На днешния ден светата Църква, братя и сестри, изправя пред нашия духовен поглед един велик ветхозаветен пророк, „Ангел в плът, стълп на пророците“, - както е наречен той в неговия тропар. – Това е свети пророк Илия, за когото свещеният писател Иисус, син Сирахов пише: „Дигна се пророк Илия като огън и словото му беше като светило“ (48:1).
Ветхозаветните пророци бяха особени Божии избраници, повиквани от Бога и изпращани да подканят хората да изпълняват своите религиозно-нравствени задължения, да ги изобличават за вършени грехове, да ги призовават към покаяние и изправление, да поучават царе, да обябяват Божии присъди над народи и страни и да предсказват бъдни събития.
Свети Епифаний Кипърски съобщава за рождението Илиево следното поучително предание: „Когато се родил Илия, баща му Савах видял във видение, че благообразни мъже приветствували детето, повивайки го в огън и го хранели с огнен пламък.“ Бащата обявил това видение в Иерусалим на свещениците, които му казали: „Не бой се! Твоят син ще живее в светлина и ще съди Израиля с меч и огън.“ – Името Илия значи: „Сила Господня.“ – По място на рождението си той се нарича „Тесвитец“.
Свети пророк Илия е живял около деветстотин години преди Рождество Христово. Той е роден в Тесвия, в Галаатската страна, източно от река Йордан, и е действувал в Израилското царство през времето на царете Ахав, Озия и Иорам.
По онова време голяма част от израилския народ и самият цар Ахав забравили Истинския, Живия Бог, Твореца на небето и на земята и на всичко видимо и невидимо, Вседържителя и Промислителя, и се отдали на идолопоклонство и нечестие. Ето какво се казва за Ахава в Трета книга царства: „Ахав вършеше каквото беше неугодно пред очите на Господа повече от всички свои предшественици... Ахав върши това, що дразнеше Господа, Бога Израилев“ (3 Цар. 16:30 и 33).
Той се оженил за езичницата Иезавел, дъщеря на Сидонския цар, която твърде много допринесла за развратяването на царя, царския дом и израилския народ. Тя пренесла тук езичеството и идолопоклонството. Царят се намирал напълно под нейно влияние. Изградил капище на езическото лъжебожество Ваал. Заповядал да избият свещениците на Господа и назначил 450 жреци на Ваала. По примера на царя и по негова заповед народът се отказал от Живия Бог и почнал да се покланя на бездушните езически истукани. Предал се на разпътен живот.
Тогава Бог призовал Илия на пророческа служба и го поставил духовен страж и глашатай на Своята истина и правда в Израилското царство.
Илия бил строг подвижник и ревнител на вярата в Бога, горял към Бога с божествения огън на любовта, като серафим. По външност бил, - както четем в Четвърта книга царства, - „цял в косми и опасан през кръста с кожен пояс“ (1:8).
Неведнъж се явявал Илия пред царя, за да го вразуми и отбие от пътя на греха и да го предупреди за предстоящото Божие наказание за греховете, които той, неговият дом и народът вършат.
При първата среща Илия казал на Ахава: „Жив Господ, Бог Израилев, пред Когото стоя!“ През тия години, заради греховете ви „няма да има нито роса, нито дъжд“ (3 Цар. 17:1).
И по молитвата на пророка не валял дъжд три години и шест месеца. Настъпила незапомнена суша. Пресъхнали реките и изворите. Напукала се дълбоко земята, растения и треви изгорели. Настанал страшен глад и мор по добитъка и човеците. Изпълнило се словото на пророка Мойсея за непокорния Израил: „Небето над главата ти ще стане на мед, а земята под тебе – на желязо“ (Второз. 28:23).
Бог по чудесен начин поддържал живота на Илия: заповядал на врани да му носят храна, а вода пиел от потока Хорат, който е срещу река Йордан (3Цар. 17:3-4).
