„Отидох в Арабия, и пак се върнах в Дамаск" (Гал. 1:17).

Св. апостол Павел е бил един от най-големите проповедници на евангелието. Предимно той е проповядвал сред езичниците, затова е наречен и апостол на езичниците. Това е неговата слава. Но същевременно той е и най-многострадалният апостол. Никой друг от светите апостоли не е толкова много гонен и преследван, както той. Той е бил гонен от иудеи, от езичници, от роднини и от лъжебратя. Разните лъжеучители, появили се между християните, най-много са гонили и преследвали св. апостол Павла. Неможейки по друг начин да се противопоставят на проповедническите му трудове и подвизи, те искали да оспорят неговото апостолско достойнство, и че, проповядваното от него евангелие, не е истинско. Особено тези лъжеучители се наводнили в Коринти между Галатяните. Апостолът бил принуден да пише специално послание към Галатяните, с което защитавал апостолското си достойнство и, че, проповядваното от него евангелие, не е от човека. В днешния апостол се говори за това. Нека ви припомня текстуално апостолското четене, за да видите и чуете топлата , сърдечната, Боговдъхновената защита, която прави св. апостол Павел на проповядваното от него евангелие.

- Известявам ви, братя, че евангелието, което аз благовестих, не е човешко, защото и аз нито го приех,нито го научих от човек, а чрез откровение Иисус Христово. Слушали сте за некогашното мое поведение в иудейството, че аз прекомерно гоних Божията Църква и я разорявах, и преуспявах в иудейството повече от мнозина мои връстници в рода ми, понеже бях голям ревнител за отеческите ми предания. А когато Бог, Който ме избра от утробата на майка ми и ме призва чрез благодата Си, благоволи да открие в мене Своя Син, за да благовестя за Него между езичниците – аз веднага се не съветвах с плът и кръв, нито възлязох в Иерусалим при ония, които предимно бяха апостоли, но отидох в Арабия, и пак се върнах в Дамаск. Отпосле, подир три години, възлязох в Иерусалим да се видя с Петра, и преседях у него петнайсет дена (Гал. 1:11-19).

Едва ли има в литературата друга по-откровена и искрена изповед от тая, която сега чухте в тия думи на св. апостол Павла. Ясно е, че е имало лъжеучители между Галатяните, които проповядвали, че евангелието, което проповядвал апостол Павел, не го е получил от Господа, а от човеци. Затуй той им пише: Известявам ви, братя, че евангелието, което аз благовестих, не е човешко, защото и аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение Иисус Христово. С това иска да каже на Галатяните, че другите апостоли били призовани от Господа към апостолство, и цели 3 ½ години те слушаха Неговото учение, и освен това, в деня на Петдесетница Дух Светий слезъл върху тях – били облечени със сила отгоре и получили дара на Светаго Духа да говорят разни езици и дар на чудотворства, и по тоя начин те станалипълни апостоли. Аз, казва апостолът, наистина не съм слушал учението на Господа; в деня на петдесетницата Дух Светий не е слезъл върху мене, но при все това, евангелието, което проповядвам, не съм го приел от човека. А по какъв начин го е приел? – Чрез откровение Иисус Христово. Кога, къде и как е получил това откровение? Слушали сте, казва апостола, за някогашното мое поведение, когато бях иудеин, как прекомерно гонех Божията Църква и я разорявах. Той бил инспиратор на гоненията, които били повдигнати от страна на иудеите срещу християните. Присъствал и при убийството на св. Архидякон Стефана. Той ходил, та извличал християните в Иерусалим от къщите им и ги хвърлял в тъмницата. Иерусалимските затвори били препълнени с такива затворници. В Деяния апостолски се казва за него, „дишещ още заплахи и убийства срещу учениците", значи, приличал на един звяр, който издишвал заплахи и убийства срещу Господните ученици. И тоя страшен човек да се промени и да стане един от най-ревностните проповедници на християнството, това не е човешко дело, а Божие. Той си бил поставил за цел да изтреби християнството от лицето на земята, затова прекомерно гонил и разорявал Божията Църква.

Обаче, човек не е господар на себе си. Бог, Който ни е създал, Той и разполага с нас. Така е с всеки един, така е и със св. апостол Павла. Той гонил християните. Служил на злото и заблудата, но Бог го определил за друго едно призвание – да благовествува евангелието между езичниците. „А когато Бог, казва св. ап. Павел, Който ме избра от утробата на майка ми и ме призва чрез благодатта Си, благоволи да открие в мен Своя Син". Как се е открил Синът Божий на св. апостол Павла, това е известно на всички ни. Това е станало, когато св. апостол Павел отивал за Дамаск, за да излови християните и вързани да ги докара в Иерусалим. Както се разправя в Деяния апостолски, когато наближил Дамаск, изведнъж го огряла светлина от небето, и като паднал на земята, чул глас, който му думал: Савеле, Савеле, що ме гониш? А той отговорил: Кой си Ти, Господи? Господ казал: Аз съм Иисус, Когото ти гониш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен. А човеците, които вървяха с него, стояха вцепенени като чуваха глас, пък никого не виждаха. Савел станал от земята и макар очите му да били отворени, никого не виждал; и водейки го за ръка, завели го в Дамаск. Три дни не виждал, и нито ял, нито пил. В Дамаск имал един ученик-християнин, на име Анани. По Божие откровение, той кръстил Савла и му нарекъл името Павел".

