Днес пролетта благоухае и новата твар ликува” (Из светилния на Неделята)

Възлюбени в Господа братя и сестри,

Днешната света Неделя е наречена в църковния устав „Неделя на         св. апостол Тома”. На св. Литургия се чете евангелското повествувание за явяването на Възкръсналия Господ на апостолите в присъствието на апостол Тома (Йоан 20:26-29).

"Аз съм лозата, вие пръчките, който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо. Ако някой не пребъде в Мене, бива изхвърлен навън, както пръчката, и изсъхва(Йоан. 15:5,6)

Отците на Църквата често са сравнявали Великия пост с четиридесетгодишното странстване на избрания народ през пустинята. Ние знаем от Библията, че за да не изпадне народът Му в отчаяние, а също така и за да открие пред този народ главната и висша Своя цел, по време на четиридесетгодишно странстване Господ е извършил много чудеса. По аналогия с това странстване светите Отци построяват своето обяснение на четиридесетдневния пост. Неговата крайна цел е Пасха, обетованата земя на Царството Божие. Само че в края на всяка седмица от Великия пост има като че ли някакво поемане на дъх, някакво предвкусване на тази цел. Тези два дни са събота и неделя, когато се извършва светата Евхаристия; тези дни имат особено място в духовния път на поста.

Нечестивите царе Максимиан и Максимин изпратили по цялото си царство заповед, според която всички, приели закона Христов, да бъдат освободени от смъртно наказание само ако вкусят от идолските жертви, а онези от тях, които откажат да направят това, да бъдат предадени на съд. По това време свети Теодор Тирон, скоро преди това избран за воин, бил назначен в мармаритския полк, който бил под началството на пренозита Вринк; тогава този полк бил разположен в Понтийския град Амасия. Когато свети Теодор бил причислен към полка, невярващите започнали да го принуждават да принесе жертва на идолите; но верният Христов воин Теодор, изпълнен с Дух Свети, казал на всеослушание:

Днешната света Неделя е наречена в Църковния устав „Неделя на апостол Тома“. И на светата Литургия се чете евангелското повествование за явяването на Възкръсналия Господ на апостолите, в присъствието и на апостол Тома (Иоан 20:26 – 29).

След възкресението Си, Господ Иисус Христос се явил на Своята Майка – Пресвета Богородица, - както разказва за това „Синаксарът“; явил се на Мария Магдалина (Мар. 16:9; Иоан 20:11-17);  явил се на Лука и Клеопа, когато отивали за селцето Емаус (Мар. 16:12.13;Лук. 24:13-33); явил се на Симона Петра(Лук. 24:34);явил се на учениците Си, без Тома, в Сионската горница (Иоан 20:19-23).

Другите ученици казали на Тома: „Видяхме Господа!“ А той им рекъл: „Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите и не туря пръста в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам!“ (Иоан 20:25).

Тома, братя и сестри, бе един от дванадесетте Христови апостоли (Мат. 10:3; Мар. 3:18; Лук. 6:15; Деян. 1:13). И той знаеше, както останалите ученици, предсказанието на Господа Иисуса Христа, че на третия ден ще възкръсне. Обаче сега, когато учениците му казаха, че видели Господа, тоест: че се е изпълнило предсказанието, - той не може да повярва и преживява вътрешна борба, поради всичко, което напоследък бе станало с техния Учител: съден, осъден, разпнат, умрял, погребан, гробът запечатан и заварден от стража. И в душата му има неудържим порив сам да види и повярва. Той иска да види Възкръсналия, както са Го видели останалите ученици, за да повярва твърдо и непоклатимо. Тома е образ на човек, който не приема без сам да провери съдбоносните факти, големите събития, необикновените явления, тъй важни за личния му духовен живот, па и за живота изобщо на всеки човек. Той е образ на човек със силен устрем: чрез непосредствено убеждение да повярва и изповядва вярата си.

