бъди предпазлив и твърде внимателен, защото ходиш с падението си.
17. Чуеш ли това в съня си, не заспивай.
18. През целия си живот обичай Господа и викай към Него за твоето спасение.
19. Всяко животно обича подобното на себе си, и всеки човек - ближния си.
20. Всяка плът се съединява по своя род, и човек се прилепя към подобния си.
21. Общува ли вълк с агне? Тъй и грешник не общува с благочестив.
22. Какъв мир има между хиена и куче? И какъв мир - между богат и сиромах?
23. Лов за лъвовете са дивите осли в пустинята, - тъй и сиромасите са пасбища за богати.
24. Смирението е отвратително за горделивия, - тъй и сиромахът е отвратителен за богатия.
25. Кога богат се разклати, поддържат го приятели; а кога сиромах падне, отблъсват го и приятели.
26. Кога богат изпадне в злочестина, у него има много помощници; глупост каза, - и го оправдаха.
27. Изпадне ли сиромах в злочестина, - ще го и нахокат отгоре; каже ли нещо разумно, - не го и слушат.
28. Заговори богат, - и всички млъкват и възхвалят речта му до облаците;
29. заговори сиромах, - и казват: кой е тоя? и ако се спъне, съвсем ще го повалят.
30. Добро е онова богатство, в което няма грях, и лоша е сиромашията в устата на нечестивия.
31. Сърцето на човека изменя лицето му или на добро, или на лошо.
32. Признак на честито сърце е веселото лице, а измислянето притчи е съединено с напрегнато размишление.

ГЛАВА 14.

1. Блажен е оня човек, който не е грешил с уста и не е бил ранен със скръбта на греха.
2. Блажен е, комуто душата го не осъжда и който не си е надеждата изгубил.
3. За скъперник човек не е добро богатството. И за какво е имотът на човек недоброжелателен?
4. Който събира, като отнима от душата си, той за други събира, и с неговите блага други ще се пресищат.
5. Който е лош за себе си, - за кого ще бъде добър? Такъв не ще има радост от имота си.
6. Няма по-лош от човек, който е към себе си недоброжелателен; и това е отплата за неговата злоба.
7. И да прави добро, прави го в забрава, а отпосле проявява злото си.
8. Лош е, който има завистливи очи, който отвръща лице и презира души.
9. Очите на сребролюбеца не се насищат с каква-годе част, и неправдата на лошия душа изсушава.
10. Лошо око дори и хляба завижда, и на трапезата си търпи оскъдия.
11. Синко, според състоянието си прави добро на себе си и приносите Господу достойно принасяй.
12. Помни, че смъртта не се бави, и заветът на ада не ти е открит:
13. преди да умреш, прави добро на приятел, и според силата си простирай си ръката и му давай.
14. Не се лишавай от добър ден, и част от доброто желание да те не отмине.
15. Нали на другите ще оставиш имотите си и плодовете от твоите усилия за дележ по жребие?
16. Давай и взимай, и утешавай душата си,
17. защото в ада не може се намери утеха.
18. Всяка плът като дреха овехтява; защото отвека е определено: бездруго ще умреш.
19. Както зелените листи на гъсто дърво - едни падат, а други израстват, тъй и родът от плът и кръв - един умира, а друг се ражда.
20. Всяка вещ, която е изложена на гниене, изчезва, и който я е направил, умира с нея.
21. Блажен е оня човек, който се упражнява в мъдрост и в своя разум се учи на свети неща.
22. Който размисля в сърцето си за нейните пътища, той получава разбиране и на нейните тайни.
23. Излизай подир нея като ловец и туряй засада на нейните пътища.
24. Който се накланя към прозорците й, ще послуша и при вратата й.
25. Който се навърта близо до къщата й, ще забие гвоздей и в стените й, ще постави шатрата си край нея и ще обитава в жилището на благата.
26. Той ще тури децата си под покрива й и ще има нощувката си под сянката й.
27. Ще се покрие с нея от пека и ще живее в славата й.

ГЛАВА 15.

1. Който се бои от Господа, ще постъпя тъй, и твърдият в закона ще придобие мъдростта.
2. И тя ще го срещне като майка, и ще го приеме при себе си като целомъдра съпруга;
3. ще го нахрани с хляба на разума, и ще го напои с водата на мъдростта.
4. Той ще се опре о нея, и не ще се поколебае; ще се прилепи към нея, и не ще се посрами.
5. И тя ще го въздигне над ближните му, и сред събранието ще отвори устата му.
6. Той ще наследи веселие и венец на радостта и вечно име.
7. Неразумни люде не ще я постигнат, и грешници не ще я видят.
8. Тя е далеч от гордостта, и лъжливи люде не ще помислят за нея.
9. Неприятна е похвалата в устата на грешник, понеже не е пратена от Господа.
10. Похвала, произнесена с мъдрост, и Господ подпомага.
11. Не казвай: "заради Господа отстъпих", защото, което Той мрази, това не бива да правиш.
12. Не казвай: "Той ме въведе в заблуда", защото Той няма нужда от грешен човек.
13. Господ мрази всяка гнусота, и тя е неприятна на ония, които се боят от Него.
14. Той отначало сътвори човека и го остави в ръцете на произволението му.
15. Ако желаеш, ще запазиш заповедите и ще завардиш благоугодна вярност.
16. Той ти е предложил огън и вода: към което желаеш, ще простреш ръка.
17. Пред човека е живот и смърт, и което той пожелае, то ще му се даде.
18. Велика е премъдростта на Господа, силен е Той с могъщество и всичко вижда.
19. Очите Му са върху ония, които Му се боят, и Той знае всяко човешко дело.
20. Никому Той не е заповядал да постъпва нечестиво и никому не е дал позволение да греши.

ГЛАВА 16.

1. Не желай множество нехвелити деца и не се радвай на синове нечестиви. Кога се те умножават, не им се радвай, ако в тях няма страх Господен.
2. Не се надявай на техния живот, нито се осланяй на тяхното множество.
3. По-добре един праведник, нежели хиляда грешници,
4. и по-добре да умреш бездетен, нежели да имаш деца нечестиви;
5. защото от един разумен ще се насели град, а племето на беззаконните ще опустее.
6. Много такива работи е видяло окото ми, и още повече е слушало ухото ми.
7. В сборище на грешници ще се разгори огън, както и у непокорен народ се е разгорявал гняв.
8. Бог се не умилостиви над древните исполини, които, надявайки се на силата си, станаха отстъпници;
9. не пощади и ония, които живееха в едно място с Лота, и от които се беше погнусил поради гордостта им;
10. не помилува погибелния народ, който се надигаше с греховете си,
11. също както и шестстотинте хиляди човеци, които се бяха съединили в своето жестокосърдие. И да беше само един непокорен, щеше да бъде за чудене, ако останеше ненаказан;
12. защото и милост и гняв са в Негова власт: Той е силен да помилува и да излее гняв.
13. Както е голяма милостта Му, тъй голямо е и изобличението Му. Той съди човека според делата му.
14. Не ще отбегне от Него грешник с грабеж, и търпението на благочестивия не ще остане напразно.
15. На всяка милостиня Той ще даде място, всякой ще получи по делата си.
16. Не казвай: "ще се скрия от Господа; нима от високото ще си спомни някой за мене?
17. В множеството народ няма да ме забележат; защото, какво е моята душа в неизмеримото творение?
18. Ето, небето и небето на небесата е Божие, бездната и земята се клатят от Неговото посещение.
19. Еднакво се раздрусват от страх планините и основите земни, кога Той поглежда.
20. И това не може сърцето да разбере;
21. а пътищата Му кой ще постигне? Както вятърът, който човек не може да види, тъй и повечето Му дела са скрити.
22. Кой ще възвести за делата на Неговото правосъдие? или кой ще ги очаква? защото далеч е това определение."
23. Тъй мисли скудоумният; тъй глупаво размишлява и човек неразумен и който се заблуждава.
24. Слушай ме, синко, и се учи на знание, и със сърце си внимавай на думите ми.
25. Аз ти показвам обмислено учение и ти предавам точно знание.
26. По определение от Господа Неговите дела са отначало, и от сътворението им Той е разделил частите им.
27. Той е устроил делата Си навеки, и най-добрите блестят от рода в род. Те не гладуват, не се уморяват и не прекъсват действията си.
28. Ни едно не стеснява близкото до него,
29. и довеки те не ще се възпротивят на словото Му.
30. И след това Господ погледна на земята и я напълни със Своите блага.
31. Душата на всичко живо покри лицето й, и в нея всичко ще се възвърне.

ГЛАВА 17.

1. Господ създаде човека от пръст, и пак го връща в нея.
2. Той даде на човеците определено число дни и време, и даде им власт над всичко, що е на нея.
3. Според природата им, облече ги в сила и ги сътвори по Свой образ,
4. и вложи във всяка плът страх към тях, за да владеят над зверове и птици.
5. Той им даде разум, език и очи, уши и сърца за разсъждаване,
6. изпълни ги с проницателност на разума и им показа доброто и злото.
7. Той тури окото Си на сърцата им, за да им покаже величието на Своите дела,
8. та да прославят светото Му име и да разгласят величието на Неговите дела.
9. Той им прибави знание и даде им в наследство закон на живота;
10. постави вечен завет с тях и им показа Своите съдби.
11. Очите им видяха величието на славата, и ухото им чу славата на Неговия глас.
12. И каза им Той: пазете се от всяка неправда; и заповяда всекиму от тях, как да се отнася към ближния си.
13. Пътищата им са винаги пред Него, не ще се скрият от очите Му.
14. На всеки народ вожд постави,
15. а Израил е дял на Господа.
16. Всичките им дела са като слънце пред Него, и очите Му са винаги към техните пътища.
17. Не се укриха от Него техните неправди, и всичките им грехове са пред Господа.
18. Милостинята на човека е като печат у Него, и благодеянието на човека Той ще запази като зеница на око.
19. После Той ще стане и ще им въздаде, и дължимото тям ще възвърне върху главата им.
20. Но на ония, които се каят, Той е давал да се обърнат, и ония, които са отслабвали в търпението, е ободрявал.
21. Обърни се към Господа и остави греховете;
22. моли се пред Него и намали твоите препъвания.
23. Върни се при Всевишния, и се отвърни от неправдата и силно намрази гнусотата.
24. Кой ще възхваля Всевишния в ада, вместо ония, които живеят и Го прославят?
25. От мъртъв, като от несъществуващ, няма прослава:
26. живият и здравият ще възхвали Господа.
27. Колко голямо е милосърдието на Господа и примирението с ония, които се обръщат към Него!
28. Не може да бъде всичко у човека,
29. защото синът човешки не е безсмъртен.
30. Кое е по-светло от слънцето? Но и то се затъмнява. Също и плът и кръв за лошо ще помисли.
31. Силите на високите небеса Той Сам наблюдава, а всички люде са земя и пепел.

ГЛАВА 18.

1. Всичко изобщо е създал Оня, Който живее вовеки; - един Господ е праведен.
2. Никому Той не е предоставил да изяснява делата Му.
3. И кой може да изследва великите Му дела?
4. Кой може измери силата на Неговото величие? И кой може също да изрече милостите Му?
5. Невъзможно е ни да се намалят, ни да се увеличат, и невъзможно е да се изследват дивните дела Господни.
6. Кога човек мисли, че свършва, той едва начева, и кога престане - дохожда в изумение.
7. Какво е човек и каква е неговата полза? Какво е неговото добро и какво - неговото зло?
8. Дните на човека са много, ако са сто години: както капка вода из морето или зрънце пясък, тъй малко са годините му в деня на вечността.
9. Затова Господ е дълготърпелив към людете и излива върху тях Своята милост.
10. Той вижда и знае, че краят им е твърде злочест,
11. и затова умножава Своите милости.
12. Милостта на човека е към неговия ближен, а милостта на Господа е върху всяка плът.
13. Той изобличава и вразумява, поучава и обръща като пастир своето стадо.
14. Той се смилява над ония, които се вразумяват и които усърдно се обръщат към Неговия закон.
15. Синко, кога вършиш добро, недей натяква, и при всеки подарък не оскърбявай с думи.
16. Росата не разхлажда ли жега? Тъй и дума е по-добро, нежели даяние.
17. Затова думата не стои ли по-високо от добро даяние? А у добродетелен човек има и едното и другото.
18. Глупавият немилосърдно укорява, и подаяние от неблагоразположен очи изсушава.
19. Преди да заговориш, обмисляй, и преди да се поболиш, грижи се за себе си.
20. Изпитвай себе си преди съда, и във време на посещение ще намериш милост.
21. Преди да почувствуваш слабост, смирявай се, и във време на грехове покажи обращение.
22. Нищо да ти не пречи да изпълниш оброк своевременно, и не отлагай пред самата смърт да се оправдаеш.
23. Преди да наченеш да се молиш, приготви се, и не бъди като човек, който изкушава Господа.
24. Припомняй си за гнева в смъртния ден и за времето на отмъщението, когато Господ отвърне лицето Си.
25. Във време на ситост припомняй си за гладно време, и в дни на богатство - за сиромашия и нужда.
26. От сутрин до вечер времето се менява, и всичко е скоротечно пред Господа.
27. Мъдър човек във всичко ще бъде предпазлив и в дни на грехове ще се удържи от безгрижност.
28. Всеки разумен ще познае премъдростта и ще въздаде хвала ономува, който я е намерил.
29. Разсъдливите на думи и сами се вразумяват, и изричат изпитани притчи.
30. Не ходи след твоите похоти и въздържай се от пожеланията си.
31. Ако доставяш на душата си това що е приятно за прищевките, тя ще те направи гавра за враговете ти.
32. Не търси радост в голям разкош и не се привързвай към пиршества.
33. Гледай да не станеш сиромах, пирувайки със заети пари, когато в кесията ти няма нищо.

