Покаяние, пост, възкресение
Молитвата е насъщна потребност на човешкия дух. Без молитва няма истински духовен живот. Чрез
молитвата ние влизаме в благодатно общение с Бога. Има обаче и много разсейващи фактори, съблазни,
които пречат на духовното издигане. Човек изпитва необходимост в дадено време да намали забързания
динамичен ход, да се отърси от земното и вещественото, да вникне в себе си и да направи равносметка
на изминатия житейски друм. Ето защо светата Църква мъдро е отредила периоди на усилена молитва, на
духовен подвиг. Това са дните на четирите поста през годината: преди Пасха Христова - Велик пост,
преди Рождество Христово - Коледен пост, преди Успение Богородично - Богородичен пост, и преди
празника на светите апостоли Петър и Павел - Петров пост.
Особено благоприятно време за духовно издигане, време за покаяние, както се призовава в една
стихира, е Великият пост. За постигане на нужното покайно настроение през тези дни помагат
умилителните песнопения, както и големият брой четива.
Настоящият компактдиск съдържа великопостни и пасхални църковни песнопения от традицията на
източното православно църковно пеене. По достойнство трябва да се отбележи изкусното и стилно
изпълнение на песнопе-нията от Негово Високопреосвещенство Русенския митрополит Неофит, който с
Божията помощ направи този запис във времето на своята благословена шестдесетгодишнина.
В началото на компактдиска звучи молитвата към Божията Майка „Всем предстательствуеши,
Благая", която се пее в края на Великото повечерие (понеделник и сряда). Същото песнопение се
изпълнява и на сиропустната вечерня, когато едни други, преди да започнем подвига на поста, от
сърце си казваме: „простено-прости".
На второ място е записан великопостният евангелски чин, където с бого-вдъхновени слова
усърдно се молим: „Отвори ми дверите на покаянието, Животодателю, защото духът ми подранява към
Твоя свят храм, като нося телесния храм цял осквернен. Но като щедър очисти ме с добросърдечната Си
милост."
Специално място през Великия пост заема Великият покаен канон на св. Андрей Критски (VII-VIII
в.). В тази великолепна творба авторът извършва една прочувствена изповед, която е молитва към Бога
за прошка на греховете. В началото той казва: „Откъде да започна да оплаквам деянията на моя окаян
живот?" Но това не е плач от отчаяние, а покайни сълзи, плач, водещ към спасение. В кондака на
канона св. Андрей Критски още по-силно е изразил дълбокото съкрушение на разтърсената от покаянието
човешка душа, излязла от духовната летаргия на равнодушието и самодоволството. „Душо моя, душо моя,
стани, защо спиш? Краят наближава и ти ще се смутиш. Но стресни се, за да те пощади Христос Бог,
Който е навсякъде и всичко изпълва."
Християнството е религия на силния дух, на оптимизма. Ние сме с надежда, че въпреки нашата
греховна природа, след като се разкаем, Бог ще прости нашите волни и неволни прегрешения и затова
отправяме към Него горещи молитви да бъде наш Покровител, Помощник в скърбите, както се пее във
великопостното песнопение „Господи сил": „Господи на силите, с нас бъди, понеже нямаме освен Теб
друг помощник в скърбите. Господи на силите, помилуй ни!"
През Великия пост в определени дни се извършва т.нар. Преждеосвеще-на света Литургия. Тя е
съставена от св. Григорий Двоеслов, папа Римски (VI-VII в.). Тук светите Дарове са осветени на
предната Василиева или Зла-тоустова света Литургия. В настоящия компактдиск са представени две
характерни за това богослужение песнопения - „Да исправится" и „Вкусите и
видите" (стих от 33 псалом),
В Православната църква последната седмица от живота на нашия Спасител Господ Иисус Христос се
нарича „Страстна седмица" (на църковносла-вянски език „страсть" означава „страдание"). В това време
целият светски живот се прекъсва за вярващите, които „възлизат с Господа в Йерусалим" (Мат. 20:18),
В началото на тази седмица, след залез слънце, се изпълнява специално богослужение, което се нарича
„Последование на Жениха" във връзка с това, че то ни напомня за величието и страданията на Небесния
Жених - Христос, и призовава към духовна бдителност. Тропарът, който звучи в този запис, започва
със следните проникновени слова: „Ето Женихът идва в полунощ и блажен е този раб, когото намери
буден, а недостоен ще е онзи, когото намери униващ..." В това последование се откроява и още едно
силно вълнуващо песнопение - светилният „Чертог Твой", чието изпълнение в храма се съпровожда с
изнасяне на иконата на Христовите страдания. „Виждам Твоя чертог украсен, Спасителю мой, и нямам
дреха да вляза в него. Просвети облеклото на моята душа, Подателю на светлината, и ме спаси!"
