Новини от България:

Новини от храма "Св. Неделя":

Новини от света:

Св. Иоан Златоуст, светилото на света, учителят на вселената, стълбът и опората на Църквата, проповедникът на покаянието, се родил около 347 г. в Антиохия. Баща му Секунд заемал висока длъжност в императорската войска. Той бил починал, когато Иоан бил още малко дете. Майка му Антуса била 20-годишна, когато останала вдовица, но не пожелала да встъпи във втори брак и посветилa целия си живот да възпитава своя син. Известният по онова време учен езичник Ливаний, като научил за добродетелите, които украсявали душата на Антуса, се провикнал: "Какви удивителни жени се срещат между християните!"

 

Благочестивата Антуса искала нейният син да получи високо образование. За да постигне това, тя изпратила Иоан при споменатия учен Ливаний, който имал прочута школа в Антиохия. Ученикът скоро проявил своите изключителни способности и Ливаний се удивлявал на неговите успехи. Запитан, кого би посочил за свой заместник по красноречие, Ливаний отговорил: "Бих искал след мене да назнача Иоана, но християните ни го отнеха". След като завършил образованието си при езическите учени-философи, Иоан станал адвокат и постъпил на гражданска служба - защищавал разни съдебни дела. Покрай другите и той започнал да се увлича в светски развлечения - посещавал театри и състезания, взимал участие в езическите празненства, но това не продължило дълго. Иоан скоро изменил начина на живот. Започнал да изучава Свещеното Писание и, изпълнен с любов към Бога, прекарвал по-голямата част от времето си в молитва.

Като узнал за дарованията на Иоан, Антиохийският епископ св. Мелетий се постарал да го привлече близо до себе си. Тогава Иоан бил на 26 години, но още не бил кръстен. Св. Мелетий извършил над него св. Тайнство Кръщение и го причислил към клира. Като приел кръщение, Иоан започнал зорко да бди над себе си и се стараел да живее достойно за званието християнин. Любовта му към Бога и желанието да Му посвети целия си живот все повече укрепвали в сърцето му. Той пожелал да стане монах и заедно със своя приятел Василий (не св. Василий Велики) да остави напълно света. Но с молби и сълзи майка му, която почувствала, че ще остане съвсем самотна, го отклонила от изпълнение на това намерение.

Иоан бил определен за четец при Антиохийската църква. И чак след смъртта на майка си той раздал своето имение на бедните, освободил робите, отишъл в пустинята и се посветил напълно на монашески живот. Често се виждал с приятелите си Василий и Теодор, които също се поселили в пустинята. Теодор впоследствие напуснал пустинята и се върнал в света. Тогава Иоан му написал няколко увещателни писма, като го убеждавал да се завърне към предишния си пустинен живот. Тия писма, пълни със сила и красноречие, били първите духовни творения на Иоан. Скоро подир това той написал книгите си "За свещенството" и "За сърдечното съкрушение".

Св. Иоан постъпил в един манастир близо до Антиохия, където преживял четири години под благодатното ръководство на един благочестив старец, като понасял лишения, изпълнявал възложените му послушания и се стараел да победи всички наклонности към светския живот.

Добродетелите, подвизите и високата мъдрост на Иоан го прославили, и множество народ почнал да идва при него за съвет и изцерение, понеже Господ му дал чудотворна сила. Иоан церил и душевни и телесни недъзи. Когато изцерявал болните, той ги съветвал да водят благочестив и добродетелен живот.

Като поживял четири години в манастира, Иоан почувствал нужда от по-голямо усамотение и се поселил самичък в една пещера. Но строгият живот и лишението от що-годе питателна храна съвършено го изтощили и разстроили здравето му. След две години той се завърнал в Антиохия. Св. Мелетия го посветил в дяконски чин (380 г.), а неговият приемник св. Флавиан го ръкоположил за свещеник (386 г.).

