Светата Църква на този ден прославя паметта на двамата първовърховни апостоли Петър и Павел, защото техниятдивн живот като велики Божии избранници винаги ще бъде поучителен за нас.
Апостол Петър, който по-рано се наричал Симон, е родом от град Витсаида Галилейска и се занимавал с риболовство. Спасителят го повикал на апостолско служение във време, когато с брат си Андрей ловил риба в Генисаретското езеро. Като ученик на Христа той се отличавал с своята особена преданост и ревност към Господа. Веднъж, когато той пред всички апостоли изповядал Христа за Син Божи, Сам Господ го ублажава и го нарича Камък /на гръцки Петър/, заради неговата твърда като камък вяра и обещал върху този камък на неговата вяра да построи Църквата Си, на която и адовите порти няма да надделеят /Мат.16:18/. Когато слугите на еврейските първосвещенници уловиха Христа в Гетсиманската градина, ревността на апостол Петър го кара да извади нож, за да защити своя Божествен Учител.
В двора на първосвещенника Анна, апостол Петър, който бе дал на Спасителя обещанието:”Ако потрябва дори и да умра с Тебе, не ще се отрека от Тебе”/Мат.26:35/, трикратно се отрича от Христа. По този начин се изпълнили думите на Христа, Който му бе казал:”истина ти казвам, че тази нощ, преди петел да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене”/Мат.26:34/. Това свое отричане той измил с горчиви сълзи на разкаяние и затова Господ подир възкресението Си, отново възстанови апостолското му достойнство /Иоан 21:15/ Преданието говори, че до края на живота си той, всяка нощ щом чувал петел да пропее, винаги проливал горчиви сълзи.
В деня, когато Светия Дух слязъл над апостолите, апостол Петър със своето вдъхновено слово обърнал към Христа три хиляди души, защото от него излизала чудодейна благодатна сила. По пътищата, по които минавал той, често пъти изнасяли на постелки болни, за да може сянката на минаващия апостол да ги осени, и те оздравявали.
В края на живота си, след много благовестнически пътешествия и трудове, апостол Петър дошъл в Рим където бил разпнат с главата надолу приемайки мъченическа смърт за Христа.
Не по-малко велик по своето служение и живот е и апостол Павел, наричан в началото Савел. Произхождайки от видно еврейско семейство той учил в прочутата школа на Гамалиил – виден законоучител на синедриона, при когото всестранно и дълбоко усвоил иудейското богословие. Готвейки се за равин, той станал твърд до фанатизъм в изпълнението на еврейската религиозна обрядност и съответно непримирим враг на християнската вяра, взимайки участие в гоненията и изтезанията на хриситянски семейства. Когато бил изпратен в Дамаск със специални пълномощия да проведе жестоко гонение на тамошните хриситяни, по пътя по чудесен начин бил обърнат към Христа внезапно огрян от силна светлина, той паднал на земята и изгубил зрение. В това време чува глас от небето:”Савле, защо ме гониш?” – Кой си Ти, Господине? – запитал Савел. Гласът отговорил:”Аз съм Иисус, Когото ти гониш! Мъчно е за теб да риташ срещу ръжен!” Настъпил прелом в душата на гонителя Савел, който пристигайки в Дамаск приел свето кръщение и ставайки християнин прогледнал.
