Иисус му рече:прогледай! твоята вяра те спаси. (Лука 18:42)

Възлюбени в Господа Иисуса Христа братя и сестри,

Навярно сте чували или чели разказ на несретник, който е прокуден далече от бащин дом или е затворен в тъмница, и как този човек се вглежда жадно във всяка подробност, във всеки нюанс на това, което дълго няма да може да види отново. Или пък, може би ви се е случвало да откриете красотата на човешко лице или гледка, които многократно сте отминавали без да забележите онова, което ги прави незабравими. В такива моменти човек се чуди как така не е могъл да забележи очевидното! Това е разликата между обикновеното и духовното зрение. За обикновеното зрение преминаващите люде са обикновени хора, с обикновени съдби, които приличат на нашата незабележима съдба. За духовното зрение те са неповторими личности с необикновени качества и тежки борби, в които сърцата им са бойно поле между добро и зло.

 

Днешното свето литургийно Евангелие ни разказва един такъв необикновен случай: Множество народ съпровождало Иисуса Христа на влизане в Иерихон. Край пътя седял, какво всеки ден от своя живот, един слепец и с любопитство подбудено от стъпките на множеството, попитал преминаващите: какво е това? На което услужливите му съграждани отговорили, че Иисус Назорея минава. Хората, които отговорили така на слепеца, му предали това, което виждат: сред множеството върви един Човек с въздей-ствуващо слово, Който вече се е прочул сред тях с изцелението на прокажени. Това видяха тези хора, но какво видя с невиждащите си очи слепецът?

Привидно този въпрос е нелогичен: може ли слепец да види каквото и да било! Но защо тогава само той нарече Иисуса “Господи!” и поиска от Него да го помилва? Защо не спираше да вика този сляп човек, дори когато преминаващите го смъмриха да не додява на Учителя?

Този слепец видя с духовното си зрение това, което не можеха да видят зрящите: край него преминава Сам Бог в плът! Минава Този, Който има властта да опрощава греховете, причина за всяко земно нещастие. Видя Този, Който има властта да помилва грешника, и когато Иисус се спря и заповяда да го доведат, слепецът Го разкри на зрящите като Господ.

Слепецът не можеше да се грижи сам за прехраната си и затова просеше милостиня от минаващите. Пред тях той не викаше така отривисто, но щом разбра по непонятен начин, че преминава Бог, завика и нищо не можеше да го спре.

Съдбата на слепия човек е нещастна. Това не може да се отрече, но ако сравним телесната с духовната слепота, ще намерим, че телесната е нищожна в сревнение с духовната. Ето съвършен пример за това: незрящият, който не можеше да види кой преминава по пътя, разбра с духовното си зрение, че това е Източникът на всеки дар. Телесната слепота може да е гибелна за тялото ни, но с нея може да се преживее до незнайния ден на Страшния съд и да се достигне живот вечен, докато духовната слепота е сигурна смърт.

Как можем да се предпазим от духовна слепота, братя и сестри? Като се научим да я разпознаваме. Светите Отци на Църквата Христова различават три степени на духовна слепота, по които можем да открием и у себе си това предвестие на гибелта: Първият от тях е непрекъснатата разсеяност. Става дума не за обикновена разсеяност, а такава, в която съвестта не работи, вниманието върху собствените постъпки не може да се ръководи, нито да се задържа дълго върху тях. За такова състояние се казва, че човек не влиза в себе си. Непрестанно се предава на външни впечатления и живее вън от сърцето си, в което се извършва борбата с помислите. Потребностите на човек с такова невнимателно сърце са обикновено чувствени и земни. За него потребността на душата да се отърси от греха не е действителна и няма защо да и се обръща внимание. Такъв човек обикновено се превръща в користолюбец, скъперник, подкупник, немилостив. Често се случва да стигне до измама или да се отдаде на пиянство, което е също форма да егоистично затваряне на всеки прозорец към съвестта. Людете, които допуснат всичко това у себе си, се наричат слепи по душа. Слепотата им с усърдие се подкрепя от врага на човешкото спасение, за да се отдалечи колкото може повече духовният слепец от Бога. Как Иерихонският слепец успя да види Бога? Той усети Божията любов, Която в безмерността си се облече в тленна плът. Не беше ли викът на слепия тревожен зов към множеството, сред което хората с приспана съвест щяха да се отвърнат от Иисуса, щом разберат, че е дошъл на този свят не за земна власт и земна слава.