Като свещеник в Антиохия служил дванадесет години. Бил прочут проповедник. Случвало се да проповядва по няколко пъти в седмицата. Неговите поучения действали силно върху слушателите. Привлечени от красноречието му, те започнали масово да посещават храма, в който той проповядвал. Иоан обяснявал на слушателите християнските изисквания, укрепявал ги във вярата, изтъквал нуждата от добри дела. Особено любима тема на неговата проповед била тая за милосърдието.

Веднъж, когато Иоан проповядвал както винаги красноречиво и въодушевено, една жена, възхитена от всестранните му богословски познания и от красивата му реч, го прекъснала и извикала: "Златни ти уста, Иоане, бъди благословен!" И оттогава започнали да го наричат "Златоуст".

В 397 г. умрял Цариградският архиепископ Нектарий. За избор на нов патриарх пристигнали в Цариград мнозина презвитери, които мечтаели за катедрата. Император Аркадий, син на Теодосий Велики, по внушение на своя приближен царедворец Евтропий, решил да постави за Цариградски архиепископ Иоан. Жителите на Антиохия се възпротивили. Те не искали да се лишат от обичния си презвитер-проповедник. И за да не стане вълнение всред народа, Иоан тайно бил изведен от града. Като пристигнали в Цариград, Иоан бил ръкоположен за епископ.

След встъпване на архиепископския цариградски престол, първа негова грижа било духовенството - неговото духовно издигане. Давал им личен пример, подпомагал бедни и болни. Близо до църквата построил болница и поверил грижите за нея на опитни свещеници. Любовта му към бедните нямала граници, затова в своите проповеди той често говорел за милостиня и убеждавал богатите да делят средствата си с бедните братя. Останалото си време св. Иоан посвещавал на молитва и изучаване на Свещеното Писание. Той написал тълкуване на свещените книги, изложил чина на божествената литургия, известна под името "Златоустова".

Както в Антиохия, така и в Цариград красноречието на Иоан привличало все повече и повече слушатели. Много грижи полагал той за разпространението на Словото Божие и в най-отдалечените страни. Пращал проповедници да просвещават готи и скити; изпращал мисионери и при славянските племена, които живеели в Тракия; благочестиви монаси отправял във Финикия и Персия; грижил се за превеждането на свещените книги на разни езици.

Трудовете на добрия пастир не останали без последствия. Благочестието на цариградските жители значително се усилило. Живото и пламенно слово на Йоан възбуждало в сърцата на слушателите любов към добродетел и отвращение от злото. Простият народ твърде много обикнал Иоан и се стичал да го слуша. Обаче тия, които той изобличавал в своите проповеди, започнали да негодуват срещу него. В числото на неговите недоброжелатели се наредили и отлъчени от сан свещеници. Те говорели, че Иоан е лош, гневлив, зъл и горд, че в своите проповеди той не толкова съветва, отколкото укорява и обижда.

Скоро в лицето на императрица Евдоксия те си намерили своя покровителка. Евдоксия била необикновено сребролюбива, правила лъжливи доноси, обогатявала своята хазна по разни нечестни начини. Св. Иоан често се застъпвал за онеправданите от нея. Когато той в своите проповеди говорел за лихварството, или против сребролюбието, когато застрашавал със справедливия Божи съд ония, които угнетяват невинните, ограбват имуществата на бедните, тя приемала неговите слова за лична обида и, като намразила Иоан, започнала да търси начин да го отстрани от катедрата.

Няколко пъти тя пращала да му правят предупреждения за неговите смели речи, но Иоан отговарял на пратените:

"Не мога да не чувам гласа на обидените, стенанията и въздишките на плачещите; не мога да не укорявам тия, които не вървят по правия път! Аз съм епископ и мен ми е поверена грижата за душите на вярващите. Изобличавам беззаконието, бичувам греха на съгрешилия, не назовавам по име никого и уча всички да не правят зло, да не обиждат ближния. Ако съвестта на някой от моите слушатели го изобличава, той трябва да негодува не против мене, а против самия себе си и да се старае да поправи живота си. Ако царицата вижда злото в себе си, тя няма защо да се сърди. Аз няма да престана да говоря в защита на правдата, защото съм длъжен да угаждам на Бога, а не на човеците".

