Възлюбени в Господа Христа, братя и сестри!

Ето ни пред вратите на четирите подготвителни недели преди великия пост: на Митаря и Фарисея, на Блудния син, Месопустна и Сиропустна. Светата Църква, като мъдра и чедолюбива майка, бърза да постави пред нас огледалото на Божията воля, в която като се огледаме, да можем да видим и оправим грозните грапавини и нередности на нашата душа, като същевременно се помъчим да украсим основно с благоуханни добродетели християнския си живот. С тази цел тя ни предлага размисъл върху притчата за Митаря и Фарисея. „Двамата влязоха в храма да се помолят” – като нас. „Единият фарисей, а другият митар. Фарисеят, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря ти, че не съм като другите човеци – грабители, неправедници, прелюбодейци или като тоя митар. Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, що придобивам. А митарят, като стоеше надалеч, не смееше да подигне очи към небето, но удряше се в гърдите и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника”.

 

Зная, че сърцата на всички ни клонят към смирената молитва на митаря и осъжда тая на гордия фарисей. Но нека не бързаме с укорите си към единия и похвалите към другия.

Ще каже някой: защо? Нима можем да оправдаем фарисея и да осъдим митаря? Не! Но справедливостта налага щото тази притча, която често се е разбирала едностранчиво, да се разкрие в цялата й широта. Затова преди да извлечем поуката, нека по-отблизо се запознаем с двамата наши представители.

Фарисеят бил човек, принадлежащ към т.нар. фарисейска партия – заклети националисти, добри познавачи и строги пазители на буквата на Моисеевия закон. Външно никой не е могъл да ги укори: те действително постели и то докато законът предписвал пост един ден в годината, те постели три дни в седмицата: четвъртък, когато Моисей се възкачил на Синай, понеделник, когато той слязъл от планината със Скрижалите на Завета и събота. За издръжката на левитите, вдовиците и бедните законът определял да се дава десятък от някои плодове. Фарисеите давали десятък от всички плодове, а дори и от подправки като копър, кимион и гьозум. И в молитвите фарисеите нямали равни на себе си: освен в Йерусалимския храм и синагогите на разните населени места, те се молели и в домовете си и по кръстопътищата. Затова народът ги уважавал и благоговеел пред тях.

Точно в противоположния полюс стояли митарите, т.е. митничарите. Те били наемници на омразните поробители, които съработвали с владетелите римляни и злоупотребявайки със своите митнически права, търгували с народното нещастие. Затова народът ги считал за най-големи грешници и странял от тях.

При тази картина на нещата как тогава може Господ Иисус Христос да казва, че митарят си отишъл оправдан повече отколкото фарисея? Нима фанатичният патриотизъм: да обичаш народа си, да се стремиш към свободата и независимостта на Отечеството си, да не сътрудничиш на потисниците, да устояваш и да показваш независимо от чуждия външен натиск народностния си образ, е противно на християнството? Нима строгото изпълнение на Божия закон чрез външна добродетелност е противно на Христовия нравствен закон?

И сам Христос не порицава тези добродетели на фарисея. Грехът е другаде: изпълнявайки всичко това, липсата на смирение проваля истинската подбуда, каквато трябва да има всяко добро деяние, подбуда, без която добродетелта става явно лицемерие, пълна лъжа. „Благодаря Ти, Боже, че не съм като другите човеци”. Страшно самомнение. Безподобно високомерие. Престъпна гордост, която го отделя от другите човеци – няма друг път: човек отива при Бога само чрез близостта към човека, чрез служение на ближния, а как горделивият може да служи на човека, когато той прилича на слепец, който не може да вникне и разбере макар и грешна човешка душа.

Впрочем, нямало защо и да го заявява. Спасителят много по-добре и от самия фарисей знаел, че той не е „като другите човеци” и че неговият естествен Божи образ е покрит с фалшива маска, която прикрива интимните му мисли и потайните му дела. Господ Иисус Христос в множеството си речи и изобличения ни разкрива такава притворност в съвременниците си фарисеи, че и до днес те си остават класици в лицемерието, достойни образи на Молиеровия Тартюф в древността.

Съвсем по иначе стои въпросът с митаря: „Боже, бъди милостив към мене грешника”. Грешен е той и до тая минута е бил далеч от всеки предписан закон. И Христос съвсем не го похваля за това. Но ето, че съзнавайки трагичността на своя грях, той скъсва с миналото си и се осланя на Божията милост и решително моли за прошка. Как да не я получи, когато от вратата на покаянието, пред която се идва само със смирение, до Царството на оправданието, има само една крачка разстояние?

Колко мъдро Светата Църква е наредила в първата подготвителна неделя пред нашия духовен поглед да се поставят тези две врати – едната, наречена смирение, която има зад себе си стъпала от добродетели, които водят и най-големия грешник нагоре, към оправданието и спасението, а другата – наречена гордост, която крие зад себе си стъпала от пороци, които водят надолу към гибелта и могат да създадат от ангела – дявол, от праведника – велик грешник.

Братя и сестри!

И тъй, нека следваме фарисея в неговите добродетели, но никога да не се отдаваме на неговата гордост, за да нямаме нужда от неговото лицемерие. Нека отбягваме греховете на митаря, но винаги да прегръщаме неговото смирение, за да разберем цената на покаянието. С други думи казано, нека външната добродетелност на фарисея у нас бъде плод на вътрешното съкрушение на митаря. Тогава Всевишният и Всемилостовият Бог няма да закъснее и за всеки един от нас, при излизане от храма, да каже: „И тоя си отиде оправдан” (Лк.18:14). Амин.

Апел за дарения

 
Обични в Господа братя и сестри,
 
Във връзка с належащ спешен ремонт на покрива на Софийския митрополитски катедрален храм „Св. Вмчца Неделя“ храмовото духовенство и църковното настоятелство се обръщат към всички с просба за подпомагане на ремонта с парични дарения според възможностите Ви - дарения при храмовото духовенство или на обявената дарителска сметка: BG77 UNCR 7000 1514 0239 60.
 
Нека Божието благословение и благодат да бъде над всички Вас!
 
Ставрофорен иконом Николай Георгиев,
Председател на църковното настоятелство на Софийски митрополитски катедрален храм „Света Вмчца Неделя“
 
София 29.11.2021