Новият Христов последовател става един от най-ревностните и неуморни разпространители на християнството. Причислен към лика на 12-те апостоли той предприел три велики благовестнически пътешествия из тогавашните страни. Целият му живот се превърнал в наниз от страдания и тежки изпитания и опасности от природни стихии, от разбойници, разярени тълпи, студ, глад, жажда и побоища.
В 67 година пристигнал в Рим точно в разгара на жестокото гонение на християните при император Нерон и този ненадминат благовестник на евангелските истини станал жертва на това гонение като бил посечен с меч.
Братя и сестри!
На първо място нашето внимание неволно се спира на двата огромни факта: Боготрицанието на Петър и богоборството на Павел!
Боготрицанието е начална проява на богоборството, защото всеки който обяви война на Бога, първом се отрича от Него. И двамата светии-апостоли са като че ли живи, реални образи от нашето време. Тук картинно  се разкрива трагедията на всеки човек днес – ако апостол Петър, най-преданният на Христа ученик, с клетва се отрече от Него, то какво да кажем за нас простосмъртните? Как да упрекнем ония хора, които днес се отричат от Бога? Разбира се, за апостол Петър беше достатъчно само един поглед на Христа, за да оплаче с горещи сълзи греха си. /Лук. 22:61/. И колкото голямо бе неговото падение, толкова велико бе и разкаянието му, а ние всеки ден грешим, всеки час с думи се отричаме от Христа без да се сетим  за покаяние, подражаваме на апостол Петър, но само в богоотрицанието, а не трябва да забравяме, че покаянието е върховната нужда на нашето време. Без покаяние е невъзможно грешникът да получи спасение. То е това благодатно средство, благодарение на което ние можем от дълбочината на греха и порока да се издигнем във висините на светостта и богоозарението. Свети Иоан Златоуст казва:”...Покай се и ще се спасиш! Митар ли си – ще можеш да станеш евангелист; гонител ли си като Савел – ще можеш да станеш апостол; разбойник ли си – можеш с Господа да бъдеш в рая!”
А какво да кажем за богоборството на Павел? Не е ли и то масово явление днес? Малко ли са хората, които вдигат заканително юмруци към небето? Които тръгват „по пътя за Дамаск”, за да унищожат вярата в Христа? – Напразни усилия и напразни опити! Вечното Божие Слово недвусмислено предупреждава:”Бог поругаван не бива!” Никой не може да победи Бога, това огромно Духовно Слънце на правдата, доброто, красотата и любовта в живота, Което е създало и земята, и звездите, и слънцето и всичко видимо и невидимо и Което държи в мощните си ръце цялата мирова хармония. Частица от Своята духовна светлина Бог е вложил и в дълбочината на човешката душа, и затова тя винаги се стреми към своя първоизвор и жадува за Него тъй, както жадният елeн за бистри и студени водни потоци.
Братя и сестри в Христа Господа,
Нека светлите подвизи и дела на светите апостоли Петър и Павел винаги да изпълват сърцата ни с готовност да служим на Господа. Нека поуката от богоотрицанието на Петър и богоборството на Павел винаги да бъдат пред очите ни и да се вслушваме винаги в съветите им:”Моля Ви, бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа!”/1Кор.4:16/. „Бъдете бодри, стойте във вярата, бъдете мъжествени, бъдете крепки!”/1 Кор. 16:13/. Амин!