Често Иоан упреквал цариградските жители за разкошния им живот. Изобличавал стремежа на жените да се кичат повече от допустимото и ги осъждал, че не спазват благоприличие в обноските. Една такава негова реч направила особено впечатление на слушателите. Злонамерени лица донесли на императрицата, че в речта си Иоан изобличил самата нея. Тя се оплакала на императора, влязла във връзка с Александрийския архиепископ Теофил, върл противник на Иоан, който заедно с няколко други епископи свикал против Иоана в цариградското предградие Халкидон известния събор "Под дъба". Представили 12 обвинителни точки против Иоана и го призовали на съд.

Св. Иоан не се явил на събора, защото той бил незаконен. Противниците успели да склонят на своя страна слабия по характер император Аркадий, обявили свалянето на Иоан от епископската катедра и го осъдили на заточение.

Св. Иоан бил в църква, когато вестта за осъждането му се разнесла в града. Започнало силно негодувание. Две денонощия народът не допускал стражата да откара на заточение техния любим архипастир. Но блаженият Иоан решил да излезе от църквата и сам да се предаде в ръцете на стражата, която трябвало да го отведе на мястото на заточението. По повод заточението си в препълнения от народ храм той произнесъл трогателна реч:

"Силни вълни, жестока буря! Но аз не се боя от потъване, защото стоя на камък. Нека беснее морето! То не може да съкруши камъка. Нека се повдигат вълните! Те не могат да погълнат Иисусовия кораб. Кажето от какво да се боя? От смъртта ли? За мене животът е Христос, а смъртта придобивка (Фил. 1:21). От изгубване на имение ли? Нищо не сме донесли на тоя свят, явно е, че и нищо не можем да изнесем (1Тим. 6:7). Не се боя от бедност, не желая богаства, не се боя от смърт и не искам да живея, освен за вашия успех. Аз за туй говоря за сегашното мое положение, възлюбени, за да ви успокоя. Никой на може да ни раздели. . . Не се тревожете от това събитие, покажете ми в едно вашата любов - в непоколебимата вяра. Аз имам залог от Господа и не се осланям на моите сили. Имам Неговото Писание и то ми е опора, то ми е крепост, то ми е спокойно пристанище. Нека цялата земя се разбърка, имам Писанието, него чета аз, и словата му са за мене стена и ограда. Кои са тези слова? "Аз съм с вас през всички дни до свършека на света" (Мат. 28:20). Христос е с мене! От кого да се боя?. . . И ние се разделяме по място, но чрез любов сме съединени, дори смъртта не може да ни разлъчи. Макар и да умре тялото ми, но душата ми е жива и ще си спомня за вас - за тоя народ тук".

Като свършил речта си, Иоан разпуснал народа и се предал в ръцете на дворцовата стража. Всред народа настанал силен смут: гръмогласно порицавали решенията на незаконния събор "Под дъба" и роптаели против обвиненията срещу Иоан. Обкръжили царския дворец и искали завръщането на своя архипастир. Но при все това св. Иоан бил отведен вече от града. Следващата нощ станало земетресение. Изплашена от земетресението и от народния смут, императрицата помолила царя да възвърне Иоан. Изпратили конници да го настигнат и върнат. Тогава целия народ ликувал. Всички излезли да посрещнат своя обичан архи пастир.

На следния ден той служил в храма, произнесъл тържествено слово и прочел писмото на царицата, която го викала обратно в Цариград. Гръмки ръкопляскания и радостни викове прекъсвали словото му.

