„Откъде да започна да оплаквам деянията на

 моя окаян живот? Какво начало да поставя,

Иисусе Христе, на моето ридание сега?

Но, като Милосърден, дай ми прошка на греховете!”

„Днес започва нашето пътуване към Пасха и пред нас лежи труден, но благодатен път наподобяващ някаква епична битка. Битка на духа, за която трябва да положим тялото си. Битка за нашия вечен живот. Затова Църквата насочва вниманието ни към делата на покаянието и милосърдието, които са здравите основи на този духовен подвиг.“ – с тези думи  еп. Герасим започна своето слово към боголюбивото паство по време на първото за този Велик пост умилително богослужение, в което се чете покайния канон на св. Андрей Критски.

По традиция то бе отслужено в столичната митрополитската катедрала „Св. Неделя“, а тази вечер, 2 март, то бе изпълнено от Негово Преосвещенство Мелнишки епископ Герасим, главен секретар на Св. Синод на БПЦ.

На покайното богослужение молитвено присъстваха Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Неофит, Преосвещеният Белоградчишки еп. Поликарп, викарий на Софийския митрополит и архимандрит Василий, протосингел на Софийска митрополия. Молитвено участие взеха още  храмовото духовенство, столични свещенослужители и десетки миряни.

Дивните и умилителни песнопения на Покайния канон, както и вдъхновяващите химни на Великото повечерие бяха изпълнени по утвърдена вече традиция от хора на Софийските свещеници, с диригент ик. Кирил Попов.

В края на последованието еп. Герасим се обърна към богомолците със слово, в което говори за смисъла и духовното значение на Великия пост.

„Първите богослужения от великопостния период насочват вниманието ни към историята на падението и спасението на човечеството. Първите четири дни от Великия пост четем и слушаме Великия покаен канон на св. Андрей Критски. Виждаме, като пред очите си, отново тежките и страшни сцени на  лутането ни  в търсене на самите нас изгубени в онази чужда, далечна страна на греха. Църквата ни позволява да  предвкусим горчивината от греховните плодове, натрупани у нас през времето извън благодатния и спасителен пост. Думите, които отекват в умовете ни са думи, излезли от дълбините на каещото се сърце на преподобния наш отец Андрей и внимавайки във всяка дума от Канона, като че преминаваме през битието на целия свят и го свързваме с нашия собствен живот и от дълбочините на душата, от дълбините на нашето падение се издига покайният глас: „Помилуй мя, Боже, помилуй мя!”

От собствения си опит знаем обаче, че често пъти произнасяйки тези слова сякаш се чувстваме изоставени и сами. Тези периоди от духовната борба на човека  Св. Силуан Атонски нарича време на богооставеност. В такова време духовните трудове се оказват скучни и трудни, отегчени сме от подвизите, не се вълнуваме дори от Христа. Не се интересуваме от собственото си спасение и забравяме, че душата ни е вечна. В такова време ни се иска бързичко да се утешим с нещо земно, забравяйки, че Бог дава не както светът дава, и че земните блага са ефимерни и имат свойството да изчезват  бързо и безвъзвратно. Затова нека бъдем добри и пресметливи. Нашият създател ни е дал възможност  за временните ни и незначителни трудове да придобием Горния Йерусалим, където ще намерим мир и ще видим онова що "око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало” (1 Кор. 2:9)." 

Това каза в словото си Мелнишкият епископ и пожела да се каем, да просим от Бога прошка, да променим живота си, та да настане и у нас спасителното преобразяване на духа, за да наследим обещания ни Рай.

След  завършването  на богослужбата, християните пристъпиха за благословение към патриарха и епископите, и целуваха храмовите икони на Спасителя, на Пресвета Богородица и св. Андрей Критски. Те дълго общуваха в радостта на всеобщата решимост да надмогнат душевните си страсти и сърдечно да се очистват като прегърнат смирението и притихнало се молят да живеят в Господа.

Текст и снимки: Весела Игнатова - mitropolia-sofia.org

Видео: Любомир Върбанов

ЗА ПО-БОГАТ СНИМКОВ МАТЕРИАЛ НАТИСНЕТЕ ТУК