ГЛАВА 19.

1. Работник, наклонен към пиянство, не ще се обогати, и оня, който счита за нищо малкото, малко по малко ще изпадне.
2. Вино и жени развратяват разумните, а който се свързва с блудници, ще стане още по-безочлив;
3. гнилеж и червеи ще го наследят, и дръзката душа ще бъде изтребена.
4. Който скоро се доверява, той е лекомислен, и който съгрешава, греши против душата си.
5. Който от сърце е предаден на удоволствия, ще бъде осъден, а който се противи на прищевки, ще увенчае живота си.
6. Който обуздава език, ще живее мирно, и който мрази бъбрене, ще намали злото.
7. Никога не повтаряй дума, и нищо в тебе не ще се намали.
8. Ни на приятел, ни на неприятел не разказвай и, ако това не е грях за тебе, не откривай;
9. защото той ще те изслуша и ще се предпазва от тебе, и след време ще те намрази.
10. Чул ли си дума? - нека умре тя с тебе: не бой се, тя не ще те разкъса.
11. Глупав търпи от думата такава също мъка, както родилка - от младенеца.
12. Каквото е стрела, забита в бедро, същото е дума в сърцето на глупав.
13. Разпитай приятеля си, може би, той не е направил това; и ако е направил, нека занапред не прави.
14. Разпитай приятеля си, може би, той не е говорил това; и ако е говорил, нека го не повтаря.
15. Разпитай приятеля си, защото често се случва клевета.
16. Не вярвай на всяка дума.
17. Някой съгрешава с дума, но не от душа; и кой не е съгрешавал с езика си?
18. Разпитай ближния си, преди да го заплашваш, и дай място на закона на Всевишния. Всяка мъдрост е страх Господен, и във всяка мъдрост има изпълнение на закона.
19. Не е мъдрост да знаеш да правиш лошото. И разум няма, дето е сборище на грешници.
20. Има лукавство, и това е гнусота; има и неразумен, оскъден от мъдрост.
21. По-добре оскъден от знание, но богобоязлив, нежели богат със знание, а престъпник на закона.
22. Има хитрост изтънчена, но тя е беззаконна, има и който изопачава съд, за да произнесе присъда.
23. Има лукав, който ходи прегърбен, в униние, - но отвътре е пълен с коварство.
24. Той е навел лице и се преструва на глух, но той ще те превари там, дето и не мислиш.
25. И ако немощ му попречи да ти повреди, то ще ти направи зло, кога намери случай.
26. По вида се узнава човек, и по израза на лицето при среща се познава разумен.
27. Облеклото, хиленето и вървежът на човека показват неговото свойство.
28. Бива изобличение, ала не навреме, и бива че някой мълчи - и той е благоразумен.

ГЛАВА 20.

1. Много по-добре е да изобличиш, нежели да се сърдиш тайно; и който е изобличен насаме, ще се предварди от вреда.
2. Колко е хубаво за изобличен да покаже разкаяние!
3. защото той ще избегне волен грях.
4. Каквото е скопец с пожелание да разтлее девица, такова е и оня, който произвежда съд с насилие.
5. Някой мълчи, - и се оказва мъдър; а някого мразят за много бъбрене.
6. Някой мълчи, защото няма що да отговаря; а някой мълчи, защото му знае времето.
7. Мъдър човек ще мълчи до време; а тщеславен и безразсъден време не чака.
8. Бъбрица омръзва, и който си присвоява право да говори, намразяват го.
9. Бива успех човеку за зло, а придобивка - при загуба.
10. Има даяние, което не ще ти бъде за полза, и има даяние, за което бива двойна отплата.
11. Има унижение за слава, а някой от унижение подига глава.
12. Някой с малко купува много и ще заплати за него седморно повече.
13. Мъдрият на дума става любезен, а любезностите на глупавите ще останат напразно.
14. Даяние от безумен не ще ти бъде за полза; защото у него, вместо едно, има много очи за вземане.
15. Много не ще даде, а много ще натяква, и ще разтвори уста като глашатай. Днес ще даде назаем, а утре ще го поиска назад: такъв човек е омразен на Господа и на людете.
16. Глупавият казва: "нямам приятел, и няма благодарност за моите добрини. Които ми ядат хляба, лъстиви са на език."
17. Колко често и колцина ще му се присмиват!
18. Да се препънеш о земята е по-добре, нежели с език. И тъй скоро ще дойде падението на лошите.
19. Неприятен човек е басня не навреме: тя всякога ще бъде в устата на невежите.
20. Притча от устата на глупав е отвратителна, защото той не ще я каже навреме.
21. Някой се удържа от грях поради немотия, и в това въздържане той не се съкрушава.
22. Някой губи душата си поради страхливост, и я губи от лицеприятие към безумен.
23. Някой от срам дава обещание на приятел, и без причина спечелва си в него враг.
24. Лош порок у човека е лъжата; тя е винаги в устата на невежия.
25. По-добре крадец, нежели който постоянно говори лъжа; но те и двамата ще наследят погибел.
26. Поведението на лъжлив човек е безчестно, и позорът му е винаги с него.
27. Който мъдро говори, ще се издигне, и разумен човек ще се понрави на велможите.
28. Който обработва земята, ще увеличи купните си, и който угажда на велможи, ще бъде помилуван в случай на неправда.
29. Гощавки и подаръци заслепяват очите на мъдрите и, както юзда в уста, спират изобличенията.
30. Скрита мъдрост и потаено съкровище - каква полза от двете.
31. По-добре човек, който крие глупостта си, нежели човек, който крие мъдростта си.

ГЛАВА 21.

1. Синко, ако си съгрешил, не притуряй повече грехове и за предишните се моли.
2. Бягай от грях като от змия; защото, ако се до него приближиш, ще те ухапе.
3. Зъбите му са лъвски зъби, които умъртвяват душите на людете.
4. Всяко беззаконие е като двуостър меч: за рана от него няма изцеление.
5. Заплахи и насилия опустошават богатството: тъй опустява и домът на горделивия.
6. Молба от устата на сиромах е само до ушите му; но съдът до него бързо се приближава.
7. Който мрази изобличение, върви по дирите на грешника, а който се бои от Господа, ще се обърне със сърце.
8. Силният на език отдалеч се познава; но разумният вижда, де се той препъва.
9. Който си прави къща с чужди пари, то е като оня, който събира камъни за гроба си.
10. Сборището на беззаконници е куп кълчищна дреб, и техният край е огнен пламък.
11. Пътят на грешниците е с камъни постлан, но на края му е адова пропаст.
12. Който пази закона, владее своите мисли,
13. и постъпване по страх Господен е мъдрост.
14. Който е неспособен, не ще се научи,
15. но има способност, която увеличава горчивината.
16. Знанието на мъдрия се увеличава като наводнение, и съветът му е като животен извор.
17. Сърцето на глупав е като разбита съдина и не удържа в себе си никакво знание.
18. Ако разумен чуе мъдра дума, похвалява я и я взима присърце. Чува я лекомислен, тя му се не понравя, и той я хвърля отзаде си.
19. Речта на глупав е като товар на път, а в устата на разумен намират приятност.
20. Речите на разумния ще ги търсят в събранието, и за думите му ще размислят в сърцата си.
21. Каквото е разорен дом, такова е мъдростта за глупавия, и знанието на неразумния - безсмислени думи.
22. Поуката е за безумни като окови на нозете и като вериги на дясна ръка.
23. Кога глупав се смее, издига гласа си, а благоразумен мъж едвам тихо се усмихва.
24. Поука за разумен е като златен накит и като драгоценно украшение на дясна ръка.
25. Ногата на глупав бърза за в чужда къща, но многоопитен човек ще се засрами от людете;
26. неразумен човек назърта през вратата вкъщи, а благовъзпитан ще се спре отвън;
27. невъзпитаност за един човек е да подслушва при вратата, а благоразумен ще се огорчи от такова безсрамие.
28. Устата на бъбрици разказват чужди работи, а думите на благоразумни се теглят на къпони.
29. Сърцето на глупавите е в техните уста, а устата на мъдрите са в тяхното сърце.
30. Кога нечестивец проклина сатана, той проклина душата си.
31. Клюкарът осквернява душата си и ще бъде мразен навред, дето и да живее.

ГЛАВА 22.

1. Ленивият прилича на нечист камък: всякой ще освирка безславието му.
2. Ленивият прилича на волски тор: всякой, който го подигне, ще отърси ръка.
3. Раждането на невъзпитан син е срам за бащата, а дъщеря невъзпитана се ражда за унижение.
4. Разумна дъщеря ще си придобие мъж, а безсрамната е тъга за оня, който я е родил.
5. Безочливата позори баща и мъж, и от двамата ще бъде презирана.
6. Не навреме приказка е също, каквото музика във време на печал; а наказание и учене на мъдрост е прилично за всяко време.
7. Да поучаваш глупав е също, каквото да слепяш чирепчета, или да събуждаш заспал от дълбок сън.
8. Да разказваш нещо на глупав е също, каквото да разказваш на задрямал, който на свършека пита: какво?
9. Плачи над умрял, защото светлината е изчезнала за него; плачи и над глупав, защото разумът е изчезнал за него.
10. По-малко плачи над умрял, защото той се е успокоил, а лошият живот на глупав е по-лошо от смърт.
11. Плачи за умрял седем дена, а за глупав и нечестив - през всички дни на живота му.
12. С безразсъден много не говори, и при неразумен не ходи;
13. пази се от него, за да нямаш неприятности и да се не оцапаш от спречкване с него;
14. отклони се от него, - и ще намериш покой и не ще бъдеш огорчен от безумието му.
15. Що е по-тежко от олово? и какво е името му, ако не глупец?
16. По-леко е да понесеш пясък и сол и груда желязо, нежели безсмислен човек.
17. Както яко свързаните дървета на къщата не й дават да рухне при сътресение, тъй и утвърденото върху обмислен съвет сърце не ще се разклати във време на страх.
18. Утвърденото на разумно размишление сърце е като ваяно украшение върху издялана стена.
19. Подпорка, поставена нависоко, не ще устои против вятъра:
20. тъй боязливо сърце, при глупаво размишление, не ще устои против страх.
21. Който нанася удар на окото, предизвиква сълзи, а който нанася удар на сърцето, възбужда болезнено чувство.
22. Който хвърля камък на птици, ще ги разпъди; а който хули приятел, ще скъса приятелство.
23. Ако си извадил меч срещу приятел, не се отчайвай, защото е възможно да се възвърне приятелството.
24. Ако си отворил уста против приятел, не бой се, защото е възможно помирение.
25. Само хула, гордост, издаване тайни и коварно злодейство могат да отпъдят всеки приятел.
26. Придобивай доверие у ближния, докле е сиромах, за да се радваш заедно с него, кога бъде богат:
27. оставай с него във време на скръб, за да имаш участие в наследието му.
28. Преди пламък в печката се явява пара и дим; тъй и преди кръвопролитие - свада.
29. Да браня приятел не ще се посрамя и от лицето му не ще се скрия;
30. ако пък ми се случи чрез него зло, то всеки, който чуе, ще се предпазва от него.
31. Кой ще ми даде стража за устата ми и печат на благоразумие върху устните ми, за да не падна чрез тях, и да ме не погуби езикът ми!

ГЛАВА 23.

1. Господи, Отче и Владико на живота ми! Не ме оставяй на волята им и не ми давай да падна чрез тях.
2. Кой ще постави бич към помислите ми, и към сърцето ми - наставник на мъдрост, та да не щадят те прегрешенията ми и да не гледат през пръсти на техните заблуди;
3. та да се не умножават прегрешенията ми и да се не увеличават заблудите ми; за да не падна пред противниците, и да се не зарадва над мене врагът ми.
4. Господи, Отче и Боже на живота ми! Не давай да се възгордеят очите ми, и отмахни пожеланията от мене.
5. Пощевките на корема и сладострастието да ме не овладеят и не предавай ме на безсрамна душа.
6. Чуйте, деца, поука за устата: който я пази, не ще бъде уловен чрез устата си.
7. С тях ще бъде уловен грешникът, и злоречивият и горделивият ще се препънат чрез тях.
8. Не приучвай устата си към клетва
9. и не го прави навик да употребяваш при клетва името на Светия.
10. Защото, както роб, когото постоянно наказват, не се избавя от рани, тъй и който се кълне постоянно в името на Светия, не ще се очисти от грях.
11. Човек, който се често кълне, ще се изпълни с беззаконие, и от неговия дом бичът не ще отстъпи.
12. Ако той съгреши, - грехът му е върху него; и ако е нехаен, двойно ще съгреши;
13. и ако се е напразно клел, не ще се оправдае, и домът му ще се напълни със злочестини.
14. Има реч, облечена със смърт: да се не намери тя в наследието на Иакова!
15. защото от благочестивите всичко това ще бъде отдалечено, и те не ще се забъркат в грехове.
16. Не приучвай устата си на груба неучтивост, защото при нея биват греховни думи.
17. Помни за баща си и майка си, кога седиш всред велможи,
18. та да се не забравиш пред тях и по навик да не направиш глупост и да не пожелаеш, че е щяло да бъде по-добре да се не раждаш, и да не прокълнеш деня на твоето рождение.
19. Човек, който навиква на хулни думи, няма да се научи през всичките си дни.
20. Две качества умножават греховете, а третото навлича гняв:
21. гореща душа като пламнал огън не ще угасне, докле се не изтощи;
22. човек, който блудодействува в тялото на своята плът, не ще престане, докле огънят не прогори.
23. На блудник е сладък всеки хляб: той не ще престане, докле не умре.
24. Човек, който съгрешава против своето легло, казва на душата си: "кой ме вижда?
25. наоколо ми тъмнина, стените ме закриват, и никой ме не вижда: от какво да се боя? Всевишният не ще си спомни греховете ми."
26. Той има страх само от човешки очи,
27. а не знае, че очите на Господа са десет хиляди пъти по-светли от слънцето
28. и гледат всички пътища човешки и проникват в скритите места.
29. Нему е било известно всичко, преди да е било сътворено, тъй както и след свършването.
30. Такъв човек ще бъде наказан на градските улици и ще бъде застигнат там, дето не е мислил.
31. Тъй и жена, която е оставила мъжа си и е произвела наследник от чужди мъж,
32. защото: първо, тя не се е покорила на закона на Всевишния, второ, съгрешила е против своя мъж, и трето, в блудство е прелюбодействувала и е произвела деца от чужди мъж.
33. Тя ще бъде изведена пред събранието, и за децата й ще има изследване.
34. Децата й не ще хванат корен, и клоните й не ще дадат плод.
35. Тя ще остави подире си спомен за проклятие, и позорът й не ще се изглади.
36. Които останат, ще разберат, че няма нищо по-добро от страха Господен, и няма нищо по-сладко от това - да внимаваме на заповедите Господни.
37. Голяма слава е да следваш Господа, а да бъдеш приет от Него е дългоденствие.

