Светата църква чествува едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел, които тя нарича първовърховни и първопрестолни и вселенски учители. Те много се потрудили за разпространение на словото Божие, претърпели много страдания и гонения и са ни завещали в своите послания основните правила на християнската вяра и живот.

Петър, който първоначално се наричал Симон, бил син на рибар от Витсаида Галилейска. Баща му се казвал Иона, а брат му Андрей пръв станал ученик на Спасителя. Той побързал да съобщи на Симон радостната вест, че намерил Месия, и довел Симона при Иисус. Спасителят го нарекъл “Кифа” (на еврейски) или “Петър” (на гръцки), което значи “камък”. Андрей и Петър били по занаят рибари. Веднъж, когато се намирал близо до Генисаретското езеро, Спасителят видял една лодка, която принадлежала на Петър. Той влязъл в нея и оттам поучавал народа. Подир това Иисус заповядал на Петър да хвърли мрежата за ловитба. “Наставниче - отговорил Петър, - цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме, но по Твоята дума ще хвърля мрежата”. Тогава те уловили толкова много риба, че мрежата се раздирала. Петър повикал на помощ другарите си Яков и Иоан. И двете лодки били напълнени с риба. Тогава Петър, поразен от това чудо, паднал в нозете на Иисус и извикал: “Отиди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек!” С това чувство на искрено смирение и съзнание за греховете си Петър започнал своето постоянно служение при Господа. При вида на чудото, извършено от Иисус Христос, страх обзел и другарите на Петър. Но Господ ги успокоил и казал на Петър: “Не бой се! Отсега ще ловиш човеци!” Тия думи означавали, че Петър с проповедта си ще обръща сърцата на човеците към Бога. След туй Петър и другарите му оставили всичко и тръгнали подир Иисуса. Те слушали учението Му и видели чудесата, които Той правел. Името на Петър постоянно се среща в Евагелието. Той бил един от любимите апостоли на Христа и почти неразделно се намирал при Него в най-важните случаи. Така, той видял преображението Господне, възкресяването на дъщерята на Иаир, бил в Гетсиманската градина преди страданията Христови. Той се отличавал с пламенна любов съм своя божествен Учител. Веднъж Иисус казал на учениците Си да минат с кораб на отсрещния бряг на езерото, а Сам възлязъл на планината да се помоли. Било вече късно вечерта. През нощта, когато учениците били отплували далеч от брега, се надигнала буря. Вълните заливали кораба, а учениците били обхванати от голям страх. Тогава те видели Иисуса да отива към тях по вълните. Изплашени, те мислели, че това е привидение. Но Господ им казал: “Не бойте се, Аз съм!” Тогава Петър, ободрен от гласа на Спасителя, извикал: “Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата!” - “Дойди” - казал му Иисус. И Петър излязъл от кораба и тръгнал по водата към Иисуса. Но като видял силното вълнение, той се изплашил, започнал да потъва и в страх извикал: “Господи, избави ме!” Иисус прострял ръка, хванал го и казал: “Маловерецо, защо се усъмни?” И когато влезли в лодката, бурята веднага утихнала.Веднъж Господ говорел за небесния хляб, който дава спасение. “Аз съм живият хляб - казал Той. - Който яде от тоя хляб, ще живее навеки!”

