Новини от България:

Новини от храма "Св. Неделя":

Новини от света:

Два пъти годишно подменят дрехите и обувките на светеца, тъй като те се износват по чуден начин

Едно ново откритие в първопрестолна Плиска развълнува България. Предположенията на екипа от археолози, ръководени от проф. Павел Георгиев, са, че откритият от тях иззидан с тухли гроб на територията на Голямата базилика всъщност е мартириумът на първия български мъченик за християнската вяра княз Боян Енравота. Засега учените не смеят да отворят гроба заради опасността древната зидария да се срути. И така, остава открит въпросът - дали новооткритият гроб е със символично погребение, или наистина в него се покоят светите мощи на българския първомъченик за Христа?

Но какво представляват т.нар. свети мощи? Това са облагодатените чрез Светия Дух тленни останки на праведни християни. Още в зората на християнството вярващите установяват, че мощите на мъчениците заради Христа притежават чудотворни свойства. Така светите мощи стават обект на почитание и храмовете, където се намират, привличат поклонници от близо и далеч. Прочут е например италианският град Бари с мощите на св. Николай Мирликийски.

За друга степен на святост свидетелствуват т.нар. нетленни мощи, при които под въздействието на Светия Дух се запазва нетленна и плътта на светеца. Двамата най-прославени български светци - св. Иоан Рилски Чудотворец и света Параскева/Петка Българска ни дават пример за подобно освещаване. Мощите на свети Иоан Рилски се съхраняват в Рилския манастир. Част от дясната му ръка е пренесена в Русия през Средновековието, а оттам след 1917 година е донесена в Гърция. Частица от светите мощи на св. Иоан Рилски е пренесена във Велико Търново от есента на 2009 г., след като е измолена от Великотърновския митрополит Григорий. Съхранява се в Патриаршеската катедрала "Рождество на Пресвета Богородица". Частица от мощите на Рилския чудотворец притежава и град Перник; тя бе измолена след последното земетресение от богобоязливото гражданство от Светия синод и братството на обителта. Неизчислими са чудесата, извършени при светите мощи на св. Иоан и с неговото молитвено застъпничество.

Нетленните мощи на света Параскева Българска (Петка Епиватска), живяла през X-XI век, били явени на света по чудесен начин; в съновидение светицата поръчала на един християнин да бъде откопан гробът й. При светите мощи станали много изцеления и те били положени по тържествен начин в съборния храм "Св. Апостоли" в Цариград. През 1238 г. цар Иван-Асен II пренася нейните мощи във Велико Търново. При турското нашествие след вековни странствания (Видин, Белград, Цариград) мощите на българската светица намират покой през 1641 г. в катедралата "Сретение Господне" в гр. Яш (Северна Румъния), където до ден днешен се стичат милиони поклонници на света Петка.

Но най-чудна е историята на свети Спиридон Тримитунтски от Кипър. Той е съвременник на свети Николай Мирликийски. Бидейки обикновен овчар, той се оженил, но овдовял и приел монашеството. По-късно заради неговата любов към Христос и към хората бил избран за епископ. Със силната си вяра извършил многобройни чудеса - изцелил безнадеждно болния император Констанций, възкресил младенец, а след това и неговата майка, умряла от радост при вида на оживялото дете. Заповядал на излезлия извън бреговете поток да спре, за да успее да дойде на помощ на несправедливо осъдения на смърт. После превърнал една змия в злато, за да спаси от гладна смърт беден селянин. След смъртта му (около 348 г.) епископ Спиридон бил погребан с почести в църквата на светите апостоли в град Тримитунт.

С Божията благодат честните мощи на св. Спиридон пребивават нетленни. Особено забележително е, че тялото му се е съхранило почти без видими изменения, включително косите, зъбите и цветът на кожата. Удивителен факт е, че тялото на светителя има постоянна телесна температура от 36,6 градуса. Мощите му се пазели в Тримитунт до средата на VII в., когато поради набезите на нашественици били пренесени в Константинопол. През 1453 г. свещеникът Георги Калохерет се отправил с тях в Сърбия, а оттам през 1460 г. на остров Корфу. Според местните жители именно благодарение на него Корфу никога не е бил завладяван от османските турци. Мощите на св. Спиридон се съхраняват в сребърен саркофаг в самия храм „Св. Спиридон“ в Керкира (гръцкото име на Корфу). Те се изнасят за поклонение три пъти годишно: на Великден, на 11 август (датата, на която св. Спиридон спасил острова от нападението на турците) и на празника му - 12 декември. Два пъти през годината се сменят одеждите, с които са облечени мощите му. Удивителното в случая е, че винаги тялото му се облича в нови одежди и обувки, а след шест месеца те са силно захабени, а обувките много износени, затова и мнозина вярват, че и до ден-днешен светецът обикаля по света и помага на нуждаещите се.

Материал от в. Труд он-лайн