Печат

В ранната утрин на 1 юли 2012 г. поклонниците от Православното християнско братство „Св. Архангел Михаил” при катедралния храм „Св. Неделя” в гр. София поеха към Чипровския манастир „Св. Иван Рилски”, за да участват в празника му (Възвръщане честните мощи на преп. Йоан Рилски чудотворец). Чипровският манастир, се намира по поречието на р. Чипровска Огоста, в Западна Стара планина, на около 4-5 км преди гр. Чипровци (западната част на област Монтана). По сведения на Петър Богдан (български католически архиепископ и книжовник, автор на първата история на България), манастирът води началото си от X в. и бил един от тридесетте манастира на Първото Българско царство, утвърдили страната в християнската вяра и Кирило-Методиевото дело.

 

Светата обител има бурна история: в продължение на девет века играла ролята на важно книжовно и просветно средище и продължила да съществува и след маджарските и татарските нашествия през XIII в., падането под османско робство през XIV и набезите на влашкия княз Михаил Витязул (Храбри) през XV в.. Манастирът служил като основно убежище и опорен пункт при въстанието на Константин и Фружин в XV в.. До XIX в. бил многократно ограбван и на шест пъти частично разрушаван, а впоследствие възстановяван с дарения от заможни българи. Особено тежки последици за манастира имало второто нападение след потушаването на Чипровско въстание от 1688 г.. Тогава били унищожени както икони, църковна утвар и много реликви, така и богатата библиотека от славянски и български книги, събрани в следствие оживената духовна дейност през XVII в.. През 1806 г. манастирът бил плячкосан и опожарен от берковския бей Юсуф паша. След дванадесет години бил отново съграден, за да бъде изгорен отново след едно десетилетие. Поредното възкръсване на Светата обител станало през 1829 г., когато била построена и сегашната църква, носеща името „Св. Иван Рилски”. През 1837 г. огънят отново погълнал всичко. Последвал нов градеж, за да дойде и последното опожаряване на манастира около Освобождението на България от османско робство. По време на въстанията в Северозападна България, Чипровският манастир приютявал хиляди четници. Самите монаси се включили като въстаници в Ломското съзаклятие от 1867-68 година. През юли 1876 г. в близост до манастира сражения водили четите на Панайот Хитов и Филип Тотю.

Манастирският комплекс се състои от съборна църква, кула с костница и камбанария, и жилищен корпус. Съборният храм „Св. Йоан Рилски” представлява едноабсидна, еднокорабна постройка с нисък купол. Забележителен е иконостасът с прекрасната си дърворезба с позлата. Седем от иконите му са дело на копривщенския зограф Христо Енчев. Особен интерес представлява намиращата се от източната страна на храма кула с костница, изградена след освобождението, в чиито приземен етаж се съхраняват костите на някои от жертвите на освободителните борби. На втория етаж на някога е имало и понастоящем се възстановява малък параклис, а на третия се помещава камбанарията. Жилищният корпус е двуетажен, с открити към вътрешния двор чардаци и дължина 75 метра. В едно от помещенията на втория етаж е обособен параклис в чест на св. Атанасий Велики, изцяло украсен със стенописи. Иконостасът му е сглобен от два старинни иконостаса от средата на XIX в. и един от 1879 г.. Манастирският двор има правоъгълна форма, като западните и южните му страни са заети от постройки, а източните и северните са оградени с каменни стени.

В момента манастирът е постоянно действащ. В своята загриженост за духовното развитие на Видинската епархия и особено за обновяването и въздигането на манастирите и монашеството, през 2010 г. Епархийският съвет на Видинска света митрополия взе решение да назначи йеромонах Василий за игумен на светата Чипровския манастир. Не след дълго, с благословението на митрополит Дометиан, той бе въдворен в светата обител от Негово Преосвещенство Величкия епископ Сионий, който е и негов духовен наставник.