Свещеник Василий Шумарев – Православен пастир 1949 г., юли-август, стр.266

„С благодатта на Бога съм това, което съм” (1 Кор. 15:10).


Възлюбени в Господа братя и сестри,
На днешния ден св. Църква чества паметта на светите славни, всехвални и първовърховни апостоли Петър и Павел. Като изправя сега пред нас дивните образи на тези два духовни колоса, които най-много са се потрудили в делото на евангелското благовестие, тя иска от нас да извлечем от техния живот поука за себе си.
Св. ап. Петър е чуден пример на жива вяра в Христа, на пламенна обич към Неговата света воля. Още при призоваването му към апостолско служение Петър благоговейно се прекланя пред Божествения учител и смирено и всесърдечно изпълнява Неговата повеля. Като вижда чудото с множеството изловена риба Симон Петър пада пред нозете Иисусови и казва: „Иди си от мене, Господи, понеже съм грешен човек”. И рече Иисус на Симона: „Не бой се, отсега ще ловиш човеци”. Върви след Мене. – Петър веднага оставя всичко и тръгва след Него (Лук. 5:1-11). И става, по думите на св. Йоан Златоуст, уста на апостолите, из която се леело огнено слово!...
Винаги Петър проявява особена привързаност и преданост към Господа Иисуса. Например в Гетсиманската градина се опитва да Го  защити от въоръжената с ножове и колове тълпа, предвождана от предателя Иуда (Мат.26:51). Когато се разнесла веста за Възкресението на Господа, любовта на Петър го движи към  Христовия гроб и той тича пръв да провери истината (Йоан 20:3). На брега на Тивериадското море Възкръсналият се явява на учениците Си. Петър се хвърля в морето и се отправя към брега, за да посрещне Господа и после на въпросите отправени му от Иисуса: „Симоне Йонин, обичш ли Ме?” трикратно изповядва своята гореща обич и искрена привързаност към Него: „Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам” (Йоан         21:7-17).
Има само едно петно, което временно помрачава любовта и привързаността на Петър към Господа. Това е отричането, за което сам Господ Иисус Христос му бе предсказал: „Тая нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене” (Мат. 26:34). Но Петър стократно изкупва своя грях. Светите евангелисти съобщават, че той се е разкаял, паднал на земята и горко плакал (Марк 14:72), (Мат. 26:75). На Петдесетница, след слизането на Св. Дух над апостолите, ние виждаме св. ап. Петър пламенно да проповядва на насъбралия се хиляден народ за Разпнатия и Възкръсналия Иисус Христос. И оттогава до мъченическата си кончина апостолът обходил градове и страни, смело и дързновено благовестил навсякъде, гонен, преследван и страдащ. Той загинал мъченически в град Рим по времето на император Нерон в 67 г. Бил разпнат на кръст с главата надолу, понеже считал себе си недостоен да умре така, както бил разпнат Спасителят.
Такова славно било служението и на другия велик избраник Божи –            св. ап. Павел. Той не е очевидец на Господните дела, както св. ап. Петър. Отначало Свещената история ни го представя като Савел, гонител на вярващите в Христа. Знаем как по  пътя за Дамаск Господ по чудесен начин го повика за апостол – изведнъж го огря светлина от небето и като падна на земята, чу глас, който му думаше: ”Савле, Савле, що Ме гониш?” А той попита: „Кой си Ти господине?” Господ му казва: „Аз Съм Иисус, Когото ти гониш” (Деян. 9:3-5). И в душата на гонителя Савел настъпил коренен прелом. Той повярвал в Христа, станал Негов апостол под името Павел и от най-жесток гонител на Христа и християните, станал най-вдъхновен разпространител на благовестието Христово. Всичките си сили и дарби, целия си живот посветил в служение на Христовата Църква, особено между езичниците. С мъка и искрено разкаяние си спомнял за злините, които е причинявал на Божията Църква: „Аз съм най-малкият от апостолите – казва той, и не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних Църквата Божия” (1 Кор. 15:9). Всичко хубаво и всичко добро той отдавал не на себе си, а  на Божията благодат: „С благодатта на Бога съм това, което съм” (1 Кор. 15:10). С всички вярващи той се отнасял така нежно, както се отнася кърмачка с децата си (1 Сол. 2:7). Техните радости били негови радости и техните скърби – негови скърби. Затворен в тъмница и окован във вериги той не паднал духом, а бил изпълнен с мир и радост. „Радвайте се винаги в Господа и пак ще река, радвайте се”, пише той на филипяните (4:4) от тъмницата. Никакъв ропот, никакво оплакване. Какво дивно и истинско християнско мъжество.               Ап. Павел бил посечен с меч в Рим по времето на императон Нерон в същата 67 г., когато пострадал и св. ап. Петър.


Братя и сестри,
Велики и удивителни по живот и трудове са двамата първовърховни апостоли Петър и Павел! „Светилниците на великата Църква Петър и Павел да възхвалим!” – така ни призовава днес св. Църква. И ние, като нейни послушни чада, затова сме дошли днес на тази света богослужба. Но трябва да ги прославим и по друг, още по-достоен начин: като подражаваме на живота и делото им. „Моля ви, бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа” (1 Кор. 4:16)   - така ни подканя сам св. ап. Павел. Нека никой да не мисли, че е невъзможно да се подражава на апостолите. Св. Йоан Златоуст пише в една от своите беседи: „Но, възлюбени, и Павел е бил подобострастен нам човек, и той е имал тази природа, която имаме и ние. Само че, той е явил величайша любов към Христа и затова се е издигнал по-високо от небесата и се е сравнил с ангелите...”.
Нека, прочее, подражаваме на св. апостоли, както те са подражавали на Христа и от все сърце да им се помолим с думите на празничния тропар:
„Първопрестолни между апостолите и учители на вселената, молете Владиката на всичко да дарува мир на света и на душите ни велика милост!”.
Амин!

