Евангелско четиво (Йоан 17:1-13)

РАЗДИРАТ ХИТОНА ХРИСТОВ

Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света; те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово. (Йоан 17:6)

Братя и сестри,

Днешното литургийно Евангелско четиво, възлюбени в Господа братя и сестри, е част от прощалната беседа на Иисуса Христа с Неговите ученици малко преди да бъде заловен, несправедливо осъден и разпнат. Тази беседа е предадена от евангелист Йоан в цели четири глави и завършва с така наречената Първосвещеническа молитва на Христа за Неговите апостоли и за всички, които ще повярват, когато чуят тяхното евангелско слово. Четейки тази дълбоко трогателна беседа, ние се натъкваме на нещо странно: вместо апостолите да утешават Господа, Който отива на ужасни страдания и Кръстна смърт, станава тъкмо обратното – Христос утешава унилите Си и паднали духом ученици! В Първосвещеническата Си молитва Господ, между другото, казва на Своя Небесен Отец, че е явил името Му на човеците – разбирайте на Своите апостоли, явяването на Божието име. Това е откриването на светото Евангелие на апостолите. От своя страна апостолите – по линията на приемствеността, която съществува само в Православната Църква – са предали Христовото учение на своите ученици в лицето на светите отци и учители църковни, и така през вековете до днес.    Но в Евангелието и останалото Свещено Писание има някои места, мъчни за разбиране, които невежи и неукрепнали изопачават... за своя си погибел (2 Петър 3:16), и не само за своя, но и за погибел на хиляди, които увличат с лъжеученията си. Такъв бил Арий, който в началото на четвъртия век след Христа започнал да проповядва, че Иисус Христос не е Бог, а само висше творение – нещо, което учат днешните теософи, окултисти, дъновисти, иеховисти... Понеже арианската ерес започнала бързо да се разраства, Църквата свикала през 325 г. в град Никея при император Константин Велики Първия Вселенски събор. На него се събрали 318 епископи, сред които такива светила като свети Николай Мирликийски, свети Спиридон Тримитунтски, свети Атанасий Велики и много други. Съборът осъдил и отхвърлил Ариевата ерес, като утвърдил неоспоримата истина – догмат: Синът Божий е истински Бог, роден от Бог Отец преди всички векове и също вечен, както Бог Отец; Той е роден, а не сътворен, и е единосъщен с Бог Отец.    На този събор била съставена също първата част на Символа на вярата и се решило Пасха – Възкресение Христово, да се празнува от всички християни в един и същи неделен ден. Днес ние освен светлото Христово Възкресение, честваме и паметта на светите отци от Първия Вселенски събор, защитили така достойно Православието. Чудни и знаменателни неща се случили, докато текли заседанията на този събор – в потвърждение на Христовите думи, че Църквата ще остане непобедима за адовите сили (Мат. 16:18). Така например Сам Христос Господ се явил на свети Петър, архиепископ Александрийски. Във видението Спасителят бил облечен в скъсана риза. Обзет от благоговеен ужас, архиепископът Го запитал: „Спасителю, кой Ти раздра ризата?" Господ му отговорил: „Безумният Арий! Той отдели от Мене много Мои люде, които Аз Си придобих със Своята Кръв. Но ти внимавай! Не го приемай в църковно общение, макар и да те молят за това, защото той замисля враждебни неща против Мене и против Моите люде! Не допускай в стадото вълк, преструващ се на овца." Ето, виждате как Христос ни учи да се отнасяме към упоритите неразкаяни еретици: именно без да правим и най-малък компромис с Православната си вяра!

Подканван от римокатолически мисионери да приеме заедно с целия си манастир унията с Рим и да се подчини на папата, свети преподобномъченик Макарий (Каневски) отговорил: “Какво общение можем да имаме ние с вас? Вие изоставихте каноните на Вселенските събори, приехте проповедта на неправдата и вместо да бъдете под главенството на Господа Иисуса Христа, се подчинихте на един земен властелин” (тоест на папата - б.м.)   

В своето „Завещание" преподобният Теодосий Печорски е категоричен: “Възможно е да спасиш душата си само ако живееш според Православната вяра”. И нашият преподобен отец Йоан Рилски Чудотворец казва в своя „Завет": “Преди всичко ви завещавам да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения. Стойте добре и дръжте Преданията... Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но ходете по царския път!”

Братя и сестри,

Царският път е Православието! И ние се молим Богу най-много за това, да не станем раздиратели на Христовата риза, на Христовия хитон, който е икона на единството и неразделимостта на Православната Църква. Хитонът не беше шит, а изтъкан цял от горе до долу, съобщава евангелист Йоан (Йоан 19:23). Христолюбци! Дори Иисусовите разпинатели не дръзнаха да раздерат Христовия хитон, изкусно дело на Богородичните ръце, колко повече ние!  Нека заради молитвите на Богородица и на светите отци от Първия Вселенски събор да опазим нашата Православна вяра чиста и неопетнена от ереси и секти, от суеверия и нововъведения човешки, от разтляващия модернизъм, от хилядите слуги и предтечи антихристови! Господи, помогни ни, Господи, благослови ни! Амин.

Източник : Сборник неделни проповеди по евангелските четива, Православно издателство "Витезда"