ПРОПОВЕД ЗА ПЪРВА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА: НА ВСИЧКИ СВЕТИИ
Днешното литургийно св. Eвангелие (Мат. 10:32-33; 37-38; 19:27-30) е късо, но дълбоко и богато по съдържание и поука. Ще го възпроизведа за ония, които не бяха тук, когато бе прочетено.
Рече Господ: ”Всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен; а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен...
Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене; и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене...
Тогава Петър отговори и му рече: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; какво, прочее, ще стане с нас? А Иисус ... рече: ...всеки, който остави къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен.
А мнозина първи, ще бъдат последни, и последни - първи”.
Нека се спрем накратко последователно на трите пасажа и да си ги изясним!
Първият пасаж: ”Всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен; а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен” (Мат.10:32-33).
Ние сме християни: вярваме в Иисуса Христа и сме членове на основаната от Него света Църква. Истинският християнин не се срамува да изповяда това открито. За съжаление, има християни, които се боят да кажат и да покажат, че са християни. Например: на гости са. Някои повеждат разговор на религиозна тема. Нападат религията, Църквата, Христа, отричат Божието битие. А християните мълчат. Понякога дори дават вид, че и те като че са съгласни...Отиват в ресторанта да се хранят. Сядат. Донасят им поръчаното ястие. Стесняват се да се прекръстят преди и след ядене: да не би някой да ги види и да ги сметне за изостанали, назадничави, немодерни и да им се присмее...Или пътуват с влак. В купето, дето са се настанили, се подхваща религиозен спор около религията и Църквата. Пак нападки и отричания. Християните мълчат, даже се правят на заспали...
А как ли биха постъпили те, ако бяха на мястото на светиите, чиято памет днес общо честваме, нали днешната неделя е Неделята на всички светии? - Ако бяха на мястото на мъчениците за Христа и Църквата, на мястото на ония, които не само с уста, със слово, на дума изповядваха вярата си в Христа и Църквата, а – и на дело, и със живота си, и даже със смъртта си?...
Който се отрече от Христа и Църквата Му пред човеците, и Той ще се отрече, - както чухме от литургийното свето евангелие, - от него пред Небесния Си Отец.
Християните, които са християни само по име, са подобни на петте неразумни деви от Притчата за десетте девици, които излезли да посрещнат Младоженеца (Мат. 25:1-13).
Неразумните имат светилници, но нямат масло в съдовете си. Чува се вик: “Ето Младоженецът иде!”...Но светилниците на неразумните деви гаснат. И отиват те да търсят масло. А Младоженецът пристига, и готовите влизат с Него на сватбата. И вратата се затваря. Дохождат неразумните деви и викат: “Господине, господине, отвори ни!” Обаче Той им отговаря: “Не ви познавам!”
Вторият пасаж от литургийното свето евангелие гласи:”Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря, повече от Мене, не е достоен за Мене; и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене.” (Мат. 10:37 - 38).
Може би тези евангелски слова будят недоумение? – Нали Бог ни е заповядал да обичаме баща си и майка си. (Изх. 20-12; Мат. 15:4; Мар. 7:10; Еф.6:2) и да се грижим за своите и за домашните си? – Свети апостол Павел дори казва: “Ако някой се не грижи за своите, а особено за домашните си, той се е отрекъл от вярата, и е по-лош от неверник” (ІТим.5:8) – Да, ние сме длъжни да обичаме родителите си и близките си и да се грижим за тях! Обаче, когато родителите и близките ни поискат нещо от нас, което е противно на Евангелието, противно на Божията воля, което е грях и води към нравствено падение, и ние го сторим, за да угодим на родителите и близките си, тогава ние обичаме повече родителите и близките си, отколкото Христа, и следователно не сме достойни за Него и за Божието Царство! Исканията на родителите и близките ни трябва да бъдат в хармония, в съгласие с Божията воля, с Божиите заповеди, с учението на Господа Иисуса Христа. – Всякога, когато нарушаваме Божията воля в угода на човеци, ние се оказваме, че обичаме повече тия човеци, отколкото Бога. Отрекли сме се от Бога, за хатър на смъртни и грешни люде! Тогава ние не сме достойни за Христа!
Празнуваните днес светии са изпълнявали Божия закон, живели са по Христовото учение и са се удостоили да влязат в Царството Божие и да наследят живот вечен.
Не сме достойни за Христа и когато носим Неговото име, наричаме се християни, минаваме пред хората, че сме Христови последователи, а не носим кръста си по християнски! – Кръст на човека са пристъпите на страстите и похотите на плътта, съблазните на света, изкушенията на дявола, бедите, страданията, гоненията.
Някои капитулирват пред страстите и похотите на плътта и им робуват; поддават се на съблазните на света и изкушенията на дявола и падат в грехове и пороци; нетърпеливи са в бедите, страданията и гоненията. И в същото време се наричат и даже смятат, че са християни, че следват Христа. Тези не са достойни за Христа!
Други, каквито са тия, чиято памет чествуваме днес, тоест светиите, борили са се със страстите и похотите на плътта, със съблазните на света и изкушенията на дявола и са ги победили, с велико търпение са понасяли бедите, страданията, гоненията. Това са достойните за Христа последователи и поданици на Царството Божие. Те са носили своя кръст по християнски и са вървели неотстъпно след Христа!
Третият пасаж на литургийното свето евангелие съставят следните стихове: “Тогава Петър отговори и му рече: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; какво прочее ще стане с нас? А Иисус рече: ...всеки, който остави къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен” (Мат. 19:27-29).
Жертвата за Христа, жертвата за Христовото име не е загубена, не е напразно! – Тя се възмездява, и то - богато, - както чувате, - стократно и води в живот вечен. Доказателство за това са пак всички светии, в памет на които днес празнуваме.
Тук са, братя и сестри, спасителните уроци, които ни предлага днешното литургийно свето евангелие! Нека ги възприемем и да ги прилагаме в живота!
Евангелското четиво завършва с думите: “А мнозина първи, ще бъдат последни, и последни - първи” (Мат. 19:30). - Мнозина, които тук наглед (2 Тим. 3:5) и по преценката на хората са първи, ще се окажат на Божия съд последни, и мнозина, които наглед и по преценката на хората са последни, ще се окажат на съда първи.
Да живеем, братя и сестри, така, че да бъдем между първите и да наследим живот вечен! – Амин!
Митрополит Софроний
