/Небесният хляб в слама/

Най-сетне изпълнило се времето. Обещаният от Бога преди много векове Спасител на човешкия род и дълго очакван от людете, трябвало вече да дойде на земята. И тъкмо, когато настъпило това време, римският кесар Август, повелител на много народи и племена, издава заповед да се направи преброяване на цялата земя /Лук.2:1/. Каква гордост за владетеля на света. И какво унижение за людете. Но всичко онова, което сатаната употребява, за да унизи Бога, се превръща в мъдрост на Промислителя за унижение на сатаната, а за Божия прослава и от полза за домостроителството на човешкото спасение. С всеобщото преброяване на хората сатаната е искал да обяви, че всички люде робуват на един обоготворен земен човек; но същото това преброяване Бог е употребил, за да се изпълни пророчеството за раждането на Спасителя във Витлеем. И отиваха всички да се записват, всеки в своя град. Тръгна и Йосиф от Галиея, от град Назарет, за Юдея, за града Давидов, наречен Витлеем, понеже беше от дома и рода Давидов /Лук.2:3,4/. От Назарет до Витлеем един пешеходец пътувал три пълни дена. Но тъй като света Дева е била непразна, може да предположим, че Божествената фамилия е употребила още повече време за изминаване на този труден и изморителен пустинен път. Ако такъв един дълъг път, покрай умората, не е съпроводен с глад, то, известно е, че жаждата е неминуема. Всичко на всичко два-три кладенци из целия тя път. Но можем да си представим, колко купчина народ е чакал и се блъскали при кладенците във време на всеобщото преброяване. Но послушният и смирен Господ идва на света за трънен път и венец, и почва да ходи по него още от майчина утроба. И преди още да е изрекъл към людете поуката: отдайте, прочее, кесаревото кесарю /Лук.20:25/, Той буквално я е изпълнил още преди да е излезнал от утробата на Своята Майка.

И ако Йосиф е от Давидовото колено, а Давид от град Витлеем, нито Давид, нито Йосиф, неговият потомък, нямат нито един роднина във Витлеем. Йосиф идва във Витлеем, в своя град по история и по дух, но по нищо друго. Няма нито един сродник, да ги приеме; нито един приятел, за да му укаже гостолюбие. И ... нямаше за тях място в страноприемницата ... та се озовали в една пещера, гдето пастири затваряли стадата си. А Юдея е пълна с такива пещери. Тук се намират пророческите пещери, Манасиините, на св. Сава Освещени, на св. Харитона Велики, на св. братя Хозевити, пещерата над Мъртво море, в която се е крил Давид от Саула, а и днес още пещери, в които и до ден днешен бедуините овчари затварят своя добитък.

А когато бяха те там, дойде й време да роди; и роди своя син, първенец, пови го и го положи в ясли /Лук.6:7/. И тук, както и у свети евангелист Матей трябва да бъде отделена думата първенец от предходната дума своя. Защото тук мисълта не е насочена на първенеца на света Дева, но на Божествения Първенец, върху единородния Божий Син, Който при новото създаване /на света/ е първороден между многото братя /Римл. 8:29/. Тайнственият Първенец в Троичното царство във вечността, и исторически Първенец в Божията Църква, във видимото и невидимото Божие царство.

Пови го и го положи в ясли. По-добре чиста слама, нежели омърсена коприна. По-безгрешни са яслите от кесаревите дворци, и овчарските пещери от Рим, столицата на всесветското царство. Безсловестният добитък не знае за греха, а и пастирите знаят по-малко за греха от останалите люде. На Господа Иисуса е светло там, гдето е безгрешно, и топло там, гдето грехът не владее и не бушува в гърдите.

Морните пътници, кесаревите поданици, са се отмаряли и укрепявали с твърд сън. Будни са били само пастирите, които нощуваха на полето и пазеха нощно стража при стадото си, и ето Ангел Господен се явява и им казва: "ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, който е Христос Господ; и ето ви белег, ще намерите младенец повит, лежащ в ясли" /Лук. 2:19-12/. Да ангелите са Божии вестители и изразители на Неговата воля. Архангел се обръща към света Дева с думите: "радвай се"........................ да успокои праведния Йосиф, сега пък на пастирите, след това на мъдреците от Изток, и всичко това е съобразено с чистата Божествена Домосроителна Мъдрост. В древността великият пророк Исаия е чул ангелската песен: свят,свят, свят, свят е Господ Саваот. Цялата земя е пълна с Неговата слава /Ис. 6:3/. Да, ангели се явявали само на отбрани люде, а ето сега тази чест имали и простодушните витлеемски пастири. Това е първият случай, който свещеното Писание съобщава, че една цяла група от смъртни люде наяве да види и чуе безсмъртната ангелска песен. Това е знак, че с идването на Христа на земята, небето широко се е отворило за всички човеци, които с чисто сърце желаят небето. Великият Исайя чул хвалебната песен за Бога, а сега ангелите пеят на пастирите една нова песен, която би могла да се нарече: програмен химн на Спасението. Тази нова песен гласи така: "Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение"/Лук.2:14/.