ГЛАВА 24.

1. Премъдростта ще прослави себе си и между народа си ще бъде възхвалена.
2. В църквата на Всевишния тя ще отвори уста и пред Неговото воинство ще прослави себе си:
3. "аз излязох от устата на Всевишния и като облак покрих земята;
4. поставих шатра във висините, и престола си - в облачен стълб;
5. аз сама обходих небесния кръг и ходих в дълбинето на бездната;
6. във вълните морски и по цялата земя и във всеки народ и племе имах владение:
7. между всички тях дирих покой, и в чие наследие да се въдворя.
8. Тогава Създателят на всичко ми заповяда, и Оня, Който ме е създал, ми посочи спокойно жилище и рече:
9. посели се в Иакова и приеми наследие в Израиля.
10. Преди вековете, в началото, Той ме произведе, и аз не ще се свърша довека.
11. Аз служих пред Него в светата скиния и тъй се утвърдих в Сион.
12. Той ми даде и покой във възлюбения град, и в Иерусалим е моята власт.
13. И аз се вкорених в прославения народ, в наследствения дял на Господа.
14. Възвисих се като кедър ливански и като кипарис на планините Ермонски;
15. възвисих се като палма в Енгади и като трендафилово храстие в Иерихон;
16. като гиздава маслина в долина и като явор се възвисих.
17. Като дарчин и аспалат издадох благоуханен мирис и като отбор смирна разпръснах благоухание,
18. като халвани, оникс и стакти и като благоухание от тамян в скинията.
19. Разпрострях клоните си като теревинт, и моите клони са клони на слава и благодат.
20. Аз съм като лоза, която ражда благодат, и цветовете ми са плод на слава и богатство.
21. Пристъпете към мене вие, които ме желаете, и се насищайте с плодовете ми;
22. защото, да си спомняш за мене е по-сладко от мед, и да ме владееш е по-приятно от медена пита.
23. Които ме ядат, повече ще огладняват, и които ме пият, повече ще ожъдняват.
24. Който ме слуша, не ще се посрами, и които се трудят с мене, не ще съгрешат.
25. Всичко това е книгата на завета на Бога Всевишни,
26. законът, който Моисей заповяда като наследие на събранията Иаковови.
27. Той насища с мъдрост, както Фисон и Тигър в дни на новоплодие;
28. той изпълва с разум, както Ефрат и Иордан в дни на жетва;
29. той разлива учение, както светлината и както Гион през време на гроздобер.
30. Първият човек не достигна да я познае напълно; не ще я изследва също и последният;
31. защото мислите й са по-пълни от море, и намеренията й са по-дълбоки от голяма бездна.
32. И аз, като канал из река и като водопровод, излях се в рая.
33. Казах: ще полея градината си и ще напоя лехите си.
34. И ето, каналът ми стана река, и реката ми стана море.
35. И ще светя с учение като с утринна светлина, и надалеч ще го покажа;
36. и ще изливам учението като пророчество и ще го оставя във вечни родове."
37. Виждате, че аз съм се трудил не само за себе си, но и за всички, които дирят премъдрост.

ГЛАВА 25.

1. С три неща се украсих и станах хубава пред Господа и пред човеците:
2. единомислие между братя и любов между ближни, и жена и мъж, които живеят съгласно помежду си.
3. И три вида човеци намрази душата ми, и много ми е омразен техният живот:
4. горделив сиромах, лъжлив богаташ и старец прелюбодейник, ослабващ в разсъдъка.
5. Което не си събрал в младост, как можеш го придоби на старост?
6. Колко прилича на седини да съдят и на старци - да умеят съвет да дават!
7. Колко хубава е мъдростта на старците, и колко прилича на почтени люде разсъдливост и съвет!
8. Венец на старците е многостранната опитност, и тяхна похвала е страхът Господен.
9. Девет помисли похвалих в сърцето си, а десетия ще изкажа с език:
10. това е човек, който се радва на деца и който през живота си вижда падението на враговете.
11. Блазе ономува, който живее с разумна жена, който не греши с език и не служи на недостоен за себе си.
12. Блазе ономува, който е придобил мъдрост и я предава в ушите на ония, които слушат.
13. Колко велик е оня, който е намерил премъдрост! но той не е по-високо от оногова, който се бои от Господа.
14. Страх Господен всичко надминава, и който го има - с кого може да бъде сравнен?
15. Всяка рана може да се понесе, само не рана сърдечна, и всяка злоба, само не женска злоба,
16. всяко нападение, само не нападение от ненавистници, и всяко отмъщение, само не отмъщение от врагове;
17. няма глава по-отровна от змийна глава, и няма ярост по-силна от вража ярост.
18. Скланям по-скоро да живея с лъв и змей, нежели да живея със зла жена.
19. Злобата на жена изменя погледа й и прави лицето й мрачно, като у мечка.
20. Ще седне мъж й между приятелите си и, като чуе за нея, горко ще въздъхне.
21. Всяка злоба е малка в сравнение със злобата на жена; жребият на грешника да падне върху нея.
22. Каквото е възлизане по пясък за нозете на старец, такова е свадлива жена за тих мъж.
23. Не се вглеждай в хубост женска и не пожелавай жена за похот.
24. Отвращение, стид и голям срам е, кога жена владее над мъжа си.
25. Унило сърце, тъжно лице и сърдечна рана е лошата жена.
26. Отпуснати ръце и разслабени колена е жена, която не ощастливи своя мъж.
27. От жена е началото на греха, и чрез нея всички умираме.
28. Не давай на вода изто'к, нито на зла жена - власт;
29. ако тя не ходи под твоя ръка, отсечи я от плътта си.

ГЛАВА 26.

1. Честит е мъжът на добра жена, и броят на дните му е двоен.
2. Добродетелна жена радва мъжа си и ще изпълни с мир годините му;
3. добра жена е честит дял: тя се дава дял на ония, които се боят от Господа;
4. с нея у богат и у сиромах е доволно сърцето, и лицето във всяко време е весело.
5. От три неща се плаши сърцето ми, а при четвъртото аз се моля:
6. от градско злословие, от разбунтувана тълпа и от смъртна клевета - всичко това е ужасно.
7. Сърдечна болка и тъга - това е жена, ревнива към друга жена,
8. и бичът на езика й, който към всички се прилепя.
9. Зла жена е волски хомот, който се движи насам и натам; който я взима, е също като оня, който хваща скорпия.
10. Голямо тегло е предадената на пиянство жена, и тя не ще скрие своя срам.
11. Жена, наклонна към блудство, се познава по дигането на очите и клепачите й.
12. Над безсрамна дъщеря постави яка стража, за да не би, като улучи слабост, да злоупотреби със себе си.
13. Пази се от безсрамно око и не се учудвай, ако то съгреши против тебе:
14. както мъченият от жажда пътник отваря уста и пие всяка близка вода,
15. тъй и тя сяда срещу всяка шатра и пред стрелата отваря колчан.
16. Любезността на жената ще услади мъжа й, и благоразумието й ще затлъсти костите му.
17. Кротка жена е дар от Господа, и благовъзпитана душа цена няма.
18. Срамежлива жена е благодат въз благодат,
19. и няма достойна мярка за въздържаната душа.
20. Каквото е възлязлото на височините Господни слънце,
21. това е хубостта на добра жена в наредбата на къщата й;
22. каквото е светилото, което свети върху светия светилник, това е хубостта на нейното лице в зряла възраст;
23. каквото са златни стълбове върху сребърни подложки, това са прекрасните й нозе върху яките й пети.
24. От две неща е скърбяло сърцето ми, а при третото се подигаше яд в мене:
25. ако войник търпи от немотия, и разумни човеци бъдат пренебрегнати,
26. и ако някой се обръща от праведност към грях; Господ ще приготви такъв за меч.
27. Търговец мъчно може да избегне от грешки, а кръчмар не ще се избави от грях.

ГЛАВА 27.

1. Мнозина са грешили за маловажни работи, и който търси богатство, отвръща очи.
2. Дето се скрепяват камъни, се забива гвоздей: тъй и между продажба и купуване се вмъква грях.
3. Ако някой не се удържи грижливо в страх Господен, домът му скоро ще се разори.
4. При отсяване с решето остава смет: тъй и нечистотата на човека - при неговото разсъждение.
5. Глинени съдини се изпитват в пещ, а човека изпитват в разговора му.
6. Грижите за дървото се проявяват в неговия плод: тъй и в словото - помислите на човешкото сърце.
7. Преди беседа не хвали човека, защото тя е изпитание на людете.
8. Ако усърдно дириш правда, ще я намериш и ще се облечеш с нея като с великолепен подир.
9. Птиците се прибират при подобните си; тъй и истината се обръща към ония, които се упражняват в нея.
10. Както лъвът причаква плячката, тъй и греховете - ония, които вършат неправда.
11. Беседата на благочестивия е всякога мъдрост, а безумният се мени като месечината.
12. Всред неразумни не губи време, а го прекарвай постоянно всред благоразумни.
13. Беседата на глупавите е отвратителна, и смехът им е в греховна забрава.
14. Пустословието на ония, които се много кълнат, прави да настръхват космите, а препирнята им уши запушва.
15. Свадата на горделивите е кръвопролитие, и хулите им са нетърпими за слуха.
16. Който издава тайни, изгубва доверие и не ще намери приятел по душа.
17. Обичай приятеля и бъди му верен;
18. ако пък издадеш тайните му, не тичай вече подире му;
19. защото, както човек убива врага си, тъй и ти си убил приятелството на ближния;
20. и както ти би изпуснал из ръце птичка, тъй си изпуснал приятеля и не ще го хванеш;
21. не тичай подире му, защото той е далеч отишъл и избягал, както сърна от примка.
22. Рана може да се превърже, и подир свада е възможно помирение;
23. но който е издал тайни, той е изгубил надежда за помирение.
24. Който мига с око, той козни крои, и никой не ще го удържи от това;
25. пред твоите очи той ще говори сладко и ще се учудва на думите ти,
26. а после ще изкриви устата си и в думите ти ще открие съблазън;
27. много неща мразя, но не толкоз, колкото него; и Господ ще го намрази.
28. Който хвърля камък нагоре, хвърля го на главата си, и коварен удар ще разтвори рани.
29. Който копае яма, сам ще падне в нея, и който залага примка, сам ще се улови в нея.
30. Който прави зло, върху него ще се обърне, и той не ще узнае, откъде му е дошло;
31. присмех и укор от горделивите и отмъщение като лъв го причакват.
32. С примка ще бъдат уловени ония, които се радват за падението на благочестивите, и скръб ще ги изнури преди смъртта им.
33. Злоба и гняв - и двете са гнусота, и грешният мъж ще бъде от тях обладаван.

ГЛАВА 28.

1. Отмъстителният ще получи отмъщение от Господа, Който не ще забрави греховете му.
2. Прости на ближния си обидата, и тогава, след като се помолиш, ще ти се простят греховете.
3. Човек към човека гняв има, а от Господа прошка проси;
4. към подобния на себе си човек той няма милосърдие, а се моли за своите грехове;
5. сам, бидейки плът, питае злоба: кой ще очисти греховете му?
6. Помни края и престани да враждуваш: помни изтлението и смъртта и пази заповедите;
7. помни заповедите и не бъди злобен към ближния;
8. помни завета на Всевишния и презирай невежеството.
9. Въздържай се от свада, и ще намалиш греховете:
10. защото раздразнителен човек разпаля свада; човек грешник ще смущава приятели и сее раздор между ония, които живеят в мир.
11. От каквото вещество е огънят, тъй и ще се разгори;
12. и каквато е силата на човека, такъв ще бъде и гневът му, и наспоред богатството ще се усили яростта му.
13. Гореща препирня огън разпаля, а гореща свада кръв пролива.
14. Ако подухаш искра, тя ще се разпали, ако пък плюнеш върху нея, ще угасне: едното и другото излиза от твоите уста.
15. Да бъдат проклети клюкар и двуезичник, защото те са погубили мнозина, които са живели в тишина;
16. трети език е поколебал мнозина и ги е изпъждал от народ към народ,
17. разорявал е укрепени градове и е струполясвал къщи на велможи;
18. трети език е изпъдил доблестни жени и ги е лишил от трудовете им;
19. който го слуша, не ще намери покой и не ще живее в тишина.
20. Удар от бич резки прави, а удар от език кости троши;
21. мнозина са паднали от остър меч, но не толкоз, колкото са паднали от език;
22. честит, който се е укрил от него, който не е изпитвал яростта му, който не е махнал хомота му и не е бил свързан с веригите му;
23. защото хомотът му е хомот железен, и веригите му са вериги медни;
24. люта смърт е неговата смърт, и самият ад е по-добър от него.
25. Той не ще овладее благочестивите, и те не ще изгорят в неговия пламък;
26. които оставят Господа, ще паднат в него; в тях той ще се разгори и не ще угасне: той ще бъде проводен върху им като лъв, и като леопард ще ги изтреби.
27. Виж, огради имота си с тръни,
28. свържи среброто си и златото,
29. и за думите си направи теглилка и мярка, а за устата си - врата и ключалка.
30. Пази се да се не спънеш чрез тях и да не паднеш пред ония, които кроят зло.

