Четвъртък. Марк 16:9-20; Лука 24:36-53; Деяния 1:1-12/

Възкръсналият Господ не можел повече да остане на земята. Този, Който победи смъртта не може повече да бъде при тленното защото Той извърши всичко, за което бил изпратен от Отца Си. И макар, според евангелиста Лука, Той още „в продължение на четиридесет дни да се явявал на Своите ученици”, същият евангелист така предава реда на събитията:”В първия ден на седмицата” мироносиците отишли да гроба и разказали за всичко това на апостолите.”В същия ден двама от тях пътували към село”, където Господ им се явил. Веднага щом Той станал невидим, те „в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим”. В този момент, когато те разказвали за случилото се, „Сам Иисус застана посред тях”. Той ги изведе вън от града „отдели се от тях и се възнасяше на небето. Всичко това, в един  и същи ден, в един и същи час. Когато се извършва Божието дело, то денят е като хиляда години, а хиляда години – като един ден. Евангелист Лука остро чувствувал, че макар и да минават четиридесет дни, но като че ли в ранното утро Той е възкръснал, а вечерта вече се е  възнесъл. „...Както Го те гледаха, Той се подигна, и облак Го подзе пред очите им”. Когато апостолите Го изпращали с поглед, „застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи и рекоха: мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето. Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето.
Ангелите отклонили апостолите от гледката в небето, защото оттатък   невидимото небе е престолът Божий. Както за Светия Дух се казва, че „чуваш гласа Му, а не знаеш, откъде идва и къде отива”/Иоан 3:8/, така и тук: не е дадено да се знае, къде е небето където се възнася Христос, но им е дадено да бъдат неразривно свързани с Него. „Апостолите се върнали в Иерусалим с велика радост”. Та и как да не се радват! До този момент човекът си отиваше от този свят със страх и трепет и ние го изпращахме в земята. И изведнъж какъв обрат! Човек се изкачва на върха, на небето, изкачва се като победител, възнася се във слава, и даже тялото Му не е хвърлено като скъсана одежда, а преобразено, пропито с дух и възлизащо заедно с него. Как да не се радват, когато нашият Брат, най-добрият, най-обичният от всички братя, - се издигна до Самия Бог, от когото извира потока на живота, в Чиито ръце е съдбата на всеки един от нас. Как да не се радват, когато това, което преди ни се струваше тайнственно, далечно и непознаваемо, сега изведнъж придобива човешка топлина. Това, което ни се струваше страшно и недостижимо, изведнъж стана близко. Нашият Брат е там, отдясно на силата, и в това  за нас отсега нататък е залогът, че вече нищо страшно, нищо непредвидено, нищо неразумно и неразбрано няма вече да ни се случи.
Отсега нататък и апостолите ще очакват с радостно търпение Неговите безценни дарове: най-скоро – Светия Дух, след това – непрекъсваема помощ и поддръжка, и накрая – Неговото второ пришествие.
Отсега нататък човекът ще може да почувствува себе си, макар и грешен, и недостоен, как подобно на магнит неудържимо привлича към себе си цялото небе, цялата Божествена любов; чувствува себе си макар и песъчинка, но такава песъчинка, заради която „както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески”/Мат.24:27/.
Да бъдем във всичко „подобни на онези хора, които очакват господаря си, кога ще се върне от сватба, за да му отворят веднага, щом дойде и почука”/Лука 12-36/. Амин!