И дойдоха бързешком, и намериха Мариям и Йосиф, и Младенеца да лежи в яслите /Лук. 2:16/. Можете ли си представи, колко бързо е трябвало да тичат пастирите на нанагорнището към Витлеем. Тяхната радост ги е окриляла, и те скоро вече са били да светата фамилия. Да, тук в пещерата, гдето са затваряли своите стада е намерел за Себе си подслон оня, Комуто и цялата вселена е тясна, в яслите, гдето те са слагали храна на своите стада, е лежал повит небесният хляб. Витлеем или по уврейски Betleham – значи: дом за хляб. Тайнственият смисъл на това название е разкрит с раждането на Господа Иисуса, Небесният Хлаб, в онова място, дето се говори: Аз Съм хлябът на живота /Иоан 6:41/ - Който храни с живот всичко живо.

А като видяха, разказаха, каквото им бе възвестено за тоя младенец. И всички, които чуха, почудиха се на това, що им разказаха пастирите /Лук.2:18/. Наистина пастирите са имали какво да разкажат. Техните очи са видели онова, което малко смъртни очи виждат на земята, и техните уши са чули онова, което малко смъртни уши чуват. И всички, които чуха, почудиха се... което ни подсказва, че е мило и други хора около пещерата, на които пастирите са отрили тая пречудна небесна тайна.

А за пресвета Дева Мария евангелистът пише: А Мариям спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си /Лука 2:19/. Тя слушаше всички думи, които небето и земята говореха за нейния Син, и ги слагаше в сърцето си. Но ще дойде време, когато тя ще отвори своите уста и ще изнесе богатството от съкровището на своето сърце и ще изкаже всички тайни, от които ще се поучат и евангелисти и апостоли. До ще време, когато тя ще бъде апостол на апостолите и евангелист на евангелистите. Това ще стане, когато Първенецът ще сломи гроба и ще възкръсне и тогава апостолите още един път ще запитат помежду си: кой е Той? Кого ще питат за това? Нея,единствено Нея на земята. И тя тогава ще им съобщи всички запазени в нейното сърце словеса – както словата на архангела в Назарет, така и думите на пастирите във Витлеем, така и много други речи и тайни, които тя само е могла да знае.
И така, Господ се роди не в царски дворец, а в овчарска пещера. Първви виддяха това безсловесните овци и пастирите и с това означи главния характер на Своята миролюбива служба в света. Както пастирят милва и се грижи за своите овци, така Той ще милва и ще се грижи за всички люде. И както пастирят се грижи за една болна или изгубена овца повече, отколкото за деветдесет и деветте здрави и не загубени овци, така и Той ще се грижи повече за грешниците, отколкото за праведниците, както пастирите добре бдят над своето стадо нощем, така и Той Пастирят над пастирите, ще прекара много и много нощи, пълни с ужас и изкушения на стража над човешкото стадо и в моление за него със смирено послушание на Своя Отец Небесен.
Всичко, що се е случило с ННего при Неговото идване в тоя свят, е така премъдро, че човешкият език не може да го изкаже. Затова и ние нека смирено и послушно да се поклоним на Божията Премъдрост, която не само задоволява нашия човешки ум, но и изпълва нашето сърце с радост. И тогава, изпълнени с радост, нека и ние повторим евангелската песен: "Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение" /Лука 2:14/. Слава на Единородния Божи Син, Който е на небето и на земята, на небето върху херувимски престол и във витлеемската слама на земята, заедно със Отца и със Святия Дух. Слава на единосъщната и неразделна Троица, сега, всякога и във вечни векове. АМИН.

КОЛЕДНО И НОВОГОДИШНО ПОЗДРАВЛЕНИЕ

Боголюбезни и обични в Господа братя и сестри,
С настъпването на Коледните и Новогодишни празници, ние, свещенослужителите при Катедралния храм "Св. Вмчца Неделя", молитвено Ви благопожелаваме, щото звездата явила се над родилия се Богомладенец, да огрее душите на всички люде, та всички да се родим в Христа, в Неговите път, истина и живот, та с тях прекрачвайки прага на Новолетието, с молитвената надежда и с Божията помощ за по-добро бъдеще да влезем в европейската общност.

БОЖИЕТО БЛАГОСЛОВЕНИЕ И МИЛОСТДА БЪДАТ НАД ВСИЧКИ ВАС.

АМИН.

Апел за дарения

 
Обични в Господа братя и сестри,
 
Във връзка с належащ спешен ремонт на покрива на Софийския митрополитски катедрален храм „Св. Вмчца Неделя“ храмовото духовенство и църковното настоятелство се обръщат към всички с просба за подпомагане на ремонта с парични дарения според възможностите Ви - дарения при храмовото духовенство или на обявената дарителска сметка: BG77 UNCR 7000 1514 0239 60.
 
Нека Божието благословение и благодат да бъде над всички Вас!
 
Ставрофорен иконом Николай Георгиев,
Председател на църковното настоятелство на Софийски митрополитски катедрален храм „Света Вмчца Неделя“
 
София 29.11.2021