Светата църква чествува едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел, които тя нарича първовърховни и първопрестолни и вселенски учители. Те много се потрудили за разпространение на словото Божие, претърпели много страдания и гонения и са ни завещали в своите послания основните правила на християнската вяра и живот.

Петър, който първоначално се наричал Симон, бил син на рибар от Витсаида Галилейска. Баща му се казвал Иона, а брат му Андрей пръв станал ученик на Спасителя. Той побързал да съобщи на Симон радостната вест, че намерил Месия, и довел Симона при Иисус. Спасителят го нарекъл “Кифа” (на еврейски) или “Петър” (на гръцки), което значи “камък”. Андрей и Петър били по занаят рибари. Веднъж, когато се намирал близо до Генисаретското езеро, Спасителят видял една лодка, която принадлежала на Петър. Той влязъл в нея и оттам поучавал народа. Подир това Иисус заповядал на Петър да хвърли мрежата за ловитба. “Наставниче - отговорил Петър, - цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме, но по Твоята дума ще хвърля мрежата”. Тогава те уловили толкова много риба, че мрежата се раздирала. Петър повикал на помощ другарите си Яков и Иоан. И двете лодки били напълнени с риба. Тогава Петър, поразен от това чудо, паднал в нозете на Иисус и извикал: “Отиди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек!” С това чувство на искрено смирение и съзнание за греховете си Петър започнал своето постоянно служение при Господа. При вида на чудото, извършено от Иисус Христос, страх обзел и другарите на Петър. Но Господ ги успокоил и казал на Петър: “Не бой се! Отсега ще ловиш човеци!” Тия думи означавали, че Петър с проповедта си ще обръща сърцата на човеците към Бога. След туй Петър и другарите му оставили всичко и тръгнали подир Иисуса. Те слушали учението Му и видели чудесата, които Той правел. Името на Петър постоянно се среща в Евагелието. Той бил един от любимите апостоли на Христа и почти неразделно се намирал при Него в най-важните случаи. Така, той видял преображението Господне, възкресяването на дъщерята на Иаир, бил в Гетсиманската градина преди страданията Христови. Той се отличавал с пламенна любов съм своя божествен Учител. Веднъж Иисус казал на учениците Си да минат с кораб на отсрещния бряг на езерото, а Сам възлязъл на планината да се помоли. Било вече късно вечерта. През нощта, когато учениците били отплували далеч от брега, се надигнала буря. Вълните заливали кораба, а учениците били обхванати от голям страх. Тогава те видели Иисуса да отива към тях по вълните. Изплашени, те мислели, че това е привидение. Но Господ им казал: “Не бойте се, Аз съм!” Тогава Петър, ободрен от гласа на Спасителя, извикал: “Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата!” - “Дойди” - казал му Иисус. И Петър излязъл от кораба и тръгнал по водата към Иисуса. Но като видял силното вълнение, той се изплашил, започнал да потъва и в страх извикал: “Господи, избави ме!” Иисус прострял ръка, хванал го и казал: “Маловерецо, защо се усъмни?” И когато влезли в лодката, бурята веднага утихнала.Веднъж Господ говорел за небесния хляб, който дава спасение. “Аз съм живият хляб - казал Той. - Който яде от тоя хляб, ще живее навеки!”

