На 21 април, в навечерието на Велики Понеделник, Негово Преосвещенство Белоградчишкия еп. Поликарп, викарий на Софийския митрополит отслужи „Последованието на Жениха“ в столичната митрополитска катедрала „Св. Неделя“, с което започнаха богослуженията за Страстната седмица.

„Наричаме тази седмица велика, не защото има повече часове или дни, а защото велики и неописуеми са ползите, които получаваме през тези дни. През нея завършва дългогодишната ни война с Бога, отменена е смъртта, изчезва клетвата, разрушена е тираничната власт на дявола, Бог с хората се сприятели" - казва в своите творения св. Йоан Златоуст.

През първите три дена от Страстната седмица във всички православни храмове се служи т. нар. Последование на Жениха. Това е едно от най-покайните богослужения на Страстната седмица.
По строеж Последование на Жениха е утринна, но изнесена в предната вечер.
Последованието се нарича така, защото първото песнопение започва с думите „Се Жених грядет” („Ето, Женихът идва”).
"Ето, Женихът идва в полунощ и е блажен онзи слуга, когото Той намери да будува; а недостоен пък е онзи, когото Той намери да дреме. Така че внимавай, душо моя, не се отдавай на сън, за да не бъдеш предадена на смърт и ще бъдеш заключена извън Царството (небесно). Но стани и извикай: свят, свят, свят си, Боже наш, по молитвите на Богородица помилвай ни!”
Посветено е на притчата за десетте девици (вж. Мат. 25), в която образно Христос е представен като очаквания Жених.
На първото от трите богослужения се извършва спомен за добродетелния Йосиф, син на патриарх Иаков и внук на Авраам. Йосиф се смята за предобраз на Иисус Христос, тъй като и Спасителят, подобно на продадения от завист брат, бил намразен от родствените Му юдеи, предаден на езичници, измъчван и наказван заради чужди грехове. Споменаваме също и неплодната смоковница, прокълната от Господа и изсъхнала (Лука 13:6-9). В древна Иудея и Израил смоковницата била символ на мъдрост. Изсъхването ѝ значело, че мъдростта е напуснала израилтяните, т.е. смоковницата на иудеите останала безплодна. Като ни дава за пример тази притча, Църквата ни насърчава да придобиваме добродетели в духовната борба.
Молитвено участие във вечерното богослужение взе Негово Светейшество Софийският митрополит и Патриарх Български Неофит, архимандрит Василий, протосингел на Софийска митрополия, ставрофорен иконом Мина Минчев, предстоятел на храма, свещенослужители от храмовото духовенство и йеродякон Вартоломей.
Вълнуващите покайни песнопения на певницата бяха изпълнявани от изявени църковни певци, ръководени от ик. Кирил Попов.
С траурна тържественост бе изнесена от светия олтар иконата на Страдащия Христос. Пред Честния образ на  Жениха, трикратно се поклониха първо духовниците - Негово Светейшество патриарх Неофит, еп. Поликарп, свещениците, а после и миряните.
В края на последованието Негово Светейшество патриарх Неофит, излизайки от храма даде лично благословение на вярващите, дошли да влязат в съборна молитва към Бога, а те укрепени в духовна ревност се отправиха към домовете си, за да преживеят в бодрост и бдителност, най-дългата и тъжна седмица през годината.

ЗА ПО-БОГАТ СНИМКОВ МАТЕРИАЛ НАТИСНЕТЕ ТУК

Текст: Весела Игнатова - mitropolia-sofia.org

Снимки: Александър Ангелов