Бързайте да вършите добро

Целият земен живот на нашия Господ Иисус Христос е ознаменуван от безчислени дела на милосърдие и любов към хората.За едно такова дело ни повествува и днес Евангелското четиво /Иоан 9:1-38/.
Веднъж, се казва в светото Евангелие, близко до Иерусалимския храм Иисус Христос със Своите ученици видял сляп по рождение човек, който просел милостиня и се спрял пред него. Учениците Му, придържайки се към общоприетото по онова време мнение, че всяка болест и нещастие се изпращат от Бога като наказание за греховете на страдащия или неговите родители, попитали:”Рави, кой е съгрешил, той или родителите му, за да се роди сляп?Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му/Иоан 9:2-3/.
Той плюл на земята, смесил я със земята и с това помазал очите на слепия като му заповядал да отиде и да се умие на Силоамския извор. Слепият отишъл, омил се и прогледнал.
Чудото на излекуването било промислително и спасително за слепородения: той повярвал в Божия Син и затова прогледнал телесно и духовно, а то е, братя и сестри, промислително и за нас, защото Божието милосърдие ни учи как да вършим добро.
„Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден, - казал Спасителят Христос, изцерявайки слепородения. – Докле съм в света, светлина съм на света „/Иоан 4-5/. Делото на изпратилия Го – това са чудесата на Господ Иисус Христос и Неговото спасително учение, което им проповядва за слава на Своя Отец Небесен, Който Го изпрати в света, за да спаси хората от властта на греха и вечната смърт.
В изцеряването на слепородение ни удивлява и величието на чудото и начина по който е извършено. Всемогъщия Бог би могъл, разбира се, с една Своя дума да изцери слепия, както е изцерявал множество болни, но Нему е било угодно за укрепване вярата на изцеляемия да прибегне към особени действия, та по този начин да ни даде най-великия пример за смирение и милосърдие към всички болни и страдащи. „О, колко велико е Божието човеколюбие!- възкликва свети Иоан Златоуст, - до къде снизходи Господ когато с велика благост изцерява бедните. Не само славните, знатните и облечените във власт, но и обикновените хора удостоява със същите грижи, защото Той дойде за спасение на всички”.
В своето отношение към хората ние сме длъжни да следваме Господния пример /Иоан 13:15/. Да се върши добро е свойнствено на човека и то му носи радост. Ние сме сътворени от Бога по Неговия образ, Който е най-съвършенната любов и най-възвишеното добро. И ако често в живота си срещаме хора равнодушни към чуждата болка, към нуждите и страданията на ближните, хора зли и жестоки, то трябва да знаем, че те сами са изтрили в себе си образа Божий. Техните души са пълни с греховни страсти и пороци, а греха уврежда душата и убива в нея доброто.    „Бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден”/Лука 6:36/-
ни призовава Господ. Свети апостол Павел ни учи, че „творение Негово сме ние, създадени в Христа Иисуса за добри дела, що Бог е предназначил да вършим”/Еф.2:10/. „Винаги желайте доброто и един другиму и на всички”/1 Сол. 5:15/.
Нашият земен живот има висока стойност и предназначение, и затова нито един миг от него не трябва да се преживее напразно.Трябва да бързаме да вършим добро, защото всички ние сме пратени от Бога в този свят, за да следваме Неговата блага и спасителна воля, която се изразява в изпълнение на Божиите заповеди за любов към Бога и ближния. Божието слово ни учи, че „милостинята избавя от смърт и може да очисти всеки грях./Тов.12:9/ Спасителят Христос  на Своя страшен съд, така ще оцени нашите дела на милосърдие към хората, които са в беда и нужда, като че ли са сторени на Самия Него /Мат.25:34-40/, и ще ни помилва /Мат. 5:7/. Да вършим добро – значи толкова колкото е възможно да оказваме милост на всеки с дела и думи в неговата нужда и нещастие. Защото ако не всеки е способен да измени горестта и скръбта, то всеки има възможност да поддържа своя ближен със своята съпричастност, да даде добър съвет, да навести болния, да се помоли за него, да утеши скърбящия. Защото молитвата, съвета от сърце, топлите думи – и това са добри дела. Много често духовната помощ е по-скъпа от всичко друго, защото добрата дума, според Божието Слово, е вощен мед: за душата сладка и за костите лековита /Притчи 16-24/, и молитвата с вяра ще изцери болния”/Иак.5:15/.
Доброто, като проява на нашата любов и загриженост, сме длъжни да вършим постоянно и не по график ли разписание, не от тщеславие, а в името на Христа, за слава Божия и за благото на ближните. Според Христовите заповеди , доброто трябва да се върши тайно и към всички хора – добри и зли, праведни и неправедни /Мат.5:45;6:2-4/, защото „любовта не търси своето...зол не върши...никога не отпада”/1Кор. 13:5-8/. Свещеното писание ни учи да обичаме Господа Бога и своите ближни „не с думи или с езика си, но с дела и истина”/Мат.22:37-39/.
Нашият Господ Иисус Христос ни даде заповед да се обичаме един други, да обичаме и враговете си, да им прощаваме и да се молим за тях /Иоан 15:12;Мат. 5:41; Лука 6:35/. За изпълнението на тези заповеди Той обещава велика награда на Небесата, защото Самият Той е благ. Трудно е да прощаваш на враговете си и да им отвръщаш с добро, но само чрез прошка и помирение може да се постигне мир, и само доброто може да задуши огъня на враждата и злобата. Затова и апостол Павел ни казва:”Не бъди побеждаван от злото, но побеждавай злото с добро”/Рим. 12:21/.
Да правим  добро на хората ни подтиква самата наша вяра в Господа Бога.”Вяра без дела е мъртва” /Иак. 2:20. Спасява само живата вяра, съединена с любов и добри дела. За постигане на вечното спасение е необходимо още и Божията помощ, която ние получаваме според нашата вяра в молитвите и в тайнствата Покаяние и Свето причастие. Без нея човек, който се надява само на собствените си сили, може да изпадне в гордост и самомнение. Тогава ще му бъде невъзможно да върши добро и да получи Живот Вечен. „Без Мене, - казва Спасителят Христос, - ни можете да вършите нищо”/Иоан 15:5/. Затова е необходимо да молим Господа не само за себе си, но и за тези, които ни обиждат, за тези, които равнодушно се отнасят към нещастието на ближните, та Той  да смегчи сърцата им и да ги предразположи към любов и добро.
Братя и сестри! Бързайте да вършите добри дела. Да вършим добро на всички хора, и най-напред, на тези, които се нуждаят от нашата помощ! Да не униваме и да не се плашим от изкушенията. Колкото и да са големи те с Божията помощ и с искренна молитва ще ги преодолеем. Да се стоплят сърцата ни от любовта, за да бъдеме отзивчиви към мъката и нуждите на ближните, за да не пресеква в нас готовността да помогнем на нуждаещите се! И тогава Господ, Праведният Съдия, като види нашите добри дела, ще ни въздаде на яве в съдния ден и ще чуем Неговия глас, призоваващ ни да наследим Небесното Царство, „приготвено от сътворението на света за тези които Го обичат /Мат.25:34/. Амин!

Протоиерей Алексий Глушаков - ЖМП 1982 г.; бр.9 стр.29; от руски о.Мина