ГЛАВА 29.

1. Който показва милост, дава назаем на ближния, и който го поддържа с ръката си, пази заповедите.
2. Давай назаем на ближния, кога има нужда, и сам овреме връщай на ближния.
3. Дръж си твърдо думата и бъди верен - и във всяко време ще намериш потребното за тебе.
4. Мнозина са считали заема като находка и са причинили огорчение на ония, които са им помогнали.
5. Докле получи, ще целува ръката му и заради парите на ближния ще понижи глас;
6. а в срока за връщане ще провлича времето, ще отговаря тъжно и ще се оплаква от времената.
7. Ако бъде в състояние, то едвам половината ще донесе - и това ще му сметне като находка;
8. ако пък не бъде в състояние, заемодавецът се е лишил от парите си и без причина си е добил враг в него;
9. той ще му отплати с клетви и ругатни и вместо почит ще му въздаде безчестие.
10. Мнозина поради такова лукавство се отказват да дават назаем, боейки се да не претърпят напразно загуба.
11. Но към сиромаха бъди снизходителен и с милостинята си към него не закъснявай;
12. заради заповедта помогни на сиромаха и в нуждата му не го отпускай без нищо.
13. Пръскай сребро за брат и приятел и го не оставяй да ръждяса под камъка за погибел;
14. разполагай със съкровището си според заповедите на Всевишния, и то ще ти принесе полза повече, нежели златото;
15. заключи в клетовете си милостинята, и тя ще те избави от всяка злочестина:
16. тя ще те защити от врага по-добре, нежели як щит и твърдо копие.
17. Добрият човек ще поръчителствува за ближния, а оня, който е срам изгубил, ще го остави.
18. Не забравяй благодеянията на поръчителя, защото той е дал душата си за тебе.
19. Грешникът ще разстрои състоянието на поръчителя, и неблагодарният в душата ще остави избавителя си.
20. Поръчителството е причинило разорение на мнозина заможни люде и ги е разклатило като морска вълна;
21. силни мъже е изпъдило из къщите, и те са се скитали между чужди народи.
22. Грешник, който взема върху си поръчителство и който търси печалба, на съд ще го теглят.
23. Помагай на ближния според силата си и пази се, да не паднеш в същото.
24. Главна потреба за живота е вода и хляб, облекло и къща, която прикрива голотата.
25. По-добре сиромашки живот под дъсчен покрив, нежели разкошни гощавки в чужди къщи.
26. Бъди доволен с малко, както и с много.
27. Лош живот е да се скиташ от къща в къща, и дето се настаниш, не ще посмееш и уста да отвориш;
28. ще угостяваш и ще поиш без благодарност, па на това отгоре ще чуеш и горчивини:
29. "дойди тук, пришълецо, сложи трапеза и, ако има нещо у тебе, нахрани ме";
30. "отдръпни се, пришълецо, заради почетно лице: брат ми дойде на гости, къщата ми е нужна".
31. Тежък е за чувствителен човек укорът за подслон в къщата и натякванията за сторена услуга.

ГЛАВА 30.

1. Който обича сина си, нека по-често го наказва, за да се утешава отпосле с него.
2. Който поучава сина си, ще има помощ от него и между познайници ще се хвали с него.
3. Който учи сина си, възбужда завист у врага, а пред приятели ще се радва за него.
4. Умря баща му - и сякаш не е умирал, защото е оставил подире си подобен на себе си;
5. приживе той го е гледал и се е утешавал, и при смъртта си не се е натъжил;
6. за врагове той е оставил в него отмъстител, а за приятели - такъв, който въздава благодарност.
7. Който глези син, ще му превързва раните, и при всеки негов вик ще се вълнува сърцето му.
8. Необязден кон бива упорит, а син, оставен на волята си, става дързък.
9. Гали дете, и то ще те уплаши; играй с него, и то ще те натъжи.
10. Не се смей с него, за да не тъгуваш с него, и после да не скърцаш със зъби.
11. Не му давай воля в младини и не гледай през пръсти на неразумието му.
12. Навеждай врата му в младини и кърши ребрата му, докле е младо, за да не би, като стане упорито, да ти бъде непокорно.
13. Учи сина си и труди се над него, за да нямаш огорчения от неприличните му постъпки.
14. По-добре сиромах, здрав и крепък на сила, нежели богат с изнурено тяло;
15. здравето и благосъстоянието на тялото е по-скъпо от всяко злато, и яко тяло е по-добро от безбройно богатство;
16. няма богатство по-добро от телесно здраве, и няма радост по-висока от сърдечна радост;
17. по-добре смърт, нежели скръбен живот или постоянна болест.
18. Сладкиши, поднесени на затворени уста, е също каквото ястия, сложени на гроб.
19. Каква полза за идола от жертвите? Той нито яде, нито може да мирише;
20. така гоненият от Господа,
21. като гледа с очи и като пъшка, прилича на скопец, който прегръща девица и въздиша.
22. Не се предавай на скръб с душата си и не се мъчи със своята мнителност;
23. веселостта на сърцето е живот на човека, и радостта на мъжа е дългоденствие,
24. обичай душата си и утешавай сърцето си и отмахвай от себе си скръбта,
25. защото скръбта мнозина е убила, а полза от нея няма.
26. Ревнивост и гняв съкращават дните, а грижа докарва преди време старост.
27. Открито и добро сърце се грижи и за своето ядиво.

ГЛАВА 31.

1. Усърдието за богатство изнурява тялото, и грижата по него отпъжда съня.
2. Усърдна грижа не дава да се дреме, и тежка болест сън отнима.
3. Богатият се трудил, когато е умножавал имотите, - и в покой се насища със своите блага;
4. сиромахът се трудил при немотиите в живота - и в покой остава си оскъден.
5. Който обича злато, не ще бъде оправдан, и който тича подир тление, ще се напълни с него.
6. Мнозина поради злато се подложиха на падение, и гибелта им беше пред лицето им;
7. то е дърво за препънка на ония, които му принасят жертви, и всеки неразбран ще бъде от него уловен.
8. Честит е онзи богаташ, който се е показал безукорен и който не тича подир злато.
9. Кой е той? и ние ще го прославим; защото той е направил чудо в своя народ.
10. Кой е бил изкушаван със злато - и е останал непорочен? Да му бъде това за хвала!
11. Кой е можел да съгреши - и не е съгрешил, да стори зло - и не е сторил?
12. Трайно ще бъде богатството му, и за неговите милостини ще разглася събранието.
13. Кога седнеш на богата трапеза, не разтваряй гърлото си към нея
14. и не казвай: много има на нея! Помни, че лакомо око е лошо нещо.
15. Кое от създаденото е по-завистливо от окото? Затова то плаче за всичко, що види.
16. Накъдето то погледне, не протягай ръка, и не се сблъсквай с него в блюдото.
17. Съди за ближния по себе си и за всяко действие разсъждавай.
18. Яж като човек, що ти е предложено, и не се пресищай, за да те не намразят;
19. от учтивост пръв преставай да ядеш и не бивай лаком, за да не послужиш за съблазън;
20. и ако седнеш всред мнозина, не протягай ръка преди тях.
21. Благовъзпитан човек с малко се задоволява, и затова той на леглото си не страда от задуха.
22. Здрав сън бива при умерен стомах: станеш рано, и душата ти е с тебе;
23. страдание от безсъница и холера и болки в корема има у лаком човек.
24. Ако си се натоварил с ястия, стани от трапезата и отдъхни.
25. Послушай ме, синко, и не ме пренебрегвай - отпосле ще разбереш думите ми.
26. Във всичките си работи бъди предпазлив, и никаква болест не ще те намери.
27. Щедрия на хляб ще благославят устата, и свидетелството на неговата доброта е вярно;
28. против скъперника на хляб ще роптае градът, и свидетелството за неговото скъперничество е справедливо.
29. Към вино не се показвай храбър, защото виното мнозина е погубило.
30. Пещта изпитва якостта на острието чрез каляване; тъй и виното изпитва сърцата на горделиви чрез пиянство.
31. Виното е полезно за човешкия живот, ако се пие умерено.
32. Какъв живот е без вино? То е направено за веселие на човеците.
33. Виното е радост за сърцето и утеха за душата, кога се употребява умерено и навреме,
34. виното е тъга за душата, кога се пие много, при раздразнение и свада.
35. Излишна употреба на вино увеличава яростта на неразумния до препъване, като намалява якостта му и причинява рани.
36. На гощавка при вино не укорявай ближния и го не унижавай във време на веселието му;
37. не му говори оскърбителни думи и не го товари с искания.

ГЛАВА 32.

1. Ако са те поставили старейшина на гощавка, не се възгордявай; бъди между другите като един от тях:
2. погрижи се за тях и после седни. И кога изпълниш всичката си работа, заеми мястото си,
3. за да им се порадваш и за добрата разпоредба венец да получиш.
4. Разговора води ти, старейшино, - защото това на тебе прилича, -
5. с основно знание, и не забранявай музика.
6. Кога слушат, не протакай разговора и безвременно не мъдрувай.
7. Каквото е рубинов печат в златно украшение, такова е благозвучието на музика в гощавка при вино;
8. каквото е смарагдов печат в златна обкова, такова е приятността на песни при вкусно вино.
9. Кажи, момко, ако потрябва, само две думи, кога бъдеш запитан;
10. кажи главното, много в малко думи. Бъди като знаещ и, заедно с това, като умеещ да мълчи.
11. Всред велможи недей се равни с тях и, кога говори друг, ти много не говори.
12. Пред гръм иде светкавица, а пред срамежлив върви благоразположение.
13. Ставай навреме и не бъди последен; бързай дома и се не спирай.
14. Там се забавлявай и работи, каквото ти се нрави; ала не съгрешавай с горделива дума.
15. И затова благославяй Оногова, Който те е сътворил и Който те насища със Своите блага.
16. Който се бои от Господа, ще приеме поука, и които от ранно утро се обръщат към Него, ще придобият Неговото благоволение.
17. Който търси закона, ще се насити от него, а лицемерец ще се препъне о него.
18. Които се боят от Господа, ще намерят съд и като светлина ще разпалят правосъдието.
19. Грешен човек отбягва от изобличение и намира извинение, съгласно със своето желание.
20. Човек разсъдлив не пренебрегва размишление, а неразсъдлив и горд не трепва от страх и след като е направил нещо без размишление.
21. Без разсъждение не прави нищо, и кога направиш, не се разкайвай.
22. Не ходи по път, дето има развалини, за да се не спънеш о камък;
23. не се доверявай и на равен път; пази се дори и от децата си.
24. Във всяко дело вярвай на душата си; и това е пазене на заповедите.
25. Който вярва на закона, е внимателен към заповедите, и който се надява на Господа, не ще претърпи вреда.

ГЛАВА 33.

1. Оногова, който се бои от Господа, зло не ще го сполети, но и в изкушение Той ще го избави.
2. Мъж мъдър не ще намрази закона, а който се присторено държи о него, е като кораб в буря.
3. Разумен човек вярва на закона, и законът за него е верен, като отговор на урим.
4. Приготви реч - и ще бъдеш изслушан, събери поуки - и отговаряй.
5. Сърцето на глупав е колело в колата, и мисълта му е като ос, която се върти.
6. Присмехулник приятел е също като буен кон, който под всеки ездач пръхти.
7. Защо един ден е по-добър от друг, щом всяка дневна светлина през годината излиза от слънцето?
8. Те са разделени от премъдростта на Господа; Той е отличил времена и празници:
9. някои от тях Той е възвисил и осветил, а останалите е турил в броя на обикновените дни.
10. И всички люде са от пръст, и Адам биде създаден от земя;
11. но по Своето всезнание, Господ турил разлика между тях и им назначил разни пътища:
12. едни от тях благословил и възвисил, други осветил и приближил до Себе Си, а трети проклел и унизил и изместил от местата им.
13. Както е глината в ръцете на грънчар, и всички нейни съдбини са в негов произвол, тъй людете са в ръцете на Оногова, Който ги е сътворил, и Той ще им въздаде по Своя съд.
14. Както наспротив злото стои добро, и наспротив смъртта - живот, тъй и наспротив благочестивеца - грешник. Тъй гледай и на всички дела на Всевишния: те са по две, едно наспротив друго.
15. И аз последен бодро се потрудих, както оня, който обира след гроздоберци,
16. и по благословение от Господа успях и напълних лина като гроздоберец.
17. Разберете, че аз се трудих не за мене си само, а за всички, които търсят поука.
18. Послушайте ме, князе народни, и внимавайте, началници на събранието:
19. ни на син, ни на жена, ни на брат, ни на приятел не давай власт над тебе си при твоя живот;
20. и не давай другиму имота си, за да не би, като се разкаеш, да молиш за него.
21. Докле си жив и дихание има в тебе, не заменявай себе си с никого;
22. защото по-добре е децата тебе да молят, нежели ти да гледаш в ръцете на синовете си.
23. Във всички си дела бъди главен, и не туряй петно на честта си.
24. При свършване дните на живота си и при смъртта предай наследство.
25. Кърма, тояга и товар - за осела; хляб, наказание и работа - за роба.
26. Занимавай роба с работа - и ще имаш покой; отслаби му ръцете - и той ще иска свобода.
27. Хомот и ремък превиват врата на вола, а за лукав роб - вериги и рани;
28. употребявай го на работа, за да не остава празен, защото празността е научила на много лоши неща;
29. настани го на работа, както му прилича, и ако се не покорява, наложи му тежки окови.
30. Но върху никого не налагай излишно, и нищо не прави без разсъждение.
31. Ако имаш роб, гледай на него като на себе си, защото си го придобил с кръв;
32. ако имаш роб, постъпвай с него като с брат, защото ще се нуждаеш от него, както от душата си;
33. ако го обиждаш, и той стане и избяга от тебе, по кой път ще го дириш?

