На днешната света неделя, братя и сестри, Българската църква чества паметта на всички български светии: знайни и незнайни.

След като завършихме празненствата в чест на възкръсналия наш Спасител и на изпратения от Него Утешител – Дух Свети, ние отпразнувахме миналата неделя паметта на всички светии, а сега по-частно честваме тази на всички български светии. Това е най-естественото и най-подходящото заключение на Възкресния и Петдесетническия цикъл. Защото: целта, за която нашият Спасител напусна Земята и се възнесе на Небесата, и за която Светият Дух слезе на Земята, - тази велика цел се състои именно в освещаването на грешния човешки род, във въвеждането на всички ни в Небесното царство. А Божиите светии са неопровержимият сонм от свидетели, че тази блажена цел е достигната, че възнеслият се наш Спасител действително е приготвил за всички Свои последователи място (Иоан14:2), че слезлият на Земята Утешител наистина прави способни и най- грешни люде да могат да стават достойни да обитават в жилищата в дома на небесния Отец (Иоан 14:2). Защото: какво са били всички Божии светии, ублажавани и прославяни от нас, ако не подобострастни нам човеци (Иак. 5:17)? – Затова тяхната слава е слава на Сина – Изкупителя и на Духа – Осветителя; без заслугите на Сина Божи не би се отворило Небето нито за едного от светиите, а без благодатта на Светаго Духа нито един от тях не би могъл да влезе в отвореното Небе. По тая причина и аз казах, че празненството в чест на всички светии въобще и на всички български светии съставя най-естественото и най- подходящото заключение на Възкресния и Петдесетническия цикъл: защото самото това Празненство е непосредствено  плод на събитията, възпоменавани в този цикъл.

Каква красота има, братя и сестри, в диаманта, смарагда и рубина! Колко хубост лъха от момината сълза, незабравката, розата, палмата, от хилядите растения и цветя! Каква прелест разливат около себе си светулките през юнските нощи, и колко чаровни звуци долитат до нас от пъстроцветните певци в полето и гората! Колко образцово прекрасно произведение е човешкото тяло! Ценителите на изкуството се удивяват на мраморните статуи от прославения ваятел на древността Фидай, от първокласния датски скулптор Торвалдсен и от прочутия французки ваятел Огюст Роден! Но какво е най-красивата мраморна статуя спрямо живия организъм на човека!...Някога Торвалдсен с длето изваял от мрамор едно възхитително хубаво овчарче. Все пак Торвалдсен е знаел много добре, че живото овчарче е несравнено по-хубаво от неговата дивна мраморна статуя!

Обаче нищо не може да се сравни с най-висшите и най-съвършените произведения на Светия Дух – прекрасните души, великите и благородни духове, които са „върховете“ на човечеството – светиите!...

В градините изобщо на Църквата и по-частно в градината на Българската поместна Църква има много светии: едни цъфтят скрито и забулено като теменужки и незабравки; други като момина сълза блестят и благоухаят под дълбоките горски сенки; трети като лилии, рози и палми отпращат надалеч своята прелест...

Светиите, братя и сестри, са като огньове, запалени на планински върхове, и като фарове излъчват и изпращат своята духовна светлина и света сърдечна топлота. Те са тайнствените звезди, които блестят на духовното небе.

Св. ап. и евангелист Иоан Богослов вижда със своя пророчески поглед да стоят пред Престола Божи и пред Агнеца представители от всички народи, следователно и от нашия народ. Той пише в Откровението: „Видях, и ето, голямо множество народ, което никой не може да преброи, - и от всички племена и колена, народи и езици; те стояха пред престола и пред Агнеца, облечени в бели дрехи и с палмови вейки в ръце... Те са пред престола на Бога, Комуто и служат и денем и нощем в Неговия храм“ (7:9 и 15). – Това са светиите! – По-нататък светият Апостол и евангелист разказва образно: как „молитвите на светиите“ се издигат пред Бога (8:4).

През вековете, откак нашият народ прие християнството, та до най-ново време, на българското духовно небе са изгрявали и греят дивни „звезди“, носители на светостта. Нека поменем сега някои от тях!