Приближило времето на Иисусовите страдания. Желаейки да даде на учениците Си пример на смирение и любов, Той на последната вечеря с тях - според еврейския обичай - умил нозете им. Петър, смутен от смирението на Господа, казал: “Господи, Ти ли ще ми миеш нозете?” - Иисус отговорил: “Което върша Аз, ти сега не знаеш, а отпосле ще разбереш”. Но Петър повторил: “Няма да умиеш нозете ми вовеки!” - “Ако те не умия - казал му Иисус, - нямаш дял с Мене”. - “Господи - казал тогава Петър - не само нозете ми, но и ръцете и главата” (Иоан 13:6-9). На последната вечеря Господ дълго беседвал с учениците Си, завещал им да се обичат един други, да пазят Неговите заповеди и установил тайнството причащение с Неговото Тяло и Кръв. Но и след като Господ така ясно обяснил божественото Си учение, земни помисли още смущавали учениците и те спорели помежду си, кой е най-голям. Господ, знаейки помислите им и предстоящето за Петър изкушение, казал на Петра “Симоне, Симоне! Ето сатаната поиска да ви сее като пшеница. Но Аз се молих за тебе, да не оскъдее вярата ти. И ти понякога, когато се обърнеш, утвърди братята си!” Но Петър, надявайки се много на себе си, казал на Спасителя: “Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница, и на смърт”. Иисус му отговорил: “Казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш”. (Лука 22:31-34). И на всички ученици Господ предсказал, че в тая нощ те ще се разколебаят и ще Го оставят. “Дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня - казал Петър, - ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе”. Същото обещали и другите ученици (Мат. 26:31-35; Марк 14:27-31).Преди страданията Си Спасителят отишъл с учениците Си в Гетсиманската градина. Като взел със Себе Си Петър, Яков и Иоан, Той се отдалечил от другите и казал на тримата ученици: “Душата ми е прескръбна до смърт. Останете тук и бъдете будни с Мене!” И като се поотдалечил малко, паднал по лице и се молил със сълзи. Като се върнал след молитвата при учениците Си, намерил ги да спят и казал на Петър: “Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да постоиш буден? Бъдете будни и се молете, за да не изпаднете в изкушение: духът е бодър, а плътта - немощна” (Марк 14:37-38). Тия думи трябвало да вразумят Петър, който така самонадеяно изявил готовност да умре за Христа. Но и трите пъти Спасителят, като се връщал при учениците Си след молитва, намирал ги да спят. Най-после дошъл Иуда предателят с войници, за да хванат Иисуса. Тук Петър, желаейки да защити Господа, извадил нож и ударил с него слугата на първосвещеника. Господ изцерил ранения и казал на Петър: “Тури ножа си в ножницата! Да не изпия ли чашата, която ми е дал Отец?” (Иоан 18:11). Повели Иисуса на съд и тогава всички ученици избягали. Само Петър и един от учениците вървели подир Него отдалече. Но макар Петър в буйния си порив и усърдие и да извадил нож, за да защити Спасителя, сега не му стигнала смелост, за да изповяда пред враговете Му, че е Негов ученик. Пред слугите в двора на първосвещеника той - обхванат от малодушие - три пъти се отрекъл от Христа. Петелът пропял, и той като си спомнил предсказанието на Спасителя, излязъл вън от двора и горко заплакал (Мат. 26:75).

Разкаянието му било искрено и дълбоко. И Господ, милосърден към каещите се, му доказал след Своето възкресение, че му е простил неговото малодушие. Когато жените мироносици дошли на гроба и не намерили Тялото на Иисуса Христа, Ангел им обадил, че Той е възкръснал, и споменал особено за Петър: “Идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея”. Петър като чул от жените, че Христос възкръснал, побързал да отиде на гроба с Иоан. Но намерили в гроба само погребалните повивки.След възкресението Христово Петър и няколко други ученици ловели риба в Тивериадско море. На разсъмване те видели Иисус да стои на брега, но не го познали. Той им заповядал да хвърлят мрежата и те уловили много риба. Тогава Иоан казал на Петър: “Господ е.” Петър бърже се хвърлил в морето и доплувал до брега. Иисус обядвал с учениците и във време на обеда запитал Петра: “Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия?” - “Да, Господи - отговорил Петър, - Ти знаеш, че Те обичам”. - “Паси Моите агънца!” - Му казал Господ. След туй Спасителят го запитал втори път: “Симоне Ионин, любиш ли Ме?” Петър пак Му отговорил: “Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам”. - “Паси моите овци!” - повторил Спасителят. За да даде на Петър случай чрез трикратно уверяване в любовта си да заглади вината на трикратното отричане, Иисус го запитал трети път: “Симоне Ионин, обичаш ли ме?” Петър тоя път се огорчил. Той помислил, че повтарянето на тоя въпрос говори за съмнение в неговата любов по повод отричането му от Христа, но отговорил пак: “Господи, Ти всичко знаеш. Ти знаеш, че Те обичам”. И Спасителят трети път му казал: “Паси Моите овци!” (Иоан 21:15-17). Така Христос възстановил Петър в неговото апостолство подир трикратното му отричане. В Рим първовърховният апостол Петър бил предвъзвестен от Господа, че скоро ще остави своята земна хижа (2 Петър 1:14) и това скоро се изпълнило. Император Нерон предприел жестоко гонение срещу християните. Според преданието, тогава християните убедили ап. Петър да напусне града, за да се спаси. Той отстъпил на техните молби. Но през нощта, когато излизал от града, явил му се във видение Господ, Който отивал в Рим.  - “Господи, коде отиваш?” - запитал Го Петър. Спасителят отговорил: “Отивам в Рим, за да бъда отново разпнат!” Петър разбрал, че бягството му от Рим не е угодно на Господа. Върнал се, бил затворен в тъмница и след няколко дни на 29 юни 67 година бил предаден на смърт. Осъдили го на кръстна смърт. Петър обаче молил да го разпънат с главата надолу, като не считал себе си достоен за еднаква смърт със Спасителя. Тогава бил на 75 години. Римският епископ св. Климент поглебал тялото му.

