Новини от България:

Новини от храма "Св. Неделя":

Новини от света:

Необходимост и сила на покаянието


Душе моя, душе моя,
Востани, что спиши!
Св. Андрей Критски


Имайки предвид мнението на великите постници, че през дните на великия пост трябва да прекараме времето си и в безмълвие, т.е. в мълчание, не мислех да проповядвам. Но трогнат от съдържанието на канона на св. Андрея Критски, заставен съм да споделя с вас мислите, които сега ме вълнуват.

Както чухте, основната мисъл на това дивно църковно творение е апел към нашата съвест за покаяние. Виждайки, че душата му е дълбоко заспала в греха, св. Андрей се обръща към нея с думите: „Душе моя, душе моя, востани, что спиши?“ Целият канон на св. Андрей е пропит от една основна идея: нуждата от покаяние, а това е основната мисъл и на християнството. „Покайте се!“ – ето първата дума, с която св. Евангелие се обръща към човечеството. Взрете се в църковната обстановка през великия пост! Вслушайте се в църковните песни и мелодии, позамислете се върху който щете евангелски разказ, вие ще чуете едно и също нещо, изразено по разни начини: Вие ще чуете зов към покаяние. Покаянието е първото и единствено средство за духовно очистване и нравствено усъвършенстване на човека. За да бъдем истински християни, първото нещо, което трябва да сторим е, да се покаем. Покаянието е духовно лекарство за грешната човешка душа.
Разтворим ли страниците на св. Евангелие, ние ще видим, че Господ Иисус Христос не приемал никого за свой ученик, за свой последовател, преди да се покае. Чрез покаянието той заставял велики грешници да стават праведници, разбойници – светии, както е случаят с разбойникът на кръста. А колко е поучителен и назидателен примера с Никодима!
Никодим е бил виден член на Иерусалимския синедрион. Той бил един от видните иудейски първенци. Евангелист Иоан го нарича княз. Така е славянския превод на Евангелието. Но той бил таен ученик на Иисуса Христа. Симпатизирал на Христа и учението Му. Имал горещо желание да посети Иисуса Христа, но нямал кураж да стори това денем, защото се страхувал от иудеите. Затова решил нощно време да отиде при Него...
И една вечер, когато в Иерусалим всичко утихнало, нямало жива душа по улиците, не се чувало никакъв глас човешки и всички заспали. Никодим тръгнал да отиде при Иисуса Христа. Върви по улиците на Иерусалим, плахо се озърта да не би някой да го види. Пристигнал до портата на двора, дето бил Иисус Христос. Бързо влиза в къщата, и с влизането си, макар запъхтен, казал на Иисуса Христа:
- „Равви, знаем, че си учител, дошел от Бога, защото никой не може да прави тия чудеса, които ти правиш, ако не бъде с него Бог...
- Истина, истина ти казвам – отговорил му Иисус, ако някой не се роди свише, не може да види Царството Божие. (Иоана 3:2 и3).
Ако сравним думите на Никодима с отговора на Иисуса Христа, ние ще видим, че Спасителят не отговаря на Никодима, а твърде рязко го прекъсва и дава на разговора обрат в друга насока.
За да разберем беседата на Никодима с Иисуса Христа, нека по-свободно, т.е. със свои думи да предадем разговора им.
Никодим като че ли иска да каже на Иисуса Христа следното:
- Аз съм член от синедриона. Княз иудейски съм. Мнозина от моите събратя, фарисеите, много те ненавиждат. Настроили са и народа против Тебе и Твоето учение. Обаче, аз не споделям тяхното мнение. Признавам Те, че си от Бога пратен и се прекланям пред Тебе. Твоите чудеса ме убеждават, че Ти си Месия. Ако Бог не е с Тебе, Ти не можеш да вършиш чудесата, които правиш между хората: Слепи да прогледнат , бесове да прогонваш и мъртви да възкресяваш, това може да прави само този, с когото е Бог. Аз съм Твой ученик и съм дошъл да ти засвидетелствам това.
