Новини от България:

Новини от храма "Св. Неделя":

Новини от света:

Бракът е тайнство, в което на младоженците, които пристъпват доброволно към бракосъчетание и обещават тържествено пред свещеника и Църквата да пазят съпружеската вярност. При самото тайнство  чрез благословение от свещеника се дава свише божествена благодат. Тя освещава техния брачен съюз, възвишава го до духовното единение на Христа с Църквата и им съдействува да постигнат целите на брака: единодушие между двамата, взаимно подпомагане в нравственото усъвършенствана и спасението, благословено раждане на деца и тяхното християнско възпитание.
Бракът като съюз на мъж и жена е установен от Бога още в рая. Виждайки, че не е добре за човека да бъде сам, Бог му е сътворил помощник, нему подобен (Битие 2:18). След като създал тази първа човешка двойка - мъж и жена, Господ ги благословил и казал: "Плодете се и множете се, пълнете земята" (Бит. 1:28).
Като тайнство бракът е установен в Новия Завет. Показвайки високото достойнство на установения от Бога брачен съюз, Спасителят почел със Своето присъствие сватбата в Кана Галилейска и там извършил първото Си чудо (Иоан 2:11). В разговор с фарисеите Господ Иисус Христос привел думите, с които Бог установил брачния съюз в рая, и прибавил: "Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва" (Мат. 19:6).
Че бракът е тайнство се вижда от думите на св. апостол Павел, който го нарича тайна велика и го сравнява със съюза между Христа и Църквата: "Ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат двамата една плът. Тази тайна е велика; но аз говоря за Христа и за църквата" (Ефес. 5:31-32). Тук мисълта на апостола е, че само когато бракът е отобраз на съюза на Христа с Църквата, той е тайна велика. Християнският брак е благодатно осветен съюз, както благодатния съюз на Христа с Църквата. И единият, и другият са благодатни.


Най-важните видими действия на тайнството Брак са: възлагането венци върху главите на младоженциите и трикратното тържествено благославяне на техния брачен съюз от свещеника с изговаряне кратка молитва към Бога. Молитвата на свещеника с тайноизвършителните думи е: "Господи, Боже наш, славою и честию венчай я" (Господи, Боже наш, със слава и чест ги венчай). По време на тези свещенодействия Сам Господ невидимо благославя встъпващите в брак, и млаодженците стават едно, като се съединяват неразлъчно за цял живот. [...]
Невидимата страна на тайнството Брак е освещаването на брачния съюз с благодатта Божия, по подобие на духовния съюз на Христа с Църквата, както и съдействието, което тя дава на съпрузите да изпълнят достойно своите взаимни задължения, защото бракът е съединение на двамина за постигане на висши нравствени цели. Бракът е средище за нравствен подвиг и за велико християнско творчество. Св. апостол павел пише:
"Бракът е нещо честно у всички, и брачното легло - чисто" (Евр. 13:4).
"Тази е волята Божия: да бъдете осветени, да се въздържате от блудство, всеки от вас да умее да запазва своя съсъд в светост и чест, а не в похотна страст, както и езичниците, незнаещи Бога" (1 Сол. 4:3:5).
Бракът е единственото тайнство, което се извършва едновременно над двама души и ги прави да бъдат едно цяло. Православната църква, като изхожда от човешките немощи и слабости позволява развод, но само при прелюбодеяние (ср. Мат. 5:32).
Въпреки че брачният съюз е благословен от Бога, встъпването в брак не се счита от Църквата задължително за всички. Не са задължени да встъпят в брак неспособните за съпружески живот, както и онези, които не са склонни към такъв живот, и всички, които считат, че като безбрачни ще се отдадат свободно, пълно и с по-голям успех в служба на Бога и ближните. В такъв случай отричането от радостите на семейния живот е жертва, която е угодна на Бога. Иисус Христос казва:
"Не всички възприемат тая дума, но ония, на които е дадено; защото има скопци, родени тъй от майчина утроба; има и скопци, скопени от човеци; и има скопци, които сами са се скопили заради царството небесно. Който може възприе, нека възприеме" (Мат. 19:11-12).
Не всички възприемат тая дума, т.е. казаното, че е по-добре да не се женят, но ония, на които е дадено от Бога.  Не всички хора могат да бъдат девственици, а само онези, на които са дадени от Бога естествено разположение към безбрачен живот и особени сили за това. Който може да живее безбрачно, нека така да живее.
Относно предимството на безбрачието пред съпружеството св. апостол Павел пише:
"Всеки си има своя дарба от Бога, един - тъй, други - инак. А на неженените и вдовиците казвам: добре им е, ако си останат като мене. Но, ако не се въздържат, нека се женят; защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват" (1 Кор. 7:7-9).
"Нежененият се грижи за Господни работи - как да угоди Господу; а жененият се грижи за световни работи - как да угоди на жената. . . Който омъжва девицата си, добре прави, но оня, който я не омъжва, по-добре прави" (1 Кор. 7:32-33, 38).
Православен Катехизис, Синодално издателство 1991 година

 
 
Чинопоследованието на тайнството Брак

По книгата на хаджи Славчо Кисьов "Пътят към храма".

