Като видя силния вятър, уплаши
се и, като взе да потъва, извика:   
„Господи, избави ме! (Мат. 14,30).

Вярата е способна да чудотвори, да издига човека към нравствено съвършенство и да го води към спасение. Съмнението пък, обратно, може да разнебити моралните устои и да завлече човека в бездната на гибелта. Докато вярващият човек може да победи всички пречки в живота, защото за него всичко е възможно (Мар. 9, 23), съмняващият се е съвършено безпомощен при изпитанията и злополуките в живота. Днес прочетеното евангелие ни дава един добър повод да размислим и се поучим в тая неизменна истина. Нека си припомним изцяло евангелските думи.
- В онова време Иисус накара учениците си да влязат в кораба и да минат преди него насреща, докле той разпусне народа. И като разпусна народа, той се качи сам на планината, за да се помоли; и вечерта остана там самичък.
- А корабът беше сред морето и вълните го блъскаха, защото вятърът беше насрещен.
- И на четвъртата стража през нощта, отиде Иисус при тях, като ходеше по морето. А учениците като го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е призрак, и от страх извикаха.
- Но Иисус веднага заговори с тях и рече: дерзайте, аз съм, не бойте се!
Петър отговори и му рече: Господи, ако си Ти, заповядай ми да дойда при тебе. А Той рече: дойди. И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса; но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме!
- Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: маловерецо, защо се
усъмни? И като влязоха в кораба, вятърът утихна.
- А ония, които бяха в кораба, се приближиха, поклониха му се и казаха:
наистина си Божи син (Мат. 14, 22-33).
С този евангелски разказ може да се изясни какво може да стори вярата и какво – съмнението при изпитанията в живота. Христос заповяда на учениците си да отплуват с кораба през морето на отсрещната страна. И те заминават. Но тъкмо сред морето започва силния вятър, който вълнува водата и плаването става трудно и опасно. Апостолите са подложени на голямо изпитание. Спасителят, обаче, от върха на планината наблюдава и вижда опасността, в която се намират. Той вижда, че в тоя час тяхната мисъл се върти около Него и че тяхната вяра Го зове на помощ. Затова веднага тръгва по морето и се приближава към тях. Измъчени от злополуката с противния вятър, сега те изтръпват от страх, мислейки го за призрак, който се движи по вълните около кораба. От уплаха те дори извикват. Тогава Иисус им заговаря: дерзайте, аз съм, не бойте се!
Те се успокояват от близостта на Спасителя. Апостол Петър, за по-голяма увереност, че това е Христос, иска позволение да отиде при Него и получава такова. Но той се подлага на ново изпитание. При вида на страшно развълнуваната водна стихия, той се уплашил и губи кураж. Вярата му, която чудотворно го държи над водата, се разколебава. Напада го съмнение. Вследствие на това, той започва да потъва във водната дълбочина. Но духът на вярата не се отделя от него. Борейки се с бесните вълни, с поглед към Иисуса, той вика: Господи, избави ме! Спасителят, който вижда всичко това, в последния момент го хваща за ръка, спасява го и му казва: маловерецо, защо се усъмни? След това те влизат в кораба и бурята престава. Изпитанието било страшно, но полезно. То укрепило в апостолите вярата в божествената сила на Христа Спасителя.
Повече от двадесет столетия са  изминали от деня на това събитие. Но, какво голямо назидание  и поука са черпили от него християните и ще черпят още през всички бъдни времена! Хората, кой по-рядко, кой по-често, но винаги са били подлагани на изпитания и злополуки. Няма да ги избегнат те и за напред. Евангелието само указва как да се понасят те по-леко. То учи, че който се държи с ръката на вярата за всемощната десница на Бога, няма защо да се страхува от злополука в живота. Но съмнението може да скъса тая връзка и да го повлече към погибел. Вярата винаги ще може да му внушава кураж и надежда. Съмнението е пагубно...
