Новини от България:

Новини от храма "Св. Неделя":

Новини от света:

Вторник, 28 Януари 2014

В неделя (14-та след Неделя подир Въздвижение, 26 януари 2014 г.), след светата Литургия в софийския катедрален храм „Света Неделя”, братството „Св. Арх. Михаил” при храма организира посещение на църквата „Св. влмчк Николай Нови Софийски”, намираща се в градинката между улиците „Пиротска” и „Опълченска”. Там групата поклонници се срещна с протойерей Иван Йонов, един от тримата свещенослужители при храма, който ги прие изключително топло и им разказа историята на втората по големина църква в столицата, след партиаршеската катедрала „Св. Александър Невски”.

 

Свети великомъченик Николай Нови Софийски /† 1555 година/, чиято памет Православната Църква чества се на 17 май, е един от трима мъченици, които през XVI в. пострадали от фанатизирани тълпи мюсюлмани и с кръвта си засвидетелствали своята вяра в Спасителя Иисус Христос и един от общо деветте просияли софийски мъченици. Св. Николай бил роден в Янина (дн. Р. Гърция, обл. Тесалия). Той бил благочестив, честен и трудолюбив, а по професия бил обущар. Още с идването си в София Николай бил забелязан от местните турски големци заради своите качества и на няколко пъти бил подканян да приеме исляма, но все отказвал. Веднъж турците го поканили на угощение и го опили. Когато Николай заспал, те го разголили и го обрязали по мюсюлмански обичай. Когато се събудил, той избягал и не излизал от къщата си в продължение на цяла година. Турците го подканяли да посещава джамия, но Николай твърдо отказвал. Заради това той бил завързан и поддложен на мъчения. Завлекли го при кадията, но същият не го намерил за виновен и казал на турците да го пуснат. Въпреки това, разярената тълпа го извела извън тогавашна София, в местността „Юч бунар” (Три кладенци, където сега се намира едноименният храм). Мъченикът бил убит с камъни на 17 май 1555 г., на възраст 45 години (софийският книжовник дякон Матей Граматик, съвременник на св. Николай и очевидец на неговите страдания и смърт, написал служба и пространно житие в памет на светеца. Днес ръкописът се съхранява в Национални църковен историко-археологически институт при Св. Синод (НЦИАИ) в София. Житието, заедно със службата и канона на светеца е публикувано от проф. П. А. Сирку: „Очерки из истории литературних сношений Болгар и Сербов в XIV — XVII веках“, С. Пб 1901 г.). Тялото на св. Николай било пренесено на гробището, наречено „Търницата” (намиращо се на ок. 300 м. от мястото на убийството му), където било изгорено. След това пепелта била разпиляна, за да не остане никакъв спомен от него. Въпреки това, по молба на Матей Грамматик, едно момче събрало останалите обгорели частици от светите му мощи.

Скоро след земната кончина на св. Николай Нови, Средецкият митрополит Яков обявил канонизацията му на специално свикан събор. При това не станало нужда да се извършат установените от църквата в подобни случаи разследвания и разпитвания: дали наистина Николай бил замъчен като християнин; защото замъчванието му е станало пред очите на много софиянци и онези от тях, които участвували в събора, засвидетелствували това. Сердикийският митрополит приел запазените частици от мощите на светеца (една частица от теменната кост, която отхвръкнала настрани по време на убийството и няколко обгорени костички, намерени в пепелта от кладата) и ги положил първоначално в ковчега с мощите на св. крал Стефан Милутин, който тогава се намирал в църквата „Св. Безплътни сили” (или „Св. Архангели”). По-късно част от светите мощи били прибрани в построения в памет на светеца дървен храм. Чрез светите мощи на мъченика станали много чудеса още през първите години след замъчването му.