Въпреки, че удължиха пътя си по магистралата през Ботевград, Мездра и Враца, поклонниците успяха да стигнат навреме за празничната света литургия и да вземат молитвено участие в нея. Литургията бе оглавена от Величкия епископ Сионий, викарий на Видинския митрополит и игумен на Лопушанския манастир. Участие в светата богослужба взеха духовници от Видинска и Софийска епархия и дякон Петър от софийския катедрален храм „Света Неделя”. Слово за празника произнесе игуменът на Чипровския манастир архимадрит Василий, а след отпуста епископ Сионий се обърна към поклонниците с думите: „ ...Поздравявам всички богомолци, дошли в тази света обител, която има за свой небесен покровител преподобният и Богоносен Йоан Рилски чудотворец, покровител на българския народ и велик молитвен стълб на вярата, изправен пред престола на Всеподателя Бога и молещ се за всички нас – човеци, изпълняващи земната Църква и особено за всички, които са свързани със служение към Неговия благ образ. Нека св. Йоан Рилски молитвено изпрати над всички нас благодат, здраве, мир и спасение, на тази всечестна обител и на нейните населниции, на всички вас – братя и сестри, честни поклонници, славещи името на великия рилски светец. В днешния ден се чества и паметта на св. св. Козма и Дамян, великите безсребърници-лекари, по чиито молитви нека Бог изпрати над всички нас здраве и благоденствие. Честитя празника и от името на Негово високопреосвещенство Видинския митрополит Дометиан, който изпраща молитвен поздрав до всички, събрани в името Господне в тази света обител и до всички, които прославят паметта на свети Йоан Рилски чудотворец. Нека по молитвите на св. Йоан Рилски обновлението й да върви благодатно, успешно, безметежно, за слава Божия и за благолепието на Божиите храмове и обители. За много години! Честит и Благословен празник!”.

След светата литургия, по традиция, духовниците, заедно с богомолците, се отправиха към хълма над манастира където има оброчище, за да извършат празничен водосвет. Всички бяха поръсени със светена вода за здраве и успех, а след това заедно слязоха отново в манастира, за да вземат нафора. Епископ Сионий благослови три казана с корбан, а поклонниците насядаха в трапезарията и двора, за да вкусят от празничната трапеза. На обед те продължиха пътя си към гр. Чипровци, разположен в живописната котловина на Чипровската река. Всички успяха да разгледат историческия музей на Чипровци, създаден в 1988 г. и посветен на историята и развитието на града. Експозиционната площ в основната сграда (601 кв.м.) започва с археологическите находки, чиято датировка обхваща периода от неолита до късното средновековие. В петте зали на музейната експозиция са представени предмети, събития и документи, открояващи Чипровци в общобългарското и световното историческо пространство.

Чипровци e старо селище, възникнало е още в тракийско време. Оттогава датира и рудодобивът по тези земи. През римската епоха районът бил един от най-значимите златодобивни центрове на Балканите. Името на селището произлиза от римското наименование на медта – „купрум” (лат. Cuprum). Първоначално се е наричало Кипровец, после Чипровец, от което произлязло днешното Чипровци. След VI век в района дошли славяни, които заимствали производствения опит в рударството от местното население. През XIII–XVI в. Чипровци било оживено рударско селище, ползващо се със значителни привилегии. В началото на XIV в. в него се заселили рудари от саксонски произход с римокатолическо вероизповедание. Дошли и осем францискански монаси (минорити) от манастира „Олово”, които засилили разпространението на римокатолицизма. Летописите съобщават, че чудотворната икона на Богородица три пъти сама напускала параклиса в Буковец, което било първото селище в Чипровското землище (на 2 км. югоизточно от града), и се приютявала на хълма в центъра на днешния град Чипровци. Тогава жителите разбрали, че трябва да се заселят там и на реченото място да въздигнат храм на Божията майка. През 1371 г. храмът (катедралата „Санкта Мария”) бил готов, а иконата била пренесена с голямо тържество в него.

След османското нашествие в селището се съсредоточила голяма част от оцелялата българска аристокрация. През първите три века от османското господство Чипровци достигнало изключителен икономически, политически и културен разцвет. Обособил се като един от най-големите златарски центрове на Балканския полуостров, наред със Цариград, Солун и Белград. Това дало тласък на строежите на много църкви, манастири, училища, богати и красиви къщи. От XVI в. води началото си Чипровската книжовна школа (нейни „върхове” са: „Абагар” на Филип Станиславов, богословските, философски и исторически произведения на Петър Богдан, Яков Пеячевич и Кръстю Пейкич).

Чипровци е едно от първите селища, повело в средата на XVII в. организирана борба за национална независимост. Тя била оглавена от Петър Богдан /1601-1674/ и Петър Парчевич /1612-1674/. През м. септември 1688 г. избухнало Чипровското въстание, което било разбито от войските на турския васал – маджарския граф Емерик Текели. Останалите живи се укрепили в Чипровци и в Гушовския манастир. Следствие нечуваните сеч и зверства повече от половината население на Чипровци било избито. Голяма част от оцелелите потърсили спасение във Влашко, Маджарско и Хърватско. Градът бил опожарен, опустошен и разорен, след което никога не достига миналото си величие.

