Новини от България:

Новини от храма "Св. Неделя":

Новини от света:

„Образи на светостта“  - ретроспективна изложба на художника-иконописец Николай Ростовцев бе открита вечерта на 16 февруари в мраморната зала на Руския културно-информационен център в София. Събитието, осъществено с подкрепата на „Россотрудничество“ в България и РКИЦ събра много  почитатели на творчеството на именития творец, изписал едни от най-благолепните православни храмове у нас. В изложбата, освен църковно-живописните му произведения и скици на стенописи, са показани живописни произведения, портрети, автопортрети, пейзажи, рисунки от светското творчество на художника, който приживе по понятни конюнктурни причини не успява да направи самостоятелна изложба.

Изложбата бе открита от г-н Сергей Смитюшенко - директор на РКИЦ, който в словото си говори за важността от съхраняването на творчеството и паметта на изключителната личност Николай Ростовцев и благодари на хората, спомогнали за осъществяването на тази изложба. С благодарствени грамоти бяха удостоени синът на художника – Евгений Ростовцев и съпругата му Искра, предоставили изложените експонати. Сред отличените бяха и организаторите на изложбата: г-жа Аделина Филева – директор на Софийската градска галерия и дългогодишен изследовател на живота и творчеството на Николай , и г-н Иван Радичев от Фондация „Път към човека“, който е инициатор за реставрацията на фасадата и поставянето на паметна плоча на дома  на Н. Ростовцев в София на ул. „Тимок“ №15 (къщата е построена по проект на австрийския архитект Карл Хайнрих).

В словото си г-жа А. Филева запозна присъстващите с над 20-годишния труд на оглавявания от нея колектив, изследващ живота и творчеството на именития художник, и подготвящ ретроспективен албум с произведения на Н. Ростовцев,  посветен на 120-годишнината на твореца, която ще бъде чествана през 2018 г.

 

Кратка музикална програма1 включваща произведения на А. Гедике, Ж. Колодуб, Дм. Шостокович, А. Верховский и премиерно изпълнение на „Абхазки напев“ от Н. Платонов, изпълни Дуо „Класика“ - Румяна Петрова – флейта и Благовеста Константинова – роял.

        

 

Николай Ростовцев – дати и събития


Още преди да дойде в България, Ростовцев проявява склонност към рисуване. Но изграждането му като художник той изцяло дължи на Художествената академия в София.  Завършвайки с отличие Академията, Ростовцев се включва в българския художествен живот. Още в началото на творческия си път неговото изкуство се отличава и с някои черти, които са свързани с руската душевност и култура. Те се долавят и в картинно-аристократичния „Автопортрет” от 1930 г., и в проектите за църковни стенописи, изпълнени с рядко проникновение в специфичния език на средновековната фреска. Успехът на тези проекти, високо оценени от големия познавач на църковното изкуство проф. Ив. Гошев, тогава директор на Църковно-историческия музей, предопределя до голяма степен по-нататъшната сфера на творческата изява на Ростовцев, свързва го трайно с църковното изкуство. И
мето на Николай Ростовцев днес се свързва с изписаните повече от 20 храма в страната, сред които „Успение Богородично” във Варна, Храм-паметникът „Рождество Христово” при село Шипка, „Успение Богородично“ в гр. Търговище, Софийските храмове „Св. св. Петър и Павел“, „Св. Николай Софийски“, „Успение Богородично“ на Централните гробища, параклиса в Богословския факултет „Св. Климент Охридски“ и много други. Последната му работа е на 73-годишна възраст, когато изписва и митрополитския храм „Св. Неделя” в София. За разлика от повечето съвременни художници, работили в Църквата, той обаче не се стреми да модернизира църковната живопис. Ростовцев до голяма степен остава верен на старата православна стенопис, с нейната стилизация, изящния линеарен ритъм и органичната връзка с архитектурата.

          1898 г., 5 декември - Роден в гр. Сувалки в семейството на военен. (Сувалки - граничен град в Полша до Литва, който в този исторически период е към територията на Русия);

          1916 г. - Завършва военното си образование в Кадетския корпус на Сумското кавалеристко училище, гр. Суми, Украйна;

          1918-1920 - С избухването на Гражданската война в Русия участва във военните действия с чин унтерофицер - V Драгунски полк;

          1920 г. - Отстъплението на армията с кораби към Галиполския полуостров, Турция, отвежда и Ростовцев в Галиполи;

          1920-1921 г. - Повече от година армията престоява на базов лагер в Галиполи;

          1921 г. - Корабите на Бялата армия акостират в гр. Варна. Оттук започва нелекият живот на Ростовцев като емигрант, установил се и избрал България за своя втора родина;

          1921-1923 г. - Завършва американските курсове за строителни техници, организирани от Американската фондация към читалище „Славянска беседа” в гр. София;