ГЛАВА 34.

1. Празни и лъжливи надежди има у безразсъден човек, и сънни бълнувания окриляват глупци.
2. Какъвто е оня, който прегръща сянка, или тича подир вятъра, такъв е и тоя, който вярва в сънища.
3. Сънищата са досущ това, което е подобието на лице спрямо лице.
4. От нечисто какво може да бъде чисто, и от лъжливо какво може да бъде истинско?
5. Гадание, белези и сънища са суета, и сърцето се пълни с мечти като у родилка.
6. Ако не бъдат проводени от Всевишния за вразумяване, не ги взимай присърце.
7. Сънищата са вкарали мнозина в заблуда, и които са се надявали на тях, паднали са.
8. Законът се изпълнява без измама, и мъдростта в устата на верните се усъвършенствува.
9. Учен човек знае много, и многоопитен изказва знание.
10. Който не е имал опит, той малко знае; а който е странствувал, той е умножил знанието си.
11. Много видях в моето странствуване, и зная повече от това, колкото говоря.
12. Много пъти бях в опасност от смърт и се спасявах благодарение на опита.
13. Духът на ония, които се боят от Господа, ще живее, защото тяхната надежда е в Оногова, Който ги спасява.
14. Който се бои от Господа, от нищо не ще се уплаши и убои, защото Той е негова надежда.
15. Блажена е душата на оногова, който се бои от Господа! Кой го поддържа, и кой е негова опора?
16. Очите на Господа са върху ония, които Го обичат. Той е силна защита и яка опора, бранило от пек и бранило от пладнешки жар, предпазва от спъване и защита от падение;
17. Той възвисява душата и просвещава очите, дава изцеление, живот и благословение.
18. Който принася жертва от неправедна печалба, на такъв приносът е подигравка, и даровете на беззаконните са неблагоугодни;
19. Всевишният не благоволи към приносите на нечестиви и с много жертви не се умилостивява за техните грехове.
20. Каквото е оня, който закаля жертва син пред баща му, такова е и оня, който принася жертва от имота на сиромаси.
21. Хлябът на сиромасите е живот за тях: който го отнима, е кръвопиец.
22. Който отнима прехраната на ближен, убива го, и който лишава наемник от заплата, кръв пролива.
23. Кога един гради, а друг разваля, какво ще получат те за себе си, освен умора?
24. Кога един се моли, а друг проклина, кому гласа ще чуе Всемощният?
25. Ако някой се измие от осквернение с мъртъв и пак се допира до него, каква полза от умиването му?
26. Тъй е човек, който пости за греховете си и пак отива и прави същото; кой ще чуе молитвата му, и каква полза ще получи, задето се е смирявал?

ГЛАВА 35.

1. Който пази закона, той умножава приносите; който се държи о заповедите, той принася жертва за спасение.
2. Който въздава благодарност, принася семидал; а който прави милостиня, принася хвалебна жертва.
3. Да благоугодим Господу, значи да отстъпваме от зло, и да Го умилостивяваме, значи да се отклоняваме от неправда.
4. Не се явявай пред лицето на Господа с празни ръце, защото всичко това е по заповед.
5. Приносът на праведния втлъстява олтара, и благоуханието му е пред Всевишния.
6. Жертвата на праведен мъж е благоприятна, и споменът за нея ще бъде незабравен.
7. С весело око прославяй Господа и не намалявай начатъците на трудовете си;
8. при всеки дар имай весело лице и с радост посвещавай десетината.
9. Давай на Всевишния според както Той дава, и с весело око - според колкото печелиш с ръката си;
10. защото Господ отплаща, и Той ще ти въздаде седморно.
11. Не намалявай даровете, защото Той не ще ги приеме; и не се надявай на неправедна жертва.
12. Защото Господ е съдия, и у Него няма лицеприятие:
13. Той не ще лицеприятствува против сиромах и ще чуе молитвата на обиден;
14. Той не ще презре молбата на сирак, нито на вдовица, кога тя ще излива просбата си.
15. Не леят ли се сълзи по бузите на вдовицата, и не вика ли тя против оногова, който ги предизвиква?
16. Който служи Богу, ще бъде приет с благоволение, и молитвата му ще стигне до облаците.
17. Молитвата на смирен ще проникне през облаците, и той не ще се утеши, доде тя се не приближи до Бога,
18. и не ще отстъпи, докле Всевишният не погледне милостно, не разсъди справедливо и не произнесе решение.
19. И Господ не ще закъснее и не ще понесе, докле не съкруши бедрата на немилосърдните;
20. Той ще въздава отмъщение и на народите, докле изтреби сборището на потисници и съкруши скиптрите на неправедни, -
21. докле въздаде човеку според делата му, и за делата на людете - според намеренията им,
22. докле извърши съд над Своя народ и ги зарадва със Своята милост.
23. Благовременна е милостта във време на скръб, както дъждовните облаци - във време на засуха.

ГЛАВА 36.

1. Помилуй ни, Владико, Боже на всички, и милостно погледни,
2. и напрати върху всички народи Твоя страх.
3. Дигни ръката Си против чуждите народи, и нека те познаят Твоята мощ.
4. Както пред тях Ти яви светостта Си в нас, тъй и пред нас яви величието Си в тях, -
5. и нека те познаят, както ние познахме, че няма бог, освен Тебе, Господи!
6. Възобнови личбите и извърши нови чудеса;
7. прослави ръката и дясната Си мишца; подигни ярост и пролей гняв;
8. изтреби противника и унищожи врага;
9. ускори времето и спомни си клетвата, и нека възвестят за Твоите велики дела.
10. С яростта на огъня да бъде изтребен оня, който бяга от меч, и потисниците на Твоя народ да намерят гибел.
11. Съкруши главите на вражеските началници, които казват: "никого няма, освен нас!"
12. Събери всички колена Иаковови и ги направи Твое наследие, както е било изпървом.
13. Помилуй, Господи, народа, наречен на Твое име, и Израиля, когото Ти нарече първенец.
14. Умилостиви се над града на Твоята светиня, над Иерусалим, място на Твоя покой.
15. Напълни Сион с хвалата на Твоите обещания, и Твоя народ - със славата Си.
16. Дай свидетелство на ония, които отначало са били Твое достояние, и въздигни пророчества от Твое име.
17. Дай награда на ония, които се надяват на Тебе, и нека вярват на Твоите пророци.
18. Чуй, Господи, молитвата на Твоите раби, по благословението Аароново, за Твоя народ, -
19. и ще познаят всички, които живеят на земята, че Ти си Господ, Бог на вековете.
20. Стомахът приема в себе си всякаква храна, но има храна от храна по-добра:
21. гърлото различава ястия от дивеч, тъй и разумно сърце - лъжливи думи.
22. Лукаво сърце тъга причинява, но многоопитен човек ще му отплати.
23. Жена ще приеме всякакъв мъж, но има девица от девица по-добра:
24. хубостта на жената лице весели и от всичко най-желана е за мъжа;
25. ако на езика й има приветливост и кротост, нейният мъж излиза из реда на синовете човешки.
26. Който придобива жена, туря начало на имот, придобива според себе си помощник, опора на своето спокойствие.
27. Дето няма ограда, там имотът се разграбва; а който няма жена, въздиша, скитайки се;
28. защото, кой ще повярва на въоръжен разбойник, който скита из град в град?
29. Тъй и на човек, който няма постоянно жителство и който се спира за нощуване там, дето закъснее.

ГЛАВА 37.

1. Всякой приятел може да каже: "и аз се сприятелих с него". Но има приятел само по име приятел.
2. Не е ли това скръб до смърт, кога приятел и другар се обръща на враг?
3. О, лоша мисъл! откъде се вмъкна да покриеш земята с коварство?
4. Приятел се радва, кога другарят е весел, а кога бъде в скръб, ще бъде против него.
5. Приятел помага на другар в работите му за стомаха, а в случай на война ще се хване за щит.
6. Не забравяй другаря в душата си и се сещай за него в твоето богатство.
7. Всеки съветник хвали своя съвет, но някой съветва за своя полза;
8. от съветник пази душата си и първом узнай, какво му е нужно; защото, може би, той ще съветва за самия себе си;
9. може би, той ще ти хвърли жребие и ще ти каже: "пътят ти е добър", а сам ще застане срещу тебе, за да види, какво ще се случи с тебе.
10. Не се съветвай с твой недоброжелател и от завистниците си крий своите намерения.
11. Не се съветвай с жена за нейната съперница, със страхливец - за война, с продавач - за размяна, с купувач - за продажба, със завистлив - за благодарност,
12. с немилосърден - за благотворителност, с ленивец - за всяко дело,
13. с годишен наемник - за свършека на работата, с ленив роб - за много работи.
14. На такива не се осланяй при никое съвещание,
15. но се сношавай всякога само с благочестив мъж, за когото узнаеш, че той пази заповедите Господни,
16. който с душата си ти е по душа и, в случай че паднеш, заедно с тебе ще поскърби.
17. Дръж се о съвета на сърцето си, защото за тебе няма никой по-верен от него;
18. душата на човека някога ще каже повече, нежели седем наблюдатели, стоещи на високо място за наблюдение.
19. Но при всичко това моли се на Всевишния, да насочи пътя ти в истината.
20. Началото на всяка работа е размишление, а преди всяко действие - съвет.
21. Израз на сърдечно изменение е лицето. Четири състояния се изразяват за него: добро и лошо, живот и смърт, - а винаги езикът господарува.
22. Някой човек е изкусен и мнозина учи, а за своята душа е безполезен.
23. Някой се изхитря в речите, а бива омразен, - такъв ще си остане без всяка прехрана;
24. защото не му е дадена от Господа благодат, и той е лишен от всяка мъдрост.
25. Някой е мъдър за душата си, и плодовете от знанието на устата му са надеждни.
26. Мъдър мъж поучава народа си, и плодовете от знанието му са надеждни.
27. Мъдър мъж ще изобилва с благословение, и всички, които го видят, ще го наричат блажен.
28. Животът на човека се определя с броя на дните, а дните на Израиля са безбройни.
29. Мъдрият придобива доверие у народа си, и името му ще живее вовеки.
30. Синко! през живота си изпитвай душата си и наблюдавай, кое за нея е вредно, и това не й давай;
31. защото не всичко е полезно за всички, и не всяка душа е разположена към всичко.
32. Не се пресищай с всякаква сладост и не се нахвърляй на всякакви ястия,
33. защото от много ядене иде болест, и пресищане докарва холера;
34. от пресищане мнозина са умрели, а въздържаният ще си продължи живота.

ГЛАВА 38.

