НЕДЕЛЯ ПРЕД БОГОЯВЛЕНИЕ
“Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му.” (Марк. 1:3)
Възлюбени в Господа нашего Иисуса Христа братя и сестри,
В иудейската пустиня се извиси глас, но що за пустиня беше това? Наблизо минаваха пътища водещи във всички посоки. Имаше многобройни градчета и поселения. Минава оттук пастири със стадата си, които всякога, според сезона, намираха паша. Страната Иудейска е гъсто населена, а наблизо е и Иерусалим, откъдето при река Иордан прииждаха вярващите. Тези люде, повечето от които бяха от Иудиното коляно, бяха потомците на жителите на малкото царство Иудея, които оцеляха сто и петдесет години след като техните единокръвни съседи - израелците бяха избити, а земите им разграбени. Иудеите оцеляха след Вавилонския плен, подобно на българите след петстотин-годишното турско робство, но оцеляха не само физически, а и духовно. Опазиха Свещеното Писание и вярата си в Бога - Творца, у Когото ни една дума не остава празна и нито едно обещание - неизпълнено. Така потомците на завърналите се от плена се нарекоха освен “евреи”, което за жителите на несъществуващите вече империи Вавилон и Асирия беше синоним на скитник и опасен човек, но и “иудеи”, а това значеше не просто издънки на Иудиното коляно. Това вече значеше “верни”, значеше “пазители на закона”.
Но какво караше иудеите да прииждат при река Иордан? Чий беше гласът на вика-щия в пустинята и коя беше тая пустиня?
Тая пустиня, братя и сестри, беше в душите на иудеите. Те поколения наред пазиха вярата си, завърнаха се от Вавилон бедни и окаяни, а ето, че вече се бяха позамогнали с пословичното си трудолюбие и за разлика от безписмените си съседи бяха по-опитни в търговските дела, по-търпеливи във всякое очакване и ревниво пазещи името си. Поколение след поколение, повече от четири века и половина, те изпълняваха буквата на закона Мойсеев и четяха пророчествата. Заети с мирските си дела иудеите започнаха да измерват задълженията си към вярата и древната Църква с десятъка, който доброволно отделяха от печалбата си. Празниците измерваха с изпълнението на същите тези задължения и така неусетно храмът Соломонов, възстановен от дедите им след плена, стана тържище за продажба на дарове за приношение и сарафчийница за обмен на пари. Отдалечени от времето на бягството от Египет, те бяха забравили, че и други племена могат да се присъединят към богоизбраните, както киринейците, например. Така забравиха за вечния живот и зачакаха да дойде онзи, който ще им устрои царство на земята, в което избраниците Господни ще царуват над другите народи. Така постепенно душите им се опразниха от любов към ближния. Когато не беше иудеин, ближният предизвикваше само презрение, защото “избраниците” вече не виждаха в човека образ Божий, а предендент за наследството на земните блага. Така скоро някои от тях щаха да намразят и Самаго Бога, Който дойде, за да ги спаси първом тях, а после да даде пример и да вдъхнови апостолите да спасят цялото човешко потомство от четирите краища на земята.
В тази пустиня на опустошените души викаше гласа и приканваше към покаяние. Този глас беше Ангелът в човешка плът, за когото предизвести пророк Малахия 400 години преди да започне да кръщава с покайно приношение. За него пророкува и пророк Исаия, че ще събуди спящите да приготвят пътя на Господа. Да забравят грижите свързани с припечелването и умножаването на имота си, приканваше гласът на св. Иоан Предтеча и Кръстител Господен. Да премахнат всички онези препятствия в душите си, които нагаждат истините на вярата към ежедневието.
Гласът отекна в сърцата на тези, които не бяха забравили да се уповават Богу за делата си и те придойдоха на брега на река Иордан. Там чуваха проповедта на Кръстителя, който искаше от тях да се съкрушат за греховете си, да се покаят за тях и тогава ги кръщаваше с водата на свещената река. Облечен беше с най-груба дреха от камилска вълна, каквато носеха най-бедните измежду бедните. Носеше на кръста си кожен пояс като светия пророк Илия и понеже никой не знаеше откъде е дошъл, някои помислиха, че това е взетият жив на небето Илия. Имаше такива, които се чудеха дали това не е Месията-Христос. Но бидейки близо до Бога, Предтеча не се изкуши да се само-въздигне: “И проповядваше, думайки: след мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му;” (Мар. 1:7). Това се виждаше чудно на все по-рядко срещащите смирение иудеи. Та нали най-окаяният слуга в къщата на господаря сваля обувките от краката му, за да не си прави труда горестоящия да се навежда! Но как обновително се пречистваха душите им след покайното кръщение. Така се подготвиха онези, които трябваше да познаят в Иисуса Христа, братя и сестри. Така се създадоха онези, които видяха в Него Бога Сина и засвидетелствуваха, че всеки, който повярва в Него ще се спаси за живот вечен, сиреч, ще царува с Царя в Царството на Отца Небеснаго.
Гледаха Иоана иудеите и който имаше чисто сърце, разбираше, че не е нужно да претоварва сърцето си с преяждане и препиване, щом Кръстителят се прехранва от лазещите из камънака рачета и дивия мед между клоните на дърветата. Нямаше защо да строят палати, щом ето, този, избраникът Божий живее под открито небе и ангелите Господни се грижат за него.
Така е и с нашите души, братя и сестри. Преживяхме робство, но запазихме вярата си. Дойде за кратко римското владичество на фалшификаторите на християнските добродетели, които за четири и половина десетилетия се опитаха на унищожат спомена за Този, Който ни сътвори от любовта Си и, за да ни спаси, прати Своя Единороден Син на разпятие. Накрая същите тези се съюзиха с доскорошните си врагове, за да служат без срам на сребърниците.
Гласът на викащия в пустинята огласи праведниците за идването на Спасителя. Сега Църквата Христова вика в пустинята на нашите души, за да ни предизвести Неговото Второ Пришествие, защото никой не знае деня и часа на Съда Господен, а всяка вярваща душа трябва да е готова за добър отговор!
Да приготвим душите си, братя и сестри, и доколкото всеки от нас е член от тялото на светата Църква, да извикаме със смирението на Кръстителя Иоана в душите на заспалите: Съдът иде! Покайте се за греховете си, братя и сестри, защото Бог не иска никоя душа да погине, а да се спаси за живот вечен!
Нека се помолим така: Свети Иоане Кръстителю Божий, моли Бога да ни дарува будно сърце, та всякога да отгатваме лукавите кроежи на врага човешки! Дай силна вяра и съкрушително покаяние на невярващите и зловярващите, та да се отвърнат от делата на лукавия и да се спасят! Амин!