Ярко блестят Солунските братя свети Кирил и свети Методий, тези съсъди на Светия Дух, Иисусови свидетели, проповедници и изповедници, всеславянски учители и просветители; с чудна светлина блестят св. Климент, Охридски архиепископ и чудотворец, тоя предивен светилник на нашата земя, който разля духовна светлина сред нашия народ и се яви като основоположник на българската духовна и материална култура и просвета; ето и славният пустинножител и чудотворец преп. Иван Рилски, това неугасващо светило, запалено на висока планина от Светия Дух; през същия десети вексе подвизава и преподобният Прохор Пшински; през единадесетия век блестят със своя живот и подвиг преп. Параскева (Петка Българска) и преподобните Гавриил Лесновски и Иоаким Осоговски; през 14 век – Ромил Видински, чийто живот тъй прекрасно и всехвално е описал Григорий Цамблак; също и великият постник, молитвеник и защитник на истинската вяра срещуеретическите учения – Теодосий Търновски, основател на прочутата школа в Килифарския манастир; през втората половина на четиринадесетия век и първата половина на петнадесетия грее лъчезарната звезда ученикът на св. Теодосий св. Патриарх Евтимий, този велик наш Първосветител, книжовник и самоотвержен душепастир; през шестнадесети век блестят ярко защитниците на вярата срещу мохамеданството: св. Георги Софийски-Нови, св. Георги Новейши и св. Николай Софийски; това са блестящи лампади на Софийската църква, красота на благочестието, които приеха мъченически венец. –Да минем към новото време! – В края на осемнадесети и началото на деветнадесети векизгряват нови светила на светостта. Те са цял сонм. Между тях са: света Злата Мъгленска, сияеща със своята духовна и телесна красота, която е била грабната от хищен турчин, за да стане негова жена, като приеме мохамеданството. Обаче, подкрепяна от Божията благодат, тя понесла ужасни мъчения в защита на своята вяра и чистота и се удостоила с венеца на славна великомъченица на Българската църква. Други светци от тоя род са: Игнатий Старозагорски, Онуфрий Габровски, Прокопий Варненски, Лука Одрински, Димитрий Сливенски. Това са подвижници и мъченици за вярата срещу пристъпите на агарянството.

В най-ново време на небосклона на българското църковно небе изгряха две нови звезди на светостта, неотдавна канонизирани: Преп. Паисий Хилендарски и преп. Софроний Врачански. – Чрез своята „История славяноболгарская“, написана с паче перо и мастило от сажди, но и с кръвта на любещо Бога , народа и България сърце, преподобни Паисий извърши преврат, революция в душите на нашите сънародници и възкреси българския народ из гроба, в който го бяха положили турци и гърци. – Свети Софроний, пряк и най-бележит и заслужил ученик на преп. Паисий Хилендарски, е ревностен разпространител на „История славяноболгарская“, от която той сам през 1765-та година е направил в Котел препис; усърден проповедник на словото Божие на роден език сред нашия народ през най-тежки и усилни години, сладкодумен учител и вещ педагог в килийното училище в град Котел, сеяч на народна просвета, автор на първата новобългарска печатна книга „Неделник“, пламенен родолюбец, търпелив страдалец, бележит общественик, велик, лъчезарен и незалязващ безсмъртен образ.

Какво са изобщо за нас нашите родни светии? –

Те са просветители на народа ни в истините на евангелската вяра и негови християнизатори; народни възродители, които щедро посяха семената на словото Божие, и тия семена дадоха обилни плодове, като направиха възможно да се създаде яка и културна държава; нашите родни светии са осветлявали тъмните съдби на народа ни и са били негови Ангели Пазители през вековете, особено в тежки робски години.

Ако вникнем в богослужебните песни, с които песнописците са възпели нашите родни светии, ще видим, че те се явяват: правило на вярата, на покаянието, на духовното усъвършенстване, ръководители, наставници, утешители, вдъхновители на народа ни.

Ние ги прославяме, величаем и търсим тяхното молитвено застъпничество пред Бога.

Празнувайки деня на всички български светии, ние честваме светостта, която възражда живота, просвещава ума, облагородява сърцето, възвисява волята, утвърждава личността.

Трябва обаче и да подражаваме на светиите. Светостта е възможна за всички нас, които сме в Църквата Божия, и следователно в Църквата на светиите. Тя е възможна, и към нея трябва да се стремим. Още във Ветхия Завет Бог, чрез Моисея, поръча на еврейския народ: „Бъдете свети!“ (Лев. 19:2). И Господ Иисус Христос казва на всички Свои последователи: „Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец!“ (Мат.5:48).

Св. ап. Павел подчертава, че християните са осветени в Христа Иисуса (1 Кор. 1:2) и са призовани към святост! (Сол. 4:7).

Светостта е по силите на човека, разбира се, при съдействието на Божията благодат (1 Кор. 15:10).

Нека всякога да просим помощта на нашите родни светии, та и ние да вървим по техния път, служейки Богу, на ближните и на нашия народ!

Особено усърдно да просим тяхното застъпничество в днешното бурно и несигурно време: те да молят Бога да умири света и да ни спаси! – А м и н!

Апел за дарения

Братя и сестри в Христа!

Поради изчерпване на средствата за ремонт на покрива на храма и реставрация на увредените поради това стенописи, храмовото духовенство и настоятелството на катедрален храм „Св. вмчца Неделя”, ви моли, да участвате според възможностите си в събирането на средства за благоукрасата на Божия дом!

Бог стократно преумножава благодеянията принесени в православния храм!
Божието благословение да е над всички ви, които имате и които нямате възможност да ни подкрепите! Амин!

Приемаме с благодарност дарения в касите на храма, в тетрадката за дарения при свещите в храма, при предстоятеля на храма ставрофорен иконом Мина Минчев и на обявената дарителска сметка:
- BG77 UNCR 7000 1514 0239 60