1. Почитай лекаря с чест според нуждата от него, защото Господ го е създал,
2. и лекуването е от Вишния, и от царя получава дар.
3. Знанието на лекаря ще възвиси главата му, и между велможите ще бъде на почит.
4. Господ е създал от земята лекарства, и благоразумен човек не ще ги пренебрегва.
5. Нали чрез дърво водата стана сладка, за да бъде позната Неговата сила?
6. Затова Той е дал на людете знание, за да Го прославят в Неговите чудни дела:
7. с тях Той лекува човека и премахва болестта му.
8. Който приготвя лекарства, прави от тях смес, и занятията му не се свършват, и чрез него бива добро по лицето на земята.
9. Синко, в болестта си не бивай небрежен, а се моли Господу, и Той ще те изцели.
10. Остави греховния живот, изправи ръцете си и очисти сърцето от всякакъв грях.
11. Възнес благоухание и споменна жертва от семидал и направи тлъст принос, като да си вече на умиране;
12. и дай място на лекаря, защото и него Господ е създал, и да се не отдалечава той от тебе, защото е потребен.
13. В някое време и в ръцете на лекарите има успех;
14. защото и те се молят Господу, за да им помогне да дадат на болния облекчение и изцеление за продължаване живота.
15. Но който съгрешава пред Твореца си, да падне в ръцете на лекаря!
16. Синко, пролей сълзи над умрелия и, като да си подвъргнат на жестока злочестина, почни да плачеш; облечи прилично тялото му и не се отнасяй небрежно към погребението му;
17. горчив да бъде плачът ти, и топло риданието, и продължи тъгуването си по него, според достойнството му, ден или два, за да избегнеш осъждане, - и тогава утеши се от тъгата;
18. защото от тъга бива смърт, и сърдечна тъга сила изтощава.
19. Със злочестината пребъдва и тъга, и животът на сиромаха е тежък за сърцето.
20. Не предавай сърцето си на тъга, отдалечавай я от себе си, като си спомняш за края.
21. Не забравяй това, защото няма връщане, и нему не ще принесеш полза, а на себе си ще повредиш.
22. Спомни си за присъдата над мене, защото тя е също и над тебе: "мене вчера, а тебе днес."
23. С упокояване на мъртвия успокой и паметта му, и утеши се за него след изхода на душата му.
24. Книжовна мъдрост се придобива в благоприятно свободно време, и който си има малко занятия, може да придобие мъдрост.
25. Как може да стане мъдър оня, който борави с орало и се хвали с бич, кара волове и е зает с техни работи, и чийто разговор е само за юнци?
26. Сърцето му е заето с това, да прокарва бразди, и грижата му - за кърма на телиците.
27. Тъй и всякой дърводелец и зидар, който прекарва нощта като ден: който борави с резба, той заляга да направи формата разнообразна,
28. насочва сърцето си към това, щото изображението да има прилика, и грижата му е да завърши делото в съвършенство.
29. Тъй и ковачът, който седи при наковалнята и мисли за изделие от желязо: димът от огъня изнурява тялото му, и той се бори с горещината от пещта;
30. шумът от чука заглушава слуха му, и очите му са впити в образеца на съдината;
31. сърцето му се стреми да свърши делото, и грижата му е да го обработи в съвършенство.
32. Тъй и грънчарят, който седи над своята работа и с нозете си върти колелото,
33. който постоянно се грижи за работата си, и чиято работа е цяла изчислена:
34. с ръката си дава форма на глината, а с нозе омекчава коравината й;
35. той устремява сърцето си да свърши добре съдината, и грижата му е да очисти пещта.
36. Всички тия се надяват на ръцете си, и всякой се съвършенствува в своята работа;
37. без тях нито град се построява, нито жители се населяват и живеят в него;
38. и все пак в събрание тях не канят, на съдийско седалище не седят и не разсъждават за съдебни наредби, не произнасят оправдания и присъди и с притчи се не занимават;
39. но поддържат световния живот, и молитвата им е за успеха на тяхното художество.

ГЛАВА 39.

1. Само оня, който посвещава душата си на размишление върху закона на Всевишния, ще дири мъдростта на всички древни и ще се упражнява в пророчествата:
2. той ще запомня разказите на видни мъже и ще се вдълбочава в тънките обрати на притчите;
3. ще изследва скрития смисъл на изреченията и ще се занимава със загадките на притчите;
4. ще прекарва служба между велможи и ще се явява пред управител;
5. ще пътува по земята на чужди народи, защото е опитал добро и зло между людете.
6. Сърцето си ще насочи към това, щото от ранно утро да се обръща към Господа, Който го е сътворил, и ще се моли пред Всевишния; ще отвори с молитва устата си и ще се моли за греховете си.
7. Ако на Господа Велики бъде угодно, той ще се изпълни с дух на разум,
8. ще изрича думи от своята мъдрост и в молитва ще прославя Господа;
9. ще оправя добре своята воля и ум и ще размишлява за тайните на Господа;
10. ще покаже мъдростта на своето учение и ще се хвали със закона на завета Господен.
11. Мнозина ще прославят знанието му, и той не ще бъде забравен довека;
12. споменът за него не ще загине, и името му ще живее от рода в род.
13. Народите ще прославят мъдростта му, и обществото ще възвестява хвалата му;
14. докле бъде жив, той ще придобие по-голяма слава, нежели хиляди човеци; а кога почине, ще я увеличи.
15. След като размислих още, ще ви разкажа, понеже съм пълен, както месечината в своята пълнота.
16. Изслушайте ме, благочестиви деца, и растете като трендафил, който расте на нива край поток;
17. издавайте благоухание като ливан,
18. цъфтете като крин, пръскайте благовоние и пейте песни;
19. благославяйте Господа във всички дела; величайте името Му и Го прославяйте с Неговата хвала,
20. с песни от уста и с гусли и, прославяйки, говорете тъй:
21. всички дела на Господа са твърде благотворни, и всяка Негова повеля ще се изпълни в свое време;
22. и не може да се каже: какво е това? за какво е това? защото всичко ще се открие в свое време.
23. По Негова дума стана водата като стог, и по дума на устата Му се явиха водните вместилища.
24. В Неговите повели е всичкото Му благоволение, и никой не може да намали тяхната спасителност.
25. Пред Него са делата на всяка плът, и невъзможно е да се укриеш от очите Му.
26. Той вижда от века във век, и няма нищо чудно пред Него.
27. Не може да се каже: какво е това? защо е това? защото всичко е създадено за своя употреба.
28. Неговото благословение покрива като река, и като поток напоява сушата.
29. Но и гнева Му изпитват народите, както някога Той бе превърнал водите в солнища.
30. Пътищата Му за светиите са прави, а за беззаконните са препънки.
31. Отначало за добрите е създадено доброто, както за грешните - злото.
32. От всички потребности за живота на човека главни са: вода, огън, желязо, сол, пшенично брашно, мед, мляко, гроздов сок, масло и облекло;
33. всичко това служи за полза на благочестивите, а за грешниците може да се обърне във вреда.
34. Има ветрове, които са създадени за отмъщение и в яростта си усилят ударите си;
35. във време на устрема си те изливат сила и удовлетворяват яростта на Оногова, Който ги е създал.
36. Огън и градушка, глад и смърт - всичко това е създадено за отмъщение;
37. зъбите на зверовете, скорпиите, змиите и мечът, който отмъщава на нечестивите с гибел, -
38. ще се зарадват на повелята Му и ще бъдат готови на земята, кога потрябват, и в свое време не ще престъпят думите Му.
39. Затова аз от самото начало реших, обсъдих и оставих в писание,
40. че всички дела на Господа са прекрасни, и Той дарува всичко потребно в свое време;
41. и не може да се каже: "това е по-лошо от онова", защото всичко в свое време ще бъде признато за добро.
42. И тъй, от все сърце и с уста възпявайте и благославяйте името Господне.

ГЛАВА 40.

1. Много трудове са отредени за всеки човек, и тежко е игото на синовете Адамови, от деня на излизане из утробата на майка им до деня на връщане при майката на всички.
2. Мисълта за очакваното и денят на смъртта произвеждат у тях размишления и страх в сърцето.
3. От седещия върху славен престол и до поваления на земята и в праха,
4. от носещия багреница и венец и до облечения в дрипи, -
5. всеки си има гняв и завист, смущение и безпокойство, и страх от смърт, омраза и разпра, и, кога почива на легло, нощният сън разстройва ума му.
6. Малко, току-речи съвсем няма той покой, и затова и насъне, както и денем, е нащрек:
7. бъдейки смутен от сърдечните си мечти, както избягалият от бойното поле, във време на своята безопасност той се пробужда и не може да се начуди, че не е имало нищо страшно.
8. Това ако и да се случва с всяка плът, от човек до добитък, но у грешниците е седем пъти повече.
9. Смърт, убийство, свада, меч, беди, глад, съсипия и удари -
10. всичко това е за беззаконните; и потопът беше за тях.
11. Всичко, що е от земя, връща се в земята, и що е от вода, връща се в морето.
12. Всеки подкуп и несправедливост ще бъдат изтребени, и верността ще трае вовеки.
13. Имотите на неправедните като поток ще пресъхнат и като силен гръм при проливен дъжд ще изгърмят.
14. Който разтваря ръка, весел бива; а престъпниците - най-накрай ще загинат.
15. Потомците на нечестивци не ще умножат клоните, и нечистите корени са върху стръмна скала;
16. остриката при всяка вода и на речния бряг се покосява преди всяка друга трева.
17. Добротворството като рай е пълно с благословии, и милостинята пребъдва вовеки.
18. Животът на доволния от своята участ и на труженика е сладък; но превъзхожда двамината онзи, който намира съкровище.
19. Деца и съграждане град увековечават име, но по-горе от едното и другото се смята непорочната жена.
20. Вино и музика веселят сърцето, но по-добро от едното и другото е любов към мъдростта.
21. Свирка и гусла правят приятно пението, но по-добро от тях е приятният език.
22. Очите ти копнеят за приятност и хубост, но по-добро от едното и другото е зеленината на посевите.
23. Другар и приятел се срещат от време на време, но жена с мъжа си - всякога.
24. Братя и покровители са за в скръбно време, но по-сигурно от едните и другите спасява милостинята.
25. Злато и сребро утвърдяват стъпките, но по-надежден от едното и другото се признава добрият съвет.
26. Богатство и сила възвишават сърцето, но по-високо от това е страхът Господен:
27. в страха Господен недостиг няма, и няма нужда да се дири при него помощ;
28. страхът Господен е като благословен рай и закриля човека повече от всяка слава.
29. Синко, недей живя просешки живот: по-добре да умреш, нежели да просиш милостиня.
30. Който се заглежда в чужда трапеза, нему животът не е живот: той унижава душата си с чужди ястия;
31. но разумен и благовъзпитан човек ще се предпази от това.
32. В устата на безсрамен просенето милостиня ще се покаже сладко, но в утробата му ще се разпали огън.

ГЛАВА 41.

1. О, смърт! колко горчиво е да си спомня за тебе човек, който спокойно си живее в своите владения,
2. човек, който с нищо не е огрижен и във всичко е честит и е още в сила да приема храна.
3. О, смърт! утешителна е твоята присъда за човек, който се нуждае и изнемогва,
4. за престарял и за отрупан с грижи за всичко, за оня, който няма надежда и е изгубил търпение.
5. Не бой се от смъртна присъда: спомни си за твоите прадеди и потомци. Това е присъда от Господа над всяка плът.
6. И тъй, защо се отвръщаш от онова, що е благоугодно на Всевишния? десет ли, сто ли или хиляда години, -
7. в ада няма издирване за времето на живота.
8. Децата на грешници биват отвратителни деца и общуват с нечестивци.
9. Наследието на децата на грешници ще загине, и заедно с племето им ще се разнася позор.
10. Нечестив баща ще бъде укоряван от децата, защото зарад него те търпят позор.
11. Горко ви, люде нечестиви, които сте оставили закона на Бога Всевишни!
12. Кога се раждате, раждате се за проклятие; и кога умирате, получавате за свой дял проклятие.
13. Всичко, що е от земя, ще се върне в земята: тъй нечестивците от проклятие ще отидат в погибел.
14. Плачът на людете бива за техните тела, но на грешниците и недоброто име ще се изглади.
15. Грижи се за името, защото то ще пребъде с тебе по-дълго, нежели много хиляди злато;
16. за дните на добрия живот има брой, но доброто име пребъдва довека.
17. Деца, пазете поуката в мир; а скрита мъдрост и невидимо съкровище - каква полза от тях?
18. По-добре е човек, който крие глупостта си, нежели човек, който крие мъдростта си.
19. И тъй, срамувайте се от това, за което ще кажа:
20. защото не е добре да се пази всеки срам, и не всичко от всички се одобрява според истината.
21. Срамувайте се от блудство пред баща и майка, от лъжа - пред началник и господар;
22. от престъпление - пред съдия и княз, от беззаконие - пред събрание и народ;
23. от неправда - пред другар и приятел, от кражба - пред съседи:
24. срамувайте се от всичко това и пред истината на Бога и на Неговия завет. Срамувай се и от облягане на трапеза, от измама при заем и изплащане;
25. срамувай се да мълчиш пред ония, които поздравяват, да гледаш на разпътна жена, да отвръщаш лице от сродник,
26. да отнемаш дял и подарък, да помисляш за омъжена жена, да сподирваш слугинята си,
27. и не отивай при постелката й;
28. пред приятели се срамувай от хулни думи, - и, след като си дал, не натяквай, -
29. срамувай се да повтаряш слухове и да разнасяш тайни думи. И ще бъдещ наистина срамежлив и ще придобиеш благоразположението на всеки човек.

ГЛАВА 42.

1. Не се срамувай ето от какво и за лицеприятие не греши:
2. не се срамувай да изпълняваш точно закона на Всевишния и завета и съда, за да дадеш правосъдие на нечестивец,
3. да се препираш с другар и с чужденец и да даваш наследство на приятели;
4. не се срамувай от точност в теглилки и мерки, - много ли, малко ли печелиш,
5. от безпристрастие в купуване и продажба, от строго възпитание на децата и разкървяване реброто на лош слуга.
6. При лоша жена добре е да имаш печат, и дето има много ръце, там заключвай.
7. Ако нещо даваш, давай по сметка и с теглилка и върши всяко даване и вземане по запис.
8. Не се срамувай да вразумяваш неразумен и глупав и престарял, който се надваря с млади, - и ще бъдеш наистина благовъзпитан и ще заслужиш одобрение от всеки човек.
9. Дъщеря за бащата е постоянна тайна грижа; грижата за нея отпъжда съня: в младините й - да не би да прецъфти, а след омъжването й - да не би да омръзне;
10. в моминството й - да не би да се оскверни и стане бременна в бащината си къща; след омъжване - да не би да наруши съпружеската вярност, и в съжителство с мъжа си - да не остане безплодна.
11. Над безсрамна дъщеря усили надзора, за да те не направи гавра на враговете, притча в града и укор в народа и да те не посрами пред обществото.
12. Не гледай на човешка хубост и не седи между жени:
13. защото, както из дрехите излиза молец, тъй и от жената - женско лукавство.
14. По-добре лош мъж, нежели ласкава жена, - жена, която посрамя до позор.
15. Ще спомена сега за делата на Господа и ще разкажа за това, което съм видял. По словото на Господа са се явили делата Му:
16. светлото слънце гледа на всичко, и цялото му действие е пълно със слава Господня.
17. И на светиите не е предоставил Господ да разгласят за всичките Му чудеса, които Господ Вседържител е утвърдил, за да стои вселената твърдо в Неговата слава.
18. Той прониква в бездната и сърцето и вижда всичките им гънки; защото Господ разбира всяко знание и вниква в личбите на века,
19. като възвестява минало и бъдеще и като открива дирите на скритото;
20. не Го отминува никой помисъл, и не ще се укрие от Него ни една дума.
21. Той е извършил великите дела на Своята премъдрост и пребъдва преди века и довека:
22. Той не се е уголемил, нито намалил, и не е искал никакъв съветник.
23. Колко са желани всичките Му дела, ако и да можем да ги видим само като искри!
24. Те всички живеят и пребъдват вовеки за всякакви потребности, и всички се покоряват Нему.
25. Те всички са двойни, едно спроти друго, и нищо не е сътворил Той несъвършено:
26. едно поддържа благото на друго, - и кой ще се насити да гледа славата Му?