Приближило времето на Иисусовите страдания. Желаейки да даде на учениците Си пример на смирение и любов, Той на последната вечеря с тях - според еврейския обичай - умил нозете им. Петър, смутен от смирението на Господа, казал: “Господи, Ти ли ще ми миеш нозете?” - Иисус отговорил: “Което върша Аз, ти сега не знаеш, а отпосле ще разбереш”. Но Петър повторил: “Няма да умиеш нозете ми вовеки!” - “Ако те не умия - казал му Иисус, - нямаш дял с Мене”. - “Господи - казал тогава Петър - не само нозете ми, но и ръцете и главата” (Иоан 13:6-9). На последната вечеря Господ дълго беседвал с учениците Си, завещал им да се обичат един други, да пазят Неговите заповеди и установил тайнството причащение с Неговото Тяло и Кръв. Но и след като Господ така ясно обяснил божественото Си учение, земни помисли още смущавали учениците и те спорели помежду си, кой е най-голям. Господ, знаейки помислите им и предстоящето за Петър изкушение, казал на Петра “Симоне, Симоне! Ето сатаната поиска да ви сее като пшеница. Но Аз се молих за тебе, да не оскъдее вярата ти. И ти понякога, когато се обърнеш, утвърди братята си!” Но Петър, надявайки се много на себе си, казал на Спасителя: “Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница, и на смърт”. Иисус му отговорил: “Казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш”. (Лука 22:31-34). И на всички ученици Господ предсказал, че в тая нощ те ще се разколебаят и ще Го оставят. “Дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня - казал Петър, - ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе”. Същото обещали и другите ученици (Мат. 26:31-35; Марк 14:27-31).Преди страданията Си Спасителят отишъл с учениците Си в Гетсиманската градина. Като взел със Себе Си Петър, Яков и Иоан, Той се отдалечил от другите и казал на тримата ученици: “Душата ми е прескръбна до смърт. Останете тук и бъдете будни с Мене!” И като се поотдалечил малко, паднал по лице и се молил със сълзи. Като се върнал след молитвата при учениците Си, намерил ги да спят и казал на Петър: “Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да постоиш буден? Бъдете будни и се молете, за да не изпаднете в изкушение: духът е бодър, а плътта - немощна” (Марк 14:37-38). Тия думи трябвало да вразумят Петър, който така самонадеяно изявил готовност да умре за Христа. Но и трите пъти Спасителят, като се връщал при учениците Си след молитва, намирал ги да спят. Най-после дошъл Иуда предателят с войници, за да хванат Иисуса. Тук Петър, желаейки да защити Господа, извадил нож и ударил с него слугата на първосвещеника. Господ изцерил ранения и казал на Петър: “Тури ножа си в ножницата! Да не изпия ли чашата, която ми е дал Отец?” (Иоан 18:11). Повели Иисуса на съд и тогава всички ученици избягали. Само Петър и един от учениците вървели подир Него отдалече. Но макар Петър в буйния си порив и усърдие и да извадил нож, за да защити Спасителя, сега не му стигнала смелост, за да изповяда пред враговете Му, че е Негов ученик. Пред слугите в двора на първосвещеника той - обхванат от малодушие - три пъти се отрекъл от Христа. Петелът пропял, и той като си спомнил предсказанието на Спасителя, излязъл вън от двора и горко заплакал (Мат. 26:75).

