„И ръката Господня беше с тях, та голямо

множество повярваха и се обърнаха към Господа” /Деян 11:21/

Братя и сестри!

Кои са тези, с които е била ръката Господня? В каква беда са изпаднали, та ги е закриляла Божията десница? Кое е това множество, което повярвало и се обърнало към Господа? – Нека да отговорим на тези въпроси, и ние ще разберем смисъла на днешния апостол и ще можем да извлечем нужната поука.
Тежки дни настанали за иерусалимските християни след убийството на свети архидякон Стефан. Еврейските духовници и народни водачи повдигнали гонение срещу Иерусалимската църква, което по жестокост не отстъпвало на гоненията, повдигнати по-късно от римските императори. Смаяни от бързия успех на християнството сред народа, виждайки, че чрез ръцете на апостолите ставали личби и чудеса, че мнозина от околните градове се стичали в Иерусалим, донасяйки болни и измъчвани от нечисти духове и всички те се изцерявали; че апостолите били надарени с такава чудотворна сила, че по улиците изнасяли болните, слагали ги на постелки и одъри, та като минавал апостол Петър, поне сянката му да ги осени за изцерение; а от друга страна христовите последователи, имайки едно сърце и една душа, никой нищо от имота си не наричал свое, но всичко било общо и между тях нямало човек, който да се нуждае от нещо с една дума християните станали нова твар в Христа не само по вяра, но и по живот. Всичко това смаяло и озлобило първосвещениците иудейски и те недоумявали, как така Иисус Христос, когото те разпънали и затворили в гроб, Неговото име прави чудеса, увлича народа, а и множество свещеници се покорявали на новата вяра, в гнева си те решили с мъчения и гонения да изкоренят християнството от лицето на земята. И както се казва в книгата „Деяния апостолски”:...в ония дни /т.е. след убийството на свети архидякон Стефан/ се вдигна голямо гонение срещу църквата в Иерусалим, и всички, освен апостолите, се разпръснали по страните Иудейски и Самарийски /8:1/. Всички християни избягали от Иерусалим на разни страни и останали само светите апостоли. Едни намерили убежище в Иудея, други в Самария, трети в Галилея, четвърти напуснали границите на Палестина и достигнали до Финикия, други до остров Кипър, а някои до Антиохия – столицата на Сирия. Имало дори такива, които избягали до Африка – Киринея. В тези страни живеели много иудеи, на които проповядвали светото Евангелие и по този начин избягалите от Иерусалим християни приели на себе си апостолския подвиг. Някои от тях били родом от остров Кипър други от Киринея, отправили се в Антиохия дето имало много елинисти, т.е. езичници, които приели юдейското вероизповедание, и на тях проповядвали за Господа Иисуса. Проповедта им се увенчала с голям успех, мнозина повярвали и се обърнали към Господа. И върху тези нови проповедници на светото Евангелие, ръката Господня била с тях, т.е. освен че Бог ги закрилял от разни беди и нещастия, но и ги надарил с дар на чудотворство, със силата на която вършили много чудеса и утвърдявали повярвалите в Господа. Тази радостна вест за успеха на християнството в Антиохия и другите езически градове и села, не могла да не стигне до ушите на апостолите, които по това време се намирали в Йерусалим. Когато Иерусалимската църква, която е майка на другите църкви, узнала за чудесата, които вършили в Антиохия избягалите от Иерусалим християнии за голямото множество антиохийци повярвали в Господа, тя изпратила там Варнава, за да ги утвърди в новата вяра. Кой е Варнава? И защо него са изпратили? – Той е бил най-подходящият. Роден е бил на остров Кипър, следователно, бил е много познат на християните елинисти в Антиохия. Родителите му били богати хора. Пратили го да учи при прочутия еврейски учител Гамалиил. Заедно с него се учил друг млад евреин с когото Варнава много се сприятелил. Това било Савел, който по-късно станал християнин. Първоначалното име на Варнава било Йосиф. Той станал ученик Христов и е бил причислен в числото на седемдесетте Христови ученици. Проявил е пламенна ревност към Христовата вяра. Имал свое имение, което продал и получената сума сложил пред краката на апостолите /Деян. Ап. 4:37/. И понеже притежавал особен дар да утешава, апостолите го нарекли Варнава, което значи, син на утехата. Освен това Варнава бил мъж добродетелен, изпълнен с Дух Светий и вяра /Деян. 11:24/. Ето защо, светите апостоли него изпратили да отиде в Антиохия при новоповярвалите и да ги утвърди във вярата.