Свети апостол Павел, който до апостолството се наричал Савел, бил евреин от Вениаминовото коляно, от киликийския град Тарс (Деян. 21:39). Савел имал римско гражданство, дадено на прадедите му. Той грижливо бил възпитан в отеческия закон, тъй че бил пламенен ревнител за Бога (Дея. 22:3). Той имал и външна ученост, знаел и занаята да прави шатри. Възпитанието му било поверено на законоучителя Гамалиил, уважаван от целия народ. Но ученикът в началото не само не показвал наклонност към християнството, каквато имал неговият благоразумен учител, напротив, пламенната ревност на Савел към иудейството му вдъхвала силна омраза против християните. Савел одобрявал убиването на архидякон Стефан и като юноша пазел дрехите на тия, които го убивали (Деян. ап. 7:58; 8:1; 22:29). Савел влизал в къщите на християните и влачейки мъже и жени, предавал ги в тъмница (Дея. 8:3). Той дори си издействал от Синедриона право да преследва християните навсякъде и вързани да ги довежда в Иерусалим и това поръчение изпълнявал с най-голямо старание.

Той разказва сам за себе си (Деян. 9:1-28; 22:3-15; 26:9-18): “Аз си помислих, че трябва да извърша много противни работи срещу името на Иисуса Назорея. Това и сторих в Иерусалим и, след като приех власт от първосвещениците, много светии затворих в тъмница, а когато ги убиваха, аз одобрявах това. И често ги мъчех по всички синагоги и ги принуждавах да хулят Иисуса и, разярен без мяра против тях, гонех ги дори и по външните градове. С това намерение (около 35 г.) отивайки в Дамаск с власт и поръчка от първосвещениците, посред ден, на пътя, видях от небето по-силна от слънчево сияние светлина, която огря мене и вървящите с мене. Всички паднаха на земята и аз чух глас, който ми говореше на еврейски език: “Савле, Савле, защо Ме гониш? Мъчно е за тебе да риташ против ръжен”. Аз рекох: “Кой си ти, господине?” Той отговори: “Аз съм Иисус, Когото ти гониш. Но стани и се изправи на нозете си! Защото Аз затова ти се явих, за да те поставя служител и свидетел на онова, което си видял и което ще ти открия, като те отнимам от народа иудейски и от езичниците, при които те пращам сега”. Савел, разтреперан и ужасен, казал: “Господи, какво искаш да направя?” А Господ му казал: “Стани и влез в града, и ще ти се каже, какво трябва да правиш”! Людете, които вървяли със Савел, стояли вцепенени, като слушали глас, пък никого не виждали. Савел ослепял и за да стигне до Дамаск бил воден за ръка от спътниците си. В града той прекарал три дни в пост и молитва без да яде и пие. В Дамаск живеел св. апостол Ананий, който бил от 70-те Христови ученици. Господ във видение му открил къде е жилището на Савел и му заповядал да отиде при него. “Господи! - отговорил Ананий - слушал съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светий в Иерусалим. Той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име”. Господ му казал: “Иди, защото той ми е избран съсъд, за да се понесе името Ми пред народи и синове Израилеви”! Ананий намерил Савел и, като възложил върху му ръце, казал: “Брате Савеле! Господ Иисус, Който ти се яви по пътя, по който идваше ти, ме прати, за да прогледаш и да се изпълниш с Дух Светий!” Савел прогледнал, покръстил се и вместо да гони името Христово, той започнал да проповядва по синагогите и навсякъде, че Иисус Христос е Син Божий. Своето обръщение в християнската вяра и новото си звание апостол Савел запечатал с новото име Павел. Павел извършвал непрестанни пътешествия в разни страни, за да проповядва Евангелието на иудеите и особено на езичниците. Посетил Арабия, Сирия, Кипър, малоазийските области, в Македония - градовете Филипи, Солун, Бер, в Гърция - Атина и Коринт. Два пъти посетил Рим. Сам преследван, бит и хулен, Павел проповядвал “три години денем и нощем” (Деян. 20:31). Въпреки непрестанните огорчения и унижения, които великият апостол търпял, той срещал голямо уважение у всички съвременници, дори у невярващите и своите гонители. Светият апостол запечатал своето апостолство с мъченическа смърт в Рим от Нерон на 29 юни 67 г. едновременно с апостол Петър. Като римски гражданин бил посечен с меч. Св. ап. Павел написал по вдъхновение от Светия Дух 14 послания, които съдържат правила за вярата и живота и които, според св. Иоан Златоуст, ограждат вселенската Църква като стена построена от диамант. Тия послания са: едно до Римляните, две до Коринтяните, едно до Галатяни, едно до Ефесяни, едно до Филипяни, едно до Колосяни, две до Солуняни, две до Тимотей, едно до Тит, едно до Филимон и едно до Евреите. Апостолът ги е написал за утвърждение и назидание на новообърнатите към вярата, затова той им обяснявал най-подробно, как те трябва да постъпват и живеят, за да носят достойно названието християни. Той учи, че единствен път за оправдание и спасение е живот според дейната вяра в Господа Иисуса Христа, Който умря за нашите грехове и възкръсна за нашето спасение.

На светите апостоли Петър и Павел слава до века!

Свети апостоли Петре и Павле, молете Бога за нас!