Иде час... когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божи и, като чуят,ще оживеят (Иоан 5:25)

Истината за безсмъртието на човешката душа поддържа в света морала, правдата и правото. Вярата в безсмъртието на душата е условието за реда, добротворството и напредъка на човешките общества. Без такава вяра не може да има ни морал, ни правда, ни напредък. Животът тук на земята е къс. Безверниците мислят, че заедно със смъртта на тялото всичко се свършва. Затова бързат да живеят по-разпуснато и безсрамно. Ала те горчиво се мамят. Смъртта може да покоси тялото, но тя не може да унищожи живота. Господар и на смъртта и на живота е Бог. Той възкресява и оживява всичко в света. Бидейки извор на живота, той е дал и на сина си Иисуса Христа да има живот в себе си; дал му и власт да съди. Всички хора ще умрат, но иде час, когато всички, които се намират в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божи и ще излезат на съд пред Него. И прочетеното днес евангелие ни убеждава, че Христос, като Син Божий, има власт и да възкресява мъртвите. Нека си припомним евангелския разказ, който е един добър повод за размишление и поука.
В онова време Иисус отиде в града наречен Наин; с него вървяха  мнозина от учениците му и много народ. А когато се приближи до градските врата, ето изнасяха мъртвец, едничък син на майка, а тя беше вдовица; и много народ вървеше с нея от града.
Като я видя Господ, смили се над нея и рече ú: не плачи!
И като се приближи, допря се до носилото; носачите се спряха и Той рече:
„момко, тебе думам, стани!
Мъртвецът, като чу гласа на Сина Божи подигна се, седна и почна да говори; и Иисус го предаде на майка му.
И страх обзе всички, и славеха Бога и казваха: велик пророк се издигна между нас и Бог посети своя народ (Лук. 7:11-16).
Късичък е тоя евангелски разказ. Но той ни дава твърде ценна поука. От него блика сила, която укрепва вярата в безсмъртието на душата и утвърждава морала и правдата на съвестта. Разказва ни се за делото на онзи, който е господар на живота и смъртта. Наин бил един малък градец, но майката-вдовица трябва да е била добра, благочестива и уважавана от всички жена. Затова като умрял единственият ú син, млад и скромен момък, всички граждани били натъжени и всички се събрали да ú изкажат съчувствия в голямата ú скръб и да придружат покойния до гробищата. Всички плакали при изнасянето на тленните останки. Сърцето на злощастната майка се късало от болка в тоя час. Убита от скръб, тя едва вървяла подир ковчега на милия си син, подкрепена от близки и роднини.
Но ето насреща иде Христос Спасител, придружен от някои ученици и от много народ. Като видял в това положение съкрушената от голяма злополука майка-вдовица, Той се смилил над нея. За да я утеши веднага, Той ú казва: не плачи. Но бедната майка не могла да бъде утешена. Тя не знаела кой е този, който говори сега. И другите приятели ú казвали същото не плачи;  но това не могло да оздрави раната на сърцето ú. Тогава Иисус хваща носилката; носачите се спират. Изведнъж плачът и разговорите замлъкват. Настава пълна тишина. В тоя момент всички чуват мелодичния и властен глас на Иисуса, който извиква на мъртвеца: Момко, тебе думам, стани!
Щом чува тоя глас на Сина Божи, момъкът-мъртвец се повдига, сяда и почва да говори.
„ Иисус, началникът на живота“, го предава на майка му и заменя нейната голяма скръб с най-велика радост. Настанало общо учудване. Погребалната процесия се връща обратно към града. Сега всички с радост и благоговение славят Бога и казват: велик пророк се издигна между нас. Бог посети своя народ.
Това бележито събитие доказва всемощната божествена сила на Христа Спасителя. То напомня неговите думи за бъдното възкресение на мъртвите. Иде час – казва Той, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божи и, като чуят, ще оживеят. Тогава ще застанат всички пред небесното правосъдие, дето на едни, - които са вършили добро, - ще бъде присъден вечен живот, а на други, - които са вършили зло – вечно осъждане.
