Новини от България:

Новини от храма "Св. Неделя":

Новини от света:

Същина на водоосвещенията


Водата е материален елемент с широка употреба и богата символика. Тя е свързана с живота и без нея няма живот. Тя унищожава, но и ожитворява; погубва старото и създава новото; тя чисти, затова се ползва от всички очистителни ритуали за очистване и освещаване на човеци и предмети.
Светата Библия е изпъстрена със събития, където тайната на човешкото спасение е свързано с водата, например Всемирния потоп, преминаването през Червено море, канарата с вода в Синайската пустиня, реката Иордан, къпалните Витезда, Силоам и други. Господ Иисус Христос чрез кръщението Си в Иордан освети природата на водите и заповяда на последователите Си да ползват водата за кръщение. Поради богатата естествена символика на водата и връзката й с тайната на нашето спасение, св. Църква я употребява от най-ранни времена не само в своите тайнства (Кръщение и Евхаристия), но и в някои обреди от очистителен и осветителен характер - като символ на живота, на възраждането, на очищението и освещението и като сила, която възражда, очиства, освещава човека и околната му среда, за да съдейства при създаването на новото небе и новата земя (2Петр. 3:5-7, Откр. 21:1) и за личното спасение на човека.


Освещаването на водата, която се ползва при осветителните и очистителните обреди, наричаме водосвет. Водосвет е обред, при който чрез молитви, призоваване на Светия Дух и кръстообразно благославяне на водата посредством ръката на свещеника, тя се освещава и става "лечителна за душите и телата и прогонваща всяка съпротива сила".
Богослужебният типик на Православната църква в съвременния си обем съдържа пет обреда за освещаване на вода:
освещаване на водата при св. Кръщение,
освещаване на водата при обновление на храм
велик водосвет
малък водосвет и
освещаване на т.нар. "Бабина вода". (има се предвид благословение на водата с изричане на молитви над жена в деня, когато е родила, бел. Pravoslavieto.com).

Проф. Благой Чифлянов

Из книгата "Литургика", Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София. 1996 година

Препечатано от www.pravoslavieto.com


 
Тайната на светената вода


Нейната сила не може да се обясни от “чистата наука”
Всеки българин поне веднъж в живота си е присъствал на водосвет, бил е поръсван със светена вода или е виждал това да се прави.
Най-ярките ми спомени за светената вода са свързани с един показателен случай. Преди няколко години двама приятели повикаха в една седмица свещеник да извърши водосвет в домовете им. Случи се свещеникът да е един и същ. И в двата случая осветената вода, с част от която се поръси къщата, се наля в бутилка и се сложи на видно място. От любопитство всеки път, когато съм се отбивал и на двете места, отпушвах бутилката. За мое изумление едната бутилка започна силно да мирише на сяра! "Какво си държал тук?" - попитах човека, а той свиваше рамене, но един ден ми призна, че при него след водосвета дошла една отдавнашна приятелка, която се занимавала с магии...
Какво представлява светената вода и защо е толкова голям интересът към нея и на вярващи, и на невярващи, а и на "зловярващи", както църквата нарича магьосници, "екстрасенси", и хора осъзнато или не предаващи се на рогатия? Това е необикновената й сила, която "чистата наука" (каквото и да се разбира под това) се опитва да обясни научно.
Водата заема важно място в повестта на Свещеното писание, най-вече в Новия завет. На сватбата в Кана Галилейска свършило виното и Господ Исус Христос заповядал да напълнят делвите в двора с вода. После да налеят и да поднесат... Това, което занесли на стария сват, било чисто и прекрасно вино... (Иоан 2:1-11).
Водата се подчинява на Сина Божий, когато се извива буря в морето и учениците са уплашени за земния си живот. По водата ходи Той, за да ни покаже, че тя е Негово творение и е в Негова власт.
За освещаване на водата в Новия завет се говори два пъти: по време на кръщението на Иисус Христос от св. Иоан Кръстител и там, където се разказва за чудото в къпалнята Витезда. Затова и тези два новозаветни епизода са в основата на водосвета, който Църквата извършва от древност. Има две последования на водосвета:

Велик водосвет, който се извършва два пъти в годината - в навечерието на празника Богоявление, известен и като Кръщение Господне и Просвещение, и на следващия ден след Литургията.
Великият водосвет възпроизвежда освещаването на водата на река Йордан, когато Бог се явява и в трите си лица: чува се гласът на Бог Отец от небесата, който казва: "Този е Моят възлюбен син, в когото е Моето благоволение", докато синът се кръщава от св. Йоан, а от небето като гълъб слиза Светият дух (Мат. 3-17).
С кръщението си Синът Божий освещава водите... Затова вярваме, че богоявленската вода има по-голяма сила - нея християните взимат вместо светото причащение след края на светата литургия, когато имат за това сериозна причина и благословение от своя духовен наставник.
 
Малък водосвет се извършва на храмовия празник, на Господски и Богородични празници, но и когато миряните имат нужда или светената вода свърши. Той възпроизвежда водата в къпалнята при Овчи порти в Йерусалим, която се наричала Витезда. Там веднъж годишно ангел небесен раздвижвал водата и който пръв влезел, се очиствал от каквото и заболяване да страдал. Но в деня, описан в Евангелието, при Витездата дошъл Сам Бог!
Положителното действие на светената вода се проявява, когато към нея се пристъпва с вяра. Когато вярата се замества от суеверие, маловерие, инерция, кривоверие или зловерие, се случва Бог да отнеме действието на светостта.
С какво водата е толкова важна, че Господ свързва с нея примерите, които ни дава с Евангелието?
Още в първите стихове на Свещеното писание от книгата Битие на Стария завет се казва:
"В начало Бог сътвори небето и земята. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се стелеше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата..." (Битие 1:1-2).
Академик Владимир Вернадски (1863-1945), общопризнат създател на науките геохимия и биогеохимия, пише: "Няма такова съединение, което би могло да се сравни с водата по своето влияние... Няма такова вещество, минерал, полезно изкопаемо, живо тяло, в чийто състав да не е включена вода." Големият учен само повтаря това, което писанието ни завещава.
Водата проявява своя божествен произход в много случаи, регистрирани от неправославни или невярващи. Такъв е плаването на кораба "Лара" през 1881 година. След пожар част от екипажа успява да се спаси и три седмици бедства без храна и вода. Капитанът Нейл Кери започнал да си представя, че водата в океана е сладка. Загребал и пил - тя наистина се оказала сладка...
"Добросъвестните учени" не са се сетили за действителното слизане на Светия дух във водата по време на водосвет, а може ли да се мери "количеството" Бог във водата?
И кой би могъл като Господ Иисус Христос да каже пред гробницата на умрелия преди три дни Лазар: "Лазаре, излез вън!", и умрелият да излезе от гроба си (Иоан 11:38-46)?
Светената вода не действа "магично", така че който се сдобие с нея, да се възползва от силата й. Тя се освещава от Бога. По Неговата воля солената вода може да се превърне в сладка.
Присъствието на осветената вода в живота на хората е за укрепване на вярата. А вярващият знае, че болестите и скърбите са поради греховете ни.


Руси Ст. Русев

Вестник "Монитор", 10 април 2009 година

Препечатано от www.pravoslavieto.com