Мъжкият хор на Катедрален храм Света Неделя - София
Религията е вродена потребност на човешкия дух. Тя е съюз на човека с Бога. В тоя съюз човек по
необходимост се стреми към Бога, а Бог от любов снизхожда към него, за да го подкрепи и примири със
Себе си.
Богослужението е външната страна на религията. Посредством него човек получава Божиите дарове
и се възпитава в духа на Христовото учение. Характерно за православното богослужение е, че в
неговата структура влизат молитви, четива, песнопения и свещенодействия, според чина и устава на
Православната църква. Особено важно за много части е едновременното четене на молитви от духовника
и изпълнение на песнопенията от хора.
В настоящата програма, посветена на 2000-та годишнина от рождението на нашия Спасител Иисус
Христос, са представени песнопения от Всенощното бдение и св. Литургия по реда на тяхното
изпълнение по време на богослужение.
Всенощното бдение обединява вечерното и утринното богослужение. След началните възгласи на
дякона и свещеника хорът пее „Прийдите поклонимся" -призив за поклонение на Иисуса Христа като
Цар-Създател и Владика на видимия и невидимия свят.
В псалом 103 - „Благослови, душе моя, Господа" се прославя Бог-Творец, изразява се възхищение
и удивление от великолепието на творението. Представеното песнопение е написано от големия
български музиковед, педагог, композитор и диригент Петър Динев (1889-1980).
Руският композитор Михаил Иполитов-Иванов (1859-1935) е автор на оригинални църковни
произведения, в които се откриват много духовни елементи. Едно от тях е „Блажен муж" - песнопение
по стихове от 1, 2 и 3 псалом.
В древния химн „Свете тихий", умело композиран от Павел Иванов-Радкевич е намерило израз
християнското учение за духовната светлина, която просвещава всеки човек.
Проф. Александър Никольски (1874-1943) е изтъкнат руски композитор, теоретик и педагог.
Църковното му творчество се отличава с необикновена величавост, усет в обличането на текста в
мелодии, които често пъти са близки до древноруските роспеви. Представен е с молитвата „Нине
отпущаеши" изречена от св. Симеон Богоприемец и „Хвалите имя Господне" - тържествено песнопение
(полиелей) от утринното богослужение, в което се прославя великата Божия милост.
Тропарът „Богородице Дево" и „Буди имя Господне" са песнопения от края на вечерното
богослужение. Мелодиите са от традицията на източното (едногласно) църковно пеене, която в България
е повече от хилядолетна. Хармонизацията е на основата на подгласната полифония и законите на
древногръцката музика. Същият начин е използван и при Господнята молитва „Отче наш".
Сърцевината на православното богослужение е св. Литургия, по време на която се извършва
установеното от Господа Иисуса Христа на Тайната вечеря св. тайнство Причащение за благодарствено
възпоменание на изкупителното Христово дело. В своите свещени действия тя изобразява земния живот
на Спасителя.
„Патриархът" на българската музика проф. Добри Христов (1875-1941) е представен с „Велика
ектения", „Благослови, душе моя, Господа" (из 102 псалом), „Во царствии Твоем" и „Святьй Боже".
Голяма част от произведенията на проф. Александър Гречанинов (1864-1956) могат да се нарекат
шедьоври на славянската музикална мисъл. В настоящия запис са включени две негови песнопения - „
Единородньй Сине", чийто текст е съставен от император Юстиниан Велики (VI в.) и „Воскликните
Господеви" (из 65 псалом).
Творбите „Сугуба ектения" и „Херувимска песен" от Кирил Попов (р. 1955 г.) са написани в
особен стил на многогласно църковно пеене. Мелодиите не са заимствани, като лесно може да се познае
прийомът подгласна полифония и т. нар „исон" (основен тон), който се мени в зависимост от
мелодията.
Изтъкнатият руски хоров композитор, диригент и педагог проф. Павел Чесноков (1877-1944) е
хармонизирал по интересен начин песнопението „Милост мира" - „иного" роспев. Както в тази творба,
така и в други обработки на древни роспеви композиторът не извършва най-обикновено хармонично
съпровождане на мелодията, а по-скоро художествена реставрация. Това ясно се вижда в „Тебе поем".
Тук е кулминацията на св. Литургия. По време на това песнопение свещеникът се моли в св. Олтар Бог
Отец да изпрати Светия Дух на всички молещи се и на предложените Свети дарове от хляб и вино.
В тържественото песнопение „Достойно ест", музика Петър Динев, се прославя Божията Майка като
винаги Дева - преди, по време и след раждане на Спасителя, а така също, стояща дори по-горе от
ангелските чинове.
Компактдискът завършва с традиционното за големи празници Многолетие, огласено от протодякон
Стефан Марков от Храм-паметник „Св. Александър Невски" и свещениците от катедралния храм „Св.
Неделя" ст. иконом Костадин Янчин, иконом Тоско Казакин и протойерей Мина Минчев.
Дано настоящият запис послужи не само за естетическо, но и духовно-нравствино възпитание, за
слава на светата единосъщна, животворяща и неразделна Троица - Отца, Сина и Светия Дух сега и во
веки!
Кирил Попов
Мъжкият хор при катедралния храм „Св. Неделя" - София е основан през 1897 г. След
Освобождението от турско робство бива поканен и идва в България от Болград (Бесарабия) големият
музикален деец, педагог, диригент и общественик Николай Николаев (1852-1938), който ръководи
катедралния хор до зловещия атентат в храма „Св. Неделя" през 1925 г. От есента на 1948 г. до м.
март 1991 г. диригент на хора е изтъкнатият музикант-богослов Иван Куртев (1911-1996), а след него
ръководството на хора се поема от Кирил Попов.
Кирил Попов е роден през 1955 г. Завършил е Софийската духовна семинария и Духовната
академия. През 1982 по решение на Св. Синод на Българската православна църква е изпратен като
аспирант в Московската духовна академия, където две години специализира хорово дирижиране и
защитава кандидатска дисертация. През 1987/88 г. минава курс за квалификация в Музикалната академия
в диригентския клас на проф. Васил Арнаудов (1933-1991). Понастоящем е преподавател по хорово пеене
в Софийската духовна семинария, диригент на хора при катедралния храм „Св. Неделя", както и
диригент на Софийския свещенически хор.
