ТРЕТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА (ГРИЖА ЗА ТЯЛОТО И ГРИЖА ЗА ДУШАТА)
„Не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, нито за тялото си, какво да облечете” Мат.6:25
Тия евангелски думи у мнозина извикват смут и недоумение: как да не се грижим за нашата храна и за нашето облекло? Та нали храната и облеколото са основните и насъщни потребности на човешкото тяло? Нали това тяло е създадено от Бога и ние имаме задължението да се грижим за него, да го храним и съгряваме (Ефес.5:29)? Нали Бог е поръчал да се трудим и с пот на чело да изкарваме прехраната си (Бит.3:19)? Нали и св.Апостол увещава и заръчва да се трудим за насъщния, защото оня, който не иска да се труди, не бива и да яде (2 Сол. 3:8,10)? Нима Христос, Който произхождаше от трудово семейство и Сам беше дърводелец (Марк.6:3), беше против труда? Нима Този, Който бе казал: „ Моят Отец работи и Аз работя” (Иоан 5:17) с гореприведените думи ни учи на леност и безделие? „Не се грижете и не думайте: какво да ядем или какво да пием или какво да облечем”, казва по-нататък Христос (Мат.6:31). Колко неуместно или дори предизвикателно звучат тия думи, когато трудът е поставен като основен фактор в живота, когато той е дълг и чест за всеки човек? Тия смущения и недоумения обаче са неоправдани и неоснователни. Те очевидно произлизат от неправилното разбиране смисъла на приведените думи. Днес ни се дава повод да разкрием и изясним техния истински смисъл.
Трябва да се обърне внимание на обстоятелството, че Христос не казва никъде да не работим и да не се трудим изобщо, че Той не отрича нашите естествени и легитимни нужди от храна, облекло и подслон. Така и в дадения случай: Христос не казва: „Не работете, не се трудете за вашата прехрана и облекло!” Той казва: „Не се грижете и не думайте: какво да ядем или какво да пием или какво да облечем.” Изразите „Не се грижете” и „Не мислете” в случая означават съсредоточаване на цялото ни внимание върху телесноте нужди за сметка и в ущърб на нуждите на душата. С тия думи Христос очевидно има предвид и осъжда склонността към увеличаване на земните блага с цел да се направи от тях извор на греховни телесни удоволствия; осъжда прекалената ни привързаност към земното, която отклонява нашето внимание към небесното. Христос е имал предвид обстоятелствата, че прекомерните грижи за храната и облеклото ни карат да забравяме Бога и Неговата промислителна дейност към нас, че в много случаи стремежът към земните блага е съпроводен с всевъзможни изкушения, неправди, беззакония и често водят до вредни за тялото и за душата последици: тревоги, крамоли, убийства, болести и пр.
Подбуден от греховни желания и страсти, човек превръща естествените потребности в неестествени и дори противоестествени. Така, например, естествената потребност от х р а н а – най-естествената и насъщна от всички телесни нужди – той превръща в греховна – в ч р е в о у г о д и е. Сластолюбецът забравя Бога и вместо да служи Нему, почва да служи на стомаха като на бог. Освен това, предавайки се на чревоугодие, на преяждане и препиване, той предразполага своето тяло към всевъзможни заболявания. Никой не е умрял от въздържание, но мнозина са заболявали и умирали от преяждане и препиване.
Естествената потребност от о б л е - к л о т о някои люде, подбудени от греховна склонност, превръщат в неестествена – носене на разкошни дрехи, модни тоалети, скъпи украшения и накити,служащи по-скоро за съблазън и грях. Префиненото облекло, при това, причинява простуда и разни заболявания.
Съсредоточавайки своите грижи предимно върху тялото, човек пренебрегва душата. Но, любопитно е, че Христос като че осъжда и грижите на душата, като казва: „Не се грижете за душата си какво да ядете и да пиете” (Мат.6:25). В случая думата „душа” не трябва да се разбира в собствен смисъл, а нашето земно съществувание, нашият тукашен живот. Защото душата в собствен смисъл, бидейки невеществена, нито яде, нито пие. Затова в повечето преводи думата „душа” в дадения случай е преведена с думата „живот”. В тоя смисъл тя е употребена и в Бит.19:17, когато ангелът казва на Лота да бяга от Содом за да спаси д у ш а т а си.