Друг белег, по който се разпознава духовната слепота може да е всеки случай, в който при опасност да изгубят своята добродетел духовно слепите не искат да приемат от никого съвет, молба или предупреждение за грозящото падение. Нерядко такива люде негодуват против този, който се стреми да ги предпази. Така постъпиха с Иисуса тези, които не намериха отдушник на земните си въжделения в Неговото пришествие. Те се почувствуваха излъгани в очакванията си за господство над езическите народи, които според тях нямат право на спасение.

И най-накрая очевиден белег за духовна слепота е гордостта. Горделивият човек смята, че всеки, който не споделя неговото мнение е глупак и неразумен. Всичко, което върши той намира за добро и разумно, а това, което вършат другите е несъвършено. За себе си говори със самохвалство, а другите петни, обижда и презира.

В евангелския текст се вижда ясно, братя и сестри, каква е наградата за този, който с труд отваря духовните си очи и всякога ги държи отворени: „Прогледай! - рече Господ на слепеца, - твоята вяра те спаси.”

Достатъчно е да се замислим за това, което стори със Себе Си Господ, за да спаси погиналото човечество: предаде се на смърт и то смърт кръстна. Ако не забравяме това, ще ни бъде по-лесно да се преборваме с изкушенията да хулим брата си, а себе си да оправдаваме.

Как да лекуваме духовната слепота, братя и сестри? Да вземем пример от Иерихонския слепец: с молитва! “Господи, помилуй ме!” Прости ми, Боже всеки грях, волен и неволен, който сторих с думи, мисъл или действие!

Успеем ли да се покаем, да възвърнем съзнанието за греховната си природа, то вече сме на пътя пред Иерихон. Щом всякога запазваме памет за смъртта на онзи свят, която се нарича “втора смърт”, ще съумяваме да се видим в целостта на всичките си постъпки, мисли и слова. Научим ли се да се борим със слепотата на душата, тогава ще видим, че страданието на душевно ослепяващия брат е голямо и ще намерим по-лесно начина да му помогнем. Най-напред това може да стане като се помолим за брата. Това, което не е по нашите сили е възможно за Господа.

Когато кажем на невярващия или зловярващия истината, такава, каквато е в сърцето ни, то вече сме подали ръка на давещ се. Истината има необикновена сила и може да преобърне и най-закоравялото сърце. Достатъчно е да не приспиваме собствената си бдителност и щом веднъж успеем да помогнем в нужда, да не се възгордяваме какви сме вярващи и колко сме напреднали духовно. Това е най-коварното падение и то се нарича “прелест”. Упрелестяването на християнина е най-последното оръжие на злото срещу нашето сърце. То плюе като змия отровата си право в сърдечните очи, но твърд и ненакърним срещу него щит е смирението.

Да пазим очите на сърцето, братя и сестри, а ако по невнимание сме развили душевно късогледство, да се обърнем към Лекаря на всяка болка с молитвата: Господи Иисусе Христе Сине Божий, помилуй ме! Амин!

Апел за дарения

 
Обични в Господа братя и сестри,
 
Във връзка с належащ спешен ремонт на покрива на Софийския митрополитски катедрален храм „Св. Вмчца Неделя“ храмовото духовенство и църковното настоятелство се обръщат към всички с просба за подпомагане на ремонта с парични дарения според възможностите Ви - дарения при храмовото духовенство или на обявената дарителска сметка: BG77 UNCR 7000 1514 0239 60.
 
Нека Божието благословение и благодат да бъде над всички Вас!
 
Ставрофорен иконом Николай Георгиев,
Председател на църковното настоятелство на Софийски митрополитски катедрален храм „Света Вмчца Неделя“
 
София 29.11.2021