Св. Иоан свикал в Цариград събор от 70 епископи, които обявили определението на събора "Под дъба" за недействително и възвърнали правата на Иоан. Враговете му за известно време се смирили, но това не било задълго. Не минало много време и те въстанали с нова сила. На площада близо до църквата била поставена сребърна статуя на царицата. Започнали шумни игри и зрелища, които смущавали молещия се в църквата народ. В една своя реч Иоан говорил против това зрелище, с което раздразнил отново Евдоксия. Словото си той започнал: "Пак беснее Иродиада, пак иска главата на Иоана".

Евдоксия изтълкувала тия думи за себе си и свикала нов събор, който в течение на 10 месеца разглеждал обвиненията против Иоан. Най-после, въпреки всичката незаконност, Иоан бил осъден и враговете му успели да внушат на императора да го отстрани от катедрата и да го изпрати на заточение, което станало на Велика събота, пред Пасха. За мястото на заточението му бил определен град Никея, за където и бил поведен. През нощта в Цариград избухнал пожар и унищожил много обществени сгради и частни домове. Враговете на Иоан наклеветили привържениците му като виновници за пожара и мнозина от тях подложили на изтезания.

Не задълго останал Иоан в Никея - преместили го в Кукуз (Армения). По пътя той търпял най-различни унижения, но жителите на Кукуз го приели с любов. Негови почитатели от Цариград и Антиохия започнали да го посещават, като му носели пари и ценности, които светецът раздавал на бедните, откупувал пленници и подпомагал страдащи. И тук той проповядвал словото Божие, написал много писма до свои познати, много от които са запазени до днес.

В Кукуз св. Иоан престоял 2 години. Враговете му, като узнали, че той е приет радушно, започнали отново интриги срещу него и накрай било заповядано да бъде преместен в един малък град на брега на Черно море. Била издадена тайна наредба да се отнасят жестоко с него. В продължениена три месеца св. Иоан бил жестоко измъчван, влачен в пек и дъжд, без право на отдих и той не можал да достигне до мястото на заточението - умрял по пътя в малкия град Коман.

В навечерието на смъртта си той видял видение. Явил му се насън св. Василиск, чиито мощи почивали в този град и му казал: "Не тъгувай! Утре ние ще бъдем заедно". Св. Иоан очаквал смъртта си. Враговете му го принуждавали да върви по-нататък, но болестта му се засилила и те се върнали в града. Св. Иоан отслужил последната си св. Литургия причастил се със св. Тайни и последните му думи били:" Слава на Бога за всичко!"

Починал на 14 септември 407 г., но поради големия празник (Кръстовден), паметта му е пренесена на 13 ноември. Така, духовно помирен, великият светец предал духа си в ръцете на Всеподателя Бога. Множество народ се събрал на погребението.

Тридесет години след неговата смърт мощите му били пренесени при особена тържественост в Цариград и положени в църквата "Св. Апостоли".

Освен св. Литургия, св. Иоан е оставил много назидателни съчинения, проповеди към антиохийското паство, беседи за покаянието, беседи за празниците , тълкувания на св. ап. Павловите послания, беседи върху Евангелието на Матея и др. Руското издание на съчиненията му наброява дванадесет големи тома. Един от най-древните паметници на старобългарската литература е тъй нареченият сборник "Златоструй", който е съставен от българския цар Симеон Велики и който съдържа избрани хубави места от Златоустовото литературно творчество.

Апел за дарения

Братя и сестри в Христа!

Поради изчерпване на средствата за ремонт на покрива на храма и реставрация на увредените поради това стенописи, храмовото духовенство и настоятелството на катедрален храм „Св. вмчца Неделя”, ви моли, да участвате според възможностите си в събирането на средства за благоукрасата на Божия дом!

Бог стократно преумножава благодеянията принесени в православния храм!
Божието благословение да е над всички ви, които имате и които нямате възможност да ни подкрепите! Амин!

Приемаме с благодарност дарения в касите на храма, в тетрадката за дарения при свещите в храма, при предстоятеля на храма ставрофорен иконом Мина Минчев и на обявената дарителска сметка:
- BG77 UNCR 7000 1514 0239 60