През всички минали времена е имало бури в морето на живота. Противният вятър нерядко е блъскал кораба на вярата, с който християните плават към тихото пристанище. Тия страшни бури и бесни вълни, които са терзали вярващите добри хора, всякога са избухвали в цинично безверие, или в сурова и безсрамна критика на всичко, що е свято и скъпо за безсмъртната душа, или в диви слепи страсти и морална поквара, или пък в страшни изпитания и злополуки. Ала живата и твърда вяра в Бога винаги е съдействала да се преодолеят всички тия напасти. Тя всякога е окуражавала вярващите да се борят със злото, с противния вятър...
Получил разрешение, апостол Петър тръгва да отиде по водата при Спасителя. Но при вида на страшните морски вълни той се уплашил, вярата му се разколебала; блъскан от вълните, той се усъмнил, че някой може да го спаси вече. Обезкуражен, той почнал да потъва в морската бездна. Докато силата на вярата чудотворно го водела по водната повърхност, въпреки бурните вълни, право към живота, силата на съмнението изведнъж го повлякла надолу в бездната, към гибелта! За щастие, обаче, духът на вярата му към Спасителя не го напуснал окончателно и той отчаяно вика: Господи, избави ме, погивам. И той не погинва. Христос веднага се отзовава, протяга му ръка за помощ, но го упреква за малодушието му: маловерецо, защо се усъмни!
Същото това, често пъти, е ставало и става с хората. Постигнати от злополуки и нещастия, обиколени от вълните на безверието и покварата, тласкани от вятъра на греха и престъпността, те могат да удържат спасителната насока само със силата на вярата и надеждата. Но, ако това, що става около тях, ги изплаши и съблазни; ако вълните на изпитанията и греха разколебаят тяхната вяра, а съмнението им в силата Божия засегне сърцата им, те лесно биват обхванати от злото и започват да потъват в бездната на гибелта...  Щастлив е онзи, който в такива минути, като апостол Петър, опази духа на вярата, за да може да извика: Господи, избави ме, погивам! Макар и да бъде упрекнат в маловерие, спасителната божия десница ще се докосне до него. Бурята на изпитанието и злополуката му ще утихне веднага. Защото Всемогъщият ще бъде при него...
Всички ние сме ученици на Христа Спасителя. На всички ни е заповядано да плаваме с кораба на църквата през морето на тоя свят към тихото пристанище на живота. Но и през време на нашето плаване излиза противен вятър, случват се бури. Вълните на греха и злополуките не рядко тласкат нашия кораб и ни пречат да вървим напред. Призракът на съблазните и изкушенията не рядко ни плашат и мъчат. Изобщо, животът ни при плаването често пъти бива пълен с разнородни приключения, изпитания, скърби и страдания. За да се преодолее всичко това, необходима е твърда и жива вяра; необходимо е да сме дълбоко убедени, че там във висините небесни седи Спасителят и зорко следи нашето плаване и че в критичните минути той е готов моментално да се отзове на нашия вик за помощ. Не са редки случаите, когато, при вида на тежките изпитания, на скъпи и мили загуби, блъскани от вълните на страстите и неправдите, вярата в някои почва да се колебае, съмнението се засилва и намалява способността и куража им да се борят с окръжаващото ги зло и неправда. Единственото средство да не потънем в бездната на греха е да опазим, като апостол Петър, духа на вярата и о време да се обръщаме към Спасителя с молитвен зов: Господи, избави ме, погивам под тежестта на греха и изпитанията!  И милостивият Бог няма да се забави да помогне и утеши.
И тъй, всички ние, по пътя на живота, сме подложени на изпитания и злополуки. Те са или заслужено наказание за извършени грехове и престъпления, или ни се причиняват от неприятели, или ни се изпращат от Бога за проверка на нашата привързаност към него. Във всички тия случаи, обаче, те се допущат от Бога с твърде блага цел – да се очисти душата от греха чрез покаяние и да закрепне сърцето във вярата. Ето защо, колкото и да са тежки изпитанията, които понякога ни постигат, колкото и да е противен вятърът на нашето плаване в живота, нека с вярата си здраво се държим за мощната ръка на Спасителя, а с молитвата си по-често викаме: Господи, избави ни! Той няма да допусне върху нас изпитание, което ние не можем да понесем. При това, нека ни утешава истината, че който сее със сълзи, с радост ще жъне (Псал. 125,5). Амин.

+Видински митрополит Неофит – 11-08-2010