След като Павел бил кръстен, къде е отишъл? – „Аз, казва апостола, веднага не се съветвах с плът и кръв, нито възлязох в Иерусалим при ония, които предимене бяха апостоли, но отидох в Арабия, и пак се върнах в Дамаск". Значи, след кръщението си, св. апостол Павел отишъл в Арабия. Защо е отишъл там? Защо не отишъл в друга някоя пустиня, но в Арабийската? Какво правил там и колко време е стоял? – На тези въпроси ще отговорим с думите на един дълбокомислен тълкувател на Словото Божие. Той казва:

- Както орелът, задържан и побъркан от някаква силна буря, слиза на земята, за да си поправи измачканите крила, така и великата душа, що е минала през огън и вода, се нуждае от спокойно и безопасно място, в което тя да може да си отпочине. Трудно е да си въобразим по-пълна промяна, по-дълбок разрив, отколкото оня, който е отделял Савла – големия гонител на християните, от Павла – апостола, проповедника на св. Евангелие сред езичниците. Както пророк Моисей, пророк Илия, св. Иоан Кръстител, преди да започнат да проповядват, прекарали дълго време в пустинята, така и св. апостол Павел, съзнавайки, че великото дело, за което е призван, не е по силите му; съзнавайки, поради неговото лично нищожество, да не би да застави някого от слушателите му да отхвърли учението, той отива в Арабийската пустиня, за да се утвърди в новия закон – законът на любовта, и може би, да е стоял на същото онова място, дето св. пророк Моисей получил десетте заповеди Божии. Оня, който в името на Моисея беше гонител на християните отсега трябваше да се опълчи против Моисеевия закон. На св. ап. Павел предстоеше тежката задача да докаже по най-убедителен начин, че Моисеевия закон трябва да се отмени. Е, не е ли било необходимо за него да посети оная свещена земя, т.е. Синайския полуостров, дето дърветата са горели с несгоряем огън и гранитните скали треперили от гласа на Оногова, Който изричал огнен закон, дето посред тъмнина и буря, тръбни звукове, гръмотевици и светкавици и дето Моисей бил обзет от страх и трепет, докато получил десетте заповеди Божии? Да, налагало се. Затова, и той отишъл там. Колко време се е бавил там, не знаем. Някои предполагат, че там е престоял 3 години. И след три години, както се казва в днешния апостол, той възлязъл в Иерусалим, за да се види с Петра, у когото престоял 15 дни и друг от апостолите не се видял, освен Иакова, брата Господен. Лицето, което го представило пред апостолите и засвидетелствувал, че той е християнин, е бил св. ап. Варнава, с когото се познавал още като съученици при еврейския равин Гамалаиила.

Ето в кратце историята на ап. Павловото обръщение. С откровеност, която поразява; и със сърдечност, която пленява; св. ап. Павел разказва за своето обръщане към Христа, - как от Савел станал Павел, че той е избран за апостол по един особен начин и в това призоваване Бог, Който го избрал още от утробата на майка му, открил му Своя Син, за да го благовествува между езичниците. Затова и проповядваното от него Евангелие, не е човешко, а го приел чрез откровение Иисус Христово. И за потвърждение на всичко това той казва: „Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовествашенещо по-друго от това, що приехте, анатема да бъде"...

И тъй, братя и сестри, поуката, която извличаме от днешното апостолско четене е тая, че ние узнаваме за обръщането на св. ап. Павла, че той, който в битността си като евреин прекомерно гонил Божията Църква и я разорявал, станал такъв ревностен благовестител на св. Евангелие сред езичниците, че той, който някога гонил християните, а сега проповядва вярата, що преди разорявал – такъв прелом в душата на св. апостол Павла може да се обясни само с това, че наистина, Христос му се явил по пътя за Дамаск, че той се е убедил, че Тогова, Когото е гонил, е Истинския Месия, и че евангелието, което е проповядвал не го е приел от човеци, а самаго Иисуса Христа. „Известявам ви, братя, че евангелието, което аз благовестих, не е човешко, защото и аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение Иисус Христово".

А м и н

(От Сборник проповеди, съставени от протоиерей Иосиф Милошев)