Който сее оскъдно, оскъдно и

ще пожъне; а който сее щедро,

щедро и ще пожъне. (IIКор. 9:6)

 

            Отивайки сред езичниците на проповед, св. апостол Павел бил умоляван от другите св. апостоли да не забравя в грижите си Иерусалимската християнска община, която по онова време преживявала тежки дни – дни на гонения и преследвания от страна на иудеите и дни на гладувания. Подтикнат от християнска любов и грижа за бедствуващите иерусалимски християни, св. ап. Павел, между грамадните апостолски трудове, взел грижата да събира милостиня от църквите в Македония за гладуващите иерусалимски християни. Той молил повярвалите в Господа Иисуса, между които коринтските християни, да се погрижат да съберат милостиня за иерусалимските християни, и като дойде при тях, ще прибере събраното. В посланието си към Коринтяните, отдето е взет и днешният апостол, прочетен на св. Литургия, той давал подробни наставления, как да правят милостинята; че тя е приятна Богу; че за творящите милостиня тя е душеспасителна; а у ония, които я приемат, възбужда чувство на благодарност към Бога и пр. И, за да ги подтикне към по-голяма щедрост и благотворителност, св. ап. Павел сравнява милостинята и благотворителността със сеене на семена. „Който сее оскъдно, казва св. ап. Павел на Коринтските християни, оскъдно и ще пожъне, а който сее щедро, щедро и ще пожъне“. (IIКор. 9:6).

            С тези думи, заети от днешния апостол, които ще бъдат темата на днешната ми към вас проповед, св. апостол уподобява раздаването на милостинята със сеене на семена. Едва ли има по-мило и по-убедително от това за душата уподобление! Не напразно св. апостол Павел сравнява благотворителността със семе. Защото, между свойствата на семето и благотворителността, има много общо нещо. И наистина. семето сеем в земята, а милостинята сеем в ръката на бедняка и нуждаещия се. Сее се едно зърно, а пожънват се сто зърна; дава се един лев на бедния, получаваме стократно. Семето дава плод, само когато бъде зарито (посеяно) в земята, а милостинята дава плод, когато се дава тайно - никой да не види и чуе - дори лявата ръка да не знае какво прави дясната. За да поникне семето, необходимо е да бъде напоявано и оросявано от благодатен дъжд и влага, а да бъде плодоносно семето на милосърдието, трябва да бъде оросено от сълзите на покаянието.

            Ако остане семето непосеяно, то няма да даде никакъв плод. И богатството, ако не се посее, т.е. с него не се помогне на нуждаещите се, то не може да принесе никакъв плод. От такова богатство стопанинът му не може да очаква никаква жътва. Бедните, гладните, необлечените, бездомните, болните, нещастните – ето Господнята нива, дето християнинът трябва да сее зърното на милосърдието. Не посее ли, няма какво и да жъне. Християнинът, подобно на трудолюбивия орач, трябва щедро да сее зърното на милосърдието и добродетелта. Земеделецът не скъпи и не жали зрънцата, когато сее, защото е уверен, че посеяното ще му донесе стократен плод. Който помага на нуждаещите се, който пригледва бедните, той сее семена, които ще му дадат богата жътва. Който дава милостиня, да се не скъпи, а щедро да дава, защото даденото не е пропаднало. Той щедро и ще пожъне. Оскъдно ли сее, оскъдно и ще пожъне. Или с други думи казано: малко ли милостиня дава, малко и ще пожъне; много ли дава, много и ще пожъне. Милостинята е дар на Бога. Който желае дара да му бъде приет от Бога, той нека жертва от сърце и душа и не с принуждение и огорчение, а доброволно и от любов към Бога и ближните.

            Мнозина от Коринтските християни послушали съвета и увещанието на св. апостол Павла – да сеят щедро. Но не са били малцина и тези, които сеяли оскъдно – почти никак не давали милостиня, под предлог на това, че ще обеднеят. Св. ап. Павел, като оборва такива неоснователни опасения и страхове, казва им: „Бог е силен да умножи у вас всякаква благодат, та, като имате винаги всякакво доволство във всичко, да бъдете щедри във всяко добро дело. (2 Кор. 9:8). Хората беднеят не от това, че дават милостиня, а от съвсем други причини. „Ръката, която дава милостиня, тя не осиромашава“, казва се в Писанието.

            Но каква жътва се добива? Какви плодове се събират от делото на милосърдието? Жътвата е голяма. Плодовете са много. „Милостинята очиства греховете“, казва се в Писанието (Сир. 3:30). „Милостинята избавя от вечната смърт“ казва св. прор. Даниил. (Дан. 4:24). „Милостинята прави Бога наш длъжник“ (Мат. 10:42; 25:40). Само милостивите сърца и нежните човешки души ще бъдат помилвани от Бога. „Блажени са милостивите, защото те ще бъдат помилвани“, казва се в петата глава на евангелието от Матея.