Разкаянието му било искрено и дълбоко. И Господ, милосърден към каещите се, му доказал след Своето възкресение, че му е простил неговото малодушие. Когато жените мироносици дошли на гроба и не намерили Тялото на Иисуса Христа, Ангел им обадил, че Той е възкръснал, и споменал особено за Петър: “Идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея”. Петър като чул от жените, че Христос възкръснал, побързал да отиде на гроба с Иоан. Но намерили в гроба само погребалните повивки.След възкресението Христово Петър и няколко други ученици ловели риба в Тивериадско море. На разсъмване те видели Иисус да стои на брега, но не го познали. Той им заповядал да хвърлят мрежата и те уловили много риба. Тогава Иоан казал на Петър: “Господ е.” Петър бърже се хвърлил в морето и доплувал до брега. Иисус обядвал с учениците и във време на обеда запитал Петра: “Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия?” - “Да, Господи - отговорил Петър, - Ти знаеш, че Те обичам”. - “Паси Моите агънца!” - Му казал Господ. След туй Спасителят го запитал втори път: “Симоне Ионин, любиш ли Ме?” Петър пак Му отговорил: “Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам”. - “Паси моите овци!” - повторил Спасителят. За да даде на Петър случай чрез трикратно уверяване в любовта си да заглади вината на трикратното отричане, Иисус го запитал трети път: “Симоне Ионин, обичаш ли ме?” Петър тоя път се огорчил. Той помислил, че повтарянето на тоя въпрос говори за съмнение в неговата любов по повод отричането му от Христа, но отговорил пак: “Господи, Ти всичко знаеш. Ти знаеш, че Те обичам”. И Спасителят трети път му казал: “Паси Моите овци!” (Иоан 21:15-17). Така Христос възстановил Петър в неговото апостолство подир трикратното му отричане. В Рим първовърховният апостол Петър бил предвъзвестен от Господа, че скоро ще остави своята земна хижа (2 Петър 1:14) и това скоро се изпълнило. Император Нерон предприел жестоко гонение срещу християните. Според преданието, тогава християните убедили ап. Петър да напусне града, за да се спаси. Той отстъпил на техните молби. Но през нощта, когато излизал от града, явил му се във видение Господ, Който отивал в Рим.  - “Господи, коде отиваш?” - запитал Го Петър. Спасителят отговорил: “Отивам в Рим, за да бъда отново разпнат!” Петър разбрал, че бягството му от Рим не е угодно на Господа. Върнал се, бил затворен в тъмница и след няколко дни на 29 юни 67 година бил предаден на смърт. Осъдили го на кръстна смърт. Петър обаче молил да го разпънат с главата надолу, като не считал себе си достоен за еднаква смърт със Спасителя. Тогава бил на 75 години. Римският епископ св. Климент поглебал тялото му.

Свети апостол Павел, който до апостолството се наричал Савел, бил евреин от Вениаминовото коляно, от киликийския град Тарс (Деян. 21:39). Савел имал римско гражданство, дадено на прадедите му. Той грижливо бил възпитан в отеческия закон, тъй че бил пламенен ревнител за Бога (Дея. 22:3). Той имал и външна ученост, знаел и занаята да прави шатри. Възпитанието му било поверено на законоучителя Гамалиил, уважаван от целия народ. Но ученикът в началото не само не показвал наклонност към християнството, каквато имал неговият благоразумен учител, напротив, пламенната ревност на Савел към иудейството му вдъхвала силна омраза против християните. Савел одобрявал убиването на архидякон Стефан и като юноша пазел дрехите на тия, които го убивали (Деян. ап. 7:58; 8:1; 22:29). Савел влизал в къщите на християните и влачейки мъже и жени, предавал ги в тъмница (Дея. 8:3). Той дори си издействал от Синедриона право да преследва християните навсякъде и вързани да ги довежда в Иерусалим и това поръчение изпълнявал с най-голямо старание.