Сегашният величествен храм в чест на св. Николай Нови Софийски бил издигнат по проект на архитект Антон Торньов. Цели 20 години след първоначалната идея за храм, посветен на светеца и след много трудности при набавянето на планове, разрешителни и набиране на средства за строежа, той бил окончателно завършен и на 3 декември 1900 – осветен от софийския митрополит Партений. В светата Литургия и чина на освещаването взело участие храмовото духовенство начело с отец Николай Д. Крапчански (чийто гроб сега се намира отдясно при входа на храма) и много столични свещенослужители. Огромният за времето си храм не можел да побере събралото се множество от хиляди християни, които дошли да споделят радостта на жителите от енорията му.

В храма са изградени четири св. престола. Централният е посветен на свети Николай Софийски, който и е патрон на храма. Северен престол е посветен на света великомъченица Марина, чиято памет Църквата чества на 17 юли. Южният престол е посветен на света великомъченица Екатерина (24 ноември), а четвъртият престол е посветен на преподобна Петка Търновска (14 октомври) и е изграден до северния вход на храма, като около него е обособен своеобразен параклис (кръщелна), който през зимния период се използва за ежедневно богослужение.

В храма се намира един от най-красиво изработените иконостаси у нас, дело на братята Нестор и Лазар Алексиеви, едни от последните представители на Дебърската школа. Иконостасът, който бил изработвен в продължение на десет години, се отличава с изключителна ефирност и финес на детайлите. Той, заедно с архиерейският трон и амвонът са ценност с особенно религиозно и общонационално значение. Църквата била изписана в периода 1966-1969 г., с благословението на Негово Светейшество Кирил, митрополит Софийски и Патриарх Български, а стенописите в голямата си част са дело на известния руски художник Николай Ростовцев /1898-1988/.

В новоизградения храм била положена сребърна мощехранителница с част от мощите на св. Николай Нови Софийски. Друга част била дадена на храма „Св. София”. В края на 70-те години на XX в. изящната мощехранителница от храма „Св. влмчк Николай Нови Софийски” била открадната заедно с мощите. Тогава църковното настоятелство при храма „Св. София” подарило на храма „Св. Николай” пазената там частица от мощите на светеца. Сега те са сложени за поклонение, заедно с частица от тялото на св. Харалампий, под една от колоните от северната страна на храма, около която се вие църковният амвон. Всяка година, в навечерието на храмовия празник, по време на вечернята се прави литийно шествие с мощите на св. Николай Нови до параклиса, построен в началото на 70-те години на XX в. на гроба му (той се намира в малко дворче на днешната улица „Цар Симеон”125 и е отворен за посещение всеки делничен ден, в ранния следобед).

В края на това импровизирано посещение от братството „Св. Арх. Михаил” при катедралния храм, двадесетимата поклонници бяха любезно поканени от о. Иван на топло, в кръщелната на храма, където се почерпиха с вино, фъстъци, сладки и соленки, след което се разотидоха доволни по домовете си.

Нека св. Николай Нови Софийски, облагодатен със сиянието на Божествената благодат и непобедим помощник, да просвещава сърцата на верните и да се моли за всички нас, като изпросва за душите ни велика милост!

 

София, 27 януари 2014 г.

Текст и снимки: дякон д-р Петър П. Симеонов,

Катедрален храм „Света Неделя”

           

За историята на храма е използвана информация от сайтовете:

 http://sveti-nikolai.com , http://pravoslavie.domainbg.com, http://www.pravoslavieto.com,

http://bg.wikipedia.org, http://dveri.bg, http://www.segabg.com .

Апел за дарения

 
Обични в Господа братя и сестри,
 
Във връзка с належащ спешен ремонт на покрива на Софийския митрополитски катедрален храм „Св. Вмчца Неделя“ храмовото духовенство и църковното настоятелство се обръщат към всички с просба за подпомагане на ремонта с парични дарения според възможностите Ви - дарения при храмовото духовенство или на обявената дарителска сметка: BG77 UNCR 7000 1514 0239 60.
 
Нека Божието благословение и благодат да бъде над всички Вас!
 
Ставрофорен иконом Николай Георгиев,
Председател на църковното настоятелство на Софийски митрополитски катедрален храм „Света Вмчца Неделя“
 
София 29.11.2021