Смърт, възкресение и съд – ето какво очаква всички ни. Каква ще бъде присъдата? Това зависи от земните ни добри или лоши дела. Гласът на Сина Божи, чрез Евангелието, и сега ни призовава към добро. Той ни съветва да закрепнем свободно и доброволно във вярата и правдата, в морала и добротворството. Той ни говори, че с тоя живот на земята ни се дава време да придобием доброта и нравствено съвършенство и да станем пригодни за живота след възкресението. Но заедно с живота на всеки му е дадена и свобода на волята. Всеки може да послуша и да не послуша, всеки може да избира между доброто и злото. И ние виждаме, че мнозина избират греха и порочността, не се вслушват в гласа на Сина Божи, не се ръководят в живота си от Неговите заповеди за вяра, правда и братолюбие. А подир смъртта не ще бъде тъй. Тогава всеки ще слуша гласа на Сина Божи. Мъртвите, щом чуят тоя глас, ще оживеят и ще застанат пред небесния съд. Светът е видял и историята ни свидетелства как мъртвите се подчинявали на гласа на Сина Божи и са оживявали. Лазар четири дни лежал в гроба. Тялото му се разлагало вече. И Христос идва, заповядва да снемат камъка от гроба и извиква: Лазаре, излез вън! Лазар чува гласа на Сина Божи и оживява. Също тъй на починалия момък, единствен син на Наинската вдовица, Иисус извиква: Момко, тебе думам, стани! И момъкът стана, за радост на своята убита от скръб майка!.. Всичко това ни говори за Божествената сила на Спасителя, за Неговата власт да владее над смъртта и живота и да съди и живите, и мъртвите...
И тъй, всички хора ще умрат, но със смъртта на тялото не всичко се свършва. Животът тук е временен. Той ще се прекрати на земята, но няма да се свърши. Ще дойде часът, когат всички ще чуят личния глас на Сина Божи, за да възкръснат за живот или за осъждане. Не ни е известно само кога ще удари тоя час, кога ще прозвучи тоя божествен глас. Но Евангелието ни говори, че това време не е далеч. За нас е известно, обаче, едно нещо – че тоя глас на небесния съдия ще бъде твърде сладостен за ония, които тук са слушали заповедите Божии, начертани в Евангелието, за добродетелните хора, които са живели по Бога с вяра и правда. Не може да се изрази с думи онова блаженство, което ще почувства праведният, когато чуе гласа на Сина Божи! Не може да се опише радостта и щастието на ония, които ще чуят присъдата си в сладките думи на Сина Божи: елате благословени от моя Отец и наследете царството, приготвено за вас от века!... 
Но още по-трудно е да се опише ужасът, който ще обхване тия, които са живели по влечението на своите низки страсти, без вяра в небесното правосъдие и вечния живот. Едно може да се каже само: горко, горко на жестоките и на измамниците, които са умрели неразкаяни, горко на богохулниците и развратниците! Когато чуят гласа на Сина Божи, те ще оживеят, но, ужасени, ще рекат на планините: паднете върху нас, и на хълмовете: покрийте ни от лицето на седящия на престола.
В числото на кои ще се видим ние? Това зависи от нашия земен живот и от нашите дела; зависи от туй, доколко ние сега слушаме гласа на Сина Божи, който ни говори чрез Своето Евангелие, доколко живеем по Божествените заповеди в него. Ето защо, докато имаме още време и възможност, нека се потрудим да победим злата воля, която ни влече към грях и престъпност и да станем истински последователи на Христа Спасителя, верни изпълнители на Неговите заповеди за вяра, правда, братска любов и добротворство. Нека бързаме да вършим добро, защото небесното правосъдие наближава. Иде час и скоро гласът на Сина Божия ще се понесе над земята. Нека се приготвим за възкръсване към живот, а не за осъждане.  Амин.


+ Видински Митрополит Неофит

Апел за дарения

Братя и сестри в Христа!

Поради изчерпване на средствата за ремонт на покрива на храма и реставрация на увредените поради това стенописи, храмовото духовенство и настоятелството на катедрален храм „Св. вмчца Неделя”, ви моли, да участвате според възможностите си в събирането на средства за благоукрасата на Божия дом!

Бог стократно преумножава благодеянията принесени в православния храм!
Божието благословение да е над всички ви, които имате и които нямате възможност да ни подкрепите! Амин!

Приемаме с благодарност дарения в касите на храма, в тетрадката за дарения при свещите в храма, при предстоятеля на храма ставрофорен иконом Мина Минчев и на обявената дарителска сметка:
- BG77 UNCR 7000 1514 0239 60