ГЛАВА 43.

1. Той ще се насити да гледа величието на висотата, твърдта на чистотата, вида на небето в славно явление!
2. Слънцето, кога се явява, възвестява за тях при изгрева: чудно създание, дело на Всевишния!
3. На пладне то изсушава земята, и пред неговия пек кой ще устои?
4. Разпалят горнила за топилни работи, но слънцето тройно по-силно нагорещява планините: дишайки огнен пламък и изпускайки бляскави лъчи, очи ослепява.
5. Велик е Господ, Който го е сътворил, и по Негова дума то бързо отминава пътя си.
6. И месечината служи на всички в свое време да посочва времената и да бъде белег на века:
7. по месечината определяме празника; светлината й се намалява, след като достигне пълнотата си;
8. месецът се нарича по нейно име; тя чудно нараства в промяната си;
9. тя е глава на горните чинове: свети по твърдта небесна;
10. тя е хубост на небето, слава на звездите, бляскава украса в Господните висини!
11. Според словото на Светия звездите стоят по чин и не се уморяват в своята стража.
12. Погледни дъгата - и прослави нейния Сътворител: прекрасна е тя в своето сияние!
13. С величествения си кръг тя обгръща небето: прострели са я ръцете на Всевишния.
14. По Негова повеля снегът скоро се сипе, и бързо святкат мълниите на Неговия съд.
15. Отварят се съкровищници, и из тях излитат облаци като птици.
16. Със Своето могъщество Той укрепява облаците и се разбиват камъните на градушката;
17. от погледа Му треперят планините и по Негова воля вее южният вятър.
18. Гласът на гръма Му, северната буря и вихърът докарват в трепет земята.
19. Той сипе сняг подобно на ниско хвърчащи крилати и падането на снега е като налитащи скакалци;
20. на хубавата му белина окото се учудва, и пред валежа му сърцето се изумява.
21. И като сол разсипва Той по земята скреж, който, като замръзне, става иглест.
22. Духне северният студен вятър, - и от водата става лед: той се разстила по цялото водно вместилище, и водата се облича като в броня.
23. А южният вятър пояжда планините, и изгаря пустинята и като огън опаля тревата.
24. Но за бързо изцеление над всичко служи мъглата; падащата роса прохлажда от пек.
25. С повелята Си Господ укротява бездната и насажда в нея острови.
26. Плаващите по море разказват за опасностите по него, а ние се чудим на онова, що слушаме с ушите си:
27. защото там има необикновени и чудни дела, разнообразни всякакви животни, разни чудовища.
28. Чрез Него всичко успешно достига своето назначение, и всичко се държи чрез Неговото слово.
29. Много може да кажем, и все пак не ще Го постигнем, и краят на думите е: Той е всичко.
30. Де ще вземем сила, за да Го прославим? защото Той е по-високо от всичките Си дела.
31. Страшен е Господ и твърде велик, и дивно е Неговото могъщество!
32. Прославяйки Господа, хвалете Го, колкото можете, но и след това Той ще бъде по-горе;
33. и като Го величаете, прибавете сили; но не се трудете, защото не ще постигнете.
34. Кой Го е видял, и кой ще обясни? Кой ще Го прослави, какъвто си е?
35. Много има скрито, което е по-велико от това; защото ние виждаме малка част от делата Му.
36. Всичко Господ е сътворил, и на благочестивите е дарувал мъдрост.

ГЛАВА 44.

1. Да възхвалим сега славните мъже и отците на нашия род:
2. много славни дела Господ е явявал чрез тях със Своето величие отвека.
3. Това са били първенци в своите царства и прочути по сила мъже; те са давали разумни съвети, възвестявали са чрез пророчества;
4. те са били ръководители на народа в съвещания и книжно обучение.
5. Мъдри думи имало в тяхното учение; те изнамерили музикални напеви и чрез писмо са предали песните.
6. Люде богати, надарени със сила, те мирно живеели в своите жилища.
7. Те всички били уважавани между племената си и в своите дни са били за слава.
8. Между тях има такива, които са оставили след себе си име да разглася тяхната хвала; има и такива, за които не е останал спомен, които са изчезнали, като да не са съществували, и станали като да не са били, а след тях и децата им.
9. Но те са били мъже на милостта, чиито праведни дела се не забравят.
10. В тяхното семе пребъдва добро наследство; техните потомци са в заветите;
11. семето им ще устои, и децата им - поради тях;
12. семето им ще пребъде довека, и славата им не ще се изтреби;
13. телата им са погребани в мир, и имената им живеят в родовете;
14. народите ще разказват за тяхната мъдрост, а църквата ще разглася тяхната хвала.
15. Енох угоди Господу и биде взет на небето, като стана образ на покаяние за всички родове.
16. Ной биде намерен съвършен, праведен; във време на гнева той биде умилостивение;
17. затова той стана остатък на земята, когато беше потоп;
18. с него биде заключен вечен завет, че никоя плът не ще се изтреби вече чрез потоп.
19. Авраам е великият отец на много народи, и не е имало нему подобен по слава;
20. той запази закона на Всевишния и в завет беше с Него,
21. и върху своята плът утвърди завета и в изпитанието се показа верен;
22. затова Господ с клетва му обеща, че в неговото семе ще се благословят всички народи;
23. обеща да го умножи като праха на земята, и да възвиси семето му като звездите, и да им даде наследство от море до море и от реката до края на земята.
24. И на Исаака, заради баща му Авраама, Той тъй също потвърди благословението на всички люде и завета;
25. и то се спря върху главата на Иакова:
26. Той го щедро обсипа със Своите благословения и му даде наследие земята, отдели нейните дялове и ги раздели между дванайсетте колена,
27. и произведе от него мъж на милостта, който придоби любов в очите на всяка плът.

ГЛАВА 45.

1. А тоя мъж бе възлюбеният от Бога и от човеците Моисей, чиято памет е благословена.
2. Той го изравни по слава със светиите и го възвеличи с дела за страх на враговете;
3. Той с думата му прекратяваше чудесни личби, прославяше го пред лицето на царе, даваше чрез него заповеди към народа му и му показваше от Своята слава.
4. За неговата вярност и кротост Той го освети, избра Си го от всички люде,
5. удостои го да слуша Неговия глас, въведе го в мъгла
6. и му даде лице с лице заповеди, закон на живота и знания, за да научи Иакова на завета, и Израиля - на Неговите наредби.
7. Той възвиси Аарона, - нему подобен светия, брат негов, от Левиево коляно, -
8. свърза с него вечен завет и му даде свещенство у народа; Той го благослови с особено украшение и го опаса с пояса на славата;
9. Той му надяна висше украшение и го облече с богати одежди, -
10. в долна дреха, с подир и ефод, -
11. и го окръжи със златни ябълки и с твърде много звънчета, които да издават при ходенето му звук, та да направят да се слуша в храма звън за напомнюване на синовете на Неговия народ;
12. облече го със света дреха от злато и хиацинтова вълна и от препреден висон - художествена работа, с думата на съда, с урим и тумим, -
13. с червен плат - изкусна работа, с многоценни камъни, изрязани като печат, в златно кръжило, работа на каменорезец, с изрязани за спомен начертания на имена според броя на Израилевите колена;
14. на кидара му - златен венец, знак на светиня, слава на достоинство: величествено украшение, дело на изкуството, желано за очите.
15. Преди него не е имало това отвека:
16. който не принадлежал към неговото племе, не се обличал тъй, а само синовете му и потомците му през всички времена.
17. Жертвите им се принасят всеки ден винаги по два пъти.
18. Моисей му ръце напълни и го помаза със свет елей:
19. нему и на неговото семе е отредено във вечен завет, през дните на небето, да служат Господу и заедно да свещенодействуват и да благославят народа Му с Неговото име;
20. Господ избра него от всички живи, за да Му принася жертва, кадило и благоухание, за спомен, че се е умилостивил над Своя народ;
21. Той му даде Своите заповеди и власт в съдебни наредби, за да учи Иакова на откровения и да поучава Израиля в Неговия закон.
22. Против него въстанаха чужди, и му завидяха в пустинята людете, които се присъединиха към Датана и Авирона, и сбирщината на Корея в ярост и гняв;
23. Господ видя, и Нему биде неугодно това, - и те загинаха от гневна ярост.
24. Той стори над тях чудо, като ги изтреби с пламъка на Своя огън.
25. И умножи славата на Аарона и му даде наследие - отдели им първоберките от плодовете:
26. преди всичко приготви им хляб за насита, защото те ядат и Господните жертви, които Той даде нему и на семето му;
27. но той не бива да има наследие в земята на народа, и няма за него дял между народа, защото Той Сам е негов дял и наследие.
28. Също и Финеес, Елеазаров син, е трети по слава, защото бил ревностен към страха Господен и, когато отпаднал народът, устоял в добро разположение на душата си и умилостивил Господа към Израиля;
29. затова бил сключен с него мирен завет, за да бъде той предстоятел на светиите и на своя народ, та нему и на семето му да принадлежи достоинството на свещенството вовеки.
30. Както по завета с Давида, син на Иесея от Иудино коляно, царското наследие преминувало от син към син, тъй и наследието на свещенството принадлежало на Аарона и на семето му.
31. Нека Бог ни даде мъдрост в нашето сърце - да съдим народа Му справедливо, та да не погинат благата им, и тяхната слава да пребъде в родовете им.

ГЛАВА 46.

1. Силен беше в битките Иисус Навин и беше приемник на Моисея в пророчествата.
2. Наспоред името си, той беше велик в спасението на Божиите избраници, когато отмъстяваше на въставалите врагове, за да въведе Израиля в наследието му.
3. Колко той се прослави, когато подигна ръцете си и простря меч срещу града!
4. Кой преди него тъй е стоял? Защото той води войни Господни.
5. Нали с негова ръка биде спряно слънцето, и един ден биде като два?
6. Той викна към Всевишния Владика, когато от всички страни го бяха притиснали врагове, - и Великият Господ го чу:
7. град от камъни с мощна сила Той хвърли върху враждебния народ и погуби противниците по склона на планината,
8. за да познаят езичниците всеоръжието на Иисуса Навина и че неговата война беше пред Господа, а той само следваше подир Всемогъщия.
9. И в дните на Моисея той извърши добро дело, той и Халев, Иефониев син, - с това, че те противостояха на враждуващите, удържаха народа от грях и уталожиха лошия ропот.
10. И те само двама от шестстотин хиляди пътуващи бяха спасени, за да въведат народа в наследие - в земята, дето тече мед и мляко.
11. И даде Господ на Халева сила, която се запази в него до старост, - за да възлезе на високото място на земята, и семето му получи наследие,
12. за да видят всички синове Израилеви, че е добро да се следва подир Господа.
13. Тъй и съдиите, всеки по своето име, - чисто сърце се не заблуждаваше, и които не се отвръщаха от Господа, - споменът за тях да бъде с благословение!
14. Да процъфтят костите им от своето място,
15. и името им да премине към синовете им за тяхна прослава!
16. Възлюбеният от своя Господ Самуил, пророк Господен, основа царство и помаза царе за своя народ;
17. той съди народа по закона Господен, и Господ посети Иакова;
18. по своята вяра той беше истински пророк, и по думите му се познаваше верността на предвиждането.
19. Той викна към Всемогъщия Господ, когато враговете отвред го притискаха, и принесе в жертва агне млечниче,
20. и Господ изгърмя от небето и със силен шум направи да се чуе гласът Му;
21. и изтреби тирските вождове и всички князе филистимски.
22. Още преди времето на вечното свое успокоение той засвидетелствува пред Господа и Неговия помазаник: "имот, ни дори обувки, не съм взел от никого", и никой го не укори.
23. Той пророкува и след смъртта си, и предсказа на царя смъртта му, и в пророчество възвиси от земята гласа си, че ще бъде изтребен беззаконният народ.

ГЛАВА 47.