Чинопоследованието на тайнството Брак се състои от две части: Обручение и Венчание.
 

Обручение

Обручението се извършва в притвора на храма. Тук младоженците в лицето на свещенослужителя обещават пред Бога и кумовете заедно да носят скърбите и радостите в живота. Те държат в ръцете си големи запалени свещи, съединени с панделка (отново напомняне за единението им). В знак на безкрайна обич между двамата свещеникът полага на десните им ръце халки. Окръжността е символ на безкрайност. Църквата благославя тъй да бъде безконечна обичта и разбирателството между двамата. При Венчанието бракът се благославя като неразделен съюз между двамата и се измолва Божията благодат.
Днес Обручението се извършва в притвора на храма, а самото венчание в средата на храма. Така е от времето на император Константин Порфирородни (945-959 г.).
При Обручението се е чела молитва "Разделените си събрал в единство...", след което обручените се целували. От ХІ век целуването в този момент изчезва като задължителен елемент, а остава размяната на халките, извършвана от кума. В някои църкви това прави свещеникът.
Както пише проф. Благой Чифлянов, в библейско време Бракът се е състоял от годеж — в дома на годеницата, и венчавка — в дома на годеника. Дотогава годеницата живеела в дома на родителите си. Преди 50 години и у нас се е спазвала тази традиция. На годежа благословия давал бащата на годеницата, а на венчавката — бащата на годеника. Брачните тържества продължавали цяла седмица. Заключителният обред на венчаването ставал в края на годежната седмица.
В гръко-римския свят също имало годеж, като чисто юридически акт, и венчание, свързано с религиозни действия, при които жреците принасяли жертви и давали благословения. Сватбеното облекло, венците, пръстените и подаръците били налице, както и сватбената вечеря в чест на младоженците. Очакваната брачна нощ била съпроводена с шумни веселби.
В първите години на християнството християните от иудейски произход се бракосъчетавали с благословение, а тези от езически произход — чрез принасяне на жертви. С църковно благословение годежът се свързвал едва по времето на византийския император Алексей І Комнин (1091-1118 г.). На свещениците не се разрешавало да участват в сватбени пиршества. Правило 54-о на Лаодикийския събор повелява свещениците да напускат дома на младоженците преди в него да влязат играчите.
 
Венчанието

След като в притвора е свършено Обручението, при пеенето на "Слава Тебе Боже наш, слава Тебе" свещеникът повежда младоженците в централната част на храма. Тук в средата, където има полиелей, е поставена маса, на която лежат Светото Евангелие, св. Кръст, два венеца (символизиращи царски корони), червено вино, хляб, бонбони. Обичаят да се дава по време на Венчанието хляб и мед (днес бонбони) води началото си от ХVІ век. Венци на главите на младоженците християнската Църква започнала да полага през ІV век, първо в Армения, а след това и във Византия. Оттогава и тайнството Брак се нарича Венчание. Така е в православната Църква и до днес. В апостолско време младоженците носели венците цяла седмица. В дни на нещастия равините нареждали, съгласно обичая, младоженците да не носят венци и да не се пеят песни.
Свещенослужителят извършва тайнството, по време на което бракосъчетаващите се се държат хванати за двете си десници. В това време кумовете стоят зад тях със запалени свещи, съединени с обща панделка. Църквата напомня отново за единението и носенето на семейния кръст заедно с прочитането на молитвата "Господи, съчетай раба си (казва се името му) с рабинята (името й).""
Тайнството Брак се извършва, като три пъти се произнася формулата "Венчава се Божият раб (името) с Божията рабиня (името) в името на Отца и Сина и Святаго Духа". Младоженците целуват венците и двещеникът ги полага на тлавите им. Кумът разменя венците кръстообразно три пъти. Певците пеят "Господи, Боже наш, със слава и чест ги венчай".
За Брака като тайнство споменава в Посланието си към Ефесяните св. ап. Павел. В апостолското четиво се дават насоки на младоженците по време на бракосъчетанието:
"Вие, жените, покорявайте се на мъжете си като на Господа, ...но, както Църквата се покорява на Христа, така и жените да се покоряват на мъжете си във всичко. Вие, мъжете, обичайте жените си, както Христос обикна Църквата... Тъй са длъжни мъжете да обичат жените си, както обичат телата си; който обича жена си, себе си обича. Защото никой никога не е намразил плътта си, а я храни и съгрява... Тази тайна е велика!... Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си и ще бъдат двамата една плът!" (Ефесяни 5:22-33).
Както апостолското четиво, така и евангелският разказ (Иоана 2:1-11), където се говори за сватбата в Кана Галилейска и първото чудо, което Христос извършва с претворяването на водата във вино, трябва да се слушат внимателно, както от младоженците, така и от присъстващите на тайнството. Иначе бракосъчетанието се превръща в атракция.
Съветът на св. ап. Павел е дълбокомъдрен и чрез него Светата Църква обръща внимание на венчаващите се, че от този ден нататък поемат пред Бога едно сериозно изпитание и никакви житейски бури по общия им път не трябва да ги разделят. Младоженците отпиват от общата чаша червено вино — общо да поемат радости и скърби. Свещеникът им дава хляб и бонбони (да им е сладък животът като хляба и меда). В края на бракосъчетанието, излизайки от храма, кумовете хвърлят над главите на младоженците (по стара традиция) жито, бонбони, стотинки, за да се множи челядта им и да е пълен с благодат новият им дом.
Всички молитви и песнопения по време на бракосъчетанието насочват вниманието към взаимно любов, благодарността към отгледалите ги родители, уважението един към друг и към възрастните хора. Има и молитви за челяд, дълголетие, "за да видят деца от децата им".
В кодексите от ХV - ХVІІ век намираме съвременните формули за Обручението — "Обручава се Божият раб" и за венчанието — "Венчава се Божият раб". Тези кодекси свидетелстват и за кортежа до дома на младоженците, водени от свещеника. Едва пред дома им свещеникът свалял венците. Получилите благословението на Църквата влизали в дома на младоженеца, стъпвайки върху дълго бяло платно (символ на чистотата им), посрещани от родителите с хляб и мед. Едва тогава започвало сватбеното тържество — с песни, хора, благословии. От Изтока е взет обичаят (спазван векове наред и у нас) сутринта да се показва невестината риза на девствеността, след което да се пие "блага" ракия.
Запалените свещи, които младоженците държат в ръце, символизират духовно-благодатната светлина, която се получава по време на тайнството. Размяната на пръстените и вкусването на вино от една чаша показват, че от този момент съпрузите трябва заедно да делят радости и скърби и винаги да си помагат взаимно. Обикалянето в средата на храма изразява тяхната духовна радост и свързаността им завинаги.
 