Като осъжда прекомерните грижи за храната и облеклото, Христос иска да насочи мисълта ни към душата и към Бога като наш Промислител. „Погледнете птиците небесни, казва Христос, че нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец небесен ги храни. Не сте ли по-ценни от тях?” Или: „Взрете се в полските кринове, как растат; не се трудят, нито предат; а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях; и ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци.” С тия думи Христос не иска да каже, че ние изобщо не бива да работим – да сеем, жънем, да събираме в житници, да предем и пр. Мисълта тук е да се изтъкне нашето превъзходство пред птиците небесни и криновете полски и че, ако Бог тъй се грижи за тях, колко повече ще се грижи за нас, които ги превъзхождаме. А в що се състои нашето превъзходство пред птиците небесни и криновете полски? – Първом в това, че ние, човеците, сме създадени по Божи образ и подбие (Бит.1:26), а те са лишени от това предимство. Ние превъзхождаме птиците небесни и криновете полски още по това, че ако те не се трудят и въпреки това Бог се грижи за тях, то колко повече Той ще се погрижи за нас, които, изпълнявайки Божията повеля (Бит.3:19; Изх.20:9), се трудим. Бидейки създадени по Божи образ и подобие, човек е предмет на по-особена грижа от страна на Бога. Божиите грижи за човека започват още при създаването на света (Бит.1:26). След като Бог създаде целия невидим и видим свят (космос украшение), той създаде и човека като украшение на света (космитара ту косму) и го постави в рая на сладостите, за да владее над тварите (Бит.1:28). Дори и след като съгреши, Бог не го напълно изостави, но даде закон за да му бъде пътеводител в доброто, прати му пророци, които да му възвестят волята Божия и най-сетне му изпрати Своя Единироден Син за да го изкупи от греха и да го направи наследник на вечното Царетво Божие. И ако Бог е проявил толкова грижи за спасението на човека, нима няма да се погрижи и за неговите телесни нужди – за неговата прехрана и облекло? – разбира се, че ще се погрижи. Той не е изоставил Своя народ гладен в пустинята и му прати птици и манна за храна (изх.16:4,13). Той се погрижи за пророк Илия, когато беше на път за планина Хорив, като му прати хляб и вода чрез ангела и месо чрез враните (3Цар.17:6;19:6). Бог не остави гладни хилядите, дошли в пустинята и след като утоли духовната им жажда чрез божественото си слово, насити ги и телесно чрез петте хляба и двете риби, умножени по чудесен начин (Мат.14:17-21), за да се изпълни негли словото, че ония, които търсят Господа, няма да бъдат лишени от никакво благо (Пс.33:11). При всички тия случай обаче е било необходимо едно – в я р а в Бога и в Неговия промисъл….. Затова, колко уместно Христос е нарекъл Своите слушатели ‘маловерци” (Мат.6:30), когато им говорил за тия неща.
Изеснявайки Своята мисъл, към края Христос още еднъж увещава да не се грижим за това – какво да ядем,какво да пием или какво да облечем, като и тук мисълта е тая – не изобщо да не се трудим за задоволяване на нашите естествени потребности, а по-скоро да се изтъкне, че нашите грижи зза тялото не бива да бъдат прекалени в ущърб на грижите ни за душата. Тук Христос, както впрочем и на друго място (Марк.8:36), определя истинската стойност на тялото и на душата, поставяйки душата по-горе от тялото. Христос дойде, за да посочи по-голямата стйност на душата пред тая на тялото; Той степенува ценностите, като над всичко постави душата, Царството Божие и правдата Божия, а всичко останало постави на второ място. И, забележете, постави го като последица от първото, казвайки: „П ъ р в о м търсете Царството Божие и Неговата правда и всичко останало ще ви се п р и д а д е” (Мат.6:33). Под думата „останало” очевидно Христос разбира нашите телесни нужди – храната и облеклото. С тия думи завършва днешното евангелско четиво. Те са извод и заключение от всичко казано по-горе. Но, ето, че тия думи извикват и ново недоумение: нима има някаква зависимост между духовните и веществените неща – между търсенето на Царството Божие и удовлетворението на нашите телесни потребности? Да, има! Тая зависимост обаче е понятна и очевидна само за ония, които имат открит поглед за духовните неща. Тя е очевидна действителност за ония, които се трудят с Божие име, за ония, които вярват в Божия промисъл и които на пръв план поставят грижите за душата, стремежът към Царството Божие и осъществяването на Божията правда. За тях веществените блага се явяват на второ място и тия блага наистина им се придават; те идват като че от само-себе си… Защото, когато се трудим в име Божие и с помощта на Всемогъщия, когато действуваме във всичко по думата на Христа (Лук.5:5-6;Иоан.15:5; 21:3-6), имаме успех, имаме спор и изобилие. А като се стремим и към устрояването на Царството Божие, което е цартство на любов и мир, като осъществяваме правда Божия, ще има справедливо разпределение на придобитите чрез труд земни блага. Тогава наистина всички ще имат в с и ч к о в доволство. И ще възхвалят Господа ония, които Го търсят и ще бъдат живи сърцата им во век-века (Пс.21:27). А М И Н
+ Макариополски Епископ НИКОЛАЙ
