Новини от България:

Новини от храма "Св. Неделя":

Новини от света:

Възлюбени в Господа братя и сестри, за тези, които се подготвят според каноните на Светата ни Църква да приемат пречистото Тяло и Кръв Господня по повод рождението на нашия Спасител напомняме:
1.    Седмицата преди Рождество ( 20–25 ХII ) за тези,
които са в сили е седмица на строг пост ( без олио, риба, вино – Типик –1980 г. - стр. 512 ).
2.    След положения пост и искрено духовно покая –
ние, потърсете своевременно духовния си наставник, за да извършите заедно таинството Изповед. Желателно е това да стане в навечерието на Светото Таинство Евхаристия, но не по-рано от 2 – 3 дни и не по време на Светата Литургия.
3.    Прочетете преди това молитвата “ Преди изпо –
вед” - ( Молитвеник – 1991 г. , стр. 275 ).
4.    В деня на причастие - молитвите “ Преди причас–
тие “, а след него молитвите “ След причастие “ –
( Молитвеник от 1991 г. – стр. 236; 268 ).
5. Препоръчително е причастие да се вземе на 24 XII, а постът да продължи до 25 XII до края на Светата Литургия, за да не се яде веднага след причастието блажна храна. 
6. Канонът изисква християните  ( още повече тези, които ще се причастяват) да бъдат в храма преди началото на Светата Литургия. 
7. Забранява се причастяването на християни в неподходящ , неугледен външен вид , както и жени с червило или с непокрити глави !

 
Ставр. Ик. Мина Минчев

На 8 септември (21 септември ст. стил) Православната църква чества Рождеството на Пресвета Богородица и  на 9 септември Зачатиетом на св. Ана (майката на Дева Мария).
Този празник е първото събитие, свързано с Евангелието. Възпоменава се в настъпващата нова църковна година.
На този ден, по думите на молитвата, "Бог престол свят на земле Себе предуготовал", защото Светата Дева като станала Божия Майка, станала сякаш Божий престол на земята. Родителите на Пресветата Дева били благочестивите Йоаким и Ана. Според преданието Йоаким произхождал от царски род, а Ана.- от първосвещенически род.
Празникът е установен от най-дълбока древност. Указания за него има у св. Иоан Златоуст, св. Прокол, Епифаний и блажени Августин. През пети век за него се споменава в служебника на Геласий. Тогава епископът на Константинопол Анатолий написал стихирите за Рождество Богородично.
Пресветата Дева Мария се родила в Галилейския град Назарет от праведни Иоаким и Анна. Иоаким е от царски род - рода на Давид. Анна - от свещенически род - рода на Аарон. Нямали деца и се молили на Бога за рожба.
На един голям празник Иоаким отишъл в Иерусалим да принесе жертва. Там бил упрекнат от първосвещеника, че бил недостоен като бездетен да принася дар на Бога. Наскърбен, той отишъл в имението си, дето били стадата му, и се предал на пост и молитва четиридесет дни.
Анна, като узнала причината за незавръщането му, разтъжена, усилила молитвата си.
Господ изпълнил молбите им: благовестникът на Божиите тайни Архангел Гавриил известил на Иоаким, че ще им се роди преблагословена дъщеря, чрез която ще се благословят всички земни племена и ще бъде дарувано спасението  на целия свят. Също известил и на Анна и й казал да иде в Иерусалим и при "златните порти" ще намери мъжа си, комуто е известено това.
Отишла и точно там се срещнали и споделили радосттта от ангеловото известие.
Анна родила светата Девица, на която дали име Мариам, което се тълкува "госпожа-надежда". Родителите принесли жертва благодарствена, като помнели думите на Ангела.

Богородичният пост е утвърден от църковната традиция в чест на Успение на пресвета Богородица - 15 август. Започва на 1 август.

Свързан изключително с почитта, любовта и надеждата на православните към Пресветата Майка, този пост има строг характер, подобно на Великия пост. Само на празника Преображение Господне - 6 август, се разрешава приемането на риба.


История на поста

Непотвърдено предание свързва установяването на този пост със светите апостоли. Но като установена църковна практика е въведен сравнително по-късно от другите три основни поста.

В началото той бил разделен на два по-малки поста - пост за Преображение Господне, който продължавал пет дни и съответно на празника се разрешавало месо, и пост за Успение на пресв. Богородица.

Император Леон Философ (V в.) повелил забрана за яденето на месо на Преображение в цялата Византийска империя и така свързал двата поста в един.

Император Маврикий (582-602) пък въвел с изрична заповед празнуването на Успение Богородично навсякъде по империята.

Въпреки това законността му дълго била оспорвана и подхвърляна на съмнение. Никон Черногорец (†1088) съобщава, че по негово време едни почитали Богородичния пост като законно установен и го спазвали. Други считали, че за него липсват канонични основания и следователно не е задължителен. Трети го отхвърляли и осъждали.

Константинополският патриарх Николай ІІІ (†1111) свикал събор, който решил, че постът преди Успение Богородично не е задължителен нито за монасите, нито за християните. Но на свикания от константинополския патриарх Лука Хрисоверг през 1166 г. събор много епископи застъпили становището, че този пост е част от апостолския пост (т. е. свързан с Петдесетница и Св. Дух). На този събор присъствал и византийският император Мануил І Комнин (†1180).

