Новини от България:

Новини от храма "Св. Неделя":

Новини от света:

За втора поредна година, на 9 март 2012 г. (празникът на св. Четиридесет мъченици Севастийски) братството „Св. архангел Михаил” при столичния катедрален храм „Света Неделя” осъществи поклонническо пътуване до Врачешкия манастир, носещ името на светиите (за историята на манастира вж дописката от м. март 2011 г.). Поклонниците тръгнаха рано сутринта от София и пристигнаха в манастира за края на утринното богослужение. Освен Ловчанския митрополит Гавриил, специално за храмовия празник на манастира бяха дошли и Неврокопския митрополит Натанаил и игумена на Троянския манастир Браницки епископ Григорий, които също взеха участие в преждеосвещената св. Литургия, свързана с празнична вечерня. Участваха също така архимадрит Викентий от Ловчанска епархия, ставрофорен свещеноиконом Мина Минчев и дякон д-р Петър Симеонов от столичната катедрала, както и свещеници от трите епахии: Ловчанска, Софийска и Неврокопска.

 

На десния клир пяха монахините и послушничките от Врачешкия манастир, заедно със сестра София, игуменка на Неврокопския девическиманастир „Живоприемен източник”. На десния клир пяха секретарят на Софийската митрополия г-н Андрей Касабов, заедно с двама псалти от Пловдивска митрополия. През цялото време на службата храмът беше препълнен от богомолци, дошли за празника. Мнозина бяха поклонниците, които се причастиха със светите преждеосвещени Дарове. В края на светата Литургия митрополит Гавриил отстъпи възможността на Неврокопския митрополит да произнесе проповед и да поздрави богомолците за празника. След това всички излязоха пред храма, за да участват във водосвета и да бъдат поръсени за здраве. На двора на манастира бе раздаден постен корбан, който за поредна година бе приготвен под вещото ръководство на г-н Руси Русев, администратор на сайта на столичната катедрала.

Въпреки облачното време, до ранния следобед всички поклонници имаха възможността да споделят празничното настроение и манастирската трапезата, след което потеглиха към Кремиковския манастир край София, носещ името на великия Христов воин и Божи угодник св. Георги Победоносец. По пътя дякон Петър запозна поклонниците с историята на манастира, който е един от най-стойностните средновековни паметници на културата на Балканите. Разположен е в южните склонове на Стара планина, на около 3-4 км. северно от столичния квартал „Кремиковци”, в местността „Градището”. Манастирът е изграден върху голяма полукръгла скалиста тераса, от която в хубаво време се открива прекрасна гледка към Софийското поле. Заедно с още десетки църкви и манастири в Стара планина и Витоша той е част от т. нар. „Софийска света гора”.

Първото сигурно сведение за Кремиковския манастир датира от 1493 г., (по време на софийския митрополит Калевит), когато един местен първенец войвода на име Радивой със собствени срадстава възобновил порутената църква „Св. Георги” и я изписал в памет на децата си Тодор и Драгана, починали вероятно по време на голямата чумна епидемия от 1492 г. По всяка вероятност манастирът датира още от XIV в. (при царуването на Иван Александър /1331-1371/), но в 1382 г., когато османските турци завладели Софийското поле, той бил напълно разрушен. При едно земетресение в 1503 г. покривът на възстановения десетилетие по-рано манастирски храм пострадал и се наложила направата на нов. Ктиторски надпис от 1611 г. свидетелства за още едно обновяване на храма.

По време на османското господство манастирът играл ролята на важен книжовен и културен център за населението от Софийско. Там са направени преписите на много богослужебни книги. След мъченическата смърт на св. Георги Софийски Нови част от мощите му били пренесени и се пазели в манастира повече от 300 години. Както повечето български манастири, Кремиковският също служил за убежище на български четници в края на османското господство.

След освобождението на България в него се заселили двадесетина монахини, бежанки от Малешевско (котловина по горното течение на р. Брегалница), които особенно допринесли за оживяването и популярността му. През 1897 г. манастирът бил посетен от Иван Вазов, който дори написал чудесен пътепис за него. В 1901 г. започнало изграждането на нов голям манастирски храм „ Покров на Пресвета Богородица”, който бил завършен няколко години по-късно. По същото време до западната стена на магерницата била построена и игуменарница. Другите жилищни сгради датират от тридесетте години на ΧΧ в.. В следващите две десетилетия манастирът бил девически и в него живеели над 30 монахини.

След 1947 г., в продължение на 18 години, в сградите на манастира били настанени военни, а монахините били пръснати по други манастири. По това време много от стенописите били замазани с вар, част от сградите пострадали от пожар, а от богатата библиотека не останала и следа. През 60-те години на миналия век военните напуснали светата обител и в нея отново се завърнали част от изселените монахини. Една от тях била Иустина, която почти шест десетилетия живяла и се грижила за манастира.

