Новини от България:

Новини от храма "Св. Неделя":

Новини от света:

За втори път през Великия пост братството „Св. арх. Михаил” при Катедралния храм „Света Неделя” в гр. София организира поклонническо пътуване в два от манастирите на Българската православна църква. Този път това бяха Осеновлашкия и Искрецкия манастир. В 7.20 ч. на 30 март 2014 г. (4 Неделя на Великия пост), когато Православната църква празнува паметта на преп. Йоан Лествичник, група от 47 поклонници, придружавани от дякона при Катедралния храм – Петър Симеонов, се отправи в посока Ботевград и Мездра, за да се изкачи по дефилето на р. Искър към гара Елисейна, откъдето минава пътят за Осеновлашкия манастир „Рождество Богородично”. Той е известен още като „Седемте престола” и се намира на границата на Софийска и Врачанска епархия. Манастирът е разположен в изключително красива местност, в дефилето на р. Габровица (Северна Стара планина) и в полите на връх Измерец (1492 м). Светата обител се намира на 7 км. преди с. Осеновлаг, откъдето идва и названието му. Той е един от най-интересните манастири по българските земи и е сред Стоте национални туристически обекта (За историята на манастира, архитектурата и украсата му вж дописката от предишното поклонение през м. май 2012 г.: http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=76095; http://sveta-nedelia.org/sz/gallery-xml.jsp?file=/tm/nowini/bg/2012/2012-05-24-poklonenie-na-bratstvoto-sv-arhangle-mihail.html).

 

След смъртта на последния игумен на манастира – йеромонах Христофор Рилец (Клопов, † 1968) за светата обител се грижеше иконом Димитър Кръстанов, който служи в манастира в продължение на 43 години (до 2005 г.). След трагичната му кончина, в продължение на осем години в манастира продължи да пребивава съпругата му – презвитера Веска, като в неделя и на празник в светата обител идваше да служи о. Константин Велев от софийския квартал „Суходол”. През лятото на 2013 г. за изпълняващ длъжността игумен на манастира бе назначен о. Петър Покровски, който едва няколко месеца по-късно бе обвинен от жителите на региона в редица злоупотреби и нарушения. След ревизия и вътрешноведомствена проверка по случая от Епархийския съвет при Софийската света митрополия, на 25 февруари 2014 г. в Осеновлашкия манастир бе назначен нов стопанин в лицето на о. Венцислав Тонов от храма „Св. Николай” в столичния кв. „Надежда”, който с решение на същия Епархийския съвет бе определен за временно изпълняващ длъжността игумен на светата обител.

Предвид лошото материално и стопанско състояние, в което бе оставен Осеновлашкият манастир от предишните му стопани, сега той отново се нуждае от помощ. Много кметове и фирми от района са обещали подкрепата си, а някои вече са предприели и конкретни стъпки в тази посока. Членовете на братството „Св. арх. Михаил” към столичния катедрален храм „Света Неделя” и енориашите на другите софийски храмове своевременно се притекоха на помощ и решиха също да подпомогнат материално Осеновлашката света обител. За целта те бяха купили дарохранителница, която липсваше в манастира и която поклонниците подариха на същия ден. В 9.20 ч. всички поклонници влязоха в Осеновлашкия манастир и се отправиха към съборния манастирски храм, посветен на Рождеството на Божията Майка. Там о. Мина Минчев, председател на църковното настоятелство при Катедралния храм „Св. Неделя” и изпълняващия длъжността игумен на манастира о. Венцислав Тонов отслужваха възкресното утренно Богослужение.

Точно в 9.30 ч. започна светата Василиева Литургия, като в нея взе участие и дякон Петър Симеонов, който придружаваше с поклонниците от София. На клира пя г-н Димитър Минчев от София, който е син на о. Мина. На Великия вход о. Венцислав спомена имената на всички дарители, които бяха дали средства за купуването на дарохранителницата. Няколко поклонници, начело с деветгодишния иподякон Емануил, кото бе дошъл с родителите си в манастира, се причастиха със светите Тайни. В края на светата Богослужба о. Венцислав прочувственно благодари на членовете на братството „Св. арх. Михаил” и дошлите поклонници за щедрия дар за манастирския храм и покани всички на кафе, а след това и на обяд в манастирската трапезария. След обяда поклонниците от София имаха на разположение час и половина, за да отидат до аязмото с лековита вода, което се намира на ок. 100 м. от манастира, зад реката, и се разходиха в околностите на светата обител.