По време на Великия пост чрез подвига на поста, усърдната молитва и искреното покаяние пред
Бога ние се подготвяме за най-великото и славно събитие в световната история - Христовото
Възкресение, а така също и за нашето собствено възкресение. Богочовекът Господ Иисус Христос, след
като ни остави най-съвършеното учение за праведен живот, претърпя волни страдания и кръстна смърт,
изкупувайки човешкия род от първородния грях. Така кръстът от средство за мъчение стана средство за
спасение на всички християни. Три дни след погребението Христос възкръсна като по този начин показа
Своята Божествена сила и слава, победи смъртта и обезсили злото в света. Възкресение Христово се
нарича още „празник на празниците" и "тържество на тържествата", В знак на голямата радост, както
първите
християни, така и днес всички вярващи се поздравяват до празника Възнесение Господне с
победния поздрав „Христос воскреее" и отговарят „Воис-тину воскресе". Характерно за всички пасхални
последования е пасхалната духовна радост, тържественост, с която са пропити и всички пасхални
пес-нопения.
При излизане от храма, преди да се огласи в полунощ „Христос воскресе", се изпълнява
призивът: „Дойдете, приемете светлина от везалязващата светлина и прославете Христа, Възкръсналия
от мъртвите." По същото време се пее и „Воскресение Твое", чийто текст повествува за ангелското
въз-пяване на Христовото Възкресение с молитва и ние на земята да бъдем удостоени с чисто сърце да
славим Христа.
„Христос възкръсна от мъртвите, чрез смъртта смъртта победи и на тия. които бяха в гробовете
дарува живот!" Така тържествено пее светата Църква с думите на пасхалния тропар и прославя великата
победа на нашия Спасител над смъртта. Христовото Възкресение е неповторимо спасително събитие в
цялата човешка история. Затова и свети апостол Павел пише: „Ако Христос не е възкръснал, то празна
е нашата проповед, празна е и вашата вяра" (I Кор. 15:14).
По благочестива традиция, след като се изпее тропарът в началото на пасхалната утреня,
духовникът поздравява всички богомолци по случай Великия ден на Господа. В този запис звучи кратко
пасхално приветствие от митрополит Неофит, който е известен и със своето вдъхновено,
дълбоко-съ-държателно благовестие.
Продължава пеенето на катавасиите на Пасха Христова и светилния „Пло-тию уснув". Макар и
кратко това песнопение представя тайнственото събитие, когато Христос „въздига Адам от тлението",
освобождава старозаветни-те праведници и „тридневен възкръсва". Той е „Пасха на безсмъртието,
спасението на света!"
Следват пасхалните стихири, в които се призовава да имаме пълнота на пасхалната радост, както
се пее в стиха: „Този ден е Господ сътворил, да се зарадваме и да се развеселим в него" (Пс.
117:24), а така също „... да просияем от тържеството, един другиго да се прегърнем. На тези, които
ни ненавиждат, да кажем „братя" и всичко да им простим заради Възкресението...!"
Кондакът, както и тропарът са песнопения, които накратко ни запознават със съдържанието на
църковния празник. Тук е записан тържественият пас-хален кондак „Макар и в гроб да слезе,
Безсмъртие, но адовата сила разруши и възкръсна като Победител, Христе Боже..."
В края на този втори аблум на Негово Високопреосвещенство митрополит Неофит звучи причастният
стих „Тело Христово" в стил пространно пеене на глас 1 от Даниил Първопевец (XVIII в.), а след него
едно малко изпълнявано Многолетие, източен напев на глас 8, което е благослов за здраве и спасение
на всички християни.
С искрено желание записаните песнопения да укрепят духа по време на великопостния подвиг и да
усилят пасхалната радост на вярващите в Христа Иисуса нека, по думите на св. Йоан Златоуст, всеки
един от нас да „влезе радостен в радостта на своя Господ..., защото като възкръсна от мъртвите,
Христос стана начатък на умрелите: Той пръв възкръсна като Глава, а след Него в свое време ще
възкръснем всички ние, Неговите членове! Нему слава и власт во веки веков! Амин!"
свещеник Кирил Попов