Така до края на ХІІ век Богородичният пост не бил задължителен и в Александрийската църква. Споровете около него продължили столетия и станали причина за сравнително късното му вписване в църковните устави - едва през ХІV-ХV век.

..................................................

Богородичният пост е един от четирите многодневни периоди на молитва и въздържание през годината.

През тези две постни седмици (1-14 август) Църквата молитвено се подготвя за празнуването на Преображение Господне и Успение на Пресвета Богородица, чествани всяка година съответно на 6 август и 15 август.

В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва последованията на Богородичния молебен канон (предвидени да се изпълняват според църковнобогослужебния устав в края на делничните вечерни през Богородичния пост).


Богородичният пост води началото си от дълбока древност. В беседа, произнесена около 450 година, св. Лъв Велики говори ясно за него:

    "Църковните пости са така разположени през годината, че за всяко време е предписан особен закон за въздържание. Така за пролетта е пролетният пост - в Четиридесетница, за лятото е летният - в Петдесетница (Петров пост), за есента е есенният - в седмия месец (Богородичният), а за зимата е зимният (Рождественският)."

Св. Симеон Солунски пише:

    "Постът през август е учреден в чест на Майката на Бог Слово, Която, като почувствала Своето представяне (пред Господа, бел.ред.), се подвизавала и постила за нас, както винаги, въпреки че - бидейки свята и непорочна, - не е имала нужда от пост. Тя се молила за нас тогава, когато се готвела да премине от тукашния в бъдния живот, и когато блажената Й душа щяла да се съедини чрез Божествения дух с Нейния Син.

    Затова и ние сме длъжни да постим и да Я възпяваме, като подражаваме на живота Й. Някои, впрочем, казват, че този пост е бил учреден по повод на два празника - Преображение и Успение. Аз също смятам, че е необходимо да възпоменаваме тези два празника: единият от тях като празник, който ни подава освещение, а другият - умилостивяване и ходатайство за нас".

За светския мироглед празникът Успение е един от най-необичайните: та нима е възможно някой да празнува смъртта?! Не смъртта, а заспиването (на ц.сл. "успение") на Пресвета Богородица празнуват християните. Защото след изкупителната смърт и Възкресение на нашият Спасител християнинът не скърби и не се страхува от смъртта, знаейки, че вече е избавен от нея. “Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?” (Ос. 13:14), "за мене животът е Христос, а смъртта - придобивка. . . Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се" (Фил. 1.21, 4:4). Затова в деня на Успението на Божията майка Църквата напомня: "В успението не си оставила света, Богородице... и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души."

Както при всеки православен пост, по време на Богородичния пост се стремим към възможно по-пълна духовна съсредоточеност, като избягваме шумните развлечения, кавгите, чувствените наклонности и пороци и се упражняваме съзнателно в благодетелен живот и добродеяния.

*Източници: bg-patriarshia.bg и Pravoslavieto.com

Петров пост

Дни наред живяхме сякаш в безвремието. Изживяхме радостните дни на Възкресението; припомнихме си 40-те дни, в които възкръсналият Христос е сред Своите верни последователи; чухме на Възнесение думите Му: "ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели... до край-земя" (Деян. 1:8); станахме свидетели на изпълнението на обещанието на Господа и заедно с апостолите посрещнахме Утешителя в сърцата си. Но постепенно се потапяме в ежедневието, проблемите ни грабват, губим мира в сърцето си, духовната радост отстъпва неусетно пред вълнения, страхове и грижи. И точно тогава, слава Богу, наближава Петровият пост.

Нарича се още "Апостолски", а навремето - "Пост за Петдесетница", тъй като възниква по примера на апостолите, които, след като приели даровете на Светия Дух на Петдесетница, се подготвяли с пост и молитва за проповядване на Евангелието по целият свят.

Същина на водоосвещенията


Водата е материален елемент с широка употреба и богата символика. Тя е свързана с живота и без нея няма живот. Тя унищожава, но и ожитворява; погубва старото и създава новото; тя чисти, затова се ползва от всички очистителни ритуали за очистване и освещаване на човеци и предмети.
Светата Библия е изпъстрена със събития, където тайната на човешкото спасение е свързано с водата, например Всемирния потоп, преминаването през Червено море, канарата с вода в Синайската пустиня, реката Иордан, къпалните Витезда, Силоам и други. Господ Иисус Христос чрез кръщението Си в Иордан освети природата на водите и заповяда на последователите Си да ползват водата за кръщение. Поради богатата естествена символика на водата и връзката й с тайната на нашето спасение, св. Църква я употребява от най-ранни времена не само в своите тайнства (Кръщение и Евхаристия), но и в някои обреди от очистителен и осветителен характер - като символ на живота, на възраждането, на очищението и освещението и като сила, която възражда, очиства, освещава човека и околната му среда, за да съдейства при създаването на новото небе и новата земя (2Петр. 3:5-7, Откр. 21:1) и за личното спасение на човека.