Освен ранновъзрожденския съборен храм, „Рождество Богородично”, който е уникален със седемте си престола (без еквивалент в българските земи), манастирският комплекс включва и две големи жилищни сгради от средата на ΧΙΧ в. със стаи за гости. Интересна е също така камбанарията, която се намира вдясно от съборния храм. Тя има три камбани и едно клепало, изковано през 1799 г.. Желязото за неговата изработка било взето от останките на римската крепост (Калето) от V в., намираща се над манастира. Идеята за изковаването на клепалото била на св. Софроний, епископ на Врачанска митрополия, в чийто диоцез попадал тогава Осеновлашкият манастир. Той прекарал в светата обител 14 дни, заедно със спътниците си от монашеското братство на Черепишкия манастир.

Зад църквата, от изочната страна, се намира гробът на детския писател Светозар Димитров, известен с прозвището „Змей Горянин” (1905-1958). Той е автор на над 50 книги и брошури. През 1942 г., по време на Втората световна война, Светозар Димитров бил цензор в Дирекцията по печата, заради което през 1945 г. бил осъден от „Народния съд“ на 1 г. затвор. Тогавашният игумен на манастира, споменатият йером. Христофор Рилец (Клопов), руски емигрант в България, го приютил в Осеновлакия манастир. През 1958 г. Светозар Димитров починал на 53 годишна възраст, при неизяснени обстоятелства, все така недолюбван от „народната власт”. Близо до гроба му е и този на неговият приятел йером. Христофор, починал десет години по-късно. След като се насладиха на манастирската атмосфера и прекрасното време, в ранния следобед поклонниците потеглиха от Осеновлашкия манастир, като о. Венцислав ги съпроводи лично до автобуса и им пожела лек път.

Втората цел на поклонението бе Искрецкият манастир „Успение Богородично”, също част от Софийската епархия. Той се намира в красива местност в Западна Стара планина, на ок. 2 км. източно от с. Искрец и на ок. 10 км. от гр. Своге. Светата обител е разположена в подножието на Понор планина, която е дял от Западна Стара планина. До нея се стига по павиран път, като трябва да се влезе в територията на Специализираната белодробна болница „Цар Фердинанд I” в с. Искрец. Поклонниците бяха очаквани пред манастирския храм лично от о. Лъчезар Иванов, който е архиерейски наместник на Годеч и отговаря за светата обител.

Автобусът спря на паркинга пред манастира и поклонниците влязоха в църквата „Успение Богородично”. Там о. Лъчезар разказа историята на светата обител. Тя води началото си от XII-XIII в. (има сведения, че манастирът бил основан още в 1110 г., а други поставят началото на манастира по времето на т.нар. Втора българска държава). Известно е, че в края на XIV в. манастирът бил разрушен от османските нашественици, след което в продължение на повече от два века останал в запустение. Храмът представлява еднокорабна, едноапсидна постройка, без купол, укрепена от двете страни с контрафорси. Църквата, която е вкопана на ок. 1,2 м. в земята, притежава интересни стенописи от XVII и от XIX в., като просторният й притвор датира от 1846 г. и е с размери 10х7,4 м., т.е. по-широк и дълъг от наоса, който е с размери 8,7х 5 м..

По-старите стенописи, чиито автор вероятно е св. Пимен Зографски се намират в наоса (в края на XVI – началото на XVII в. св. Пимен възстановил и изписал много църкви и манастири в Софийско, които спадат към т.нар. „Софийска мала Света Гора”). На тавана са изобразени трите образа на Христос – „Емануил, Вседържител и Ветхийденми”. Олтарната апсида включва образите на „Св. Богородица ширшая небес” и „Петдесетница”. Авторството на вторият слой стенописи от XIX в., които покриват част от наоса и притвора, вероятно принадлежи на Яначко Станимиров от близкото с. Брезе. Цялостното изписване на църквата, нейната композиция, изборът на библейски сцени с разнообразни декоративни елементи около основните сюжети, както и пищността на изображенията напомнят за стенописите в Рилския манастир.