Когато пресъхнал потокът, пророкът – по Божие повеление – отишъл да живее в дома на една вдовица в Сарепта Сидонска. И благословил Бог малкото брашно в делвата и малкото дървено масло в гърнето в дома на вдовицата да не намалява до оня ден, в който Той дал дъжд на земята (3 Цар. 17:9-14).
Случило се през това време да почине синът на вдовицата. Пророк Илия с гореща молитва към Бога възкресил момчето (3 Цар. 17:19-23).
Обаче царят не се вразумил. Нещо повече: пращал люде да търсят пророка, за да бъде погубен (3 Цар. 18:10).
При втора среща Ахав казал на Илия: „Ти ли си, който смущаваш Израиля?“- Илия му отговорил: „Не аз смущавам Израиля, а ти и бащиният ти дом, понеже презряхте Господните заповеди и вървите по вааловци!“ (3 Цар. 18:17-18).
Пророкът предложил да отидат на планината Кармил и там да принесат жертва: езическите жреци – на Ваала, а той – Илия, на Иехова, Живия Бог. Чийто бог пусне огън от небето и изгори жертвата, Той е истинският, в Него трябва да се вярва.
Царят приел това предложение. На планината Кармил се събрал народът. Били повикани всички жреци на езическото божество Ваал.
Приготвили жертвата Вааловите жреци. И викали от утринта до пладне към Ваала за огън, ала нямало никакъв огън. Скачали пред жертвеника, викали високо и по обичая си се боли с ножове и копия, тъй че кръв текла по тях и вилнеели чак до вечерното жертвоприношение; ала не се чул ни глас, ни отговор (3 Цар. 18:26-29).
Изградил Илия жертвеник от 12 камъка по числото на колената Израилеви, обиколил го с окоп, турил дърва върху жертвеника, разсякъл определеното за жертва теле и го положил върху дървата, излял и върху жертвата и върху дървата по четири ведра вода трикратно, която почерпили от един извор, който се намирал между скали наблизо до мястото на жертвоприношението и не бил пресъхнал, понеже планина Кармил е на брега на Средиземно море, и влажният морски въздух предотвратявал засушаването. Водата се разляла около жертвеника, а окопът се напълнил с вода. И се помолил Илия на Истинския Бог. И огън Господен паднал и изгорил жертвата, дървата, камъните и пръстта и погълнал водата, която била в окопа (3 Цар. 18:31-38).
Народът, като видял това, покаял се, паднал ничком и казал: „Господ е Бог, Господ е Бог!“ (3 Цар. 18:39).И по молитвата на пророка завалял силен дъжд ( 3 Цар. 18:45). Бог отворил небето, и благодатен обилен дъжд напоил земята. И тя произвела своя плод (Иак. 5:18). Поля и гори отново се облекли в цветя и зеленина. Планини и долини отново се оросявали от потоци и извори.
Обаче, - както показва по-нататъшната история, - Израилевите синове пак почнали „да вършат работи, неугодни на Господа“. Господ чрез всичките си пророци, чрез всеки ясновидец ги предпазвал, думайки: „Върнете се от лошите си пътища и пазете заповедите Ми“, но те не слушали и останали твърдоглави (4 Цар. 17:9, 13-14).
Съпругата на Ахава – езичницата Иезавел, решила да убие пророк Илия. Пророкът избягал в пустинята и седнал под една хвойна и викнал към Господа, думайки: „Стига вече, Господи, прибери душата ми!“ И легнал, та заспал под хвойната.
Ето Ангел Господен се докоснал до него и му рекъл: „Стани, яж и пий!“ Илия погледнал и ето до възглавието му печена питка и стомна вода. Той хапнал, пийнал и пак заспал. Ангелът се върнал повторно, докоснал се до него и казал: „Стани, яж и пий, понеже те чака дълъг път!“ Илия хапнал и пийнал и като се подкрепил, вървял четиридесет дни и четиридесет нощи до Божията планина Хорив. Влязъл в една пещера и пренощувал в нея. Тук Илия получил чрез образи Божие наставление, че Богу трябва да се служи с кротост и любов (3 Цар. 19:11-12), и откровение, че у Израиля имало седем хиляди души, които не са преклонили колена пред Ваала.
