В неделната вечер на 2 август бе отслужено първото от поредицата последования на Богородичния молебен канон, предвидени да се изпълняват според църковнобогослужебния устав в края на делничните вечерни през Богородичния пост.
В Софийска епархия по установена вече традиция това умилително църковнопоетично творение се изпълнява съборно - предстоявано от викарния епископ в съслужение с множество столични духовници и съмолитствано от многоброен богомолен народ.
Съгласно установената традиция и този път началото на тези молебни последования бе поставено в катедралния столичен храм “Св. Неделя”, като с тази духовна радост ще бъдат удостоени и други софийски храмове.

Чинопоследованието бе предстоявано от Негово Преосвещенство Браницки епископ Григорий, викарий на Софийския митрополит. Наред с храмовото духовенство участие взеха голямо множество предстоятели и свещенослужители от столицата.
Молитвено участие взе Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит.
За умилителното и молитвено настроение сред богомолците допринесе и сладкопението на сборна група от псалти, дошли от различни софийски храмове.
В края на богослужението епископ Григорий произнесе насърчително слово за настоящия духовен подвиг и подчерта спасителното за всички ни значение на общата ни небесна Майка.
Като поздрави присъстващите от името на Негово Светейшество патриарх Неофит, викарният епископ призова по молитвите на св. Богородица през този пост да придобием още по-голямо и сърдечно съкрушение, водещо по пътя на духовното възрастване.
С п р а в к а:
Молебният Богородичен канон, известен още като Богородичен параклис, е единственото познато до момента химнографско дело на преп. Теостерикт Медикийски (ІХ век) - монах от Медикийския манастир, който се намирал близо до гр. Прусса (днешния турски гр. Бурса). Впоследствие бил включен в Октоиха - на осми глас за вторник на повечерието, като в отделни случаи го откриваме и в последования от минология, каквито например са утрените за 20 юли (св. прор. Илия), 13 ноември (св. Йоан Златоуст) и др. По предназначение можем да го открием в края на българското издание на Часослова. Ако предстоятелят на дадена църква определи, същият канон може да се отслужва и в дни извън Богородичния пост, без да е свързан с друго богослужебно последование. Паметта на твореца на канона – църковния поет преп. Теостерикт Медикийски, Църквата е установила да се чества на 17 март - вероятно това е денят на неговата кончина.
Има практика в някои от поместните сестри Църкви през този период да се отслужва и друг молебен канон на Божията Майка - Канон за избавление от всяка скръб и печал. Негов автор е Никейският император Теодор ІІ Ласкарис (1221/2-1258), син на император Йоан ІІІ Дука Ватаци, зет на българския цар Иван Асен ІІ. Стихоизплетеният от него канон е т. нар. „Голям Богородичен молебен канон” и е поместен в края на всяка една от двете части на Октоиха. Според указанието след деветата песен той може да бъде изпълняван вместо или да бъде редуван с вече споменатия канон на преп. Теостерикт Медикийски, който пък по тази причина е прието да се нарича „Малък Богородичен молебен канон”.
В диоцеза на родната ни Църква в богослужебна употреба е предимно Малкият Богородичен канон. При желание да бъде отслужен Големият Богородичен канон, ценителите на православното химнографско наследство могат да го открият в специално издание на Руенския манастир, в прекрасен превод от асеновградския протопсалт Аргир Малчев. Там е поместен и Малкият канон.