Когато Варнава дошъл в Антиохия, той видял „Божията благодат“ – чудеса, вяра  и добродетели във верующите. Това много го зарадвало. В ревността си към Божието дело той убеждавал не само верующите да пребъдват в Господа с искрено сърце, но проповядвал сред неповярвалите антиохийци. Господ благословил трудовете му с големи успехи. Сам той, Варнава, бил „мъж добър, изпълнен с Дух Светий и с вяра“, нещо, с което много привличал езичниците и числото на вярващите се умножавала с всеки ден. Обаче апостолската ревност на апостол Варнава не спряла до тук. Виждайки, че жетвата е голяма, а работниците малко1 че делото е велико и иска още по-голямо усилие, св. апост. Варнава отива в град Тарс и повиква апостол Павел на помощ.
Цяла година двамата заедно работили за устройството на антиохийската църква. По откровение свише, най-напред в Антиохия християните започнали да се наричат с името „християни“ и оттогава до днес последователите на Господа Иисуса Христа се наричат християни.
В това време, когато Варнава и Павел, устройвали църквата в Антиохия, дошли тук от Иерусалим пророци, мъже изпълнени с дар да предсказват бъдещето. Еди от тези пророци, на име Агав, станал сред събранието на верующите и по откровение на Духа Светаго, предсказал, че по цялата вселена ще бъде глад, какъвто и настанал, когато римската империя била управлявана от кесаря Клавдий. Защо е било това пророкуване – защото трябвало да се обезсили твърдението на езичниците против християните, че по тяхна вина Боговете пращат страдания и бедствия, та всички християни да вземат мерки и да се подготвят за тези гладни години.А как се отнесли  християните към предсказанието на пророк Агав? Събрали се на събрание и решили, всеки, според средствата си да пратят помощ на братята живущи в Иудея. Решението на събранието било изпълнено. Събраната помощ била изпратена чрез Варнава и Савла до презвитерите в Иерусалим, които били натоварени с раздаване на помощите.
От днешния апостол, братя и сестри, ние узнахме как е била основана първата християнска църква в град Антиохия. И тя още в началото на своето съществуване принесла прекрасен плод – плод на истинска християнска любов, която е отличителния признак на истинските христови ученици. Бидейки Господнята ръка върху разпръснатите от гонението на иудеите иерусалимски християни, те били упазени от всякакви злострадания и станали проповедници на светото евангелие във Финикия, о. Кипър и големия тогавашен град Антиохия. Замисления от иудейските първенци пъклен план да изкоренят християнството от лицето на земята, не се сбъднал. Повдигнатото гонение послужило за разпространанието на християнството сред езическите страни – така Бог обърнал злото в добро.
Прочее, нека и ние вземем добра поука от днешния апостол; нека не се страхуваме, когато ни сполети някакво страдание и беда за вярата ни; нека помним, че ръката Господня винаги е върху всички, а особено върху ония, които горят от желание да вървят по пътя Господен и желаят да разпространяват Словото Божие. Той никога не е оставил нас и няма да вдигне десницата си, ако проповядваме правдата в живота. Амин!

Апел за дарения

Братя и сестри в Христа!

Поради изчерпване на средствата за ремонт на покрива на храма и реставрация на увредените поради това стенописи, храмовото духовенство и настоятелството на катедрален храм „Св. вмчца Неделя”, ви моли, да участвате според възможностите си в събирането на средства за благоукрасата на Божия дом!

Бог стократно преумножава благодеянията принесени в православния храм!
Божието благословение да е над всички ви, които имате и които нямате възможност да ни подкрепите! Амин!

Приемаме с благодарност дарения в касите на храма, в тетрадката за дарения при свещите в храма, при предстоятеля на храма ставрофорен иконом Мина Минчев и на обявената дарителска сметка:
- BG77 UNCR 7000 1514 0239 60