1. После това се яви Натан, за да пророчествува в дните Давидови.
2. Както тлъстина се отделя от мирна жертва, тъй Давид бе отделен измежду синовете Израилеви.
3. Той играеше с лъвовете като с козлета, и с мечките като с агнета.
4. В младините си той не уби ли исполин и не сне ли позора от народа,
5. когато дигна ръка с камък в прашка и свали гордия Голиата?
6. Защото той викна към Господа Всевишни, и Господ даде сила на дясната му ръка - да порази силен във война човек, и да възвиси рога на своя народ.
7. Тъй народът на десетки хиляди го прослави и го възхвали, благославяйки Господа, като достоен за венец на слава:
8. защото той изтреби околните врагове и смири враждебните филистимци, - та дори доднес е съкрушил техния рог.
9. Подир всяко свое дело той принасяше благодарение на Светия Всевишни с хвалебно слово;
10. от все сърце той възпяваше и обичаше своя Създател.
11. И постави пред жертвеника песнопевци, за да услажда песнопението с техния глас.
12. Той даде на празниците благолепие и с точност определи времената, та песнопевците да хвалят светото Негово име и от ранно утро да огласяват светилището.
13. И Господ му прости греховете и възнесе навеки рога му и му дарува царствен завет и славен престол у Израиля.
14. После него се издигна мъдрият негов син и поради баща си живя честито.
15. Соломон царува в мирни дни, защото Бог го успокои от всички страни, за да построи дом в Негово име и да приготви светилище навеки.
16. Колко мъдър си бил ти в младините си и като река пълен с разум!
17. Душата ти покри земята, и ти я напълни със загадъчни притчи;
18. името ти се пренесе до далечните острови, и ти биде любим за твоя мир;
19. за твоите песни и изречения, притчи и изяснения тебе се чудеха земите.
20. В името на Господа Бога, наречен Бог Израилев,
21. ти събра злато като мед, и умножи среброто като олово.
22. Но ти наклони бедрата си към жени и с тялото си тям се пороби;
23. ти тури петно върху славата си и оскверни семето си тъй, че навлече гняв върху децата си, - и те горко оплакваха твоето безумие, - че властта се раздели на две, и от Ефрема произлезе непокорно царство.
24. Но Господ не ще остави милостта Си и не ще разруши ни едно от делата Си, не ще изтреби потомците на Своя избраник и не ще изкорени семето на оногова, който Го е възлюбил.
25. И Той даде на Иакова остатък и на Давида - корен от него.
26. И почина Соломон с отците си
27. и след себе си от своето семе остави на народа безумие,
28. скудоумния Ровоама, който отвърна от себе си народа чрез своя съвет,
29. и Иеровоама, Наватовия син, който вкара в грях Израиля и на Ефрема показа пътя на греха.
30. И доста се умножиха греховете им, тъй че те бяха изпъдени от земята си;
31. и посягаха на всяко зло, докле не дойде върху им отмъщение.

ГЛАВА 48.

1. И дигна се пророк Илия като огън, и словото му гореше като светило.
2. Той напрати върху тях глад и с ревността си намали броя им;
3. със словото Господне той заключи небето и три пъти сваля огън.
4. Колко си се прославил ти, Илия, с твоите чудеса, и кой може с тебе да се сравни по слава!
5. Ти въздигна мъртъв от смъртта и ада със словото на Всевишния;
6. ти свали в погибел царе и знатни от леглото им;
7. ти слуша на Синай изобличение против тях и на Хорив - съд за отмъщение;
8. ти помаза царе за награда и пророци за твои приемници;
9. ти биде грабнат от огнен вихър на колесница с огнени коне;
10. ти биде предназначен за изобличаване в свое време, за да утолиш гнева, - преди да се е обърнал в ярост, - да обърнеш сърцето на баща към син и да възстановиш колената Иаковови.
11. Блажени са ония, които са те видели и които са украсени с любов, - и ние живот ще поживеем.
12. Илия биде скрит във вихрушка, - и Елисей се изпълни с неговия дух
13. и в своите дни пред княз не трепереше, и никой го не надмина;
14. нищо го не надделя, и след неговата смърт тялото му пророчествуваше.
15. И приживе вършеше той чудеса, и след смъртта делата му бяха чудни.
16. При всичко това народът се не покая, и не отстъпиха от греховете си, докле не бяха пленени от земята си и пръснати по цяла земя.
17. И остана твърде малко народ и един княз из дома Давидов.
18. Някои от тях вършеха, що бе угодно Богу, а някои умножаваха греховете.
19. Езекия укрепи града си и прекара в него вода, проби с желязо скалата и направи водоеми.
20. В негови дни нахлу Сенахирим и проводи при него Рабсака, който дигна ръка против Сион и много се големееше в гордостта си.
21. Тогава затрепериха сърцата и ръцете им, и те се мъчеха като родилки;
22. и викнаха те към милосърдния Господа, като простряха ръце към Него;
23. и Светият скоро ги чу от небето и ги избави с ръката на Исаия;
24. Той порази войската на асирийци и Неговият Ангел ги изтреби;
25. защото Езекия вършеше, което бе угодно Господу, и се държеше здраво о пътищата на отца си Давида, както бе заповядал пророк Исаия, велик и верен в своите видения.
26. В негови дни слънцето отстъпи назад, и той прибави живот на царя.
27. С великия си дух той прозря далечното бъдеще и утешаваше тъгуващите в Сион;
28. довека възвестяваше бъдещето и скритото, преди да се е то изпълнило.

ГЛАВА 49.

1. Споменът за Иосия е като тамянов състав, приготвен с изкуство на мироварец;
2. във всяка уста той ще бъде сладък като мед и като музика при гощавка с вино.
3. Той действуваше успешно в обращението на народа и изтреби гнусотиите на беззаконието;
4. той насочи към Господа сърцето си и в дните на беззаконните утвърди благочестие.
5. Освен Давида, Езекия и Иосия, всички тежко съгрешиха,
6. защото оставиха закона на Всевишния; иудейските царе се прекратиха;
7. защото предадоха рога си на други и славата си - на чужд народ.
8. Избраният град на светинята беше изгорен, и улиците му опустошени, както бе предсказал Иеремия,
9. когото те оскърбяваха, макар че той още в утробата беше осветен за пророк, за да изкоренява, поразява и погубва, също както и да гради и насажда.
10. Иезекиил видя явлението на славата, която Бог му показа в херувимска колесница;
11. той напомняше за враговете под образ на дъжд и възвестяваше добро на ония, които изправяха пътищата си.
12. И дванайсетте пророци - да процъфтят костите им от своето място! - утешаваха Иакова и спасяваха тяхната вярна надежда.
13. Как да възвеличим Зоровавеля? И той е като пръстен на дясна ръка;
14. също Иисус, син Иоседеков: те в своите дни построиха дом и възстановиха светия храм Господу, предназначен за вечна слава.
15. Велик е споменът и за Неемия, който ни въздигна падналите стени, тури врата и заворки и поднови разрушените ни къщи.
16. Не е имало на земята никого от сътворените, подобен на Еноха, - защото той биде дигнат от земята, -
17. и не се е родил такъв мъж като Иосифа, глава на братята, опора на народа, - и неговите кости бяха почетени.
18. Между човеците се прославиха Сим и Сит, но по-високо от всичко живо в творенията е Адам.

ГЛАВА 50.

1. Симон, син на Ония, велик свещеник, приживе поправи дома и в дните си постегна храма:
2. от него бе турена основа за двойно възвишение - издигане висока ограда на храма;
3. в негови дни бе намален водоемът, окръжността на медното море;
4. за да предпазва народа си от бедствие, той укрепи града против обсада.
5. Колко величествен биваше той сред народа, кога излизаше иззад завесата на храма!
6. Той бе като утринна звезда сред облаци, като месечина пълна в дните си;
7. като слънце, светнало над храма на Всевишния, и като дъга, светнала във величествени облаци;
8. като трендафилов цвят в пролетни дни, като кринове при водни извори, като клонче ливан в летни дни;
9. като огън със смирна в кадилница,
10. като кован златен съд, украсен с всякакви драгоценни камъни;
11. като маслина с плодове и като кипарис, който се издига до облаците.
12. Кога вземеше великолепната одежда и се облечеш в пълно величествено украшение, той, възлизайки към светия жертвеник, с блясък освещаваше навред светилището.
13. Също, кога вземеше жертвените части из ръцете на свещениците, стоейки при огъня на жертвеника, -
14. наоколо му беше венец от братята, като кедрови издънки на Ливан, и те го окръжаваха като финикови стъбла,
15. и всички синове Ааронови в своята слава, с принос Господу в ръцете им пред цялото събрание на Израиля.
16. За довършване службите на олтара, за да увенчае приноса на Всевишния Вседържител,
17. той простираше ръката си към жертвената чаша, сипваше в нея гроздова кръв и я изливаше при подножието на жертвеника за благоухание на Вишния Всецар.
18. Тогава синовете Ааронови възкликваха, тръбяха с ковани тръби и издаваха висок глас за спомен пред Всевишния.
19. Тогава цял народ заедно бързаше да падне ничком на земята, за да се поклони на своя Господ, Вседържител, Бог Вишни;
20. а песнопевците Го възхваляваха с гласовете си; в пространния храм се разнасяше сладко пение,
21. и народът се молеше на Господа Всевишни с молитва пред Милосърдния, докле се извършваше славославие Господу, - и тъй завършваха те Нему службата.
22. Тогава, като слезеше, подигаше ръце над цялото събрание синове Израилеви, за да преподаде с устата си благословението на Господа и да се похвали с Неговото име;
23. народът повтаряше поклоните, за да приеме благословението от Всевишния.
24. И днес всички благославяйте Бога, Който върши навред велики дела, Който е продължил дните ни от утробата и постъпва с нас по Своята милост:
25. да ни даде весело сърце и в наши дни да има мир в Израиля през дните на вечността;
26. да запази милостта Си към нас и в свое време да ни избави!
27. От два народа се гнуси душата ми, а третият не е народ:
28. това са седещите на планина Сеир, филистимците и глупавият народ, който живее в Сикими.
29. Учението за мъдрост и благоразумие написах в тая книга аз, Иисус, син Сирахов, иерусалимец, който изля мъдрост от сърцето си.
30. Блазе ономува, който ще се упражнява в тия поуки, - и който ги тури в сърцето си, ще стане мъдър;
31. ако пък ги изпълнява, ще възмогне всичко; защото светлината Господня е негов път.

ГЛАВА 51. Молитва на Иисуса, син Сирахов.

1. "Тебе ще прославя, Господи Царю, и Тебе ще възхваля, моя Бог Спасител; Твоето име ще прославя,
2. защото Ти ми беше покровител и помощник
3. и избави тялото ми от гибел и от примките на клеветнически език, от уста, които казват лъжа; беше ми помощник и против ония, които въстанаха против мене,
4. и ме избави, по голямата Си милост и заради името Си - от скръцнали зъби, готови да ме изядат,
5. от ръцете на ония, които дирят душата ми, от много скърби, които съм имал,
6. от огъня, който удушва от всяка страна, и отсред пламъка, в който не бях изгорял,
7. из дълбинето на отровата адова, от нечист език и лъжлива дума, от клевета на неправеден език пред царя.
8. Душата ми беше близо до смърт,
9. и животът ми беше близо до ада преизподни:
10. от всички страни ме окръжаваха, и нямаше кой да помогне, дирих с очи подкрепа от людете, ала нямаше.
11. И си спомних за Твоята, Господи, милост и за делата Ти отвека,
12. че Ти избавяш ония, които се Тебе надяват, и ги спасяваш от вражи ръце.
13. И възнесох от земята молбата си и се молих за избава от смърт:
14. викнах към Господа, Отца на моя Господ, за да ме не остави в скръбни дни, когато нямаше помощ от горделиви човеци.
15. Ще хваля името Ти непрестанно и ще възпявам в славословие, защото молитвата ми биде чута:
16. Ти ме спаси от гибел и ме избави от зло време.
17. Затова ще Те прославям и хваля и ще благославям името на Господа."
18. Бидейки още момче, преди да бях тръгнал да странствувам, открито търсех мъдрост в молитвата си:
19. пред храма съм се молил за нея и докрай ще я търся; като от вида на зреещо грозде
20. сърцето ми се радва от нея; ногата ми тръгна по прав път, аз вървях след нея от младини.
21. По малко навеждах ухо и я приемах - и намирах в нея много поуки за себе си:
22. аз напреднах в нея.
23. Ще въздам слава Ономува, Който ми дава мъдрост.
24. Аз се реших да я следвам, ревнувах за доброто - и няма да се посрамя.
25. Душата ми се подвизава заради нея, и в делата си бях точен;
26. простирах ръце към висинето и съзнавах моето невежество.
27. Насочих към нея душата си и от самото начало предадох й сърцето си -
28. и чрез чистота я достигнах; затова няма да бъда оставен от нея.
29. И подигна се моята вътрешност, за да я търси; затова спечелих добра печалба.
30. За награда Господ ми даде език, и с него ще Го хваля.
31. Приближете се до мене вие, ненаучени, и въдворете се в дома на учението,
32. защото вие се нуждаете от това, и душите ви силно жадуват.
33. Аз отварям уста и казвам: придобивайте я без сребро;
34. подвийте врат под нейния хомот, и нека душата ви приема учение: него може наблизо да намерите.
35. Виждате с очите си: аз малко се потрудих - и си намерих голямо успокоение.
36. Придобивайте учение и за голямо количество сребро, - и вие ще придобиете много злато.
37. Да се радва душата ви за Неговата милост, и не се срамувайте да Го хвалите;
38. вършете работата си овреме, и Той овреме ще ви даде награда.

Апел за дарения

Братя и сестри в Христа!

Поради изчерпване на средствата за ремонт на покрива на храма и реставрация на увредените поради това стенописи, храмовото духовенство и настоятелството на катедрален храм „Св. вмчца Неделя”, ви моли, да участвате според възможностите си в събирането на средства за благоукрасата на Божия дом!

Бог стократно преумножава благодеянията принесени в православния храм!
Божието благословение да е над всички ви, които имате и които нямате възможност да ни подкрепите! Амин!

Приемаме с благодарност дарения в касите на храма, в тетрадката за дарения при свещите в храма, при предстоятеля на храма и на обявената дарителска сметка:
- BG77 UNCR 7000 1514 0239 60