Църногорският манастир над брезнишкото село Гигинци чества храмовия си празник. По утвърдена традиция и с благословение от Св. Синод на БПЦ той се отбелязва на 14 ноември, когато се почитат светите братя по плът лечители и чудотворци Козма и Дамян Асийски по следвания в Атонските манастири календар.

Празникът започна на 13 октомври с всенощно Бдение с Петохлебие, което бе оглавено от Негово Преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на Видинска митрополия. Преди началото на св. Литургия владиката отслужи празничен Водосвет.
За празничното Богослужение, което продължи близо 9 часа, дойдоха монаси и монахини от 10 манастира, сред които бяха от Света Гора: игуменът геронда на килията „Св. Сава“ на Каруля; монаси от Суковския манастир и манастира „Св. Николай“ в Сърбия, йером. Пимен – игумен на Германския манастир, монахини от Самоковския и от Ресиловския манастир, монахиня Домника от Киевския Флоровски манастир, свещеници от Софийска и Неврокопска епархии, свещеници от Пирот, дякон Йосиф и др.

На певниците бяха певците от хор „Фенер“ на отец Владко Тасков от Сандански и хорът на Йоанис Хасанидис от Солун, както и много други църковни певци, които редовно участват в бденията и празничните служби в обителта.
По време на св. Литургия след Бдението пострижение като иподякон получи 11-годишният Гаврил Константинов, син на брезнишкия свещеник Константин Стойчев.

С думите на апостола: "Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им” (Евр. 13:7) – така епископ Поликарп започна вдъхновеното си слово за светите безсребърници Козма и Дамян, като подчерта, че тяхната вяра в Христа „това е истинската вяра, която те следваха, това е истинската вяра, която всеки един от нас трябва да следва в своя живот и да положи сърцето си в ръцете на Бога, да отдаде цялото си съществуване Нему, защото към това сме призвани, и като духовни същества такова трябва да бъде и нашето настроение към Бога – да отдаваме цялото си съществуване Нему. Той да бъде, както казва апостолът, „крайъгълен камък“ в нашия живот, за да намерим себе си, за да открием Бога и, разбира се, да следваме Христа, Който е Път, Истина и Живот.