След осем дни Възкръсналият Спасител пак се явил на учениците Си, когато с тях бил и Тома. Застанал посред тях и им рекъл: „Мир вам!“ После казал на Тома: „Дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ!“ Отговорил Тома и Му рекъл: „Господ мой и Бог мой!“ (Иоан 20:26-28). – „А защо Възкръсналият не се е явил на Тома веднага, а – чак след осем дни?“ – така пита свети Иоан Златоуст и отговаря: „Забавил се, та Тома през течение на туй време, като внимава на убежденията на учениците и като чува от тях все едно и също, да се възпламени от голямо желание да стане по-твърд във вярата си в бъдеще“ ...

Осем дни в душата на другите апостоли сияе светлината на Възкресението Христово и ги изпълва с радост и духовно веселие, а в душата на апостола Тома осем дни има борба и смут.- Кое е станало причина за това печално явление? – Та нали и Тома, както другите апостоли е оставил всичко и е тръгнал след Христа? Нали и Той е бил Негов неотлъчен спътник? Нали и той е слушал усърдно проповедите Му, вмислял се е  във всяко слово, и понякога е питал Христа за някои разяснения (Иоан 14:5)? Нали и той, не по-малко от другите ученици, е обичал Спасителя и даже искал да умре с Него (Иоан 11:16)? – Защо се е случило така, че той изпаднал в тревожно неверие и мъчителна борба? – Свети апостол и евангелист Иоан Богослов ни обяснява: „А Тома, един от дванадесетте, наричани Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус“ (Иоан 20:24).

Чуйте: Тома не бил с апостолите, не бил в горницата, дето всички останали ученици били събрани, когато Иисус им се явил. – Затова и не се удостоил да види Възкръсналия Спасител! Не видял Светлината – Христа, затова в душата му се загнездил мрак; не се доближил до Истината – Христа, затова и в ума му възникнало неверие!

И Тома би погинал духовно, ако Сам Възкръсналият Господ не го спасил със Своето божествено посещение!...

Да се поучим, братя и сестри, от този пример: колко рисковано е за вярващия християнин да отсъства от неделното и празничното богослужение, да не бъде в храма, в събранието на Божията Църква! – Даровете на благодатта, които ние получаваме в светите Тайнства, ако не ги възгряваме чрез ревностно посещение на храма Божи и сърдечно молитвено участие в богослужението, могат да оскъднеят, и в нашата душа да угасне светликът на вярата, както изгасва кандилцето, ако не му се долива олио, и да се появи отначало хладно съмнение, а после – мрачно и гибелно неверие! – Да, братя и сестри, голяма духовна загуба е да се отлъчваме от Църквата и да не бъдем съвместно с Църквата в молитвено общение с Бога и Небето!

Да внимаваме и да се стараем да подражаваме на първите християни, за които четем в книгата Деяния на светите апостоли следното: „И постоянстваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите ... Всички вярващи бяха заедно ... единодушно престояваха в храма и, преломявайки по къщите хляб, хранеха се с весело сърце, като хвалеха Бога (Деян. 2:42 – 47).

Празнувайки Неделята на свети апостол Тома, нека урокът от неговото отсъствие от Сионската горница да се запечати дълбоко в съзнанието ни, и всякога усърдно да се откликваме на камбанния звън, който ни кани в Божия дом за духовно освежаване и небесно благословение!

Да идваме, братя и сестри, в храма Божи, за да разпалваме в себе си искрата на доброто, която всяка душа носи, та като деца на Небесния Отец, да изпълняваме Неговата света воля и да постигнем вечния живот в Небесното царство! – Амин!

 

Доростолски и Червенски Митрополит Софроний

Апел за дарения

Братя и сестри в Христа!

Поради изчерпване на средствата за ремонт на покрива на храма и реставрация на увредените поради това стенописи, храмовото духовенство и настоятелството на катедрален храм „Св. вмчца Неделя”, ви моли, да участвате според възможностите си в събирането на средства за благоукрасата на Божия дом!

Бог стократно преумножава благодеянията принесени в православния храм!
Божието благословение да е над всички ви, които имате и които нямате възможност да ни подкрепите! Амин!

Приемаме с благодарност дарения в касите на храма, в тетрадката за дарения при свещите в храма, при предстоятеля на храма ставрофорен иконом Мина Минчев и на обявената дарителска сметка:
- BG77 UNCR 7000 1514 0239 60