- Чакай! – прекъснал го Христос – чакай, Никодиме! Ако ти тъй разсъждаваш, не мога да те призная за мой ученик. Ти си видял чудесата, които съм извършил, направили са ти впечатление и ти ме признаваш за Месия. Но друго нещо аз ще те запитам. Ти разбра ли моето учение? Разбрал ли си неговия дълбок смисъл? Вслушал ли си се в моята покана за покаяние? Усещаш ли в себе си едно ново и незнайно до сега желание да прекъснеш всякаква връзка с омразното минало, да чувстваш силно желание само за едно: да се предадеш всецяло на нов живот? Аз съм дошъл не с чудеса да смайвам човешките умове, а със словото на проповедта и с примера на живота си да привлека техните сърца към Бога. Моята задача е да изкореня из хората злата и греховна воля и да подчиня цялата наредба на личния и обществен живот на Божията свята воля. Разбираш ли това? Който желае да тръгне подир мене, трябва да се отрече от всичко низко и греховно. Както мъртвият е безчувствен към светлината и топлината, така и той трябва да бъде мъртъв към греха. Така освободен от него, може вече да встъпи в нов живот. Първата крачка за този нов, светъл живот, е покаянието, отричането от злото и неправдата и възлюбването на възвишеното и святото. Сториш ли това, ти ще се родиш отново. Който не се роди отново, не може да бъде Мой последовател. Ти роди ли се отново? Покая ли се? Ето такива ученици искам, а не такива, които се смайват от чудесата ми? Докато не изпълниш това условие, не можеш да бъдеш Мой ученик и последовател.
Да, покаянието е първото условие, за да бъдем истински последователи на Иисуса Христа. Покаянието е дар небесен. Чрез него се прощават греховете и се възраждат и освещават душите човешки. Покаянието е незаменима духовна възродителна сила. Грехът е рана, а покаянието лекарство. Покаянието отваря човеку небето и го въвежда в рая.
Но ще каже някой как така: цял живот да греша, а само с едно пакаяние да се спася? От Божието милосърдие и човеколюбие. Божието милосърдие към грешника няма граници и Божията благодат и милост не може да се изкажат с думи. Има мярка и граница човешката злоба, но колкото и голяма да е, тя е човешка злоба, а Божието милосърдие няма граници – не може да се изкаже с думи. Представете си искра паднала в морето. Може ли тя да остане цяла, и отново да светне? Каквата е искрата по отношение на морето, такъв е грехът по отношение на Божието човеколюбие. Морето малко или голямо има граници, а Божието милосърдие и човеколюбие е безпределно.
И тъй, братя и сестри, намирайки се под влиянието на великопостните песни, молитви, песнопения и канона на св. Андрей Критски - пропити с един общ дух – зов към нашата съвест, аз в тази си кратка реч ви обясних нуждата и силата на покаянието. Нека и ние се проникнем от този покаянен зов на св. Църква, нека се събудим от греховния си сън и съзнаем нуждата от покаянието и да разберем основата и силата на християнството, че без покаяние не можем да бъдем чеда Божии. Но как да се покаем? По какъв начин? – На тези въпроси ще отговоря утре вечер. А сега нека всички, подобно на св. Андрей Критски, извикаме към своята душа: „Душе моя, душе моя, востани, что спиши?“
Господи, помогни ни, щото и нашата душа да се събуди от греховния си сън. А м и н.

Апел за дарения

Братя и сестри в Христа!

Поради изчерпване на средствата за ремонт на покрива на храма и реставрация на увредените поради това стенописи, храмовото духовенство и настоятелството на катедрален храм „Св. вмчца Неделя”, ви моли, да участвате според възможностите си в събирането на средства за благоукрасата на Божия дом!

Бог стократно преумножава благодеянията принесени в православния храм!
Божието благословение да е над всички ви, които имате и които нямате възможност да ни подкрепите! Амин!

Приемаме с благодарност дарения в касите на храма, в тетрадката за дарения при свещите в храма, при предстоятеля на храма ставрофорен иконом Мина Минчев и на обявената дарителска сметка:
- BG77 UNCR 7000 1514 0239 60