Сия вера апостольская, сия вера отеческая, сия вера православная, сия вера вселенную утверди.

Защо ние любим Православието и Православната Църква? В дните на Своя земен живот, благочестиви слушатели, нашият Господ Иисус Христос обединил около Себе Си всички вярващи в Него, а сред тези вярващи особено приближил до Себе Си апостолите.

От вярващия в Христа народ и започнала да се строи от деня на светата Петдесетница Църквата Христова, а от апостолите – първите ръководители на тази Църква, нейните пастири и учители.

Задачата им не била лека. Трябвало не само да научат на истинитите на вярата и духовно да укрепят тези, които приемат християнството, но едновременно с това и да опазват от лъжеучения и ереси. По думите на апостола, тези ереси „трябва да (ги) има” (1 Кор. 11:19), за да се проявят „изкустните” тоест най-правоверните и твърдите от вярващите в Христа. Победата на правоверието е била укрепена в постановленията на Вселенските и Поместните събори. От този момент Христовата Църква има този вселенски Символ на вярата, който ние чуваме в нашите храмове на всяка Божествена Литургия.

Този Символ от 842 година Светата Църква особено тържествено провъзгласява в деня на Тържеството на Правосвавието, тоест в днешния ден в особен молебен чин с думите: "Сия вера апостольская, сия вера отеческая, сия вера православная, сия вера вселенную утверди" (Тази вяра е апостолска, тази вяра е отеческа, тази вяра е православна, тази вяра утвърди вселената).

Благочестиви слушатели! Нашата вяра затова се нарича апостолска, защото неповредено и нерушимо пази в себе си всичко, на което е учил Сам Христос и са учили Неговите апостоли и защото се съдържа в Свещеното Писание и Свещеното Предание.

Тази вяра свято са почитали и защитавали на Църковните събори и в своите творения Светите Отци и учителите на Църквата. Чрез нея Те (Светите Отци) са се спасявали и са се прославяли. Затова тя се и нарича отеческа вяра.

Като действително истинна и спасителна, даваща ни благодатни сили „яже к животу и благочестия” (за живот и благочестие), тя се нарича още правоверие или Православие.

Както ще видим, братя и сестри, нашето Православие се гради на здрава, нерушима основа: на верността към учението на Спасителя, на апостолите, на Светите Отци от Вселенските събори, на вековния опит на духовно-благодатния живот в Христа. Сонмите на светите угодници Божии – мъченици, изповедници, чудотворци, преподобни и прочие светии със своя богоугоден живот и праведна кончина свидетелствуват за истинността и спасителността на православната вяра.

С тази вяра са се спасявали и всички наши благочестиви предци, които са ни завещали да пазим тази вяра като зеницата на окото и да се спасяваме чрез нея. Нашата вяра се нарича Православна още и в отличие от верите на католици и протестанти, които са се отклонили от единното стъбло на апостолската, отеческата и Православната вяра.

Съществена черта на нашето Православие се заключава в това, че християнството за него се явява не теория, а самият живот в Христа, по завета на евангелските и църковните установления.

Основата на тази вяра съставлява сърдечната, дълбока, жива вяра в Живия Триипостасен Бог – Творец на небето и земята, Вездесъщия, Всевиждащия, Всемилостивия, винаги готовия да ни изобличи (чрез укорите на нашата съвест), и да ни дойде на помощ (чрез нашата молитва), и да ниспосле благодатта на любовта и прощението (чрез Тайнствата).

Втората основа на нашето Православие се явява вярата в Иисуса Христа като Син Божий и Изкупител на света. Вярата в това, че Той заедно със Светия Дух (и не без участието на Отца Небеснаго) и призовава и освещава и просвещава и ни изпълва с мъдрост за спасение съединявайки се с нас в Тайнствата на Светото Причащение.

Третата основа на нашата Православна вяра е вярата в бъдещия задгробния живот, в единството на Църквата – земна и небесна, в ходатайството за нас на Божията Майка и на всички Божии угодници.

Четвъртата основа е нашата християнска любов, братство и милосърдие един към друг като членове на едно семейство, на единно тяло – Христовата Църква.

Пета основа се явява тя самата – тази Христова Църква, нейното Свещено Предание, нейното устройство, богослужение. Тайнствата, обрядите, творенията на Светите Отци, постановленията и правилата на Вселенските и Поместните събори и целият многовековен благодатен опит на живота в Христа и нейното ръководство за спасение на нейните верни чада. Съзедателната сила на Църквата е Дух Светий, Който живее в нея от деня на Петдесетницата. За всички нас, братя и сестри, е полезно от време на време да прповеряваме себе си, православни ли сме, удовлетворяваме ли изискванията, които ни предявява Майката-Църква. Нека се спрем малко по-подробно на значението за нас, за нашето спасение на Светата Православна Църква. Вижте как тя (Православната Църква) ни помага за нашето спасение. Тя освещава нашето появяване в света чрез Таинството Кръщение, съпровожда нашият живот с благодатните дарове на другите Таинства и молитви. Напътства ни в този друг свят със своите дивни песнопения, разрешителни молитви и благословения. Целият наш живот – от люлката до гроба – преминава под нейното свято ръководство и благословение. Особено доловимо е нейното значение в обществената молитва (в храма) и в ръководството на нашия духовен живот.

Тя ни предразполага към молитвено възнасяне на нашите души и сърца към Господа Бога украсявайки благолепно нашите дивни храмове със светите икони. Тя услажда, храни духовно и обхваща нашине души с дълбокия смисъл и стройност на своите богослужения. Тя освещава и укрепва с благодат със своите молитви и Тайнства нашите немощни, осиротели души.

Тя определя за нас през всяка седмица особени дни (сряда и петък) за пост и покаяние. В течение на годината определя особени времена – четирите поста за същата цел.

Ето, че вече отмина седмица, откакто встъпихме в дните на светата Четиридесетница.

Православната Църква прави всичко за това, нашата душа да трепне и затрепери в тези велики свети дни, за да почувства мерзостта на своята греховност и се е възпламенила от жажда за очистване, обновление, освещение.

С покайните великопостни служби, с техните трогателни напеви, молитви, колепреклонения тя (Светата Църква) ни зове към покаяние и помирение с Бога. В никое друго време Господ не бива така близък за нашата скръбна душа и страдаща съвест, не „хлопа” така в нашето сърце (Откр. 3:20), както именно в тези свети дни.

И всички ние знаем, че само строго провеждайки Великия пост, само очиствайки, освещавайки душата си с покаяние, ние ще срещнем радостно и тържествено и Пасхалната нощ, когато обновената и възкръснала наша душа с цялата вселена ликуващо ще запее химн на възкръсналия Спасител и няма да знае къде се намира – на небето или на земята.

Кой създава и ще създаде за нас това неизразимо блаженство, тази небесна радост? Това е все тя – нашата Православна Църква, носителка и пазителка на нашето Православие.

Да пазим нашето Православие, възлюбени братя и сестри, както нашите благочестиви прадци, да живеем и да се спасяваме с него и с чест да носим великото име на православния християнин. Амин.