Той разказва сам за себе си (Деян. 9:1-28; 22:3-15; 26:9-18): “Аз си помислих, че трябва да извърша много противни работи срещу името на Иисуса Назорея. Това и сторих в Иерусалим и, след като приех власт от първосвещениците, много светии затворих в тъмница, а когато ги убиваха, аз одобрявах това. И често ги мъчех по всички синагоги и ги принуждавах да хулят Иисуса и, разярен без мяра против тях, гонех ги дори и по външните градове. С това намерение (около 35 г.) отивайки в Дамаск с власт и поръчка от първосвещениците, посред ден, на пътя, видях от небето по-силна от слънчево сияние светлина, която огря мене и вървящите с мене. Всички паднаха на земята и аз чух глас, който ми говореше на еврейски език: “Савле, Савле, защо Ме гониш? Мъчно е за тебе да риташ против ръжен”. Аз рекох: “Кой си ти, господине?” Той отговори: “Аз съм Иисус, Когото ти гониш. Но стани и се изправи на нозете си! Защото Аз затова ти се явих, за да те поставя служител и свидетел на онова, което си видял и което ще ти открия, като те отнимам от народа иудейски и от езичниците, при които те пращам сега”. Савел, разтреперан и ужасен, казал: “Господи, какво искаш да направя?” А Господ му казал: “Стани и влез в града, и ще ти се каже, какво трябва да правиш”! Людете, които вървяли със Савел, стояли вцепенени, като слушали глас, пък никого не виждали. Савел ослепял и за да стигне до Дамаск бил воден за ръка от спътниците си. В града той прекарал три дни в пост и молитва без да яде и пие. В Дамаск живеел св. апостол Ананий, който бил от 70-те Христови ученици. Господ във видение му открил къде е жилището на Савел и му заповядал да отиде при него. “Господи! - отговорил Ананий - слушал съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светий в Иерусалим. Той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име”. Господ му казал: “Иди, защото той ми е избран съсъд, за да се понесе името Ми пред народи и синове Израилеви”! Ананий намерил Савел и, като възложил върху му ръце, казал: “Брате Савеле! Господ Иисус, Който ти се яви по пътя, по който идваше ти, ме прати, за да прогледаш и да се изпълниш с Дух Светий!” Савел прогледнал, покръстил се и вместо да гони името Христово, той започнал да проповядва по синагогите и навсякъде, че Иисус Христос е Син Божий. Своето обръщение в християнската вяра и новото си звание апостол Савел запечатал с новото име Павел. Павел извършвал непрестанни пътешествия в разни страни, за да проповядва Евангелието на иудеите и особено на езичниците. Посетил Арабия, Сирия, Кипър, малоазийските области, в Македония - градовете Филипи, Солун, Бер, в Гърция - Атина и Коринт. Два пъти посетил Рим. Сам преследван, бит и хулен, Павел проповядвал “три години денем и нощем” (Деян. 20:31). Въпреки непрестанните огорчения и унижения, които великият апостол търпял, той срещал голямо уважение у всички съвременници, дори у невярващите и своите гонители. Светият апостол запечатал своето апостолство с мъченическа смърт в Рим от Нерон на 29 юни 67 г. едновременно с апостол Петър. Като римски гражданин бил посечен с меч. Св. ап. Павел написал по вдъхновение от Светия Дух 14 послания, които съдържат правила за вярата и живота и които, според св. Иоан Златоуст, ограждат вселенската Църква като стена построена от диамант. Тия послания са: едно до Римляните, две до Коринтяните, едно до Галатяни, едно до Ефесяни, едно до Филипяни, едно до Колосяни, две до Солуняни, две до Тимотей, едно до Тит, едно до Филимон и едно до Евреите. Апостолът ги е написал за утвърждение и назидание на новообърнатите към вярата, затова той им обяснявал най-подробно, как те трябва да постъпват и живеят, за да носят достойно названието християни. Той учи, че единствен път за оправдание и спасение е живот според дейната вяра в Господа Иисуса Христа, Който умря за нашите грехове и възкръсна за нашето спасение.

На светите апостоли Петър и Павел слава до века!

Свети апостоли Петре и Павле, молете Бога за нас!

Апел за дарения

 
Обични в Господа братя и сестри,
 
Във връзка с належащ спешен ремонт на покрива на Софийския митрополитски катедрален храм „Св. Вмчца Неделя“ храмовото духовенство и църковното настоятелство се обръщат към всички с просба за подпомагане на ремонта с парични дарения според възможностите Ви - дарения при храмовото духовенство или на обявената дарителска сметка: BG77 UNCR 7000 1514 0239 60.
 
Нека Божието благословение и благодат да бъде над всички Вас!
 
Ставрофорен иконом Николай Георгиев,
Председател на църковното настоятелство на Софийски митрополитски катедрален храм „Света Вмчца Неделя“
 
София 29.11.2021