По Божия заповед пророкът трябвало да се върне и да вземе свой ученик и приемник Сафатовия син Елисей (3 Цар. 19:16).
И тръгнал Илия оттам и намерил Сафатовия син Елисея, който орал на нива. Минавайки край него Илия хвърлил кожуха си върху му. И Елисей оставил воловете си и се затекъл след Илия и казал: „Позволи ми да целуна баща си и майка си, и ще тръгна след тебе!“ Той му отговорил: „Иди и върни се!“ Той се върнал...и тръгнал след Илия и почнал да му служи (3 Цар. 19:19-21).
Трета книга царства ни разказва за още една среща на пророк Илия с Ахав. Тя била предизвикана от гнусното престъпление, което Ахав и Иезавел извършили спрямо израелеца Навутей. Навутей бил убит с камъни по нареждането на Иезавел, за да завладее царят лозето му. И псета лизали Навутеевата кръв.
Казва се: „ И биде слово Господне към Илия: стани и посрещни израилския цар Ахав ..., ето, сега е в лозето на Навутея, гдето е дошъл да го завладее, и му речи: тъй говори Господ: на онова място, гдето псета лизаха Навутеевата кръв, псета ще лижат и твоята кръв“ (3 Цар. 21:17-19). Също и за Иезавел Господ казал: „Псета ще изядат Иезавел зад израелската стена“ (3 Цар.21:23). И действително, всичко това се изпълнило. Ахав бил ранен със стрела във войната със сирийците. Вечерта умрял. Кръвта от раните му се леела по колесницата му. Докарали царя в столицата Самария и го погребали. Колесницата умили в самарийския водоем, и псета лизали кръвта му (3 Цар. 22:34-38). Иезавел е била изхвърлена през прозореца на двореца, кръвта ú бризнала по стената. Когато после отишли да я погребат, от нея останали само череп, нозе и китките от ръцете. Псета са яли Иезавелиното тяло (4 Цар. 9:33-36).
След Ахава в Израил се възцарил Ахавовият син Охозия. За него се казва в Трета книга царства: „И върши каквото беше неугодно пред очите на Господа, и ходеше по пътя на баща си и на майка си... и прогневи Господа, Бога Израилев, с всичко онова, което бе вършил баща му“ (3 Цар. 22:52-53). И Бог го наказал: паднал от решетчестия прозорец на своята горница и заболял тежко (4 Цар. 1:2). По Божия повеля пророк Илия  отишъл при цар Охозия и му казал: „Тъй говори Господ: ... ти няма да се дигнеш от постелката, на която си легнал, а ще умреш“ (4 Цар. 1:16). – И той умрял по словото Господне, което изрекъл Илия (4 Цар. 1:17). И се възцарил Иорам, брат на Охозия (4 Цар. 1:17).
Илия остарял. Приближило времето на неговото заминаване при Господа. Затова е било дадено откровение не само нему, но и на неговия ученик Елисей и на пророческите ученици, които живеели в градовете Ветил и Иерихон.
Илия и Елисей отишли на брега на река Йордан. Илия си снел кожуха и ударил с него по водата. Водата се разделила, и те минали като по сухо. Когато преминали, Илия казал на Елисея: „Искай, каквото желаеш да ти направя, преди да бъда взет от тебе“. Елисей отговорил: „Духът, който е в тебе, да бъде двойно върху мене.“ Илия му рекъл: „Мъчно нещо искаш; ако видиш, как ще бъда взет от тебе, тъй ще ти бъде; ако ли не видиш, няма да бъде“ (4 Цар. 2:8-10).
Както вървели и се разговаряли, изведнъж се явила огнена колесница с огнени коне, и ги раздвоила един от друг, и Илия се понесъл във вихрушка към небето. А Елисей гледал и извикал: „Отче мой, Отче мой, колесница на Израиля и негова конница!“ Тоест: Илия така е защищавал своя народ срещу езическото нечестие, както колесниците и конниците са защищавали страната от нейните врагове. Елисей вдигнал кожуха на Илия, който паднал от него, и се върнал и спрял край брега на Йордан. Ударил по водата с кожуха. Водата се разделила и Елисей преминал като по сухо (4 Цар. 2:11-14).