          1923-1925 г. - Работи в Северна България на различни строежи на мостове, виадукти и др.;

          1925 г. - Приет за студент в Художествената академия при професор Борис Митов. Негови учители са също: Васил Захариев, Хараламби Тачев. Запазените от студентското време творби (акварели „Глава на мъж”, „Стилизация”, офорт „Север”, моливен „Портрет на Вера Лукова”) демонстрират завидно рисунъчно и живописно майсторство и характерен вкус към стилизацията;

          1930 г. - Завършва с отличие отдела по изящни и пластични изкуства, диплома № 407, издадена на 30 юни 1930 г., ЦДА, Фонд 1809, представя портрети и проекти за църковни стенописи;
- Участва в първата изложба на
учреденото през 1929 г. „Дружество на руските художници”, чиито член е и той;
- Явява се на конкурс, организиран от Светия Синод. Печели първа награда с иконата „Св. Йоан Предтеча” и композицията „Преображение Господне”;
- Приет за член на „Дружеството на независимите художници”.

          1930-1945 г. - Участва в годишните изложби, организирани от Дружеството на руските художници и Дружеството на независимите художници, както и на общите изложби на Дружеството на художниците в България;

          1931-1937 г. - Постъпва като художник в Църковния музей. Създава много копия на икони и над 40 копия на библейски сцени и ктиторски портрети от различни периоди на българското изкуство, имащи стойност и значение почти на оригиналите (Сеславски манастир, Боянска църква, Бачковска костница, църквата в Калотино и много други);

          1937 г. - Командирован е заедно с проф. Васил Захариев в Зографския манастир, за да направи копия на редица ктиторски портрети. Посещава Протатския храм, Съборния храм и трапезарията на Лаврата, „Дохиар”, „Ивирон”, „Ксенофонт”, „Каракал”. Впечатляват го стенописите на Панселинос, Теофан Критянина, Захари Зограф. Оттогава е и забележителният портрет на зографския монах о.Александър;

          1937-1978 г.- Изписва над 26 малки и големи църкви в България, самостоятелно или в колектив с Карл Йорданов, Димитър Бакалски, Господин Георгиев и Александър Сорокин;

          1944-1946 г.- От бомбардировките в София е пострадало ателието му и той се евакуира в гр. Стара Загора;

          1946 г. - Управителният съвет на Съюза на българските художници му съобщава решението да бъде изключен поради това, че не участва дейно в съюзния художествен живот. След възражения и протести е възстановено членството му. От този момент до края на живота му негови творби не са представяни в общи или самостоятелни изложби;

          1949-1975 г. - Включван е в различни комисии по оценка на музейни ценности, прием и оценки на икони, църковни стенописи и реставрация на храмове в България;

          1950 г. - Ражда се синът му Евгений;

          1953-1988 г.- Изработва икони, копия на икони, хоругви, проекти за златни кръстове и други за Комитета по култура, Светия Синод, Софийската митрополия, Българската патриаршия, Великотърновския музей, манастира в Княжево, Руската църква в София, Московската патриаршия, Кентърбърийската архиепископия и др.;

          1959 г. - Окончателно е изключен от Съюза на българските художници;

          1961-1969 г. - Работи като художник-реставратор в Църковния историко-археологически музей в София;

          1962-1973 г. - Оформя православните календари на Светия Синод;

          1969 г. - Пенсионира се, като не приключва своята дейност на художник. До края на своя живот продължава да създава църковни стенописи, икони, както и многобройни пейзажи, портрети, композиции, рисунки, скици;

          1976 г. - Умира съпругата му Олга;

          1988 г. - 20 юни - умира в София;

          1992-1993 г., декември-януари - документална посмъртна изложба, посветена на живота и творчеството на Николай Ростовцев, организирана от Централния държавен архив, Музея „България и славянският свят”;

          1995 г., март - изложба „Руските художници в България”, в която участват творби и документи, представящи творчеството и житейската съдба на Николай Ростовцев.

 

Текст и снимки: Нина Комарова

 


Апел за дарения

Братя и сестри в Христа!

Поради изчерпване на средствата за ремонт на покрива на храма и реставрация на увредените поради това стенописи, храмовото духовенство и настоятелството на катедрален храм „Св. вмчца Неделя”, ви моли, да участвате според възможностите си в събирането на средства за благоукрасата на Божия дом!

Бог стократно преумножава благодеянията принесени в православния храм!
Божието благословение да е над всички ви, които имате и които нямате възможност да ни подкрепите! Амин!

Приемаме с благодарност дарения в касите на храма, в тетрадката за дарения при свещите в храма, при предстоятеля на храма ставрофорен иконом Мина Минчев и на обявената дарителска сметка:
- BG77 UNCR 7000 1514 0239 60