Вторник, 08 Април 2014
4 април т.г., денят, в който Православната църква чества преподобни Йосиф Песнописец, съчинил хвалебствени песни за прослава на светиите и Божията майка, които и до днес се изпълняват по време на богослуженията, тази година съвпадна с петъчния ден на петата седмица от Великия пост, в който според църковното установление за последен път се изпълнява по време на Великия пост целият Богородичен акатист.
С особена тържественост той бе прочетен в митрополитската катедрала "Св. Неделя", като първата статия бе прочетена лично от Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит.
Втората част бе прекрасно изпълнена от новоизбрания Русенски митрополит Наум, а следващите - от Негово Преосвещенство Маркианополски еп. Константин и архимандрит Дионисий, началник-отдел „Богослужебен“ към Св. Синод.
Стотици миряни и десетки духовници се събраха в катедралния храм и взеха молитвено участие в съборното вечерно богослужение.
Възхвалните песнопения към Божията Майка бяха изпълнени от Софийския свещенически хор, ръководен от протойерей Кирил Попов, към който се присъединиха и клиросни певци от цяла София.
Пред красиво украсената иконостасна икона на Божията майка всички
изразиха почитта си към св. Богородица и заедно, с една уста и едно сърце припяваха с певците: "Радвай се, Невесто неневестная!"
В края на акатиста ставроф. ик. Мина Минчев, председател на митрополитския храм се обърна към богомолците с вдъхновеното слово на Доростолски и Червенски митрополит Софроний за Пресвета Богородица:
„На днешното вечерно богослужение изслушахте с благоговение и молитвено преклонение целия Богородичен акатист.
Ние застанахме с чувство на умиление и духовно възхищение пред тая, пред която, — по думите на свети Йоана Златоуста, — се прекланят в нямо учудване и самите небожители — светите Ангели.
Пресвета Дева Мария е прославена още в момента, когато и бе известено,че е избрана от Божия Промисъл за Майка на Спасителя на света.Ангел Гавриил тогава я приветства с думите: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените'" (Лук. 1:28).
Елисавета, майката на Йоана Кръстителя, се изпълни с Духа Светаго и посрещна сродницата си Пресвета Дева Мария с тия слова: „Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!" (Лук. 1:42).
Една жена от народа веднъж, когато слушала сладките благодатни спасителни слова на Иисуса Христа, издигнала глас и рекла: „Блажена е утробата,която Те е носила, и гърдите, от които си сукал!" (Лук. 11:27).
И оттогава та чак до наши дни, прославата и молитвената почит към Божията Майка не е секвала в Църквата Христова; тя не ще секне до скончания-века!
На Богоматер са изпети най-възторжените хвалебни и благодарствени песни, каквито човечеството познава. Към нея са отправени най-топлите сърдечни молитви, каквито хората в своите скърби и нужди са възнасяли към небето.
Всеки от нас знае: колко отъпкани са пътеките, които водят към нейните чудотворни икони, с какви горещи сълзи са облени тези светини, с колко въздишки на вярващи сърца са облъхани. Вземете например: Чудотворната икона в Рилския манастир, или тая в Бачковската света обител, или оная в Троянския манастир!...
Колко благодарни трябва да сме, братя и сестри, за това, че имаме такава Майка – застъпница, закрилница и помощница, че духовно не сме сами, не сме сироти, че всеки има де да изплаче своята мъка и да разкаже за скърбите и нуждите си!
И колко пъти ние сме получавали утеха, облекчение и подкрепа от страна на тая, която, като нежна любяща Майка се е явила на апостолите в третия ден след своето блажено успение и им казала: „Радвайте се, аз ще бъда с вас и с християните през всички дни!“
И на свети Андрей Христа ради Юродиваго чрез видение е било открито изпълнението на това Богородично обещание. Показани му били красотите на Рая. Ала той не видял там Божията Майка. И запитал своя тайнствен водач: „Къде е Пресвета Богородица?" — Той му отговорил: „Тя ходи невидимо по земята и събира сълзите на плачещите и дава утеха и подкрепа на страдащите и нуждаещите се!"