През XIX в. голямо развитие получило килимарството (Известният чипровски килим се изработва ръчно, на вертикален стан, от чиста вълна). Това е едно старо и красиво приложно изкуство, с все по-слаба връзка със съвременния бит, представляващо очарователна амалгама от културни влияния, в която редица народи настояват, че разпознават себе си. В Европа чипровските килими станали популярни през XVIII–XIX в. като „турски”, тъй като тогава България била част от Османската империя. Въпреки търсенето в Европа, до края на XIX в. основен потребител на чипровската продукция била самата Османска империя. След освобождението на България местните килими трайно влезли в колекциите на много европейски музеи и магазини. През времето на тоталитарния режим в България от занаят тъкането на килими в Чипровци се превърнало в личен живот и семейно съкровище, което не бива да напуска пределите на дома. На много от местните жители дори не им хрумва да продават произведенията си.

Поклонниците от София имаха време подробно да разгледат петте зали на музейната експозиция и да разговарят надълго с музейния работник, който бе така любезен да им обърне специално внимание. Първата зала е посветена на рударството. Представени са отделни етапи на рудодобива и рудопреработката с акцент върху новите технологии, донесени от саксонските рудари – т.нар. самокови (средство за обработка на добитата руда). В музейната сбирка може да се види макет на това как е изглеждало и функционирало това съоръжение. Освен чипровския металодобив, в музея може да се проследи историята на златарството, килимарството и възрожденската живопис. Във втората зала са показани произведения на Чипровската златарска школа /XVI–XVII в./ и тяхното разпространение в общоевропейски мащаб. Третата зала представя мястото и ролята на християнството в живота на чипровчани през XVII в.. В четвъртата зала са проследени основните периоди в развитието на чипровския килим, като музейният работник дори демонстрира работата с отвесния стан, с който се тъче той. В последната – пета зала, е експонирана църковна живопис от района на Чипровци. След исторически музей всички посетиха близките разкопки на катедралата „Санкта Мария”, построена през 1371 г.. Макар и опожарена почти до основи след разгрома на Чипровското въстание през 1688 г., до ден днешен тя е един от символите на града и местните жители много се гордеят с нея.

След като се подкрепиха с кафе и разхладителни напитки, поклонниците от София се отправиха към Лопушанския манастир „Св. Йоан Предтеча”, намиращ се на около 20 км североизточно от град Чипровци, в долината на река Дългоделска Огоста (между селата Помеждин, Меляне и Георги Дамяново – до 1958 г. с. Лопушна). На мястото на Лопушански манастир някога е имало друг, построен още през Второто българско царство и впоследствие напълно разрушен по време на турското нашествие. До възстановявянето на манастира в средата на XIX в., почти няма сведения за неговата дейност, освен че няколко пъти е бил опожаряван и разграбван.

Една легенда гласи, че в манастирската воденица на р. Огоста често са се подслонявали хайдути. Един ден баща и дъщеря тръгнали от близкото село към манастира. По пътя ги подгонил турчин и те намерили убежище във воденицата, където в момента се намирал и воеводата Огнян. Турчинът стигнал до воденицата и се нахвърлил върху девойката. В този момент Огнян изскочил от скривалището си и забил брадва в тила му. Заровили трупа зад сградата, но за зла участ хрътката на турчина станала ням свидетел на цялата случка. Тя се върнала в Берковица и започнала да вие пред къщата на стопанина си. Разбрали, че се е случило нещо лошо с него, близките му тръгнали след кучето, което ги завело до воденицата. Започнали да ровят земята и открили трупа на убития. Разярени, турците подпалили манастира и изклали монасите. Само един от тях успял да се спаси с бягство в Сърбия.

Лопушанският манастир бил възобновен в периода 1850-53 г. в близък до сегащния си вид от монасите от Чипровския манастир (архимадрит Дионисий, брат му Герасим и йеромонах Гедеон). Тогава били изградени днешният съборен храм, жилищният корпус, оградата, дворната порта и чешмата. Автор на всички сгради и съоръжения бил майстор Лило (или Лилчо), основоположник на една от най-значимите възрожденски строителни школи – Славинската. Според преданието, майстор Лило посетил Рилския манастир, за да проучи подробно църквата му. След завръщането си той изработил от лескови пръчки подробен модел, въз основа на кой­то започнал градежа. Изглежда замерванията му били доста точни, защото плановата схема на църквата сьвпада в голяма степен, както в контур, така и в пропорции с първообраза. Съборният храм на манастира „Св. Йоан Предтеча” бил осветена през 1856 г.. Той представлява масивна правоъгълна трикорабна, триапсидна постройка с два странични параклиса, посветени на „Св. Св. Козма и Дамян” и „Св. Йоан Кръстител”. Има три централни купола и два над страничните параклиси, всички разположени върху високи осемстенни барабани. В каменния градеж на църквата са издълбани релефи с фигури на мъже, животни и отделни глави. Храмът не е изографисан, но притежава един от най-красивите иконостаси в Северозападна България, дело на майстора от самоковската художествена школа Стойчо Фандъков (1863). Иконите по иконостаса и проскинитариите също са дело на самоковски майстори. Осем от иконите на първия ред са изографисани от Николай Доспевски, а на два от иконостасите в страничните параклиси – от по-големия му брат Станис­лав Доспевски. През 1923 г. част от триъгълните фронтони на откритата нартика са се самосрутили, а при ремонта на сградата били премахнати и останалите. По този начин църквата загубила голяма част от оригиналното си въздействие.

