На 6 април – Велики петък, в столичния катедрален храм „Св. Неделя“ бяха отслужени Царски часове и Вечерня, която включваше последованието на изнасяне на св. плащаница. В петъка на Страстната седмица не се служи св. Литургия, защото в този ден Господ принесе Самия Себе Си в жертва. В богослуженията участваше Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит, заедно със своя викарий – Белоградчишки епископ Поликарп, архимандрит Василий – протосингел на Софийската св. митрополия, ставрофорен иконом Мина Минчев – председател на църковното настоятелство на храма-домакин, свещеници и дякони от храмовото духовенство.
Десетки вярващи се събраха в храма да се помолят пред Христовата Плащаница и молитвено да участват в богослужението.
Песнопенията на певницата бяха изпълнявани от митрополитския протодякон Иван Петков и псалтите д-р Стоян Малинов и Ангел Младенов. Четенето на евангелските текстове по време на часовете и вечернята извършиха архим. Василий, ставр. ик. Мина Минчев, ставр. ик. Антон Вълчанов и прот. Николай Цурев.
По време на вечернята с тържествена лития бе изнесена от олтара св. плащаница и след трикратно обикаляне около разпятието, беше положена в центъра на храма на специално подготвена маса, символизираща Христовия ковчег. Негово Светейшество се включи в песнопенията, след това пръв целуна св. кръст, св. евангелие и самата плащаница. С трикратни земни поклони и целувание се поклониха всички, духовенството и миряните, които изпълваха храма.
След изпяването на Слава и нине на стиховните стихари – „Тебе одеющагося…“, към целия клир и народ се обърна Негово Преосвещенство епископ Поликарп, който припомни събитията от тази последна великопостна седмица – седмицата на Христовите страдания. „…Сам Бог пожела да стане човек и чрез това да издигне човека към Себе Си, като му даде възможност да стане образ и подобие Божие в пълнота, и да наследи вечните и блажени жилища на Небесата. Затова нека днес, застанали пред светата плащаница, гледайки Божествения образ, гледайки Господа Иисуса Христа, да се пленим от Него, да стане Той наш Жених, да поведе нашата душа по пътища духовни, злачни, по пътя на смирението, по пътя на добродетелите… Да поведе нашите стъпки към преодоляване на всичко, което ни заобикаля, с доверие към Бога, и да знаем, че няма нещо, което Бог да е допуснал в нашия живот и то да не е за наша полза, за наше спасение и избавление… Бъдете свети, е казал Господ, понеже Аз Съм свят. Нека отново и отново, гледайки светата плащаница, да познаем, че на нея лежи Нашият Спасител – Пътят, Истината и Животът, и да си тръгнем от Божия храм усмирени, помирени и облагодатени и изпълнени с всяко добро, защото само и единствено тогава ще бъдем последователи на Този, който Се смири заради нас и ни даде примера, който трябва да следваме“, се казваше в словото на викарийния епископ.
През целия този тъжен ден несекващ поток от хора минава през храма, за да се поклони пред Христа – предал Себе си на кръстна смърт, за да изкупи нашите грехове и да отвори пред нас пътя към спасение. С цветя в ръце, като на погребение на скъп близък, миряните пристъпват с молитва към издигнатия гроб на Христовото Тяло, изобразено на св. плащаница. След това се навеждат и преминават под плащаницата, изразявайки своето смирение, скръб и преклонение пред Спасителя и отнасят в дома си китка здравец с надеждата за приближаващото Възкресение.
Текст и снимки: Мартин Митов - mitropolia-sofia.org - повече снимки може да разгледате на сайта на Софийска света митрополия
Видеа: Любомир Върбанов
