Печат

Разпети петък e най-траурният ден в църковно-богослужебния кръг на Христовата Църква. Това е денят, в който нашият Спасител в човешкото Си естество издъхва на кръста и слиза в ада, за да благовести спасението на праведниците. Това е денят, в който християните с умиление гледат към пътя, който отвежда към Голгота, където се издига Кръстът и откъдето през вековете се чува кънтежът от забиването на гвоздеите в пречистите ръце на Този, Който благославяше целия човешки род.

Според църковния устав вечерта на Велики петък след залез слънце се отслужва специално последование, което включва утреня и Опело Христово. По традиция на този ден вечерта в столичната митрополитска катедрала „Св. Неделя” бе отслужено траурното последование, като в него се включиха голямо множество духовници и миряни.

Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит бе посрещнат от църковното изпълнение преди началото на богослужението. Той се поклони на светата Плащаница, благослови изпълнилите храма християни и даде начало на богослужбата.

В последованието взеха участие Негово Преосвещенство Браницки епископ Григорий - викарий на Софийския митрополит, архимандрит Герасим - гл. секретар на Св. Синод, софийският протосингел - ставр. ик. Ангел Ангелов, цялото храмово духовенство и трима дякони, ръководени от митрополитския протодякон Иван Петков.

На богослужението молитвено участие взе г-н Симеон Сакскобурготски, който с присъщата си стриктност застана прав в началото на църковната служба и остана така до самия й край.

В средата на храма бе поставена светата Плащаница и край нея застанаха Негово Светейшество патриарх Неофит, духовниците и мъжкият хор при храма, разделен на две, които изпълняваха антифонно стиховете на погребалните три статии.

След последната песен еп. Григорий произнесе слово, в което ни напомни пред Кого стоим и какво почитаме в тези тъжни Велики дни.

С лития бе изнесена светата плащаница от храма, за да се обиколи той и така символично да бъде изпълнено траурното шествие с Тялото Господне. Свещенство и миряни с приведени глави и свещи в ръка, съпроводени от траурен камбанен звън вървяха в мълчание, размишлявайки за Божията саможертва. Съпогребвайки се с Христа, минавайки под светата Плащаница, християните отново влязоха в храма и като получиха патриаршеско благословение, се разотидоха по домовете си, за да изживеят най-великата и дълга събота през годината.
Текст: Весела Игнатова
Снимки: Атанас Димитров

a.jpg aa.jpg aaa.jpg

aaaa.jpg aaaaa.jpg aaaaaa.jpg

aaaaaaa.jpg aaaaaaaa.jpg aaaaaaaaa.jpg

aaaaaaaaaa.jpg b.jpg bb.jpg

bbb.jpg bbbb.jpg bbbbb.jpg

bbbbbb.jpg bbbbbbb.jpg bbbbbbbb.jpg

bbbbbbbbb.jpg bbbbbbbbbb.jpg c.jpg

cc.jpg ccc.jpg cccc.jpg

ccccc.jpg cccccc.jpg ccccccc.jpg

cccccccc.jpg ccccccccc.jpg cccccccccc.jpg

d.jpg dd.jpg