Светите чудотворци, безсребърници Козма и Дамян, освен със силната вяра, с която се оградиха, оградиха и Църквата, а и се стремят и днес да оградят всеки един от нас и насърчават да имаме силна и велика евангелска надежда, че въпреки изпитанията, въпреки тежестите на времето, когато ние отдадем, отново подчертаваме и казваме, защото това е нещото, към което всеки един от нас трябва да се стреми – да отдадем цялото си същество Богу. Защото е казано, че никой, който не вземе кръста си и не следва Христа, не е достоен за Него. Апостолите, които недоумяваха от думите на Спасителя, в един момент Петър от името на всички апостоли пита: „Господи, ние какво ще получим, които те последвахме и тръгнахме след теб?“ . На това Спасителят отговаря: „Вие, които ме последвахте, които тръгнахте след Мен, ще получите стократно, хилядократно от онова, което сте оставили и ще наследите живот вечен.“
Това беше и великата надежда и на светите безсребърници Козма и Дамян – отдаваха всичко Богу и Бог им въздаваше хилядократно за тяхната вяра и за тяхната надежда. Защото те живееха не за себе си, живееха не за своя полза, а живееха за Бога; живееха за човеците, които са образ и подобие на Бога. Човеци, по онова време не само християни, но езичници. Затова те оставиха всички предрасъдъци и изпълниха Христовото слово да благовестят чрез дарбата, която имаха, да лекуват, да изцеляват всяка немощ телесна сред човеците, да помагат на всички, и преди всичко да изцеляват техните духовни недъзи, т.е. да им откриват евангелското благо Слово за Царството Небесно – чрез покаяние, изповед и единение с Бога.
Светите чудотворци безсребърници Козма и Дамян изпълниха Словото Евангелско „Даром получихте, даром давайте“ (Мат. 10:8). В своето съществуване духовно – като целители, като лекари, изучили лекарското изкуство – те се посветиха на служение на онези, които бяха в нужда без да приемат и да взимат каквото и да било за тяхна полза и от благодарност от людете. Защото знаеха, че когато служат Богу, когато служат на човеците, не е необходимо те да искат и да им бъде дадено, защото Сам Бог им дава много повече отколкото те биха искали и биха си пожелали! Затова и днес особено в живота, който живеем, времето, в което се намираме, тези слова евангелски, внедрени в живота на светите безсребърници Козма и Дамян, трябва да туптят в сърцето на всеки един християнин – независимо дали е духовник, дали е изпълнение благочестиво на храма! Защото отговорността, защото мисионерското служение е за всеки еднакво. На всеки, колкото е дадено – толкова и ще се иска от него! Затова, онова, което светите целебници ни учат, днес е да бъдем достойни в нашето служение и да знаем в нашия християнски живот, че трябва да отдаваме всичко в ръцете на Бога – да бъде Неговата воля, както четем в молитвата „Отче, Наш“ и да знаем, че Бог няма да ни забрави и изостави, а ще ни даде много повече отколкото можем да си представим.
Светите безсребърници Козма и Дамян, освен силната вяра и надежда, с които обогатиха своя живот, те се утвърдиха и в любов. Неслучайно св. апостол Павел казва и апостолите възприемат тези думи и от Спасителя Господа Иисуса Христа, че любовта е съвършена и истинска само тогава, когато положиш душата си за своите приятели, когато положиш душата си за своите врагове.
Такива бяха и делата на любов на светите безсребърници. Те бяха пропити от любов към Бога, към ближния и без да издирват кой какъв е и каква вяра има, по примера на Спасителя гледаха да помогнат на всеки и да му покажат пътя, по който трябва да върви – с търпение, със смирение, с покорност. Неслучайно казахме думите на св. апостол Павел да си спомняме за нашите наставници… Когато почитаме паметта на светиите, не се просто събираме в храма, за да изпеем едно, две или три песнопения, да хапнем, да се повеселим, да се видим... А да се поучим и онова, което нямаме в нашия живот, което нямаме в нашето сърце – да се стремим да го придобием. Защото нашето служение и събиране в храма е едно училище, в което ежедневно постоянно ние се учим – да бъдем с Бога, да обичаме нашия ближен и да снизхождаме спрямо немощите на онези, които са около нас, защото Сам Бог снизхожда към нас.
А кои сме ние? Нима сме по-големи от Бога, за да не постъпваме по Неговия пример?! Затова и св. Йоан Златоуст, говорейки за молитвата, говорейки за това, че през нощта, когато очите не виждат земната красота, творенията на човешките ръце и се съблазняват – небето се отваря и се извисява човешката същност пред Божия Престол, и трептят, и пред човека изпъкват добродетелите и онова, което няма – Бог него му открива, за да знае какво му е потребно и към какво трябва да се стреми.
Затова и ние днес, събрани под покрова на светите безсребърници Козма и Дамян, чрез молитвите на св. Силуан Атонски, сме утвърдени от песнопенията да имаме чист и свят живот, защото Христос казва: „Бъдете свети, тъй като и аз съм свят“. Затова Църквата е свята. Затова и апостолите се наричаха светии. Затова и ние днес трябва да се стремим към святост и да живеем с Бога, със светиите, които го прославят и с Църквата днес, която в едни уста и в едно сърце е необходимо да следва този пример и да прославя Бога в обществото, в което живеем, което има нужда от пример, има нужда от любов, има нужда от състрадание, има нужда от духовно лечение. Това казваме с мъдрост и разбиране.
Позволете ми в този тържествен ден, в тази благодатна нощ, събрали сме се да почетем паметта на светите безсребърници Козма и Дамян, да отправя благослов патриаршески и към всички вас от името на Негово Светейшество Българския Патриарх Неофит и Софийски митрополит, който благослови днес да дойда от тихия бял Дунав, Видиндска митрополия, и да участвам, да се зарадвам в това духовно тържество, и с едни уста, и с едно сърце да славим Бога в Неговите светии. Негово Светейшество поздравява всички вас и ви пожелава по молитвите на светите безсребърници, Бог да ви дава всичко, от което имате нужда за спасение така, както във Василиевата литургия св. Василий Велики казва: „ Дай Боже на всеки онова, което му е потребно за спасение, защото Ти знаеш името на всеки и знаеш нуждата на всеки“.
Позволявам си да изкажа благодарност най-сърдечна за любезната покана на отец архим. |Евгений – игумен на тази света обител, на честното братство, които с особена любов, отправиха своята покана, изпросиха благословение от Негово Светейшество, изпросиха благословение от Видинския митрополит Дометиан да бъда тук, да бъда част от този празник. Благодарност на тях за тяхната любов, за тяхната грижа и най вече за това, че с голяма ревност утвърдиха, възобновиха и изградиха една великолепна духовна крепост, която тънеше в забвение. Сега тя е един духовен оазис, едно място, където всеки един, който влиза духовно, се радва в Бога и благодари за чудесата, които Бог прави ежедневно в тази света обител.
Благодарност, като оглавил тази Богослужба към отците, които съслужиха и които отправиха гореща молитва пред Престола на Бога.
Благодарност към певците, които украсиха църковната Богослужба с прекрасно псалмопение – нашите приятели от Гърция – от Солун, нашите приятели от Неврокопска епархия и не само – от град Сандански.
Нека на всички Бог им въздава за тяхната любов, за тяхната жертва. А на всички вас: на многая и благая лета и дай Боже да се срещаме, да се виждаме по добри и благодатни поводи за полза всеобща и за благото на светата ни Църква. Амин.” - завърши словото си владиката.
Хиляден народ се извървя на поклонение през целия ден в събота. Сред специалните гости бяха и цял автобус членове на Съюза на слепите. За многобройните гости беше приготвена близо половин тон курбан чорба от животни от манастирското стадо и с благословението на игумена на манастира архимандрит Евгений беше раздадена на поклонниците.

Сред гостите на празника на манастира бяха: народният представител Ирена, Соколова, помогнала лично в подготовката, новият областен управител на Перник д-р Александър Александров, кметът на Перник д-р Вяра Церовска, кметът на Земен - Димитър Сотиров и други официални лица.
На сутринта в обновения манастирски храм „Св. Безсребреници Козма и Дамян“ беше отслужена празнична Литургия от йеромонах Йоан Станойков.

Текст: Руми Борисова
Снимки: Нина Комарова