„Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света скърби ще имате, но дерзайте! Аз победих света.“ (Иоан 16:33)

Възлюбени в Господа братя и сестри,

За разпространението и победата на християнството само апостолството не било достатъчно, а трябвало и мъченичество. Светите апостоли проповядвали възкръсналия от мъртвите Спасител Господ Иисус Христос, а светите мъченици за вярата Христова запечатали с кръвта си истиността на апостолската проповед. Кръвта на мъчениците е семе, от което е поникнало християнството.

Един от хилядите мъченици е и днес честваният св. великомъченик Георги. Епохата, в която живял св. Георги е била една от най-тежките за християнството. Това е било края на III – началото на IV век. Тогавашният римски император Диоклетиан решил с огън и меч да изкорени християнството. Неописуеми били страданията, на които били подложени християните. Но Бог изпратил великани на духа, които с пламенната си вяра и себеотрицание надвивали обезверените езичници. Такъв е бил и св. Георги. Гледайки ужасите, на които били подложени християните, Георги, макар и да заемал по това време висока длъжност – военачалник, видял, че е дошло за него времето да изповяда пред гонителите на християните своята вяра в Господа Иисуса Христа. Раздал имота си и скъпоценностите си на бедните и освободил робите. Така отхвърлил всякакъв човешки страх, отишъл в град Никомидия, където заседавал царският съвет и смело заявил на императора, че се явява като защитник на вярващите, отказва се от него и става Христов воин. Императорът се опитал да го накара да се откаже от вярата си, заплашвал го, но нищо не подействало. Тогава заповядал да бъде мъчен – проснали го на земята по гръб, а върху гърдите му сложили тежък камък, поставили краката му в клада, вързали го на специално колело, под което били поставени дъски със забити в тях гвоздеи, държали го в яма с негасена вар. Но св. Георги понесъл всички мъчения с неописуемо мъжество и излязъл невредим.

Като видял, че мъченията не помагат, императорът заповядал да бъде посечен с меч. Това станало на днешния ден в 303 г.

Братя и сестри,

Убийците пролели кръвта на св. великомъченик Георги, но той не умрял, защото християните не умират, а заспиват в Господа. Неговите мощи станали жив източник на изцеления, а жертвоготовният му мъченически подвиг – светъл пример на живот в любовта Божия. Нека неговата твърда и непоколебима вяра в победата на Христа и християнството да бъде и наша вяра, че Христос е и ще бъде во веки!

Амин!

Протоиерей КИРИЛ ПОПОВ