На 7 юли когато Църквата почита св. вмчца Неделя, митрополитският храм "Св. вмчца Неделя", гр. София, отбелязва слоя  храмов празник.
Тържественото отбелязване на храмовия празник започна на 6 юли с тържествено бдение - Вечерня и Утреня, извършено от Негово Преосвещенство Поликарп, викарий на Софийския митрополит, в съслужение с храмовото духовенство: ставрофорен иконом Мина Минчев - предстоятел на храма, ставрофорен иконом Тоско Казакин, иконом Николай Цурев, както и със свещениците Радко Иванов, Петър Симеонов, Костадин Тренев и Дамян Друмев, протодякон Иван Петков, йеродякон Вартоломей и дяконите Георги Читалов и Петър Симеонов.

Днес тържествената света литургия отслужи Негово Светейшество Неофит, митрополит Софийски и патриарх Български, в съслужение с Негово Преосвещенство Мелнишки епископ Герасим, главен секретар на Св. Синод, Негово Преосвещенство еп. Поликарп, викарий на Софийския митрополит, архимандрит Василий, протосингел на Софийска света митрополия, храмовото духовенство, архим. Пахомий, ректор на Софийска духовна семинария и др.
Стотици вярващи се събраха в храма, за да почетат празника на св. вмчца Неделя и да отбележат храмовият празник на един от най-посещаваните храмове в столицата.
Църквата „Света Неделя“ е катедрала на Софийската митрополия. През XIX и първите десетилетия на XX век храмът се нарича и „Свети Крал“, тъй като в него се съхранявали мощите на сръбския крал Стефан Урош II (1282 – 1321). Около 1460 г. по време на чумна епидемия Софийският митрополит Силваний ги пренесъл от селището Трепче, северно от Прищина, в днешния Люлински манастир „Св. Кирил и Методий“ (наричан и „Св. Крал“).
Вероятно първоначалната църква е била построена през X в. и както други тогавашни софийски храмове е била с каменни основи, а нагоре с дървена конструкция. В този си вид храмът просъществувал чак до средата на XIX в.
В началото на 50-те години на XIX в. Софийската митрополия и Софийската градска църковна община решили да изградят нов катедрален храм. На 7 май 1856 г. започва строежа на новата църква.
Църквата се прочува при атентата на 16 април 1925 г. по време на опелото на генерал Константин Георгиев, когато е разрушена. Убити са 193 души, ранените са около 500. Смята се, че това е най-тежкият терористичен акт в историята на България, а по онова време и в света.
Св. мъченица Неделя-Кириакия е родена в Мала Азия, навярно в Никомидия, столица на римския император Диоклетиан. Тя била измолено с продължителни молитви чедо на благочестивите родители Доротей и Евсевия. Още от детство се посветила на Бога и решила цял живот да пази целомъдрие. Тя пораснала красива и умна девица. Много младежи търсели нейното съгласие за брак, но тя на всички отказвала с думите, че се е сгодила за Христа и иска да умре девица.
Тогава един младеж от знатно семейство, обиден от нейния отказ, съобщил на император Диоклетиан, че цялото семейство на девойката Неделя изповядва християнската вяра. Императорът заточил родителите в гр. Мелитин, гдето те пострадали мъченически, а св. Неделя била подложена на жестоки мъчения: били я с волски жили, рязали я по цялото тяло, горили я с огън. Всичко обаче било напразно. Христос се явил на мъченицата в затвора и я изцерил от раните й. Накрай, след като Неделя решително заявила: «За мене живот е да умра за Христа», мъчителят я осъдил да бъде посечена с меч.
На лобното място разрешили на Неделя да се помоли преди смъртта си. След молитвата тя предала душата си на Господа, без да бъде посечена. Това станало на 7 юли 289 година. Българските царе Асеновци (XII–XIII векове) пренесли мощите й в столицата на Второто българско царство, Търново.
До нас се запазило на старобългарски език нейното житие, написано от св. Евтимий, патриарх Търновски, който и превел името на мъченицата от гръцки на български (Кириакия  -Неделя). От това време и до наши дни в България останал обичаят да се превеждат гръцките имена на български.
Снимки: Ася Банкова