Светлоозарени минути
Светското име на митрополит Иларион е Димитър Драганов Цонев. Роден е на 12.01.1913 г. в гр.
Елена. По майчина линия е от рода на митрополит Иларион Макариополски и Стоян Михаиловски. По
бащина линия е от рода Граматици, учени люде - потомци на някогашните болярски синове и внуци,
избягали по време на турското робство в Еленския балкан. Баща му е убит през 1915 г. в Първата
световна война. Основно образование получава в родния си град. През есента на 1927 г. е приет за
ученик в Софийската духовна семинария, която завършва през 1933 г. От септември с.г. е студент в
Богословския факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски", който завършва през 1937 г.
На 04.09.1938 г. в Дряновския манастир е подстриган в монашество с името Иларион от
Великотърновския митрополит Софроний. Първоначално постъпва на служение във Варна при Варненския и
Преславски митрополит Йосиф, където на 21.11.1938 г. в храма „Св. Архангел Михаил" е ръкоположен в
йеродяконски чин. По-късно на 01.10.1940 г. е назначен за учител-възпи-тател в Софийската духовна
семинария. На 01.11.1941 г. в семинарския храм „Св. Иван Рилски" е ръкоположен в йеромонашески чин
от Софийския митрополит Стефан (бъдещия екзарх Български). От 01.01.1944 г. е назначен за
протосингел на Великотърновската митрополия, която длъжност изпълнява до 30.09.1957 г. Още в
началото на това свое служение, наред с грижата за църковните дела, младият протосингел сформира
епархийски хор от 40 свещеници, с които обикаля както своята, така и други епархии в страната с
изнасяне на концерти и религиозни беседи. На 05.12.1947 г. по решение на Св. Синод е възведен в
архимандритско достойнство от Великотърновския митрополит Софроний. От 01.10.1957 г. до 15.08.1964
г. той е инспектор в Духовната академия „Св. Климент Охридски" в София, а от 16.08.1964 г. до
31.03.1965 г. е игумен на Троянската света обител. От 01.04.1965 г. до 31.07.1972 г. архимандрит
Иларион е началник на Културно-просветния отдел, а по-късно и на Богослужебния и за Духовен надзор
отдели при Св. Синод. От 01.08.1972 г. е назначен за игумен на Бачковския манастир, който пост
заема до 1981 г. Като такъв на 21.01.1973 г. в пловдивския митрополитски храм „Св. Марина" е
хиротонисан в епископски сан с титлата „Траянополски". От 1981 до 1990 г. последователно заема
длъжностите: председател на църковното настоятелство при ПКСХП „Св. Александър Невски", директор на
Църковния историко-археологически музей при Българската патриаршия, игумен на Троянския манастир,
викарий на Варненския и Преславски митрополит Йосиф, патриаршески викарий и завеждащ Богослужебния
и за Духовен надзор отдели при Св. Синод. От 1990 г. до началото на 1992 г. е викарий на
Великотърновския митрополит Стефан, а от 27.01.1992 г. до 01.02.1994 г., поради напредналата
възраст на митрополит Стефан, е и управляващ Великотърновска епархия. От 01.02.1994 г. епископ
Иларион е патриаршески викарий в София до 12.10.2003 г. На 07.09.2003 г. той е избран от клира и
народа на Доростолска епархия на първо място за техен архипастир, а на 12.10.2003 г. е и
канонически утвърден от Св. Синод. На 19.10.2003 г. митрополит Иларион е тържествено въдворен на
своята катедра в Доростол - гр. Силистра. През 2004 г. той посреща реликвата - мощи на св. Дасий
Доростолски (f 303 г.), донесени в дар на Българската православна църква от папа Йоан Павел II при
посещението му в България през 2002 г.
Автор е на повече от 50 книги, а това са: множество стихосбирки, разкази и книги от
църковно-исторически и нравствено-богословски характер.
Митрополит Иларион е член на Съюза на българските писатели, почетен член на Управителния
съвет на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий" и е отличен от Департамента по изкуство на
ООН с медал ,Човек с добро сърце". Носител е също така и на църковните ордени: „Св. св. Кирил и
Методий" -1 степен и „Св. Йоан Рилски".