До манастирския храм се намира една седмоъгълна постройка – кръщелна, която е единствената по рода си на Балканския полуостров. Тя е построена през 1856 г. и е изцяло изрисувана отвътре. Сградата е уникална с това, че е единствената отделна сграда за свето Кръщение, строена в български манастир през XIX в., каза още о. Лъчезар. Друга забележителност в манастира е част от арката на входа на светата обител. На територията на манастира е запазена и една двуетажна постройка, с масивен каменен цокъл и малък чардак, построена през ΧIX в.. По спомени на местните, допреди няколко десетилетия в манастира имало и втора жилищна постройка с чардак, от която за жалост сега няма и следа.

Около манастира е разположена споменатата Специализирана белодробна болница „Цар Фердинанд I”, която е създадена през 1908 г. като противотуберкулозен санаториум с указ на цар Фердинанд. Мястото за построяването му е избрано от специално назначена от царя комисия неслучайно, тъй като специфичният микроклимат по поречието на р. Искрецка е уникален. Характеризира се с много чист въздух и незначителен брой дни с мъгли, което го прави подходящ за лечение на хора с белодробни заболявания. Светия синод на Българската православна църква дарил земите за построяването на лечебното заведение, а Министерството на горите засадило в болничния парк уникални иглолистни и широколистни дървесни видове, които и сега обогатяват въздуха и го правят още по чист и лековит.

Точно в 17.00 ч. автобусът с поклонници от София потегли към Годеч, а след това в посока София, като по пътя на връщане дякон Петър продължи беседата си от предишното поклонническо пътуване на 9 март, отнасяща се до покаянието, което е не просто важен елемент в духовния живот, а негово начало и край. Защото освещението представлява постоянното състояние на покаяние, а светостта се измерва именно с неговото качеството. „...Същността на духовния живот – каза дякон Петър – не се състои в това да станем единствено по-добри хора, а да срещнем Христос. Ако животът за нас стане Христос, тогава и животът на Христос ще стане наш живот. Защото Сам Той ни се предлага като Храна за вечния живот и именно в това се състои връзката ни с Него. Когато тя е здрава, тогава ставаме нови хора, с нов ум, ново сърце, нови чувства и ново възприятие. Затова нека сега, в периода на светата четиридесятница, чрез покаянието се обърнем към Бога, да се изпълним с Неговото присъствие и любов, за да укрепне в нас Христос и да вкусим от Неговата неизмерима благодат и светло възкресение!…”.

 

1 април 2014 г.

Текст и снимки: дякон д-р Петър П. СИМЕОНОВ,

Катедрален храм „Света Неделя”, гр. София

           

Източници:

ВАСИЛЕВ, АС., Църкви и манастири от Западна България, Разкопки и проучвания, IV, София 1950, сс. 60-63; БАЛКАНСКИ, Б., „Искрецката медицинска школа: Санаториумът „Искрец” с трайна следа в българската медицина”, Родознание. Genealogia (2011) 3-4; http://www.bulgariamonasteries.com; http://svetimesta.com; http://bg.wikipedia.org; http://pateka.im; http://www.nasamnatam.com; http://www.svoge.bg; http://www.pravoslavie.bg; http://www.monitor.bg; http://btvnews.bg

Апел за дарения

Братя и сестри в Христа!

Поради изчерпване на средствата за ремонт на покрива на храма и реставрация на увредените поради това стенописи, храмовото духовенство и настоятелството на катедрален храм „Св. вмчца Неделя”, ви моли, да участвате според възможностите си в събирането на средства за благоукрасата на Божия дом!

Бог стократно преумножава благодеянията принесени в православния храм!
Божието благословение да е над всички ви, които имате и които нямате възможност да ни подкрепите! Амин!

Приемаме с благодарност дарения в касите на храма, в тетрадката за дарения при свещите в храма, при предстоятеля на храма ставрофорен иконом Мина Минчев и на обявената дарителска сметка:
- BG77 UNCR 7000 1514 0239 60