Печат

Възпоминание на Тайната Вечеря (Мт. 26: 1–20; Ин. 13: 3-17; Мт. 26: 21-39; Лк. 22:43-45; Мт. 26: 40, 27:2)

И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. И, като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете.

“Както пшеницата страда под воденичния камък, - казва свети Филарет, митрополит Московски, - и под ръцете на месачите на хляб, и в разпалената пещ, за да стане хляб, който укрепва сърцето на човека; както кръвта на гроздето страда под мачкането на точилото, за да стане вино, веселящо сърцето на човека; така благоволил въплътеният Син Божий да предаде Своето тяло на различни елеонски, иерусалимски и голготски страдания, допуснал да източи многострадално Своята кръв в предкръстни и кръстни мъчения, за да може в тях да приготви за нас храна и питие за живот и изцеление, безсмъртие и блаженство.

Доколкото предназначението на нашия настоящ живот е такова, че ние сме длъжни, както изяснява апостолът, да ходим с вяра, а не с видение, (2 Кор. 5: 7), то и благоприятните дарове, които ни се подават при нашето приобщаването на Господнята трапеза, благодатното хранене, изцеление, укрепяване, просвещение, отблъскване на злото, нетлението, се постигат най-вече с вяра и упование. Поради многообразната сила на Божествената храна и питие, поради богатата премъдрост и благост на Божествения Хранител, осезаемият плод на вкусване от Господната трапеза се явява за вярващите ту неизказана радост в сърцето, ту сладка тишина в душата, ту светлост в ума, ту дълбок мир в съвестта, ту утешение от обхванатите изкушения, ту прекратяване на душевни и телесни страдания, а понякога и съвършено изцеление, ту живо усещане за любов към Господа, или умножаване на ревността и силата за духовни подвизи и добродетели. Но каквито и да са нашите опитности в това тайнство, ще споменем отново свети Златоуст: “ Нека истинското слово на Господа да бъде наша помисъл и виждане. След като Той каза: Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него; който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен (Ин. 6: 56, 54); как смеем да дръзнем ние, макар и недостойни причастници на Неговата плът и кръв, как смеем да отречем това, че Той е в нас, и ние сме в Него, и че в Него имаме вечен живот, освен ако ние самите не се отделим от Него или сами не се повалим в греховна смърт?”

“Установявайки Тайнството на Тялото и Кръвта, - пише свети Теофан Затворник, - Господ предал неговото извършване в закона на светите апостоли, а светите апостоли – на Светата Църква, в която Той пребивава и действа постоянно. Светата Църква призовава всички и всякога към свето причастие, особено по време на светите пости, и още по-специално през светата Четиридесятница, в която всички служби и религиозни действия са приспособени за подготовка на вярващите за достойно приемане на Тялото и Кръвта Христови.

Послушните чада на Църквата смирено внимават на това нейно призвание и през това време изпълняват старателно своя християнски дълг. И слава Богу! ... Лишаващите се от това – се лишават от Господа; а без Господ какво сме ние?

Без Мене, - казва Господ, - не можете да вършите нищо. Както пръчката, сама от себе си не може да дава плод, ако не бъде на лозата, тъй и вие, ако не пребъдвате в Мене. Който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод (Ин. 15 – 4,5). А кой пребъдва в Господа? Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него, - казва Сам Господ – (Ин. 6: 56). Следователно, светото причастяване е дело на живот. Да се причастяваш или да не се причастяваш, това значи да бъдеш или да не бъдеш християнин, да живееш или да не живееш в Христа. Затова Господ прибавя: Ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот.(Ин. 6: 53).