Новини от България:

Новини от храма "Св. Неделя":

Новини от света:

Снощи ви говорих за първия начин на покаянието. Както ви е известно, той се състои в съзнаването и изповядването на греховете. Сега ще ви разясня в що се състои втория и третия начин на покаяние. Най-напред ще разгледаме втория начин. В що се състои той? – В плач за греховете. Съгрешим ли, нека плачем за греховете си и ще получим прощение. Трудно ли е това? Има ли по-лесен от тоя начин на покаяние? От нас не се иска нищо друго освен да плачем за греховете си. „От нас, както казва св. Иоан Златоуст, не се иска нито да измеряме дълбочината на морето, нито да пътешестваме по далечни и пусти места, нито да харчим пари, нито пък да се борим със свирепите морски вълни. От нас се иска само едно: да плачем за греховете си, и те ще ни бъдат простени.“ Но отде знаем, че ако плачем за греховете си, ще ни бъдат простени? – От св. Писание. В него има много примери, от които се вижда, че сълзите отмиват греховете човешки но, като най-характерен пример ще ви приведа случая с апостол Петра.

Той бил един от първовърховните апостоли, другар на Христа, пръв след апостол Андрея бил повикан за апостол, и той сторил не някакъв маловажен грях, но най-голям грях – отрекъл се от Господа, отрекъл се от Твореца на вселената, Промислителя и Спасителя на всички. И то по какъв повод е сторил тоя грях? От какво се уплашил, та да се отрече от Бога? – От една слугиня. Когато Господа Иисуса Христа завели в дома на първосвещеника Каияфа, в двора било накладено огън, и между насъбралите се около огъня била и слугинята на първосвещеника Анна. В това време влезъл в двора апостол Петър, за да види какво ще стане с Учителя му. Слугинята се вгледала в тоя непознат човек, познала го по говора, че е от Галилея.

В това време заплювали и биели по лицето Иисуса, а други му удряли плесници и му думали: - проречи ни, Христе, кой те удари?

Петър седял вън от двора, при огъня, накладен от слугите и се греял, защото било много студено. И слугинята му го запитала:

- Да не си ти от Неговите ученици?

- Не съм, отговорил той.

- Не те ли видях в градината с него? Казал един от слугите, сродник на оногова, комуто Петър бе отрязъл ухото.

- Не, не познавам тоя човек, за когото ми говорите, почнал да се ввери и кълне Петър.

Тогава петелът пропял втори път. И спомнил си Петър думите, казани му от Иисуса: - преди петелът да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене. И като излезе вън, плака горко. (Мат. 26:75).

Плачът на апостола не бил обикновен плач, а горко плакал. Сълзите му били сърдечни и горещи. Сълзите му били второ кръщение. Плакал горко и с това загладил греха си, затова впоследствие, връчени му били ключовете на Царството небесно.

Ако плачът на апостол Петра омил такова голямо престъпление, то как няма да ни се опростят греховете, ако се разплачем за тях, както апостол Петър се разплакал за своите прегрешения? Сълзите, плачът и въздишките са белези на сърдечно разкаяние. Както гъба, напоена с вода, когато я стиснем изпуска вода, така и сърцето, изпълнено с плач, пролива сълзи под натиска на греховете. И тъй, да се разплачем за греховете си, да пролеем сълзи за беззаконията си, и ние ще получим прошка от Бога. В това се състои вторият начин на покаяние.

Третият начинна покаянието е смирението. Смирим ли се, и оковите на греховете ни ще бъдат развързани. Това се доказва най-добре от притчата за митаря и фарисея (Лук. 18:10 – 14). И колко е поучителна тая притча за всички ни! Тя най-добре ни разкрива, че греховете ще ни се простят, когато се смирим. В лицетго на митаря и фарисея св. Църква ни посочва що трябва да вършим и какво трябва да избягваме при покаянието.

Всички ние, по отношение на покаянието, се разделяме на две категории: едни мислят, че няма нужда от покаяние, затова или съвсем не се каят, или пък се каят повърхностно. Такива Църквата вразумява с примера на евангелския фарисей. Той вярвал, че щом не е като другите човеци, грабители, или като митаря и освен това, щом пости два пъти в седмицата и дава десятък от всичко, що печели, е достатъчно да бъде угоден на Бога и нямал нужда от покаяние, и заслепен от гордост, той охулил и оклеветил цялото човечество.

С примера на осъдения фарисей Църквата желае да ни вразуми, че и най-голямата наша праведност няма цена пред Бога, ако не е придружена със смирение, че най-доброто средство за получаване Божията милост е покаянието и вярата в Изкупителя, но това не е възможно, ако не се смирим. И апостолът казва: „Макар нищо в себе си лошо да не намирам, но това не ме оправдава“ (1 Кор. 4:4).

А митарят, чувайки молитвата на фарисея, пропита с хвалби, осъждания и укори, нищо не смеел да каже, а само: „Боже, бъди милостив към мене грешния“.

Митарят се смирил. Съзнал своята греховност и се разплакал за греховете си. В сълзи се облял. Смирил се и излязъл по-праведен, а фарисеят изгубил своята праведност. Така думите одържали победа над делото. Фарисеят чрез изброяване на своите добри дела, изгубил праведността си, а митарят, чрез словото на смирението, спечелил оправдание пред Бога. Даже думите на митаря не били дело на смирение, защото смирението се състои в това, когато си по-горен и унижаваш себе си. Митарят не се е самоунижавал, а казвал е самата истина. Неговите думи са били самата истина, понеже той е бил велик грешник. Той е търговец, търгувал с чуждото нещастие; той е участник в делене на придобивките от чужди труд. Той не знае що е това труд, а е трупал богатства.

И ако митаря, бидейки такъв голям грешник, получил прощение и то само за това, че се е смирил, то нима ние не можем да получим прошка за греховете си, щом се смирим и изповядваме греховете си? – Да, и нашите грехове ще бъдат простени, ако сторим това. В туй се състои третият начин на покаянието.

(от „Глас на пастирското сърце“)

Апел за дарения

Братя и сестри в Христа!

Поради изчерпване на средствата за ремонт на покрива на храма и реставрация на увредените поради това стенописи, храмовото духовенство и настоятелството на катедрален храм „Св. вмчца Неделя”, ви моли, да участвате според възможностите си в събирането на средства за благоукрасата на Божия дом!

Бог стократно преумножава благодеянията принесени в православния храм!
Божието благословение да е над всички ви, които имате и които нямате възможност да ни подкрепите! Амин!

Приемаме с благодарност дарения в касите на храма, в тетрадката за дарения при свещите в храма, при предстоятеля на храма ставрофорен иконом Мина Минчев и на обявената дарителска сметка:
- BG77 UNCR 7000 1514 0239 60