Днес Кремиковският манастир се състои основно от две жилищни сгради и два храма. По-старият, посветен на „Св. Георги” (от края на XV в.), представлява еднокорабна, едноапсидна постройка, 1 покрита с полуцилиндричен свод и притвор, архитектура, твърде разпространена по българските земи в периода XIII-XIV в.. Първите стенописи в храма датират непосредственно след построяването му и са тясно свързани с традициите на църковната живопис от българското средновековие. Разликите в стила и похватите показват, че фреските в предверието и тези в самия храм са правени от различни зографи и по различно време. Реставрацията им започна през 1980 г. от специалисти на Националния институт за паметниците на културата и с малки прекъсвания продължи до 2003 г.. Ремонтирана и оздравена бе и самата сграда.

Сред стенописите в преддверието, датирани от края на XV в., се отличават изображенията на ктитора Радивой и семейството му в момента в който поднасят храма в дар на софийския митрополит Калевит и покровителя на манастира св. Георги Победоносец. Северната, южната и западната стена на притвора са изографисани през XVII в.. Сред фреските изпъкват образите на архангел Михаил, свети свети Константин и Елена, светците-воини Прокопий, Теодор Стратилат и Теодор Тирон, както и моменти от живота на Богородица и на Свети Георги Победоносец.

Иконостасът на храма „Св. Георги”, който в момента липсва на мястото си, е изработен в периода XVII-XVIII в. и представлява уникален паметник на културата. През XIX в. реконструкциите в храма продължили. През 1814 година били изработени украсените с резба тронове. Каменната настилка била поставена в 1824 г. Иконостасът на голямия храм „Покров на Пресвета Богородица” също е с богато изработена дърворезба.

Една от най-ценните реликви от Кремиковския манастир е препис на Четириевангелие от 1497 г., състоящо се от 307 листа (т.нар „Кремиковско евангелие”). Той e направен по поръчка на софийския митрополит Калевит и е подарен на манастира от жителите на София Петко и Пейьо. Дълго време преписът се ползвал като богослужебно евангелие в манастира. През XVI в. бил направен и сребърният му обков с позлата. Сега Кремиковското евангелие се съхранява в Църковния историко-археологически музей в София. Интерес представляват също така един триптих с поменик от XVI в. и дървен иконостас от XVII в., които се съхраняват в новата манастирска църква. Кремиковският манастир разполага и с интересни икони. Най-старата от тях е „Христос Вседържител”, датирана от XV в.. Другиособено ценни икони са храмовата икона на „Св. Георги” от 1667 г. и още няколко икони от XVIII и XIX в..

Поклонниците от братството при катедралния храм бяха посрещнати изключително гостоприемно от ефимерия на манастира о. Серафим Янев и получиха възможността да разгледат двата храма и близкия до тях параклис, поддържани отлично, а също така да се подкрепят с топли напитки и постни сладки в манастирската магерница. В късния следобед, доволни и щастливи, те потеглиха към София, за да се включат във вечерното последование и четенето на втората част от Богородичния акатист в столичния храм „Покров Богородичен”. По пътя дякон Петър изнесе беседа за значението и ползата на поста за православните християни и от името на духовенството и църковното настоятелство при катедралния храм пожела на всички поклонници успешното му и душеспасително завършване и радостно посрещане на най-големия християнски празник – Светлото Възкресение Христово.

В Светлата седмица след Великден, в петък на 20 април 2012 г.(Живоприемен източник), с Божия помощ, братството при катедралния храм ще осъществи следващо поклонение с участие в празничната света Литургия в Клисурския манастир „Св. Св. Кирил и Методий” край Берковица (Видинска епархия), а на връщане ще посети и Разбоишкия манастир „Въведение Богородично”, намиращ се в пределите на Софийска епархия.

 

Текст и снимки: дякон д-р Петър П. Симеонов.

 

За историята на Кремиковския манастир са ползвани и материали от сайтовете: http://www.bulgariamonasteries.com, http://www.bulgarianmonastery.com, http://bg.wikipedia.org, http://www.astro.bas.bg.

1 Апсида в архитектурата се нарича полукръглата, понякога многоъгълна издатина на сградите, както и сводестите куполообразни части вътре в нея. В християнските храмове в апсидата се намира олтарът и обикновено тя е ориентирана на изток. Кораб се нарича основната част от християнския храм. Корабът е мястото, където се събират вярващите по време на богослужение. Притворът представлява предверието на храма, където в миналото са се събирали т. нар. „оглашените”, т.е. хората, които искали да бъдат кръстени, но все още не били приели това тайнство.

Апел за дарения

Братя и сестри в Христа!

Поради изчерпване на средствата за ремонт на покрива на храма и реставрация на увредените поради това стенописи, храмовото духовенство и настоятелството на катедрален храм „Св. вмчца Неделя”, ви моли, да участвате според възможностите си в събирането на средства за благоукрасата на Божия дом!

Бог стократно преумножава благодеянията принесени в православния храм!
Божието благословение да е над всички ви, които имате и които нямате възможност да ни подкрепите! Амин!

Приемаме с благодарност дарения в касите на храма, в тетрадката за дарения при свещите в храма, при предстоятеля на храма ставрофорен иконом Мина Минчев и на обявената дарителска сметка:
- BG77 UNCR 7000 1514 0239 60