А защо светата Църква именно през Великия пост отправя чрез Акатиста към Пресвета Богородица усърдното моление?
Великият пост, братя и сестри, е време на духовна борба, време на духовни подвизи, време на радение, казано на църковен език, за духовно възрастване, за духовно съвършенство. А духовната борба, духовното подвизаване, радението за духовно съвършенство е най-неприятното за нашия враг — дявола. Затова им казала: „Радвайте се, аз ще бъда с вас и с християните през всички дни!“
И на свети Андрей Христа ради Юродиваго чрез видение е било открито изпълнението на това Богородично обещание. Показани му били красотите на Рая. Ала той не видял там Божията Майка. И запитал своя тайнствен водач: „Къде е Пресвета Богородица?" — Той му отговорил: „Тя ходи невидимо по земята и събира сълзите на плачещите и дава утеха и подкрепа на страдащите и нуждаещите се!"
А защо светата Църква именно през Великия пост отправя чрез Акатиста към Пресвета Богородица усърдното моление?
Великият пост, братя и сестри, е време на духовна борба, време на духовни подвизи, време на радение, казано на църковен език, за духовно възрастване, за духовно съвършенство. А духовната борба, духовното подвизаване, радението за духовно съвършенство е най-неприятното за нашия враг — дявола. Затова той през Великия пост ни напада особено злостно чрез своите многоразлични изкушения.
И ние в духовната борба против поднебесните духове на злобата (Еф. 6:12), против злото, против греха и порока имаме нужда от помощ, от божествени сили. — Гръцката митология ни разказва легендата за Актея, син на Посейдона. Всички, които попадали в неговите владения, трябвало да се борят с него и заплащали със живота си. Но когато Херкулес се борел с него, забелязал, че Антей добива нови сили всеки път, щом докоснел земята. И затова той го подигнал нагоре и само тъй, като го откъснал от земята, успял да го победи и умъртви. —Приблизително същата стратегия следват и воюващите народи: всяка войска се старае да откъсне своя противник от неговите бази, източници на продоволствието, и така по-лесно се справя с него, побеждава го.
И християнинът има своя база, — извор на сили. Този извор е Бог и небесната тържествуваща Църква.
Нашият враг — дяволът — знае това и се старае всячески да ни откъсне от Бога и Небето, да ни лиши от източника на духовни сили и по такъв начин да ни направи морално слаби и лесно победими.
В противовес пък на туй, Земната, Войнствуващата църква ревностно се старае да поддържа у нас връзката ни с Бога и с Небесната Църква, да раздухва у нас все повече и повече огъня на вярата и все по-усърдно призовава нашите небесни помощници за подкрепа и спасение.
Силна наша закрилница и бърза помощница е Пресвета Богородица. — Тази, която излезе от нас, която сама често бе нападана от злото и много душевни страдания претърпя от него, най-добре знае нашите немощи и нашите нужди и е готова всякога да ни помогне.
Затуй и Светата Църква, чрез Акатиста, нея така усилно призовава и то през Великия пост — времето на тежката духовна борба със злото в нас и около нас. Та, подкрепени от Великата Победителка над враговете на човека, да можем и ние да удържим победа над плътта и страстите, над лошите мисли, чувства и желания, над внушенията и изкушенията на тъмните сили и да вървим все напред и все нагоре към върха на съвършенството. Така и ще да се подготвим за истинско посрещане и прекарване дните на славното Христово Възкресение и на великата Светла Петдесетница!. . .
Братя и сестри, не само тук — в храма, но и у дома, па и навсякъде, при всички обстоятелства молитвено, — ако не гласно, то мислено, — призовавайте Божията Майка:
„Мати Божия, от всяких бед нас свободи!"—Майко Божия, от всякакви беди ни освободи! И тя, която е не само Божия Майка, но е и наша духовна Майка, ще се отзове, да, — непременно ще ни се откликне!. . .
Нека Пресвета Богородица ни бъде утешителка, закрилница и помощница в живота всегда нине и присно и по-веки веков! Амин!“
Текст: Весела Игнатова
Снимки: Нина Комарова и Евгения Казиола