            Заповедта за милостинята и ползата от нейното изпълнение така ясно е изразена в св. Писание, че няма никакво място, за да се съмняваме в това. Докато в света има бедни и нещастни, до тогава на богатите им е длъжност да им помагат. При все това ние сме хладни и безчувствени към страданията на другите, като се извиняваме с това, че нямаме излишни средства, че имаме големи семейни грижи и задължения, че живеем в много трудни времена и пр.

            Вярно ли е това? Истина ли е, че ние нямаме излишни средства, че живеем в много трудни времена? Да не се извиняваме, братя и сестри, с това, че нямаме излишни средства. Всеки един от нас – говоря и за най-бедния – имаме излишни средства, които ги прахосваме за неща, непотребни за живота. Кои са тези излишни средства? Това са парите, които харчим за разни излишества, разкоши и накити. Нека погледнем на ръцете си и по тях ще видим колко ли не излишни и скъпи неща, като пръстени, гривни и ланци! Да кажем, ако пръстенът е необходим, то защо да е от злато или сребро и на един пръст да са поставени по няколко пръстена? Ами какво да кажем за облеклото? И по него има много излишни и непотребни неща, направени от скъпа материя. Ако панделката, да допуснем, е необходима за облеклото, то защо да е от най-скъпа материя и по няколко метра да висят като опашки на дрехите ни? За модите се харчат толкова много средства, които, ако се бяха употребили за благотворителни цели, едва ли би имало гладни и необлечени хора на земята. Ако дадем на бедните една малка част от сумите, които харчим за пръстени, обеци, ланци, панделки, пера за шапките, за папироси и пури, то струва ми се, само с тези суми значително ще се облекчи положението на нашите бедни ближни. „Богатствата ни се дават не за разкош и разточителство, а да правим милостиня“, казва св. Иоан Златоуст.

        Да не се извиняваме и с това, че имаме многочленно семейство - това е наш дълг – но да се грижим и за другите, и това е Божия заповед, която ние трябва да изпълним. Блажени Августин, разсъждавайки по тоя въпрос, казва: „Вие, които имате деца, считайте ги с едно повече. Ако вие вместо четири деца имахте пет, щяхте ли петото дете да го оставите гладно и необлечено? Това, което щяхте да дадете на петото дете, дайте го на бедния, когото Христос вместо Себе ви праща във вашето семейство“.

            Не може да ни служи за извинение и това обстоятелство, че времената били трудни, та не можем да помагаме на бедните и нуждаещите се. Ако те са трудни за богатите, то колко по-трудни са за бедните? Ако в трудните времена положението на бедните става непоносимо, то кой друг, ако не богатите са длъжни да облекчат положението им? Нима бедните и облечените в дрипи не са братя на богатите и облечените в порфира и висон? „Който има световни богатства“, казва св. Иоан Богослов, „и гледа брата си, че има нужда и не му помага, то как ще пребъдва в него Божията благодат? (IИоан 3:17).

            И тъй, с нищо не можем да се извиним пред Бога, че не сме милостиви към бедните. Не може да ни оправя нито извинението, че нямаме средства; нито това обстоятелство, че имаме големи семейни грижи и задължения, нито пък причината, че времената били трудни и скъпи. Християнинът е длъжен всякога щедро да сее: и когато е в лишение, и когато е с многочленно семейство и когато живее в трудни времена. Така е било в древно време, така трябва и сега да бъде. Щедро са сеяли първите християни, щедро трябва да сеят и днешните християни. Коринтските и Македонските църкви във времето на св. апостол Павел са пращали помощ чак на християните, живущи в гр. Иерусалим. Нивата на милосърдието е необятна. Тя се простира по цялата вселена. И, за да даде плод тази нива, тя щедро трябва да се засее. С любов и нежност трябва да се посее всяко зрънце на милосърдието. „Кладенци, от които постоянно се черпи вода, казва св. Василий Велики, дават по-много вода от ония кладенци, от които рядко се точи. На такива кладенци, поради неточенето, водата е малко, застояла е, вмирисва се и е покрита с жабурняк Подобно нещо е и с богатството. Когато с него се помага на бедните и нуждаещите се, то не се намалява, а се увеличава и душата на милостивия е чиста; но когато с него никому не се помага, то душата на такъв богаташ е като застоялата вода, вмирисва се и се покрива с жабурняк“.

            И тъй, братя и сестри, да чуем и изпълним съвета и увещанието на св. апостол Павел. Да сеем щедро семената и зрънцата на милосърдието. Защото, който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне, а който сее щедро, щедро и ще пожъне. (IIКор. 9:6).

Йосиф Милошев - апостолско четиво