Трябва да се имат предвид и някои практически неща за подготовката на сватбеното тържество.

Преди започването на тайнството трябва да са уредени всички формалности по документите. Без да бъде представен Актът за граждански брак, не се извършва църковното тайнство. Венчалните свидетелства се подписват след бракосъчетанието от свещеника, извършил тайнството.
Венчаваните трябва да са кръстени, да нямат сключен брак с друго лице, да не са дали монашески обет или младоженецът да е дякон или презвитер (свещеник).
Православната църква не позволява брак в следните случаи: Кръвно родство по права линия от всички степени, кръвно родство по съребрена линия до пета степен включително, по двоеродие (сватовство) до трета степен, и от четвърта само в случаите двама братя да вземат две сестри или брат и сестра да вземат брат и сестра. Не е разрешено и кръстници да встъпят в брак с родителите на своите кръщелници (по своето кръщение първа и втора степен).
Не се позволява венчание през Великия пост — от Сирни заговезни до вторник на светлата седмица, през Богородичните пости, през коледните пости — от Коледни заговезни до Въведение Богородично (14-21 ноември) и от Игнажден (20 декември) до Богоявление (6 януари); срещу неделя, срещу 12-те Господски и Богородични празници и срещу 29 август (Отсичане главата на Иоан Кръстител) и на 14 септември (Въздвижение на Светия Кръст — Кръстовден), венчавки могат да се правят, остава забраната само за Великия пост.
Светият Синод е разрешил при изключителни случаи и енорийските свещеници да разрешават извършването на тайнството Брак през периода 26 декември — 4 януари, без да искат предварително разрешение от митрополита.
На някои места в страната и днес се спазва традицията преди венчавката младоженците да вземат Причастие, след постене и изповед.
Ако нямат осветени кръстчета, медалиони и икони, свещеникът може да ги освети по време на бракосъчетанието. Свещите от тайнството в църквата се носят в дома на младоженците.

По книгата на хаджи Славчо Кисьов "Пътят към храма".
 
Какво е бракът и как злото прониква в него?

В резултат от брачното съединяване и съпружеското общение мъжът и жената според Божието благословение стават "една плът" (Бит. 2:24), (Марк 10:8), като под "една плът" следва да разбираме не едно материално тяло, а своеобразна единна духовна същност, с нов духовен потенциал. При освещаването на съюза при тайнството Брак, Бог чрез силата на Светия Дух един вид "допълва дефицита от благодатни сили", появил се по причина на дотогавашните лични грехове на мъжа и жената. Затова и децата, родени в осветен от Църквата брак, са свети. Но всеки път, когато единият от съпрузите извършва грях, особено прелюбодейство или друг смъртен грях, той се противи на божествената благодат. Това мигновено се отразява на другите членове на семейството, а най-болезнено - на най-слабите му членове, децата. Тогава всички стават по-уязвими за злото и посегателствата на злите сили.

Презвитера Александра Карамихалева, Църковен вестник

Препечатано от: www.pravoslavieto.com