През Възраждането в Лопушанския манастир действало килийно училище. Самата обител била средище на националноосвободителните и църковни борби на българите от този район. Манастирът се превърнал в любимо място на Иван Вазов. По време на пребиваването си там той написал една от главите на романа „ Под Игото”.

В двора на манастира се намира параклис-костница „Рождество Богородично” (1860), в който почиват костите на друга част от участниците в Чипровското въстание. В края на 2011 г. Епархийският съвет на Видинска митрополия с председател Видинския митрополит Дометиан разгледа предложението на Величкия епископ Сионий да се започне процедура за канонизиране на загиналите участници във въстанието (от гр. Чипровци и селата: Копиловци, Железна, Долно Церовене и др.), почиващи в Чипровския и Лопушанския манастир. След като предложението бе щателно разгледано, Епархийският съвет на Видинска света митрополия реши да се създаде комисия под ръководството на Велички епископ Сионий, която да издири сведения за имената на духовниците, участвали в Чипровското въстание, както и за ръководителите и участниците в него. Комисията трябва да събере и исторически сведения, които да бъдат внесени в Светия Синод за разглеждане и канонизация.

През 1989 г. Лопушанския манастир бе реконструиран, след като северното му крило бе застрашено от срутване. Основната заслуга за това е на тогавашния игумен архимандрит Амвросий, по професия инженер. По негово време бе издигнато ново жилищно крило с два красиви резбовани чардака, решено напълно в духа на съвременната манастирска архитектура. На първия етаж се намират хранителния блок и няколко гостни стаи, а на втория се помещават игуменарница, монашеските килии и още няколко гостни стаи. Лопушанският манастир е действащ и обитаван. Разполага с 16 стаи за гости и магерница. В периода 2006-2011 г. негов игу­мен бе ар­химадрит Йо­ан, ро­дом от гр. Бер­ко­ви­ца, Мон­тан­с­ко. От миналата година игумен на манастира е Величкият епископ Сионий, викарий на Видинския митрополит Дометиан.

На 27 ноември 2010 г., в деня на св. Теодосий Търновски, преди божествената св. Литургия в светата Лопушанска обител бе извършено монашеско пострижение от Видинския митрополит Дометиан. В монашество бе постриган послушникът Христо Аврамов, на когото бе дадено духовното име Христодул (Същият е завършил три висши образования – агрономия, икономика и право). Отец Христодул посрещна поклонниците от столичното християнско братство излючително топло. В продължение на един час той подробно им разказа историята на манастира и на съборния храм, като отдели внимание на всеки един детайл в него. Изнесе им за поклонение частици от мощите на много светии, които притежава манастирът. В Лопушански манастир на покой се намира Негово Преосвещенство епископ Нестор, който успя да поговори с част от поклонниците.

Доволни от прекрасния ден и възможността да видят два от най-красивите манастири на Видинска епархия, в късния следобед те се отправиха към София. По пътя дякон Петър изнесе беседа за смисъла и значението на покаянието и съзнанието на греховете, което имахме възможността да сторим през „ Петровия пост” и за промяната в ума, мирогледа, нагласата и отношението ни към света. Защото покаянието, завърши дякон Петър, представлява възраждане и обновяване на душата, сякаш слагаме ново начало и ставаме нови хора, отваряйки нова страница в живота си, изтривайки старите неща и започвайки живота си наново.

Сряда, 4 юли 2012 г.

Текст и снимки: дякон д-р Петър П. Симеонов

Техническа обработка: Нина Комарова.

Ползвани са материали от сайтовете:
http://www.bulgariamonasteries.com, http://www.bulgarianmonastery.com, http://dostoinoest.com, http://bg-patriarshia.bg, http://www.pravoslavieto.com, http://www.dveri.bg, http://bg.wikipedia.org, http://www. hit.bg, http://www.tricky-design.org, http://chiprovec.top-board.com, http://www.balkantravellers.com, http://www.museumsbg.com.