И видели го отдалеч синовете пророчески, които били в Иерихон, и казали: „Илиевият дух слезе върху Елисея.“ И излезли насреща му и му се поклонили (4 Цар. 2:15).
Това е, братя и сестри, накратко житието на днес чествания израилски пророк Илия!
Той се е явил при Преображението Господне на Тавор (Мат. 17:3). Ще се яви отново в света за изобличаване нечестието на човеците пред Второто Христово пришествие.
И досега палестинските предания с благоговение указват местата, осветени от стъпките на Божия пророк.
През трети век преподобни Харитон основал на едно от пустинните места, дето е пребивавал пророк Илия, обителта на Илиотите.
На три особености у този Божи човек искам да спра вашето внимание.
Преди всичко: свети пророк Илия е бил човек с жива, пламенна вяра в Бога. – Цар, първенци и голяма част от народа се увлекли в идолопоклонство, забравили истинския Бог. А пророкът останал верен на Бога на отците. И нищо не било в състояние да го откъсне от живия Бог, да угаси ревността му по Него. Вярата на пророка е била толкова твърда и ревността му така силна, че той безстрашно не веднъж се явявал пред царя, смело го изобличавал за нечестието му и гръмовито му напомнял за Бога Живаго. Вярата на пророк Илия е ярка светлина сред тогавашния духовен мрак.
Свети пророк Илия е бил човек на молитвата – голям молитвеник. – Неговата молитва е била чудодейна: помолил се да няма дъжд, и не валяло три години и шест месеца, и пак се помолил: и небето дало дъжд, и земята произвела своя плод (3 Цар. 17:1; Иак. 5:17-18); с молитва свалил огън от небето, който изгорил приготвената за принасяне Богу жертва (3 Цар.18:36-38); а преди това с молитва възкресил починалия син на сарептската вдовица (3 Цар. 17:20-22).
Но такава е била молитвата на пророк Илия, защото той е бил човек праведен. – Свети апостол Яков отбелязва: „Голяма сила има усърдната молитва на праведника“ (5:16). Строг постник, пълен въздържател, свят подвижник, живеещ „целомъдрено, праведно и благочестиво“ (Тит 2:12), пророк Илия е бил велика духовна сила, сила несъкрушима и непобедима, наставник колкото със слово, толкова и с дело, с живот. Светата Църква го възпява, - както казах още в началото, - като „ангел в плът“ (Тропарът).
Спрях се, братя и сестри, на изтъкнатите три особености у свети пророк Илия: на неговата вяра в Бога, на молитвата му и на праведността му, за да ги посоча нам за подражание и усвояване.
В сегашните буреносни дни трябва да се облегнем на „Скалата на вековете“- Бога, да възпламеним сърцата си с благодатния огън на молитвата и да заживеем свято, богоугодно, та да ни благослови Бог с времена мирни, обилни, благоденствени, в които да царуват правдата, доброто и любовта!
Нека често призоваваме на помощ свети пророк Илия, който, - както се казва в неговия тропар, - „прогонва болести...и дава изцерение на ония, които го почитат!“ -  А м и н!

Апел за дарения

Братя и сестри в Христа!

Поради изчерпване на средствата за ремонт на покрива на храма и реставрация на увредените поради това стенописи, храмовото духовенство и настоятелството на катедрален храм „Св. вмчца Неделя”, ви моли, да участвате според възможностите си в събирането на средства за благоукрасата на Божия дом!

Бог стократно преумножава благодеянията принесени в православния храм!
Божието благословение да е над всички ви, които имате и които нямате възможност да ни подкрепите! Амин!

Приемаме с благодарност дарения в касите на храма, в тетрадката за дарения при свещите в храма, при предстоятеля на храма ставрофорен иконом Мина Минчев и на обявената дарителска сметка:
- BG77 UNCR 7000 1514 0239 60